Jump to content

1927_09_11 Великитѣ хора


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Великитѣ хора

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Чете се темата: „Отличителни качества на великитѣ хора“.

Като се говори за великитѣ хора, ние дохождаме до тѣхния произходъ и до пѫтя, по който сѫ вървѣли. Ние се интересуваме отъ тѣхъ дотолкова, доколкото можемъ да следваме пѫтя имъ и да се ползуваме отъ тѣхнитѣ опитности. Важно е да се знае, кой е билъ първиятъ тласъкъ въ човѣка, да работи върху себе си и да стане великъ. Първиятъ тласъкъ въ човѣка за съзнателна работа се крие въ мисъльта. Мозъкътъ оформява човѣшката глава и опредѣля границитѣ, въ които човѣкъ може да се движи. Като мислилъ дълго време, човѣкъ опредѣлилъ крѫга на своята дейность въ умствения свѣтъ. Отъ този свѣтъ той слѣзълъ въ сърдцето и образувалъ другъ крѫгъ — поле на дейностьта си въ свѣта на чувствата. Мислитѣ представятъ формитѣ на идеитѣ, но форми безъ съдържание нищо не струватъ. За да ги осмисли, човѣкъ вложилъ въ тѣхъ чувства, като съдържание на мислитѣ. Следователно, мозъкътъ е резултатъ на умствената дейность на великитѣ хора. Бѣлиятъ дробъ и сърдцето сѫ резултатъ на тѣхнитѣ чувства. Между великитѣ хора, както и между обикновенитѣ, се появило раздвояване: еднитѣ тръгнали налѣво, другитѣ — надѣсно. Първитѣ били по-силни отъ вторитѣ, поради което измѣстили сърдцето налѣво. Въ бѫдеще, когато мислитѣ и чувствата на човѣка се уравновесятъ по сила, сърдцето ще бѫде точно на срѣдата, както е било първоначално, при създаването на първия човѣкъ. Най-после, великитѣ хора постепенно слизали надолу, докато единъ день стѫпили на земята и създали стомаха — третиятъ крѫгъ на своята дейность, проявена на физическия свѣтъ. Стомахътъ е полето, въ което човѣкъ усилено работи, за да придобие блага, чрезъ които да подслажда живота си. Значи, като говоримъ за великитѣ хора, ние имаме предъ видъ това, което тѣ сѫ създали чрезъ мисъльта, чувствата и стремежа си къмъ хранене, къмъ задоволяване нуждитѣ на вкуса. На великитѣ хора, именно, се дължи създаването на мозъка, бѣлия дробъ, сърдцето и стомаха.

И тъй, първото нѣщо, което опредѣля човѣка, е правата мисъль, която трѣбва да бѫде строго опредѣлена, т. е. да отговаря на реалностьта. Реалностьта е тилъ на правата мисъль. Второто нѣщо, което се иска отъ човѣка, сѫ правитѣ чувства, които иматъ задъ себе си поне една основна мисъль като тилъ. Преходнитѣ чувства нѣматъ никакъвъ тилъ задъ себе си. Тъй щото, човѣкъ може да бѫде великъ, когато мислитѣ му иматъ за тилъ Божествени принципи, а чувствата му се подържатъ отъ Божествени мисли. Първоначално, когато свѣтътъ се е създавалъ, великитѣ хора сѫ взимали участие въ създаването му. Тѣ сѫ били богове на небето. Като свършили работата си горе, тѣ слѣзли на земята на по-низка служба — да я уредятъ. Щомъ завършатъ тази работа, тѣ ще се качатъ на небето, като оставятъ на земята по нѣколко отъ своитѣ представители. Като проследите живота на великитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ живѣли при голѣми ограничения, поради което не сѫ могли да се проявятъ напълно. Тѣ се проявили частично. Христосъ бѣше великъ човѣкъ, но не можа да се прояви напълно, не му се даде възможность: биха Го, разпнаха Го и Го изпратиха на онзи свѣтъ. Христосъ носѣше въ себе си велико слово, свѣтлина и мѫдрость, знание и любовь, но не можа напълно да се прояви. Днесъ постепенно се създаватъ условия за проявяване на великитѣ хора. Отсега нататъкъ тѣ ще слизатъ на земята, за да се проявятъ въ своята пълнота и величие. И въ сегашнитѣ времена слизатъ велики хора на земята, но малцина ги приематъ съ любовь, още по-малцина ги познаватъ. За да познаете, кой човѣкъ е великъ, вие трѣбва да имате отзивчиво сърдце и будно съзнание. Който не е готовъ да познае великитѣ хора, той минава край тѣхъ, както край обикновенитѣ, безъ да придобие нѣщо. Много естествено. Какъ може слѣпиятъ да се ползува отъ свѣтлината на слънцето? Срещнатъ ли човѣкъ, който има любовь въ себе си, великитѣ хора веднага се отварятъ, пущатъ малко отъ свѣтлината си и отново се затварятъ. Не бѣше ли сѫщото и съ Христа? Колко души Го познаха и приеха учението Му?

Като ученици на живота, вие се нуждаете отъ смирение. Да се смири човѣкъ, това значи, да научи закона на смаляването. Въ една легенда се разправя, какъ Буда приложилъ закона на смаляването. Единъ день той си почивалъ въ една градина, между цвѣтята, и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи отъ нея, той започналъ да се смалява и се смалилъ толкова много, че се излузилъ отъ нейнитѣ гънки. Следователно, щомъ се намѣрите предъ нѣкаква мѫчнотии, направете опитъ, да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и презъ най-малкитѣ отвърстия.

Кои сѫ отличителнитѣ качества на свѣтлината, на въздуха, на водата и на земята? Кое е отличителното качество на вѫглерода? — Твърдостьта. Най-съвършената форма на вѫглерода е диамантътъ, който се отличава съ твърдость и лѫчепречупване. Кое е отличителното качество на водорода? — Неговата подвижность и способность да прониква и презъ най-малкитѣ шупли. Достатъчно е да отворите сѫда, въ който е билъ водородътъ, за да изпълни цѣлото пространство. Той е общителенъ, съ всички става приятель. Турцитѣ иматъ една поговорка: „Не ставай приятель съ седемь крале.“ Значи, между седемь крале не може да има разбирателство. Тѣ не се разбиратъ, а вие ще ставате приятель съ всички. Бѫдете твърди и устойчиви като диаманта. Щомъ се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, одерете кожата ѝ, както на змията. Ако въ сърдцето ви влѣзе едно желание, което има характера на змията, не се оставяйте то да ви души, но вземете диаманта, който носите въ себе си, направете единъ разрѣзъ около врата на това желание и одерете кожата му. То веднага ще се укроти, ще се смири, и втори пѫть нѣма да чуете гласа му.

Кое е отличителното качество на азота? Той е недеятеленъ газъ, мѫчно влиза въ съединение съ другитѣ елементи. Съ други думи казано: азотътъ не е общителенъ, не прави връзки съ хората, не мисли за любовни работи, за домъ, за семейство. Той е идеалистъ, остава вѣренъ на единъ принципъ — на огъня. Щомъ се повиши температурата, той влиза вече въ съединение и съ други елементи. Както водородътъ, така и азотътъ се съединяватъ съ кислорода, като единъ крайно активенъ елементъ, и образуватъ нови вещества. Когато намислите да правите зло, мислете за азота, който образува неустойчиви съединения. Ето защо, влѣзете ли въ съюзъ съ злото, бързайте да развалите този съюзъ. Бѫдете неустойчиви въ съюза си съ злото, а устойчиви въ съюза съ доброто. Всѣки елементъ има опредѣлено мѣсто въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, мѣстото на кислорода е въ кръвьта на човѣка; на азота — въ мозъка, въ нервната система; на водорода — въ стомаха; на вѫглерода — въ коститѣ.

1927-09-11-19_fig1.png

Да се върнемъ къмъ въпроса за дейностьта на човѣка, който се е поляризиралъ: единиятъ полюсъ представя дейностьта на ума, а другиятъ — на сърдцето. Фигуративно представяме това съ помощьта на два триѫгълника — фиг. 1., които могатъ да се намаляватъ и увеличаватъ. Намаляването и увеличаването на триѫгълницитѣ зависи отъ дейностьта на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. При това, колкото по-голѣма хармония сѫществува между ума и сърдцето на човѣка, толкова по-правилни сѫ триѫгълницитѣ. Като изучава законитѣ на ума и на сърдцето, човѣкъ може лесно да се справя съ своитѣ криви мисли и чувства. Достатъчно е да измѣни посоката на действуващитѣ сили въ ума и въ сърдцето си, за да преодолява всички мѫчнотии и смущения. Като познава законитѣ на ума и на сърдцето си, той ще скѫсява и удължава линиитѣ АД и СВ, ще скѫсява и удължава линията АВ — резултатъ на силитѣ. Така той ще превръща силитѣ, които действуватъ въ триизмѣрния свѣтъ, въ едно и двуизмѣрни, споредъ нуждитѣ на своя организъмъ.

Представете си, че нѣкой заема високо обществено положение — пръвъ министъръ въ отечеството си. Като министъръ, той има много задължения, отговорности, съ които не може да се справи. Той се движи въ триизмѣрния свѣтъ на своитѣ мисли и чувства, но не може да ги хармонизира. За да излѣзе отъ това трудно положение, той трѣбва да напусне своя постъ, да приеме само една идея. Ако му предложите да си даде оставката, ще се огорчи. Въ такъвъ случай, освобождаването му отъ трудния постъ може да се наложи по другъ начинъ — чрезъ заболяване. Тогава той непремѣнно ще напусне поста си и ще има само една мисъль — да оздравѣе. По този начинъ той ще излѣзе отъ триизмѣрния свѣтъ и ще влѣзе въ едноизмѣрния. Не чакайте това да става по насилственъ начинъ, но изучавайте законитѣ, сами да минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, да трансформирате състоянията си.

Ще кажете, че човѣкъ се понижава, когато държи само една мисъль въ ума си. Зависи, каква е мисъльта. Ако дадете пѫть на една Божествена мисъль въ ума си и на едно Божествено чувство въ сърдцето си, вие туряте основа на своето величие. Работете съзнателно върху Божественитѣ мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпросъ на времето. Божественитѣ мисли и чувства могатъ да се проявяватъ всѣки моментъ, но човѣкъ трѣбва да се освободи отъ дребнавоститѣ въ живота, които играятъ роля на паразити. Тѣ изяждатъ възможноститѣ и добритѣ условия за проявяване на Божественото Начало въ човѣка.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху сърдцето си, да го храните съ устойчиви чувства. Това се постига чрезъ любовьта. Само любовьта прави човѣшкото сърдце устойчиво. За да придобиете любовьта, вие трѣбва да правите опити, да обичате хората. Кого трѣбва да обичаме? Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено, то е въ реда на нѣщата. Детето да обича майка си, и майката да обича детето си, това е естествено. Христосъ казва: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Той казва, че човѣкъ трѣбва да люби и враговетѣ си, но какъ, не е казано. Значи, това не е достояние за всички хора. Само великитѣ хора могатъ да любятъ враговетѣ си. Тѣ иматъ методъ, по който проявяватъ любовь къмъ враговетѣ си. Който не е дошълъ до този методъ, трѣбва да прави опити, да си изработи свой специфиченъ методъ. Защо трѣбва да любите враговетѣ си? — За да станете велики. Като люби враговетѣ си, човѣкъ е подобенъ на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вѣтъра за добритѣ и за лошитѣ. Когато раздава благата, Богъ има предъ видъ всички сѫщества, малки и голѣми, добри и лоши. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да люби враговетѣ си и да е готовъ да прощава.

Разправятъ за единъ отъ българскитѣ писатели и общественици, че, когато заминавалъ за онзи свѣтъ, поискалъ прошка отъ всички хора, които обиждалъ; сѫщевременно той простилъ въ себе си на всички, които нѣкога сѫ го обиждали. Велико нѣщо е да искашъ прошка отъ онѣзи, които си обиждалъ, но по-велико е да простишъ на онѣзи, които сѫ те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човѣкъ. То не се постига изведнъжъ. Много трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да го придобие. Направете опитъ, да работите поне една година върху това качество, да видите, какво ще постигнете.

Беденъ човѣкъ дължалъ голѣма сума на единъ богатъ и не могълъ да му я върне. Богатиятъ не искалъ да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоелъ за паритѣ. Единъ день бедниятъ се разхождалъ край брѣга на рѣката и видѣлъ, че нѣкой се дави. Веднага той се хвърлилъ въ водата, хваналъ давещия се за рѫката и го извлѣкълъ на брѣга. Въ него той узналъ своя кредиторъ. Отъ благодарность къмъ бедния, който спасилъ живота му, богатиятъ го пригърналъ братски и му простилъ дълга.

Когато Христосъ казва да възлюбимъ враговетѣ си, Той има предъ видъ това положение, че презъ дългия земенъ животъ на човѣка, ще дойде день, когато врагътъ му ще го извади отъ рѣката и ще спаси живота му. Отъ вашия врагъ зависи, да ви извади отъ водата, или да ви остави да се удавите.

И тъй, мислете за великитѣ хора, за идейнитѣ нѣща. Като мислите известно време върху идейното въ живота, ще започнете постепенно да го прилагате. Мислете за Бога, Който повдига и облагородява човѣшкото сърдце. Мислете и за великитѣ хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любовь къмъ знанието, истината и свободата.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

2. Лекция отъ Учителя, държана на

11 септемврий. 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...