Jump to content

1924_01_27 Трансформиране на енергиитѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТѢ.

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

  — Тя постоянно ни весели.

Т. М.

1924-01-27-19_fig1.png

  Въ природата сѫществува единъ методъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Прѣдставете си една права линия АВ, която да изразява състоянието на покой въ съзнанието. При това състояние нѣщата сѫ строго опрѣдѣлени, нѣма никакво безпокойство въ тѣхъ. Обаче, има редъ външни причини, които могатъ да се явятъ тъй, както може да се яви една комета въ пространството и да наруши спокойствието въ съзнанието. Да кажемъ, че една такава причина е С. Тя може така да разтърси съзнанието, че да го доведе до състояние на падение. При това падане, обаче, съзнанието все ще опре да нѣкоя плоскость, напримѣръ плоскостьта МН. Разбира се, когато се чертаятъ тия линии въ геометрията, тѣ не произвеждатъ никакво болезнено състояние, но когато човѣкъ пада, то е другъ въпросъ. Тъй че, когато само се чертае едно падане, нищо не се произвежда въ съзнанието на човѣка, но когато той фактически пада, ще усѣти едно психическо, вѫтрѣшно страдание, едно голѣмо безпокойствие. Нѣкой пѫть ефектътъ, страхътъ, изживѣнъ при това падане, при това сътресение може да бѫде толкова силенъ, че да изгубите съзнанието си. Допуснете, че мѣстото, на което се намирате, е една скала и вие се подхлъзвате и падате. И сега, ако теренътъ, на който паднете е мека пръсть, вие ще се избавите само съ едно слабо контузване, но ако той е скалисто мѣсто, вие ще платите съ вашия животъ.

1924-01-20-19_fig2.png

Прѣдставете си, че тукъ не се касае за нѣкакво физическо падане, но за нѣкакво морално или умствено падане. Какъ ще отклоните това падане? — Веднага въ ума си трѣбва да създадете една огъната линия mn, обратна на посоката на падането. Това е единъ начинъ за поляризиране на вашия умъ. Запримѣръ, направете слѣдния опитъ: прѣдставете си, че вие седите на една скала и искате да се хвърлите отъ нея на дълбочина 500 м. надолу. Вие сте увиснали вече въ въздуха, готови да паднете, но сега, по ваша воля, постепенно слизайте надолу. Прѣдставяйте си мислено, че не падате надолу, а тъй съзнателно, по ваша воля слизате бавно, сантиметъръ слѣдъ сантиметъръ. За онзи, който има грамадна воля, или който разбира законитѣ на природата, тия сили дѣйствуватъ въ съгласие съ него. Такъвъ човѣкъ може да поляризира тия сили, т. е. да владѣе всѣка своя клѣтка и по такъвъ начинъ ще може да спре, дѣто иска. Постѫпвате ли по този начинъ, вие ще можете да слѣзете, както искате, но вашето съзнание трѣбва да бѫде толкова интенсивно, че нито за моментъ да загубите връзка съ живата природа и да помислите, че законитѣ на природата могатъ да дѣйствуватъ и другояче. Щомъ се държите за законитѣ на природата, то е както когато се държите за едно вѫже. Ще се спуснете полека по това вѫже и тъй ще слизате. По сѫщия начинъ може да се качвате и нагорѣ по вѫжето. Ако това нѣщо можете да направите по едно вѫже, не можете ли да го направите по законитѣ на живата природа? — Можете. Само че въ нея това вѫже е невидимо. Ако вѫжето е слабо, то ще се скъса, и вие ще паднете. Ето защо вие трѣбва да извършите тази манипулация много спокойно и внимателно.

  Сѫщиятъ законъ се отнася и до вашето вѫтрѣшно естество. Докато вашата вѣра е здрава, и докато вашитѣ рѫцѣ — волята ви — сѫ силни, вие ще можете безопасно да слизате и да се качвате по това вѫже, но ако вѣрата и волята ви не сѫ силни, вие ще паднете. Всички хора, които падатъ, тѣ сѫ духовно пияни — нищо повече. Когато човѣкъ изгуби своето съзнание, той е въ положение на духовно пиянство. И знаете ли кога хората падатъ? Въ духовния свѣтъ има особени питиета, които, като се пиятъ, прѣдизвикватъ психическо опияняване. Хората започватъ да си въобразяватъ, като турцитѣ, единъ рай на щастие и блаженство, което не заслужаватъ, обаче. А какво нѣщо е незаслуженото? — Всѣко нѣщо, за което не си готовъ, е незаслужено за тебе.

  Ще ви дамъ още единъ примѣръ, за да поясна мисъльта си. Ако нѣкоя майка даде на своето новородено дѣте твърда храна, то непрѣменно ще умре. Това дѣте се нуждае само отъ рѣдка храна. Слѣдователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не сѫ заради васъ. Затова, най-подходящата храна за съврѣмения свѣтъ това сѫ скърбитѣ и страданията. Отъ скръбь и страдание никой не се е развалилъ до сега, но отъ щастие и блаженство половината отъ хората въ свѣта сѫ се поврѣдили. Това, че се раждатъ такива противоположности въ свѣта, е все отъ тия блага, за които хората, при сегашното си съзнание, не сѫ готови. Запримѣръ, нѣкои отъ ученицитѣ казватъ: азъ имамъ извѣстни мѫчнотии, но не мога да издържа на тѣхъ. Защо нѣма да издържите? Кои сѫ причинитѣ на това? Това показва, че вие губите вѣра въ себе си. Значи, вие губите вѣра въ вашитѣ рѫцѣ, въ вашето вѫже. Щомъ изгубите вѣра въ вашето вѫже, щомъ изгубите вѣра въ вашитѣ рѫцѣ, непрѣменно падането ще дойде. При сегашнитѣ условия на живота ви, успѣхътъ зависи отъ силата на вашето вѫже и вашитѣ рѫцѣ.

  Сега, какво трѣбва да направите, за да може една мѫчнотия или една тяжесть да седи на повърхностьта на нѣкоя течность? Да кажемъ, имате 1 кгр. желѣзо съ малъкъ обемъ и го хвърлите въ морето. Какво ще стане съ него? — Ще се намѣри на дъното на морето. Какво трѣбва да направите съ това желѣзо, за да го заставите, споредъ законитѣ на физиката, да седи на повърхностьта на водата? — Обемътъ или плоскостьта му да се увеличи. Ако направите плоскостьта на това парче желѣзо голѣма около 2-3 м., ще потъне ли? — Нѣма да потъне. Защо? Защото измѣства по-голѣмо количество вода и съ толкова по тегло става по-леко. Въ този случай и съпротивлението на водата е по-голѣмо, отколкото е тяжестьта на желѣзото. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ ще приложите и при мѫчнотиитѣ. Когато имате една мѫчнотия, малка по обемъ, но сбита по материя, вие психически ще разширите обема ѝ, за да олекне и да не потъва въ вашето съзнание, дѣто би причинила болезнени състояния. Да кажемъ, че имате една малка мѫчнотия, боли ви пръстъ и не можете да търпите. За да се излѣкувате или по-право, за да можете да търпите, прѣдставете си, че нѣкой ви е забилъ единъ голѣмъ гвоздей въ рѫката. Тази по-голѣма болка сега ще измѣсти по-малката. Ако можете да произведете умствено това забиване на гвоздея въ рѫката си, въ съзнанието ви ще стане трансформиране на болката. Значи, за да издържите малкитѣ мѫчнотии въ живота си, ще си прѣдставите, че има по-голѣми отъ тѣхъ.

  Прѣдставете си сега другъ случай въ живота. Нѣкой отъ васъ, ученицитѣ, върви по улицата съ нѣколцина свои приятели, изважда кесията си, иска да купи нѣщо, но нѣма нито петь пари въ нея. Краката му започватъ да треперятъ отъ срамъ, отъ честолюбие и си казва: какъ ще се издамъ сега прѣдъ приятелитѣ си, че нѣмамъ нито петь пари? Защо ми е този животъ? Терзае се, но мълчи, никому нищо не казва. Прѣдставете си сега друга перспектива. Този ученикъ се намира въ единъ далеченъ градъ, пакъ безъ петь пари въ джеба си, но нѣма нито единъ познатъ, нито единъ приятель. Въ кой отъ двата случая задачата е по-мѫчна? — При втория случай, разбира се.

  Често у съврѣменнитѣ хора се заражда едно тягостно състояние, едно неразположение на духа. Запримѣръ, ставате сутринь, но сте неразположени, гнѣвни, пуснали сте пояса си и казвате: днесъ съмъ неразположенъ, не ме бутайте! Вие не се спирате да разберете, защо сте неразположени. Причината на това неразположение може да е вѫтрѣшна, може да се крие нѣйдѣ въ подсъзнанието, съзнанието или самосъзнанието. Вие може да сте подпушени въ една отъ тия три области. Какво трѣбва да правите тогава? Ще се вдълбочите дълбоко въ себе си и ще се запитате: защо се нервирамъ, защо не мога да търпя? Ще се стремите да си дадете единъ искренъ отговоръ, като прѣдъ Бога, и само така ще прѣмахнете причината, която ви дразни, безпокои.

  Сега ще ви изнеса два психологически противоположни момента. Прѣдставете си, че нѣкое лице ви е обидило кръвно, и вие казвате: азъ никога не мога да простя на това лице. Обаче, вие, като ученикъ, имате нужда отъ 10,000 лева, търсите нѣкой да ви помогне, да ви услужи съ тия пари. Отивате при единъ вашъ приятель, искате да ви помогне, но той казва: нѣмамъ, много съжалявамъ. Отивате при втори, трети, всички си повдигатъ раменѣтѣ, казватъ: нѣмаме. Всѣки казва: бихъ желалъ да ти помогна, но... Да кажемъ, че лицето, което ви е обидило, е единственото, което може да ви услужи, готово е да ви даде 10,000 лева. Този човѣкъ казва: нека дойде при мене, азъ ще му услужа. Вие казвате: не, не отивамъ при него! Вие се намирате прѣдъ една дилема. Какъ ще постѫпите? Вашата честь е ангажирана съ тия 10,000 лева — една неприятность. Отъ друга страна, трѣбва да отидете при лицето, което ви е нанесло обидата — втора неприятность. Коя отъ двѣтѣ ще изберете? Като дойде по-голѣмата мѫчнотия, вие ще забравите вашата обида. Нуждата отъ 10,000 лева ще заличи обидата ви, и вие ще кажете: хайде, азъ ще му простя, ще забравя обидата. Туй става въ живота. Това е единъ остенъ, който природата употрѣбява противъ своенравнитѣ хора. Тя ни впрегне въ хомота и казва: „Право въ браздата ще карашъ!“ Вземе остена, мушне те съ него, и ти тръгвашъ право въ браздата — нищо повече.

  Ще ви задамъ въпроса: въ какво седи достойнството на човѣка? Какъ бихте отговорили на този въпросъ? Достоинството на единъ слуга седи въ това — да изпълнява добрѣ работата, която му е дадена. Достоинството на единъ ученикъ седи въ това — да учи уроцитѣ си добрѣ. Достоинството на единъ проповѣдникъ седи въ това — да проповѣдва добрѣ. Достоинството на единъ писатель седи въ това — да пише по възможность най-хубави нѣща. Достоинството на единъ лѣкарь седи въ това — да лѣкува споредъ най-добритѣ методи. Питамъ: ами вашето достоинство, като ученици, въ какво седи? — Въ приложението на окултнитѣ закони въ живота си. Ако не приложите тия правила въ живота си, всичко е безполезно. Ако е за знания, вие имате такива. Вие имате знания и по физика, и по химия, и по астрономия, и по история, по всички науки изобщо, но едно нѣщо ви липсва: не знаете какъ да прилагате окултнитѣ закони при разнитѣ условия на живота. Слѣдователно, щомъ ви дойде нѣкоя мѫчнотия въ живота, каквато и да е тя, кажете си: азъ зная, има духовенъ пѫть, има възможность за разрѣшение на тази задача, тя не е една отъ най-голѣмитѣ, напротивъ, тя е една отъ най-малкитѣ мѫчнотии за менъ. И дѣйствително така е. Най-голѣмитѣ мѫчнотии въ живота се даватъ на най-великитѣ хора, а вие още не минавате за велики хора. Тъй щото, вашитѣ мѫчнотии сѫ едни отъ най-малкитѣ въ свѣта и като тъй, вие можете да се справяте съ тѣхъ.

  Чувамъ нѣкои отъ васъ да казватъ: азъ искамъ да бѫда добъръ! Вие можете да бѫдете добри моментално. За да бѫде човѣкъ добъръ, не се изисква нито единъ часъ врѣме, а даже и нито една минута, то е извънъ врѣмето и пространството. Всички хора, които ставатъ добри, тѣ ставатъ такива въ единъ моментъ. То е състояние на съзнанието, което зависи отъ интенсивностьта на неговата свѣтлина. Проблесне ли веднъжъ свѣтлината въ съзнанието, всички утайки отъ него моментално изчезватъ. И въ Писанието се казва: „Човѣкъ може да се новороди“. За този моментъ на съзнанието именно се говори. Той е единъ кратковрѣмененъ моментъ: изведнъжъ може да станете добри, и изведнъжъ можете да станете лоши.

  Прѣдставете си сега, че имате едно прѣкрасно разположение на духа, но иде при васъ една ваша другарка, къмъ която не храните добри чувства. Какво ще направите? Ще си кажете: днесъ ли намѣри да дойде? И слѣдъ като тя се отдалечи отъ васъ, вие изгубвате всичкото разположение на духа си. Защо? Отдѣ знае тази ваша другарка, че вие сте неразположени къмъ нея? Знаете ли онзи анекдотъ за Диогена, въ който се разправя подобно нѣщо? Диогенъ като билъ на 82 годишна възрасть, единъ день рѣшава да се отдалечи на самота нѣкѫдѣ, като си казва: „Толкова години прѣкарахъ между хората, работихъ и се занимавахъ все съ тѣхъ, този день ще посветя само за себе си“. Отдалечава се отъ хората, сѣда на сѣнка подъ една круша и почва да си мечтае: „Колко прѣкрасенъ е животътъ, колко хубаво е всичко това, което вѣковетѣ сѫ създали!“ Но ето, къмъ обѣдъ идва единъ селянинъ при него за нѣкакъвъ съвѣтъ. Диогенъ като го видѣлъ, понамръщилъ се малко, далъ му съвѣтъ, какъвто трѣбвало и послѣ си казалъ: „Ей, Диогене, ти прѣпорѫчвашъ на хората търпѣние и спокойствие, а самъ, въ този случай, не издържа. Ти се отдѣли тукъ подъ крушата на сѣнка, за да бѫдешъ въ самота, но какво е виновенъ този селянинъ, отдѣ знае той, че не искашъ днесъ гости? Искашъ ли, като се сърдишъ така, да изгубишъ това, което си спечелилъ прѣзъ тия 82 години? Не, ти не трѣбва да се сърдишъ на хората, когато идватъ при тебе“.

  Сега азъ ви питамъ: вие имате ли право да се сърдите на вашитѣ мѫчнотии? — Нѣмате право. Мѫчнотиитѣ, това сѫ гости, това сѫ селянитѣ, които ви намиратъ и когато сте седнали подъ крушата на сѣнка. Мѫчнотиитѣ сѫ живи. Нѣкоя мѫчнотия ви вижда, че седите подъ крушата на сѣнка, отправя се къмъ васъ, като този селянинъ, и си казва: „Този човѣкъ тамъ е философъ, нѣма работа. Азъ ще отида при него да разрѣши мѫчнотията ми“. А вие кипвате и казвате: днесъ ли намѣри този човѣкъ да дойде при менъ? Тъкмо имахъ едно поетическо, вдъхновено разположение, щѣхъ да открия нѣщо, но работата ми се развали. Не, вие не трѣбва да разсѫждавате така. Тия рѣзки енергии, тия рѣзки прояви, които имате по нѣкой пѫть, ви каратъ да казвате: азъ ще пропадна въ тази работа, не мога да устоя, този пѫть не е за менъ, той е за по-способнитѣ, за по-умнитѣ, азъ имамъ толкова слабости! И вие започвате да си правите извѣстни уговорки. Не, кажете си правото: азъ искамъ да слѣдвамъ този пѫть, или не искамъ да слѣдвамъ. Искрени трѣбва да бѫдете къмъ себе си! Защото вие трѣбва да знаете, че причината не е вънъ отъ васъ, тя е вѫтрѣ въ васъ. Азъ говоря това нѣщо на васъ ученицитѣ, които искате да използувате живота си разумно. Трѣбва да знаете, че щастието, което търсите, се намира най-първо въ вашия умъ; послѣ — въ вашето сърце, а слѣдъ това и въ вашата воля. Отъ хармоничното съчетание на тия три сили въ живота ви, зависи и вашето щастие.

  Сега, азъ не говоря за тѫгитѣ, за скърбитѣ, които вие изживѣвате. Често нѣкои отъ васъ изпадатъ въ меланхолични състояния и ви дохожда мисъльта да се самоубиете, да се отровите или да се хвърлите отъ нѣкоя скала висока около 500 м. Щомъ имате такова желание да се хвърляте отъ скалата и да умрете, направете това нѣщо съзнателно. Какъ? Качете се на единъ камъкъ 3 м. високъ и скочете отъ него. Послѣ на другъ, по-голѣмъ, именно около 5 м. И тъй, качвайте се послѣдователно на все по-голѣмъ и по-голѣмъ камъкъ, докато достигнете до камъкъ съ височина 10 м. и опитайте се да скочите отъ тамъ. Наблюдавайте, какво ще прѣживѣете при този опитъ. При този опитъ вие ще кажете: азъ разрѣшихъ вече въпроса, нѣма какво да се самоубивамъ. А така, вие дѣйствувате много бързо. Дойдете до нѣкоя спънка въ живота си и току изведнъжъ кажете: азъ ще се самоубия! Да се самоубиешъ, това е най-голѣмиятъ опитъ, къмъ който ще пристѫпишъ. Първо ти ще направишъ най-малкия опитъ и постепенно ще вървишъ къмъ по-голѣмитѣ. Другъ нѣкой казва: азъ искамъ да се самоубия, ще си тегля единъ куршумъ. Казвамъ: почакай, направи по-малкия опитъ! Вземи една игла, бодни я 1 см. въ кожата си и вижъ, ще те боли ли. Слѣдъ това бодни я 2 см. и пакъ слѣди, какво ще усѣтишъ и какъ ще вземешъ да разсѫждавашъ. Опити трѣбва да правите! Дойде ли ви нѣкоя мисъль за самоубийство, вземете една игла и ще видите, че още прѣди да я забиете нѣйдѣ въ тѣлото си, всички мрачни мисли и желания за самоубийство ще изчезнатъ, и вие ще си кажете: не, не трѣбва да се самоубивамъ, животътъ е сериозно нѣщо!

  Слѣдователно, дойде ли нѣкоя отрицателна мисъль у васъ, не се старайте да я изпѫдите отъ себе си, поразгледайте я, поразговаряйте се съ нея, попитайте я, какъ дойде при менъ? Нѣмашъ ли баща, майка, роднини? Интересуватъ ли се въ вашия свѣтъ отъ менъ? Кой ти даде моя адресъ? Този разговоръ е единъ отъ методитѣ за прѣвръщане на енергиитѣ. Като се поразговорите съ тази отрицателна мисъль, ще почувствувате едно постепенно вѫтрѣшно утихване въ себе си, докато най-послѣ ѝ кажете: азъ измѣнямъ своето мнѣние за тебъ. Всички те прѣдставяха лоша като менъ, но сега виждамъ, че си толкова нещастна, колкото и азъ съмъ нещастенъ. И тази отрицателна мисъль ще ви отговори: понеже и ти си нещастенъ като менъ, никаква пакость нѣма да ти направя. Всичко това подразбира, че всѣка енергия въ човѣшкия умъ трѣбва да се прѣвърне и да ѝ се даде мѣсто да се роди и живѣе. Това е, за което се казва на едно мѣсто въ Писанието: „Не противи се злому!“ Дойде въ васъ лоша мисъль, дайте ѝ мѣсто! Дойде добра мисъль, дайте ѝ мѣсто!

  Прѣвръщането на духовнитѣ енергии става по сѫщия начинъ, както и физическитѣ енергии. За да прѣвърните извѣстна физическа енергия отъ едно състояние въ друго, за да ѝ дадете по-голѣма интенсивность, какво правите? Първото срѣдство, което употрѣбявате е огъньтъ. Сѫщото нѣщо е и въ духовния свѣтъ.

  За сега, отъ всинца ви се изисква повече животъ, защото той носи въ себе си топлина. Много отъ съврѣменнитѣ хора умиратъ отъ малко животъ, отъ малко топлина. Подъ думата „животъ“ разбирамъ единъ съзнателенъ животъ, а не едно просто вегетиране. При съзнателния животъ посоката на движението ни трѣбва да е строго опрѣдѣлена. Животъ безъ обектъ не е животъ. Обектъ трѣбва да имате! Щомъ разбирате какъ да трансформирате вашитѣ мрачни, отрицателни мисли, вие ще можете да помагате и на себе си, и на другитѣ. Минешъ покрай твоя сестра, ученичка, гледашъ я нѣщо неразположена, но си казвашъ: какво се е нацупила тази сестра, какво е проточила носътъ си, защо не търпи? Да, но утрѣ ти се нацупишъ, твоятъ носъ се проточва. Това нацупване ходи на гости у всички. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е нацупвалъ. Всички съврѣменни хора, отъ дѣтинството си до края на живота си, все сѫ се цупили. Дълги години ще минатъ, докато хората отвикнатъ отъ това цупене. Азъ съмъ виждалъ учени, философи хора, които сѫщо се цупятъ. То е едно особено хипнотическо състояние, слѣдъ което послѣ сами се чудятъ на себе си, какъ се подаватъ на такива разположения. Тия нѣща сѫ ясни за менъ, трѣбва да бѫдатъ вече ясни и на васъ. И когато човѣкъ се обхване отъ това хипнотическо състояние, не знае какво прави — въпрѣки волята си върши всичко, каквото му диктува това състояние. Това става всѣкога, когато човѣкъ изгуби съзнанието си. Щомъ съзнанието му се върне, той ще разбере нѣщата. Колкото и да сте силенъ, колкото силно и да плувате, влѣзете ли въ това течение, то ще ви отнесе. Ако влѣзете въ морето и вълнитѣ сѫ много силни, лодката ви може да се обърне. Ето защо човѣкъ трѣбва да има правилно разбиране за ония сили, съ които ще има да се бори.

  Всички мѫчнотии, които срѣщате въ живота си, сѫ опрѣдѣлени точно за васъ. Има, обаче, такива мѫчнотии, които се натъкватъ на пѫтя ви и вие ги поемате, но тѣ не сѫ ваши, не сѫ опрѣдѣлени за васъ, вие сами ги прѣдизвиквате. (Какъ ще познаемъ кои мѫчнотии сѫ опрѣдѣлени за насъ?) Тази мѫчнотия, която е опрѣдѣлена за васъ, вие сами ще можете да я дигнете отъ земята, ще я турите на гърба си и ще продължавате пѫтя си. А за тази мѫчнотия, която не е ваша, ще се мѫчите день, два, три и повече, да я вдигнете и пакъ нѣма да успѣете. Затова оставете тая мѫчнотия настрана и си вървете по пѫтя. Мнозина отъ васъ, запримѣръ, сѣдятъ, размишляватъ и си казватъ: какъ ще се оправи съврѣменното общество? Тази мисъль не е за васъ. Тя е една мѫчнотия, която не се отнася нито за младитѣ, нито даже и за религиознитѣ хора. Мнозина сѫ си задавали този въпросъ, правили сѫ опити да го разрѣшатъ, но всичко безуспѣшно. Тази мѫчнотия чака своя герой. Кой е той? — Този, който ще може да дигне тази мѫчнотия. Когато дойде този герой, ще дигне тази мѫчнотия на гърба си и ще тръгне напрѣдъ. Така, ще знаете: туй, което вие може да вдигнете, туй, което вие сами можете да носите, то е заради васъ. Въ този свѣтъ всѣки взима по една торба, носи я и казва: тази торба е моята. И като ме запитватъ нѣкои хора, какъ ще се оправи свѣта, азъ ще имъ отговоря: когато всички хора вдигнатъ своитѣ торби съ мѫчнотии, свѣтътъ ще се оправи. Това разумно носене на торбитѣ съ своитѣ мѫчнотии азъ наричамъ „трансформиране на енергиитѣ.“ И най-красивото нѣщо въ живота ви, въ даденъ моментъ, е да можете да трансформирате едно ваше състояние. Напримѣръ, вие сте недоволни нѣщо. Какъ ще трансформирате това ваше недоволство? Прѣдставете си, че сте двѣ личности, че у васъ живѣятъ едноврѣменно двѣ Ганки, запримѣръ. Едната Ганка е недоволната, а другата не е. Нека втората Ганка каже на първата: „Ти си се нѣщо поразсърдила, но чакай, азъ ще ти изпѣя нѣщо!“ Като ѝ изпѣе една, двѣ, три пѣсни, нека я попита послѣ: сега доволна ли си отъ мене? Тя ще ѝ каже: какво си се развеселила, разсмѣла, бѫди малко по-сериозна, не ти прилича да се държишъ така. Първата Ганка е още сериозна, недоволна и си казва: азъ трѣбва да бѫда сериозна, защото и животътъ е сериозенъ, строгъ. Втората Ганка ще си каже: азъ пъкъ не мога да бѫда сериозна, ще се посмѣя, ще се повеселя и ще взема половината отъ твоитѣ страдания. Нека слѣдъ това тази весела Ганка да цитира единъ стихъ отъ Писанието на сърдитата Ганка, или да ѝ прочете едно стихотворение и да ѝ каже слѣдъ това: слушай, Ганке, ти си добра моя сестричка, азъ те обичамъ, хайде да си попѣемъ заедно. Тогава тази сърдитата Ганка ще каже: „Така ли е, много добрѣ, азъ ей сега ще се развеселя.“ Ако нѣкой слуша отвънъ, че се разговаряшъ съ себе си, ще каже: на този човѣкъ дъската му трѣбва да е мръднала. Ами не е ли мръднала дъската на онзи човѣкъ, който е много сериозенъ? Какво означава мръдването на нѣкоя дъска? Чудни сѫ хората, когато говорятъ за мръдване на дъски! Че това не е нѣкаква философия! Ако вие затворите въ единъ сандъкъ нѣкой умрѣлъ човѣкъ, той ще мърда ли? — Нѣма да мърда. Ако пъкъ затворите единъ живъ човѣкъ въ този сандъкъ, ще мърда ли? — Ще мърда. Тогава, кое отъ двѣтѣ нѣща е по-добро? — Да мърда човѣкъ, разбира се. Значи, като кажемъ, че нѣкому мръднала дъската, подразбирамъ, че вѫтрѣ има живъ човѣкъ. Ето истинското разсѫждение по този въпросъ! Щомъ ти мръдне дъската, кажи си: Ганке, азъ се много радвамъ, че ти е мръднала дъската. Това показва, че си жива. Съврѣменнитѣ хора сѫ изопачили едно истинско положение въ живота и казватъ: дъската на този човѣкъ е мръднала. Мърда ли ти дъската, радвай се, живъ си. Не ти ли мърда дъската, тогава да се опасявашъ. Хората считатъ, че нѣкой човѣкъ е положителенъ, че нѣкоя работа е сигурна, когато дъскитѣ не се мърдатъ.

  Използувайте всички ваши състояния като живи уроци, като живи опити. Дойдешъ въ едно интенсивно състояние, възбудишъ се, кажи си: колко съмъ енергиченъ днесъ, мога да върша работа! Ученичка си, разгнѣвила си се нѣщо, вземи метлата и си кажи: браво, Ганке, колко си спретната, какъ хубаво метешъ, много те харесвамъ, като тебе нѣма друга. Ела ми и втори пѫть на гости! Това е практически начинъ за трансформиране на енергията. По този начинъ вие ще можете да учите по-добрѣ, защото еднообразието убива човѣка. Ако човѣкъ съсрѣдоточава ума си все къмъ една и сѫща посока, мозъчната му енергия отслабва и остава въ застой, а природата не обича еднообразието.

  И тъй, съ веселото си разположение, вие, безъ да знаете, ще прѣнесете дѣятелностьта си нагорѣ, къмъ вашитѣ духовни центрове, Веселостьта е качество отъ духовенъ характеръ. Само високо-духовнитѣ хора, само разумнитѣ хора могатъ да бѫдатъ весели. Въ Писанието се казва: „Да се весели Господъ въ своитѣ дѣла“. И Господъ се весели, затова азъ ви прѣпорѫчвамъ веселостьта като едно отъ най-ефикаснитѣ срѣдства за лѣкуване на много ваши недѫзи. Недѫзитѣ ви ще дойдатъ, ще се проявятъ, а съ веселостьта си не само ще се лѣкувате, но ще дадете единъ тласъкъ на ума, сърцето и волята си къмъ по-интенсивна дѣятелность. Затова ви давамъ веселостьта на Ганка за примѣръ. Въ дадения случай Ганка е образецъ, коефициентъ за всички други. Не всички хора, обаче, сѫ весели. Нѣкои хора сѫ весели по естество, затова могатъ лесно да се лѣкуватъ. У други центърътъ на веселието е много слабо развитъ, тѣ сѫ песимистични по натура и затова виждатъ само мрачното въ живота. Не, въ живота има толкова много хубости, красоти и блага, които той трѣбва да види.

  Та ще трансформирате мѫчнотиитѣ, които идватъ въ живота ви. Нѣма да гледате на мрачната, на тъмната страна въ живота. Често нѣкои отъ васъ казватъ: може да се поврѣдя отъ много учене. Окултната история не помни нито единъ случай записанъ въ нейнитѣ аналии, дѣто нѣкой човѣкъ да е полудѣлъ отъ много учене. Хората не полудѣватъ отъ много учение, но това, което разваля живота на хората, сѫ безполезнитѣ тревоги, не обаче и онази чиста, ясна мисъль. Чистата мисъль уякчава мозъка, уякчава цѣлата нервна система, затова азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ: мислете интенсивно, но не се тревожете! Не говоря за мисъль свързана съ страхъ. Такава мисъль съдържа отрова въ себе си.

  Слѣдователно, щомъ имате една малка спънка въ живота си, създайте мислено на мѣстото ѝ по-голѣма! По това азъ ще ви дамъ редъ упражнения за каляване на волята ви. Какво разбирате подъ думата „калена воля“? Калено желѣзо, запримѣръ, е това, което първоначално е било меко и послѣ чрѣзъ нагрѣване на огънь и потапяне въ студена вода изведнъжъ се втвърдява. Значи, рѣзкитѣ промѣни прѣвръщатъ мекото желѣзо въ твърдо. Огъньтъ най-първо го стопява, смекчава, а послѣ втвърдява. По аналогия на това, ние разсѫждаваме така: всички тѣла изобщо, както и всички меки тѣла специално, съдържатъ въ себе си скрита топлина. Това показва, че тѣ сѫ минали прѣзъ огъня, но не и прѣзъ водата. Добрѣ, желѣзото, което е калено и притежава голѣма твърдость, съ какво ще можемъ да му прѣдадемъ и друго качество, а именно: — да бѫде пакъ калено, но да е гъвкаво, да не се чупи. Тогава казвамъ: ако въ човѣшката воля се вложи повече електрическа енергия, тя става силна, но крѣхка. Такава воля, макаръ че не е слаба, но като дойдатъ срѣщу нея повече мѫчнотии и съ по-голѣма сила, отколкото тя може да издържи, счупва се. Ето защо, на човѣшката воля трѣбва да се придаде единъ важенъ елементъ — мекота. Азъ считамъ мекотата въ човѣшката воля за едно отъ качествата на разумния животъ. Само разумниятъ човѣкъ може да бѫде мекъ — той съдържа повече магнетизъмъ въ себе си.

  Какъвъ методъ ще прилагате срѣщу мѫчнотиитѣ въ живота? Допуснете, че имате една отвѣсна гладка площь, която се бомбардира отъ неприятеля. Въ това положение тя ще прѣтърпи голѣми поврѣди. Ако сѫщата площь е въ хоризонтално положение и сѫщо така гранатитѣ я обстрѣлватъ, и въ това положение тя ще прѣтърпи голѣми поврѣди. Но ако направимъ тази площь корубеста, гранатитѣ ще падатъ наклонно върху нея и нѣма да прѣдизвикватъ такива поврѣди. Въ такова състояние трѣбва да бѫдемъ и ние, за да се справяме разумно съ мѫчнотиитѣ въ живота. Какво означава корубестото състояние? — То означава магнетичното състояние у човѣка. Ето защо ние трѣбва да направимъ плоскостьта на нашето съзнание корубеста, за да може противодѣйствуващата сила, обстрѣлванията, да не му причинятъ никаква врѣда. Лѫчътъ на падането не трѣбва да образува правъ ѫгълъ съ плоскостьта. Вие трѣбва да проучавате този законъ добрѣ. Щомъ срещнете една мѫчнотия, която се отправя върху площьта на вашето съзнание и образува съ него ѫгълъ равенъ на 90 градуса или правъ ѫгълъ, вие ще се справите много мѫчно съ нея, тя ще произведе въ васъ взривъ, експлозия. При тия условия тази мѫчнотия прѣдставлява една психическа бомба. За да избегнете тия експлозии, вие така трѣбва да огъвате площьта на вашето съзнание, че съ посоката, отъ която иде мѫчнотията да се образува ѫгълъ, равенъ на 30 — 35 градуса. Само по този начинъ може да се образува едно отклонение, едно отблъскване на силитѣ, които биха причинили тѣзи голѣми поврѣди. Това може да направи всѣки отъ васъ. Вземете слѣдния простъ примѣръ, който се случава често между ученицитѣ: вие дължите на нѣкой вашъ приятель пари, които нѣколко пѫти сте обѣщавали да ги върнете, но не устоявате на обѣщанието си. Най-послѣ той рѣшава да ви набие и единъ день влиза въ стаята ви. Какво ще направите въ този моментъ? — Ще посрещнете този вашъ приятель и ще му кажете: приятелю, не се безпокой, азъ ще ти върна паритѣ заедно съ припадащитѣ имъ се лихви и съ всички други загуби, които съмъ ти причинилъ. Кажете ли така, въпросътъ веднага се изглажда, и приятельтъ ви е 50 на сто обезорѫженъ.

  И тъй, да се справи човѣкъ съ себе си, да се справи съ силитѣ, които сѫ вложени въ него, това е най-трудното нѣщо въ свѣта, то е дълбока наука. Та първото важно нѣщо е да проучавате естеството си съ вложенитѣ въ него сили още отъ миналитѣ си сѫществувания.

  Всичко това, което ви говорихъ за мѫчнотиитѣ, трѣбва да прилагате разумно.

  Прочете се резюме отъ темата: „Икономия и пестеливость“. Френологически разгледанъ човѣкътъ, когато у него любостяжанието е силно развито, че минава границата, и когато обичьта къмъ живота е сѫщо силно развита, заражда се въ него чувството на пестеливость, т. е. голѣма любовь къмъ паритѣ, и този човѣкъ започва да пести. А онзи човѣкъ, който економисва, всѣкога има прѣдвидъ да употрѣби економисаното за нѣкаква по-висша цѣль. Напримѣръ, той ще економиса пари отъ облѣклото си, отъ други нѣкои нужди, за да може да си купи книги. Само разумниятъ човѣкъ може да економисва. Той е сѫщеврѣменно и пестеливъ, но тази пестеливость е подъ контрола на ума. Въ разумния човѣкъ чувството на пестеливость не е силно развито. Той пести пари за доставяне необходимитѣ срѣдства за неговото саморазвитие и самоосъвършенствуване. Пестеливиятъ човѣкъ пъкъ пести пари за самото богатство. Има нѣкои стари баби, на които като дадешъ пари ще ги вързватъ въ 9 вѫзела, спестяватъ ги. Прѣди години дойде при мене единъ човѣкъ, извади една голѣма кесия и почна да я развърта, много навита бѣше тя. Слѣдъ туй отвори устата ѝ, бръкна вѫтрѣ, извади друга една кесия. Гледамъ го, отвори и нейната уста, бръкна вѫтрѣ, извади още една по-малка кесия, много хубаво направена. Отвори и нея, бръкна вѫтрѣ и рѫката му започна да трепери. Извади една монета и пакъ започна да завърта кесията. Този човѣкъ отвънъ още се познава, че е пестеливъ. Като скрива паритѣ си въ три кесии и ги държи въ пазвата си, счита, че това е едно сигурно срѣдство да ги запази. И дѣто мръдне, скоро рѫката си около паритѣ, никой не може да го обере. Економистътъ все економисва и все не му достигатъ срѣдства, той не е богатъ човѣкъ, даже и дългове има. И забѣлѣжете, съврѣменнитѣ европейски народи, които се занимаватъ съ пари, потънали сѫ въ дългове. И България сѫщо, съ пари се занимава, все економисва, а до уши е потънала въ дългове. Българитѣ не сѫ пестеливи. Въ тѣхъ има развито чувството на економия, но не разумна економия.

  За слѣдующия пѫть ще пишете върху тема № 17: „Произходъ на глаголнитѣ форми“. Не се плашете отъ тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това, какъ се появилъ глаголътъ, и по какъвъ пѫть е миналъ, докато стигне до тия форми, въ които го срѣщаме. Върху този въпросъ може да напишете цѣла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна. Човѣкъ ли е създалъ глаголитѣ, или тѣ сѫ сѫществували прѣди това? (—Тѣ сѫ сѫществували прѣди човѣка). Писанието казва: „Прѣди да е говорилъ човѣкъ, Господъ е говорилъ“. Значи, човѣшкитѣ глаголи сѫ произлѣзли отъ Божественитѣ. Човѣшкиятъ глаголъ е само едно трансформиране на Божествения. По аналогия на горния въпросъ, ще ви запитамъ: окото ли се е създало по-рано, или зрѣнието? (—Зрѣнието е сѫществувало по-рано отъ окото). Значи, зрѣнието е създало окото. Между съврѣменнитѣ учени има споръ, какъ се е появило окото. (—Има червеи безъ очи, които виждатъ, обаче, свѣтлината). Това показва, че зрѣнието е сѫществувало по-рано отъ окото и послѣ се е създалъ органа на зрѣнието. Тогава, споредъ васъ, какъ ще класифицирате глаголнитѣ форми, къмъ коя область принадлежатъ, дали къмъ областьта на ума, сърцето, душата или духа? (—Къмъ областьта на духа). Значи, разумното въ човѣка говори.

Т. м.

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

  — Тя постоянно ни весели.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...