1923_12_02 Пѫтьтъ на ученика. Основната идея

[Ани]

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Пѫтьтъ на ученика.

 

ОСНОВНАТА ИДЕЯ.

 

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Т. М.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Разлика между философскитѣ схващания на Платона и Аристотеля“.

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между страхъ и съвѣсть“.

 

  За слѣдния пѫть тема № 9: „Ползата отъ богатството и сиромашията.“

 

  Какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика? Всѣки пѫть се очертава, отбѣлѣзва се по нѣщо. Ако е физически пѫть, той се очертава отъ мѣстата, прѣзъ които минава. Този пѫть може да минава покрай полета, планини, рѣки или други мѣста. Ако този пѫть е мораленъ или умственъ, той се отличава съ една ясна, положителна мисъль. Яснитѣ мисли не сѫ безплодни, а всѣка безплодна мисъль, споредъ менъ, безпокои човѣка. Напримѣръ, подъ думата „размножаване“ съврѣменнитѣ хора разбиратъ едно нѣщо, а въ живата природа тази дума има двояко значение. Ако ударите единъ сѫдъ въ земята, той ще се размножи на малки парченца, но това не е размножаване въ истинския смисълъ на думата, това е раздробяване. Когато хората вървятъ по този процесъ, тѣ се израждатъ. Запримѣръ, бащата е много уменъ. Синътъ слиза съ единъ градусъ по-долу отъ бащиния си уровенъ. Неговиятъ синъ пъкъ слиза съ още единъ градусъ по-долу отъ уровена на баща си и т. н. Срѣщатъ се такива поколѣния въ живота, които постепенно се израждатъ — вървятъ въ низходяща степень. Туй не е размножаване, това е раздробяване.

 

  По сѫщия законъ на раздробяване, а не по закона на размножаването, вървятъ у васъ нѣкои мисли въ развитието си. Много отъ васъ, ученицитѣ на окултния класъ, слѣдъ като сте слѣдвали въ университета 5 или 10 години, вие чувствувате като че ли нищо не знаете. Ако човѣкъ отъ скромность чувствува, че неговото знание е нищо прѣдъ великото знание въ свѣта, това разбирамъ, то е едно нѣщо. Но да изгубвашъ своята паметь, да изгубвашъ своя разсѫдъкъ, да изгубвашъ смисъла на знанието прѣдъ великото знание, това е процесъ на раздробяване, не е процесъ на съвършенство.

 

 

  Допуснете, че имате точка А, която се движи. Азъ употрѣбявамъ думата „допуснете“, защото докато не допуснете нѣщо въ ума си, не може да се докаже. Тази точка А се движи въ посока къмъ точка Б. Слѣдъ това тя прави едно малко отклонение налѣво, къмъ точка С. Послѣ върви направо къмъ точка А, слѣдъ което слиза надолу къмъ точка n и пакъ върви направо къмъ точка m. Всички тия движения на точка А прѣдставляватъ единъ изминатъ пѫть. Линията AБ прѣдставлява челото на човѣка. Линията БС прѣдставлява едно малко вглъбяване, влизане навѫтрѣ, или едно малко отклонение между два свѣта. Значи, БС е неутрална граница между единъ по-висшъ и единъ по-нисшъ свѣтъ. Линията СД прѣдставлява линията на човѣшкия носъ. Линията Дn прѣдставлява слизане отъ човѣшкия носъ надолу, за да се образува линията nm — човѣшката брада.

 

  Природата изразява движението на тия линии въ двѣ противоположни посоки. Когато вие разсѫждавате здраво и се развивате правилно, движението на първата линия не образува пѫтя АБ, но обратния пѫть — БА, Това показва, че щомъ човѣкъ се развива правилно, челото му расте нагорѣ, тази линия ВА се повдига перпендикулярно нагорѣ. Когато пъкъ се развиватъ вашитѣ интелектуални способности, или вашиятъ интелектъ, тогава носътъ расте. Носътъ, значи, не расте нагорѣ, а надолу. Слѣдователно, имате линията СД. Челото расте нагорѣ въ дѣсно, а носътъ и брадата отиватъ надолу, въ лѣво. Тогава имате отношението 1:2. Добрѣ, ако вашиятъ интелектъ и вашата воля се съединятъ и противодѣйствуватъ на Божествения принципъ въ васъ, въ какво положение ще се намѣрите? — Ще се раздвоите. И наистина, човѣкъ по нѣкой пѫть се раздвоява. Тогава какво трѣбва да правите? За да спаси човѣка, природата е разрѣшила този въпросъ. Какъ? Понеже нисшето въ човѣшкия свѣтъ — интелектътъ въ човѣка, и нисшето въ животинския свѣтъ, което изразява брадата въ човѣка, се съединили противъ Божественото, природата ги е раздѣлила, като направила устата — тя раздѣля носа отъ брадата. И затова, когато човѣкъ стане лошъ, първото нѣщо, което трѣбва да направите, за да го поправите е да го нахраните. Може да провѣрите това нѣщо. Ако имате единъ неприятель, който ви мрази, гощавайте го, хранете го, той ще ви стане приятель. Значи, устата въ природата прѣдставлява процесъ на раздвояване, процесъ на раздѣляне на тия двѣ сили, които дѣйствуватъ противъ Божествения принципъ. И тъй, когато вашата воля и вашиятъ интелектъ се съединятъ, трѣбва да ги раздѣлите, т. е. да създадете на ума и на волята си такъвъ обектъ, който да привлича всичката имъ енергия.

 

  Сега всичкитѣ нещастия въ свѣта се раждатъ отъ извѣстни желания. Напримѣръ, нѣкой пѫть се заражда желанието да блеснете прѣдъ свѣта. То е желание да израстете на високо, да станете обемистъ, дебелъ, да пуснете голѣми корени и т. н. Туй е въ реда на нѣщата, то е Божествено желание, но за реализирането му въ физическия свѣтъ дѣйствуватъ противоположни сили - нисши сили. Значи, вие искате да станете едно голѣмо растение, или едно голѣмо дърво, но идватъ голѣми бури. Какво ще стане съ васъ тогава? Ако нѣмате нужното смирение, ще ви изкоренятъ и вие ще бѫдете или изкъртени или счупени. Слѣдователно, малкитѣ трѣвички въ закона на развитието си сѫ въ по-голѣма безопасность, отколкото голѣмитѣ дървета. При това, грамаднитѣ дървета въ природата изразходватъ излишна енергия, безъ тя да се оплодотвори. Ние знаемъ, че едно 1000-годишно дърво, за да израсте на 10-15-20 м. широчина въ диаметъръ, е погълнало грамадна енергия въ себе си. Питамъ: ако нѣмаше въ свѣта разумни сѫщества, които биха могли да използуватъ тази грамадна енергия складирана въ тия дървета, какво биха правили тѣ съ нея? И този въпросъ природата е разрѣшила разумно. Всички тия голѣми дървета на миналото, които сѫ расли безъ смирение, природата ги е събрала и натрупала въ дъното на Земята, като образувала отъ тѣхъ каменитѣ вѫглища, които сегашниятъ човѣкъ употрѣбява за гориво. Тя е натрупала тия дървета въ земята, за да се трансформира отпослѣ тѣхната енергия въ топлина и свѣтлина. Съ тази топлинна и свѣтлинна енергия, която се получава отъ тия дървета, се подпомага за развитието на човѣшкия умъ и човѣшкото сърце.

 

  Като имате прѣдъ видъ всичко това, вие може да си кажете: какъ, ние дължимъ ли тогава на тия дървета, отъ чиято енергия се ползуваме днесъ? Едно дърво, това е собственость на едно разумно сѫщество. Въ такъвъ случай, мислите ли, че ония сѫщества, които сѫ оставили своитѣ кости, своитѣ тѣла долу въ почвата да се ползувате отъ тѣхъ, нѣма единъ день да търсятъ тази своя собственость? Голѣмото зло въ свѣта днесъ иде именно отъ каменитѣ вѫглища. Чисто отъ окултно гледище, много отъ тия сѫщества, които съ хиляди години сѫ били свързани съ земята, днесъ, при изгарянето на вѫглищата, било въ фабрикитѣ, въ параходитѣ, въ треноветѣ и другадѣ, се освобождаватъ и създаватъ голѣми злини на свѣта. Защо? Защото нѣкои отъ тия сѫщества, които сѫ били свързани съ дърветата, вървятъ въ низходяща степень на развитие. Отъ тукъ ще извадя една аналогия, а именно: както растенията прѣдставляватъ единъ прѣходенъ етапъ къмъ развитието на човѣка, тъй и човѣкътъ прѣдставлява единъ прѣходенъ етапъ къмъ развитието на ангелитѣ. Енергията, която ние събираме въ нашитѣ тѣла отъ земята, единъ день ще бѫде полезна за други по-висши сѫщества. Тя ще бѫде основа за културата на единъ по-висшъ свѣтъ отъ сегашния. Ще кажете: какво отъ това, ще дадемъ енергията си. Злото седи въ това именно, че ако вървите въ низходяща степень на своето развитие, вие ще бѫдете заплетени въ тази материя и нѣма да може да се освободите. Но ако вървите въ възходяща степень на своето развитие, ако вървите къмъ Божественото, вие лесно ще се освободите отъ тази материя, въ която сте заплетени. Като оставите тѣлата си на земята, вие ще бѫдете свободни отъ тѣхъ, и като влѣзете въ ангелския свѣтъ, ще се ползувате отъ благата, които сте оставили на земята.

 

  Та като ученици на окултната школа, вие трѣбва да имате по-дълбоки разбирания за живота. Азъ ви обръщамъ внимание на това, за да не се роди въ васъ страхъ, да се пазите отъ сѣнката си. Не, веднъжъ сте дошли на земята, вие сте свързани съ нейнитѣ закони и трѣбва да се развивате по Божественъ начинъ, а не по човѣшки. Ще вървите и надолу, ще вървите и нагорѣ. Човѣкъ е дърво, съставено отъ други двѣ дървета. Тия двѣ дървета съставляватъ двѣтѣ главни системи въ човѣка: мозъчната и симпатичната нервна система. Клонѣтѣ на мозъчната система се разпространяватъ надолу, чакъ до крайницитѣ на тѣлото, а коренитѣ му сѫ горѣ въ мозъка. Въ това отношение човѣкъ прѣдставлява дърво, насадено въ една саксия. Другото дърво прѣдставлява стомашния мозъкъ, или тъй наречената симпатична нервна система, която се състои отъ редъ вѫзли, ганглии, разположени най-много въ областьта на стомаха. Коренитѣ на симпатичната нервна система сѫ насадени въ ганглиитѣ, т. е. въ стомашния мозъкъ, а клонитѣ ѝ отиватъ нагорѣ. Значи, клонетѣ на тия двѣ дървета се прѣплитатъ. По какво се отличаватъ тия двѣ системи? — По своитѣ резултати. Мозъчната система е носителка на електричество, затова ако тя се развие повече отъ другата, човѣкъ почва да съхне. Щомъ човѣкъ почне да съхне, това показва, че прѣодоляваще влияние въ организма му има мозъчната система. Електричеството отнима всичката влага отъ организма, и затова такъвъ човѣкъ е сухъ, безъ влага, безводенъ е той. Симпатичната нервна система се отличава съ обратни резултати на мозъчната. Тя е носителка на магнетизма въ човѣка. Когато тя е развита въ нѣкой човѣкъ, той надебелява, явява се натрупване на излишна материя, която се обръща послѣ въ тлъстини.

 

  Слѣдователно, тия двѣ системи могатъ да се корегиратъ една друга. Когато човѣкъ затлъстѣе много, какво трѣбва да прави? — Да упражнява ума си. Всички хора, които не мислятъ, затлъстяватъ. Такъвъ човѣкъ става единъ чувственъ обектъ, той само чувствува, но не мисли. Задебелѣешъ ли, мисъльта ти не е сериозна, не е дълбока. Силната мисъль е едно сигурно срѣдство противъ затлъстяването. Силна и благородна мисъль е тази, която дава потикъ на човѣка. Благородната мисъль никога не внася отчаяние, никога не внася отрицателни, песимистични мисли въ човѣка. Човѣкъ съ развита мозъчна система е горделивъ, само това му е грѣхътъ, иначе той е твърдъ, самонадѣянъ, рѣшителенъ и нѣкой пѫть може да жертвува живота си за нищожни работи. Човѣкъ, у когото е развита симпатичната нервна система, има повече грѣхове. Той може да се научи да краде, да лъже, да лицемѣри — той е човѣкъ безъ характеръ, на всичко е способенъ.

 

  Сега наблюдавайте, какъ става растенето у васъ, какъ се развиватъ отдѣлнитѣ ви удове. Нѣкой пѫть, запримѣръ, носътъ ви не расте на дължина, но се разширява. Ако расте на дължина, означава, че му се прѣдава извѣстенъ умственъ колоритъ, но ако се разширява безъ да расте на дължина, прѣдава му се повече чувственъ характеръ. Слѣдователно, широчината на носа винаги трѣбва да съотвѣтствува на дължината му. Правили ли сте измѣрвания въ университета да видите, ако единъ носъ е дълъгъ 6 см., каква широчина му отговаря. (— 35 мм. широчина). Да, 35 мм. е нормата. За единъ 20 годишенъ човѣкъ 3 см. или 30 мм. широчина на носа е малко. Това означава слаба дихателна система, т. е. такъвъ човѣкъ може да има силенъ интелектъ, но мисъльта му не е дълбока, защото дълбоката мисъль винаги подразбира дълбоко дишане. Това дишане не трѣбва да става бързо, но медлено. Азъ не прѣпорѫчвамъ бързото дишане, но медленото, плавното дишане. И когато си лѣгате, и когато ставате, ще си внушавате, че дишате медлено.

 

  Носътъ и челото въ човѣка прѣдставляватъ два отдѣлни свѣта. Носътъ е свѣтътъ на физическия човѣкъ. Той е отъ мѫжки полъ, но раздвоенъ. Всички негови пориви сѫ все къмъ земята. Челото е свѣтътъ на висшия, на горния човѣкъ. Въ него нѣма раздвояване. Той нито е мѫжъ, нито е жена. Той е човѣкъ. Въ васъ сега може да се появи мисъльта: веднъжъ родени така, какъ можемъ да си помогнемъ? Вие се лъжете, не сте родени така. Вие си прѣдполагате само, че сте родени, никой отъ васъ още не е роденъ. Вие сте само въплотени въ материята, но въплотяването не е раждане. Раждането е единъ Божественъ, единъ естественъ процесъ на душата. Въплотяването е единъ неестественъ процесъ. Ако нѣкой каже, че е роденъ така, то значи, че той може правилно да се развива; щомъ е въплотенъ въ материята, той трѣбва да употрѣби своя висшъ, Божественъ умъ, за да се разплете. Какъ ще се разплете?

 

  По какво се отличава въплотяването? Въплотениятъ въ материята човѣкъ е крайно капризенъ, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; прѣзъ дѣто мине, все ще си купи нѣщо и ще дъвче; ще напълни джобоветѣ си съ орѣхи, лѣшници, ябълки и др. подобни. Ако го питашъ, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава врѣмето по-лесно. Той чете всѣкакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естественитѣ науки и др. — всичко въ него е каша. Ако го запиташъ, какво специално го интересува, било въ нѣкои отъ романитѣ, които чете, или въ нѣкои отъ научнитѣ книги, ще каже: чета, колкото да се прѣкара врѣмето. Какво те интересува въ философията на еди-кого си? — Да видя неговитѣ възгледи. Такъвъ човѣкъ, обаче, нѣма нѣщо опрѣдѣлено, къмъ което да се стреми. Не, не трѣбва да бѫде така. Чета ли нѣкакъвъ романъ, трѣбва да зная, каква е основната идея въ него. Проучвамъ ли нѣкаква философия, трѣбва да зная, каква е основната идея въ тази философия. Слѣдователно, човѣкъ, който се е родилъ, трѣбва да има една основна идея.

 

  Азъ желая всѣки отъ васъ да има една основна идея. За слѣдния пѫть развийте темата N° 10: „Основната мисъль на личния ви животъ.“ Вие ще кажете: това е една свещена идея, тя важи лично за насъ. Азъ бихъ желалъ да имате една свещена идея, бихъ се радвалъ на това. Не казвамъ, че вие нѣмате свещени идеи, но, може би, вие още на сте намѣрили въ себе си тази свещена идея, а желая да я намѣрите. Тъй, както ви гледамъ, знаете ли на какво ви уподобявамъ? — Вашето положение мога да сравня съ това на България. Напримѣръ, българитѣ сега иматъ много дългове, и всички финансисти се чудятъ, какъ да оправятъ положението на България. Въ България има скрити много богатства — вѫглища, скѫпоцѣнни камъни, злато и др., но не могатъ да ги намѣрятъ, и затова българитѣ си казватъ: хайде да направимъ единъ заемъ, да подобримъ положението си! За заемъ всички мислятъ, но никой не мисли да намѣри въ себе си тази основна идея и да я използува. Тя е богатство, енергия, скрита вѫтрѣ въ човѣка. Американцитѣ се отличаватъ отъ българитѣ по това, че тѣ иматъ основна идея. Тѣ казватъ: ние ще обработимъ и основно ще използуваме богатствата, които се намиратъ въ нашата държава. Ако отидете въ Америка, никѫдѣ нѣма да срещнете бѣдна студентка или бѣденъ студентъ, на които богатитѣ американци да даватъ пари подаръкъ. Ако нѣкой богатъ американецъ иска да помогне на единъ бѣденъ студентъ, ще му каже: Господине, азъ имамъ прѣдвидена извѣстна работа за тебе. Ако се заемешъ да я свършишъ, ще ти платя добрѣ. До като я свършишъ, ти си задълженъ по отношение тази работа. Свършишъ ли я, ти си съвършено свободенъ. Отлична черта е тази у американцитѣ! Тамъ слугинитѣ работятъ осемь часа дневно. Слѣдъ този осемчасовъ трудъ, тя прѣкратява работата си, облича се хубаво, взима чадъра си и излиза. Господарката дума не ѝ казва. Вечерьта се прибере въ своята стая, легне си, свободна е, никой не я безпокои. На другия день пакъ започва работата си. Извънъ работното врѣме тя е свободна да си дѣйствува, както иска. Въ България нѣма такова нѣщо.

 

  Това, което става между българитѣ, говори за безидеенъ животъ. Въ тѣхъ нѣма никаква основна идея. Сега вие сте българи, родени сте въ България, питамъ ви: иматъ ли тѣ нѣкаква литература, или нѣкакви исторически паметници, отъ които да се види, каква е тѣхната основна идея? Тѣ и до сега сѫ безидейни хора. Не че нѣматъ идеи, много идеи сѫ имали и иматъ, но основна идея въ тѣхния битъ не сѫ имали и нѣматъ. Като ви казвамъ това, азъ искамъ да ви прѣдпазя отъ атавизъмъ. Атавистически, гледамъ и въ васъ се заражда сѫщата характерна черта — да разпръсквате енергията си въ всички посоки. Ще се пазите отъ това! Прѣди всичко трѣбва да знаете, че сте мислещи сѫщества и затова трѣбва да имате една основна идея въ свѣта. Ще прѣбродите цѣлата земя, и отдѣто и да е, ще намѣрите тази основна идея. Като намѣрите тази идея, ще я турите на най-свещеното мѣсто въ себе си, а всички други ваши идеи ще поставите въ съотвѣтно съотношение къмъ нея. И като работите по този начинъ, знанието, което придобивате, ще има полза за васъ. И тогава, като растете и се развивате, нѣма да остарѣвате, но въ васъ ще става едно вѫтрѣшно разширение.

 

  И тъй, това, което ви казвамъ, е необходимо за единъ окултенъ класъ. Ако вие не вземете прѣдъ видъ тия мои думи, азъ зная, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на една окултна школа, която нѣма основна идея. Всички такива школи се разпадатъ. Не само това, но и вашиятъ животъ ще се разпадне. И за въ бѫдеще, каквато и работа да вършите, ако нѣмате една основна идея въ себе си, животътъ ви ще се разпадне, и вие нищо нѣма да спечелите. Нашето желание е всички вие да имате успѣхъ въ живота си.

 

  За да намѣрите тази своя основна идея, тъй ще разпрѣдѣлите врѣмето си, че ще оставите извѣстни часове прѣзъ деня, извѣстни часове прѣзъ нощьта, като се пробудите, да отправите една силна струя нагорѣ: ще мислите за Бога, за слънцето, за светиитѣ, за всички велики хора на миналото, за всички хора на идеитѣ, които и сега живѣятъ. Ще размишлявате прѣзъ което и да е врѣме отъ деня по 1-2-5-10 минути, за да се свързвате съ тѣхъ. Това ще бѫде единъ процесъ на растене въ васъ. Тъй ще укрепне и духътъ ви. Вие трѣбва да мислите, че всичко може да направите. Можете да направите всичко, но кога? Когато сте въ връзка съ всички добри хора, които вкупомъ съставляватъ едно Божествено тѣло, и всички си помагатъ. Значи, всичко може да направите заедно съ добритѣ хора по свѣта, а самъ нищо не можете да направите. Ако искате да бѫдете силенъ, ще си кажете: азъ, добриятъ човѣкъ, и всички добри хора въ свѣта съ менъ, плюсъ Бога съ менъ, Който е надъ насъ, всичко мога да направя. Тъй седи законътъ. Ако нѣкой каже: азъ мога да направя всичко — това е 1/3 отъ Истината. Ако кажете: азъ и всички добри хора можемъ да направимъ всичко — това е 2/3 отъ Истината. И ако най-послѣ кажете: азъ, включая всички добри хора и Богъ, можемъ да направимъ всичко — това е 3/3 отъ Истината. Това е главната идея. Като казвамъ всички добри хора, подразбирамъ изобщо всички добри хора, които живѣятъ по цѣлото земно кълбо — било като живи или заминали за другия свѣтъ — всички съставляватъ едно цѣло съ Бога. Когато работимъ съ тази основна идея, тѣ сѫ готови да ни помагатъ всѣкога и въ всичко: и въ науката, и въ изкуствата, и въ живота. Ако имате едно изкуство въ себе си, художникъ сте напримѣръ, и имате тази основна идея, тѣ ще ви помагатъ, и вие ще бѫдете отличенъ художникъ. Ако сте музикантъ, или писатель, или философъ, и имате тази основна идея въ себе си, тѣ ще ви помагатъ, ще вдъхнатъ въ васъ нова култура, нови идеи, и вие ще се проявите като отличенъ музикантъ, писатель или философъ. Може да сте търговецъ, или какъвъ и да е въ свѣта, имате ли тази основна идея въ себе си, всички ще ви помагатъ, и този малъкъ крѫгъ на дѣйности, въ който се проявявате, ще бѫде за васъ благословение.

 

  И тъй, първото нѣщо, което искамъ отъ васъ, е да се самоопрѣдѣлите въ себе си. Азъ казвамъ: пѫтьтъ на ученика е едно строго самоопрѣдѣление. Опрѣдѣлите ли се веднъжъ въ себе си, нѣма да се изказвате навънъ, но ще бѫдете твърдъ като диамантъ; всички външни условия ще се смекчатъ постепенно, и вие ще си пробиете пѫть и сега, и за въ бѫдеще. Нашето желание не е да се опрѣдѣлите само за 5-10-15 години и слѣдъ това да се разкапе у васъ всѣки стремежъ, но сегашното ви самоопрѣдѣление да бѫде за въ бѫдеще единъ великъ етапъ отъ вашитѣ минали стремежи.

 

  При сегашния развой на човѣчеството, въ пѫтя си вие ще срещнете една малка мѫчнотия. Азъ я наричамъ малка мѫчнотия, понеже е кармическа. Затова, за да можете да прѣнесете тази мѫчнотия, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде силенъ, да има единъ мораленъ гръбнакъ, за да не попадне въ слабость и да не се подхлъзне, да не се върне назадъ. Знаете ли въ какво седи подхлъзването на ученика? — Въ непослушанието. Не подразбирамъ послушание на онова, което азъ казвамъ, но послушание на онова великото, Божественото, което говори въ насъ — когато ние не се подчиняваме на ония велики, основни закони, върху които почива животътъ на нашето съзнание. Всѣки отъ васъ се приготовлява да стане гражданинъ на Царството Божие, за което трѣбва да има правилни отношения къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ ближния си. Вие не можете да установите тия правилни отношения, докато нѣмате една основна идея въ себе си. Ако нѣмате такава основна идея, вие ще мязате на ония картоиграчи, които всѣка вечерь се събиратъ да играятъ на скамбилъ, на домино и все се побѣждаватъ. „Азъ“ казва „го побѣдихъ“. Все се побѣждаватъ, и побѣдени оставатъ — губятъ си врѣмето.

 

  Азъ ви навеждамъ на тази велика мисъль, понеже и вие скоро ще играете на карти — на домино, на скамбилъ и др. Редактирането на единъ вѣстникъ, или на едно списание, напримѣръ, азъ наричамъ игра на домино. Защо? Да редактирашъ единъ вѣстникъ, значи да започнешъ да мислишъ, какво да готвишъ на тия хора. Ще почнешъ да се нагаждашъ къмъ тѣхъ. Ще мислишъ, какво да имъ наготвишъ днесъ, утрѣ, други день и т. н., дано задоволишъ вкуса имъ. Като ви казвамъ това, не трѣбва да ми се сърдите, азъ не обичамъ илюзиитѣ. Вие трѣбва да знаете нѣщата тъй, както сѫ въ дѣйствителность. Нѣкѫдѣ ледътъ е тънъкъ, а мѣстото дълбоко, и азъ ти казвамъ: не ходи по този ледъ! Той е тънъкъ, ще се счупи, и ти ще потънешъ въ водата. Нѣкой казва: азъ ще напиша една статия, но нека да видя, какви сѫ нашитѣ хора, какви сѫ тѣхнитѣ изисквания и т. н. И започва той да приготовлява нѣщо по вкуса имъ. Дойде, обаче, нѣкой отъ провинцията, който челъ тази статия и казва: не ми се харесва тази статия. И започвате вие да се нагаждате по вкуса на вашитѣ читатели, по вкуса на съврѣменнитѣ изисквания на обществото, но на какво ще замяза списанието ви? Другъ пѫть вие казвате: ние още първиятъ пѫть ще напишемъ нѣщо силно, ще прокараме Истината. Добрѣ, направете опитъ, и вижте, колко абонати ще имате и въ единия, и въ другия случай. Американцитѣ, които сѫ толкова практични, и до сега търсятъ начинъ, какъ да издаватъ едно независимо списание. И всѣки день тѣ се приготовляватъ за такова списание, но разгледайте американскитѣ списания, всичко ще намѣрите въ тѣхъ, но не и дълбока мисъль. Ако се прокара въ тѣхнитѣ списания или вѣстници нѣкоя трезва, мисъль, тя ще бѫде дадена или отъ нѣкой индиецъ, или отъ нѣкой изпадналъ славянинъ, който търси начинъ за прѣхранване, но самитѣ американци не могатъ да дадатъ нѣщо дълбоко. Тѣ се занимаватъ съ повърхностна мисъль и считатъ, че не може да се роди втори Маркъ Твенъ, мислятъ го гениаленъ. Да, гениаленъ е да осмѣе всичко, и то тъй майсторски, че ти като го четешъ, самъ се смѣешъ на себе си. Да осмиващъ нѣщата и да мислишъ, че по този обратенъ пѫть ще можешъ да морализирашъ хората, това не е възпитание, това не е Божественъ методъ на въздѣйствие.

 

  За сега, въ свѣта сѫществуватъ два метода, два пѫтя, чрѣзъ които се въздѣйствува на хората — единиятъ е чрѣзъ осмиване, другиятъ — чрѣзъ нагаждане къмъ тѣхнитѣ вкусове, но и двата сѫ врѣменни. Истинскиятъ методъ се отличава отъ тѣхъ. Дѣйствително, ще пишете това, което хората сѫ годни да разбиратъ, но у всички ви трѣбва да има една основна идея. Да кажемъ, че ще пишете за реформитѣ въ обществото. Вие постарали ли сте се въ себе си да направите една реформа? Знаете ли, какво нѣщо е реформа? Ще кажете: ние, младитѣ, ще съберемъ пари помежду си, и списанието ще почне да излиза. Мислите ли, че паритѣ ще оправятъ работата? Списание съ пари не се издава — туй трѣбва да го знаете! Въ списанието трѣбва да се вложи животъ, трѣбва да се вложи една Божествена идея. Да издавашъ списание, това е сериозна работа! Не е въпросътъ въ множеството на абонатитѣ. Ако вие, младитѣ, искате да издавате едно списание, то трѣбва да бѫде строго идейно, и между васъ трѣбва да има единство и обединение въ идеята. Почнете ли да се раздѣляте, да политиканствувате, менъ тамъ ме нѣма. Азъ обичамъ идейнитѣ работи и за тѣхъ съмъ готовъ да помагамъ, но дойде ли въпросъ до личнитѣ работи — отъ тѣхъ не се интересувамъ.

 

  Азъ желая всички вие да бѫдете идейни. Само онѣзи отъ васъ, които сѫ проникнати отъ една Божествена идея, ще останатъ като работници на това дѣло. Азъ не ви правя упрѣкъ, но ви прѣдупрѣждавамъ. Сега носътъ и волята ви се съединили, правятъ заговоръ противъ Божественото въ васъ. Слѣдователно, ако се заемете да издавате едно списание и единъ день се скарате, питамъ ви: каква полза ще имате отъ това списание? Казвате: ще придобия една опитность. Ако веднъжъ се напия и слѣдъ това ме набиятъ, трѣбва ли втори пѫть пакъ да се напивамъ? Достатъчно е веднъжъ да ме набиятъ. Защо трѣбва и втори пѫть да се напивамъ? Защо трѣбва и втори пѫть да ме биятъ? Ако въпросътъ е да придобия такава опитность, ще отида въ една кръчма, тамъ все ще се намѣрятъ пияни, ще видя, какъ биятъ нѣкого и ще си кажа: лошо е пиянството, придобихъ тази опитность. Азъ ви казвамъ тия нѣща, защото не искамъ да се обезсърчавате, прѣдпазвамъ ви отъ обезсърчението.

 

  И тъй, въ всѣка ваша постѫпка трѣбва да вложите нѣщо идейно, за да я осмислите. Въ свѣта има двѣ основни идеи, два метода, по които могатъ да растатъ и да се развиватъ нѣщата. Единиятъ методъ е чисто човѣшки, другиятъ — Божественъ. Вие започвате една работа, която е и човѣшка, и Божествена. Тогава 25 на сто отъ успѣха ѝ е отъ васъ, 50 на сто отъ Бога и 25 на сто отъ живата природа, или както азъ я наричамъ „окрѫжаващитѣ ви хора.“ Слѣдователно. тѣзи три фактора трѣбва да дѣйствуватъ всѣкога въ съгласие помежду си, за да може каква и да е идея да успѣе. Затова, вие трѣбва да устремите всички ваши сили къмъ една цѣль — да развивате Божественото въ себе си и да му дадете прѣдимство надъ човѣшкото. Азъ бихъ желалъ като се срещнемъ, всѣки да види въ другия една основна Божествена идея, различна отъ неговата. Красиво е, когато хората, които вървятъ въ единъ и сѫщъ пѫть се различаватъ въ своитѣ прояви! Единъ изучава, напримѣръ, външната страна на нѣкоя наука, на нѣкой въпросъ, другъ — вѫтрѣшната, но нѣма разногласие между тѣхъ. Единъ изучава живата философия, другъ математиката, трети музиката, четвърти изкуствата, пети болезненитѣ състояния на човѣшкия организъмъ и т. н., но виждашъ всички тия хора сѫ въ съгласие и хармония помежду си, всички сѫ положителни хора, всички сѫ хора съ една основна Божествена идея. Всички трѣбва да се стремите къмъ положителното. Малко да е, но чисто!

 

  При това, бихъ желалъ да развиете друго едно качество въ себе си, което липсва въ българитѣ, а всички вие сте българи. Единъ отъ голѣмитѣ недѫзи на българитѣ е, че тѣ нѣматъ почитание единъ къмъ другъ. Туй липсва и у васъ. Отъ ислѣдванията, които съмъ направилъ, съмъ заключилъ, че религиозното чувство у българина е слабо развито. Благородното чувство въ човѣка е резултатъ само на религиозното чувство. Понеже въ българина има този недостатъкъ на непочитание на другитѣ, той може атавистически да се прояви и въ васъ. Единъ българинъ, като отиде въ кръчмата и се напие, може да изнесе и най-интимнитѣ работи, които сѫ му казани като на приятель. Нѣкои казватъ: какво отъ това, че изказалъ тия работи? Азъ забѣлѣзвамъ, че сѫщото това нѣщо става и между васъ. Има нѣкои работи, които не трѣбва да се изнасятъ. Азъ нѣма да ви кажа защо, но казвамъ, че това е въ ущърбъ на самитѣ васъ. Ако вие изнесете нѣкои отъ интимнитѣ работи на нѣкой вашъ приятель, вие сами ще се спънете въ живота си. Ако великиятъ законъ въ свѣта бѣше такъвъ, да изнасяме всичко, защо природата не е изнесла всичко, защо го държи закрито?

 

  По сѫщия законъ, има много свещени работи, които ние трѣбва да пазимъ. Докато ги пазимъ, има благородство въ насъ; изнесемъ ли ги, ние сами се унижаваме, ние сами се компрометираме. Човѣкъ, който изнася свещенитѣ нѣща, азъ казвамъ, че този човѣкъ проституира. Има извѣстни свещени работи, до които като дойде да говорите, кажете: приятелю, по този въпросъ нѣма да говоримъ, до тукъ ще спремъ. Напримѣръ, азъ говоря за човѣка, говоря за неговитѣ погрѣшки по отношение неговия умъ, неговото сърце и неговата воля, но дойде ли до човѣшката душа, азъ казвамъ: за душата не говоря. Въ мене има едно качество: когато говоря за човѣшката душа, азъ говоря само за доброто въ нея. Туй, което зная, то е, че Божествената душа нѣма абсолютно нищо лошо. И когато човѣкъ живѣе душевенъ животъ, т. е. когато душата му взима участие въ всички негови мисли, чувства и дѣйствия, такъвъ човѣкъ азъ наричамъ „новороденъ човѣкъ“. Въ Божественото у човѣка нѣма абсолютно нищо лошо, но когато се отнася до човѣка, въплотенъ въ материята, то е другъ въпросъ. И когато нѣкой пѫть азъ  правя бѣлѣжки, тѣ се отнасятъ до вашето въплотяване въ материята, такива сѫ вашитѣ отношения, но когато се говори за вашата душа, въпросътъ седи другояче. Затова, вие трѣбва да имате двѣ мнѣния за себе си. Човѣкъ едноврѣменно е нѣщо човѣшко и нѣщо Божествено. Това е правото положение на нѣщата, затова ще гледате всички да развивате Божественото въ себе си. Въ всинца ви Божественото не е укрепнало. У нѣкои То е много слабо, като малко дѣтенце. И ако вие не се заемете съ вашия разумъ да пазите Божественото отъ животинското, отъ нисшето въ себе си, то ще се осакати и при сегашното си развитие, вие ще се спънете, ще се върнете назадъ най-малко 1000 години отъ живота си.

 

  Азъ ви говоря като на окултни ученици. Ако не бѣхте такива, опасностьта за васъ щѣше да бѫде по-малка, понеже дѣтето, като знае дѣ седятъ сладкитѣ нѣща, като знае, че има скрити нѣкои работи, отива да ги бърка. Като не знае, не бърка и по-малко опасности има за него. Вие сте научили много работи, за които ще ви държатъ отговорни. Знанието всѣкога прави човѣка отговоренъ. Щомъ ви се разкрие една, каква и да е малка тайна, тази тайна веднага увеличава вашата отговорность, и вие сте свързани, вплетени съ нея. Ще кажете: защо е това свързване? Забѣлѣжете едно нѣщо: цѣлокупниятъ човѣкъ расте нагорѣ. То е хубавото. Носътъ и брадата растатъ надолу. Като разгледате хиромантически линиитѣ на рѫката си, какво забѣлѣзвате, какъ расте линията на сърцето? — Налѣво. Накѫдѣ отива линията на ума? — Надѣсно. Накѫдѣ отива линията на живота? — Надолу. Значи, имаме пакъ сѫщия законъ: линията на живота отива налѣво, линията на сърцето — налѣво, а линията на ума — надѣсно. Тогава, накѫдѣ отива линията на сѫдбата? Надѣсно, нагорѣ. Отъ тукъ, носътъ и брадата растатъ надолу, сърцето и животътъ — налѣво, а движението на Божествения умъ върви надѣсно. Отношението или пропорцията между тия величини е 1:2, затова не трѣбва само да мечтаете върху Божественото, но и да се спирате върху него, да работите за развиването му.

 

  Вие ще ме питате: въ какво седи Божественото? Ето въ какво се проявява Божественото. Когато имате единъ приятель, старайте се да откриете една добра черта въ него. Мнозина отъ васъ се оплакватъ, че нѣма кой да ги обича. Азъ ще ви прѣпорѫчамъ едно правило, какво трѣбва да правите, за да ви обичатъ. Всички може да използувате това правило, то е слѣдното. Имашъ единъ приятель, който искашъ да те обича. Намѣри въ него една отъ най-добритѣ му черти, дръжъ я постоянно въ ума си, и той ще те обикне. Щомъ го критикувашъ въ душата си, той не може да те обича. Между него и тебе винаги ще има една междина. И тъй, за да ви обича нѣкой, законътъ е слѣдниятъ: ще намѣрите едно хубаво качество въ този човѣкъ и ще го държите въ ума си. Ако постѫпвате така, нѣма да се намѣри човѣкъ въ свѣта, който да не ви обича. Този човѣкъ, като те срещне, ще каже: има единъ човѣкъ въ свѣта, който държи въ ума си една хубава идея заради менъ. Вънъ отъ това правило, вънъ отъ този законъ не могатъ да сѫществуватъ правилни отношения между хората. Казвате: трѣбва да познаваме човѣшкия характеръ! Приложете това правило и ще познаете човѣка. Приложете това правило за два мѣсеца помежду си, или единъ за другъ само. Срещнете нѣкого, когото не обичате. Постарайте се да намѣрите една добра черта въ неговия характеръ и да го обикнете. Направете този опитъ за два мѣсеца! Отдѣляйте всѣки день — сутринь 5 минути, на обѣдъ 5 м. и вечерь 5 м. — за размишление върху добритѣ черти на вашитѣ приятели.

 

  Ще постѫпвате при този опитъ по слѣдния начинъ: като станете сутринь, най-първо ще се спрете върху себе си, да видите, имате ли една хубава черта, едно отличително качество, по което да се различавате отъ другитѣ, и ще задържите туй качество въ ума си. За това качество ще се обикнете и ще го отправите и къмъ другитѣ. Като направите този опитъ съ васъ, вие се свързвате съ невидимия свѣтъ. На обѣдъ ще правите този опитъ съ вашия приятель, пакъ 5 м. Вечерь ще правите опита съ вашия ближенъ. Като правите опититѣ си, ще гледате, може ли възъ основа на туй хубаво качество въ всѣки едного да се съгради нѣщо цѣнно. Може. Отъ опита ви прѣзъ тия два мѣсеца ще видимъ, каква обща идея може да се извади. Прѣзъ тия два мѣсеца и азъ ще отдѣлямъ по 15 минути на день, да намѣря по едно добро качество въ васъ. Не ми е оставало до сега такова свободно врѣме, но сега ще отдѣля малко отъ врѣмето си, ще го посветя само за това, да намѣря доброто въ васъ. И слѣдъ два мѣсеца (до 9 II. 924 г,) ще формулираме това ново правило. Ще направимъ този опитъ, да видимъ, може ли това правило да работи между българитѣ. Ако работи, добрѣ; ако не работи, ще направимъ втори, трети опитъ, до като най-послѣ това правило проработи.

 

  Вие сте млади, силни и желанието ми е да не хабите напразно силитѣ, които имате сега. Азъ искамъ всички ваши сили и на ума, и на сърцето, и на волята да се използуватъ за добро. Азъ искамъ вашиятъ бѫдещъ животъ да бѫде съграденъ не на гранитъ, а на една диамантна воля, която да не се разклаща отъ никакъвъ вѣтъръ, отъ никакви бури и да имате една основна идея въ себе си, да вървите въ Божествения пѫть безъ никакво спиране. Туй е, което трѣбва да стане съ всѣки едното отъ васъ.

 

  Азъ ви говоря приятелски, защото искамъ да се развивате, да напреднете въ живота си. По-възрастнитѣ ваши братя и сестри очакватъ да излѣзе нѣщо отъ васъ. Тѣ очакватъ отъ васъ нѣщо, което въ тѣхъ нѣма. Иматъ право да очакватъ. Но вие трѣбва да знаете, че за постигане на възвишеното, на Божественото, на благородното въ човѣка се изискватъ усилия. Вие трѣбва да правите тия усилия. Ето, наскоро дохожда тукъ Марто, отличенъ виолонистъ. Той проявява такава техника, такова знание! Но всичко това е постигнато съ усилие, съ трудъ и постоянство. Днесъ единъ нашъ приятель — художникъ, изложи картинитѣ си, въ които личи знание, разбиране на краскитѣ. Но прѣзъ какви мѫчнотии, прѣзъ какви борби е миналъ той! И всички видни писатели, всички реформатори, въ каквото и да е направление на живота, сѫ минали все прѣзъ борби. Въ това отношение всички вие може да се ползувате отъ тѣхнитѣ опитности. Азъ искамъ животътъ ви да бѫде красивъ, най-първо да сте доволни отъ себе си. Има едно вѫтрѣшно, морално, Божествено доволство въ човѣка, и азъ желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вѫтрѣшно доволство въ себе си. Когато човѣкъ има това доволство, той е силенъ и мощенъ, не отпада духомъ. Това доволство азъ наричамъ „вѫтрѣшна връзка“, която сѫществува между всички възвишени сѫщества. Сега тази връзка не е скѫсана, разслабена е, но азъ желая тя да се уякчи. Напримѣръ, нѣкоя кость въ вашето тѣло се изкълчи, излѣзе навънъ и послѣ се намѣсти. Веднъжъ излѣзла тази кость навънъ, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате, при най-малката мѫчнотия въ живота, тя излиза навънъ. Нѣкой пѫть и въ васъ има такива навици, които се проявяватъ атавистически. Не е лесно да се намѣсти една изкълчена кость въ човѣка! Много ще вика човѣкъ, много ще плаче. Сѫщото нѣщо е и по отношение на вашитѣ мисли и чувства. Докато се намѣстятъ тѣ, много ще плаче човѣкъ. Кога ще ги намѣстваме, нѣма да ви казваме, но ще усѣтите такива болки, които едва ще издържите. Дойдете ли до най-силната болка, всичко ще се намѣсти. Всѣка болка въ свѣта има свой максимумъ на проявление. Дойдете ли до крайния прѣдѣлъ на болестьта, тя или ще прѣмине, или ще изгубите съзнание. По-добрѣ е болката да се прѣкрати, отколкото да изгубите съзнанието си. Въпросътъ не е да се прѣмахнатъ мѫчнотиитѣ, а да се разрѣшатъ. Нѣма отлагане вече. Всички окултни школи, всички окултни ученици съзнаватъ, че всички мѫчнотии сѫ дошли до крайния си прѣдѣлъ и трѣбва да се ликвидира съ тѣхъ. До 1925 година вие трѣбва да ликвидирате съ смѣткитѣ си — нищо повече. Имате на разположение още двѣ години. Не ликвидирате ли съ старото. . . азъ ще замълча. Не че е страшно, но казвамъ, че когато човѣкъ се спира въ своя пѫть, дохожда до онази точка на замръзване, дѣто всѣка умствена, всѣка духовна дѣятелность прѣстава. И тогава човѣкъ започва да живѣе единъ посрѣдственъ животъ, а човѣкътъ не е въ посрѣдствения животъ. Въ тия двѣ години вие ще се стегнете, усилено ще работите, нѣма какво да се плашите. Геройство се иска отъ васъ! На васъ младитѣ казвамъ: по-добри врѣмена отъ тия за вашия растежъ не сѫ наставали, затова ще гледате да ги използувате — ще развивате Божественото.

 

  И тъй, ще се насърчавате! Ще отправяте едни къмъ другъ добри мисли, добри чувства и желания. Ще дойдатъ и обратнитѣ процеси на ума, на волята — ще се разгнѣвите, ще се съмнѣвате — всичко това, обаче, сѫ външни промѣни, не сѫ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни бели. Това не засѣга вашия животъ. Ще гледате сѫщностьта на нѣщата. Ще бѫдете като онзи плувецъ, който пори водата съ греблата си и върви напрѣдъ. Вие може да срещнете по-малки или по-голѣми вълни, но като гребете непрѣкѫснато съ греблата си, ще достигнете брѣга. Ако оставите греблата си и кажете: какво ще стане съ насъ, дали ще излѣземъ благополучно на брѣга и т. н. — вълнитѣ могатъ да извиятъ лодката ви и да ви потопятъ въ водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трѣбва да излѣзете на другия брѣгъ! Другиятъ брѣгъ, това е новата култура.

 

  И азъ ви казвамъ: вашитѣ гребла, вашитѣ лопати сѫ здрави, трѣбва ви само работа и то постоянна работа.

 

Т. м.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

 

  — Тя постоянно ни весели.