Jump to content

1926_02_28 Страдание, търпение, опитность и знание


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СТРАДАНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, ОПИТНОСТЬ И ЗНАНИЕ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

    Чете се резюме отъ свободната тема.

 

    Чете се темата: „Методъ за правилно мислене“.

 

    За следния пѫть всѣки отъ васъ да напише по една дума — сѫществително, прилагателно, глаголъ, каквато пожелае, и предъ нея да постави едно число. Следъ това ще наредимъ думитѣ, споредъ числата, които сѫ предъ тѣхъ, като започнемъ отъ единицата, да видимъ, какво може да излѣзе отъ тѣзи думи и числа.

 

    Кой е най-важниятъ въпросъ сега за васъ? — Колко е часътъ сега? — Осемь. — Коя планета указва влияние следъ осемь часа? Какво разбирате отъ знацитѣ, които виждате на дъската? — Какво означава ѫгълътъ? — Всѣки ѫгълъ означава пространство, ограничено отъ два лѫча, които излизатъ отъ една обща точка. — Колко градуса е този ѫгълъ? — Около 30º. — Отде излиза този ѫгълъ? — Отъ центъра на крѫга. Всѣки ѫгълъ се разглежда като централенъ ѫгълъ, който се самоопредѣля. Тъй поставенъ ѫгълътъ, той представя буквата Л, начална буква на думата „любовь“. Като сила, любовьта заема известно пространство и действува върху тѣлата като топлинна енергия. Чъртичката надъ крѫгчето  представя почва, въ която семето се посажда. Самото крѫгче е посаденото семе. Знакътъ „б“ представя посоката, по която трѣбва семето да расте. Последниятъ знакъ представя разпукване на семето.

 

1926-02-28-19_fig1.png

 

    Следователно, знацитѣ, представени на фиг. 1., не сѫ нищо друго, освенъ буквитѣ въ думата „любовь“. Въ буквитѣ на тази дума е означенъ цѣлиятъ процесъ на любовьта. Когато този процесъ се извършва въ душата на човѣка, само тогава той може да почувствува силата на любовьта. Когато семената на живота се посадятъ въ душата като въ почва, и възприематъ топлиннитѣ и свѣтлинни енергии на любовьта, тѣ започватъ да се разпукватъ, да покълватъ, да растатъ, цъвтятъ и връзватъ плодъ. Семената могатъ правилно да се развиватъ само при импулса на любовьта. Щомъ мине презъ тѣзи процеси, човѣкъ започва да мисли, да разсѫждава.

 

    И тъй, кръстътъ представя страданието, котвата — мисъльта, а любовьта — свѣтлиннитѣ и топлинни лѫчи, които слизатъ отъ слънцето. Докато не разчлени думата „любовь“ и не разбере силитѣ, които тя крие въ себе си, човѣкъ не може да разбере дълбокия ѝ смисъль, не може да я приложи въ живота си. Любовьта съдържа свѣтлина, топлина, мисъль, условия за растене, за цъвтене, за вързване плодъ. Който разбира елементитѣ на любовьта и ги прилага, той правилно разбира живота. Щомъ правилно разбира живота, той е свободенъ отъ страдания. Който не разбира правилно живота, страданията неизбѣжно го следватъ. Ако можете правилно да изговорите думата „любовь“ и да почувствувате съдържанието ѝ, вие ще можете да я приложите.

 

    Всѣка дума съдържа известна сила въ себе си, която трѣбва да се използува. Можете ли да се ползувате отъ силитѣ, отъ соковетѣ, които думитѣ съдържатъ въ себе си, вие сте разбрали тѣхния смисълъ. Ако нѣкоя дума е обезсолѣла, замѣстете я съ друга. Днесъ думата „любовь“ се е толкова обезсолила, че вмѣсто да повдига хората, тя ги кара да се срамуватъ отъ нея. Щомъ е така, нека я замѣстятъ съ друга нѣкоя, която не е изгубила още сольта си. Запримѣръ, замѣстете думата любовь съ думитѣ „благость, обичь“. Напишете думитѣ „обичь, животъ, знание“. Произнесете ги нѣколко пѫти и вижте, какво влияние ще укажатъ върху васъ. Когато нѣкой изучава музика, или нѣкаква наука, но нѣщо не му върви, нека напише думитѣ „търпение, разумность, мисъль, правда, работа, трудъ, постоянство“ и като ги изговори нѣколко пѫти, да види, коя отъ тѣхъ ще му създаде потикъ за работа, коя ще му помогне да преодолѣе мѫчнотиитѣ си.

 

1926-02-28-19_fig2.png

 

    Какви сили съдържа думата „постоянство“? На фиг. 2. сѫ представени елементитѣ на думата „постоянство“. Чашата показва, че който постоянствува, той е или жаденъ, или гладенъ. Чашата символизира уста. Когато види плодове въ нѣкоя градина, детето влиза вѫтре безъ позволение на пѫдаря и си откѫсва плодъ. Ако пѫдарьтъ го изгони отъ градината, то ще обикаля, ще се озърта да не го види никой, и пакъ ще си откѫсне плодъ. Тукъ детето проявява голѣмо постоянство. И животнитѣ постоянствуватъ, когато искатъ да постигнатъ нѣкое свое желание, особено когато сѫ жадни или гладни. Крѫгчето следъ чашата представя гърлото, презъ което минава сдъвканата въ устата храна. Следъ крѫгчето иде чинията, въ която се поставя сдъвканата храна. Това е стомахътъ, който обработва и смила храната. Знакътъ „Т“ представя ключъ, който отваря пѫтя на храната, т. е. отвежда я въ другъ затворенъ крѫгъ — въ областьта на чървата, дето окончателно се преработва. Оттукъ хранителнитѣ сокове се разнасятъ по цѣлото тѣло. Това се представя съ знака „Е“, съ буквата „Е“, която е знакъ за размножаване. Значи, който постоянствува, само той има придобивки, само той жъне плодове.

 

    И тъй, колкото и да е безсъдържателна една дума, все-таки крие въ себе си известни елементи, които могатъ да образуватъ сложно тѣло. Какво представя точката? — Нищо. Обаче, ако се движи, точката ще образува права линия. Ако линията се движи, ще образува плоскость. Ако плоскостьта се движи, ще образува тѣло — кубъ. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? — Че разумното движение на малкитѣ величини въ живота създава голѣми, съзнателни величини.

 

    Всѣка дума представя резултатъ на нѣщо. Първоначално думитѣ сѫ били кѫси, съставени отъ по единъ слогъ. Впоследствие, съ развиване на човѣшкитѣ органи, както и на мозъчнитѣ центрове, думитѣ сѫ ставали все по-дълги — двусложни, трисложни и т. н. Първобитниятъ човѣкъ си е служилъ съ звукове. Колкото повече се е развивалъ умствено, толкова повече се обогатявалъ неговиятъ говоръ, неговата речь. Когато мозъкътъ на човѣка заболѣе, той първо изгубва способностьта да произнася сѫществителнитѣ имена, после — глаголитѣ и прилагателнитѣ имена и най-после съюзитѣ. Когато започне да оздравява, по сѫщия начинъ се възстановява способностьта му да си служи първо съ съюзитѣ, после съ прилагателнитѣ имена, съ глаголитѣ и най-после съ сѫществителнитѣ имена. Това показва, че съюзитѣ сѫ отъ най-старъ произходъ, а сѫществителнитѣ имена — отъ най-новъ произходъ. За да развие своята речь, човѣкъ е работилъ хиляди години върху себе си, постоянствувалъ е, правилъ е редъ усилия.

 

    Мнозина си служатъ съ думата „постоянство“, безъ да разбиратъ нейния дълбокъ смисълъ. Кой човѣкъ може да се нарече постояненъ? — Постояненъ е онзи, който, въ преследване на нѣкоя своя идея, минава спънки, противоречия, несгоди, но върви напредъ, не се връща. Ако 99 пѫти го нахокате за нѣщо, въ правотата на което е убеденъ, и на стотния пѫть той пакъ ще дойде при васъ да ви говори за сѫщото. Да постоянствувашъ единъ-два пѫти само за постигане на нѣщо и после да се откажешъ отъ него, това не е никакво постоянство. Това е опитъ само за развиване на постоянство. Да постоянствувашъ въ нѣщо, това значи да го постигнешъ.

 

    Когато развива постоянството въ себе си, човѣкъ трѣбва да го различава отъ нахалството. Който има постоянство, той е уменъ човѣкъ; нахалниятъ, обаче, е глупавъ. При постоянството разумътъ взима участие, а при нахалството разумътъ отсѫтствува. Постоянството прави човѣка съвѣстенъ; то го заставя да обмисля всѣко нѣщо, което предприема, и да не бърза. Нахалниятъ човѣкъ не е съвѣстенъ; той е бързъ, всичко иска да постигне изведнъжъ. За да развие човѣкъ постоянство въ себе си, невидимиятъ свѣтъ го излага на мѫчнотии и страдания. Като страда, като се мѫчи, човѣкъ започва да мисли, да развива постоянство. Преди да е страдалъ, преди да е позналъ мѫчението, човѣкъ е нетърпеливъ, непостояненъ. Най-малката болка го плаши. Стомахъ ли го заболи, глава ли го заболи, той започва да се движи въ стаята, да лѣга и става отъ леглото. Ако болката му не мине скоро, той вика лѣкари, вика приятелитѣ си и започва да се оплаква. — Не, заболѣете ли, не бързайте да викате лѣкарь. Приложете единъ, втори, трети методъ, концентрирайте мисъльта си къмъ болката и нѣколко пѫти си кажете: Ще оздравѣя. Нѣкога можете десеть пѫти само да си кажете, че ще оздравѣете, и така ще стане, а нѣкога е необходимо хиляди пѫти да си кажете, че ще оздравѣете. Колкото пѫти и да изговорите тѣзи думи, не се обезсърдчавайте. Постоянствувайте и ще получите добри резултати. Така можете да лѣкувате и себе си, и приятелитѣ си.

 

    Като ученици, дръжте въ ума си мисъльта: Болеститѣ иматъ възпитателно значение за човѣка. Болеститѣ каляватъ човѣшкия организъмъ и продължаватъ живота му. Забелязано е, че хора, които въ детинството си сѫ боледували, тѣ сѫ калили организъма си, направили сѫ го по-издържливъ къмъ болести, къмъ страдания. Който въ детинството си, въ младинитѣ си не е боледувалъ, нито е страдалъ, още при първата физическа болесть или страдание, той ще се повали на земята — не може да издържа. Въ този смисълъ страданията сѫ упражнения за каляване на организъма, както въ физическо, така и въ психическо отношение. Отъ една страна страданията пречистватъ организъма физически, а отъ друга — тѣ обновяватъ мисъльта на човѣка. Великитѣ мисли се раждатъ и узрѣватъ само при страдания. Най-хубавитѣ, най-великитѣ произведения на учени, на философи, на поети и писатели сѫ създадени въ време на страдания. Тѣ сѫ работили при най-неблагоприятни условия, но чрезъ постоянство, чрезъ мисъль и работа всичко сѫ преодолѣли. Красивитѣ и велики работи се създаватъ при мѫчнотиитѣ на живота. Такъвъ е законътъ. Колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ ви, толкова по-голѣми блага тѣ криятъ въ себе си. Това не значи, че човѣкъ самъ трѣбва да си създава мѫчнотии. Често човѣкъ самъ си създава страдания и мѫчнотии. — Не, тѣзи страдания сѫ ненужни и трѣбва да се избѣгватъ.

 

    Какво представя търпението и какъ се придобива? Страданията раждатъ търпението. Търпението пъкъ създава условия за опитности. Опитностьта носи знания. Значи, страдание, търпение, опитность и знание представятъ една непрекъсната верига. Нѣкой казва: Много страдамъ. — Придоби ли търпение? — Никакво търпение не съмъ придобилъ. — Щомъ не си придобилъ търпение, ти още не познавашъ страданието. Това, което наричашъ страдание, не е нищо друго, освенъ промежутъчни състояния на страданието. Когато човѣкъ припадне, той изгубва съзнание. Това наричаме прекъсване на съзнанието. Всѣко прекъсване на съзнанието поставя човѣка въ ненормални състояния. Такова нѣщо представятъ и промежутъчнитѣ страдания. За да не се прекъсва съзнанието, човѣкъ трѣбва да учи, да работи върху себе си. Често страхътъ, уплахата ставатъ причина за прекѫсване на съзнанието. Прекѫсване на съзнанието става всѣкога, когато двойникътъ напуща тѣлото. За да се върне двойникътъ въ тѣлото, трѣбва да се направятъ нѣколко паси по гръбначния стълбъ на човѣка. Заспиването на човѣка е пакъ прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина — на пирамидалнитѣ клетки въ мозъка. Когато човѣкъ е бодъръ, отпочиналъ, пирамидалнитѣ клетки въ мозъка сѫ въ нормално положение, една до друга допрѣни съ крачката си. Щомъ се натрупа много млѣчна киселина въ мозъка, пирамидалнитѣ клетки изгубватъ първото си положение, вследствие на което човѣкъ изпитва умора, сънливость и заспива. За да не изпада въ такова състояние, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, за да контролира клеткитѣ на мозъка. Не може ли да контролира клеткитѣ на цѣлото си тѣло, човѣкъ заболява, става ленивъ, своенравенъ. Много болести се дължатъ, именно, на индивидуализиране на нѣкои отъ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ.

 

    Следователно, когато клеткитѣ на човѣшкия организъмъ решатъ да живѣятъ самостоятелно, далечъ отъ живота на цѣлото, тѣ се групиратъ въ известни области на организъма, дето образуватъ свое собствено тѣло. Тѣзи нарастъци въ организъма на човѣка сѫ наречени отъ ученитѣ „тумори“. Тѣ живѣятъ за смѣтка на цѣлия организъмъ и се хранятъ отъ неговитѣ сокове. Ако чрезъ силата на мисъльта тѣзи новосъздадени клетки могатъ да се убедятъ, че мѣстото имъ не е въ човѣшкия организъмъ, тѣ постепенно ще почнатъ да намаляватъ, докато съвършено изчезнатъ. Прилагайте мисъльта си при лѣкуването. Лѣкувайте себе си, лѣкувайте и своитѣ ближни. Мисъльта е сила, която трѣбва да се впрегне на работа. Отъ мисъльта на човѣка зависи, по-лесно или по-мѫчно ще може да излѣкува нѣкой боленъ. Лесно или мѫчно, това не е важно. Важно е, че всички хора иматъ условия да прилагатъ мисъльта си, да работятъ съ нея.

 

    Двама души, вѣрващи, съ убеждения, отишли да лѣкуватъ единъ свой приятель, който страдалъ отъ силно главоболие. Тѣ искали да впрегнатъ мисъльта си на работа, и по този начинъ да му помогнатъ. Какво излѣзло на края? И двамата се върнали болни: единятъ се върналъ съ болки на врата, а другиятъ — съ болки въ гръбнака. Това показва, че болниятъ ималъ по-силна мисъль отъ тѣхната и повлиялъ на двамата. Тѣ приели неговото болезнено състояние и се върнали дома си болни. Ето защо, когато лѣкува нѣкого, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъль и да не се страхува, че може да заболѣе, да приеме състоянието на болния. Който лѣкува болни, той все ще почувствува състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болесть, а не истинско заболяване. Има органически болести въ живота, но много отъ болеститѣ на хората сѫ дошли по пѫтя на внушението. Като знае това, човѣкъ трѣбва да провѣри, откѫде е дошла болестьта му и като разбере, че е чужда, пакъ по закона на внушението, да се освободи отъ нея. По пѫтя на внушението идатъ не само болести, но и мрачни, отрицателни мисли и чувства, съмнения, обезсърдчавания. Ученикътъ трѣбва да има будно съзнание, да следи мислитѣ и чувствата си, да знае, отде идатъ, и чуждитѣ да туря настрана, а съ своитѣ да работи.

 

    Сега да се върнемъ къмъ търпението, страданието, опитностьта и знанието. Страданията създаватъ търпението. Търпението е преходна стадия за придобиване на опитности. Опитноститѣ сѫ условия за придобиване на знания, а знанието е необходимо за живота. Страданията представятъ неорганизиранъ свѣтъ. Търпението представя съграждане на пещь. Знанието пъкъ представя резултати отъ обработване на неорганизираната материя и опичането ѝ въ приготвената вече пещь.

 

    Като изучавате явленията въ живота и природата, забелязвате едно повторение. Ако едно явление е станало преди 22 години, следъ 22 години ще се повтори сѫщото — законъ за периодичность на явленията. Запримѣръ, ако животътъ на нѣкой човѣкъ започва добре, постепенно той върви все по-добре докато дойде до най-високата точка — най добре. Следъ това настава слизане, което започва съ страдания — зле, по-зле и най-зле. Щомъ дойде до най-низката точка на страданията, пакъ започва изкачване — добре, по-добре, най-добре. Разумниятъ човѣкъ минава тѣзи периоди безъ сътресения, съ пълна хармония. Тъй щото, ако преди 22 години нѣкой човѣкъ е свързалъ приятелство съ единъ добъръ човѣкъ, следъ 22 години ще се запознае и ще стане приятель съ другъ добъръ човѣкъ. Ако преди 22 години е приживялъ нѣкаква голѣма неприятность, следъ 22 години ще преживѣе друга, подобна на първата. Това преповтаряне на явленията ученитѣ наричатъ „приливи и отливи“ въ природата.

 

    Сега ще ви дамъ една малка задача. Нека всѣки отъ васъ си обещае да пише поне по едно писмо въ месеца до братята и сестритѣ отъ специалния класъ въ провинцията. Тѣ минаватъ тежки състояния, а трѣбва да се подкрепятъ. Когато минаватъ мрачни състояния, тѣ се намиратъ въ положението на бедни хора, които се нуждаятъ отъ помощь. Помогнете на беднитѣ, за да помогнатъ и на васъ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

*

 

16. Лекция отъ Учителя, държана

на 28 февруарий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...