Jump to content

1922_12_13 Законъ за съотношения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Законъ за съотношения.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

Т. м.

 

Четоха се работитѣ върху темата: „Предназначението на дихателната система“.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Елементи на човѣшката речь“.

 

1922_12_13_f1.gif

 

Сега, да вземемъ правата АВ. Тя не е образувана произволно, но е произлѣзла отъ нѣкакъвъ разуменъ източникъ, отъ нѣкакво разумно сѫщество. При това, образуването ѝ се дължи на известна причина. Какъ опредѣлятъ въ геометрията правата линия? (— Най-кѫсото разстояние между две точки се нарича права линия). Или, правата линия представя процесъ, извършенъ съ най-малки разходи. Отъ правата АВ надолу спущаме перпендикуляра ОС. Следъ това начъртаваме кривата МN, като предполагаме, че и тя излиза отъ сѫщия центъръ, отъ който излиза правата ОС. Каква е дължината на линията МN въ сравнение съ перпендикуляра ОС? — Линията МN е по-дълга отъ ОС, защото е крива. Да предположимъ, че линията ОС представя витло на аеропланъ. Какво става съ аероплана, ако витлото усилва, ускорява движението си? — Аеропланътъ започва да се издига нагоре. — Какво става съ аероплана, ако витлото намалява движението си? — Аеропланътъ започва да слиза надолу. — Какво е отношението между енергиитѣ въ двата случая? — При издигането си нагоре, аеропланътъ надделява земното притегляне. При слизането си надолу, това притегляне вече не му противодействува.

 

1922_12_13_f2.gif

 

Представете си сега, че кривитѣ А и В (фиг. 2) сѫ условия, при които животътъ може да се прояви. Приемаме, че кривата А представя планинско мѣсто, изложено на силни вѣтрове. Единъ вашъ приятель посадилъ на това мѣсто сливи и казва, че като завържатъ и узрѣятъ сливитѣ, ще ви даде отъ тѣхъ. Кривата линия В представя долина, въ която другъ вашъ приятель е посадилъ сливи и обещава, че когато узрѣятъ, ще ви даде отъ тѣхъ. Кой отъ двамата ви приятели ще има по-голѣма възможность да изпълни обещанието си? — Онзи, който живѣе въ долината. — Колко на стотѣ той ще има възможность да изпълни обещанието си? Ако пъкъ имате единъ боленъ, гдѣ трѣбва да живѣе, за да се излѣкува по-скоро: на височината, или въ долината? — На височината ще оздравѣе по-скоро, отколкото въ долината. Следователно, неблагоприятнитѣ условия въ едно отношение сѫ благоприятни въ друго отношение; и благоприятнитѣ условия въ едно отношение сѫ неблагоприятни въ друго отношение. Оттукъ може да се извади закона: следъ всѣка несполука иде сполука.

 

За обяснение на този законъ ще приведа следния примѣръ. Вие сте боленъ, очаквате отъ вашия приятель сливи, които той ви е обещалъ. Приятельтъ ви живѣе на планинското мѣсто А. Чакате день, два, седмица, две, месецъ, той нищо не изпраща. По едно време решавате самъ да отидете при него да видите, защо не ви изпраща обещаното. Отивате при него и влизате въ обяснения. Той ви развежда изъ своитѣ имения, показва ви градинитѣ си, разказва ви, при какви условия се развиватъ дръвчетата му, и въ тѣзи обяснения и разходки, вие оставате при него цѣлъ месецъ. Въ това време, обаче, подъ влиянието на чистия планински въздухъ, болестьта ви изчезва, вие напълно оздравявате. Питамъ: кое струва повече, въ дадения случай, сливитѣ или здравето? Ето, една ваша несполука се последва отъ сполука. Законътъ за съотношенията действува навсѣкѫде въ природата и може математически да се опредѣли, какво е отношението на едната величина къмъ другата.

 

Представете си, че нѣкой обещава да ви услужи въ нѣщо. Думата „услужвамъ“ е положителна. Въ този смисълъ, можете ли да опредѣлите, колко на сто е вѣроятностьта даденъ човѣкъ да ви услужи? Нѣкога, отъ сто обещания могатъ да се изпълнятъ само едно или две. Това показва, че лицето, което обещава, се намира при условия на физическия свѣтъ. Нѣкога, отъ сто обещания могатъ да се изпълнятъ 99. Това показва, че лицето се намира при условия на ангелския свѣтъ, дето възможноститѣ за реализиране на даденитѣ обещания е по-голѣма. Най-после, на сто обещания могатъ да се реализиратъ 101. Това показва, че лицето се намира при условия на Божествения свѣтъ. Оттукъ виждате, какви сѫ възможноститѣ за реализиране на идеитѣ въ физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Има известно отношение въ тия възможности. Това лесно може да се опредѣли, ако човѣкъ знае предварително, отде произтича дадената енергия, която ще се впрегне на работа. Източникътъ на енергията опредѣля възможноститѣ. Значи, между енергията и възможноститѣ, които тази енергия съдържа, има известно съотношение.

 

Следователно, на физическия свѣтъ възможноститѣ за реализиране на едно обещание могатъ да бѫдатъ едно или две на сто. Запримѣръ, искате да срещнете единъ заекъ въ гората. Вѣроятностьта да го срещнете е само едно на сто. Значи, малка е вѣроятностьта да го срещнете. Много условия могатъ да попрѣчатъ на тази срѣща. Искате да срещнете нѣкой човѣкъ, който ви е обещалъ тази срѣща. Само две на сто има вѣроятность да го срещнете. Всички останали случаи до стотѣ сѫ изключения. И затова казваме, че човѣкъ много обещава, малко изпълнява. Дойдете ли до ангелския свѣтъ, тамъ на 100 обещания 99 се изпълняватъ. Въ този свѣтъ и най-възвишенитѣ сѫщества се намиратъ при условия, че каквото предприематъ, да го свършатъ 99 на сто успѣшно, а съ едно на сто изключение. Въ Божествения свѣтъ, обаче, нѣма нито едно изключение за неуспѣхъ. Тамъ на 100 обещания 101 се изпълняватъ. Ангелитѣ се занимаватъ съ живота на растенията. Ако нѣкой се заеме да разорава една нива и я оре и посѣва 99 години наредъ, нивата ще роди точно толкова пѫти, колкото пѫти я посѣвалъ. На стотния пѫть този човѣкъ се отказва да оре и не посѣва нивата. Мислите ли, че тази нива ще роди? — Нѣма да роди нищо. — Това, именно, е едното изключение въ ангелския свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, ако нѣкой се откаже на стотния пѫть да посѣе нивата, сто души ще го заставятъ да я посѣе. Ще не ще, този човѣкъ ще посѣе нивата, и то не само сто пѫти, но 101 пѫти даже. Въ Божествения свѣтъ не се позволява абсолютно никакво изключение. Дали си човѣкъ или духъ, щомъ боравишъ съ законитѣ на Божествения свѣтъ, никакво изключение не се допуща

 

И тъй, следъ всѣки щастливъ случай въ живота, иде единъ нещастенъ. На всѣка планина съответствува долина. Това е законъ въ природата. Тъй щото, когато нѣкой слиза, това показва, че той е на височина. Когато се качва, той е въ низина. Изкачването по планината изисква подемъ на човѣшкия духъ. Слизането въ долината изисква отъ човѣка внимание. И въ двата случая има препятствия, само че тия, които заставятъ човѣка да се качва нагоре, сѫ корубести, изпѫкнали. Тия пъкъ, които го заставятъ да слиза надолу, сѫ вглѫбнати. Препятствията ще заставятъ човѣка да намѣри извора. — Ами ако кривна налѣво, или надѣсно? — Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. Въ това отношение, сѫществува единъ законъ въ природата, а именно: следъ всѣки щастливъ случай иде единъ нещастенъ. Следъ всѣка радость иде скръбь. Скръбьта и радостьта сѫ две различни състояния, презъ които човѣшката душа неизбѣжно трѣбва да мине. Могатъ ли скръбьта и радостьта да се предизвикатъ отъ една и сѫща причина, или да се произведатъ отъ едно лице? Радостьта е планински връхъ, а скръбьта — долина. Затова се казва, че който страда, той слиза въ долината. Като слѣзе въ долината, човѣкъ започва да оре, да копае, да сѣе, вследствие на което рѫцетѣ му се покриватъ съ пришки. Каквато е разликата между планинския връхъ и долината, такава е разликата между радостьта и скръбьта. Планинскиятъ въздухъ е рѣдъкъ, чистъ и студенъ. Въздухътъ въ долината е гѫстъ, нечистъ и топълъ. Растителностьта въ долината е по-буйна, по-изобилна, а на върха — по-слаба, по-оскѫдна. Може ли човѣкъ да бѫде постоянно радостенъ? — Не може. Ако разглеждате нотитѣ, ще видите, че има цѣли, половини, четвъртини, осмини и т. н. Всѣка отъ тѣхъ трае строго опредѣлено време. Между всѣка нота и времето има известно съотношение. Възъ основа на този законъ, радоститѣ и скърбитѣ иматъ опредѣлено време на траене. Нѣкоя радость или скръбь трае само единъ моментъ, равенъ на траенето на 1/641/321/161/8 нота. Нѣкога трайностьта имъ е по-голѣма, равна на 1/41/2 или цѣла нота. Нѣкои радости и скърби иматъ ехо, вследствие на което тѣ траятъ повече отъ опредѣленото за тѣхъ време и казваме, че сѫ продължителни. Радоститѣ и скърбитѣ въ живота сѫ моментни само, а когато ние казваме, че продължаватъ много, това се дължи на тѣхното ехо. Запримѣръ, нѣкой ви удари. Болката, която усѣщате, е резултатъ на първия ударъ. Ако болката още продължава, тя е рефлексия на първия ударъ. Значи, между интенсивностьта на енергията и продължителностьта на времето има съотношение. Като знаете това, вие можете да изчислите математически, колко време — часове минути или секунди, ще трае известна болка. За това е необходимо да знаете силата, съ която е нанесенъ ударътъ. Забелязано е при това, че болката постепенно се намалява. Въ първия моментъ е била най-силна, но този моментъ не се повтаря.

 

Законътъ за съотношението се изявява навсѣкѫде въ природата и въ живота, но вие трѣбва да го изучавате, за да можете разумно да се ползувате отъ него. Знаете, запримѣръ, че страданието трае моментъ само, а следъ това иде неговото ехо, което продължава часове, седмици и месеци. Ето, тукъ ще прилагате волята си. Като ви заболи зѫбъ, ще знаете, че болката трае моменти само. Затова, съ силата на волята ще гледате да прекратите рефлексиитѣ на тази болка. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Като ги заболи зѫбъ, или като заболѣятъ отъ нѣкаква болесть, тѣ казватъ: Азъ зная, че ще боледувамъ най-малко цѣла седмица. И така става. Тѣ съзнателно се подаватъ на отражението на болестьта. — Не, човѣкъ трѣбва да знае, че всѣка болесть трае нѣколко момента само, а отъ психиката на човѣка зависи, колко време ще продължатъ рефлексиитѣ на болестьта. Математически може да се опредѣли, каква часть отъ секундата ще продължи известно страдание, или известна болка. Затова, като ви налегне нѣкакво страдание, ще му напомните, че то е кратковременно, да не се забрави да седи часове и дни. Щомъ кажете така, страданието ще си отиде. Сѫщото нѣщо става и съ радостьта. И тя е кратковременна. И да искате да я задържите повече време, тя си отива, защото въ съзнанието ви предварително е сложена мисъльта, че тя скоро ще ви напусне. И действително така става.

 

Както виждате, има известно съотношение между мислитѣ и желанията. Следъ всѣка силна мисъль иде слаба проява въ характера на човѣка. Следъ всѣко благородно чувство се проявява нѣкаква слабость. Като знаете това, вие всѣкога трѣбва да бѫдете готови да посрѣщате тия нѣща съ спокойствие. Щомъ се качите на върха, вие знаете, че непременно ще слѣзете. Затова, отъ васъ се иска да бѫдете внимателни, да бѫдете всѣкога готови, да сте на щрекъ. И тогава, ако сте били внимателни, ще слѣзете отъ върха бавно, спокойно. Иначе, рискувате да паднете. Следъ всѣко лошо чувство, или следъ всѣка лоша мисъль, вие ще проявите нѣкаква силна, възвишена мисъль, или благородно чувство. По този начинъ природата внася равновесие въ всички прояви на живота. Причината за тѣзи рѣзки промѣни се дължи на факта, че ние сме свързани съ свѣтове по-високи и по-низки отъ нашия, които ни въздействуватъ по единъ или по другъ начинъ. Когато сме скръбни, или когато нарушимъ равновесието въ природата, отъ ангелския свѣтъ ни дохожда помощь, докато се възстанови това равновесие. Като се повдигне разположението ни, отъ низшия свѣтъ идатъ сѫщества да ни ограбятъ, и ние изгубваме придобитото. Следователно, при всѣко нарушаване на Божествения редъ и порядъкъ отъ ваша страна, идатъ разумни сѫщества да възстановятъ това равновесие. Дали сте достойни за тази помощь, или не, тѣ не държатъ смѣтка. Цельта е да се тури редъ въ природата, да се възстанови първото ѝ положение. — Тогава, на какво се дължи успѣхътъ и неуспѣхътъ на хората? — Преди да се отговори на този въпросъ, вие трѣбва да се запитате, какъвъ успѣхъ очаквате: материаленъ, духовенъ или умственъ?

 

Задавали ли сте си конкретно въпроса, какво искате да бѫдете, или какво искате да придобиете? Често у васъ се раждатъ мисли, желания и чувства, които не сѫ ваши, и като не знаете това, искате на всѣка цена да ги реализирате. Запримѣръ, четете нѣкой авторъ, и като свършите книгата му, у васъ се явява силно желание да станете поетъ, или писатель като него. — Тази мисъль не е ваша. Това е било нѣкогашното желание на автора на книгата да стане поетъ, писатель. Той силно желаелъ това и го постигналъ, но вие не можете да станете поетъ. Защо? — Защото за васъ не сѫ опредѣлени тѣзи страдания, не е предвиденъ този пѫть, презъ който авторътъ е миналъ. И наистина, ще видите, че това желание следъ нѣколко деня ще ви напусне. Значи, то е било чуждо желание. Докато е станалъ този авторъ поетъ, само той знае, презъ какви страдания и изпитания е миналъ. Колко пѫти той се е обезсърдчавалъ и отново насърдчавалъ! Колко пѫти той се е отчайвалъ и дохождалъ до самоубийство! Колко пѫти е бивалъ освиркванъ и подиграванъ! Това, обаче, никой не знае. Ние се намираме предъ единъ резултатъ. Четемъ книгата, възхищаваме се и пожелаваме и ние да бѫдемъ като него поети. Какъ, по какъвъ начинъ може да се постигне това, не се интересуваме. Поетътъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Нѣма поетъ въ свѣта, който да не е страдалъ. И тука е спазенъ закона за съотношенията, а именно, между страданията и постиженията.

 

Следователно, между физическия, сърдечния, умствения и волевия животъ на човѣка сѫществува известно съотношение. Възъ основа на това съотношение, може точно да се опредѣли, следъ колко време крайниятъ материалистъ може да стане краенъ идеалистъ. Преди години дойде при мене единъ варненски адвокатъ, по убеждение социалистъ, и като се разговаряхме по различни въпроси, казахъ му, че следъ четири години нѣма да остане поменъ отъ сегашнитѣ му убеждения. — Не е възможно това! Азъ съмъ убеденъ социалистъ. — Запиши това, което ти казвамъ, и ще провѣришъ, дали говоря истината. Две години следъ това той се ожени, роди му се момиченце. Съ жена си живѣеше добре, обичаше я. Една вечерь отишълъ на събрание и се позабавилъ малко повече отъ обикновеното време. Жена му била въ кѫщи, работѣла нѣщо. Като ѝ се доспало, тя си легнала и оставила лампата да гори. Случайно нѣкакъ лампата се обърнала, газьта се разлѣла върху леглото ѝ, и тя изгорѣла. Отъ скръбь и страдание за жена си, у него настаналъ голѣмъ обратъ, той станалъ силно религиозенъ, забравилъ социалистическитѣ си идеи. Скоро следъ това го изключиха отъ социалистическия крѫжокъ. Като ме срещна единъ день въ Варна, той ми каза: Представи си, каквото ми предсказа, това се сбѫдна! Отъ моитѣ първи убеждения нищо не остана. Казвамъ: Като знаете закона на съотношенията, всички трѣбва да бъдете внимателни да не нарушавате великитѣ закони, защото ще попаднете подъ други закони, които нѣма да ви щадятъ. И въ Писанието е казано: „Който стои високо, той трѣбва да знае, че ще падне. Който падне, той трѣбва да знае, че ще стане“.

 

Сега, отъ васъ се изисква да разсѫждавате правилно, зрѣло, да знаете, че споредъ окултната наука нищо не става случайно, произволно. Окултната наука е положителна. Тя взима предъ видъ всички елементи, съ които природата работи. Ако се съобразява съ законитѣ на тази наука, човѣкъ може да избегне много нещастия въ своя животъ. На какво се дължатъ нещастнитѣ случаи въ живота и въ природата? — Тѣ се дължатъ на известно нарушаване на единъ отъ великитѣ закони.

 

1922_12_13_f3.gif

 

Сега ще представя графически четиритѣ области на проявения животъ (фиг. 3). Правата А представя физическия животъ, правата В — сърдечния, правата С — умствения и правата D — волевия животъ на човѣка. Енергията, която се развива въ първия периодъ отъ живота на  човѣка, когато той расте физически, е точно опредѣлена по количество и по време на траене. Следъ това тази енергия преминава въ втория периодъ отъ живота на човѣка, когато той се развива повече сърдечно. Оттамъ енергията минава въ третия периодъ, когато човѣкъ се развива повече умствено. Най-после тя слиза въ четвъртия периодъ, въ волевия животъ на човѣка. Като стигне до долу, енергията взима обратно движение нагоре и образува единъ крѫгъ, едно обръщане на силитѣ. Като се знае това нѣщо, може да се изчисли математически, следъ колко години, какъ и де ще се прояви енергията. Сѫщо така може да се изчисли, въ какъвъ размѣръ ще се яви тази енергия, и какви резултати ще произведе. Съ това се обяснява, защо желанията, потицитѣ, стремежитѣ на човѣка се явяватъ периодически. Нѣкой младъ човѣкъ желае да учи, да се развива умствено. Започва да учи и работи въ това направление две-три години. Следъ това потикътъ му за учене изчезва. Той се прехвърля на друго нѣкакво желание. Следъ известенъ периодъ отъ години, той пакъ се намира предъ първото си желание да учи. Това нѣщо е въ зависимость отъ закона на съотношенията. Времето е въ зависимость отъ силното желание, силната мисъль, силното чувство. Запримѣръ, толкова по-дълъгъ ще бѫде периодътъ, презъ който човѣкъ ще учи, колкото по-интенсивно е желанието за учене. Ако се явятъ нѣкакви особени препятствия за реализиране на това желание, човѣкъ страда, чувствува се нещастенъ. Препятствията пъкъ се явяватъ по причина на нѣкакво нарушаване на законитѣ. Като млади, вие трѣбва да правите наблюдения, да изчислявате, колко време трае една силна мисъль у васъ, и следъ колко време се явява отново. И тъй, споредъ закона на съотношенията, следъ всѣко щастие иде нещастие, и следъ всѣко нещастие иде щастие; следъ всѣка болесть иде здраве, и следъ всѣко здраве иде болесть. Подъ думата „болесть“ азъ не разбирамъ обикновенитѣ болести, когато човѣкъ страда физически, но имамъ предъ видъ онѣзи състояния, които се предизвикватъ при нарушаване хармонията между чувствата и мислитѣ.

 

Всѣки отъ васъ трѣбва да се запита, дали се е самоопредѣлилъ споредъ закона на съотношенията. Вие трѣбва да се самоопредѣлите. Който не се самоопредѣли, той ще остане за винаги въ хамбара. Който седи въ хамбара, той нищо не печели, но и нищо не губи. Знаете ли, какво нѣщо е самоопредѣлението? Щомъ не знаете, пишете за следния пѫть върху темата: „Самоопредѣляне въ живота“. Вие трѣбва да се самоопредѣлите, защото въ скоро време ще се намѣрите предъ една окултна митница, дето ще ви прегледатъ най-щателно. Като намѣрятъ, че носите вещи, за които не сте платили мито, ще взематъ вещитѣ и ще ви глобятъ. Ще ви прегледатъ съ рентгеновъ апаратъ, да видятъ, какво носите въ себе си. Тъй щото, ще ви прегледатъ външно и вѫтрешно, ще взематъ и най-малкиятъ излишъкъ, който се намѣри у васъ. Следователно, изхвърлете всички излишни работи навънъ, за да не ви глобяватъ. Въ този смисълъ, да се самоопредѣлите значи да изхвърлите отъ себе си всички излишни, несѫществени нѣща, които причиняватъ страдания и нещастия, и да задържите само сѫщественото, което причинява радость и веселие и съ което можете да работите.

 

Окултната наука, съ която се занимавате, е положителна, но сѫщевременно опасна наука. Веднъжъ влѣзли въ тази Школа, вие имате привилегията да ви се предаде тази наука въ най-лека, въ най-възприемлива за васъ форма. Ако бѣхте въ друго време, по никой начинъ нѣмаше да ви приематъ въ Школата. Въ древностьта не сѫ приемали ученици по-млади отъ 33 години. Затова, трѣбва да бѫдете внимателни, да не си играете съ природнитѣ закони. Природнитѣ закони сѫ живи, съзнателни, тѣ не могатъ да се пристѫпватъ. Дойде ли до окултнитѣ сили, до окултнитѣ закони, ученикътъ трѣбва да знае, че съ тѣхъ игра не бива. Съ това азъ не искамъ да ви наплаша. Страхътъ е необходимъ, но не онзи обикновенъ страхъ. Ученикътъ трѣбва да има благоговейно чувство къмъ Великото, къмъ Божественото въ свѣта. Ако това чувство не е развито въ него, то трѣбва да се замѣсти съ страха. Този страхъ, именно, наричамъ Божественъ, разуменъ страхъ. При този страхъ могатъ да възрастятъ всички благородни чувства въ човѣка. Който съзнателно изучава окултната наука, той развива въ себе си смѣлость, решителность, инициатива, трудолюбие и работоспособность. Като направите нѣкаква погрѣшка, не се оправдавайте съ условията, съ майка си и съ баща си. но винаги бѫдете готови да изправите погрѣшката си. Оставете настрана майка си и баща си. Като работите съзнателно и съ любовь, вие сте въ състояние да използувате условията и да създадете отъ себе си, каквото желаете. Щомъ направите нѣкаква погрѣшка веднага я изправете. Щомъ изправите погрѣшката си, тръгнете пакъ напредъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате окултната химия, да знаете, отъ какви елементи се нуждае вашата кръвь. Ако желѣзото е недостатъчно въ кръвьта ви, по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да го доставите. Иначе, отсѫтствието на желѣзо въ кръвьта ви ще ви придаде повече мекушавость, огъваемость на характера ви. Ако златото е малко въ кръвьта ви, ще бѫдете лишени отъ благородство въ характера. Значи, всѣки новъ елементъ, внесенъ въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, дава нова насока на неговата деятелность. Изучавайте химията добре, да можете да превръщате силитѣ въ себе си. Тогава ще знаете, какъ да калите желѣзото въ себе си, отъ меко желѣзо да го превърнете въ стомана. Нѣкои отъ васъ се нуждаятъ отъ твърдость въ характера си, други — отъ мекота, трети — отъ благородство, четвърти — отъ постоянство, пети — отъ любовь къмъ Бога, шести — отъ милосърдие, разсѫдливость, въображение и т. н. Всѣки може да каже за себе си: Едно ми не достига. Той трѣбва да намѣри, какво му липсва, а после да потърси методъ, какъ да придобие този елементъ, който му липсва. Всѣки се нуждае отъ едно нѣщо, но това нѣщо е отъ голѣмо значение за неговото развитие. Това важно нѣщо той ще научи отъ закона на съотношенията.

 

Т. м.

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

 

9. Лекция отъ Учителя, държана на

13 декемврий, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...