Jump to content

1927_12_11 Химия и алхимия


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Химия и алхимия

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Чете се темата: „Разлика между химия и алхимия.“

Може ли да се говори за нѣща, които не сѫществуватъ? Може ли да се говори за алхимически процеси въ природата? Ако не сѫществуваха, нѣмаше да се говори. Въ природата се извършватъ и химически, и алхимически процеси, затова се говори за тѣхъ. Тѣзи процеси вървятъ успоредно. Какви имена ще имъ турите, не е важно. Еднитѣ процеси започватъ съ сричката „хи“, а другитѣ съ сричката „ал“. Това сѫ два обратни пропеса, каквито сѫ силитѣ, които излизатъ отъ лѣвия и отъ дѣсния палецъ, показалецъ на човѣка. Тѣзи сили ще се срещнатъ нѣкога въ вѣчностьта.

Явява се другъ въпросъ: могатъ ли правитѣ линии да се пресичатъ? — Могатъ. Като се пресичатъ, тѣ образуватъ плоскости. Значи, правата линия се явява като възможность на точката. Като се движи, точката образува плоскость. И плоскостьта се движи и образува тѣло. Като намѣри пѫтя на правата линия, човѣкъ намира пѫтя на плоскостьта. Отъ плоскостьта пъкъ той намира пѫтя на тѣлото.

Защо сѫществуватъ химията и алхимията? — Защото сѫществуватъ хора на земята. Ако нѣмаше хора, нѣмаше да сѫществува нито химия, нито алхимия. Химията изучава външната страна на свѣтлината, алхимията изучава цвѣтоветѣ на свѣтлината, начина, по който се боядисва. Значи, алхимията изучава вѫтрешната страна на нѣщата. Че е боядисана свѣтлината, познаваме, когато се прекара презъ нѣкоя призма. Какво ви интересуватъ частицитѣ „ал“ и „хи“? Тѣ иматъ смисълъ за васъ дотолкова, доколкото сѫ свързани съ живота.

Следователно, човѣкъ може да проникне въ науката дотолкова, доколкото има представа за живота. Казватъ, че, за да станатъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да мисли. Не е така. Нѣщата ставатъ само тогава, когато мисъльта е носителка на живота. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Подъ думата „пѫть“ Христосъ разбира всички науки, събрани въ едно цѣло; подъ думата „истина“ Той разбира целитѣ, които наукитѣ преследватъ; подъ думата „животъ“ Той разбира онова начало, което използува наукитѣ и тѣхнитѣ цели. Докато не разбира живота, човѣкъ не може да се нарече дете на природата. Щомъ започне да разбира живота, той постепенно се оформява, и отъ каша се превръща въ твърдо тѣло, което може да издържа на външнитѣ условия. Животъ трѣбва да се внесе въ науката, т. е. така да се оформятъ нѣщата, че да излѣзе отъ тѣхъ вода. Ще кажете, че това сѫ фантазии на мисъльта. Не сѫ фантазии, а реалность. Водата символизира живота. Значи, всѣко нѣщо трѣбва да носи животъ въ себе си. Нѣма ли животъ въ нѣщата, тѣ нищо не струватъ. Всички хора се нуждаятъ отъ животъ. Каквото хванатъ, да потече отъ него вода.

Кѫде е силата на живота? — Въ слънцето. Алхимицитѣ взиматъ златото като символъ на живота. Тѣ свързватъ златото съ слънцето. За да разбере, какви сили се криятъ въ слънцето, първо човѣкъ трѣбва да изучава благороднитѣ метали, свойствата имъ и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Старитѣ алхимици сѫ търсили начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Тѣ сѫ търсили още и жизнения елексиръ — нѣкои сѫ го намѣрили, а нѣкои продължаватъ да го търсятъ. Които сѫ го намѣрили, наричаме „посветени, светии, гении на човѣчеството“.

Съвременната наука трѣбва да служи на живота. Затова и на васъ казвамъ: Изучавайте всичко онова, въ което можете да вложите животъ. Дръжте идеята за живота, като свещена идея въ ума си. Мислите ли за живота, каквато тъмнина и да имате въ съзнанието си, ще се разпръсне. Любовьта ражда живота. Стремете се тогава къмъ любовьта, за да придобиете живота, който осмисля нѣщата. Вложите ли животъ въ науката, всички нейни отрасли придобиватъ смисълъ. Нека всѣки отъ васъ почне да изучава по единъ предметъ — математика, естествена история, химия, физика, философия, но съ ново разбиране, съ нова свѣтлина. При това положение, времето, което посветите на науката, ще се възнагради. Възнаграждението се заключава въ развиване на скрититѣ сили въ човѣка, чрезъ които той се свързва съ разумната природа, както и съ сѫществата отъ разумния свѣтъ.

Като ученици, стремете се къмъ положителното, къмъ неизмѣнното, къмъ вѣчното. Това е съзнателниятъ, разумниятъ животъ. Човѣкъ се стреми къмъ вѣчния животъ, т. е. къмъ безсмъртието. Това е крайната цель на алхимията. Да бѫдешъ истински алхимикъ, това значи, да придобиешъ безсмъртието. Всѣки ученъ се стреми къмъ безсмъртието. И, като не може още по естественъ пѫть да го придобие, той пише, изобретява нѣща, съ цель да обезсмърти името си. Да обезсмърти човѣкъ името си, това значи, той самъ да живѣе въ бѫдещитѣ поколѣния. Въ сѫщность, и като умре, човѣкъ продължава да живѣе въ необятната природа. Дали съзнава или несъзнава това, той живѣе. За предпочитане е да съзнава нѣщата, но, и като не съзнава, фактитѣ си оставатъ вѣрни и неизмѣнни.

Желая ви да бѫдете истински алхимици, да придобиете безсмъртието.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

13. Лекция отъ Учителя, държана на

11 декемврий, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...