Jump to content
Ани

1929_07_12 Специфичната свѣтлина и топлина

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Специфичната свѣтлина итоплина

        Кога се доспива на човѣка? — Когато се занимава съ обикновени мисли. Когато се почувствува осигуренъ, човѣкъ лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновенитѣ мисли подтикватъ човѣшкия умъ къмъ дейность. Изобщо, неблагоприятнитѣ условия подтикватъ човѣка къмъ работа, а благоприятнитѣ — къмъ почивка. Почивката е добро нѣщо за тѣлото, но не и за ума.

        Сегашнитѣ хора се стремятъ повече къмъ охоленъ животъ, къмъ почивка, но и това имъ дотѣга. Тѣ сѫ задоволени, не мислятъ за ядене, всичко имъ е дадено въ изобилие. Други пъкъ гладуватъ, но сѫ дейни, търсятъ начинъ да задоволятъ глада си. Има нѣщо приятно и въ ситостьта, и въ глада. За да не се изгуби приятностьта, човѣкъ не трѣбва да бѫде всѣкога ситъ, нито всѣкога гладенъ. Гладътъ стимулира човѣка, кара го да мисли, да работи. Той предвкусва удоволствието, което ще изпита въ момента, когато започне да яде. Следъ това въ него се зараждатъ други желания. Следователно, добре е човѣкъ да реализира едно свое желание, но веднага следъ това трѣбва да се роди друго желание, което да му дава импулсъ, потикъ къмъ работа и движение. Нѣкой казва, че нѣма никакви желания, мисли и стремежи. Какъ мислите, щастливъ ли е този човѣкъ? Не е щастливъ. “Човѣкъ живѣе и се радва на живота, докато мисли, чувствува и желае. Изгуби ли тѣзи потици, той е мъртавъ. Една стара философия казва, че човѣкъ трѣбва да убие всѣко желание въ себе си. На тази мисъль Христосъ се противопоставя съ думитѣ: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ нашъ небесни“. Значи, човѣкъ трѣбва да усъвършенствува своитѣ желания, а не да ги убива. Богъ, Който е създалъ свѣта, далъ условия на всички живи сѫщества да растатъ, да се развиватъ и усъвършенствуватъ. Той знае, какви мисли и чувства вълнуватъ човѣка, затова дава на всѣкиго съответни условия. На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария — други.

        Кой е ученикъ? — Който учи. Да учишъ, това още не значи, че си ученикъ. Много ученици учатъ, Но пропадатъ на изпититѣ, повтарятъ класоветѣ. Споредъ мене, ученикъ е този, който никога не пропада на изпитъ и минава безпрепятствено отъ единъ класъ въ другъ. Изпититѣ подразбиратъ мѫчнотии и затруднения въ живота. Ученикътъ всѣкога свършва добре изпититѣ си, т. е. лесно решава мѫчнотиитѣ и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Нѣма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божественитѣ условия. Кажемъ ли „работенъ день“ разбираме день, въ който човѣкъ е използувалъ разумно условията на живота. Въ този смисълъ, едно отъ качествата на ученика е прилежание и работоспособность.

        Сега ще ви задамъ въпроса: коя рѣка се размѫтва? — Малката, тѣсна и плитка рѣка. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размѫти. Какво трѣбва да направите съ вода, която лесно се размѫтва? — Да я прекарате презъ тѣсна, стъклена цевь, т. е. презъ ограничения. Голѣмата рѣка, обаче, не може да се прекара презъ цевь. Само часть отъ нея може да прекарате, но не всичката. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: обикновенитѣ мисли и чувства могатъ да се ограничатъ, да се прекаратъ презъ цевь, но великитѣ мисли, чувства и добродетели не се ограничаватъ. Всѣко нѣщо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великитѣ нѣща никой не ги ограничава. Въ този смисълъ, великъ, съвършенъ човѣкъ е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограниченъ, свободенъ. Ако става въпросъ за ограничаване, той самъ се ограничава и самъ се освобождава. Докато грѣши, човѣкъ всѣкога се ограничава. Престане ли да грѣши, преставатъ и ограниченията му. За оправдание на погрѣшкитѣ си, грѣшниятъ казва: Понеже свѣтлината ми е отнета, затова правя погрѣшки. — И това е възможно. Въпросътъ е, обаче, кой отнелъ свѣтлината му. Три причини има за отнемане свѣтлината на човѣка. Тѣ сѫ вѣтърътъ, окрѫжаващитѣ и той самъ. Когато вѣтърътъ затвори капацитѣ на вашитѣ прозорци и попрѣчи на свѣтлината да влиза въ кѫщата ви, следъ време той пакъ ще ги отвори, и свѣтлината отново ще проникне. Когато окрѫжаващитѣ затварятъ капацитѣ на прозорцитѣ ви, и тѣ иматъ нѣкаква цель. Когато вие затваряте капацитѣ на прозорцитѣ си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне свѣтлината въ кѫщата ви. Всѣки самъ трѣбва да си отговори, кой отъ тритѣ случая е за предпочитане: вѣтърътъ ли да затвори капацитѣ на прозорцитѣ ви, окрѫжаващитѣ, или вие сами?

        Какъ се прекѫсва свѣтлината на вашия умъ и какъ се възстановява, това сѫ съзнателни процеси, които се извършватъ, както въ отдѣлния човѣкъ, така и въ природата. Всѣки процесъ въ човѣка се основава на разумностьта, която работи въ природата. Седите на брѣга на морето и близо до васъ виждате човѣкъ, добре облѣченъ, държи се съ достойнство, съ съзнание, за нѣкакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение съ васъ. По едно време той усѣща гладъ, иска да намѣри отнѣкѫде хлѣбъ, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натукъ-натамъ, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хлѣбъ отъ васъ. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате часть отъ своя хлѣбъ. Чрезъ глада гордиятъ човѣкъ се запознава съ васъ. Следователно, Божественото Начало дава на човѣка първия урокъ на смирение. Чрезъ глада хората се опознаватъ, правятъ връзки помежду си. Гладътъ е първата буква на знанието. Който не е гладувалъ, не може да стане ученъ човѣкъ.

        Докога може да гладува човѣкъ? — Докато изпитва приятни чувства. Въ това време той има приятни преживѣвания, радва се, че следъ известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувствува неприятность, човѣкъ трѣбва да задоволи по нѣкакъвъ начинъ глада си. Не го ли задоволи, той се превръща въ разрушителенъ процесъ: по-силнитѣ клетки изяждатъ по-слабитѣ. Това наричаме процесъ на самоизяждане, на вѫтрешно месоядство. Желанието на човѣка да задоволи глада си е Божествено, Следователно, ако не дадете ходъ на Божественитѣ желания въ себе си, иде разрушението. Тогава настѫпва разрушение и смърть на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грѣхътъ, който е по-страшенъ отъ смъртьта. Човѣкъ трѣбва да отвори душата си за лѫчитѣ на любовьта, за да бѫде чистъ, добъръ и любещъ.

        Като се говори за благодарность, имаме предъ видъ онази вѫтрешна благодарность, а не обикновената. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да благодари за живота и за благата, които му сѫ дадени. Животътъ е най-великото благо, което притежавате. Щомъ има животъ, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и свѣтлина. Постоянно се молете и благодарете за великия даръ, който Богъ ви е далъ. Да се молишъ, това значи, да работишъ. Да се молишъ, това значи, да отваряшъ прозорцитѣ на душата си за свѣтлитѣ лѫчи на любовьта. Само при тѣзи лѫчи зрѣятъ плодоветѣ. Благодарностьта е единъ отъ узрѣлитѣ плодове на душата. Имате ли зѫби, вие ще ядете свободно отъ плодоветѣ на своята душа и ще благодарите. Стариятъ, който нѣма зѫби, не може да се ползува отъ Божественитѣ плодове и не може да благодари. Дадете ли му плодъ, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имахъ зѫби, да го опитамъ, да вкуся отъ него и да благодаря? Пазете зѫбитѣ си, за да бѫдете всѣкога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикътъ. Така се повдига всѣки човѣкъ и се опредѣля за членъ на бѫдещата раса.

        Какво представятъ сегашнитѣ хора и какво — бѫдещитѣ? — Сегашнитѣ хора сѫ още неизлюпени яйца, а бѫдещитѣ — малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трѣбва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате отъ малки работи и да не губите лесно радостьта си. Съзнателна, вѫтрешна работа се изисква отъ всички. Който се вкисва и лесно губи радостьта си, той е играчка на условията. Затова трѣбва да бѫдете разумни. Представете си, че се намирате на брѣга на дълбока и буйна рѣка. Искате да минете на другия брѣгъ, да отидете въ града да свършите една важна работа. Какъ ще минете рѣката? Мостъ нѣма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощьта. Следъ известно време виждате, че десетина души носятъ една голѣма греда, която ще поставятъ за мостъ на рѣката. Ако сте разуменъ, веднага ще се приближите при хората и ще вземете участие въ построяването на моста. Съ общи усилия ще се построи мостътъ, и всѣки ще мине рѣката, ще свърши работата си. Значи, всѣка мѫчнотия представя рѣка безъ мостъ. За да разрешите мѫчнотията си, трѣбва да знаете, какъ и кѫде да поставите моста. Така ще преминете рѣката.

        Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате нѣколко деня. Какъ ще използувате времето си? Ще кажете, че ще дишате чистъ планински въздухъ и ще правите разходки. За да се ползувате отъ планината, вие трѣбва да възприемете слънчевата свѣтлина чрезъ ума си, слънчевата топлина чрезъ сърдцето си и въздуха чрезъ дробоветѣ си. И това не е достатъчно. Трѣбва да знаете, кой моментъ презъ деня да възприемете свѣтлината и топлината, за да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Това значи, да приемете специфична свѣтлина и топлина отъ слънцето. Който може да възприеме слънчевата свѣтлина и топлина чрезъ ума и сърдцето си, той се чувствува радостенъ, свободенъ и разположенъ.

        Упражнение. Всѣки ще си избере единъ камъкъ и ще го полѣе десеть пѫти съ вода, която самъ ще носи отъ едно отъ езерата. Ще кажете, че дъждътъ полива камънитѣ, нѣма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той, и какъ се разлива водата по него. Всѣки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще направите най-късно до обѣдъ. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете съ водата.

*

40. Лекция отъ Учителя, държана на

12 юлий, 1929 г. Рила. — Мусала.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×