Jump to content

1930_01_17 Самосвѣтеща лампа


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Самосвѣтеща лампа

Т. м.

Какво носи малкото дете въ себе си: теория или практика, т.е. знание или опитъ? Малкото дете носи теория, т.е. знание, което постепенно прилага и опитва въ живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, учениятъ първо прави свои предположения, които прилага и опитва въ живота. Като се убеди чрезъ опити, че предположенията му обясняватъ всички явления, които влизатъ въ дадената область, предположенията му се превръщатъ въ научна теория. Въпросътъ съ тази теория още не е свършенъ. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основитѣ ѝ се разклащатъ. Колкото повече явления се явяватъ, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойностьта си като вѣрна, научна теория.

Като се говори за хипотези и теории, за мнозина тѣ представятъ отвлѣчени нѣща. Отвлѣченитѣ работи сѫ разбрани, а неотвлѣченитѣ — неразбрани. Така ли е въ сѫщность? Зависи отъ разбирането на хората. Ако момъкъ отвлѣче нѣкоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха въ този домъ и започва да работи. Тя става вѫтрешенъ членъ въ тази кѫща. Докато не била отвлѣчена, тя стояла вънъ отъ дома на момъка. Щомъ я отвлѣче момъкътъ, тя влиза въ дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавалъ, а сега е позната на цѣлия домъ. Значи, отвлѣченитѣ нѣща ставатъ познати. Казвате, че и любовьта е нѣщо отвлѣчено. Да, отвлѣчено нѣщо е любовьта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпросъ, който да занимава умоветѣ на всички хора, това е любовьта. Казвате, че любовьта е невидима. Въпрѣки това навсѣкѫде я виждате. Значи, любовьта е видима, но не се подава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Нѣма жива форма въ свѣта, чрезъ която любовьта да не се проявява, въ малка или въ голѣма степень.

Като изучавате проявитѣ на съвременнитѣ хора, виждате, че животътъ на всѣки народъ, на всѣко общество, на всѣко семейство, на всѣки индивидъ има свой специфиченъ изразъ. Отъ това, именно, произлиза голѣмото разнообразие въ живота. Това разнообразие пъкъ създава различни понятия за нѣщата. Слушате нѣкой да пита, какво нѣщо е моралъ. Много обяснения се даватъ за морала, но човѣкъ пакъ остава незадоволенъ. Всѣка права мисъль, всѣко право чувство и всѣка права постѫпка сѫ прояви на морала. Въ моралния животъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, а знацитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ поставени на тѣхнитѣ мѣста. Ако единъ отъ знацитѣ имъ не е поставенъ на мѣсто, моралътъ не е абсолютенъ. Не само това, но проявитѣ на морала иматъ и своя форма. Всѣко число, всѣка идея, всѣка проява на морала иматъ свои форми. Запримѣръ, научната идея има научна форма, обществената идея — обществена форма, моралната — морална форма и т.н.

Нѣкои казватъ, че не вѣрватъ въ нѣща, които не виждатъ. Това е другъ въпросъ. Нѣкои хора вѣрватъ и въ невидими нѣща. Това значи: нѣкои хора не вѣрватъ въ нѣща, за които нѣматъ знания. Запримѣръ, нѣкои не вѣрватъ въ числата, докато не ги познаватъ, докато не разбиратъ тѣхното значение. Ученикътъ пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1+2+3=6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шесть. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могатъ ли да се събератъ числата 1, 2 и 3 на едно мѣсто? Могатъ да се събератъ. Единицата представя мѫжа, двойката — жената, тройката — детето. Значи, като съберете мѫжа, жената и детето на едно мѣсто, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по нѣколко начина:

1+1+1+1+1+1=6.

2+2+2=6.

3+3=6.

Резултатътъ при събирането на тия числа е еднакъвъ, но числената имъ стойность не е една и сѫща. Тѣ се различаватъ още и по значение. Когато събирате шесть единици, получавате шесть мѫже; когато събирате три двойки, получавате шесть жени; когато събирате две тройки, получавате шесть деца. Това показва, че всѣко число има специфиченъ смисълъ. — Защо? — Защото числата изразяватъ идеи. Можемъ да кажемъ още, че идеитѣ изразяватъ числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?

Всички хора говорятъ за зло и за добро, но тѣ не могатъ да дадатъ обяснение, какво въ сѫщность е доброто и какво — злото. Тѣ познаватъ доброто чрезъ злото по негативенъ пѫть. Значи, злото е методъ за познаване на доброто, но скѫпо струва този методъ. Много нѣща струватъ скѫпо, но сѫ хубави. Ако сте богатъ, вие купувате скѫпи дрехи, защото сѫ хубави. Обаче, не всички скѫпи нѣща сѫ хубави. Тъй щото, когато трѣбва да учите, за васъ е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите съ себе си въ вѣчностьта. Не струва ли да платите скѫпо за единъ урокъ, който ще ви донесе знанието на вѣчностьта?

Следователно, всѣка мисъль и всѣко чувство, които идатъ отъ високъ свѣтъ, сѫ идеи и чувства на вѣчностьта. Тѣ се движатъ съ голѣма бързина. Ако мислитѣ и чувствата на човѣка се движатъ съ малка бързина, това показва, че идатъ отблизо, отъ по-низъкъ свѣтъ. На сѫщото основание казвамъ: Мораленъ човѣкъ е онзи, на когото мислитѣ и чувствата се движатъ бързо и, каквито препятствия срѣщатъ на пѫтя си, минаватъ и заминаватъ край тѣхъ, безъ да накърнятъ цѣлостьта си. Неморалниятъ човѣкъ не може да се справя съ препятствията. Като мине край тѣхъ, тѣ все ще го засегнатъ и ще го отбиятъ отъ пѫтя му. Мораленъ човѣкъ ли е апашътъ? Не е мораленъ. — Защо? — Защото, щомъ види касата на банкера на пѫтя си, като препятствие, той веднага се спира и остава предъ нея. Честниятъ и добъръ човѣкъ е мораленъ. Той се движи съ голѣма бързина, вследствие на което минава свободно презъ всѣкакви препятствия. Никаква каса не е въ състояние да го отклони отъ пѫтя му.

Често хората се натъкватъ на такива идеи, които, вмѣсто да ги повдигнатъ, спъватъ ги. Запримѣръ, тѣ се натъкватъ на една отъ социалнитѣ идеи — идеята за осигуряване. Тѣ се питатъ: Какъ можемъ да се осигуримъ? Всѣки говори за осигуряване. Чудно нѣщо! Човѣкъ е осигуренъ отъ самата природа, а въпрѣки това говори за осигуряване. Щомъ главата, дробоветѣ и стомахътъ ви функциониратъ правилно, вие сте осигурени вече. Щомъ умътъ, сърдцето и волята ви функциониратъ правилно, вие сте осигурени. Щомъ краката и рѫцетѣ ви сѫ свободни да действуватъ и да се движатъ добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свѣтъ, дето живѣе, човѣкъ е осигуренъ. Каква по-голѣма осигуровка отъ тази може да желае? Вънъ отъ възможноститѣ и способноститѣ, дадени на човѣка, никакво осигуряване не сѫществува. Заблуждението на човѣка седи въ това, че той очаква нѣкакво осигуряване вънъ отъ себе си. Нѣкой човѣкъ влага 500 хиляди лева въ банката и мисли, че е осигуренъ. Неговото осигуряване зависи отъ банкеритѣ, които образуватъ банката. Ако тѣхнитѣ умове сѫ на мѣсто, и неговитѣ пари ще бѫдатъ на мѣсто. Обаче, ако умоветѣ на банкеритѣ не сѫ на мѣсто, и неговитѣ пари ще изчезнатъ, нищо нѣма да остане отъ тѣхъ.

Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снѣга и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите въ една торба злато, на стойность 50 хиляди лева. По едно време минавате презъ такава зона, въ която температурата е висока. Отъ тази температура златото се стопява, превръща се на течность и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усѣщате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натукъ-натамъ, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вънъ отъ торбата. Кѫде е отишло златото? Въ природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала въ книгитѣ си на ваше име. Тя изпратила своитѣ агенти да ви придружаватъ и като видѣли, че златото ви се топи, тѣ започнали да го събиратъ капка по капка. Затова казваме, че въ природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили паритѣ си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкеритѣ въ живота ще го намѣрятъ и ще го запишатъ въ книжата си на свое име. Единствениятъ добъръ платецъ е природата. Като намѣри нѣщо чуждо, тя веднага го записва въ книгитѣ си, но на името на неговия притежатель. Като загуби богатството си, човѣкъ не може лесно да се съвземе. Години и вѣкове минаватъ, докато го намѣри. Природата туря неговото богатство въ съкровищата си, съ намѣрение отново да го върне на неговия притежатель, но на опредѣленото за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, кѫде се крие богатството му, човѣкъ роптае, сърди се, обвинява сѫдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубенитѣ богатства на хората въ своитѣ съкровища? Докато научатъ нейния езикъ. Знаете ли поне една дума отъ езика на природата? Природата е единъ отъ най-добритѣ банкери. Дето ходи, тя носи перото съ себе си и записва. Като види, че нѣкой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Единъ день, когато види, че той е поумнѣлъ и може да се ползува разумно отъ богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава съ хората, но тѣ занимаватъ ли се съ нея? Тѣ мислятъ, че знаятъ много, че сѫ учени хора, но това сѫ болезнени състояния на тѣхния умъ. Тѣ не сѫ уредили смѣткитѣ си на земята, а мислятъ, че знаятъ много работи отъ по-високъ характеръ. Истински учениятъ не може да бѫде сиромахъ. Той не може да бѫде и боленъ. Той е разрешилъ основнитѣ задачи на живота. Той е господарь на положението, въ което се намира. Ако се намѣри въ планината, въ тъмна, студена зимна нощь, той нѣма да пострада отъ студъ. Защо? Ще вземе кремъкъ и огниво и самъ ще си произведе огънь. Той не философствува, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.

Казвате: Отде можемъ да почерпимъ това знание, което да ни направи учени? — Отъ училището на природата. Който се запише въ това училище, ученъ става. — По какво познавате, че сте ученикъ отъ школата на природата? Тамъ не изучаватъ обикновени работи. Въ обикновенитѣ училища изучаватъ обикновени нѣща. Въ училището на природата изучаватъ необикновени нѣща. Достатъчно е човѣкъ да се домогне до свидетелство, подписано отъ природата, за да се осигури на цѣлъ животъ. Не става ли сѫщото и съ подписа на нѣкой съвремененъ царь? Достатъчно е да имате подписа на нѣкой царь, за да бѫдатъ вратитѣ на всѣки домъ отворени за васъ.

Единъ день, единъ отъ турскитѣ султани, султанъ Махмудъ, излѣзълъ да се разходи съ лодка по водитѣ на Златния рогъ въ Цариградъ. Той билъ дегизиранъ, да не го познае никой. Като се качилъ на една лодка, султанътъ запиталъ лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарьтъ билъ хитъръ, досѣтливъ човѣкъ. Той позналъ султана, и затова отговорилъ: Моя е лодката, имамъ я отъ времето на султанъ Махмудъ. — Какъ прекарвашъ живота си? — Отъ времето на султанъ Махмудъ добре прекарвамъ. Тогава султанътъ му казалъ: Животътъ представя голѣмъ казанъ, вързанъ съ седемь превесла. Хвани едното отъ тѣхъ и повече не мисли, лесно ще прекарашъ живота си. Лодкарьтъ казалъ на султана: Много ми харесватъ тия думи. Ако обичашъ, напиши ми ги на едно листче. Султанътъ извадилъ едно листче, написалъ ги и отдолу сложилъ подписа си: Махмудъ. Като направилъ разходката си, султанътъ извадилъ отъ кесията си една жълтица и я далъ на лодкаря. Последниятъ не приелъ паритѣ и казалъ: Азъ съмъ благодаренъ за това, което ми даде, повече не искамъ.

Така изминали десеть години. Единъ день лодкарьтъ събралъ двеста лодкари, негови приятели, и казалъ: Всѣки отъ васъ ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. Съ тия пари той си купилъ нови дрехи, облѣкълъ се добре и събралъ още стотина души, съ които отишълъ да арестува стария везиръ. Дето показвалъ листчето съ подписа на султана, навсѣкѫде му отваряли пѫть. Така той успѣлъ да стане пръвъ министъръ, а стария везиръ турилъ въ затворъ. На мѣстата на старитѣ министри той назначилъ свои приятели и започналъ да управлява страната. Като прекаралъ три месеца въ затворъ, стариятъ везиръ изпратилъ писмо до султана съ следното съдържание: Ако имамъ нѣкаква грѣшка, нѣма ли извинение? Султанътъ останалъ очуденъ, кой си позволилъ да затвори везира. Той го извикалъ при себе си и го запиталъ: Кой те затвори? — Новиятъ везиръ. — Кой е новиятъ везиръ? — Не зная. Султанътъ извикалъ новия везиръ и го запиталъ: Кой те назначи на тази служба? Везирътъ извадилъ листчето, на което ясно се виждалъ подписа на султана, и казалъ: Ето, този ме назначи. — Бе синко, азъ ти казахъ да хванешъ само едното превесло, а ти хвана седемтѣ. Лодкарьтъ отговорилъ: Простиятъ хваща само едното превесло, а учениятъ — седемтѣ. — Щомъ е така, управлявай царството ми и за напредъ. Лодкарьтъ останалъ да управлява царството и добре управлявалъ.

Това е единъ отъ рѣдкитѣ примѣри, които се случватъ въ живота, но все пакъ сѫ възможни. Отъ простъ войникъ, отъ ефрейторъ, Наполеонъ стана императоръ. Глава имаше той! Сократъ, отъ простъ овчарь, се издигна до положението на виденъ философъ. Всички велики хора сами си пробиватъ пѫть. Султанътъ казалъ на лодкаря: Ако хванешъ едното превеело на живота, работитѣ ти ще се наредятъ добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане съ васъ. Ако работитѣ ви се нареждатъ като хванете само едното превеело на живота, колко по-добре ще се наредятъ, ако хванете седемтѣ. Хванете седемтѣ превесла на живота и не се страхувайте отъ нищо. — Какво ще правимъ съ сиромашията? Въпросътъ за сиромашията е наученъ и се разрешава по наученъ начинъ. Сиромашията крие въ себе си различни възможности. Чрезъ нея човѣкъ може да стане ученъ, добъръ, силенъ, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, нѣма по-голѣмо нещастие отъ сиромашията. Когато учениятъ чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежиятъ чуе сѫщото, отъ очитѣ му потичатъ сълзи. Който плаче отъ сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите съ тази стомна? Нищо друго не остава, освенъ да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всѣки търси здрава стомна, защото може да пренася съ нея вода отъ едно мѣсто на друго.

Оттукъ можемъ да извадимъ следнитѣ изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближнитѣ си, но не интереса на своя господарь. Господарьтъ ѝ не е доволенъ отъ нея, но тревицитѣ, мушицитѣ сѫ доволни. Тѣ казватъ: Откакъ тази стомна дойде между насъ, животъ внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревитѣ? Едни ще кажатъ, че мнението на господаря е по-право, други — мнението на тревитѣ. И едното, и другото мнение говорятъ за относителния моралъ на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарьтъ ѝ да е доволенъ отъ нея, и тревитѣ да се радватъ. Тревитѣ и цвѣтята се радватъ, защото и господарьтъ, и стомната сѫ разумни. Господарьтъ взима пълната стомна, обръща я съ устата надолу и полива цвѣтята и тревитѣ.

Сега, да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за сиромашията и богатството. Въ единъ свѣтъ сиромашията е благо за човѣка, а богатството — препятствие; въ другъ свѣтъ е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството — благо. Представете си, че по тегло сте толкова лекъ, че можете да се задържате на повърхностьта на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхность, разглеждате нѣщата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде нѣкой и закачи на гърби ви товаръ отъ нѣколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате въ водата. Въ дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за васъ? Не само, че не е благо, но е спънка. Безъ него вие щѣхте да се крепите на водната повърхность. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човѣка, тя се дава за изпитъ. Издържи ли изпита си, човѣкъ придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно презъ пѫтя на сиромашията и се поучи отъ нея, казваме, че той е ликвидиралъ вече съ този въпросъ и влиза въ нови условия — въ свѣта, дето го очаква богатството, като благо на живота.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ училището на живота, дето сѫ дошли да учатъ условията, при които той се проявява. Не е въпросъ да бѫдете богати или бедни. Важно е да бѫдете разумни. Разумностьта седи въ правилното използуване на силитѣ, съ които разполагате. Сѫщевременно трѣбва да знаете функциитѣ на тѣзи сили, за да ги прилагате въ работа. Не е достатъчно да знаете функциитѣ имъ, но трѣбва да се ползувате отъ тѣхъ. Какво ще ви ползува известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свѣщь, знаете, отъ какъвъ материалъ е направена и какъ е направена, а не можете да се ползувате отъ нея. Има лампи, които временно горятъ, свѣтятъ и после загасватъ. Има и такива, които постоянно горятъ. Такава свѣщь е човѣшкиятъ мозъкъ. Мозъчнитѣ енергии могатъ да се впрегнатъ така, че да се използуватъ като горивенъ материалъ въ нѣкоя лампа. Ако се намѣри нѣкой да направи такава лампичка и да я патентова, въ нѣколко години той би станалъ милионеръ. Знаете ли, колко скѫпо струва една такава лампа? Умъ се иска, за да изобрети човѣкъ такава лампа.

Когато сиромашията ви посети, вмѣсто да се оплаквате отъ положението си, започнете да мислите върху изработване на самосвѣтещата лампа. Нека това бѫде една задача за всѣки отъ васъ. Ако успѣете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щомъ изпаднете въ лишения, започнéте да мислите за нѣкакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагороднитѣ метали въ благородни. Ако можете да постигнете това, всѣкаква сиромашия ще отстѫпи отъ васъ. Вие не мислите да направите нѣкакво откритие, но се молите съ часове, Богъ да ви помогне да се подобри положението ви. Богъ помага, но на онзи, който работи. Безъ да работи, човѣкъ иска да стане уменъ, добъръ, силенъ. Това е криво разбиране. Човѣкъ трѣбва да знае, че му сѫ дадени условия да бѫде уменъ, добъръ, силенъ, богатъ — отъ него зависи да прояви тия качества. Човѣкъ носи въ себе си условия да бѫде уменъ, но той трѣбва да намѣри начинъ да прояви силата на своя умъ. Султанътъ даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десеть години той мислѝ върху тази формула, докато единъ день я приложи.

Следователно, като ученици, работете върху себе си, безъ да се оплаквате отъ сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вѣрно. На човѣка сѫ дадени дарби и способности, върху които той трѣбва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използува като методи за работа. Като види, че нѣкой човѣкъ става инертенъ, природата му изпраща сиромашията, да го направи активенъ, да стимулира неговата воля.

Сега ви оставямъ да мислите върху свѣтещата лампа, да направите такова откритие, съ което да се повдигнете предъ очитѣ на хората. За васъ откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможность да впрегнете ума си на работа. Като работите съ мисъльта си, вие сѫщевременно развивате и талантитѣ си. Отъ усилията, които човѣкъ прави, и отъ съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човѣкъ да постигне нѣщо въ областьта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретатель, или да остане обикновенъ човѣкъ.

Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да прояви своитѣ таланти, да се опече добре въ пещьта, да не пропуща вода презъ поритѣ си. Който е здрава стомна, той може да влѣзе въ употрѣбление. Всички ще бѫдатъ доволни отъ него и ще му се радватъ.

Изпѣйте пѣсеньта на зората, точно споредъ гамитѣ, въ които е написана. Тази пѣсень е съставена отъ три части: първата часть има отношение къмъ природата, втората — къмъ човѣка, третата — пакъ къмъ природата. Като пѣете пѣсеньта, съзнанието ви трѣбва да участвува. Като пѣете по този начинъ, вие се ползувате отъ пѣнието.

И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земедѣлецътъ и градинарьтъ, запримѣръ, знаятъ, при какви условия расте всѣко дърво и цвѣте. Не спазватъ ли необходимитѣ условия за растенията, растенето само по себе си спира. За развиване на дарбитѣ сѫщо сѫ нужни специфични условия. Не поставите ли дарбитѣ си при специфичнитѣ за тѣхъ условия, тѣ постепенно заглъхватъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

19. Лекция отъ Учителя, държана на

17. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...