Jump to content

1923_01_10 Окултна страна на живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Окултна страна на живота.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

Т. м.

 

Размишление.

 

Всѣка мисъль, или всѣка дума може да се задържи въ ума, или въ съзнанието на човѣка само тогава, когато е добре разбрана. Запримѣръ, какво разбирате подъ думата  „жажда“? — Жаждата означава известно вѫтрешно състояние. Жаждата не е страдание, както нѣкои мислятъ, защото, като се утоли съ вода, човѣкъ изпитва приятно чувство. Значи, жаждата подразбира подготовителенъ процесъ за нѣкакво приятно чувство.

 

Какво разбирате подъ думата „гладъ“? Гладътъ отнася ли се до самия човѣкъ? Думата „гладъ“ съдържа ли нѣкаква конкретна идея? И гладътъ означава известно вѫтрешно състояние. Когато кажемъ, че въ нѣкоя страна има гладъ, това значи, че жито нѣма въ тази страна. Гладувамъ и гладъ сѫ две различни понятия. Има ли нѣкакво отношение между жаждата и глада?

 

Тъй щото, всѣка дума, всѣка права мисъль има свои физически отражения. Мисъльта върви въ линии, които сѫ вълнообразни, както свѣтлиннитѣ лѫчи. Тия линии изглеждатъ прави, така се проектиратъ въ плоскостьта. Обаче, всѣка мисъль претърпява нѣколкократно пречупване, въ зависимость отъ срѣдитѣ, презъ които минава. Колкото е по-голѣма разликата въ гѫстотата на срѣдитѣ, презъ които мисъльта минава, толкова по-голѣми сѫ ѫглитѣ, които се образуватъ при пречупването на мисъльта. Следователно, при пречупване на мислитѣ се образуватъ различни ѫгли: остри, прави и тѫпи. При създаването на човѣшката рѫка, сѫщо така сѫ образувани ѫгли. Това показва, че силитѣ, които сѫ образували човѣшката рѫка, сѫ претърпяли известни пречупвания. При измѣрване дължината на рѫката е забелязано, че крадцитѣ, т. е. ония, които обичатъ да пипатъ, иматъ винаги по-дълги рѫце отъ честнитѣ, отъ добритѣ хора. Какъ ще си обясните този фактъ? — Много просто. Въ желанието си да пипнатъ нѣщо, да бръкнатъ въ нѣкой чуждъ джобъ, тѣ постоянно проектиратъ мисъльта си въ това направление, и по този начинъ хранятъ клеткитѣ на рѫката си повече, отколкото другитѣ удове. Тѣ иматъ желание да продължатъ рѫцетѣ си, да станатъ по-дълги, лесно да си служатъ съ тѣхъ, и рѫцетѣ имъ, наистина, се продължаватъ. Ако въ продължение на редъ поколѣния хората проектиратъ мисъльта си въ известна посока, съ цель да видоизмѣнятъ своя организъмъ въ дадено направление, тѣ ще постигнатъ желанието си.

 

1923_01_10_f1.gif

 

Миналата лекция говорихъ върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Какъ мислите, какво ще стане съ съзнанието на единъ ангелъ, ако се проектира къмъ земята? (— Ще се пречупи, понеже минава отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда). Окултиститѣ казватъ, че растенията сѫ деца на ангелитѣ. Доколко е вѣрно това твърдение, не е важно. Питамъ, обаче, презъ каква срѣда трѣбва да е минало съзнанието на растенията, за да сѫ се обърнали съ главата надолу? Дали това съзнание е минало презъ центъра на земята, или презъ другъ нѣкакъвъ центъръ? (— Не е минало презъ центъра на земята). — Каква форма щѣха да иматъ растенията, и въ какво положение щѣха да се намиратъ, ако бѣха минали презъ центъра на земята? Ако означимъ съзнанието на растенията съ правата АВ, съзнанието на животнитѣ ще върви въ перпендикулярна посока на АВ, а именно въ посока mn. Съзнанието на човѣка пъкъ ще върви въ посока nd, нагоре. Оттукъ се вижда, че между растенията и хората има известно подобие. И еднитѣ, и другитѣ се движатъ по единъ пѫть, но въ две различни посоки. Животнитѣ пъкъ представятъ преходна фаза, която съдействува за повдигане на човѣшкото съзнание.

 

1923_01_10_f2.gif

 

Човѣкъ трѣбва да учи, да дойде до причинитѣ на нѣщата, да разбира, защо съзнанието на растенията върви въ права посока, надолу къмъ земята, и защо съзнанието на хората върви въ права посока нагоре, къмъ центъра на слънцето. Споредъ нѣкои окултисти растенията сѫ деца на ангелитѣ, а животнитѣ — деца на арахангелитѣ. Като се проследи развитието на човѣшкото съзнание, вижда се, че то е минало презъ центъра на земята и продължава да се движи нагоре, по направление къмъ центъра на слънцето. Значи, растенията се движатъ отъ посока А къмъ В; хората се движатъ отъ посока С къмъ D. Правата CD показва посоката на движението на човѣшкото съзнание, когато е слизало въ материята.

 

Сега, когато човѣкъ еволюира, неговото съзнание се движи въ обратна посока, отъ D къмъ С, къмъ центъра на слънцето, къмъ Първичния центъръ, по който нѣкога се е движило. Отъ дветѣ посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръста, който е въ постоянно движение. Между растенията и хората има известно отношение: Главитѣ на растенията сѫ забити въ земята, главитѣ на хората сѫ свободни. Растенията се подпиратъ на главитѣ си, а хората — на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движатъ въ диаметрално противоположни посоки, тѣ иматъ съвършено различни разбирания. Разликата въ разбиранията имъ се заключава въ следното: растенията не познаватъ, какво нѣщо е грѣхъ, престѫпление, срамъ. Тѣ вършатъ всичко открито. Хората познаватъ грѣха, престѫпленията. Тѣ вършатъ нѣщата тайно. Човѣкъ е придобилъ тѣзи нѣща отъ времето, когато е минавалъ презъ центъра на земята. Едва сега той се връща къмъ първоначалното си положение; едва сега съзнанието му се отправя къмъ центъра на слънцето. Въ движението си нагоре, той се подлага на чистене, да освободи съзнанието си отъ всички утайки на своето минало. Едва сега човѣкъ започва да изучава великитѣ мистерии на живота. Съзнанието на растенията пъкъ едва сега минава презъ центъра на земята, затова е свободно отъ онѣзи качества, които човѣкъ е придобилъ въ миналото си.

 

Каквото да се говори за съзнанието, както да се обяснява, все ще останатъ нѣкои нѣща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има нѣкои неясни за васъ въпроси. Казвате: Защо не може и не трѣбва да разберемъ всички въпроси? Ще ви отговоря съ следния примѣръ. Представете си, че имате единъ голѣмъ хамбаръ пъленъ съ жито. Човѣшкото съзнание иска да изследва, какво количество жито има въ хамбара. Това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година нѣма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човѣкъ при това положение? — Нищо не печели. Щомъ е така, на човѣка не остава нищо друго, освенъ да се откаже отъ желанието си да изследва всичкото жито. Колкото да е любознателенъ, нека остави нѣкои въпроси неизследвани. Въ неговъ интересъ е да остави часть отъ житото неизследвано. Човѣкъ все трѣбва да остави нѣщо неизследвано въ живота си, за да му послужи като основа на бѫдещия му животъ. Така постѫпва и природата. Тя крие много тайни въ себе си, които постепенно, по малко открива на онѣзи, които искрено желаятъ да учатъ.

 

Сега ще ви дамъ единъ примѣръ сами да направите сравнение, да видите, какъ хората ценятъ нѣщата. Представете си две общества, които иматъ различни разбирания и различни изисквания. Едното общество се стреми къмъ голѣми работи и тѣхъ цени. Другото общество пъкъ цени малкитѣ работи. Предъ тѣзи общества се явяватъ двама атлети: първиятъ носи на гърба си тежесть отъ 200 кгр. Вториятъ носи единъ скѫпоцененъ камъкъ отъ 500 гр. тежесть. Като се явятъ предъ тѣзи общества, първото ще рѫкоплѣска на първия атлетъ, него ще признае за герой, а на втория ще се смѣе. Второто общество ще признае за герой втория атлетъ, на него ще рѫкоплѣска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. — Защо? — Защото, като се стреми къмъ малкитѣ работи, второто общество може да цени и разбира и голѣмитѣ работи. Първото общество пренебрегва малкитѣ работи. Героятъ, който носи 200 кгр. на гърба си, е физически силенъ човѣкъ. Той е развилъ своята мускулна сила. Вториятъ герой, който носи тежесть отъ 500 гр., е умствено силенъ човѣкъ. Той е развилъ своитѣ умствени способности. Скѫпоценниятъ камъкъ, който тежи само 500 гр., представя знанието, което този човѣкъ е складиралъ въ главата си. Тъй щото, първиятъ герой носи тежесть на гърба си, а вториятъ — въ главата си. И затова, като казвамъ, че природата е скрила своитѣ тайни и по малко ги разкрива, имамъ предъ видъ човѣшката глава, въ която се криятъ голѣми богатства. Тѣзи богатства се откриватъ по малко, постепенно, и то само за разумнитѣ, за добритѣ и прилежнитѣ хора, които обичатъ да работятъ.

 

И тъй, всички учени хора сѫ атлети, които носятъ въ главата си скѫпоцененъ камъкъ отъ 500 гр. тежесть. Тѣ искатъ да знаятъ, какъ е създаденъ свѣтътъ и работятъ въ това направление. Първоначално свѣтътъ е билъ създаденъ отъ едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днесъ, обаче, свѣтътъ е станалъ толкова голѣмъ, че и ангелитѣ не могатъ да го носятъ. Въ течение на вѣковетѣ, отъ това житно зърно сѫ могли да произлѣзатъ цѣли свѣтове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа въ житното зърно. Всѣко нѣщо съдържа освенъ жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представя спящи, паднали сѫщества. Тѣ чакатъ времето си да се събудятъ, да започнатъ да се развиватъ. Следователно, една отъ задачитѣ на всѣки човѣкъ е да събуди тази инертна материя въ себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателенъ животъ. Тази инертна материя се срѣща и въ най-малкитѣ пѣсъчинки, които хората подритватъ безъ да знаятъ, че въ тѣхъ се криятъ сѫщества, които чакатъ часа на своето пробуждане. Тѣ казватъ: Едно време и ние ритахме като васъ, но сега се учимъ да не ритаме.

 

Това сѫ редъ философски разсѫждения, които ще ви помогнатъ дотолкова, доколкото можете да ги приложите въ живота си. Знанието на човѣка, колкото малко да е, се цени въ зависимость отъ това, доколко може да се приложи въ сегашния преходенъ животъ, който той минава. Ако знанието на човѣка е въ състояние да извърши нѣщо разумно за него, да го повдигне поне единъ милиметъръ по-високо отъ обикновеното му положение, е на мѣстото си. Презъ всѣки периодъ на живота си, човѣкъ складира въ подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представятъ онова истинско, положително знание, къмъ което всѣки се стреми. Въ развитието си, човѣшкото съзнание минава презъ разни фази, вследствие на което цени нѣщата различно. Въ една отъ своитѣ фази на развитие, човѣкъ ще цени онзи атлетъ, който носи на гърба си 200 кгр. тежесть. Въ друга фаза на развитие той ще цени онзи атлетъ, който носи въ главата си скѫпоцененъ камъкъ, тежъкъ 500 гр. Въ трета фаза на развитие, той ще цени житното зърно. Възъ основа на това различие, ние познаваме нѣколко вида съзнания въ природата: съзнание на минералитѣ, на растенията, на животнитѣ и на хората. На тѣзи четири категории съзнания отговарятъ други четири вида съзнания отъ невидимия свѣтъ. Казано е, запримѣръ, че растенията сѫ деца на ангелитѣ. Сега се явява въпросъ, защо ангелитѣ трѣбва да взиматъ формата на растенията? Това е единъ неизвестенъ въпросъ — хиксъ (х). Следъ това се явява въпросътъ, защо Богъ е направилъ човѣка отъ пръсть? Не можа ли да го направи отъ друго нѣщо? Това е второ неизвестно — игрекъ (у). Значи, имате едно уравнение съ две неизвестни. Трѣбва да намѣрите начинъ, какъ да решите това уравнение.

 

Ангелитѣ се свързватъ съ съзнанието на растенията, за да имъ помогнатъ да развиятъ добродетели. Растенията сѫ лишени отъ добродетели, затова сѫ обърнати съ главата надолу. Слънчевата енергия действува главно върху крайницитѣ имъ — тѣхнитѣ добродетели, и помага за развитието имъ. Хората пъкъ, понеже иматъ донѣкѫде развити добродетели, сѫ поставени съ главата нагоре, да развиятъ въ себе си повече мисъль. Слънчевата енергия доставя на човѣка онѣзи материали, които сѫ необходими за съграждане на причинното тѣло — основата на неговата мисъль. Човѣшката мисъль се съгражда отъ образи, които причинното тѣло създава. Мисъль безъ образъ не сѫществува. Следователно, човѣкъ не може да мисли, ако нѣма въ съзнанието си никакъвъ образъ. Образитѣ за нѣщата се криятъ въ причинния свѣтъ. Затова, именно, човѣшката глава трѣбва да бѫде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевитѣ лѫчи, въ човѣшката глава се развиватъ такива центрове, които сѫ необходими за съграждане на причинното тѣло. Слѣзълъ на физическия свѣтъ, човѣкъ се явява съ добре развито физическо тѣло. Днесъ то служи като база, върху която се развиватъ другитѣ тѣла: астрално, ментално и причинно. И наистина, виждаме, че въ физическо отношение човѣкъ е пригоденъ за живота на земята. Хиляди години е работено въ това направление, за да може човѣкъ самостоятелно да расте и да се развива, да използува условията на физическия свѣтъ.

 

И тъй, въ човѣка първо се е създало физическото тѣло, за да послужи като основа за съграждане на останалитѣ тѣла. У нѣкои хора физическото тѣло е напълно завършено, затова тѣ могатъ да минатъ въ астралния свѣтъ и да започнатъ строежа на астралното си тѣло. У други хора физическото тѣло не е още напълно развито, вследствие на което тѣ дълго време още трѣбва да прекарватъ на физическия свѣтъ, докато напълно завършатъ строежа на физическото си тѣло. Тъй щото, физическото тѣло представя основа за астралното; астралното представя основа за менталното; менталното — за причинното и т. н. Едно трѣбва да знаете: всѣко тѣло трѣбва да бѫде така усъвършенствувано, че да може свободно да расте и да се развива въ съответния за него свѣтъ. Като знаете това, не трѣбва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това въ единъ животъ. На детето е позволено да си играе, да живѣе въ илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нѣщата. Той трѣбва да разбира нуждитѣ на хората. Понеже вие строите пѫтища, по които ще минаватъ Божествени тренове, не ви е позволено нито въ морално, нито въ физическо отношение да си играете, да постѫпвате, както намирате за добре. Когато питате, защо не можете да живѣете, както искате, ще си отговорите: Ние сме инженери на Божиитѣ пѫтища, затова не можемъ, пъкъ и не ни е позволено да живѣемъ, както искаме. Всѣки Божественъ пѫть извършва опредѣлена работа.

 

Веднъжъ сте инженери, за интереситѣ на хиляди хора вие трѣбва да строите пѫтища, по които тѣ ще минаватъ, по всички правила на новата наука. Това значи моралъ. Като прилагате този моралъ, вие не можете да живѣете, както искате, но ще работите, както Богъ иска. Не работите ли, както Богъ иска, веднага кармата ще дойде. Строгъ и неумолимъ е кармическиятъ законъ! Дошълъ на земята, всѣки човѣкъ е работникъ, инженеръ, който строи пѫтища. Той е държавенъ работникъ, на когото се плаща редовно. Отъ него не се иска нищо друго, освенъ да бѫде съвестенъ, добре да изпълнява службата си. И въ Писанието е казано: „Прави правете Божиитѣ пѫтища!“ Не мислете, че като ученици, не сте отговорни за работата си. — Именно, като ученици, вие носите по-голѣма отговорность, отколкото, ако не бѣхте ученици. Вие строите вашия бѫдещъ животъ, вашия бѫдещъ моралъ. Вашиятъ моралъ трѣбва да се отличава отъ този на другитѣ хора. Пѫтищата, по които съвременнитѣ хора вървятъ, сѫ желѣзни. Какъвъ е резултатътъ отъ тия желѣзни пѫтища? — Резултатътъ е такъвъ, че отъ сто души, които вървятъ по тѣзи пѫтища, 75% умиратъ, а само 25% оцѣляватъ. Божественитѣ пѫтища, които днесъ строите, трѣбва да се отличаватъ съ съвършено другъ моралъ. Новиятъ моралъ, който можете да прилагате, като начинаещи ученици въ Школата, трѣбва да има другъ процентъ, а именно: 75% да минаватъ пѫтищата благополучно, а само 25% да не издържатъ. Колкото повече напредвате, процентътъ на издържалитѣ трѣбва да се увеличава, да бѫде 100%, да нѣма нито едно изключение. Такъвъ е Божествениятъ моралъ. Въ Божиитѣ пѫтища нѣма жертви, нѣма погрѣшки. Тамъ всичко върви гладко, хармонично. Като извървите единъ Божественъ пѫть отъ 30 години, нито единъ пѫтникъ не трѣбва да пострада. Това значи Божественъ моралъ.

 

Дръжте въ ума си идеята: пѫтьтъ, по който вървите, трѣбва да бѫде толкова правиленъ, толкова хармониченъ, че нито единъ човѣкъ да не пострада, нито една жертва да не погълне. Съ други думи казано: когато говорите, мислите, чувствувате или действувате, нито въ една ваша дума или мисъль, нито въ едно ваше чувство или действие, да нѣма най-малъкъ фалшъ. Всичко да е точно на своето мѣсто. Думитѣ, мислитѣ, чувствата и действията представятъ Божествени пѫтища, които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да проправя. Когато строи една кѫща, инженерътъ трѣбва да бѫде честенъ, добросъвестенъ и да каже на домакина, на когото строи: Ще ти направя една кѫща отъ толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски. Прочети ги и ще се увѣришъ въ думитѣ ми. Домакинътъ провѣрява и вижда, че инженерътъ говори истината. Ще възразите, че е невъзможно въ готова кѫща да се броятъ керемидитѣ, тухлитѣ, гредитѣ. — Възможно е. Всѣко нѣщо вързано на земята, вързано е и на небето. И въ духовния свѣтъ има инженери, предприемачи, които строятъ, правятъ изчисления, провѣряватъ нѣщата. Затова е казано, че нѣма нѣщо скрито — покрито въ свѣта. Въ духовния свѣтъ инженеритѣ разполагатъ съ особени увеличителни лещи, които поставятъ предъ готовата кѫща и гледатъ. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представятъ въ увеличенъ видъ и могатъ свободно, безпрепятствено да се броятъ, както въ нѣкоя незавършена кѫща. Щомъ направятъ изчислението, отстраняватъ лещата и гледатъ на кѫщата съ обикновено око. Въ духовния свѣтъ всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство може лесно да се провѣри, истинно ли е, или не. Тамъ най-малката дисхармония, най-малкиятъ фалшъ е на лице.

 

Когато се говори за промѣна въ съзнанието, тази промѣна лесно може да стане съ децата, а не съ самитѣ родители. Запримѣръ, майка музикантка и баща, съ наклонность да краде, раждатъ синъ. Ако синътъ вземе външната форма на родителитѣ си, а въ съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисълъ, по съзнание той ще седи по-високо отъ родителитѣ си. Обаче, ако синътъ вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието отъ родителитѣ си, отъ една страна той ще бѫде музикантъ, а отъ друга — крадецъ. Като свири и пѣе, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе отъ родителитѣ си съдържанието и смисъла на тѣхното съзнание, то носи тѣхни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисълъ, а вземе външната форма на родителитѣ си, то ще наследи тѣхнитѣ външни чърти. Въ първия случай детето е наследило нѣщо вѫтрешно отъ родителитѣ си. Въ втория случай детето външно, по кръвь, по форма само прилича на родителитѣ си, а по съдържание и смисълъ е чуждо за тѣхъ.

 

И тъй, ако искате да се освободите отъ нѣкаква фамилна, родова слабость, вие трѣбва да вземете само формата на тази слабость, но не и нейното съдържание и смисълъ. Запримѣръ, бащата обича да пие. И синътъ може да пие, но не вино, както баща си, а — вода. Щомъ вземете формата на нѣкоя слабость отъ родителитѣ си, изпразнете тази форма и вложете въ нея свое съдържание и свой смисълъ. Ясенъ ли ви е този въпросъ сега? Или ще кажете, че е толкова ясенъ, колкото и по-рано. Споредъ мене, едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човѣшката философия: две изтъчешъ, три разтъчешъ. Ако всички въпроси ви станатъ ясни, нѣма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Запримѣръ, съвременнитѣ естественици твърдятъ, че броятъ на елементитѣ въ природата е строго опредѣленъ, тѣ нито се намаляватъ, нито растатъ. — Това е модерно схващане въ философията. Въ сѫщность не е така. Всѣка година се придава по единъ новъ елементъ въ природата. Този елементъ иде отвънъ нѣкѫде и влиза въ козмоса. Външно, въ физическия свѣтъ това не е констатирано въ промѣнитѣ на човѣшкото съзнание. Всѣки моментъ въ човѣшкото съзнание се влива нѣщо ново.

 

Като разрешаватъ известенъ въпросъ, нѣкои философи казватъ: Ние бѣхме разрешили въпроса добре, но въ съзнанието ни влѣзе новъ елементъ, хиксъ (х), който развали работата. Тѣ правятъ изчисление и намиратъ, че хиксъ е равенъ, запримѣръ, на единица. Тъкмо разрешатъ въпроса, на другия день още единъ новъ елементъ, игрекъ (у), влиза въ съзнанието имъ и разваля работата. Изчисляватъ на какво е равенъ игрекъ и намиратъ, че е равенъ, запримѣръ, на две. После влѣзе новъ елементъ въ съзнанието, който постоянно го измѣня, а отъ това и материята се диференцира.

 

Въ съвременната химия се говори за атомитѣ на елементитѣ, запримѣръ, за атома на златото, като считатъ, че въ всички случаи този атомъ запазва едни и сѫщи свойства. Въ действителность не е така. Атомътъ на златото въ минералното царство се различава отъ атома на златото въ растенията; последниятъ се различава отъ атома на златото въ животнитѣ; най-после атомътъ на златото въ животнитѣ се различава отъ този въ кръвьта на хората. Имаме четири вида атоми на златото, съ различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се измѣнятъ свойствата на единъ и сѫщъ елементъ. Съвременнитѣ химици казватъ, че единъ отъ най-лекитѣ газове е водородътъ. Тѣ не взиматъ предъ видъ гѫстотата на първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ. Тази първична еманация е хиляди пѫти по-лека, по-чиста, по-фина отъ материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всѣкога трѣбва да се изхожда отъ нейното първично състояние. Отъ тази материя зависи проявата на нашето съзнание. Отъ материята зависятъ действуващитѣ сили въ цѣлия козмосъ. Тъй щото, всѣки день, всѣка минута, всѣки моментъ въ живота се внася нѣщо ново. Ако за моментъ само приемемъ, че това втичане на новото престава, съ козмоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радость, потикъ, тласъкъ у всички живи сѫщества.

 

Какво представя новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всѣкога, за всички времена. — Защо? — Защото новото иде всѣки моментъ. Никой ученъ, никой светия, никой ангелъ даже не знае, какво носи бѫдещето въ себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима. Щомъ се прояви, тя става постижима. Стремете се къмъ проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито въ хамбара.

 

1923_01_10_f3.gif

 

Сега ще ви задамъ въпроса: Трѣбва ли всичко да опитвате? Ще отговоря съ следния примѣръ. Представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскость, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостьта е закачена една кошница съ ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи, имате нѣщо подобно на везни, които се намиратъ въ равновесие. По едно време дохожда единъ философъ при васъ и казва: Защо не вземешъ една кука и не извадишъ нѣколко ябълки отъ кошницата да ги опиташъ? Вие виждате една кука близо до васъ, взимате я и съ нея посѣгате къмъ кошницата, изваждате нѣколко ябълки и ги опитвате. Въ този моментъ равновесието се нарушава, плоскостьта се наклонява къмъ точка В, дето седите вие, и се образува единъ полукрѫгъ отъ D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трѣбва да се мѣсти, постепенно да отива къмъ с; сѫщевременно и кошницата трѣбва да се мѣсти.  Когато тежестьта се намалява, раменетѣ на лоста трѣбва да се скѫсяватъ, за да се запази равновесие. Иначе, наруши ли се равновесието, вие ще се намѣрите на земята. — Защо идатъ нещастията въ свѣта? — Защото опитвате ябълкитѣ безъ да познавате закона на равновесието. Този законъ е свързанъ съ правилното движение въ живота. Точката А представя мѣстото на вашия идеалъ. Опасенъ е този идеалъ, ако искате да го достигнете съ кука. Идеалъ съ кука не се достига. Ще отидете на мѣстото, дето е той, и тамъ ще си вземете отъ него. — Искамъ да бутна този кошъ, да си взема нѣколко ябълки. — Не, отдалечъ ще гледашъ коша и нѣма да буташъ, докато не намѣришъ правиленъ начинъ, какъ да решишъ задачата.

 

И тъй, за да не изгубите равновесието въ живота си, не бутайте коша съ ябълкитѣ, докато не сте намѣрили правиленъ начинъ, какъ да го бутнете и какъ да си извадите нѣколко ябълки.

 

Желая ви да разсѫждавате правилно, да придобиете такова знание, което всѣкога можете да приложите въ живота си, и посрѣдствомъ което всѣкога можете да градите. Безъ това знание никакъвъ моралъ не можете да създадете въ себе си.

 

Т. м.

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

13 Лекция отъ Учителя, държана на

10 януарий, 1923 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...