Jump to content
Ани

1927_10_16 Значение на линиитѣ

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Значение на линиитѣ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

За следния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема.

Когато въ рѫката на човѣка преобладаватъ успореднитѣ линии, по характеръ той е независимъ, на никого не се подчинява. Успореднитѣ линии сѫ линии на разумностьта. Следователно, човѣкъ съ успоредни линии на рѫката е разуменъ, има идеи, особено мнение за нѣщата, не се нуждае отъ чужди съвети. Има случаи, когато линията на живота въ рѫката е успоредна на другитѣ две. Такъвъ човѣкъ е крайно независимъ и свободолюбивъ. Каквото и да му говорите, той постѫпва, както си знае. Има случаи, когато линията на ума и на живота се пресичатъ. И това не е лошо. Този човѣкъ е готовъ да се подчинява на разумностьта. Пресичането на линиитѣ въ рѫката му показва, че той се е намиралъ подъ нѣкакво силно външно влияние. Той е благороденъ, отстѫпчивъ. Хиромантицитѣ сѫ констатирали, че въ нѣкои рѫце линиитѣ на ума и на живота сѫ успоредни, а въ нѣкои — въ началото се сливатъ и после се раздѣлятъ, но какви, въ сѫщность, трѣбва да бѫдатъ тѣзи линии, не казватъ. Тѣ сѫ опредѣлили характера на еднитѣ и на другитѣ, но не сѫ посочили направлението на тѣзи линии, да се знае, какво трѣбва да бѫде. Ако линията на сърдцето дойде въ съприкосновение съ линията на живота, такъвъ човѣкъ има нѣкаква фаталность въ живота си. Ако линията на ума въ нѣкого се слива съ линията на сърдцето, бѫди далечъ отъ него. Опасно е, ако тѣзи линии се сливатъ и въ дветѣ рѫце. Каквото обещае този човѣкъ, нищо не изпълнява. Яви ли се мистичниятъ кръстъ на рѫката, положението се спасява. Той раздѣля линията на ума отъ линията на сърдцето.

Често се говори за благоприятни и неблагоприятни условия на живота. Последнитѣ условия се дължатъ на гѫстата материя, която се е създала отъ изопаченитѣ човѣшки умове. Както ученитѣ, съ помощьта на низка температура и високо налѣгане, успѣватъ да сгѫстятъ газоветѣ и да ги превърнатъ въ течности, така и човѣшкиятъ умъ е въ сила да сгѫсти и да разреди материята. Въ първия случай тѣ създаватъ неблагоприятни условия за живота, а въ втория — благоприятни. По силата на този законъ, именно, за сгѫстяване на материята, е създадена и земята. Въ Битието е казано: „Въ начало Богъ създаде небето и земята, но земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше надъ бездната.“ Земята и до днесъ още не е устроена, още се устройва. Единъ день, когато налѣгането, което я притиска като капакъ, се вдигне отъ нея, тя ще бѫде вече устроена. Този капакъ е подобенъ на черупката на яйцето. Докато черупката не се махне, пилето не може да излѣзе навънъ. Капакътъ, който налѣга върху земята, не е отъ варовито вещество, както черупката на яйцето, но отъ много гѫста материя съ голѣмо сцѣпление между частицитѣ ѝ. Тукъ действуватъ особени сили на природата. Налѣгането върху земята е причина за голѣмитѣ страдания, презъ които минава човѣшкиятъ духъ, но тѣ сѫ временни. И Апостолъ Павелъ казва, че цѣлото създание лежи въ страдания, въ робство и въ ограничения, но това е временно. Налѣгането е необходимъ процесъ за оформяване на нѣщата. Следователно, и хората минаватъ презъ процеса на оформяването. Единъ день, когато се оформятъ и завършатъ развитието си, капакътъ отъ земята ще се вдигне, пилето ще покаже главата си и ще излѣзе вънъ. Тогава човѣкъ ще бѫде свободенъ.

Много нѣща знаятъ хиромантицитѣ, но каква трѣбва да бѫде дължината на основнитѣ линии на рѫката, нищо не казватъ. За предпочитане е, обаче, линията на сърдцето да бѫде по-дълга отъ линията на ума. Ако линията на ума е чрезмѣрно дълга, тѣзи хора сѫ много подозрителни, съмнителни и хитри. Въ материалния свѣтъ тѣ сѫ добри, но въ духовно отношение сѫ крайно подозрителни. Каквото и да имъ говорите, тѣ казватъ: Никой не може да ме излъже, не вѣрвамъ на хората. Това се отнася до живитѣ линии на рѫката, а не до мъртвитѣ. Значи, има два вида линии на рѫката: живи, които сѫ въ процесъ на развитие, и мъртви — спрѣли вече развитието си. Тъй щото, колкото и да сѫ дълги мъртвитѣ линии, тѣ нѣматъ значение, т. е. не указватъ влияние върху характера. Запримѣръ, линията на сърдцето въ шимпанзето е чрезмѣрно дълга, но тя не увеличава неговото благородство. Хора, въ които линиитѣ на рѫцетѣ сѫ мъртви, се намиратъ въ застой. Тѣхното развитие е спрѣло за известно време. Тѣ трѣбва да чакатъ благоприятни условия, да дойде нѣкаква възходеща вълна въ живота имъ, да ги подеме. Докато се намира подъ влиянието на мъртвитѣ линии, човѣкъ е подобенъ на животно: не иска да учи, да се моли, да работи — отъ нищо не се интересува. И при това положение, на човѣка сѫ дадени възможности, да прескочи мъртвитѣ линии и да върви напредъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да има обичь къмъ знанието, да не гледа на него като на професия, да се прехранва. Гледа ли на знанието като на условие за прехрана, човѣкъ постепенно се изражда. Приеме ли го съ любовь, той се повдига.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ новитѣ идеи. Това е естественъ стремежъ, понеже новото ще подобри състоянието на тѣхния животъ, ще измѣни линиитѣ на рѫцетѣ имъ. Тази промѣна ще стане първо въ астралния свѣтъ, дето основнитѣ линии сѫ успоредни, а после въ физическия, дето ставатъ голѣми или малки отклонявания. Обаче, отклоняването на тѣзи линии не показва, че теченията, които сѫ ги създавали, не сѫ успоредни. Ако отречемъ тѣхната успоредность, отричаме и разумностьта имъ. Това е невъзможно. Разумностьта е първата сила, съ която природата работи, но, въпрѣки това, отклоняването е неизбѣженъ процесъ на физическия свѣтъ. Срѣщате, запримѣръ, човѣкъ съ правилни линии на лицето, на рѫцетѣ, съ благороденъ характеръ, но опитайте се да се докоснете до нѣщо, което е свързано съ неговия личенъ животъ, да видите, какъ ще се отклони отъ разумностьта, която е работила върху него. Ако е поетъ, ученъ, философъ и се опитате да докоснете нѣкой пасажъ отъ съчиненията му, той веднага ще се нахвърли върху васъ, ще каже, че нѣмате право да пипате работитѣ му. Обаче, при другъ случай и той може да постѫпи по сѫщия начинъ. Това показва, колко трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да не се подава на силитѣ въ физическия свѣтъ, да го отклоняватъ отъ правия пѫть.

Като говоримъ за хиромантията като наука, имаме предъ видъ бѫдещето ѝ развитие. Трѣбва да се явятъ хора, които обичатъ тази наука, да правятъ точни математически изчисления, да поставятъ хиромантията на почетно мѣсто, като абсолютна наука. Тогава тя ще има практическо приложение въ училищата, въ семействата, при възпитанието и самовъзпитанието. Учительтъ ще погледне рѫката на ученика и ще разбере, въ какво материално положение се намира, какви наследствени чърти носи въ себе си. Ако нѣкой иска да влѣзе въ съдружие, пакъ чрезъ хиромантията ще разбере, трѣбва ли да се свързва съ него, или не. Който си служи съ хиромантията, никога не се лъже; който не я разбира, много грѣшки прави.

Сега, ще се отклоня отъ хиромантията. Представете си, че имате числа или букви, повдигнати въ различни степени. Запримѣръ, имате числото 2, 22, 23, 24 или А, А2, А3, А4. Буквата А представя човѣкъ съ единъ моралъ, А2 — съ два морала, А3 — съ три морала, А4 — съ четири морала. Ако имате отношения съ А, никога нѣма да се излъжете. Той си служи съ една мѣрка, която прилага еднакво и къмъ себе си, и къмъ ближния си. Човѣкътъ А2 непремѣнно ще ви излъже, понеже си служи съ две различни мѣрки въ отношенията си, но все пакъ можете да хванете лъжата му, понеже се движи въ плоскость. Човѣкътъ А3 мѫчно можете да го хванете. Щомъ разбере, че сте го познали, ще избѣга въ гората. Онзи пъкъ, който си служи съ четири мѣрки — А4, ще хвръкне въ въздуха. Споредъ езика на математиката, степенитѣ на числата означаватъ измѣренията. Ако числото е въ първа степень, означава точка; ако е въ втора степень, означава права линия, която подразбира движение на войската напредъ и назадъ. Число, взето въ трета степень, подразбира тритѣ измѣрения въ геометрията, т. е. движение, освенъ по права линия, още нагоре и надолу, въ въздуха и въ водата. Четвъртата степень подразбира четири измѣрения, т. е. движение въ всички посоки. Степенитѣ вървятъ до безкрайность. Значи, измѣренията сѫщо сѫ безкрайни. Въ това отношение, степенитѣ, както и измѣренията, сѫ части на едно велико цѣло. Праведниятъ съзнава, че всичко, което притежава, е часть на великото цѣло и му се подчинява. Който не се подчинява на великото цѣло, изпада въ отрицателнитѣ течения на живота.

И тъй, когато иска да решава задачитѣ си правилно, човѣкъ трѣбва да започне отъ правата линия, като мѣрка на нѣщата. Колкото повече степенитѣ се увеличаватъ, толкова по-голѣми сѫ противоречията му. За да се справи съ тѣхъ, той трѣбва да си служи съ разумнитѣ сили, които действуватъ по прави линии. — Коя линия на рѫката се явила първа? — Линията на живота. Следъ нея се явила линията на сърдцето, а най-после — линията на ума. Ако означимъ линията на живота съ А, на сърдцето съ А2, а на ума съ А3, имаме тритѣ измѣрения. За да бѫде човѣкъ добъръ, да се развива правилно, трѣбва да живѣе не само въ три, но въ много измѣрения, да разполага съ много начини за изпълнение на Божията воля. Не само единъ пѫть води къмъ планината, много пѫтища има. Разумниятъ човѣкъ намира много пѫтеки, които могатъ да го заведатъ на планината, даже и съ аеропланъ може да се изкачи.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да търси пѫть, не само за физическото си изкачване по планини и високи върхове, но и за духовното си повдигане. Затова, именно, той трѣбва да избира съответни методи за работа върху себе си. Ако се обезсърдчи, трѣбва да знае, какъ да си помогне. Лесно се обезсърдчава човѣкъ, когато попадне въ астралния свѣтъ. Понеже астралниятъ свѣтъ представя водно състояние на чувствата, човѣкъ лесно се въодушевява и лесно се обезсърдчава. Докато не се е натъкналъ на нѣкаква мѫчнотия, той предприема много работи; щомъ дойде мѫчнотията, отказва се отъ всичко, което е намислилъ да прави. Като вижда своята неустойчивость, човѣкъ се задълбочава и вижда, че има скрити сили въ себе си, чрезъ които може да се изправи, да измѣни характера си. Щомъ види доброто и благородното въ другитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да прояви сѫщото. Ако се възхищавашъ отъ благородството и добротата на другитѣ хора, прояви и ти сѫщитѣ качества. Ще кажете, че не искате да страдате. Вѣрно е, че добриятъ и благородниятъ човѣкъ страдатъ повече, но, който иска да благува, трѣбва да приеме и страданията. Радоститѣ и скърбитѣ въ живота се смѣнятъ. Безъ радости и скърби, животътъ не може да се прояви; тѣ сѫ две естествени посоки на движение, но, за да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да се стреми повече къмъ възходещитѣ, положителнитѣ посоки. Ако всѣки день човѣкъ не придава по нѣщо къмъ живота си, той ще се превърне въ точка.

Представете си, че сѫществото А иска да отиде до сѫществото В по права линия. То

image.png

тръгва по правата линия и се намира при В. На другия день, обаче, не отива при В, но съкращава пѫтя си и отива при Е, на третия день — при Д, на четвъртия — при С и т. н. Защо съкращава пѫтя на своята права линия? — По две причини: или се е разболѣлъ и не може да върви дълъгъ пѫть, или е изгубилъ интереса си къмъ живота. Изгуби ли интереса си къмъ живота, къмъ хората, човѣкъ се превръща въ точка, въ неизмѫтено яйце. Следователно, чуете ли, че нѣкой пита хората: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? — ще му отговорите, че ти си едно неизмѫтено яйце. Кажи си: Азъ съмъ човѣкъ, който иска да работи. Това значи: ти си човѣкъ, който се движи по правата АВ, има опредѣлена работа, която трѣбва да свърши. Тръгналъ си на училище да се учишъ, да придобиешъ знания. Питамъ го: Готовъ ли си да извървишъ този пѫть? — Готовъ съмъ. Значи, правата АВ представя дългия пѫть, който човѣшката душа трѣбва да мине. Въ пѫтя на своето движение той срѣща препятствия, които се дължатъ на гѫстата материя. Въ този случай той се намира въ положението на островъ срѣдъ вода. Какво ще прави? — Ще измѣни посоката на своето движение въ плоскость и ще образува квадрата, въ който всички страни сѫ равни, но две по две срещуположнитѣ сѫ успоредни. Тази успоредность говори за разумностьта, която разрешава мѫчнотиитѣ. Затова казваме, че квадратътъ разрешава всички въпроси. Срещнете ли квадрати по линиитѣ на рѫката, ще знаете, че тѣ представятъ спирачки.

Като разглеждате рѫката на човѣка, освенъ квадрати, ще видите още триѫгълници и кръстове. Като ги изучавате, ще обръщате внимание на мѣстата, дето се намиратъ. Запримѣръ, ако квадратътъ се намира на Юпитеръ, предпазва човѣка отъ нещастия. За да се образува този квадратъ, върху човѣка сѫ действували висши разумни сили. Ако вмѣсто квадратъ има триѫгълникъ, този човѣкъ притежава особена способность или дарба. Ако има кръстъ, очакватъ го страдания. Кръстътъ показва диагоналитѣ въ живота. Значи, странитѣ на квадрата сѫ изчезнали, останали сѫ само диагоналитѣ.

Линиитѣ на човѣшката рѫка сѫ резултатъ на сили, на течения, които работятъ въ природата. Човѣкъ неизбѣжно попада подъ влиянието на тѣзи течения и нѣкога съжалява, нѣкога се радва — зависи подъ влиянието на какви сили е попадналъ. Понѣкога човѣкъ се разкайва и за доброто, и за злото, което е направилъ. И следъ това започва да разправя на хората, какво е извършилъ. Направи ли нѣкакво добро, разумно дѣло, човѣкъ трѣбва да мълчи. Доброто има отношение къмъ козмоса. Следователно, радвай се, че си изпълнилъ Божията воля, че служишъ на Господа. Линиитѣ на рѫката на духовния човѣкъ иматъ опредѣлена дължина, тѣ представятъ ирационални числа, което показва, че животътъ продължава и задъ физическия свѣтъ. Дробнитѣ числа, които се получаватъ при измѣрване линиитѣ на рѫцетѣ, показватъ, докѫде е достигналъ всѣки човѣкъ по отношение на разумностьта.

Сега, колкото и да се говори върху хиромантията, човѣкъ самъ трѣбва да работи, да провѣрява знанието, което има, за да не се отегчи отъ него. Въ такъвъ случай, по-добре е да знае малко, но да се радва на знанието си, отколкото много да знае и да се отегчава. Затова той трѣбва да свръзва знанията си по всички окултни науки въ едно цѣло. Ще знаете, че всички линии на рѫката и на лицето указватъ влияние върху мозъчнитѣ центрове. Работете върху всички центрове, да ги развивате правилно. Иначе, човѣкъ може да изпадне въ добри и лоши настроения, отъ които не може да се ползува. — Защо? — Настроенията сѫ временни състояния, които иматъ отношение къмъ животинския свѣтъ. За да излѣзе отъ животинския свѣтъ, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ своето знание. Новото внася потикъ, импулсъ въ живота. То въвежда човѣка въ Божествения свѣтъ, въ вѣчния животъ. Още съ ставането отъ сънь, внесете поне една малка Божествена мисъль въ ума си и по едно малко Божествено чувство въ сърдцето си, за да осмислите своя животъ. Обаче, въ желанието си да постигне нѣщо голѣмо, велико, човѣкъ пропуща малкитѣ нѣща, които, въ сѫщность, ще го ползуватъ най-много.

Единъ день султанъ Махмудъ тръгналъ съ великия везиръ на разходка изъ Цариградъ, да види, какъ живѣятъ поданицитѣ му. За тази цель той се дегизиралъ, никой да не го познае. Понеже трѣбвало да минатъ на другия брѣгъ на рѣката, тѣ взели една лодка. Лодкарьтъ билъ уменъ човѣкъ и веднага позналъ, съ кого има работа. По пѫтя султанътъ го запиталъ: Твоя ли е лодката? — Моя е, купихъ я въ деня, когато султанъ Махмудъ взе престола. — Доволенъ ли си отъ работата си? — Откакъ султанъ Махмудъ дойде, работата ми върви добре. Това се харесало на султана. Като стигнали на другия брѣгъ на рѣката, султанътъ казалъ едно мѫдро изречение на лодкаря „Казанътъ има седемь халки. Когато се намѣришъ въ мѫчнотия, хвани едната халка, и мѫчнотията ще се разреши“. Следъ това той извадилъ една златна монета да плати на лодкаря. Последниятъ казалъ: Не искамъ пари, но моля ви да ми напишете за споменъ изречението, което ми казахте, много ми хареса. Султанътъ извадилъ единъ голѣмъ ферманъ отъ джоба си, написалъ изречението и се подписалъ: Махмудъ.

Като взелъ фермана въ рѫката си, лодкарьтъ дошълъ до една велика идея, за реализирането на която му било нуждно съдействието на другаритѣ му лодкари. На другия день още той извикалъ другаритѣ си и имъ казалъ: Дойде ми една свѣтла идея. Много време страдахме съ нашия занаятъ. Време е вече да подобримъ живота си. Съберете помежду си 400 лири: двеста ми сѫ нуждни да си направя дрехи за великъ везиръ, а останалитѣ двеста ще дамъ на нѣкой добъръ писарь, да напише заповѣдь за уволняване на досегашния везиръ. Отдолу ще туря подписа на султана, който ми е даденъ отъ самия него. Лодкаритѣ изпълнили желанието на другаря си, понеже знаели, че е уменъ и добъръ човѣкъ. Като взелъ заповѣдьта въ рѫцетѣ си, лодкарьтъ отишълъ въ джамията, дето великиятъ везиръ се молѣлъ. Тихо се приближилъ до него, хваналъ го за рамото и му казалъ: Ето, по желанието на великия султанъ Махмудъ, азъ, новиятъ везиръ, те арестувамъ. Турилъ го следъ това въ затвора и започналъ да управлява. Първата му работа била да смѣни всички по-главни чиновници съ своитѣ другари лодкари. Понеже опитали неправдитѣ на дотогавашнитѣ чиновници върху гърба си, тѣ проявили голѣма справедливость и добросъвѣстность въ работата си. Въ продължение на три месеца новиятъ везиръ изчистилъ страната отъ крадци и разбойници, отъ рушветчии, благодарение на което всички поданици заживѣли спокойно, сигурни за своя животъ и имотъ.

Въ това време стариятъ везиръ намислилъ да пише писмо на султана, да го пита, защо не си спомни за него, да го освободи отъ затвора. Той завършилъ писмото си съ думитѣ: Ако има наказание, нѣма ли прошка? Султанътъ се почудилъ, кой турилъ въ затворъ везира и веднага заповѣдалъ да го освободятъ и доведатъ при него. Едва сега той разбралъ, че има новъ везиръ, който турилъ стария въ затвора. Следъ това извикалъ новия везиръ, да разбере отъ него, какъ е станала тази работа. Новиятъ везиръ се явилъ предъ султана, облѣченъ въ формата на великъ везиръ и казалъ: Ето вашиятъ подписъ, който ме постави на това мѣсто. Султанътъ му казалъ: А бе, синко, азъ ти казахъ да хванешъ едната халка на казана, а ти хвана седемтѣ. Но понеже управлявашъ справедливо, и всички поданици сѫ доволни отъ тебе, ще си останешъ на поста.

Сега и на васъ казвамъ: Бѫдете смѣли и хванете едната халка на казана, безъ да поставяте стария везиръ въ затвора. Смѣлостьта е добра чърта. Бѫдете смѣли и решителни, да управлявате царството си по-добре отъ стария везиръ, който се подкупва съ пари. Лодкарьтъ представя човѣка на новото, а везирътъ — стария, страхливия човѣкъ, който следъ голѣми страдания се осмѣли да пише писмо на султана и да го запита: Ако има наказание, нѣма ли прошка?

Докато живѣе съ старото, човѣкъ всѣкога ще лежи въ затвора. Въ който день приеме новото, той излиза на лице: самъ се назначава, самъ взима високъ постъ и започва да управлява въ името на великата Правда, да възстанови редъ и порядъкъ въ държавата, да я очисти отъ всички вредни елементи, които живѣятъ съ подкупи на гърба на добритѣ и трудещи се хора. Правдата трѣбва да възтържествува! Всички хора, които се мѫчили и страдали, трѣбва да излѣзатъ на лице, да приложатъ наученото, да заживѣятъ братски помежду си и да внесатъ свободата въ свѣта.

Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

5. Лекция отъ Учителя, държана на

16 октомврий, 1927 г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×