Jump to content

1929_05_10 Добрата дума


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Добрата дума

        Размишление върху силата на живота.

        Какво представя правата линия? — Граница на плоскостьта. А плоскостьта? — Граница на тѣлото. Когато правата линия става по-дебела и по-голѣма, това показва, че тя се превръща въ плоскость. Значи, правата линия е въ движение. Има движения въ материалния свѣтъ, въ духовния и въ умствения. Напримѣръ, срѣщате двама приятели, които сѫ въ хармония помежду си. Докато сѫ въ хармония, движението между тѣхъ е незабелязано, отношенията имъ сѫ отмѣрени. По едно време отношенията имъ се измѣнятъ. Единиятъ отъ тѣхъ казва, че приятельтъ му се измѣнилъ къмъ него. И вториятъ казва сѫщото. И двамата започватъ да мислятъ по особенъ начинъ, съставятъ си особено мнение единъ за другъ. Това показва, че хармонията помежду имъ е нарушена. Обаче, промѣната въ отношенията между двама души не показва още дисхармония. Чрезъ промѣната може да се внесе нѣщо ново, което да увеличи хармонията между приятелитѣ. Следователно, човѣкъ трѣбва да провѣрява промѣнитѣ, които ставатъ въ неговия умъ и въ неговото сърдце, да знае, какви резултати произтичатъ отъ тѣхъ — хармонични или дисхармонични. Ако учительтъ е недоволенъ отъ ученика си и му каже, че нищо не знае, последниятъ може или да се разгнѣви на учителя си, или да се съгласи съ него. Ако се разгнѣви, отношенията къмъ учителя му сѫ дисхармонични. Ако се съгласи съ него, той започва да учи добре, поправя слабата си бележка, мнението на учителя си, и отношенията къмъ последния ставатъ хармонични. Лошо е положението на ученика, ако остане съ мисъльта, че учительтъ му е несправедливъ и го е преценилъ неправилно. Тогава той престава да учи и върви къмъ загуба. И учительтъ губи, и ученикътъ губи; учительтъ губи едно на стотѣ, а ученикътъ — две, три и повече. Когато учитель и ученикъ се борятъ, яйцето на учителя пострадва само отъ единия край, отъ острия, а на ученика и отъ двата края — и отъ острия, и отъ тѫпия. Затова, като видятъ, че нѣкой се бори съ по-силенъ отъ него, казватъ му: Пази добре яйцето си, поне тѫпиятъ край да остане здравъ. Въ заключение на това, казвамъ: Не докарвай обидитѣ до крайния предѣлъ. Като дойдешъ донѣкѫде, върни се, да остане поне едно чисто мѣсто, на което да стѫпишъ.

        Не докарвай обидата до крайния предѣлъ. Това е правило, чрезъ което си служатъ и лѣкари, и свещеници, и учители, и сѫдии. Като отиде при нѣкой боленъ, на когото стомахътъ е крайно разстроенъ, лѣкарьтъ му препорѫчва абсолютенъ гладъ и отъ време навреме да употрѣбява по една чайна лъжичка лѣкарство, разредено въ малко вода. Болниятъ пита, защо не трѣбва да яде. — Много просто, стомахътъ му трѣбва да се запази, да не отиде до крайния предѣлъ на неговото разстройство. Който мисли криво, казва, че лѣкарьтъ не обича този боленъ, затова го лишава отъ ядене. Ако му даваше да яде, това показва ли, че го обича? Колкото е вѣрно едното заключение, толкова е вѣрно и другото. Ако акордътъ е хармониченъ, това не показва, че тоноветѣ, които го съставятъ, се обичатъ помежду си. И обратно: ако акордътъ е дисхармониченъ, т. е. ако тоноветѣ сѫ въ дисонансъ, това не показва, че се мразятъ. Въ музиката и дисонансътъ, и съзвучието сѫ еднакво необходими. Така свѣтлината и топлината сѫ необходими за живота. Отде произлиза свѣтлината? — Отъ знанието и отъ науката. Затова казваме, че знанието носи свѣтлина и сила. Понѣкога свѣтлината изсушава нѣщата, понѣкога ги опорочава. Напримѣръ, докато не познавашъ единъ човѣкъ, ти имашъ добро мнение за него. Щомъ го познаешъ, измѣняшъ мнението си. Докато не познава материалното положение на своитѣ клиенти, гостилничарьтъ е добъръ и внимателенъ къмъ тѣхъ. Щомъ разбере състоянието на кесиитѣ имъ, той измѣня отношенията си къмъ тѣхъ: къмъ беднитѣ става грубъ и невнимателенъ, а къмъ богатитѣ увеличава вниманието и разположението си. Следователно, за предпочитане е гостилничарьтъ да бѫде невежа за кесиитѣ на своитѣ клиенти. Нѣкой казва, че иска да знае всичко. — Не трѣбва да знаешъ всичко. Какъвъ смисълъ има да знаешъ, кога ще умрешъ, или кога ще ти се случи нѣкакво нещастие? Страшно е за човѣка, да научи нѣкаква новина изведнъжъ.

        Единъ циганинъ-хамалинъ спечелилъ на лотария единъ голѣмъ параходъ. Завели го при парахода и му казали: Този параходъ е твой, на лотария го спечели. Като чулъ това, той се стресналъ изведнъжъ и полудѣлъ отъ радость. Трѣбвало да го подготвятъ, постепенно да свикне на радостьта. Да го заведатъ при парахода и да го запитатъ: Харесва ли ти този параходъ? Какво би направилъ, ако ти го подарятъ? Най-после да му се каже, че този параходъ е неговъ. Голѣмитѣ изненади сѫ опасни за съзнанието на човѣка. Напредналитѣ сѫщества се справятъ лесно съ тѣхъ, но обикновенитѣ не могатъ да издържатъ голѣми напрежения. Понѣкога природата си служи съ тѣхъ. — Кога? — Когато иска да кали човѣка. Така желѣзарьтъ кали желѣзото: нагорещява го силно и после го поставя въ студена вода или обратно: силно изстуденото желѣзо туря въ огънь. Мисъльта, която обхваща човѣшкото съзнание, се нуждае още отъ мекота и пластичность, да може гръбнакътъ ѝ да издържа и на най-голѣмитѣ бури и изпитания.

        И тъй, никой не може да се произнася, че еди-кой си го обича, или не го обича. — Защо? — Защото любовьта сѫществува само като абсолютна проява на Бога. Човѣкъ не е проява на любовьта, но чрезъ него тя може да се прояви. А Богъ е Любовь. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на свѣтлина и на любовь. Тъй щото, ако търсите свѣтлина, тамъ ще я намѣрите; ако търсите любовь, пакъ тамъ ще я намѣрите. Вънъ отъ този свѣтъ вие изпадате въ мракъ и въ безлюбие. Ние говоримъ за възходещата любовь, въ която нѣма измѣна. Ако говорите за любовьта на промѣнитѣ, вие сте въ другъ свѣтъ. Тази любовь наричаме нисходеща. Въ тази любовь хората се влюбватъ и разлюбватъ. Докато сѫ влюбени, тѣ сѫ готови на всѣкакви жертви. Щомъ се разлюбятъ, нищо не даватъ единъ за другъ. Любовь, въ която има влюбване и разлюбване, е любовь на илюзиитѣ. Такава е земната любовь. Докато е на земята, човѣкъ се движи въ илюзии. На десеть илюзии ще срещне едва една реалность. Ако избѣгвате илюзиитѣ, нищо нѣма да ви остане. Илюзиитѣ сѫ като трицитѣ на брашното, но и безъ тѣхъ не може, все има съ какво да се занимавате. Каквото представятъ играчкитѣ за децата, такова нѣщо сѫ илюзиитѣ за възрастнитѣ. Дълго време детето се занимава съ играчкитѣ си. Следователно, и възрастниятъ не може въ единъ моментъ да се откаже отъ илюзиитѣ си. Докато живѣе съ илюзии, човѣкъ все още се държи за земята. Отнематъ ли изведнъжъ илюзиитѣ му, той ще полети въ пространството, безъ да може да се спре. Страшно е това положение. То е все едно, да се качишъ на балонъ и да отрѣжатъ връзкитѣ на балона. Дълго време ще викашъ, но никой не може да ти помогне. Ще чакашъ, докато балонътъ самъ падне на земята. Всѣко нѣщо може да бѫде илюзия, но може да бѫде и реалность — зависи отъ разбирането на човѣка. Бомбата е илюзия за онзи, който не я разбира, но реалность за онзи, който я разбира.

        Нѣкои казватъ, че илюзиитѣ сѫ сѣнки на живота. Лошо ли е да бѫдешъ на сѣнка? Лѣтно време, въ голѣмитѣ горещини, е добре да бѫдешъ на, сѣнка, но зимно време сѣнкитѣ сѫ опасни. Значи, илюзията е опасна, когато не е употрѣбена на мѣсто. Други пъкъ поддържатъ, че илюзията е подобна на рекламата. Както рекламата привлича вниманието на хората къмъ нѣщо ценно, така и илюзията привлича вниманието имъ къмъ реалностьта. Като седишъ известно време подъ сѣнката на крушата, най-после ще обърнешъ внимание и на самата круша. Сѣнката на крушата ще ви даде поводъ да правите научни изследвания. Като знаете това, не избѣгвайте илюзиитѣ, но вървете постепенно къмъ реалностьта на живота. Ученитѣ, по линиитѣ въ спектроскопа, познаватъ, дали две тѣла въ пространството се отдалечаватъ едно отъ друго, или се приближаватъ. Външно отдалечаването и приближаването не се забелязватъ, но по линиитѣ лесно се опредѣлятъ. Сѫщо така се опредѣля и бързината на това отдалечаване и приближаване.

        Илюзии сѫществуватъ и въ мислитѣ, и въ чувствата на човѣка. Напримѣръ, нѣкой ученикъ или студентъ се готви за изпитъ и си въобразява, че ще го издържи за шесторка, но получава едва тройка. Явява се на другъ изпитъ и очаква да бѫде скѫсанъ, а въ сѫщность получава добра бележка. Това сѫ илюзии на неговитѣ мисли и чувства. Въ заключение, казвамъ: Който печели в началото, накрая губи. И който губи в началото, накрая печели. Не е голѣмо нещастие, че ученикътъ или студентътъ е пропадналъ на изпита си. Когато влѣзе въ реалния свѣтъ, тогава ще има ясна представа за нѣщата; тогава ще разбере, кое му носи щастие. Щомъ е така, не казвайте, че знаете това или онова. Истинско знание е това, което ви следва навсѣкѫде. Нѣкой казва за себе си, че е добъръ математикъ, но не може да си служи съ математиката. —Защо? — Защото не се упражнява, не работи съ нея. Другъ казва, че е силенъ, но силата му изневѣрява. Той не се упражнява, не работи физически, и всѣки день губи силата си. Когато човѣкъ губи силата, знанието си, това показва, че се намира подъ влиянието на други закони. Всѣки иска да бѫде свободенъ, самостоятеленъ, никой да не му влияе. Това е невъзможно. Напримѣръ, нѣкой решава една задача, иска самъ да я реши. Така той усилва своята самоувѣреность, но, въ края на краищата, пакъ не е самостоятеленъ. Стотици хора преди него сѫ решавали сѫщата задача, мислили сѫ върху нея, и той върви по отъпканъ пѫть — не е самостоятеленъ и независимъ. Той се влияе отъ мисъльта на онѣзи, които сѫ работили преди него. — Не искамъ да се свързвамъ съ хората, не искамъ да правя връзки. — И това е невъзможно. Ще правишъ връзки съ хората, съ храната, съ дрехитѣ си и т. н.

        Едно е важно за човѣка: всѣка връзка да му предава нѣщо. Връзвашъ обущата си, да се държатъ добре за краката. Връзката е минусъ, ползата отъ обущата е плюсъ. Ако плюсътъ е по-голѣмъ, минусътъ е на мѣсто. Храната е минусъ, товаръ; ползата отъ храната е плюсъ. Природата започва съ минусъ и свършва съ плюсъ. Като се роди, детето започва да диша, да се храни — изразходва енергия — минусъ е това. Въздухътъ, водата, храната му предаватъ нѣщо — това е плюсъ. Има външна и вѫтрешна пасивность — минусъ; има външна и вѫтрешна активность — плюсъ. На пасивностьта отговаря активность. Нѣкой човѣкъ е външно пасивенъ, вѫтрешно — активенъ. И обратно: нѣкой е външно активенъ, вѫтрешно — пасивенъ. Казватъ, че този човѣкъ има инициатива. Той може да има инициатива, безъ да свърши нѣкаква работа. Другъ пъкъ нѣма инициатива, но, като започне да работи, свършва работата си. Добре е човѣкъ да има инициатива, добре е да бѫде индиферентенъ, но само за нѣкои нѣща. Философътъ, обаче, се интересува отъ всичко, но не купува всичко. Правете и вие сѫщото: всичко наблюдавайте, отъ всичко се интересувайте, но малко купувайте — не се товарете много.

        Представете си, че искате да знаете, кога е създадена Витоша. Какво ще придобиете отъ това знание? И да знаете, кога е създадена Витоша, вие не я познавате в началото. Като млада, на една година, тя е била красива, напета. Днесъ е стара баба, набръчкана. Понеже я виждате като баба, за васъ е важно да знаете, какви богатства крие въ себе си. Внуцитѣ се интересуватъ отъ баба си дотолкова, доколкото тя е скрила нѣкакво богатство за тѣхъ. Какво по-голѣмо благо може да очакватъ, ако бабата даде на всѣко внуче по нѣколко килограма злато? Златото осмисля живота. То е най-добриятъ проводникъ на живота, на праната, на жизнената енергия. Който има повече злато въ кръвьта си, той се радва на повече животъ. Ако златото въ човѣка е малко, той често боледува. И въ астрологията златото се разглежда като проводникъ на живота. Духовната наука разполага съ формули, чрезъ които се привлича златото.

        Едно момиченце минавало често край кантората на единъ банкеръ, спирало се, разглеждало жълтицитѣ на прозореца и си казвало: Богъ да ти помогне да спечелишъ два пѫти повече злато. На другия день пакъ се спирало предъ прозореца и пожелавало на банкера да спечели три пѫти повече злато. Колкото пѫти минавало, всѣкога му пожелавало да има по-голѣма печалба. Банкерътъ забелязалъ, че, когато момиченцето се спирало предъ прозореца, печалбата му се увеличавала. Единъ день той извикалъ момиченцето вѫтре и го запиталъ, какво си шепне, когато се спира предъ прозореца му. То отговорило: Пожелавамъ ти всѣки день по-голѣми печалби. Той благодарилъ, далъ му нѣколко жълтици и го поканилъ да дохожда често при него.

        Следователно, който иска да придобие органическо злато въ кръвьта си, нека всѣки день, като минава покрай нѣкой банкеръ, да му пожелава да печели двойно, тройно, четворно повече, отколкото по-рано е печелилъ. Всѣка свѣтла и възвишена мисъль, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, предава нѣщо на човѣка. Природата възнаграждава човѣка за всѣка добра дума, за всѣка добра мисъль, отправена къмъ нѣкого. И обратно: ако човѣкъ пропусне да каже една добра дума, или да пожелае добро на нѣкого, природата го наказва. Една добра дума, казана на мѣсто, отваря сърдцето и на най-голѣмия скѫперникъ. Така може човѣкъ да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисъльта „азъ съмъ здравъ“, и въ скоро време хремата ще ви напусне. Здравиятъ често мисли за болестьта и я привлича. Правете точно обратното: мислете за здравето, за да го привлѣчете и усилите и да се освободите отъ болестьта. Разумното, доброто, великото въ човѣка е въ състояние да се бори съ микробитѣ, които причиняватъ болеститѣ.

        Прилагайте добритѣ и положителни думи и мисли като формули, съ които можете да си въздействувате. Ако си песимистъ, повтаряй по нѣколко пѫти на день думитѣ: Азъ съмъ оптимистъ. Ако си нарушилъ мира си, повтаряй думитѣ: Азъ имамъ вѫтрешенъ миръ. Прилагайте положителното на мѣстото на отрицателното, доброто на мѣстото на злото, правдата на мѣстото на неправдата и така ще изправяте погрѣшкитѣ си.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

33. Лекция отъ Учителя, държана на

10 май 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...