Jump to content

1928_05_18 Растене и развитие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Растене и развитие

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Кои нѣща сѫ реални и кои отвлѣчени? Гладътъ, напримѣръ, реално нѣщо ли е? — Реално. Гладниятъ усѣща особено състояние, липсва му нѣщо, затова търси начинъ да се освободи отъ това състояние. За да се справи съ глада, човѣкъ прибѣгва до кесията си, или до хлѣба. И кесията съ паритѣ, както и хлѣбътъ сѫ реални величини, които задоволяватъ глада. — Защо сѫществува гладътъ? — Това е другъ въпросъ. Ще кажете, че сѫществуването на глада е противоречие. Дали е противоречие, или не, това не е важно — той трѣбва да се задоволи. И музикантътъ се оплаква отъ лошитѣ струни на цигулката си, но трѣбва да ги смѣни съ нови, хубави струни. Лошитѣ струни сѫ противоречие за него, но той трѣбва да се справи съ противоречието си. Задача на човѣка е да се справя съ противоречията си. Ако не може да се справи съ тѣхъ на физическия свѣтъ, той не расте; ако не може да се справи съ противоречията си въ духовния свѣтъ, той не се развива. Който не расте, не може да се развива.

Растенето е процесъ, свързанъ съ формитѣ. Само формитѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ. Формата е свързана съ растенето, а развитието — съ движение. Развитието има отношение къмъ духовния свѣтъ, а растенето — къмъ физическия. Това сѫ две величини, които играятъ роля въ човѣшкия животъ. Ако не расте и не се развива въ най-слаба степень, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ, ще чувствува празднина въ живота си. Тукъ иматъ смисълъ поговоркитѣ: „Камъкъ, който се търкаля, не може да послужи за основа на зданието“. „Падналиятъ отъ дървото листъ не носи животъ въ себе си“.

Всички говорятъ за живота, искатъ да живѣятъ. Това желание е естествено, но добре е, сѫщевременно, да изучавате живота, проявенъ въ всички форми, даже и въ елементитѣ, дето се проявява въ видъ на сродство или стремежъ. Като изучавате живота на формитѣ, естествено дохождате до тѣхното растене. Растенето подразбира увеличаване на формитѣ. Обратниятъ процесъ на увеличаването е намаляването. Значи, формитѣ се намаляватъ и увеличаватъ. Това сѫ два закона, които иматъ приложение въ цѣлокупния животъ: въ економическия, обществения, семейния и индивидуалния. Запримѣръ, когато държавата иска да закрепи финансовото си положение, тя намалява разходитѣ на бюджета. Бедниятъ, въ желанието си да задоволи своя гладъ, е доволенъ на малкото. Той иска малко хлѣбъ. Ситиятъ, обаче, иска много. Гладниятъ изучава закона на смаляването, а ситиятъ — закона на увеличаването. Ако първиятъ се оплаква отъ условията и не прилага закона на смаляването, природата ще го ограничи още повече. И при благоприятнитѣ, и при неблагоприятнитѣ условия на живота, човѣкъ еднакво се учи. При неблагоприятнитѣ условия той изучава закона на смаляването, а при благоприятнитѣ — закона на увеличаването. И при еднитѣ, и при другитѣ условия има противоречия, но тѣ не трѣбва да се примиряватъ. Справяйте се съ противоречията, изучавайте ги, но никога не ги примирявайте. Могатъ ли брѣговетѣ на рѣката да се примирятъ? Ако се примирятъ, водата ще излѣзе отъ коритото си и ще залѣе околностьта. Природата не позволява да се примиряватъ противоречията. Рѣката ще върви въ пѫтя си, а вие ще я изучавате.

Представете си, че ви назначаватъ на служба въ една голѣма градина. Работата ви се състои въ това, цѣлъ день да вдигате и слагате една голѣма дръжка. Вие веднага изпадате въ противоречие и се запитвате недоволно: Какво ще направя съ тази дръжка? Само време ще губя. Не бързай, имай търпение, ще видишъ, какво ще излѣзе отъ вдигането и слагането на дръжката. Тя е свързана чрезъ трѫби съ единъ дълбокъ подземенъ изворъ. Като вдигашъ и слагашъ дръжката, ще потече вода. Нѣколко дни наредъ водата ще тече и ще полѣе цѣлата градина. Следъ това ще оставишъ дръжката и ще вземешъ мотиката, да разкопаешъ градината. Като свършишъ и тази работа, ще видишъ плода отъ своето усилие. Плоднитѣ дървета ще дадатъ добри плодове, зеленчуцитѣ — сѫщо и, въ края на краищата, господарьтъ ще опредѣли заплатата ти. Трудътъ, който си положилъ, опредѣля благосъстоянието на плоднитѣ дръвчета, на господаря ти, а най-после и твоето. Както виждате, едно противоречие, разумно използувано, дава добри резултати за всички. Следователно, когато се оплаквате отъ противоречията си, казвамъ: Движете дръжката бавно, спокойно и съзнателно. Ще потече вода, ще полѣете дърветата и скоро ще видите плода на своя трудъ.

Какво представя дръжката въ човѣшкия животъ? — Волята. Докато човѣкъ прилага волята си разумно, планомѣрно, съзнателно и съ търпение, животътъ ще тече правилно и хармонично. Хармонични трѣбва да бѫдатъ движенията на рѫката! Ако волята на човѣка не е свързана съ буталото, ако съзнанието му не е будно и ако не разбира основния законъ на живота, той нѣма да получи никакъвъ резултатъ. Той ще вдига и слага дръжката механически, безъ да потече вода, т. е. безъ да се прояви животътъ. Ако не потече водата, откажете се отъ дръжката. Ако храната, която употрѣбявате, не дава добри резултати, откажете се отъ нея. Сѫщиятъ законъ се отнася до чувствата и до мислитѣ на човѣка. Следователно, ако постоянно се натъквате на едни и сѫщи чувства, безъ да имате нѣкакъвъ резултатъ, откажете се отъ тѣхъ. Да се откажете отъ едно чувство, това значи, да го пожертвувате, както жертвувате нисшето за висшето. При това, ако жертвоприношението ви не даде никакъвъ резултатъ, то не е разумно. Разумна жертва е тази, която се приема. Не се ли приеме, тя не е на мѣсто. Жертвата има отношение къмъ висшитѣ сѫщества. Тя представя тѣхната храна.

Въ старо време жертвоприношението се изразявало въ различни форми. Клали сѫ животни, птици. Нѣкѫде, за да омилостивятъ божествата, хората сами се ранявали. Така постѫпватъ днесъ и децата, и възрастнитѣ. Жертвоприношения, съ които човѣкъ пакости на себе си, сѫ неразумни. Нѣкой се обезсърдчава, обезвѣрява, животътъ му се обезсмисля, и той не прави усилия да се освободи отъ тѣзи състояния. Съ това той мисли, че ще омилостиви Бога и разумнитѣ сѫщества, които ще му се притекатъ на помощь. Не е позволено на човѣка самъ да си пакости. Той трѣбва да се примирява съ условията, да трансформира състоянията си. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ въ своитѣ постѫпки. Той не може да прави, каквото иска. Ако си позволи да прави, каквото си иска, той ще носи последствията на своята неразумна свобода. Нѣкой иска да бѫде поетъ, или философъ, за да се прочуе, да има уважението на всички хора. И това е възможно, но той трѣбва да е работилъ върху себе си, да му се дадатъ благоприятни условия. Поетътъ, философътъ, учениятъ, музикантътъ се проявяватъ при добри условия. Подъ добри условия разбираме тѣзи, при които човѣкъ може да расте и да се развива. Това значи, да се прояви човѣкъ и да бѫде признатъ отъ хората.

Когато говоримъ за добри и лоши условия, не разбираме само външнитѣ условия, но и вѫтрешнитѣ. Външнитѣ и вѫтрешнитѣ противодействия не подразбиратъ лоши условия. Великитѣ хора сѫ имали голѣми спънки и противодействия, но чрезъ тѣхъ тѣ сѫ расли и сѫ се развивали. Безъ мѫчнотии и страдания нѣма растене, нѣма условия за развитие. Лошитѣ условия и препятствия въ живота помагатъ за развиване на благородното и възвишеното въ човѣка. Тѣ ставатъ причина да напуснете стария животъ и да влѣзете въ новия.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

26. Лекция отъ Учителя, държана на

18 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...