Jump to content
Ани

1929_08_02 Мълчание и говоръ

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Мълчание и говоръ

        Размишление върху свѣтлината.

        Кога мълчи човѣкъ? — Когато спи, когато пости, когато мисли; когато се страхува отъ нѣщо, когато има да дава, когато не знае урока си и т. н. Значи, човѣкъ мълчи при различни случаи, а това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Нѣкой казва, че не иска да говори. Защо не иска да говори? — Или защото не може, или защото не е разположенъ. Въ това мълчание нѣма никаква философия. Човѣкъ не може да говори още при два случая: когато се намира въ безвъздушно пространство, или когато пространството е крайно наситено. Между говоренето и сѣенето има известно отношение. Всѣки казва: Азъ мога да говоря. Това е все едно, да кажешъ, че можешъ да сѣешъ. Можешъ да говоришъ, ако има условия за говорене. Можешъ да сѣешъ, ако има условия за сѣене. Първото условие е да имашъ сѣме и нива, на която да сѣешъ. Ако нѣмашъ нива, сѣмето ще падне нѣкѫде, но нѣма да израсте.

1929-08-02-19_fig2.png

        Казватъ, че живитѣ говорятъ, а умрѣлитѣ мълчатъ. Обаче, и живитѣ могатъ да мълчатъ. Кога мълчи живиятъ и кога — умрѣлиятъ? Какво се образува при мълчанието на живия и на умрѣлия? — Прави линии. Умрѣлиятъ образува линията А — основа, а живиятъ — линията В, — растене нагоре. Умрѣлиятъ казва на живия: Ако говоришъ много, както азъ съмъ говорилъ, ще легнешъ на гърба си и ще образувашъ основата А. Живиятъ казва: Ако говоришъ много, ще израстешъ много. Турцитѣ казватъ: Който много говори, много знае; който много знае, много страда. Мълчанието на умрѣлия показва, че нищо не го смущава. Той си е изработилъ особена философия за живота. Живиятъ пъкъ мълчи и съ това иска да каже да не го предизвикватъ, защото ще избухне.

        Какво е значението на мълчанието въ природата? Кога мълчи ученикътъ? — Когато слуша, какъ учительтъ преподава. Кога мълчи учительтъ? — Когато изпитва ученика. Мълчанието на ученика е резултатъ на възприемане, а мълчанието на учителя — резултатъ на пресѣване, преценяване на нѣщата. Въ дадения случай, учительтъ е подобенъ на търговецъ, който разпредѣля стоката: една туря надѣсно, друга — налѣво; една горе, друга долу. Да мълчи човѣкъ, това значи, да бѫде вѫтрешно тихъ и спокоенъ, а въ мисъльта си активенъ. Той ще мълчи физически, външно, а ще работи съ мисъльта си.

        Кога човѣкъ не може да мълчи? — Когато сѫ засегнати чувствата му. Колкото посилно сѫ засегнати, толкова по-голѣмо е напрежението му да говори. За да мълчи, той трѣбва да успокои чувствата си, да утихне вълнението на сърдцето му. Какви методи прилагате за мълчание? Когато учительтъ иска да застави ученицитѣ си да мълчатъ, той приковава вниманието имъ къмъ нѣщо важно. Когато се качвате по планинскитѣ върхове, сѫщо се налага мълчание. Когато слизате отъ планината, сѫщо е нуждно мълчание. Значи, учительтъ призовава вниманието на ученицитѣ къмъ известенъ предметъ, като къмъ високъ планински връхъ. За да разбератъ, какво се крие въ този връхъ, нуждно е мълчание.

        Ако влѣзете въ общество, дето всички мълчатъ, ще усѣтите голѣмо напрежение. Ако ораторътъ, преди да говори, мълчи петь минути, публиката сѫщо изпитва голѣмо напрежение. Ето защо, които сѫ изпитвали напрежение при мълчанието на нѣкой човѣкъ, казватъ, че мълчанието е страшно нѣщо. Страшно е за онѣзи, които не го разбиратъ. Който разбира езика на мълчанието, знае, че когато човѣкъ мълчи на физическото поле, той е крайно активенъ. Малцина се интересуватъ отъ мълчанието, но ако отъ мълчанието зависи щастието на хората, всички ще се интересуватъ отъ този въпросъ. Нѣкой казва, че не обича да мълчи. — Не обичашъ да мълчишъ, защото не знаешъ цената на мълчанието. Ако знаешъ цената му, ако отъ мълчанието зависи твоето щастие, ще мълчишъ. Важно е да знае човѣкъ, кога да мълчи и кога да говори. Ти се оплаквашъ отъ сѫдбата си, но единъ твой приятель ти казва да мълчишъ една минута. Ако мълчишъ, сѫдбата ти ще се подобри. При това положение, ти ще послушашъ приятеля си и ще млъкнешъ. Значи, има моменти въ човѣшкия животъ, когато мълчанието произвежда превратъ въ сѫдбата на човѣка. Както музикантътъ трѣбва да знае, кога да мълчи, т. е. кога да туря паузи, така всѣки човѣкъ трѣбва да знае, кога да мълчи. Паузата е необходимость въ музиката. Чрезъ паузата се отдѣля една музикална мисъль отъ друга. Пѣвецътъ използува паузата за поемане на въздухъ. Законитѣ на организма налагатъ на пѣвеца естествено прекѫсване на пѣсеньта. Това прекѫсване е на мѣсто, когато се диктува отъ дишането.

        Защо мълчи умрѣлиятъ, и защо мълчи живиятъ? Като мълчи, умрѣлиятъ иска да каже, че неговата работа е свършена вече, нѣма какво да прави. Когато свърши речьта си, ораторътъ млъква. Съ това той иска да каже, че е свършилъ работата си. Въ този смисълъ, мълчанието на умрѣлия и на живия представя граници на речьта. Когато умрѣлиятъ мълчи, речьта му е свършена, настава пауза. Когато живиятъ мълчи, това показва, че речьта му ще започне. Такива моменти на мълчание сѫществуватъ и въ мисъльта, и въ чувствата на човѣка. Затова, като мълчи, човѣкъ трѣбва да знае, дали е настѫпилъ край въ мисъльта и въ чувствата му, или начало. Старитѣ окултни школи сѫ налагали на ученицитѣ си мълчание. Въ Питагоровата школа сѫ изисквали отъ ученицитѣ четири години мълчание. Не е лесно да мълчишъ четири години. Това не е за обикновенитѣ хора. Чрезъ мълчанието човѣкъ изучава вѫтрешнитѣ закони на Битието. Чрезъ мълчанието той разбира вѫтрешния смисълъ на живота. Чрезъ мълчанието той разбира двата полюса на нѣщата.

        Като ученици, наблюдавайте лицата си, да различавате скръбното състояние отъ радостното. Така ще знаете, кои мускули на лицето се измѣнятъ при скръбьта, и кои при радостьта. Сѫщевременно, наблюдавайте, кога човѣкъ се отпушва и кога се запушва. При радостьта човѣкъ се отпушва, свързва се съ природата, и тя му проговаря. При скръбьта той се подпушва, влиза въ дисхармония съ природата, и тя се затваря за него. Три важни моменти има презъ деня, когато човѣкъ може да смѣни радостьта си съ скръбь и скръбьта — съ радость. Всѣки самъ трѣбва да намѣри тѣзи моменти и съзнателно да си въздействува. Като работите върху самовъзпитанието си, трѣбва да знаете, какъ да ставате сутринь и какво състояние да си наложите — радостно, или скръбно. Ако сте радостни, природата ще бѫде щедра къмъ васъ и ще ви даде всичко, каквото искате. Ако сте скръбни, природата ще се затвори за васъ. Обаче, за нея не важи, дали сте радостни, или скръбни. Важно е да научите нѣщо. За природата скръбьта и радостьта сѫ две състояния, еднакво важни и необходими. Тя щедро дава на човѣка, каквото иска. Ако иска радость, радость му дава; ако иска скръбь, скръбь му дава; ако иска да мечтае, дава му условия за това.

        Мнозина се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре. Защо? — Защото не знаятъ, какъ да ставатъ сутринь и какъ да лѣгатъ вечерь. Ставането отъ сънь и лѣгането сѫ два важни момента презъ деня, които опредѣлятъ хигиената на човѣшкия животъ. Ако ставате и лѣгате, както трѣбва, работитѣ ви презъ деня вървятъ добре. Вие сте радостни, и цѣлата природа е отворена за васъ. Ако не ставате сутринь правилно, гледайте да си лѣгате поне правилно. Това сѫ два важни момента, които опредѣлятъ бѫдещето ви. Правете опити въ това направление, да се научите правилно да ставате и да лѣгате. Правете наблюдения поне седемь деня наредъ. Ако сте ставали и лѣгали правилно, ще имате едни резултати; ако не сте ставали и лѣгали правилно, ще имате други резултати. Отбелязвайте резултатитѣ и си правете научни заключения. Бѫдете смѣли и искрени въ наблюденията и заключенията си. Природата обича смѣлитѣ хора и на тѣхъ помага. Нѣкой се оплаква, че е беденъ, че никой не му помага. Отива при единъ, при втори богаташъ, но и тѣ не се отзоваватъ на молбата му. Тѣ чувствуватъ, че този човѣкъ не е станалъ правилно отъ леглото си. Бедниятъ самъ може да си помогне. Какъ? Той има добъръ гласъ. Вмѣсто да иска помощь отъ богатия, нека му изпѣе една пѣсень. Така той ще отвори сърдцето на богатия, който ще го възнагради щедро. Следъ това ще го покани и другъ пѫть да го посети, да му попѣе малко. Богатиятъ ще си каже: Ето единъ човѣкъ, който е станалъ правилно отъ сънь. Следователно, ако работитѣ ви не вървятъ добре, влѣзте всрѣдъ природата и изпѣйте ѝ една пѣсень. Тя обича смѣлитѣ хора и богато ги възнаграждава. На страхливия тя казва: Ще имашъ търпение, ще чакашъ, докато проявя своето благоволение къмъ тебе. Не постѫпва ли така и учительтъ? На добрия и смѣлия ученикъ той отговаря съ внимание и разположение; за страхливия той се затваря и го оставя да чака, докато придобие смѣлость и решителность.

        Кои сѫ основнитѣ мисли на днешната лекция? — Мълчанието и правилното ставане и лѣгане.

        Сега изпѣйте думата „говори“ на срички. И тритѣ срички сѫ силни, действуватъ върху нервната система. Така, човѣкъ може да се лѣкува. Затова, отъ най-стари времена до днесъ, окултнитѣ школи сѫ прилагали музиката, като методъ за трансформиране на енергиитѣ и за лѣкуване. Думата „говори“ е енергична, силна, отпушва човѣка и го повдига. Ще кажете, че не всички хора сѫ родени за пѣние. Обаче, ученикътъ трѣбва да пѣе. Ако не пѣе, самъ ще си причини нещастие.

        Казвате: Какво е заключението на днешната лекция? — Още не може да се говори за заключение. Защо? — Защото не е говорено върху сѫщностьта на мълчанието и на говоренето. Може ли една речь да има заключение, когато още не е говорено, както трѣбва? Може ли човѣкъ да скърби, ако още не се е радвалъ? Който не се е радвалъ, не може да скърби; и който не е скърбѣлъ, не може да се радва. Обикновено радостьта се явява първа, а скръбьта — последна. Всѣко нѣщо започва съ радость; радостьта е инициаторка. Втория моментъ иде скръбьта. Щомъ си отиде скръбьта, настѫпва второто начало — радостьта. Ще знаете, че първа се явява радостьта, а последна — скръбьта.

 

        — Изобилието на Божиитѣ блага носи животъ.

 

*

 

42. Лекция отъ Учителя, държана на

 

2 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×