Jump to content

1927_06_19 Три посоки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Три посоки

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Като ученици, всички сте изучавали математика. Задавали ли сте си въпроса, каква е ползата отъ математиката въ живота? Можете ли чрезъ математиката да разрешите всички въпроси? Запримѣръ, какъ ще разрешите глада съ помощьта на математиката? Съ коя наука, изобщо, можете да разрешите въпроса за глада? Въ сѫщность, какво нѣщо е гладътъ? Гладътъ е сила, която заставя човѣка да работи. Безъ гладъ и безъ жажда човѣшкиятъ животъ не би могълъ да се развива. Гладъ и жажда, това сѫ две сили, които се отнасятъ къмъ закона на необходимостьта. Попадне ли подъ действието на тия сили, по необходимость вече човѣкъ започва да работи. Тѣ сѫ подобни на учитель, който влиза въ класъ съ прѫчка въ рѫка. Първитѣ учители сѫ употрѣбявали прѫчка, наказания, но днесъ тия методи нѣматъ мѣсто въ училищата. Днесъ и родители, и учители прилагатъ други, по-меки методи отъ тия, съ които първоначално сѫ си служили.

И природата първоначално е била по-строга и сурова къмъ човѣка, но днесъ и тя си служи съ други методи. За всѣки вѣкъ, за всѣка епоха, за всѣка възрасть тя си е служила и си служи съ различни методи. Нѣкои деца се раждатъ при благоприятни условия, при богати родители, иматъ на разположение слуги и слугини. Следъ време, обаче, родителитѣ умиратъ, слугитѣ и слугинитѣ напущатъ дома, и децата продължаватъ живота си при трудни условия. Други деца пъкъ се раждатъ при неблагоприятни условия, а впоследствие условията имъ се подобряватъ. Това сѫ методи, съ които природата има предъ видъ развитието на различнитѣ индивиди. Каквито методи да употрѣбява, природата има една крайна цель — да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мѫчнотии и да се развива. Не постигне ли човѣкъ това нѣщо, причината е самъ той. Това показва, че не е работилъ съзнателно, вследствие на което не е използувалъ условията, опредѣлени специално за него.

Представете си, че ви сѫ дадени на разположение една точка, права линия, квадратъ и кубъ. На какви мисли ви навеждатъ тия нѣща? Точката представя непроявено сѫщество, което се намира само въ зачатие и не заема никакво пространство. То живѣе въ себе си, безъ форма, но съ известна енергия, и чака времето на своето проявление. Като говоримъ за точката, ние имаме предъ видъ известни мисли и идеи, които сѫществуватъ само въ съзнанието на човѣка, безъ да се проявятъ. Взематъ ли нѣкакво направление, въ каква и да е посока — нагоре, надолу, надѣсно или налѣво, образува се правата линия. Какво нѣщо е правата линия? Въ геометрията е казано, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Съ други думи казано: най-кѫсото разстояние между две разумни сѫщества е правата линия. Какво могатъ да разрешатъ две сѫщества, следъ като се движатъ по права линия? Докато се движатъ по права линия, тѣ нищо не разрешаватъ. Обаче, започнатъ ли да се движатъ по две посоки, да образуватъ плоскость — квадратъ, запримѣръ, тѣ решаватъ нѣщо. Да се движатъ въ плоскость, това значи, да прилагатъ изкуството на тъкане: единиятъ е горно кросно, другиятъ — долно. Като се движатъ, отъ една страна, краката на човѣка, а отъ друга — рѫцетѣ, сувалката се промъква между кросното, и платното се тъче. Щомъ се изтъче платното, дветѣ разумни сѫщества тръгватъ да го продаватъ, или да шиятъ отъ него дрехи, съ които се обличатъ. Това представя куба, или кое и да е тѣло, което има вече три измѣрения.

Ще ви дамъ още единъ примѣръ за обяснение на тритѣ измѣрения. Срѣщате единъ астрологъ, френологъ или хиромантикъ, за когото предполагате, че има знания, но той не е проявенъ още. Той не е влѣзълъ въ отношения съ никого; никой не е опиталъ знанието му. Този ученъ се намира въ положението на точката — на непроявения животъ. По едно време къмъ него иде сѫщество, което иска да го предизвика, да му каже нѣщо. Астрологътъ започва да се проявява, отива въ посока на разумното сѫщество, което се интересува отъ неговото знание. И разумното сѫщество отива къмъ астролога. По този начинъ между тѣхъ се образува права линия. Следъ това астрологътъ самъ вече взима друга посока нагоре, и образува плоскость. Той влиза въ отношения съ други сѫщества, разговаря се съ тѣхъ, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуватъ отъ знанието му, астрологътъ написва една книга, напечатва я и я пуща въ свѣта. По този начинъ той влиза въ свѣта на тритѣ измѣрения.

Следователно, като живѣе на земята, човѣкъ разбира, че животътъ му е подчиненъ на закона за „правилна обмѣна на нѣщата“. Споредъ този законъ, всички сѫщества се движатъ между два полюса — даване и взимане. Въ даденъ моментъ, ти или ще давашъ, или ще взимашъ. Ако въ даденъ моментъ твоятъ приятель взима, въ сѫщия моментъ ти ще давашъ; ако той дава, ти ще взимашъ. Невъзможно е човѣкъ презъ цѣлия си животъ само да дава, или само да взима. Природата обича да компенсира нѣщата. Ако не сѫществуваше законъ за правилна обмѣна, никакви отношения не могатъ да се подържатъ. Този законъ има отношение и къмъ чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Запримѣръ, ако въ даденъ моментъ една идея дава нѣщо на човѣка, друга идея трѣбва да взима. Само при това положение идеитѣ могатъ да се реализиратъ. Не се ли реализиратъ, тѣ внасятъ вѫтрешно смущение въ човѣка. Не е достатъчно, известна идея само да се реализира. Щомъ се реализира, това трѣбва да стане по правъ пѫть. Всѣка идея, която не е реализирана по правъ пѫть, непременно ще внесе въ човѣка известно смущение.

Когато говоримъ за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важенъ е и начинътъ, по който става това. Важно е, какво ще донесе тази идея. Запримѣръ, за земедѣлеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивитѣ му трѣбва да бѫдатъ добре изорани, наторени и посѣти. Отъ това зависи, какво жито ще се роди. Отъ друга страна, важно е да не падне градъ върху нивитѣ, или да не стане наводнение. Това сѫ условия, необходими за земедѣлеца. Обаче, за окултния ученикъ сѫ нужни още нѣкои условия. Къмъ всички тия условия той трѣбва да приложи своята мисъль и чувство. Като приложи мисъль и чувство, житнитѣ класове ще бѫдатъ по-едри и вкусни. Съ мисъльта си човѣкъ може да развие ония чувства и способности въ себе си, които не сѫ добре развити. Ако нѣкой не е музикаленъ, съ мисъльта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даденъ центъръ, човѣкъ отправя къмъ него повече кръвь и по този начинъ го храни. Ако житото е отгледано съ пѣсни, съ радость и любовь, хлѣбътъ, направенъ отъ него, ще бѫде хранителенъ, ще внесе особена енергия въ човѣка. Този методъ на работа трѣбва да се приложи и къмъ мѣсенето и печенето на хлѣба. Който прави хлѣбъ, трѣбва да бѫде здравъ, жизнерадостенъ и добъръ човѣкъ.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчнотии, които не знаятъ, какъ да решатъ. Искатъ ли правилно да решатъ мѫчнотиитѣ си, тѣ трѣбва да се учатъ отъ напредналитѣ сѫщества. Понѣкога човѣкъ може да се учи и отъ растенията и животнитѣ.

Срѣщате две кучета: едното куче е голѣмо, силно, лошо по характеръ, злобно, а другото — малко, добро, съ остра муцуна — интелигентно и хитро. Господарьтъ подхвърля една кость на дветѣ кучета. Малкото кученце се затичва къмъ костьта, съ намѣрение да я опита. Въ този моментъ голѣмото куче пристига. Като вижда костьта предъ кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костьта, поставя я предъ голѣмото куче и се отдалечава. Съ това то иска да му каже: Заповѣдай, костьта е за тебе. Азъ ти я донасямъ, безъ да искамъ нѣщо отъ нея.

Добре ли постѫпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстѫпва костьта на голѣмото куче, съ което спасява кожата си. Не е ли готово да отстѫпи, кожата му ще бѫде одрана. Ако едно кученце знае, какъ да се справи съ мѫчнотията си, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, какъ да решава мѫчнитѣ си задачи.

Какво представя голѣмото и силно куче въ човѣшкия животъ? Голѣмото куче не е нищо друго, освенъ сѫдбата на човѣка. За да се справишъ разумно съ сѫдбата си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да приемешъ всичко, което тя ти изпраща. Видишъ ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстѫпи. Тя иска да вземе костьта отъ устата ти. Вземи тази кость, сложи я предъ нея и кажи: Заповѣдай, костьта е твоя. Щомъ не се противишъ на сѫдбата си, бъди увѣренъ, че тя нѣма да те преследва. Боришъ ли се съ нея, кожата ти ще одере.

Следователно, искате ли да се справите разумно съ сѫдбата си, вслушвайте се въ Божествения законъ, който въ всички случаи ви нашепва, какъ трѣбва да постѫпвате. Ти бързашъ, искашъ въ нѣколко години да станешъ ученъ. Нѣщо въ тебе ти нашепва: Не бързай! Щомъ чуешъ този гласъ, вслушай се въ него и не бързай. Бързашъ ли, ще се осакатишъ. Ти започвашъ една работа, но я отлагашъ, вижда ти се мѫчна. Този гласъ ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Нѣкога седишъ и не знаешъ, какво да правишъ. Този гласъ ти казва: Спри! Чакай, докато въпросътъ се изясни. Нѣкога си затворилъ спирачкитѣ и се чудишъ, защо работата ти не върви. Изведнъжъ чувашъ, гласътъ ти нашепва: Отвори спирачкитѣ! Каквото гласътъ ти каже, слушай го. Така, именно, сѫдбата ще разбере, че има работа съ уменъ човѣкъ, и ще бѫде по-снизходителна къмъ тебе.

Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска постоянство въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Искате ли да усилите паметьта си — постоянствувайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете единъ методъ и го прилагайте съ постоянство. Започнете първо съ решаване на малкитѣ мѫчнотии и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Какво прави детето? То започва отъ първо отдѣление и постепенно се издига нагоре. Кога синътъ може да получи своята наследствена часть? Когато стане пълнолѣтенъ. Докато не е дошълъ до пълнолѣтие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата къмъ сина, такова е отношението на разумната природа къмъ цѣлото човѣчество. Съвременното човѣчество не е дошло още до своето пълнолѣтие, поради което се намира подъ настойничество и не може да прави каквото иска. Единъ день, когато достигне пълнолѣтието си, то ще излѣзе отъ настойничеството и ще решава въпроситѣ по другъ начинъ. Днесъ човѣчеството се намира подъ закона на необходимостьта, а когато стане пълнолѣтно, ще се намира подъ закона на свободата. Нѣкои религиозни мислятъ, че сѫ свободни отъ закона. Обаче, дойде ли гладътъ, болестьта, страданието, смъртьта, тѣ виждатъ, че не сѫ свободни. Само съвършениятъ човѣкъ е господарь на положението.

Искате ли да бѫдете последователни въ живота си, започнете отъ точката и постепенно вървете напредъ — къмъ правата линия, къмъ плоскостьта и най-после къмъ тѣлото — къмъ явленията отъ триизмѣрния свѣтъ. Какво значи да се движи човѣкъ по права линия въ живота си? Представете си, запримѣръ, че искате да отидете на планината и търсите човѣкъ да ви придружи. Срѣщате единъ свой приятель и го запитвате направо: Можешъ ли да дойдешъ съ мене на планината? Вие го запитвате направо, и той трѣбва да ви отговори по сѫщия начинъ. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори, може или не може — споредъ работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи съ прави и съ криви линии, но никога не ги размѣства: дето сѫ нужни прави линии, такива поставя; дето сѫ нужни криви линии, съ криви си служи. Движението по права линия е едно отъ хармоничнитѣ движения въ природата. Да се движи човѣкъ хармонично, това значи, да задава разумно въпроситѣ и да отговаря разумно. Като следва правия пѫть на живота, човѣкъ може да реализира програмата, която му е дадена. Щомъ реализира своята програма, той едновременно реализира часть отъ Божествената програма. Затова, именно, е призванъ човѣкъ на земята. За да реализира програмата си, човѣкъ трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, е постижимо. Всѣки човѣкъ носи бѫдещето си въ своето съзнание. Бѫдещето на човѣка зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Колкото по-голѣми сѫ възможноститѣ му, толкова по-свѣтло е неговото бѫдеще.

Често се говори за миналото, настоящето и бѫдещето. Това сѫ три момента въ човѣшкия животъ, скрити въ съзнанието му. За да проникне въ тия моменти, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Чрезъ тѣхъ той се запознава съ силитѣ и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Чрезъ окултнитѣ науки човѣкъ може да се предпази отъ нѣкои нещастия и неприятности въ живота. Чрезъ тѣзи науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!“ Къмъ това познаване се стреми всѣки човѣкъ. Това е една отъ задачитѣ на неговия животъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

37 Лекция отъ Учителя, държана

на 19 юний, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...