Jump to content

1922_08_24_3 Живот вечен


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

Живот вечен.

И някой си големец Го попита и

рече: „Учителю благий, що да сторя,

за да наследя живот вечен?“

Лука, 18:18.

Може ли да се досетите, да се догадите, защо именно този големец е питал Христа, как може да наследи вечния живот? Той е задал един от сѫществените вѫпроси. След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за телото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сѫрцето, за ума, за душата, за духа ни, всичко, каквото повидимому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, и то много голяма празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот.

Този големец питал Христа, какво до направи, за да наследи вечния живот. А Исус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, тѫкмо един Бог. Заповедите знаеш“. Значи, този големец е учил, той бил ученик на окултната школа, но е служил и на двете школи. Онзи големец е изучавал системите, като теоритик, и на двете братства, и на Бялото и на черното, служил си е с двете. Христос му казва: „Заповедите знаеш — да не правиш прелюбодеяние, да не убиваш, да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. Туй сѫ методи на черното братство, от тези методи да се откажеш“. Като му казва да не прелюбодействуваш — това е метод на черната ложа. Да не убиваш — пак тяхен метод. Да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. И после, двете правила: „Почитай баща си и майка си, както себе си.“ Това е едното от най-висшите правила на Бялата Ложа. А той рече: „Всичко туй сѫм упазил от младоста си“. Той не е казал цялата истина. И Христос, за да го опита, не му каза, че ти не говориш истината, но му каза: Понеже казваш, че всичко си направил, то едно ти не стига — всичко що имаш, продай го, раздай го на сиромаси, и дойди да ме последваш“. А той, като чу това, наскѫрби се, защото беше много богат, а за да стане богат, лѫгал е, крал е, всичко е правил. И като го видя Исус, че се оскѫрби, рече: „Колко мѫчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие“.

Сега аз питам: Ако се зададе и на вас този вѫпрос, ще кажете, че и вие сте готови, ще кажете, че сте изпѫлнили закона, но ако ви кажа: Продайте всичкото си имàне, мнозина от вас ще се наскѫрбят вѫтрешно. Не казвам всички, но мнозина от вас ще се наскѫрбят. Най-малко ще кажете: „Сега ли намери Учителя, сега сме още млади, нека минат поне още 10, 15, 20 години, но сега, при тия условия, да продадем всичко, да го раздадем на сиромасите, да трѫгнем като него, да ни гонят, да ни хулят, и да нямаме подслон за главата си!“ Тази перспектива ще изпѫкне в ума ви. Е, моля ви се сега! Един човек, който обича света, чист ли е? Не е чист. И аз ще ви докажа това ето как. Аз няма как да аргументирам. Ако една река чиста и една мѫтна река се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — И двете ще се оцапат. Ако два извора, единия мѫтен, другия чист, се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — Не, и двата ще се оцапат. Много пѫти някои казват, че може един праведник с един грешник да се сѫединят. Може, но и двамата ще се опетнят. За да се очисти пѫрвият извор, трябва да мине през някой по-дѫлбок филтѫр, през някои по-дѫлбоки пластове. Единия трябва да мине през процеса на чистенето. И сега, много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе.“ Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене трябва да минете през един много голям филтѫр, или най-малкото, да ви прекарам през 7 огѫня. Може да живеете, но пѫрво ще минете или през филтѫр или през огѫн. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пѫк двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дрѫж ума си, сѫрцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя.“ Не, влагам един принцип. Нечист е, ще го избягвате. Аз не говоря против вашето желание. Вие работете, желанието ви да помогнете е много благородно, но трябва да знаете какѫв е начина. Този ваш другар трябва да го прекарате или през филтѫра долу, или през огѫня, и тогава може да се сѫедините.

И сега, туй ще го имате пред вид в школата. Досега аз сѫм имал ред такива опити. Някой от вас доведе някой такѫв мазен ученик, и казва: „Учителю, намерихме един много способен ученик, той ще бѫде много полезен.“ Не сѫм седнал да му разправям колко е способен! Много добре, щом е способен, кѫде, в какво сѫ неговите способности? Той е способен, но е кàлен, и тѫй кàлен, че като влезе вѫтре, ще накаля всички. Не го пущайте! В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си сѫбуе обущата, нови дрехи, нови обуща, през банята ще мине да се окѫпе, после през 7 огѫня, и след като мине през всичко това, тогава ще го вѫведете вѫтре в братството. Тѫй е било в старо време, тѫй ще бѫде и сега. Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество. Не се мамете от сладките думи! Аз с един от учениците употребих един метод, той се намери в едно противоречие. Аз направих езика си тѫй остѫр, с такѫв остѫр език му говорих, какѫвто той никога не е слушал. Като му говорих тѫй, той каза: „Учителю, дай ми малко почивка, че не мога да издѫржа.“ В делата си бях много добѫр. Той ми каза: „В езика си си много строг, а делата ти сѫ тѫй изправни. Аз не мога да разбера как е вѫзможно това, да постѫпваш тѫй добре, а да говориш по такѫв начин. Ти ще ми направиш една голяма операция, ще ми разрежеш корема, после ще ми зашиеш корема, ще духнеш, и раната ще изчезне. Никога не мога да разбера, защо го вѫршиш туй.“ Казвам му: Искам да бѫдеш чист, ще разтворя и корема ти, и ума ти и сѫрцето ти, няма да оставя място в тебе, което да не разтворя. Всичко ще очистя. Щом, си изчистен, няма да ти правя никаква операция. Мене ми е приятно, ученика да бѫде чист. Тѫй прави и небето. Я ми кажете, кой е оня пророк, кой е онзи светия, или Син Божий, които, като сѫ дошли на земята, да не сѫ били бити? Христос, Който е бил толкова свят и чист, знаете ли колко удари Му нанесоха, колко плюнки на лицето Му туриха! И Той научи нещо. Защо, каква нужда имаше да Го бият? Писанието казва, че Той бил наранен и бит заради нас, заради нашите беззакония.

Сега, аз искам всички вие, които ме слушате, да разсѫждавате, но не разсѫждавайте като обикновените верующи. Нямам пред вид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в школата пред вид великите принципи и вѫрху тях ще градим. Да не мислите, че вашите личности имам пред вид. Пред мен, като души, аз имам всичката своя любов и уважение кѫм вас, но като личности на земята, като ваш приятел, спрямо всичките ваши дела, спрямо вашите погрешки, аз не мога да бѫда сляп. Ще ви обичам, то е закон, потик на моята душа, но спрямо вашите погрешки не мога да бѫда сляп. Тези погрешки сѫ вредни и за вас, и за вашите ближни. Каквато и да е слабост, тя е вредна за самия човек.

Тия принципи вие ще приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пѫлнота. То е трудно да туриш един принцип в неговата пѫлнота, запример, да говориш абсолютната истина. Няма по-тежѫк принцип от този, да говориш абсолютната истина. Ако бихте говорили един ден поне абсолютната истина, биха ви направили луди, но ще направите поне микроскопически опити, да говорите истината.

Сега, този вѫпрос: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?“

Христос знаеше, че този големец не е изпѫлнил закона, и когато му казваше — иди, продай имането си и го раздай на сиромасите, той се наскѫрби и каза: „Туй не мога да направя“.

Сега, аз взимам тия думи в сѫотношение, но, да говорим истината в обикновен смисѫл. Срещна ви аз, да допуснем, че сѫм нещо недоволен от вас, нали? Погледна ви, отдрѫпна си погледа, и се правя, че не ви виждам, но в моя поглед има някакво неразположение, а аз искам да скрия туй неразположение, че уж като че ли нищо няма. Не, в моя поглед има нещо лѫжливо. В законите на Бялото Братство няма такова поведение, те не го позволяват. Ти ще оставиш туй неразположение вѫнка, а вѫтре душата ти няма да бѫде размѫтена, но целокупна. После, някой пѫт ще ти кажат да кажеш истината, но ти само ще си постиснеш устата, и тѫй ще минеш за един благочестив човек. Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за доброто устата ти ще бѫде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш истината, а когато дойде да лѫжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява.

Сега, аз не засягам простото любопитство. Аз оставям тия посторонни вѫпроси. Аз засягам истината принципално. Заставен си да кажеш истината, ще я кажеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели. Ти обичаш приятеля си от сѫрце и душа. Сега, можете ли да се досетите какѫв ще бѫде примера ми, какво искам да кажа? Не знаете още, но ще ви стане ясно. Вашия приятел се влюбва в една красива, но бедна мома, и започват любовта си идеално. Идеално започват. Обаче, след няколко години става един разрив, и този приятел си вдига рѫцете. Тази мома става бременна, и този твой приятел се отказва от нея, вдига рѫцете си. Дават го под сѫд, а тебе те викат за свидетел — да кажеш истината. Как ще постѫпиш между твоя приятел и тази мома? От една страна ще имаш приятеля си, от друга — истината. Сега истината разрешавате, но тогава, заради любовта кѫм приятеля си, ще вземете страната на приятеля си и ще кажете: „Той е чист“, и ще се закѫлнете. А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големия приятел на човека вѫв света, това е Истината. Следователно, ако имаме приятел, който ще ни лиши от нашия приятел — Истината — той не ни е приятел. И тѫй, приятелството е обосновано на любовта, защото между приятелството и тази любов трябва да има единство. Аз желая, като влизате, като ученици в школата, да имате единство вѫв вашата любов, а за да има любов, трябва да обичате истината.

Сега, всичката грешка на този големец, била там, че той не бил в сѫстояние да каже онази, скритата истина. И на всинца ви казвам, че като влезете в школата, ще се научите как да обичате, и как да любите. Сега, запример, вие нали говорите за любов? Аз ще ви приведа сега пример от сѫвременната любов, която може да действува иначе. Ще я поставим на опит. Опита решава вѫпроса. Сега ние взимаме проявленията на сегашната любов, и ги сравняваме с онази любов, която иде сега вѫв света, любовта с новата запалка. Сега, ще вземем пѫрвото проявление на любовта в живота, обикновената любов, която има форма. Онази младата мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвувам.“ Е, представете си сега, че този момѫк заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвѫрли се от тука“. — „Защо да се хвѫрля?“ Вѫпросѫт е свѫршен с любовта. Казва ѝ да се хвѫрли. Момата го обича, но той е богат. Тя му казва: „Като ме обичаш, раздай всичкото си богатство, да живеем, като бедните“. „Но как, защо, как ще живеем после?“ — Вѫпросѫт е свѫршен с Любовта. Той казва, че за нея е готов да умре, а като го постави на изпит да раздаде всичкото си богатство, той се огорчи. Значи, той не е изпѫлнил закона, и тази мома не може да живее с него. И аз казвам на моите ученици: Ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство, запишете го! Сега, младите, които искат да се женят, някоя моя ученичка, като се влюби в някой момѫк и му каже, че аз без тебе не мога да живея, той да ѝ каже: „Хвѫрли се долу!“ Ако тя се хвѫрли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвѫрли, той ще каже: „Аз сѫм свободен“. Сѫщо и за момѫка. Ако момата каже на момѫка: „Хвѫрли се долу“, и той се хвѫрли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Вѫрви си в пѫтя!“

Сега, този вѫпрос в една своя минала беседа аз го разреших. Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвѫрли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертвува? Нека си вѫрви вѫв света той. Тя ще живее сама. На момѫка защо му е такава: другарка, която не може да се хвѫрли заради него, не може да се жертвува? На момѫка защо му е такава жена, и на момата защо ѝ е един такѫв мѫж? Тѫй говори новото учение, в новия живот така седи вѫпроса. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за една жена, и ѝ се начумериш един пѫт само и я изгѫлчиш, бракѫт е опорочен, опозорен. То не е брак, свѫршва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение кѫм жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сѫрце няма да влезе нито една горчива мисѫл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея, като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далеч от нея, да я не опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон“. (Обаждат се: Никой не може да го изпѫлни). Не е труден. Който може. Чакайте да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици.. Учението на Бялото Братство е това. Сега, ако няма такива ученици, за в бѫдеще ще има. Ще се положат правила, който може, а който не може, то е друг вѫпрос. Най-високият идеал ще бѫде такѫв: който може, а който не може... Нали се приготовлявате за сѫвѫршенство, поне отсега ще знаете правилата, ще ви питат: Какѫв е брака в Бялото Братство? — Такѫв е бракѫт. Ами вие прилагате ли го? — Правим го. „Ама аз не сѫм го направил още“. Ще го направиш за в бѫдеще. На другите всякога ще казвате: „Аз досега не сѫм бил женен, но сѫм робувал“. Че никой от вас не е бил женен. От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женидбата, и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мѫжете сте роби на женидбата и жените сте роби на женидбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И бѫлгарите казват, че идвало „сляпа сѫбота“, Е, там дето има сляпа сѫбота, женидба ли е това? Сега, туй е едната страна. При това, вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излѫгах се“. И мѫже и жени. Вие сами си знаете истината. Аз ви говоря за истината вѫтре вѫв вас. Ако има някой, който е доволен, той е постѫпил сѫобразно законите на Бялото Братство. Казвам тогава: Вие сте в законите на Бялото Братство. Не казвам че няма, има, но в тази смисѫл тия бракове сѫ почти изключения, а другите бракове сѫ общи. Аз засягам този вѫпрос, понеже в обществото ще ви запитат: как ще се жените вие, как ще се венчавате, какви ще бѫдат вашите обществени и социални наредби, какѫв е вашия морал, в какво се различавате? И ако вас поповете ви венчават като нас, женят като нас, вие сте подобни на нас. Ще им кажем, че нас попове не ни венчават, нас Господ ни венчава, Той ни свѫрзва, нищо повече.

Сега, тия работи, като ученици, няма какво да ви смущават. Ще изнесем истината без страх и без тѫмнина, ще изнесем фактите тѫй, както сѫ. Ние минаваме от един стар живот в нов. За в бѫдеще всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Като се изменим, как трябва да живеем? Вѫпросѫт е, като души, как ще живеем? — Ще живеете тѫй, както живеят ангелите.

Аз засягам този вѫпрос, за да ви покажа, че трябва абсолютна чистота. Ние трябва да се стремим да направим живота си чист, чист, вѫв всяко отношение чист трябва да бѫде той. Този живот можем да го направим чист моментално. Опорочената жена и мѫж моментално може да станат чиста девица и чист мѫж, и девствената моментално може да се опорочи. Не мислете, че опорочаването изисква време и пространство. Не, тия неща стават моментално. Щом ти помислиш да се ожениш за някоя мома, която може да те направи щастлив, ти си се опорочил. Щом една мома се ожени за някой да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейния Господ, Който я сѫздал, не я направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива. Туй Безпределното, Вечното, Щастливото, от което тя излязла, не я направило щастлива, та от туй ограниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще ѝ даде щастие! Когато тѫрсиш своя вѫзлюблен, ще видиш дали той е вѫтре в тази мома или го няма там вѫзлюбления ти. Източната философия го нарича Единния навсякѫде, Единния в множеството, и туй множество в Единния.

И, какво се казва там в притчата: „Който ме намери..?“ Може ли някой да цитира тази глава? Има ли някой от вас Библия?

Обаче, този не е най-важния вѫпрос, който трябва да ни занимава. Най-важния вѫпрос е, че трябва да се учите, учението е най-важното.

И вие сѫжалявате, че няма да имам нито един ученик, тѫй мислите. Много се лѫжете. Аз ви казвам, че имам достатѫчно ученици, и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици. Имам още една школа, специална школа, която вие не сте виждали още. На тях когато говоря, друго-яче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички сѫ ученици.

Сега, онези от вас, които се готвят за специалния клас, трябва да знаят правилата На специалния клас, или аз казвам: „Който иска да влезе в специалния клас, трябва да изучава Истината. Такѫв е великия закон там.

Запитват: Нали не се допущат всички там? — Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвѫрлите от канарата — може. Който е готов да продаде всичко, може. Този вѫпрос ще го оставим сега.

Знаете ли, когато гониха Илия, какво каза той на Господа? Господи, само аз оставам, и моя живот искат!“ Господ му каза: „В Израил има още 7000, които не сѫ преклонили коляното си пред Ваала, поклонници на Истината, на чистотата. Има. Сега вие сте Илия, когото гонят, извади ножове, и изби толкова пророци. Но, като се яви онази царкиня, която му каза: „Ти ще отговаряш“ — той избяга. Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в планината Кармил), да вѫзстанови своята сила, да пости 40 дни. И трябваше Бялото Братство да му покаже, че ще дойде ден, когато света ще се оправи не чрез убийства, а чрез любов. Тогава той каза: „Аз се отричам от своя кожух, ще го дам на моя ученик, и ще се кача на огнената колесница, и ще дойда в края на века, ще туря единия си крак и ще кажа: „Прави правете Божиите пѫтища!“ И дойде отново, снеха му главата, както той сне главата на другите.

 306

Пѫрвото нещо: от всинца ви искам да бѫдете искренни, абсолютно искренни! Искам учениците помежду си да сѫ вѫтрешно искрени, защото, като се намерите двама, усеща се има ли искренност или не. Като се приближиш при някой човек, който не е искрен, усеща се едно натегнато сѫстояние. Вложете искренноста, и тази натегнатост ще изчезне. Искренни ще бѫдете, не откровени, а искренни, искренни вѫтре в душата си. Искренноста е морално качество.

Второто нещо: ще бѫдете истиннолюбиви. Не се срамувайте да кажете истината в очите на някого, макар той да ви е приятел. Ще бѫдете смели и решителни да казвате истината, макар и да се обиди някой. Кажете му истината, макар и сѫлзи да излезат от очите му, нека си поплаче. А пѫк и той, ако е смел, нека ти каже истината, но истината, тази абсолютна истина, да няма никаква друга мисѫл. Нищо повече!

Аз ще ви кажа сега, ще ви определя, като говорите истината, как да я казвате. За да кажете истината, най-пѫрво сѫрцето ви трябва да е пѫлно с любов, с тази безгранична Любов, да има тази запалка. Второ: ума ви трябва да е пѫлен с Мѫдроста, която ще внесе светлината и знанието. Тогава, кажи истината и не бой се, не мисли за резултатите, кажи истината! Вие ще мислите за вашето положение. Кажете истината, каквото и да ви костува! Тя ще ви повдигне. Но, спрете се пѫрво да се попитате: любовта в сѫрцето ви ли е, мѫдростта в ума ви ли е — кажете истината, и не се бойте!

Сега, запример, вчера аз изнесох един факт, нали, според вашата философия, за моите светии, Кирил и Методи, за св. Наум и св. Евгения. Дали сѫ те или аз, то е безразлично сега. Ние никога не трябва да играем лѫжливи положения, фалшиви роли. Ако аз сѫм св. св. Кирил и Методи, трябва да сѫм, и никой друг. Ако сѫм Христос, трябва да сѫм. Някои искат да знаят, дали сѫм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга вѫв света, и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз сѫм. Ако на тази свещ не можете да четете всяка книга, и ако при моята светлина не може да се разкрие всяка книга, тогава не сѫм. Е, как е тогава, как го разбирате сега? Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибѫрзано е. Аз не искам да правите прибѫрзано това нещо. Аз искам да направите опит, и който направи, нека си чете каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона, и искам да ви обясня вѫпроса. Сега, аз не разрешавам вѫпроса за себе си, аз разрешавам вѫпроса за Христа, как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да вѫзкрѫснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито вѫзкрѫснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лѫжете. Това е истината, и аз ви говоря истината. Това сѫ математически правила, вложени в туй Бяло Братство, та, като дойде този велик Учител, Христос е. Този велик Учител е Христос, да знаете как да Го познавате. Сега, преди 2000 години дойде Христос между евреите. Колко души Го познаха? Имаше 12 души, които Го познаваха, 72-ма Го налучкваха, и после се отдрѫпнаха, и 500 братя имаше след вѫзкрѫсението, оглашени, които мислеха, че Го познават. След Неговото вѫзкрѫсение се сѫбраха, но даже и след вѫзкрѫсението някои се усѫмниха. Такова е сѫстоянието на човешкият ум.

Сега, този е посторонен вѫпрос — за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. Има един специален отдел, който трябва да изучавате. Ап. Павел казва: „Всичко считам за измет да позная Христа“. Туй е нещо велико!

И сега, Христос казва на този, който пита за вечния живот: „Иди и раздай всичко, ела и ме последвай!“ Не казва — иди раздай, и ходи по света, но — ела и ме последвай, аз ще те науча тогава. Значи, след туй ще бѫдеш способен да се учиш, ще те науча как да живееш. Но за сега ще оставя този вѫпрос. Някои от вас още не сте достатѫчно вѫзрастни, понеже, както ние ви знаем годините, те на всинца ви не сѫ еднакви. Тѫй щото от всинца ви не се изисква едно и сѫщо нещо, но всеки според пробуждането на неговата душа, според развитието му. Туй се говори общо. Най-пѫрвото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане, и никой никого да не използува! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бѫде — взаимно да си помагат, но един друг да се не използуват. Това е едно от пѫрвите правила на учениците. Второ: един другиму да си правят бележки, да си говорят истината, но да се не сѫрдят!

Сега, вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тѫлкувайте смисѫла, духа на нещата.

Когато говоря за жененето, не мислете, че е само тѫй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но 10 пѫти сѫ се венчавали и женили. Поп не го е венчавал! Не можете да ме излѫжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но 10 жени има той! Казва: „Да се женим или да се не женим?“ С тази жена не може да живее, и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тѫй, сега хората по 10 пѫти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот. Някои казват: „Да се женим ли?“ Че с кой мѫж не можеш да живееш? Седем мѫжа имаш! И мѫжа казва: „Не мога да живея сѫс жена си“. Че с коя жена? Ти имаш 7 жени. И това било еднобрачие! Не е верно! Няма нищо скрито-покрито там. В Бялото Братство няма нищо скрито-покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезете, ще снемете всички маски, ще се поставите в тази Божествена светлина и ще кажете: „Ликвидирам сѫс старото, нямам нищо там!“ Ученички и ученици има в училището. Един ученик пише на няколко момичета писма. За тази умира, за онази умира, и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тѫй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз, сѫм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бѫда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея.

(Един от братята: един брат днес казваше, че Учителя решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно сѫстояние, може би, всеки един от вас го е изпитал. Едно сѫстояние: когато обичаш някого, под лѫжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговия глас е музикален, та и ние се вѫодушевляваме. Като се изгуби туй сѫстояние, усещаме една натегнатост. Аз ви опитвам. Ако сега изкарам някой от учениците да ви говори, веднага ще ви се свие сѫрцето. Защо?

Отговарят: Предпочитаме вие да ни говорите. Не, не, вие сте прави, той ще влезе в положението на учител, ще почне да ви морализира, а той сам не е приложил тия свои правила. Някой ще ви говори за Юпитера, за Марса, нещо от астрологията, от астрономията, но той не е приложил тия знания. Той не е имал някаква опитност по астрологията, той е учил по книги. Има една опитна страна на астрологията. Сега, тия положения ние ще ги изгладим. Някой пѫт ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да тѫрпите, и ще се постараете, не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бѫде туй. И тези 10 души, които сега дѫржим с темите, мисля — сега ли да направим опита, или да го оставим за следующата година? То е опит. Като го слушате, ще кажете: „Тези глупости защо ли ги говори?“ Или: „като не знае да пише, защо ли пише?“ Не, някои от тези ученици могат да говорят. Като им се даде преднина, като им се даде вдѫхновение, много нещо могат да кажат. Някои от тия ученици отлични работи могат да кажат. Някои от София отлични работи можаха да напишат.

Значи, почнахте да се опасявате, че светии ще станете.

Казвам: като ви срещна, как да почувствувам, че като говорите за любовта, говорите за истината, че като говорите за мѫдроста, говорите за истината, и като говорите за истината, говорите за самата истина?

Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бѫдете смели, да говорите истината. Ти си министѫр не просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете, че ти си неспособен, не мога да те поставя учител. Ама той ще измени мнението си за тебе! — Ще му кажеш истината. Дойде някой при тебе, и ти казва: „Господин министре, аз предлагам своите услуги, 50000 от тези златничките ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И 100000 да ми дадете, не мога да ви назнача“. С пари истината не се подкупва. Имаш да даваш някому, дойде той, ще му кажеш истината. Ще му кажеш: „Ще ме извините, ще платя“. — Като му кажете „ще платя“ — плати! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застѫпите за принципите на Бялото Братство, и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови.

Това, което виждате в православните цѫркви, това още не сѫ светии. Това сѫ последните ученици на Бялото Братство, които Му носят вода. Тѫй ги зная аз. Вода носят те на Бялото Братство, а тук на земята, в цѫрквата на формите, минават за светии. И за голяма привилегия се счита туй, да носиш вода на Бялото Братство. Някои казват: „А, вода!“ Ех, всеки би предпочел да носи вода там, отколкото да бѫде тук цар на земята! Защото ще знае, че като даде вода на един бял брат, той ще му даде един такѫв любовен поглед, една такава мисѫл ще му каже, че ще заиграе сѫрцето му. А тѫй, да станеш цар, ще ограничиш живота си, ще стоиш на страх, да не би твоя служител да те убие. Е, кое е по-добре, пред любовта ли да стоиш, или пред страха? Пред любовта, разбира се. Та, сега ние познаваме канонизираните светии на православната цѫрква.

Ще говорим истината, и вие ще говорите истината. Пѫрвото нещо: аз искам идущата година, като дойдете, да ви опитам колко сте говорили истината. Ще ви дам един прием и ще ви опитам колко говорят истината, и колко сте я говорили през цялата година. Аз разбирам, да говориш истината в името не Любовта. Сега, вие ме разбирате в отрицателна смисѫл, да отидите да кажете някому погрешките. Не, ето какво аз подразбирам. Някой брат се поотчаял, казва: „Тази школа няма да я свѫрша аз, що ми трябваше да влезна? То не е заради мене, жена имам, деца имам“. Ти ще му кажеш истината: „Братко, ти ще свѫршиш, ти си силен, не бой се!“ После, при тебе ще дойде мисѫлта: Ами ако аз кажа и не се сбѫдне? Повярваш ли в това, ти сам себе си ще излѫжеш. Онуй, което Бог е вложил в тебе, кажи го, и не се сѫмнявай! Не е било време, когато човек каже истината, която Бог е вложил, и да се е излѫгал! Не е било време, когато човек е бил верен на една Божия мисѫл, и да се е излѫгѫл! Изневериш ли един пѫт, после и да кажеш истината, не важи вече, тя вече дикиш не хваща. Има някои случаи, дето трябва непременно да кажеш истината, тя е толкова набѫбнала. Ще му кажеш: „Братко, ти си се поставил на една опасна, хлѫзгава почва, и ако вземеш една крачка, ти ще се пукнеш като мехур. Моля ти се, слез!“ Той ще ти каже: „Ама ти ме обезсѫрчаваш!“ Не е обезсѫрчаване казването на една истина от любов.

Сега, при това сѫстояния, ако ние добием този вѫтрешен мир, в нас ще може да се развие всякакво художество, музика, ще станем; способни за всички изкуства, и каквато работа, започнем, ще я извѫршим с вѫодушевление и всичко ще може да се гради.

Сега, щом влезете в школата, макар, че някои още не сѫ станали ученици, казват: „Ами, като ученици, ние ще се женим ли? Ти най-пѫрво стани ученик на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упѫтят. Какви ще бѫдат формите на Бялото Братство? Те сѫ хиляди пѫти по-хубави отколкото сегашните.

Тогава, как ще си обясните мисѫлта в думите на апостол Павла: родих ви. Сега казвате: „Ще има ли раждане?“ Павел, един мѫж, казва: „Родих ви в Христа“. Както виждате, в Новия живот, и мѫжете раждат. Павел беше мѫж, и раждаше.

Вие се смеете сега, ами че то трябва вѫтрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мѫки сѫм, докато вѫв вас се изобрази Христос“. Ще има зачатие, ще има раждане, но туй роденото ще бѫде по дух. Роденото по плѫт, плѫт е. Този вѫпрос е старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа — Дух е, роденото от плѫтта — плѫт е“, тѫй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот.

Какво значи чист, свят живот? В Бялото Братство светията жертвува своето благо за своите ближни, а в черното братство светията жертвува своите ближни за своето благо. Ти имаш овци, ти ги жертвуваш, колиш ги, ти си един святия от черното братство, зарад тях. Аз. говоря за светиите, които живеят чист, свят живот. Сега, най-пѫрво, какво разбирате вие под светия? — Обикновен човек, който живял 20 години чист, свят живот, принесѫл добро, и хората сѫ го направили светия. Свят човек е този, който разпрѫсва светлина и знание, защото всеки един светия носи светлина и знание. За светиите ап. Павел казва: „Идете да помогнете на светиите!“ Светии и сега има. Тази дума може да се вземе в права и в отрицателна смисѫл. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. Светиите никога не сѫ живяли в пустините. Отшелници сѫ тези, които живеят в пустините. Щом научат законите, те се врѫщат при своите близки, и стават пророци. Почват да пророкуват, да тѫлкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мѫдрост. Светия е той, свят човек, безкористно работи. И не само туй, но като се погледне цялата аура на такѫв човек, той е облечен в една бяла дреха, сѫс светлина. По това се отличава, с грамадна светлина е той. Вечерно време той свети, и денем свети. Черното братство не може да тѫрпи такива хора. Черното братство няма светии. Запитват: Ани Безант светица ли е? — Не е още. И св. Иван Рилски още не е станал светия. Още се разхожда из своя монастир. Един ден, той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишѫл да му каже да го вѫрне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух. Може да го наричат светия, но той още не се освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, те го дѫржат вѫрзан. Той е под големи изпитания. Сега, ще разберете, тези светии ни най-малко не сѫ биле хора с чист, свят живот. Ни най-малко не искам да говоря против тях, но искам да кажа, че има степени на развитие, има големи пророци и малки пророци; има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какѫв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на бѫлгарите. Вѫв всички православни цѫркви не го познават. Св. св. Кирил и Методи нали минават за светии? Св. Иоан Крѫстител поне цялата православна цѫрква го признава. Но когато някои светии, от католическата цѫрква не сѫ признати от православната цѫрква, празни светии сѫ те.

Сега, ние говорим за учениците на Бялото Братство в сѫвсем друг смисѫл. То е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога, в прямо общение с Христа. Те сѫ наречени светии, които не сѫ вѫрзани, имат прямо общение с Бога, с Него сѫ свѫрзани. А тези светии, които сѫ тук на земята, те се приготовляват, те сѫ с бели дрехи облечени, но имат да се самоусѫвѫршенствуват. Иван Рилски пак ще дойде, пак ще се вѫплѫти.

Сега, това е окултна история. Какво мислят православните, то е друг вѫпрос. Те мислят, че св. Иван Рилски е един светия, завѫршил сѫс всичко. Те сѫ прави в това, както разбират. В цѫрквата много от светиите сѫ свѫрзани с Бялото Братство, и работят за повдигането на цѫрквата, но имат големи препятствия, големи мѫчнотии, понеже народа не слуша тия светии. Доколкото може да ги използува за свои лични блага, слуша ги, но повече не ги слуша. Както и цѫрквата, дето е да използува Христовото учение, за лични блага, използува Го, но повече — не. „Да любите Бога сѫс всичкото си сѫрце, ум, душа и сила“, остава на заден план. „Любете Бога и ближния си, както себе си“ — остава на заден план, а „око за, око, зѫб за зѫб“ — туй се прилага. Тези второстепенни правила те ги прилагат.

Сега, вѫрху този вѫпрос аз някой пѫт специално ще се спра — вѫрху вѫпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вѫлна ще я раздрѫнкаме тѫй, че да направим опит с който и да е светия, да видим до колко е свят или не, тѫй както можем да направим опит с каквато и да е вода, да видим колко е чиста, и какво влияние има. Можем да направим опит с който и да е хляб, така и сѫс всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този вѫпрос, ще го разгледаме принципално, и ще премахнем всички заблуждения, които сѫ свѫрзани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. Ами ако сега някои от тия светии, които признава православната цѫрква сѫ между вас? Ако те сѫ тук, а православната цѫрква ги признава и им служи, каква врѫзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и Всички светии сѫ тук между вас, а православната цѫрква не признава това, мисли, че сѫ горе, а те сѫ долу, тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бѫдат на земята“, казано е. Те сѫ тук вече на земята — Христос, апостолите, всички праведници, те сѫ всички на земята. Тѫрсят ги горе, при тях да идат, а те сѫ тук. Не казвам, че те сѫ тук на земята в плѫт, а в една или в друга форма сѫ тук, по цял свят обикалят и работят.

Бѫдете уверени, ние този вѫпрос постепенно ще го обясним. Този вѫпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до 10 години да се развие вашето сѫзнание, че след 10 години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се врѫщате. Ако вие имахте тази способност, сега този вѫпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да сѫберем едно сѫбрание, хайде сега! Ще се сѫберем на планината: сѫсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде — веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят, и започнем да го изучаваме. Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, Правете сега сравнение!“ След туй, след като походим цял ден, ще се вѫрнем пак, и ще запеем: „Firfürfen tao bi aumen“. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново“. И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? Видях туй с очите си, изследвах го. Кой може да ви разубеди? Каква философия има! Вие ще бѫдете твѫрди като диамант в убежденията си. И то ще бѫде! Нали там е казано: Ела и виж! И туй ще бѫде. Там Христовите думи: „Аз ще ви се изявя“, аз така ги разбирам.

Сега, това сѫ далечни перспективи. Има неща, които могат да ви дадат импулс, но има преходни стадии. Трябват ви знания, упражнения за вашият ум, за вашата воля, за вашето сѫрце. Има много неща, с които трябва да се занимаваме, упражняваме. Например, некои искат, като остареят, да умрат, да отидат в другия свят, да видят нещо. Какво ще видите там? Какво ще тѫрсите? Ако отидете горе и не намерите там Христа, няма ли да се врѫщате да Го тѫрсите? Защо искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измените? Ще чакате, и ще продѫлжите вашия живот. Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим“. Сега, трябва да използувате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използувате този живот? „Ама моето тело е хилаво!“ По-добре с това тело да влезеш в царството Божие, отколкото да влезеш с здраво тело в пѫкѫла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира. Не е нужно да ви опява поп. Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислите, че си болен, то е пѫрвата лѫжа! Ами от какво ще си болен? Я ми кажете, от какво ще си болен? Някой казва, че стомаха му бил слаб, че грѫбнака му бил слаб. А, стомаха ти е слаб, грѫбнака ти е слаб! Турил си голяма раница. Хвѫрли раницата, ще ти олекне! Ама разранил се крака ми! Хвѫрли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от пластина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя!“ Хвѫрли кожения калпак, ходи гологлав, ще израстнат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: гробища няма ли да имаме? Не сѫ нужни гробища сега. Няма нужда. Ние за смѫртта не трябва да мислим. Всичко е на наша страна. Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пѫк сме бедни?“ Туй е работата! Нищо да нямаш, а богат да се мислиш. А то, много да имаш, и беден да се мислиш... Ние сме богати бедни, доброволно бедни, а хората сѫ бедни богати. Тази е разликата между тях и нас.

Сега, аз искам, като напуснете това място тази година, между всинца ви да се вѫдвори искренност. Ще турим туй желание — тази искренност да се вѫзцари. Да кажем: заради великата Любов, която сега ни посещава, ние ще сторим всичко, без колебание. И после, абсолютно да не кажете: Ама дали ще го сторим? Без колебание — ще го сторим. Но може да се случи нещо! Не мислете за това — ще го сторим. Ама може да сѫгрешим! Ти кажи: Ще сторя — не мисли за греховете си. Нищо повече. Положително турете мисѫлта: Ще направим. Тази Любов ще ни бѫде през цялата година правило. Истината ще ни бѫде през цялата година правило, но не обикновената истина и любов, а тази великата Любов, новата запалка, великата Мѫдрост, и тази велика Истина, която ще внесе мекотата не на онези овци, от които света се храни, но мекотата на онези овци, от вѫлната и козината на които се обличаме. Но всички ще знаят, че от нашата вѫлна белите братя ще оплетат вѫжета за черните братя, и като изплетат вѫжета, всички ще бѫдат вѫрзани с тях. От нашата козина те ще бѫдат вѫрзани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще турим бели юлари, и ще им покажем как сѫ постѫпвали те с нас, и как ние ще постѫпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братѫт е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем и ще му кажем: „Ето тѫй трябваше едно време да се отнасяш, туй е добро“. Тѫй ли беше? — Да, тѫй беше. Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тѫй беше? — Да, тѫй беше. Нали едно време ти ни хранеше с слама в дама? — Да, тѫй беше. Но той ще живее не в дама, а в подобни такива кѫщи, в каквито вие сега живеете, в вашите кѫщи. Това е култура! Това сѫ формули, символи, които може да разберете, както искате, но тѫй ще бѫде.

Онези от вас, които сѫ ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духа раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мѫдрост, Неговата Любов! И ако тѫргувате, ще тѫргувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бѫдеш учител заради Него. Каквото и да вѫршите, мѫж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него!“

Туй е правило. Сега, ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите, и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин. Сега, на старите, да ги насѫрча, казвам следующето: Който е женен, женен да си остане, и добре да живее с жена си. Който не се е женил, да се не жени. Не му е времето за женидба сега. Не сѫ дни и години за женидба сега. Нека се жени света, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения!“ Ако стане една обсада в Иерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате гнездо да го свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате новия закон! В онези времена, когато Господ сѫздаде тия условия вѫв света, каза: „Женете се и плодете се!“ Сега, Той като сѫздал новата земя, новия свят, сѫздава нов човек, нова раса, и като дойде, той ще каже и ще напише: „По този новия закон ще ходите“. И по този новия закон каквото трябва, ще се напише в сѫрцата на онези, които Го любят или в сѫрцата на учениците. „По този закон ще ходите“. Сега, нали е ясно туй? Тѫй ще бѫде вѫпроса. Следователно, ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде новото. Вие сте в едно спяще сѫстояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните, и един ден Господ му вдѫхнал дихание — тогава се сѫзнал. Но, като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега, какво да правя?“ Сѫзнал се, сѫзнание ново му дошло, тѫй казва легендата. И тогава Господ решава да му сѫздаде другар. Сега, тѫй се тѫлкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви, разправя тази велика история, тя е тѫй интересна! Но само трябва да намеря този бутон, и тогава да видите в картини тази велика история, а не да мислите, дали е тѫй. В картини да видите тази велика истина и да кажете: „Разбирам, разбирам, как стои смисѫла на тази велика истина“. Тѫй ще засегна този вѫпрос, и ще го направя ясен, но в школата, сега не мога да го бутна. Ако го бутна, ще стане цяла суматоха в умовете ви. Ще кажете: „Как да го разберем.“ Ще дойде един ден ред и за него. Ще дойде време и за него, както за много неща ред ще дойде.

За през тази година вие ще говорите ли. Истината? И рѫцете ви да говорят Истината, и краката, и очите, и носа, и ушите, всичко да говори Истината. И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришите, навсякѫде Истината да виждате, и като вкусвате, Истината да виждате. Турете Истината като идеал, и като дойдете идната година, ще ви попитам: Вкусихте ли Истината, чухте ли Я, при Нея ходихте ли?

Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песента. „Firfürfen“. Едната половина от сѫбранието пя пѫрвата част, а другата — втората част. Нали у вас се сѫздаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се сѫбужда вѫтре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е сѫздадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бѫдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви, отчасти само, всичката не се е родила още.

Утрешния ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента!

Няма Любов, като проявената Божия Любов!

Само проявената Божия Любов е Любов!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...