Jump to content

1922_08_02 Деятелность на сърцето


Ани

Recommended Posts

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДЕЯТЕЛНОСТЬ НА СЪРЦЕТО.

 

Т. м.

 

Четоха се темитѣ върху: „Предназначението на сърцето“.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Значението на човѣшкото око“.

 

Като писахте върху предназначението на сърцето, спрѣхте ли се да помислите за центъра на вашето сърце? Когато сърцето престава да тупа, физическиятъ животъ спира. Когато сърцето престава да чувствува, сѫщо така спира и астралниятъ животъ.

 

Сега, за цѣла седмица ще ви дамъ следната задача. Всѣка сутринь, преди обѣдъ и преди вечеря ще произнасяте следнитѣ думи: Боже, сътвори въ мене сърце чисто и свето! Следъ произнасяне на тѣзи думи, ще размишлявате върху сърцето петь минути.

 

Нѣкои казватъ, че сърцето е храмъ, а други — олтарь Божи. Поетитѣ за какво взиматъ сърцето: за храмъ, или за олтарь? Това показва, че хората даватъ голѣма цена на сърцето. Каква е ролята на сърцето въ организъма? Много проста — да подтиква кръвьта да се движи изъ цѣлия организъмъ. Въ това отношение, сърцето играе роля на проводникъ. Сърцето има строго опредѣлена математически голѣмина, споредъ която се опредѣля и неговата служба. Между физическата и духовната служба на сърцето има известно съотношение. Като физически органъ, сърцето е малко, но въ духовно отношение хората му отдаватъ голѣмо значение, вследствие на което то става, господарь и тамъ, дето нѣма право. Това е неправилно положение. Само човѣшкиятъ духъ може да бѫде господарь на всичко.

 

Ще ви задамъ следния въпросъ: сърцето ли чувствува, или духътъ? Какъ обясняватъ съвременнитѣ психолози службата на сърцето въ духовния свѣтъ? — Като нервни прояви, като състояния на нервната система. Когато се говори за психическата служба на сърцето, хората минаватъ — заминаватъ покрай него, като екскурзианти, безъ да се вдълбочаватъ въ неговия вѫтрешенъ животъ. Много отъ сегашнитѣ екскурзианти, които ходятъ по планинитѣ, бератъ и ядатъ боровинки, безъ да мислятъ, че могатъ да си събиратъ и за зимата. Казватъ: Като дойде зимата, тогава ще мислимъ, отде ще купимъ боровинки. Да, но тогава нѣма да намѣрите. Запасъ е нуженъ за сърцето, както добрата домакиня събира запасъ отъ различни плодове за зимата.

 

Казано е, че сърцето е храмъ Божи. Обаче, всѣки храмъ се нуждае отъ олтарь. Олтарьтъ е огнището въ храма. И за човѣшкото тѣло е казано, че е храмъ Божи. Огнището на този храмъ е сърцето, въ което постоянно гори огънь. Защо е нуженъ този огънь? На огъня хората се топлятъ, готвятъ си, вода си варятъ и т. н. Като имате предъ видъ службата на огъня на огнището, ще опредѣлите, каква е службата на сърцето, като огнище въ Божествения храмъ. Когато вънъ е топло, огъньтъ се изгасва, но огнището остава. Значи, лѣтно време хората се топлятъ и безъ огънь.

 

Казахме, че когато физическото сърце престава да тупти, и физическиятъ животъ престава. Когато чувствата, чувствуванията въ човѣка преставатъ, престава и астралниятъ животъ. Щомъ астралниятъ животъ престава, човѣкъ изпада въ сънно състояние, подобно на упояване. Така може да се упои човѣкъ отъ димъ, пушекъ, отъ различни газове. Когато въ дома на нѣкой човѣкъ куминътъ на огнището не тегли добре, кѫщата се изпълва съ димъ, съ пушекъ, и той трѣбва да отвори прозорцитѣ, да излѣзе вънъ. Невъзможно е човѣкъ да диша пушекъ, димъ. Следователно, всѣко неразположение показва, че въ сърцето на човѣка има димъ, пушекъ. Защо? Защото куминътъ на вашето сърце, на вашето огнище е запушенъ.

 

Хората казватъ, че всичко се дължи на сърцето, а когато се натъкватъ на тежки вѫтрешни състояния, търсятъ причината другаде. Влизамъ въ кѫщата имъ, виждамъ, че тя е пълна съ димъ. Казвамъ: Очистете куминитѣ си! Или, ако сѫ развалени, поправете ги. Сѫщото може да се каже и за сърцето. Щомъ преживявате тежки вѫтрешни състояния, казвамъ: Изчистете кумина на сърцето си! Помислете малко върху този въпросъ и си отговорете, кой е куминътъ на сърцето и де се намира той. Вие ще отговорите на този въпросъ, когато започнете да изучавате физическото, астралното, менталното и причинното тѣло на човѣка. Както физическото тѣло има своя физиология и анатомия, сѫщо така и астралното, менталното и причинното тѣла иматъ своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високитѣ тѣла е подобна на тѣзи на физическото тѣло. Обаче, когато човѣкъ прави известни аналогии, тѣ трѣбва да бѫдатъ вѣрни. Ако аналогиитѣ сѫ вѣрни въ своитѣ съотношения, човѣкъ интуитивно ще почувствува въ себе си вѫтрешна хармония, вѫтрешно доволство. Напримѣръ, нѣкой напише едно стихотворение. Прочете го единъ-два пѫти, но не му харесва нѣщо. Поправи го малко, пакъ го прочете, остави го да поседи известно време. Следъ това отново го прочита, намира, че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вѫтре въ човѣка има нѣкакво чувство, което опредѣля, кои нѣща сѫ прави, и кои — не.

 

Въ това отношение, като ученици, вие трѣбва да развивате своята интуиция, съ която разумно да разрешавате, кои положения сѫ вѣрни, и кои — не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нѣщо по даденъ въпросъ, както имахте за днесъ да пишете за сърцето, като го прочетете два-три пѫти, веднага ще си дадете оценка, вѣрно ли сте написали темата, или не. Ако работата ви е добра, и вие ще бѫдете доволни, и другитѣ, които слушатъ, сѫщо ще бѫдатъ доволни. Ако вие не сте доволни отъ написаното, по никой начинъ не очаквайте другитѣ да бѫдатъ доволни. Когато развивахте темата за сърцето, вие трѣбваше да, се запитате, здраво ли е вашето сърце, чувствува ли правилно. После, трѣбваше да го разгледате анатомически, отъ колко прегради се състои. Следъ това трѣбваше да минете къмъ астралното, къмъ духовното сърце, да помислите нѣщо за него, и тогава да напишете темата. Това значи право мислене. Съвременнитѣ хора не мислятъ дълбоко. Представете си, че нѣкой ви каже, че сте лошъ човѣкъ. Право ли е това? Ако не мислите дълбоко върху нѣщата, вие ще вземете тѣзи думи за абсолютни и ще се умѫчните. Обаче, ако сте слуга нѣкѫде, и господарьтъ ви каже да отидете на нивата да копаете, но вие се отказвате да изпълните заповѣдьта му, казвамъ: вие сте лошъ човѣкъ по отношение на службата си, но не и по отношение на живота си. Щомъ слугата не отива да оре и да посѣе нивата, той не е изпълнилъ една отъ своитѣ важни служби.

 

Питамъ: има ли разлика въ това, дали слугата ще посѣе цѣлата нива, или само едно житно зърно? Който е готовъ да посѣе едно житно зърно, той ще е готовъ да посѣе и цѣлата нива. Който не може да посѣе едно житно зърно, той не може да посѣе и цѣлата нива. Следователно, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, разбираме, че той е лошъ само за дадения моментъ, но не и за нѣкой миналъ, или бѫдещъ моментъ. Той е лошъ, докато продължава неговата лоша постѫпка. Следниятъ моментъ, когато се занимава съ нѣкаква добра, благородна мисъль, или постѫпка, той е добъръ човѣкъ. Тъй щото, когато говоримъ за добро или зло, въ окултенъ смисълъ, разбираме само опредѣленъ моментъ, който може да продължава нѣколко минути, нѣколко часа или години, но следъ това той се смѣня. Човѣкъ не може да бѫде презъ цѣлия си животъ само лошъ, или само добъръ. Вълкътъ, който минава за жестокъ, понѣкога проявява известно благородство. Като влѣзе въ нѣкое стадо, той побутва тази-онази овца съ муцуната си и ги отминава — никаква пакость не имъ причинява. Въ такива случаи овчаритѣ казватъ, че нѣщо особено е станало съ този вълкъ, устата му нѣкакъ се е затворила, че не могълъ да нападне нито една овца. Не, благородство е проявилъ този вълкъ. Като побутне нѣкоя овца, той си помисли нѣщо и казва: Хайде, отъ мене да замине! Когато вълкъ влѣзе въ нѣкое стадо, той постѫпва по три различни начина: или дави овцетѣ, или само дращи съ ноктитѣ си, наплаши ги и бѣга, или ги побута малко и не ги дави, излиза си вънъ, безъ да имъ е причинилъ нѣкаква пакость.

 

Сѫщото нѣщо може да се каже и за човѣка. Когато човѣкъ проявява лошото въ себе си, той или дави хората, или само дращи съ ноктитѣ си и ги наплашва, или само ги побутва, раздвижва и бѣга вънъ. Следователно, когато казвате, че нѣкой човѣкъ е лошъ, трѣбва точно да се знае, за кой отъ тѣзи три момента се говори. Затова, именно, злото и доброто сѫ относителни величини. Относителнитѣ нѣща се опредѣлятъ отъ времето, презъ което тѣхната енергия и деятелность се смѣнятъ. Когато казватъ за нѣкого, че не може да прави зло, това е защото правенето на злото се опредѣля астрологически отъ влиянието на известни планети върху човѣка. На обикновенъ езикъ казано, това значи: има условия, при които човѣкъ може да върши зло. Щомъ излѣзе отъ тѣзи условия, вратата за правене на зло предъ него се затваря. Като се намѣри предъ затворената врата, тази енергия започва да удря, да блъска върху нея, но като не ѝ се отвори, тя измѣня своята посока, и този човѣкъ започва да се проявява въ добро. Сѫщиятъ законъ се отнася и за доброто. Следователно, човѣкъ нѣма всѣкога условия за вършене на добро, нито пъкъ има всѣкога условия за вършене на зло.

 

Когато развивате темата за окото, мислете добре върху благата, които придобивате чрезъ окото. Мислете върху благата, които придобивате чрезъ окото, както и върху тия, които придобивате чрезъ сърцето. Правете научни наблюдения върху себе си, да различавате състоянията, които преживявате, а сѫщо така и отраженията на тия състояния върху васъ. Напримѣръ, бройте, колко пѫти бие сърцето ви, когато сте въ добро разположение на духа; после, бройте, колко пѫти бие сърцето ви при голѣма радость и при голѣма скръбь. Интересно е да видите, какъ пулсътъ варира при различнитѣ състояния, които минавате. По този начинъ ще извадите редъ математически данни, съ които ще можете да работите. После, следете ритъма на сърцето си, дали е равномѣренъ, или не, дали е дълъгъ, или кѫсъ. По ритъма на сърцето ще опредѣляте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите въ живота си. Иначе, вие само ще събирате богатства, ще ги туряте въ банки, ще ги броите, безъ да знаете, какъ се придобиватъ тѣзи богатства. Не, станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сѣете на нивата, да научите, какъ се събира богатството. Който не е събиралъ това богатство съ трудъ, съ усилия, той може само да се хвали съ него, че има на разположение еди-колко си хиляди лева, но това богатство е опасно.

 

За васъ, като окултни ученици, на които се даватъ много знания, има опасность отъ пресищане, отъ разсѣйване. Когато се преподаватъ много предмети, вниманието на ученика може да се отвлѣче, вследствие на което много нѣща нѣма да чуе, да разбере или да възприеме. Външно ще чува, но вѫтрешно нѣма да възприема. При това положение, колкото и да се говори на човѣка, той нѣма да разбира. Той ще мяза на младъ момъкъ, който е опредѣлилъ да се срещне съ своята възлюбена и мисли само за предстоящата срѣща. Каквото и да му се говори, той все за срѣщата ще мисли. Въ сѫщото положение се намира и гладниятъ. Вие му говорите това — онова, той все за ядене мисли. Значи, когато съзнанието на човѣка е заето съ нѣкаква мисъль, той нѣма да разбере много нѣща и ще ги пропусне. Понѣкога и вашето съзнание е заето съ нѣколко странични въпроси, които прѣчатъ да схващате нѣщата правилно. Четете нѣкой поетъ, възхищавате се, чудите се, какво е искалъ да каже въ това стихотворение. — Какво искалъ да каже? Преживѣлъ нѣкакви разочарования, които маскиралъ малко, а вие мислите, че голѣма дълбочина се крие въ мисъльта му. Другъ пѫть се въодушевилъ отъ нѣщо, очаровалъ се, вие се чудите на неговата мисъль. — Очарованието си излѣлъ — нищо повече. Това сѫ странични мисли, които нѣматъ нищо общо съ главния предметъ. Когато описва своитѣ разочарования, поетътъ минава нѣкакви болезнени състояния. Когато описва своите очарования, той е оздравѣлъ, получилъ е нѣколко хиляди лева помощь и отишълъ въ странство да се разходи. Истински поетъ е онзи, който вижда нѣщата отъ Божествено гледище и ги прилага въ живота си. Истинскиятъ поетъ описва нѣщата въ тѣхната реалность, безъ да се рѫководи отъ лични настроения. Сѫщото се отнася до музиката и до изкуството.

 

Сега и отъ васъ искамъ, когато размишлявате върху нѣщо, нито вие да очаквате, нито отъ васъ да очакватъ нѣщо. Когато и азъ се въздържамъ да ви говоря конкретно, причината затова е, че досега не съмъ срещналъ хора, на които съзнанието да е чисто, като слънцето, безъ никакво петно. Само хора съ чисто съзнание могатъ да възприематъ нѣщата тъй, както сѫ поставени въ Божествения свѣтъ, или както сѫ въ разумната природа.

 

Следователно, като ученици на окултна школа, вие трѣбва така да изчистите съзнанието си, че всичко, каквото приемете, да се отпечата. Всички телефонни съобщения съ външния свѣтъ трѣбва да затворите и да кажете: Ние приемаме само отвѫтре, а не отвънъ. А сега, като влѣзете въ класъ, вие се занимавате само съ звънци: оттукъ дрънъ, оттамъ дрънъ, ставате, ходите, връщате се, и предметътъ, който ви се предава, остава неразбранъ. Какъ ще разберете предмета, като се занимавате само съ звънци?

 

Първата задача на окултния ученикъ е да се научи да затваря телефоннитѣ станции. Щомъ нѣкой дрънне на една отъ вашитѣ станции, ще кажете: Извинете, жицитѣ ми сѫ прекѫснати. — Какъ? Защо? — Прекѫснаха се отъ окултната наука, съ която сега се занимавамъ въ Школата. Щомъ свърша урока си, пакъ мога да приемамъ и предавамъ съобщения отъ външния свѣтъ. Докато съмъ въ класъ, нѣма да ме безпокоите, ще чакате да свърша урока си. Щомъ свърша, тогава ще ми кажете, каквото трѣбва. До това време ще чакате вънъ.

 

*

21. Лекция отъ Учителя, държана на

2 августъ, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...