Jump to content

1923_12_30 Единицата и вѣчностьта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Единицата и вѣчностьта

 

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Разлика между нравствения и духовния човѣкъ“.

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между митъ и басня.“

 

  Сега отъ ваше гледище, отъ ваше становище, какъ бихте си обяснили появяването на морала? Или, какъ бихте си обяснили възникването на отношенията между хората?

 

  Какъ ще си обясните още, отъ какво произтича разнообразието въ природата? — Разнообразието е резултатъ отъ различното размножаване. Тѣзи отъ васъ, които се интересуватъ отъ чисто окултната химия, или физика, или биология и т. н., най-първо трѣбва да разгледатъ и проучатъ плодоветѣ, а именно раннитѣ и къснитѣ плодове. Едни плодове зрѣятъ прѣзъ мѣсецъ май, или юни, каквито сѫ черешитѣ, вишнитѣ; други плодове зрѣятъ прѣзъ лѣтото, а трети прѣзъ есеньта. Дрѣнкитѣ, напримѣръ, зрѣятъ прѣзъ есеньта. Черешитѣ и вишнитѣ цъвтятъ рано и узрѣватъ рано. Дрѣнътъ пъкъ обратно: цъвти рано, узрѣва късно. Ще ви запитамъ: защо именно нѣкои отъ тия овощни дървета цъвтятъ рано и зрѣятъ рано, а нѣкои — цъвтятъ рано и зрѣятъ късно? Знаете ли онзи анекдотъ за дрѣна, въ който се разправя слѣдното: дрѣнътъ цъвналъ най-рано отъ всичкитѣ дървета, и дяволътъ като го видѣлъ, казалъ: „Понеже азъ пръвъ видѣхъ дрѣна, той е мой“. Другитѣ дървета като чули това нѣщо, взели да цъвтятъ по-късно и затова първо хората ги виждатъ. Дрѣнътъ си мислилъ, че като цъвналъ най-рано, и най-рано ще узрѣе. Обаче Господъ казалъ: „Понеже дрѣнътъ цъвти най-рано, ще узрѣе най-късно“.

 

  Сега, какъвъ законъ можете да извадите отъ примѣра за дрѣна? Законътъ е слѣдниятъ: всички ония условия въ живота, които се показватъ приятни и благонадеждни, нѣматъ всѣкога бързи резултати. Дрѣнътъ цъвти най-рано, но зрѣенето му не е рано. Такива случаи има и съ ученицитѣ въ училищата. Има ученици, които въ I, II, III и IV класове на гимназията сѫ отлични, но щомъ дойдатъ до V, VI, VII и VIII класове или съвсѣмъ пропадатъ, или свършватъ като послѣдни ученици. Нѣкои пъкъ обратно: започватъ като слаби ученици, а послѣднитѣ класове свършватъ отлично, като силни. Психологически разгледанъ този въпросъ, коя е причината, че дрѣнътъ цъвти рано, а зрѣе късно? Коя е подбудителната причина да цъвти рано? Било е врѣме, когато дрѣнътъ е цъвтѣлъ рано и зрѣялъ рано. Първоначално той е билъ тропическо растение и послѣ го прѣнесли въ умѣрения поясъ. Обаче, като го прѣнесли въ умѣрения поясъ, той запазилъ своето първоначално естество, но отъ горчивата опитность, която получилъ въ живота си, казалъ: „Не струва да зрѣя тъй бързо“. Значи, ако нѣкой човѣкъ иска да бѫде здравъ, мораленъ, той трѣбва да има характера на дрѣна. Въ обикновения животъ използуватъ дрѣнкитѣ за лѣчебно срѣдство. Когато стомахътъ ви се разстрои, сварете си дрѣнки, или пъкъ яжте прѣсни дрѣнки, и стомахътъ ви ще се оправи. Черешитѣ пъкъ дѣйствуватъ разслабително върху стомаха. Забѣлѣжете, всички растения, у които вѣнчето на цвѣта е петолистно, дѣйствуватъ разслабително върху човѣшкия стомахъ. Значи, числото петь е етикетъ, показва нѣкакви свойства.

 

  Разбира се, съ това азъ не искамъ да разглеждамъ медицински въпроси, да се занимавамъ съ лѣчебното дѣйствие на растенията, но искамъ да ви обърна внимание на това, че въ всички растения се изразява една вѫтрѣшна страна на живота.

 

  Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за дрѣна. Защо именно той цъвти рано, а зрѣе късно? Най-послѣ, защо азъ ви задавамъ единъ такъвъ въпросъ, на който не можете да отговорите? Не е грѣхъ, когато човѣкъ не може да разрѣши единъ въпросъ, защото цѣлиятъ животъ е образуванъ все отъ такива неразрѣшени въпроси. И азъ считамъ самиятъ човѣкъ за една неразрѣшена формула. За днесъ едва половината отъ тази формула е разрѣшена, а за въ бѫдеще, когато се разрѣши цѣлата формула, еволюцията на човѣка ще бѫде завършена. Азъ говоря за еволюция, която включва въ себе си всичкитѣ форми на своето битие.

 

  Въ всинца ви трѣбва да се развие наблюдението. Не казвамъ да бѫдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трѣбва да изваждате моралната страна на явленията и фактитѣ, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате, какви сѫ отношенията между хората. Запримѣръ, срещнешъ двама души, които се обичатъ. Като наблюдавашъ, веднага трѣбва да намѣришъ връзката, която сѫществува между тѣхъ; веднага трѣбва да разберешъ, коя е причината, дѣто се обичатъ. Ако срещнете приятелитѣ А и В, които се обичатъ, послѣ приятелитѣ А1 и В1 и най-послѣ приятелитѣ А2 и В2, мислите ли, че това приятелство и въ тритѣ случаи е едно и сѫщо? Мислите ли, че условията и подбудителнитѣ причини на приятелството сѫ едни и сѫщи? Не, именно причинитѣ на тия приятелства не сѫ едни и сѫщи. Азъ съмъ срѣщалъ мнозина, които обичатъ нѣкого само заради синитѣ му очи. А пъкъ този съ синитѣ очи, като срещне другъ съ черни очи, казва: „Като тѣзи черни очи подобни не съмъ виждалъ!“ Значи, той обича този човѣкъ заради чернитѣ му очи. Този, който обича приятеля си заради синитѣ очи, казва: „Нѣщо особено има въ тия сини очи!“ И дѣйствително, има нѣщо особено въ тия сини очи. И въ тия черни очи пакъ има нѣщо особено. Срещнете другъ нѣкой съ черни очи, казвате: този човѣкъ не ми е толкова симпатиченъ. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има законъ, споредъ който ти не можешъ да имашъ едноврѣменно двама приятели. Когато кажемъ, че не можешъ да имашъ едноврѣменно двама приятели, ние разбираме една опрѣдѣлена идея. Това означава, че на физическия свѣтъ ти можешъ да имашъ само единъ приятель, а не двама, и то по слѣдната проста причина: ако имашъ единъ сѫдъ, който съдържа 1 л. вода, ти можешъ да налѣешъ въ него само 1 л. вода, нищо повече. Можешъ ли да налѣешъ въ този сѫдъ 2 л. вода? — Не може по никой начинъ. Значи, единъ литъръ вода, това е единиятъ приятель, който можешъ да вмѣстишъ въ сѫда — двама не можешъ.

 

  Друго положение. Вие знаете закона за скаченитѣ сѫдове отъ физиката, нали? Питамъ тогава: приятелството на твоя приятель, може ли да прѣмине въ другъ нѣкой? — Може. Какъ? — Ти имашъ единъ приятель, а този твой приятель има другъ свой приятель. Сега, по закона за скаченитѣ сѫдове — за прѣминаване на течноститѣ отъ единъ сѫдъ въ другъ — приятельтъ на твоя приятель ще бѫде едноврѣменно и твой приятель. И тогава азъ ви задавамъ слѣдния въпросъ: може ли да имате приятели въ духовния свѣтъ? (— Можемъ). Какви ще бѫдатъ тѣ? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете, по какво се отличава вашиятъ приятель? Всѣки човѣкъ се отличава съ една характерна черта, затова и вашиятъ приятель, когото обичате, трѣбва да има една отличителна черта, каквато у васъ нѣма. И у васъ трѣбва да има една отличителна черта, каквато у него нѣма. Слѣдователно, туй, което въ тебе нѣма, а въ него има, и туй, което въ него нѣма, а въ тебе има, прави съединението. Отъ тукъ извличаме единъ оригиналенъ законъ въ окултната наука, споредъ който, равнитѣ отношения не могатъ да се събиратъ. Споредъ това единица съ единица не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Това, че хората се събиратъ на едно мѣсто, показва, че тѣ не сѫ единици. Тѣ сѫ части на една единица. Днесъ хората казватъ, всѣки за себе си: азъ съмъ една единица. Не, не си единица. Вие видѣхте, че единица съ единица не могатъ да се събератъ. Единицата съ нула, напримѣръ, може да се събере, при което се получава числото 10.

 

  И тъй, вашиятъ приятель, съ когото ще се съберете, или той трѣбва да е нищо, а вие единица, или вие трѣбва да сте нищо, а той единица. И като се съберете двамата, ще образувате една десетица. И ако те срещне нѣкой и ти каже, че ти не струвашъ нищо, кажи му: азъ тъкмо това търся, една единица, която като намѣря, ще я направя 10 пѫти по-голѣма. Ако ти си единица, ела при менъ, защото безъ менъ пакъ единица ще си останешъ, а съ менъ ще станешъ 10 пѫти по-голѣмъ, отколкото си сега. Тукъ приложението на тази единица е оригинално и смѣшно.

 

  Значи, въпросътъ за единицата въ окултната математика седи така: единица съ единица не се събиратъ. Това, обаче, още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трѣбва да се направятъ 1, 2, 3, 4, 10, редъ опити, да се убѣдите, че това не е нѣщо случайно, но е законъ. Едно отъ обясненията на единицата и на нулата, е слѣдното: нищото, или нулата всѣкога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето сѫществуване. Значи, крѫгътъ, нулата, нищото, това сѫ условията, при които ще се развие разумния животъ. Слѣдователно, и това празно пространство има свое съзнание. Единицата като влѣзе въ съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ прѣдаде своето съзнание и да се изяви въ нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. Въ окултната наука това нѣщо е вѣрно, и вие ще го опитате. Какъ? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щомъ се заемете да изучавате окултната наука, съ васъ ще се случи нѣщо много интересно и много смѣшно. Най-първо вие ще почнете да обѣднявате, докато дойдете до едно мѣсто, при което ще чувствувате, че сте простъ като „фасулъ“, както българитѣ се изразяватъ, Ще си кажете: откакъ започнахъ да изучавамъ тази наука, опростѣхъ, оглупѣхъ, обезумѣхъ. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава съ нищо, то е Божественото въ човѣка, което най-първо ще те изпразни, ще те изчисти хубаво, и слѣдъ като те изпразни съвсѣмъ, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувалъ. Мнозина отъ васъ ще минете прѣзъ това пространство и ще кажете: скоро да се махнемъ отъ тукъ, да не седимъ на това мѣсто! Ако седимъ тукъ, скоро ще обезумѣемъ. Да се махнемъ по-скоро! Вѣрно е това, но то е поради туй, че се намирате въ закона на изпразването. Нѣкои се страхуватъ отъ законитѣ на окултната наука, но трѣбва да знаете, че това ще стане въпрѣки вашия страхъ. Природата е взела мѣрки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите, че сте обезумѣли, че сте оглупѣли, тя нѣма да ви обърне никакво внимание. Този законъ работи и вънъ отъ окултната наука, и то много послѣдователно, не само между хората, но и между най-висшитѣ, най-напрѣдналитѣ сѫщества. Когато тия по-висши отъ насъ сѫщества поискатъ да слѣзатъ отъ висшитѣ свѣтове, за да изучаватъ вселената, и въ тѣхъ става едно такова изпразване. И нѣкои ангели изпадатъ въ това положение: считатъ се прости, оглупѣли и се чудятъ, че нищо не разбиратъ, но послѣ отново започватъ еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тѣхъ е 10 пѫти повече, по-прѣфинено, по-чисто, отколкото онова, съ което сѫ слѣзли въ материята.

 

  Сега нѣкой казва: що ми трѣбва да се занимавамъ съ тази наука? Азъ оглупѣхъ, обезумѣхъ, нищо човѣшко не остана въ мене. Добрѣ, ами всички хора, които обезумѣватъ, не остарѣватъ ли? Я вижте онзи старъ дѣдо, всичко забравилъ и започва да говори дѣтински работи. У него се явяватъ дѣтински желания, капризи и отъ нищо не се интересува. Послѣ, гледашъ го, хваналъ се за тояжката или за бастона си, на него има вѣра. Той му е опората въ материалния свѣтъ. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбралъ закона на „нищото“. И той е станалъ простъ като фасулъ и казва: нѣма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-послѣ? — Умира. Като умре, обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърть прѣдставлява минаване на Божественото съзнание отъ едно състояние въ друго. Всѣкога между два етапа, между двѣ граници А и В на Божественото съзнание се намира една междина С, наречена „долина на смъртьта“.

 

1923-12-30-19_fig1.png

 

Това значи, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички свои лъжливи възгледи за живота. Въ това отношение, смъртьта изчиства праведния човѣкъ, а грѣшниятъ, упоритиятъ човѣкъ го оставя да си носи послѣдствията.

 

  И тъй, вие можете да съберете единицата съ нищото. Въ свѣта сѫществува само една единица — тя е Богъ. Въ свѣта сѫществува само една вѣчность — тя е нищото. Проявлението на цѣлия козмосъ пъкъ, е проявление на единицата, проявление на вѣчностьта. Той прѣдставлява часть отъ цѣлото. Думата „часть“ обаче, не означава сѫщинската идея. Въ такъвъ случай, ние можемъ да се изразимъ другояче, а именно: въ свѣта сѫществуватъ идейни форми, които не се създаватъ, не се губятъ, а живѣятъ вѣчно. Въ това отношение всѣки човѣкъ е една идейна форма на тази първоначална единица.

 

  Това е една опрѣдѣлена идея за васъ младитѣ. Ако речете да я разрѣшите въ пълния ѝ смисълъ, животътъ ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете, защо животътъ ви ще се обезсмисли? Единъ богатъ американецъ повикалъ на угощение нѣколко сѫщо тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствувала тази вечеря? За всѣки гостъ той е изразходвалъ 12,000 долари. Колко долари ще се изхарчатъ, ако на тази вечеря бѫдатъ поканени 100 души? — 1,200,000 долари. Какво показва това? — Че великитѣ идеи изискватъ изхарчване на голѣма енергия. Човѣкъ, който се заема да разрѣши единъ великъ въпросъ, той се нагърбва съ една много трудна задача. Нѣкой казва: азъ искамъ да разрѣша смисъла на живота. Смисълътъ на живота е разрѣшенъ. Той не може да се разрѣши, както вие мислите за 1, 2 или повече дни, или за година, двѣ, сто или повече. Разрѣшението му седи извънъ врѣмето и пространството. Никога не се старайте да разрѣшите смисъла на живота! Вървя изъ пѫтя, срѣщамъ единъ човѣкъ, който си счупилъ крака. Смисълътъ на живота въ този моментъ е да му прѣвържа крака. Срѣщамъ нѣкѫдѣ единъ ученикъ, който иска да учи, но нѣма книга. Азъ имамъ тази книга, давамъ му я. Въ този случай смисълътъ на живота е да му услужа съ тази книга. По-нататъкъ изъ пѫтя си виждамъ една вдовица, която има дѣте, което иска да ходи на училище, да се учи, но нѣма срѣдства. Взимамъ това дѣте, завеждамъ го на училище, плащамъ за него. Ето дѣ е смисълътъ на живота въ този случай. Слѣдъ туй срѣщамъ единъ музикантъ, който иска да свири, но нѣма кой да го въодушеви и ме замолва: можешъ ли да седнешъ при менъ да ме послушашъ поне половинъ часъ? Сѣдамъ, слушамъ го внимателно. Той свири, вдъхновява се. Въ дадения случай, това е смисълътъ на живота и за него, и за менъ. Единъ ще свири, другъ ще бѫде слушатель. Първиятъ пѫть той ще свири, азъ ще го слушамъ; вториятъ пѫть азъ ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате единъ приятель, тъй ще постѫпвате и вие помежду си. Когато единиятъ е активенъ, другиятъ ще бѫде пасивенъ — не могатъ и двамата да говорятъ едноврѣменно. Нѣкой пѫть и двамата говорятъ, но по-добрѣ е, когато единиятъ говори, а другиятъ слуша. То значи: единиятъ да свири, другиятъ да слуша. Той свири, азъ го слушамъ, давамъ си мнѣнието, казвамъ: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмѣна между хората. Обмѣната трѣбва да бѫде разумна.

 

  Слѣдователно, красивото въ живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите къмъ Божественото разнообразие, ще имате най-красивитѣ чувства. Станете ли еднообразни, въ васъ ще се яви дисхармония, или въ васъ ще влѣзе грѣхътъ. Красивото въ свѣта е първата стѫпка въ живота.

 

  Друга една грѣшка, отъ която трѣбва да се пазите, е слѣдната: никога не завиждайте, че нѣкой ималъ нѣкакъвъ талантъ повече отъ васъ. Виждашъ нѣкой поетъ или писатель, който пише хубаво, казвашъ: и азъ искамъ да пиша като него. Не искай да пишешъ като него! Виждашъ нѣкой музикантъ, който свири хубаво, казвашъ: и азъ искамъ да свиря като него. Не желай да свиришъ като него! Ти искай да бѫдешъ музикаленъ, но да не изразявашъ музикалностьта си като него, а посвоему. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда религиозенъ като еди-кого си, да схващамъ Бога като него. Не, бѫди религиозенъ, но не пожелавай да изразишъ религиозностьта си като онзи човѣкъ. Изрази я по начина на своята душа! Като постѫпвате по този начинъ, вие ще имате такава свобода, че нѣма да се влияете отъ съврѣменното общество. Въ съврѣменното общество хората се влияятъ единъ отъ другъ, вслѣдствие на това сѫ обѣднѣли. Какъ се познава, че единъ човѣкъ е обѣднѣлъ? — Щомъ човѣкъ има мрачни мисли, щомъ става песимистъ, той започва да обѣднява. Обѣдняването е единъ мораленъ упадъкъ. Почне ли това състояние да ви налѣга, вие ще се повърнете къмъ закона на смирението. Смирението е начинъ за тониране въ живота. Ще си кажете: азъ ще се върна къмъ това, което имамъ, него ще разработвамъ. У васъ има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трѣбва да развиете. Тогава ще бѫдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде.

 

  Прѣдставете си сега, че при това врѣме, каквото е днесъ вънъ, студено, вѣтъръ и дебелъ снѣгъ, бихъ задалъ на 10 души отъ васъ задачата да отидете нѣкоя вечерь на Черния върхъ и да се върнете. Колцина отъ тия 10 души биха изпълнили задачата успѣшно? Може да отидатъ нѣкои, но ще се върнатъ по астраленъ начинъ. Ако тази задача ви се даде отъ човѣкъ, който не разбира законитѣ на врѣмето, така ще бѫде. При такова врѣме вѣтърътъ ще ви отвѣе по всички правила, и вие ще се лишите отъ живота си. Но ако единъ истински Учитель ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния върхъ и ще се върнете благополучно. Какъ? Най-първо като тръгнете, вѣтъръ ще има наистина, но Учительтъ трѣбва да бѫде вѫтрѣ въ този вѣтъръ. Ако той не може да влѣзе въ вѣтъра, вѣтърътъ ще бѫде много опасенъ. Кое е опасното въ вѣтъра? — Неговата студенина. Въ този вѣтъръ нѣма топлина. Хората умиратъ ли отъ топлия вѣтъръ? — Не, отъ студения умиратъ. Защо шопитѣ отъ софийско носятъ по два кожуха? Тѣ казватъ: отъ топлото човѣкъ не умира, но отъ студъ умира. Понеже въ софийско врѣмето е много промѣнчиво, шопътъ казва: при тази промѣна на врѣмето трѣбва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мѫдрость е много вѣрна. Тази шопска мѫдрость, прѣведена на духовенъ езикъ, означава: „Човѣкъ трѣбва да има въ ума си знание и свѣтлина, а въ сърцето си — топлина“. Това сѫ двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е врѣмето, всичко ще мине добрѣ.

 

  И тъй, всички тия течения въ природата се дължатъ на извѣстни бури, които ставатъ въ нея. И тѣ сѫ причина за промѣна въ врѣмето. Единъ великъ Учитель, напримѣръ, може да измѣни тия течения. Той може да спре студеното течение за 6-7 часа, докато отидете и се върнете отъ опрѣдѣленото мѣсто, и послѣ пакъ да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но сѫщеврѣменно може да направи и друго едно нѣщо, а именно: ще вложи въ васъ повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали съ живата вода. Христосъ казва: „Изворътъ, който азъ ще ви дамъ, ще бѫде живъ изворъ въ душата ви“.

 

  Та има въ живота ви извѣстни положения, съ които трѣбва да се справите. Ако нѣкой пѫть се намирате въ едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усѣщате силенъ. Апостолъ Павелъ, който е окултистъ, казва: „Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ“. Единъ духъ му казва: „Моята сила се познава само въ нищетата“. Когато човѣкъ е слабъ, само тогава въ него може да се прояви духа. Туй е вѣрно и въ училищата. Отъ ония ученици, които се занимаватъ съ математиката, се изисква голѣмо внимание, т. е. концентриране и напрѣжение на мисъльта. Кои ученици могатъ да бѫдатъ добри математици? — Които могатъ да се концентриратъ. Между всички силови линии на ума има тѣсна връзка, затова отъ единъ математикъ не се изисква само едно механическо рѣшение на задачата, но и разсѫждение, което се добива чрѣзъ концентриране на вниманието. И слабиятъ ученикъ може да бѫде силенъ, като концентрира вниманието си. Съ това той ще развие математическитѣ си способности.

 

  Отъ всичко казано до сега, коя мисъль е най-важна за васъ? (— Че трѣбва да съберемъ единицата съ нищото). Да, това е основната мисъль за васъ, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни сѫщества извънъ физическия свѣтъ. Плюсътъ пъкъ показва, че човѣкъ може да дойде до истинския пѫть само чрѣзъ страдания. При сегашнитѣ условия на живота, Истината се прѣдава на човѣшкитѣ умове и сърца само чрѣзъ страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могатъ да дойдатъ безъ страдания. Страданието за сега е само единъ прѣходенъ етапъ. Ако нѣкой мисли, че знанието ще дойде безъ страдание, той е въ лѣво. Тогава именно неговитѣ страдания ще се удесеторятъ. Дойдатъ ли ти страдания, ще кажешъ: страданията ми сѫ толкова, колкото сѫ потрѣбни за менъ. Всѣко страдание е знакътъ плюсъ, т. е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо дѣйствие, а именно събирането. Щомъ дойде страданието, ще почнешъ да събирашъ. Какво? — Ще събирашъ 1+0. Нѣкой пѫть този знакъ ще го прѣвърнешъ въ знакъ за умножение (X). Въ математиката си служатъ съ слѣднитѣ четири знака:+— X:. Тѣзи знаци се допълватъ единъ другъ.

 

  Слѣдниятъ пѫть ще бѫдемъ въ новата година. Вие ще благодарите на старата година, все пакъ научихте една Истина, че единицата трѣбва да се събира съ нулата. Старата година казва: ,,Макаръ че нищо не ви научихъ, но азъ си заминавамъ, като ви оставямъ поне слѣдната Истина: единица съ единица не се събира, но съ нула се събира и дава числото 10.

 

Т. М.

 

  „Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...