Jump to content

1928_06_01 Втичане и изтичане


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Втичане и изтичане

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Причини за притѫпяване на вкуса“. Ще пишете едновременно за физическото и за духовното притѫпяване на вкуса.

Сѫществуватъ два вида отношения: съзнателни, които сѫ въ връзка съ съзнанието, и несъзнателни или механически. Бомбата, която експлодира, има несъзнателно отношение къмъ човѣка; колата, която скърца, мишката, която гризе, сѫщо иматъ несъзнателно отношение. И човѣкъ има съзнателно или несъзнателно отношение къмъ по-високостоещитѣ надъ себе си сѫщества. Отношенията му къмъ тия сѫщества опредѣлятъ неговата свобода. Колкото по-съзнателни сѫ отношенията му, толкова е по-свободенъ той. Несъзнателниятъ човѣкъ се подава лесно на чуждо влияние, на внушения. Достатъчно е да дойде при него нѣкой човѣкъ съ по-силна мисъль, за да го постави въ магнетиченъ или хипнотиченъ сънь и да му предаде своето желание. Като се събуди отъ сънь, той не помни нищо, но чуждата мисъль е проникнала въ подсъзнанието му и работи тамъ до деня, въ който трѣбва да реализира чуждото желание. Той чувствува въ себе си силенъ импулсъ да направи нѣщо и пристѫпва къмъ реализирането точно така, както му е внушено. Защо върши това, самъ не знае, но се подава на своя вѫтрешенъ потикъ. Човѣкъ не подозира, че мислитѣ и чувствата му сѫ преплетени съ мислитѣ и чувствата на други сѫщества, и при известни условия той върши това, което нѣкога му е било внушено. Следъ всичко това, човѣкъ казва, че е свободенъ да прави, каквото иска, т. е. има свободна воля. Докато не се свърже съ Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човѣкъ не може да говори за свобода.

Внушението, на което човѣкъ се подава, иде отъ две страни: отъ тъмнитѣ сили на природата и отъ свѣтлитѣ сили. При първото внушение човѣкъ е ограниченъ, действува като сомнабулъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е хипнотизиранъ. При второто внушение човѣкъ е свободенъ и постѫпва съзнателно, разумно. За да не попадате подъ влиянието на тъмнитѣ сили въ природата, вие трѣбва да правите опити, да съсрѣдоточавате мисъльта си, да бѫдете господарь на мислитѣ и чувствата си. Докато не постигнете това, вие всѣкога ще бѫдете жертва на чужди мисли и желания. Самъ ще се чудите, отде идатъ известни влияния, но, въпрѣки това, ще изпълните всичко, което ви се внушава.

Упражнение. За 20 деня ще бѫдете будни, да наблюдавате мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и движенията си. Каквато мисъль мине презъ ума ви, ще се спрете известно време, да изпитате, отде иде тази мисъль и трѣбва ли да я реализирате. Дойде едно чувство въ сърдцето ви, сѫщо така ще го анализирате. Ако трѣбва да направите нѣщо, преди да се проявите, ще обмислите добре, каква е цельта на вашата постѫпка и, ако не е нуждно, ще я отложите за другъ пѫть. Ако направите нѣкакво движение, веднага ще си отговорите, защо правите това движение, какво целите съ него и т. н.

Има разумни и неразумни движения. Разумнитѣ движения сѫ красиви, а неразумнитѣ не сѫ красиви. Да изучавате движенията си, това значи, да изучавате органическата или вѫтрешна динамика. Който се е домогналъ до тази наука, той е господарь на движенията си. Затова всѣко негово движение е красиво и пластично. Той познава, отде иде налѣгането върху човѣка и лесно се справя съ него. Има два вида налѣгане: външно — върху цѣлото тѣло и специфично върху мозъка и сърдцето; вѫтрешно — върху всички органи. Чрезъ разумнитѣ и съзнателни движения човѣкъ може да въздействува върху налѣгането и, ако е силно, да го намали, да го разпредѣли по цѣлото тѣло. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се тренира. Тренирането е механически процесъ. Разумната природа си служи съ съзнателни упражнения, съ гимнастика, а не съ тренировка. Вѣтърътъ, напримѣръ, е гимнастика, въ която взиматъ участие и хората, и животнитѣ, и растенията. Нѣма живо сѫщество, което да не взима участие въ природнитѣ гимнастики. Изучавайте законитѣ и методитѣ, съ които природата си служи, за да ги прилагате при възпитанието и самовъзпитанието. Природата разполага съ методи за хранене, за дишане, за концентриране на мисъльта и т. н. Като си служите съ методитѣ на природата, вие дохождате до истинското познаване на нѣщата, до положителната наука.

Ще прочета десета глава отъ Притчитѣ, въ която се съдържатъ мисли, които иматъ отношение, както къмъ физическия, така и къмъ духовния свѣтъ. Като чете тия мисли, човѣкъ може да изправи живота си. Значи, изправянето на човѣка става преди да е сгрѣшилъ. Като сгрѣши веднъжъ, изправянето е по-мѫчно. Сѫщото нѣщо виждаме и въ училищата. Запримѣръ, ученикътъ има класна работа по математика. Докато тетрадката е въ негови рѫце, той може да прави, колкото иска корекции. Предаде ли тетрадката си на учителя, ученикътъ не може вече да прави корекции. Като знаете това, изправяйте мисъльта си, докато още не е излѣзла навънъ, т. е. докато не се е реализирала. Щомъ се реализира, изправянето ѝ е невъзможно. Трѣбва да минатъ месеци и години, когато мисъльта отново ще се върне при сѫщия човѣкъ и, ако има нѣщо за изправяне, да я изправи. Но при връщането си, мисъльта носи нѣщо ново въ себе си.

Кое е новото, което носи мисъльта въ себе си? Колкото повече време е изложенъ на слънце, толкова по-зрѣлъ и сладъкъ е плодътъ. Следователно, колкото по-дълъгъ пѫть е изминала една мисъль, толкова по-зрѣла е тя. Ние не говоримъ за плодове, които узрѣватъ и изгниватъ, но за онѣзи, които вѣчно зрѣятъ. Ето защо, ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ вѣчнитѣ процеси, които иматъ начало, но нѣматъ край. Такъвъ процесъ е ученето. Като свърши първоначалното училище, ученикътъ трѣбва да мисли за гимназия; като свърши гимназията, ще мисли за университетъ; като свърши университетъ, той ще мисли за училището на живота, което е безъ край. Страшно е, когато ученикътъ бърза да свърши учението си. Щомъ престане да учи, той не може вече да живѣе. Съ ученето се свършва и човѣшкиятъ животъ. При ученето, като вѣченъ процесъ, човѣкъ се запознава съ процеситѣ приливъ и отливъ, или съ процеситѣ вливане на козмическата енергия — приливъ и изливане — отливъ, втичане и изтичане на енергия.

Човѣкъ извършва два процеса въ природата: работа и почивка. При работата козмическата енергия постоянно излиза навънъ, а при почивката се влива. Радвайте се, когато козмическата енергия постоянно изтича навънъ и се втича навѫтре. Докато детето играе, работи и скача, то е здраво. Щомъ престане да играе, то е болно. Сѫщото се отнася и до човѣка. Вмѣсто да играе, той работи. Следъ като работи известно време, човѣкъ се нуждае отъ почивка. Колко време трѣбва да почива? — Петь минути. Повече отъ петь минути не се позволява. Човѣкъ трѣбва да знае, колко време да работи и колко да почива. Ако работи или почива повече, отколкото трѣбва, той губи разположението на духа си и започва да боледува.

Стремете се къмъ красиви, съзнателни и пластични движения, за да се свържете разумно съ приливитѣ и отливитѣ на козмичната енергия, т. е. съ изтичащата и втичаща се козмична енергия. Излизането и влизането на козмичната енергия опредѣля здравословното състояние на човѣка, а сѫщо така и неговитѣ мисли и чувства.

Който иска да се развива правилно, трѣбва да знае, че, преди всичко, той има отношение къмъ Първата Причина и къмъ разумната природа. Всичко останало въ живота на човѣка е второстепенно. Съ други думи казано: върнете се къмъ онова състояние, при което козмичнитѣ енергии хармонично се втичатъ и изтичатъ отъ човѣшкия организъмъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

28 Лекция отъ Учителя, държана на

1 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...