Jump to content
Ани

1929_05_31 Законъ на доволството

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Законъ на доволството

        Размишление върху силата на живота.

Представете си, че класътъ ви разполага съ капиталъ отъ петь милиона лева. Кое осмисля този капиталъ? — Онова, за което той може да се употрѣби. Отивате да купите жито, но ви казватъ, че то не се продава. Отивате да купите платъ, и за него казватъ сѫщото — не се продава. Искате да направите сѫщо съ капитала, да го вложите въ нѣкакво предприятие, но ви казватъ, че нѣма материали за тази работа. Вие стоите съ паритѣ си, и нищо не можете да направите. Докато нѣмахте пари, казвахте, че безъ пари не се живѣе. Сега имате пари, но нищо не можете да си купите, нищо не можете да направите съ тѣхъ. Това е все едно, да се раждатъ въ главата ви различни идеи, безъ да знаете, какъ да ги реализирате. Всѣка идея има мѣсто, време и начинъ за прилагане. Докато не вземе предъ видъ тѣзи нѣща, човѣкъ не може да реализира своитѣ идеи.

        Често се говори за човѣшки мисли и за човѣшки идеи. Каква е разликата между мисъль и идея и между мислене и идеализиране? Казватъ за нѣкого, че мисли много, а за другъ — че идеализира. По какво се отличава първиятъ отъ втория? Нѣкои не правятъ разлика между мислене и идеализиране. Представете си, че имате дългъ отъ сто хиляди лева. За да изплатите дълга, какво трѣбва да правите: да мислите или да идеализирате? При това положение, можешъ ли да бѫдешъ идеалистъ? Щомъ става въпросъ за дългове, ще мислишъ, какъ да ги изплатишъ. Идеализмътъ представя високъ планински върхъ. Идеалистътъ се качва на него и оттамъ гледа красивитѣ картини въ живота. Мисъльта пъкъ представя процесъ на слизане и на качване. Тя се занимава съ обикновенитѣ работи въ живота. Кога мисли човѣкъ повече: когато забогатява, или когато обеднява; когато е здравъ, или когато е боленъ? Той мисли повече, когато обеднява и заболява. А бедностьта и болестьта сѫ принудителни процеси. Значи, мисъльта е принудителенъ процесъ. Нѣкой казва, че мисли много. Ако го биятъ, ако е боленъ, наистина, мисли; ако всичко му върви добре, той мисли малко. Значи, мисъльта е силна, активна, когато човѣкъ се намира въ отрицателни състояния. Чрезъ тѣхъ природата го заставя да мисли. Който има добра, силна мисъль, той не подозира, че е миналъ презъ голѣми мѫчнотии и изпитания, докато се е научилъ да мисли. Човѣшката мисъль е изкупена съ цената на хиляди скѫпи жертви. Достатъчно е да видите своитѣ минали животи, мѫчнотиитѣ и страданията, които сте преживѣли, за да разберете, колко скѫпо струва вашата мисъль. Като знаете цената на правата и силна мисъль, благодарете за страданията, презъ които сте минали. Тѣ сѫ учители на човѣчеството. Тѣ сѫ научили човѣка да мисли. Въпрѣки това, той не е доволенъ, че страда.

        Коя е причината за недоволството на човѣка? — Търсенето на лесния пѫть въ живота. Всѣки иска да живѣе охолно, богато, да се задоволяватъ всичкитѣ му желания. На кого се задоволяватъ желанията? — На малкото дете. То е слабо, немощно, не може само да си услужва. Като огладнѣе, то започва да плаче, и майката веднага се притича на плача му. Тя му дава млѣко, облича го, кѫпе го. При това, не всички сѫ на разположение на детето — само майката, или близкитѣ му се грижатъ за него. Ако попадне въ срѣда на крави, овце, биволици, колкото и да плаче, никой нѣма да се погрижи за него. Тѣ не разбиратъ нуждитѣ му и не могатъ да ги задоволятъ. Ако това се отнася за безпомощното дете, колко по-малко възрастниятъ може да очаква на другитѣ, да задоволятъ желанията му. Пазете се отъ недоволството, като вѫтрешно напрежение, да не се пръсне формата, въ която се е намѣстило. Какво ще стане съ газьта, която е сипана въ една сфера, ако въ нея има известно напрежение? Газьта ще налѣга върху всички точки на сферата, докато си намѣри пѫть и изтече навънъ. Дето сцеплението между частицитѣ на сферата е най-слабо, тамъ ще стане пропукването ѝ, и газьта ще излѣзе навънъ. Какво придобива сферата въ този случай? Не само че нищо не придобива, но губи; формата и се разрушава. Такова нѣщо е недоволството. То руши човѣшкия организъмъ.

        Ние вземаме сферата като хармонична форма. Астрологически, крѫгътъ и сферата представятъ хармонично съчетание на сили. Ако и въ човѣка, както въ сферата, силитѣ му сѫ въ хармония, природата има грижи за него, тя сама задоволява нуждитѣ му. Когато силитѣ въ човѣшкия организъмъ не сѫ хармонизирани, човѣкъ самъ се грижи за себе си. Защо е така? Представете си, че срѣщате човѣкъ съ високо обществено положение, съ добра обхода къмъ подчиненитѣ си. Всички го обичатъ, изпълняватъ заповѣдитѣ му. Всѣки бърза да се отзове на нуждитѣ му, да му услужи. За такъвъ човѣкъ се казва, че планетитѣ, подъ влиянието на които се намира, сѫ въ добъръ аспектъ. Единъ день той се провини, извърши нѣкакво престѫпление. Хората, които сѫ около него, отнематъ довѣрието си, не го слушатъ, не изпълняватъ вече заповѣдитѣ му. Той самъ трѣбва да върши всичко, самъ да се грижи за себе си. Така постепенно губи материалното си положение, пращатъ го въ затворъ, лишаватъ го отъ права и т. н. Кой е виновенъ за сегашното му положение? — Той самъ. Ще кажете, че аспектитѣ на живота му не сѫ благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектитѣ. Могатъ ли да се поправятъ лошитѣ аспекти въ човѣшкия животъ? — Могатъ, но време е нуждно за това. Има случаи, когато лошитѣ аспекти се изправятъ лесно. Напримѣръ, нѣкой прилича на единъ престѫпникъ, който успѣлъ да се скрие. Хващатъ набедения, наказватъ го, но временно. Единъ день намиратъ истинския престѫпникъ и веднага освобождаватъ невинно пострадалия. Това се случва въ човѣшкия животъ.

        Едно трѣбва да се знае: човѣкъ може да подобри живота си, т. е. да измѣни лошитѣ аспекти на своята сѫдба, когато служи на една възвишена идея. Ако нѣкой извърши престѫпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е въ състояние да измѣни лошитѣ аспекти на своя животъ. Задача на всѣки човѣкъ е да изучава законитѣ на висшето, Божествено съзнание. Само чрезъ тѣзи закони той може да се справя съ недоволството си. Само така той ще разбере, трѣбва ли да бѫде недоволенъ за дребни работи. Детето да плаче за чаша млѣко, това се допуща, но младата мома и младиятъ момъкъ да плачатъ за чаша млѣко, това съвсемъ не е на мѣсто. Който е дошълъ на земята, носи известенъ капиталъ за обработване. Трѣбва ли тогава да бѫде недоволенъ? Нищо не му остава, освенъ да работи. Ако при богатството, което му е дадено, плаче за чаша млѣко, той е малко, недорасло дете. Има ли съзнание за себе си, че е голѣмъ, ученъ човѣкъ, той трѣбва да се прости съ недоволството.

        Защо идатъ страданията въ живота? — За изправяне на погрѣшкитѣ. Малкитѣ страдания изправятъ малкитѣ погрѣшки, а голѣмитѣ страдания — голѣмитѣ погрѣшки. Като се изправятъ погрѣшкитѣ, страданието изчезва. Казвате, че кармата на човѣка е тежка, затова страда. Какво нѣщо е кармата? Кога се създава тя? Когато хората не живѣятъ въ съгласие съ Божественитѣ закони. Тѣ се отклоняватъ отъ правия пѫть и вървятъ по крива, вълнообразна линия, наречена „пѫть на астралната змия“. Който попадне въ този пѫть, скѫпо плаща. Дълго време той ще се мѫчи, ще страда, докато се освободи отъ клещитѣ на тази змия. Много нѣщо ще научи, много качества ще придобие, но може и съ живота си да плати. Бѫдете будни къмъ изкушенията, които срѣщате на пѫтя си, за да не попаднете въ вълнитѣ на кривата линия. Който е доволенъ отъ условията на своя животъ, върви по пѫтя, който разумнитѣ сѫщества му опредѣлятъ. Недоволниятъ постоянно се отклонява, но, вмѣсто придобивки, свършва съ голѣми загуби. Условията на всѣки човѣкъ криятъ възможности за неговото развитие. Ако използува възможноститѣ, които му сѫ дадени, той върви напредъ и постига своята цель.

        Като ученици, отъ васъ се иска будно съзнание, да разбирате нѣщата правилно и да ги прилагате разумно. Който има будно съзнание, бързо се ориентира, разбира хората и имъ помага. Той е като онѣзи хора „психометри“, които съ едно докосване до нѣкой предметъ, описватъ човѣка, на когото принадлежи предметътъ, или който последенъ го е хващалъ. Тѣ описватъ неговата външность, характера му, даже и неговото минало, отчасти и бѫдещето му. Бѫдещето е въ зависимость отъ миналото. Който знае миналото на човѣка, може да предскаже и бѫдещето му. Какъ нѣма да предскажешъ бѫдещето на онзи, който преди 20 години извършилъ убийство, но успѣлъ да скрие следитѣ на своето престѫпление. Ще дойде день, когато престѫплението му ще се открие. Откриването на престѫплението е неговото бѫдеще. Какъ нѣма да предскажете бѫдещето на човѣкъ, който е живѣлъ добъръ и чистъ животъ? Каквото е миналото му, такова бѫдеще го чака.

        Следвайте крѫга на Божественото съзнание, дето нѣма страдание, нѣма недоволство. Който влѣзе въ този крѫгъ съ своето недоволство, самъ попада въ устата на астралната змия. Той бива изхвърленъ вънъ, като пророкъ Иона. Три деня ще седите въ устата на змията и, като се пробуди съзнанието ви и схванете погрѣшкитѣ си, тя ще ви изхвърли вънъ. Оттукъ пакъ може да влѣзете въ крѫга на Божественото съзнание. Влѣзете ли въ този крѫгъ, пазете се отъ недоволството. Тамъ не се позволява нито сѣнка отъ недоволство.

        Хората се плашатъ отъ старостьта. На каквато възрасть и да сте, бѫдете доволни. Старостьта не е въ годинитѣ, но въ погрѣшкитѣ, въ недоволството. Недоволниятъ е старъ. Като прави погрѣшки, съзнанието му се помрачава, той става недоволенъ и преждевременно остарява. Младиятъ е всѣкога доволенъ. Ако грѣши, той бързо изправя погрѣшкитѣ си. И младиятъ, и стариятъ се учатъ, но стариятъ се страхува да не изгуби знанието си. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ придобитото знание? — Да събере сѣмето му. Само така той може да запази знанието си. Какво прави градинарьтъ наесень? — Събира сѣмената на растенията и напролѣть отново ги посѣва. Не направи ли това, той ще изгуби растенията и цвѣтята, които ималъ миналата година въ градината си. Красивъ цвѣтъ е знанието! Грижливо трѣбва да се отглежда и навреме да се събира сѣмето му. Градинарьтъ трѣбва да знае, следъ колко време всѣко цвѣте израства, цъвти и дава плодъ.

        Задръжте въ ума си следнитѣ мисли: Не смущавай безъ причина Божественото съзнание, въ което живѣешъ. Пази единство на съзнанието си, за да не изпаднешъ въ областьта на недоволството. Натъкнешъ ли се на него, не се плаши, но усмихни му се и кажи: Колко си красиво! Можешъ ли да кажешъ тѣзи думи съ разположение, недоволството само по себе си ще те напусне.

        Единство въ съзнанието и връзка съ Божественото съзнание сѫ закони, чрезъ които човѣкъ се освобождава отъ недоволството.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

35. Лекция отъ Учителя, държана на

31 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×