Jump to content

1926_02_21 Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ИЗРАЗИТЕЛНО ЛИЦЕ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

    Чете се темата: „Десеть важни въпроса“.

 

    Четоха се темитѣ: „Какво мисля азъ?“ и „Свободна тема“

 

1926-02-21-19_fig1.png

 

Фигура 1. представя два трапеца: единиятъ — въ право положение, а другиятъ — обърнатъ съ основата нагоре. Въ органическия свѣтъ, всѣка линия, права или крива, има смисълъ. Горниятъ трапецъ представя глава на китаецъ. Челото на китайцитѣ има форма на трапецъ. Обективниятъ умъ въ тѣхъ е силно развитъ. Горната крива линия представя чело на европеецъ, на човѣкъ отъ бѣлата раса. Когато горнат1а основа на трапеца започва да се увеличава, да расте нагоре, това показва, че вѫтрешнитѣ условия на организъма се подобряватъ. Щомъ условията се подобряватъ, човѣкъ придобива повече сили да противодействува на мѫчнотиитѣ. Колкото повече скулитѣ на лицето се издаватъ, а бузитѣ хлътватъ навѫтре, толкова по-слаба е стомашната система на човѣка. Когато стомашната система е слаба, човѣкъ се подава на песимистични състояния. Това се дължи на факта, че храносмилането не става правилно. Щомъ храната не се смила добре, и кръвьта не може правилно да се пречиства. Тогава въ организъма на човѣка, около ставитѣ, се натрупва полуорганическа материя, въ видъ на утайки. Тѣзи неправилности въ организъма създаватъ неразположения на духа, и човѣкъ започва да мисли криво. За да не изпадате въ песимизъмъ, чрезъ силата на волята си вие трѣбва да работите за подобряване на стомашната си система. Гледайте се въ огледало и работете съ мисъльта си, докато изправите мускулитѣ на лицето си.

 

    Мускулитѣ на лицето трѣбва да бѫдатъ пластични, да изразяватъ и най-малкитѣ прояви на вѫтрешния, душевния животъ на човѣка. Ако лицето не изразява душевния животъ на човѣка, то е подобно на маска, Това е анормално изражение на лицето. Изразителното лице външно може да е спокойно, но сѫщевременно то изразява вѫтрешния животъ на човѣка. Всѣки моментъ съзнанието на човѣка трѣбва да е будно, да контролира мускулитѣ на лицето, да не се отпущатъ. Всички мускули сѫ създадени отъ разумни сили. Ако единъ мускулъ само е атрофиранъ, човѣкъ се лишава вече отъ действието на една разумна сила въ своя организъмъ. Всички мускули, всички нерви, артерии съ създадени отъ разумни сѫщества. Всѣко нарушаване или прекѫсване функциитѣ на тия мускули, нерви и артерии води къмъ дисхармония въ живота. Хармонията въ живота се обуславя отъ правилната функция на всѣка клетка, на всѣки удъ въ човѣшкия организъмъ. Като знаете това, не се стремете да отричате значението на малкитѣ нѣща въ живота. Всѣко нѣщо, което разумната природа е създала, е на мѣстото си, и не може да се отхвърли. Има нѣща, безъ които може, но има нѣща, безъ които не може. Запримѣръ, човѣкъ не трѣбва да има гуша, не трѣбва да има слабъ стомахъ, и мускулитѣ на лицето му да сѫ хлътнали. Природата не обича скелети. Даже камънитѣ тя облича съ мъхъ и лишеи. Затова, каквото ви липсва, ще гледате да го придобиете. Каквото природата ви е дала, ще гледате да го задържите.

 

    Една отъ задачитѣ на ученика е да работи върху лицето си, да го направи изразително. Въ изразителното лице има чърти, които никога не се мѣнятъ. Обаче, всички мускули около тѣхъ сѫ въ постоянно движение. Лице, по което всѣки може да чете, представя добре написана книга. При единъ виденъ френологъ дошълъ единъ господинъ, който го помолилъ да му каже нѣщо. Френологътъ пипналъ тукъ-тамъ главата му и казалъ: Ще ме извините, господине, нищо не мога да ви кажа. — Защо? — Много ситно е писано върху главата ви, не може да се чете. Човѣшкото лице и човѣшката глава представятъ книги, върху които природата е писала съ красивъ и четливъ почеркъ. Който погледне лицето или главата на човѣка, той трѣбва да прочете нѣщо, което да го зарадва. И като го прочете, да каже: Прочетохъ една страница отъ една велика книга и останахъ доволенъ. Радвайте се, когато лицето ви се мѣни, когато мускулитѣ изразяватъ вѫтрешнитѣ промѣни, които ставатъ въ васъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на животъ. Лицето е изразъ на човѣшката душа.

 

    Красивото, изразително лице дава импулсъ за работа, за наука, за изкуство, за поезия и т. н. Красивото лице изключва всѣкакъвъ песимизъмъ. Лицето на човѣка може да се изкриви отъ страдания, но временно само. Когато човѣкъ съзнае, че страданията съ благо за него, той постепенно изправя лицето си и го довежда до онази красота, къмъ която се стреми. Колкото повече се стѣснява долната часть на трапеца, толкова умътъ става по-подвиженъ. Ако трапецътъ се превърне въ конусъ, (фиг. 2) равновесието му се изгубва. Той не може да седи на една точка само, на върха си. За да запази равновесието си, този конусъ трѣбва да се движи много бързо, т. е. да бѫде въ непрекѫснато движение. Щомъ спре движението си, конусътъ пада на земята и се обръща съ върха нагоре. Щомъ изгуби равновесието си, съ него заедно губи и силата си.

 

1926-02-21-19_fig2.png

 

    И тъй, лице, което има форма на конусъ, въ положение А, съ върха нагоре, показва човѣкъ съ добъръ, съ подвиженъ умъ. Когато лицето взима положение В, което представя конусъ съ върха нагоре, това показва животинско състояние. Този конусъ не е нищо друго, освенъ образъ на животно, съ рога и копита. Ако искате да напишете писмо на нѣкой свой приятель, съ което да му съобщите, че работите, че мислите добре, това можете да изразите символично съ конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Ако искате да му пищете, че не работите умствено, че умътъ ви е въ застой, можете да начъртаете конусъ съ върха нагоре. Приятельтъ ви ще разбере, че сте изпаднали въ животинско състояние. Такива писма представятъ езика на природата, съ който хората въ бѫдеще ще си служатъ. Ако разбиратъ символитѣ, съ които природата си служи, съвременнитѣ хора биха могли въ най-голѣми подробности да гадаятъ по земнитѣ пластове, по тѣхнитѣ огъвания и напластявания, кога какви сили сѫ действували, вѫтрешни или външни. Земнитѣ пластове сѫ писма на далечното минало на земята, по които ученитѣ четатъ и превеждатъ. Въ това отношение истински ученитѣ сѫ ясновидци. Чрезъ концентриране на мисъльта си къмъ известенъ предметъ, тѣ се домогватъ до ония абсолютни истини, до които обикновениятъ умъ не може да проникне.

 

    Работете съзнателно върху лицето си, да го направите по-красиво, по-изразително отъ това, което имате днесъ. Най-малкото постижение къмъ тази задача ще възнагради труда, усилията ви. Това ще бѫде придобивка, която човѣкъ ще занесе съ себе си. Само такива придобивки сѫ реални. Всѣка друга придобивка, която човѣкъ не може да вземе съ себе си, е временна, нереална. Реално е само онова, което духътъ и душата носятъ съ себе си. — Можемъ ли да постигнемъ това? — Каквото желаете, можете да постигнете, но не изведнъжъ. Щомъ останете свободни, работете върху лицето си. Ако дойдатъ изкушения, да ви нападнатъ отвънъ или отвѫтре, дайте имъ работа, да разрешаватъ задачата на конуситѣ. Щомъ ги турите на работа, тѣ постепенно ще утихнатъ, докато съвсемъ изчезнатъ. Накарайте мързеливия на работа, да ви даде умъ“ — казва българската поговорка. Казвамъ: Дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои.

 

    Единъ англичанинъ ималъ две кози и една маймуна. Презъ деня козитѣ прекарвали на планината, а вечерь се прибирали дома си, дето маймуната ги чакала съ нетърпение да поиграе съ тѣхъ. Щомъ ги виждала, тя започвала да чисти козината имъ отъ наболитѣ се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината имъ, маймуната започвала да скача по гърбоветѣ имъ, да ги дърпа за брадитѣ, за ушитѣ, да си играе съ тѣхъ. Козитѣ врѣкали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трѣбвало да дойде господарьтъ да освободи козитѣ отъ разигралата се маймуна.

 

    Така постѫпва дяволътъ съ човѣка. Когато не намѣри тръни по кожата му и нѣма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измѫчва. Причината, поради която дяволитѣ мѫчатъ хората, е че нѣматъ работа, нѣма съ какво да се занимаватъ. Хората иматъ крива представа за дявола. Той не е добъръ, но не е толкова лошъ, колкото си го представятъ. Понеже нѣма работа, дяволътъ измисля хиляди нѣща, съ които изкушава човѣка и го кара да грѣши.

 

    Сега, за да се освободите отъ изкушенията, отъ лошитѣ влияния въ живота, покрай обикновенитѣ си задачи, вие трѣбва да си създадете особени задачи, да се стремите къмъ нѣкакъвъ високъ идеалъ. При каквито условия и да се намѣрите, не се обезсърдчавайте. Работете за реализиране на вѫтрешнитѣ си задачи. Всѣки отъ васъ трѣбва да си купи по едно малко огледало, въ което да се оглежда често, особено когато е неразположенъ. Щомъ сте неразположени, огледайте се веднъжъ, два пѫти и вижте, въ колко минути ще измѣните лицето си. Като се оглеждате, изучавайте отличителнитѣ чърти на недоволството, на гнѣва, на завистьта и т. н. Отбелязвайте, какви промѣни ставатъ съ очитѣ, съ цвѣта на лицето, на устнитѣ ви и т.н. Нѣкога лицето става блѣдо, а нѣкога — червено; нѣкога очитѣ се замъгляватъ, погледътъ става мраченъ, устнитѣ поблѣдняватъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на нѣщо. Понѣкога лицето става дълго, бузитѣ хлътватъ. — Защо? — За това има редъ причини, които трѣбва да се изучаватъ. Всѣко живо сѫщество е изложено на промѣни. Човѣкъ трѣбва да изучава тия промѣни, да упражнява мозъка си, да го държи въ постоянно движение. Щомъ искате да измѣните лицето си, да го направите по-изразително, трѣбва да се обърнете за помощь къмъ мозъка си. Ако искате да знаете, какви промѣни сѫ станали и ставатъ въ мозъка ви, ще се обърнете къмъ лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономътъ изучава небето.

 

    Желая ви, всѣки отъ васъ да създаде отъ себе си новъ типъ. Българинътъ трѣбва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, да служи за образецъ на новия човѣкъ, на новия типъ. Подвижниятъ умъ създава пластично, подвижно лице, върху което идеитѣ се отпечатватъ като върху чувствителни стъкла. Лицето на човѣка трѣбва да говори. То трѣбва да представя стопанина на кѫщата. Като стопанинъ на кѫщата, лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взима мѣрки за най-малкитѣ повреди и нарушения. Красивото, което човѣкъ носи въ себе си, трѣбва да бѫде изразено въ главата, въ лицето, въ рѫцетѣ, въ краката, въ цѣлото му тѣло, а най-после и въ словото му, изразъ на което сѫ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Следъ това идатъ душата и духътъ му, като последни изразители на човѣшката красота и величие. Това сѫ степени на човѣшкото развитие, които го водятъ отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ. Като говоря за човѣшката красота, азъ имамъ предъ видъ не само външната, но и вѫтрешната красота.

 

    Задайте си за цель всѣки отъ васъ да предаде на лицето си нѣкакъвъ специфиченъ изразъ. Като се погледнете, единъ въ другъ да виждате образъ на милосърдие, на разумность, на благородство, на ученость. Всѣки отъ васъ да се заеме да изработи нѣкаква добродетель въ себе си, която да се изрази на лицето му. Работете усилено съ мисъльта си въ това направление и вижте, какво можете да постигнете. Направете този опитъ за седемь деня. Всѣка сутринь или вечерь отдѣляйте отъ времето си по 10-15 минути за размишление върху образа, който искате да създадете. Седемь деня по 15 минути правятъ 105 минути. Интересно е да видите, какво можете да постигнете за това време. Ако искате да придобиете изразъ на милосърденъ човѣкъ, трѣбва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате въ дома на една бедна вдовица съ нѣколко малки деца. Майката цѣлъ день тича, работи, да изкара за хлѣбъ на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете, какви чувства се събуждатъ у васъ. Следъ това огледайте се въ огледалото, да видите, какъвъ изразъ има лицето ви. После, представете си, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате въ джоба си, но не намирате нищо. Взимате пари на заемъ и купувате хлѣбъ, сирене, чай, захарь и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вѫтрешно, да видите, каква радость и доволство ще изпитате. Огледайте се пакъ въ огледалото, да видите, очъртана ли е радостьта на лицето ви. Като направите този опитъ мислено, направете го и въ действителность. Само по този начинъ ще можете да развиете въ себе си милосърдието.

 

    Следователно, като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да развивате въ себе си всички ония чувства и способности, чрезъ които можете да предадете на лицето си изразителность и красота.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

15. Лекция отъ Учителя, държана

на 21 февруарий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 month later...

От книгата, "Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

КРАСИВОТО ЛИЦЕ

(Изразителното лице)

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ винаги бѫди!"

 

Кратко размишление

 

Чете се резюме на темата "Десеть най-важни въпроси" и на темата "Какво мисля сега". Петь души прочетоха темите си "Върху една свободна тема".

 

Всички вие сте изучавали най-вече естественитѣ науки. Изучавали сте чисто положителни науки. Каква е тази фигура? Трапецъ. А тази какво прѣдставлява?

 

MOK-05J-15-1.gif

 

Обърнатъ трапецъ. Кривите линии? В органическия свѣть всѣка една промѣна въ едно или друго направление има своя смисълъ. Прѣдставѣте си, че горниятъ трапецъ прѣдставя главата на единъ китаецъ, защото челото на китайцитѣ прилича на трапецъ. Долната часть показва, че природниятъ умъ е силно развитъ. Горната крива линия показва челото на европееца, бѣлата раса. Тази линия може да расте, щом започне да се увѣличава горната часть на този трапецъ – това показва условия въ самия организъмъ да противодѣйства на най-малките прѣпятствия. 

 

Зараждатъ се извѣстни сили, които противодѣйстватъ. А слизането на тази линия навѫтрѣ, това вече се отразява на стомашната система. Щомъ тази часть подъ скулитѣ се вдаде навѫтрѣ, започне да хлътва, отъ чисто органическо глѣдище стомашната система е поврѣдена, не работи. Затова хора, на които мускулитѣ на лицето хлътватъ, стомашната имъ система започва да отслабва. Затова трѣбва да взематъ извѣстни мѣрки.

 

Щомъ се повлече вашата стомашна система, непрѣменно идва едно песимистично състояние на ума ви. И то по простата причина, понеже храносмилането не става правилно, оставатъ повече вѫгливи вещества, утайки, кръвьта не е чиста, остава повече желѣзо, повече чужди полуорганически вещества и по закона на утайкитѣ започватъ да се напластяватъ около ставитѣ, заражда се едно анормално състояние. Затова първото нѣщо - ще глѣдате чрѣзъ силата на вашия умъ да изправите вашето лице. Ако се оглеждате, глѣдайте да държите мускулитѣ на вашето лице подъ контролъ. Да бѫде то така изразително, щото всички ваши духовни прояви да се изразяватъ на лицето. Да не бѫдете като една маска. Щомъ изгубите тази подвижность на лицето, у васъ има едно анормално състояние. Сѣдите така, съсъ спокойно лице, а има такава дѫлбочина, животъ, изражение, движение. А нѣкой сѣди така (отпуснатъ). Така ще мислите. Ще правите тѣзи движения, нѣма да се отпускате. Ще си турите, пази да имашъ съзнанието си върху своята мускулна система, защото всѣки единъ мускулъ е създаденъ отъ една разумна сила. И ако той се атрофира въ тѣбъ, тази сила вече не дѣйства.

 

Всички мускули, артерии, всѣка една вена, всѣки единъ нервъ, той си има своето прѣдназначение. Той е образуванъ отъ  извѣстна разумна сила и ако този нервъ изгуби своята функция въ каквото и да е направление, изгубва се вѫтрѣшната хармония на живота. Той не е току-така създаденъ, той се е прострялъ по закона на онова разумното протичане. Вие не трѣбва да се спирате - това да го нѣма, онова да го нѣма. Има нѣща, които не трѣбва да ги има, а има нѣща, които трѣбва да ги има. Напримѣръ може да ви излѣзе гуша, не трѣбва да я има. Когато лицето ви хлътне, това състояние не трѣбва да го има. Вие чрѣзъ волята си трѣбва да повикате всички сили на природата. Природата не иска да има скелети. И онѣзи камъни тя ги е облѣкла съ много лишеи и мъх.

 

Хубавите нѣща, които имате, ще глѣдате да ги не изгубите. Първото нѣщо, ще глѣдате мускулитѣ на лицето си. Старайте се да направите вашето лице изразително. Така като сѣдите, да имате въ лицето си извѣстни черти, които да се не мѣнят, но около тѣхъ всичко трѣбва да се движи. Когато всѣки може да чете по вашето лице, вие сте една хубаво написана книга. Единъ френологъ, като идвали при него мнозина, попипвалъ главитѣ имъ и за всѣки казвалъ по нѣщо хубаво, най-послѣ дошълъ при него единъ, попипалъ го. "За васъ нищо не мога да кажа." "Защо?" "Много ситно е написано." (А това значи, че нищо нѣма.)

 

Човѣшкото лице трѣбва да бѫде една книга. И като мина и прочета, да съмъ радостенъ, че съмъ прочелъ единъ листъ много хубавъ. Лицето ви не да пази едно и сѫщо изражение. Вие се радвайте, че се е измѣнило лицето ви. Това да не ви стряска. Вие имайте прѣдвидъ, че въвъ васъ има животъ. Промѣната – тя е животъ. Споредъ тази наука, лицето трѣбва да бѫде изразъ на човѣшката душа. И въ този смисълъ наричамъ красиви лица, тѣ даватъ единъ силенъ импулсъ за работа, за наука, за изкуства, и всичкиятъ песимизъмъ изчезва. Красивото лице, изразителното лице всѣки може да го има. (Когато е разкривено лицето отъ страдание, красиво ли е?) Ще му разяснимъ, че страданията сѫ най-голѣмото благо, ще му разяснимъ, ще му напѫлнимъ главата, не ще се мине и една-двѣ години, ще се изправи лицето му.

 

Азъ ви навеждамъ към тѣзи живи линии. Тѣзи сѫ положителни черти (горнитѣ отъ чертежа), увѣличава се силата, но съ отрицателни дѣйствия. (Когато се разширява горната часть на лицето около очитѣ.) Изобщо, когато се стѣснява тази часть (долу) – долната часть на този трапецъ, колкото повече се стѣснява, толкова умътъ става по-подвиженъ, но послѣ  дойде до едно положение, че изгуби своето равновѣсие. Понеже, щомъ дойде единъ конусъ, този конусъ трѣбва да се движи, за да сѣди въ равновѣсие, трѣбва да се върти бѫрзо.

 

MOK-05J-15-2.gif.....MOK-05J-15-3.gif......MOK-05J-15-4.gif

 

Само при едно силно движение може този конусъ да сѣди на тази остра точка. Щомъ се спрѣ движението, ще се търкули и ще се обърне обратно. Ако аз ви прѣдставя тѣзи два конуса и ви кажа – разрѣшѣте тази задача? Ако сѫ въ движение? Значи конусътъ В е, който е изгубилъ своето равновѣсие, своята сила. Това означава и слѣдното. Ако вземемъ за челото такъвъ единъ конусъ, при А показва единъ много добъръ умъ. А конусътъ В означава едно животно, рога сѫ му израсли, копита сѫ се развили на краката му. Слѣдователно въ тѣзи двата конуса можете едноврѣменно да ги турите. Искате да знаете – да кажемъ пишете два конуса на нѣкого, ето една цѣла телеграма. Една шифровка, по единъ естественъ начинъ да се разговаряте. Ще кажете, движението се е спрѣло, моятъ умъ не работи. Добрѣ. Ако този конусъ го направимъ така, С – това значи къмъ падане.

 

Всички тѣзи символи сѫществуватъ. Ще дойде да изучавате природата по този начинъ. Може да изучавате планинскитѣ пластове въ геологията и ако разбирате закона на символитѣ, съ които природата си служи, може да отгатнете прѣзъ каква епоха какви сѫ били силитѣ – отвѫнъ или отвѫтрѣ сѫ дѣйствали, за да се изкривятъ тѣзи пластове. И нѣкои учени хора, които дѫлго врѣме сѫ работили, сѫ се домогнали до това. Така като мислятъ, мислятъ петь, десеть, двайсеть години, като концентриратъ своя умъ, станатъ ясновидци, дойде имъ тази идея. Това, което ученитѣ хора казватъ, че се досѣщатъ, това показва, че тѣхниятъ умъ е доловилъ тѣзи символи въ природата. Умъ се изисква.

 

Задача. Да създадете у себе си по възможность за въ бѫдеще едно красиво, изразително лице. Това, което имате сега е хубаво, доста хубаво, но може да бѫде още по-хубаво, изразително да бѫде. Може да бѫде още по-красиво. Ето една задача, която възнаграждава човѣка. Всички други задачи вѫнъ отъ това, всѣко нѣщо, което човѣкъ не може да вземе съсъ себе си, то е врѣменно, но всичко онова, което остава като едно качество на неговия духъ, то е реално. Сега вие не трѣбва да се обезсѫрдчавате. Тѣзи нѣща не се постигатъ изведнъжъ. Прѣзъ празното врѣме нѣма какво да мислите. Когато дойдатъ голѣмитѣ или малкитѣ дяволи да ви изкушаватъ, турѣте ги да учатъ. Задайте му на единъ дяволъ една задача, отлично ги разрѣшаватъ тѣ. Накарайте го да разрѣши задачата на конуситѣ. Да видишъ какъвъ мекичъкъ става. Но вие ще кажете, защо е така?

 

Ще ви разправя единъ анекдотъ. Въ единъ дворъ единъ отъ богатитѣ англичани държалъ двѣ кози и една маймуна. Тѣзи кози, като се връщали вечерно врѣме отъ гората, маймуната ги посрѣщала, скачала на тѣхъ и изчиствала козината имъ отъ циганскитѣ тръни. Ала когато нѣмало какво да чисти, маймуната се качи на тѣхъ и почне да имъ тегли брадитѣ, козитѣ почнатъ да врякатъ. Като нѣма тръни, какво да чисти, дяволътъ се качи на гърба ти и започне да тегли. Всички дяволи, които изтезаватъ хората, това е отъ нѣмане какво да правятъ. Мнозина за дяволитѣ иматъ едно криво понятие, тѣ не сѫ толкова лоши, както ги мислятъ. Тѣ не сѫ толкова добри, но не сѫ и толкова лоши. Ние ги правимъ по-лоши, отколкото сѫ. А отъ наша страна това е несправѣдливо. Ние не можемъ да сѫдимъ. Само тѣхното влияние, което упражняватъ, е лошо понѣкога, но отъ нѣмане съ какво да се занимаватъ.

 

Ще се стремите да си създадете една идея, да разрѣшите нѣкои задачи, които сѫ по силата ви. Единъ високъ идеалъ ще си създадете между обикновенитѣ задачи, които разрѣшавате, да имате една особена задача извѫнъ тѣхъ. При каквото положение и да си – има една вѫтрѣшна задача, и не се обезсѫрдчавай заради нея. И да я разрѣшишъ. Въ този смисълъ всички вие, прѣпоръчвамъ ви, всѣки да си има едно огледалце и да сѣдне, когато е неразположенъ, мраченъ, да направи една маневра петь, десеть минути, да измѣните лицето си и да отбѣлѣжите онѣзи основни черти.

 

Да кажемъ, тѫженъ сте, недоволенъ, отбѣлѣжѣте на книга въ какво сѣди промѣната на вашето лице. Понѣкога цвѣтътъ на лицето стане по-тъменъ, понѣкога очитѣ потъмнѣятъ, погледътъ стане мраченъ, понѣкога устнитѣ или побѣлѣятъ, или станатъ червени. Трѣбва да знаете смисъла, това е изразъ. Защо устнитѣ ви сѫ такива или онакива? Защо лицето ви поблѣднява или става дѫлго? Защо хлътватъ бузитѣ ви? Ще кажете, имали сте голѣма скръбь. Не е тамъ причината. Защо има наслѣдствени болестни състояния и човѣкъ, безъ да ги е създалъ, тѣ периодично идватъ. Всѣки единъ човѣкъ е подложенъ на промѣни. Животнитѣ пролѣтно врѣме изпусталяватъ, а послѣ започватъ да се поправятъ.

 

Искамъ да се образува въвъ васъ единъ навикъ да държите мозъка си въ движение. Да упражнявате мозъка си, понеже, когато ти искашъ да измѣнишъ лицето си, ще упражнявашъ мозъка си. Азъ искамъ да изучавате вашия мозъкъ посрѣдствомъ лицето си. За да знаешъ какви промѣни сѫ настанали въ мозъка, ще видишъ въ лицето си. Азъ искамъ да изучавате вашето лице, така както астрономитѣ изучаватъ небето. Вие се оглеждате, искате да бѫдете красиви. Това е хубаво, но да има човѣкъ лице изразително, пластично, красиво, да изразява неговата душа, да се вижда разширение на идеята, единъ свѣть красивъ и хубавъ – свѣтлина.

 

Азъ бихъ желалъ у васъ да се образуватъ новитѣ типове. Въ България да се образува единъ новъ типъ. Единъ окултенъ ученикъ трѣбва да се отличава – "Лице има въ него." Всѣки да усѣща, че вашиятъ мозъкъ е такъвъ мощенъ, подвиженъ, вашитѣ идеи се прѣдаватъ. И съ лицето си да говорите. Човѣкъ на своето лице трѣбва да гледа, както единъ стопанинъ на кѫщата си. Ще я поогледа да не би да се е поохлузила нѣкѫдѣ, мазилката да не е паднала. Ще се заинтересува човѣкъ отъ своето състояние. Именно трѣбва да се създаде не този песимистически духъ. Хубавото въ човѣка трѣбва да се изрази въ неговата глава, въ неговия мозъкъ, въ неговото лице, въ неговите рѫцѣ, въ неговото тѣло, най-послѣ въ неговото слово, неговата мисъль, неговото чувство, да се изрази въ неговата воля, да се изрази въ душата му – най-послѣ въ неговия духъ. Това сѫ степени на човѣшкото развитие отъ видимия къмъ невидимия свѣть. Какво разбрахте? (Да създадете едно изразително пластично лице, което да изразява душата.)

 

Има друга една опасность въ хората, които вървятъ въ духовния пѫть – понѣкога се заражда една отрицателна идея. Вѫтрѣшниятъ човѣкъ е хубавъ, но ако не вѫншна, вѫтрѣшна красота трѣбва да имате. Въ себе си трѣбва да имате единъ обектъ или образъ – или вѫншенъ, или вѫтрѣшенъ, да го виждате или да знаете. Виждането, то е физическото, вие може да задържите своя образъ въ своето съзнание. Ако той може да задържи своя образъ въ своето съзнание, това е една сила, която държи човѣшкия духъ въ здравословно състояние. Ще ви задамъ единъ урокъ. Втори пѫть, като дойдете, нѣкой отъ васъ да носи обликъ на благородство, на милосѫрдие, другъ да носи изразъ на разумность, че е заетъ съ една вѣлика и благородна идея. Трѣти да носи образа на единъ реформаторъ. Четвърти да носи лицето на единъ ученъ човѣкъ, който се занимава съ малкитѣ буболечици, но знае да влиза въ тѣхното положение. Изберѣте си като задача всѣки единъ отъ васъ. Ще бѫдете свободни, не се стѣснѣвайте. Въ това отношение искамъ да дѣйствате свободно, доколко ще постигнете. Едно малко занятие. Ще отдѣляте всѣки ден най-малко десеть-петнайсеть минути или сутринь, или обѣдъ, или вечерь за това упражнение, за седемь дена по петнайсеть минути – сто и петь минути. За сто и петь минути човѣкъ може да отиде до слънцето. (Като актьори ли трѣбва да правимъ упражнението?) То първо трѣбва да станете актьори.

 

Най-първо ще създадете тѣзи мисли. Най-първо ще дадете изходъ на тѣзи мисли. Постарайте се малко. Какъвъ е обликътъ на единъ човѣкъ, който е милосѫрденъ? Прѣдставѣте си, че вие се намирате при една вдовица, една, която е работила, трудила се е и се връща – дѣцата й гладни. Прѣдставѣте си, влизате въ нейния домъ, какво чувство ще се зароди? Ще изпитате едно дѫлбоко състрадание. Ако имате огледало... Искате да й помогнете, ще кажете така – лицето – бъркате, ако нѣмате нищо, ще излѣзете, ще отидете нѣкѫдѣ, ще вземете въ заемъ хлѣбъ, това-онова и слѣдъ като благодарите, ще се роди другъ единъ обликъ, едно състояние на вѫтрѣшно веселие, задоволство, че сте извършили една благородна служба. Прѣдставѣте си и този ученъ човѣкъ, какъ той се занимава съ тѣзи бръмбарчета, или този философъ, или този реформаторъ.

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ винаги бѫди!"

 

Петнадесета лекция на Младежкия окултенъ класъ

 

21-ви февруари, 1926 г., недѣля, 19 часа, София – Изгрѣвъ

 

От книгата, ""Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

 

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...