Jump to content

1932_01_27 Дветѣ отвърстия


Ани

Recommended Posts

От томчето "Законътъ и любовьта"
9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Дветѣ отвърстия

Размишление.

Чете се резюме на миналата лекция: „Смисълътъ на живота.“

Какво представя животътъ? Какво означава единицата? Казвашъ — единъ сомунъ хлѣбъ, едно дърво, но не можешъ да направишъ нито хлѣба, нито дървото. Знание е онова, съ което самъ можешъ да боравишъ. Говоришъ за дървото, но не знаешъ, какво представя то въ сѫщность. Говоришъ за рибата, за птицата, но какво сѫ тѣ, въ сѫщность, не знаешъ. Говоришъ за човѣка, за човѣшката личность, безъ да ги познавашъ. Какво представя човѣкътъ вънъ отъ своето тѣло? Какво е човѣкътъ вънъ отъ своитѣ очи и уши, вънъ отъ своитѣ мисли, чувства и действия? Какво е азътъ? Какво е Богъ? За да разберете и познаете Бога, вие трѣбва да изучите всичко, което Той е създалъ. Не можете да обичате Бога, докато не разберете, защо сте дошли на земята. Ти не можешъ да обичашъ нѣщо, което не познавашъ; не можешъ да обичашъ нѣщо, отъ което нѣмашъ нужда. Защо обичашъ водата? Защо обичашъ въздуха? Защо обичашъ свѣтлината? Защото имашъ нужда отъ тѣхъ. Защо обичашъ хлѣба? Защото имашъ нужда отъ него. Щомъ е така, не мо

жешъ да обичашъ нѣща, отъ които нѣмашъ насѫщна нужда.

Като ви задавамъ тия въпроси, казвате, че всичко сте разбрали. Нѣкои нѣща сте разбрали, но нѣкои още не сте разбрали. Напримѣръ, нѣкой може да мели брашно, но не знае, какъ да го мѣси. Другъ знае да мѣси хлѣбъ, но не знае, какъ да го пече. Трети знае да пече хлѣбъ, да го яде, но следъ това не знае, какъ да си почива. Нѣкой обича близкитѣ си, но не знае, какъ да обича другитѣ хора, затова едного обича, другиго мрази. Това е човѣшка, преходна любовь — любовь на земята. Земниятъ животъ е съчетание на любовь и омраза. Мѫжътъ обича жена си, а мрази всѣки мѫжъ, който се при ближава къмъ нея; жената обича мѫжа си, а мрази всѣка жена, която се приближава къмъ него. Не питайте, защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете, какъ любовьта се е превърнала въ омраза. Защо мѫжътъ трѣбва да се страхува отъ оня, който се приближава къмъ жена му? Тоя мѫжъ, отъ когото се страхува, е баща на неговата жена. Той се е дегизиралъ. Достатъчно е да се вгледа внимателно въ неговитѣ чърти, за да познае бащата на своята жена, който се е преобразилъ въ младъ, красивъ момъкъ. Като нейнъ баща, той я държалъ на рѫце, цѣлувалъ я, пригръщалъ я, радвалъ ѝ се, преди нейниятъ мѫжъ да я срещне. Мислете върху вѫтрешнитѣ прояви на живота, да не изпадате въ противоречия. Ще кажете, че разбирате своя животъ, но не разбирате обществения. Питамъ: Какво представя обществениятъ животъ? Какво е религията? Личенъ, семеенъ, общественъ животъ, това сѫ понятия, които сѫществуватъ въ човѣшкия умъ. Животътъ е подобенъ на океанъ, а океанътъ е съставенъ отъ безброй капчици, които си приличатъ помежду си. Каквото сѫ капчицитѣ на океана, такова нѣщо представя животътъ въ своитѣ прояви. Въ сѫщность, единъ е животътъ. Ако океанътъ се пръсне въ цѣлата слънчева система, отъ него ще останатъ малки, микроскопични капчици. Събератъ ли се тия капки на едно мѣсто, океанътъ отново ще се възстанови. Много е водата въ океана, но тя е лишена отъ свобода. И земята е тѣло, което изгубило свободата си. — Какво нѣщо е слънцето? — Слуга, който постоянно свѣти.

Казвате, че безъ любовь не може. — Вѣр но е, но и безъ омраза не може. Вие обичате едного, мразите другиго. При сегашното развитие на живота, хората не могатъ безъ омраза. Напримѣръ, тѣ обичатъ овцата, а мразятъ вълка. Ако едновременно обичатъ и вълка, и овцата, последната ще стане жертва на вълка. Ето защо, който обича вълка, мрази овцата; който мрази вълка, обича овцата. Щомъ обичашъ овцата, ще прогонишъ вълка далечъ отъ себе си, да отиде въ гората. Щомъ обичашъ вълка, ще опечешъ една овца и ще го поканишъ на обѣдъ. Като се нахрани добре, вълкътъ ще ти благодари за вкусноприготвената овца. Ако нѣкой те пита, защо колишъ овцата, ще кажешъ: Понеже обичамъ вълка, гощавамъ го съ овца. — Защо гонишъ вълка въ гората? — Защото обичамъ овцата; искамъ да я запазя отъ зѫбитѣ на вълка.

Коя е причината за сѫществуване на омразата? — Неразбирането на нѣщата и невежеството. Когато създаде първитѣ човѣци, Богъ имаше предъ видъ да имъ даде истинското знание, да придобиятъ безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и тѣ не съзнаваха, че сѫ голи. Тѣ не обръщаха внимание на външностьта си, но черниятъ адептъ ги събуди преждевременно. Тогава тѣ видѣха, че сѫ голи, и се засрамиха. Адамъ бѣше толкова вглъбенъ въ себе си, въ вѫтрешния смисълъ на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тѣлото си. Заедно съ Ева, той изучаваше райскитѣ дървета, но се пазѣха отъ дървото за познаване на доброто и на злото — така имъ бѣше заповѣдано отъ Бога. Това дърво бѣше създадено заедно съ Адама. Колкото порасна Адамъ, толкова голѣмо стана и дървото. Колко голѣмъ е билъ Адамъ? Ще кажете, че той е билъ като васъ. Лъжете се. За първия Адамъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Работитѣ на Бога сѫ величествени, а не като човѣшкитѣ. Вие сте деца на втория Адамъ, който фалира, а не на първия Адамъ, Синъ на Бога.

Да дойдемъ до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равенъ на два прави ѫгла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате въ истинностьта ѝ. Така дохождате до мисъльта, че триѫгълникътъ е часть отъ друга фигура — отъ четириѫгълника, на който сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли е равенъ на четири прави. — Защо трѣбва да отдѣляме триѫгълника отъ четириѫгълника? — За да намѣримъ посоката на нашето движение. Докато е въ четириъѫгълника, човѣкъ не може да намѣри посоката на своето движение. Той обикаля, движи се въ него, като въ затворенъ свѣтъ. Четириѫгълникътъ е омагьосанъ крѫгъ, въ който човѣкъ вѣчно ще се движи, безъ да намѣри изходъ. Триѫгълникътъ е вратата, презъ която може да излѣзе навънъ. Нѣкои рисуватъ адептитѣ съ триѫгълникъ на главата. Това показва, че тѣ знаятъ, отде могатъ да излѣзатъ. Щомъ се видятъ въ затруднение, веднага намиратъ пѫть за излизане навънъ. Тѣхната наука се крие въ вратата, презъ която излизатъ. Истински ученъ е оня, който, при най-голѣмата мѫчнотия, намира изходъ. Той лесно намира вратата и излиза вънъ на свобода. Това значи, да решишъ правилно задачитѣ на своя животъ. Невежиятъ стои затворенъ въ крѫга, обикаля, мѫчи се, не може да намѣри вратата, да излѣзе вънъ.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ отъ миналото, но така ще го предамъ, като че се е случилъ съ мене. Иде при мене единъ човѣкъ, добре облѣченъ, ученъ, но се представя за беденъ. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не сѫ яли три деня. Азъ го съжалявамъ, давамъ му сто лева, да купи хлѣбъ за семейството си и за себе си, да се нахранятъ. Той взима паритѣ и отива въ кръчмата. Още сѫщата вечерь изпива паритѣ съ приятелитѣ си и се връща вкѫщи пиянъ. Като ясновидецъ, азъ виждамъ това и изпращамъ на жената и децата четири хлѣба да се нахранятъ добре. Тѣ изяждатъ всичко, за него не оставятъ хлѣбъ. Сутриньта той се събужда изтрезнѣлъ, опомва се и съжалява, че изпилъ паритѣ и оставилъ децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за менъ, пакъ дохожда да проси. И тоя пѫть му давамъ сто лева, но се повтаря сѫщата история. На третия день пакъ ме посещава, но азъ решавамъ да му дамъ единъ добъръ урокъ. Иска пари отъ мене; азъ му казвамъ, че нѣмамъ, джобътъ ми е празенъ. Той си отива недоволенъ, но пакъ се отправя къмъ кръчмата. Сега вече е свитъ, прегърбенъ, не смѣе да влѣзе — пари нѣма. Поглежда презъ прозорцитѣ, дано нѣкой го покани вѫтре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имамъ пари, ще влѣза, ще бѫда изправенъ къмъ кръчмаря. Казва те: Горкиятъ човѣкъ, свилъ се е отъ мѫка. Кое отъ дветѣ положения е по-добро: да бѫдешъ свитъ, като крива линия, или изпѫченъ, правъ? Споредъ васъ, по-добре е да бѫдешъ изпѫченъ. Споредъ мене, и дветѣ положения не сѫ добри. Ти ходишъ изпѫченъ, безъ да знаешъ защо; после се свивашъ, пакъ не знаешъ защо. Вдигнешъ глава нагоре, после наведешъ главата си надолу, но самъ не знаешъ, защо правишъ това. Съ не знание въпроситѣ не се разрешаватъ. Временно можешъ да разрешишъ единъ въпросъ, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнешъ на сѫщия въпросъ. Днесъ си радостенъ, разположенъ си; на другия день си скръбенъ, свиешъ се, наведешъ глава. Казвашъ: Не съмъ разположенъ. Защо не си разположенъ? Нѣмашъ сто лева, да отидешъ въ кръчмата. Ако имашъ сто лева, ще се зарадвашъ и ще отидешъ въ кръчмата. Ще кажешъ: Дай едно кило вино, да пиемъ и да се повеселимъ. Въ тоя случай, за предпочитане е скръбьта предъ радостьта. Тая радость е лична. И тя е на мѣстото си, но когато нуждитѣ на окрѫжаващитѣ сѫ задоволени. Тогава, като нѣма какво да правишъ, можешъ да се радвашъ. Обаче, до като хората около тебе страдатъ, твоята лична радость носи страдание за всички.

Като ученици, вие трѣбва да имате една свещена идея, чрезъ която правилно да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Само така ще намѣрите вратата, презъ която ще излѣзете на свобода. Бѫдете искрени, говорете истината, за да ви кредитиратъ. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Докато човѣкъ не се научи да говори истината, никакъвъ отговоръ не може да очаква на молитвата си. Той е въ положението на човѣкъ, който отива да си купи стока отъ нѣкой бакалинъ, но нищо не получава. — Защо бакалинътъ не му дава нищо ? — Защото паритѣ му сѫ фалшиви. Бакалинътъ дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всѣка фалшива монета той връща назадъ. Казвашъ: Молихъ се на Бога, но не получихъ отговоръ. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. — Право ли постѫпва бакалинътъ? — Право, споредъ законитѣ на държавата. Паритѣ трѣбва да бѫдатъ такива, каквито държавата е пуснала въ действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молишъ се, питашъ Господа, защо страдашъ. — Отде знаешъ, че страдашъ? — Кога влѣзе страданието въ свѣта? — Следъ непослушанието на първитѣ човѣци. Следъ грѣхопадането Адамъ обърна погледа си навънъ и разбра, че е голъ. Така той обърна погледа си навънъ и позна страданието, немощьта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силитѣ ми. — Голъ си, затова не можешъ да работишъ. — Не мога да уча. — Голъ си. — Не мога да се моля. — Голъ си. — Не мога да любя. — Голъ си. Кажешъ ли, че можешъ да любишъ, да работишъ, да учишъ, ти си облѣченъ въ дрехата на чистотата. Първичниятъ животъ е животъ на чистотата. Кажешъ ли, че не можешъ да любишъ, да учишъ, да работишъ, това показва, че си въ областьта на четириѫгълника, т. е. въ затвора.

Мнозина очакватъ да получатъ знанието наготово, както момъкътъ очаква своята възлюбена, или момата — своя възлюбенъ. Който очаква, той е въ затвора, облѣченъ въ халатъ. Той се разхожда натукъ - натамъ, поглежда презъ прозореца, да дойде нѣкой да го освободи. Който отива да освобождава, сѫщо е затворникъ, но минава за герой. Ако е момъкъ, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Подъ „женитба“ разбирамъ освобождаване на човѣка отъ робство. Какво става следъ женитбата? Вмѣсто да се освободи единиятъ, и двамата се намиратъ въ затворъ. Като се родятъ деца, и тѣ сѫ въ затвора — малки затворничета.

Сега азъ говоря това само на васъ, а не на външния свѣтъ, защото намирамъ, че вие сте изтрезнѣли, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имамъ отношение къмъ васъ. Моето отношение къмъ васъ се опредѣля отъ отношението ми къмъ Бога. Щомъ имамъ отношение къмъ Бога, имамъ отношение и къмъ васъ. Нѣкой ме пита: Ти не ме ли обичашъ? — Защо ще те обичамъ? Имашъ ли нужда отъ моята любовь? Думитѣ „не ме ли обичашъ“ означаватъ: не си ли готовъ да ми дадешъ сто лева? Ще ти дамъ сто лева, за да отидешъ въ кръчмата да пиешъ. — Гори ми сърдцето. — Гори ти сърдцето, но не за мене — за винцето. — Знаешъ ли, какво мога да направя за тебе? — Зная, но зная, и какво не можешъ да направишъ. Това е любовьта на сегашнитѣ хора. Това е драмата на живота. — Кой създаде драмата? — Жената. — Комедията? — Мѫжътъ. — А трагедията? — Дяволъть.

Като казвамъ, че мѫжътъ създалъ комедията, вие се смѣете. Смѣшно е, наистина, затворникътъ, слабиятъ, инвалидътъ да освобождава. Той е инвалидъ, едва пристѫпва съ патерици, а отива въ затвора да освобождава жената. Кой може да повѣрва, че тоя инвалидъ ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала въ клопката на черния адептъ. Той я излъгалъ, а тя повѣрвала на думитѣ му. Той обещалъ, че ще ѝ даде истинското знание, но нищо не ѝ далъ. И доднесъ черниятъ адептъ — дяволътъ, обещава на хората, че ще имъ даде знание, богатство, сила, но освенъ че нищо не имъ даде, отне имъ най-сѫщественото — истинския животъ. Опасностьта тукъ е въ вѫтрешната самоизмама, а не въ измамата, която иде отвънъ. Никой не може да те измами отвънъ; ти самъ ще се излъжешъ. — На кого трѣбваше да се сърди жената? — Първо на себе си, а после на змията. Тя ѝ повѣрва, помисли, че змията говори истината. За свое оправдание жената казваше: Азъ повѣрвахъ въ думитѣ на змията, защото знаехъ, че тя е създадена отъ Господа. Богъ запита жената: Защо не дойде при мене да ме питашъ, дали змията говори истината, или не. Богъ каза на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво, а змията имъ каза да ядатъ, и тѣ ѝ повѣрваха. Трѣбваше да отидатъ при Господа, за да разбератъ истината. Змията имъ каза, че, ако ядатъ отъ за бранения плодъ, ще станатъ като Бога. Тѣ не се запитаха, като кой Богъ ще станатъ. Повѣрвали на думитѣ на черния адептъ, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и познаха доброто и злото. За да не ядатъ отъ дървото на живота, тѣ трѣбваше да напуснатъ рая. Иначе, злото щѣше да бѫде по-голѣмо за тѣхъ. При това положение, злото щѣше да бѫде непоправимо. То е все едно, млада, красива мома да се ожени за момъкъ, заразенъ отъ венерическа болесть. Положението на тая мома ще бѫде непоправимо. Баща ѝ трѣбва да каже на момъка: Азъ не давамъ дъщеря си на човѣкъ, който е заразенъ отъ такава страшна болесть. Дървото на живота се дава само на оня, който е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Болниятъ нѣма право да се ползува отъ плодоветѣ на живота. Той нѣма право да се жени за истинския животъ. Богъ поставя преграда между него и дървото на живота. Затова, именно, на първия човѣкъ бѣше забранено да яде отъ дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не послуша, той бѣше изпѫденъ отъ рая. Задачата на сегашния човѣкъ е да се освободи отъ вѫтрешното непослушание. Само така ще се избѣгне връзката между красивата мома и болния момъкъ, които ще родятъ болни и недѫгави деца. Такава връзка ще създаде голѣми страдания, нещастия и катастрофи.

Едно се иска отъ васъ: да разрешите правилно живота, да намѣрите вратата за излизане отъ мѫчнотиитѣ. Дали по вѫтрешенъ, или по външенъ пѫть ще намѣрите тая врата, не е важно. Тя не се намира нито само по пѫтя на ума, нито само по пѫтя на сърдцето, нито само по пѫтя на волята. Тритѣ заедно представят пѫть за намиране на вратата. Тая врата е врата на любовьта. Тя не може всѣкога да се отваря. Когато човѣшката мисъль е неясна, човѣшкитѣ желания неопредѣлени и човѣшката воля непостоянна, вратата на любовьта не се отваря. Христосъ, съ едно повдигане очитѣ си нагоре, отвори тая врата и можа съ петь хлѣба и две риби да нахрани нѣколкохиляденъ народъ. — Какъ постигна това? — Съ своята права мисъль, чисти чувства и разумна воля.

Това, което ви говоря днесъ, не е за обез- сьрдчаване, но не мога да ви залъгвамъ. Само крѣчмарьтъ залъгва клиентитѣ си, и тѣ сами се залъгватъ. — Съ какво се залъгватъ? — Съ пълнитѣ чаши и оканици. Никога пълната чаша или оканица съ вино не може да разреши въ проситѣ на живота. По-скоро праздната чаша може да разреши нѣщо, отколкото пълната. Другъ е въпросътъ, ако чашата е пълна съ бистра, чиста вода. Христосъ пита: „Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?“ Съдържанието на тая чаша бѣще горчиво, но Христосъ я изпи. Какво направи Христосъ съ чашата, която изпи? До Негово време чашата имаше само едно отвърстие — отгоре, но следъ изпиването ѝ Христосъ отвори още едно отвърстие — отдолу. Тая е причината, поради която днесъ пияницитѣ не пиятъ, както едно време. Наливатъ виното въ чашата, но то се излива — отдолу изтича. Нѣкой казва, че не му се пие вино. Не му се пие, защото неговата чаша има две отвърстия — отгоре и отдолу. Каквото налѣе, всичко изтича.

И тъй, не е достатъчно само да намѣришъ вратата — трѣбва да знаешъ, коя врата си намѣрилъ. Две врати сѫществуватъ: презъ едната се влиза, презъ другата се излиза. Нѣкои знаятъ само едната врата, презъ която сѫ влѣзли, а не знаятъ вратата, презъ която трѣбва да излѣзатъ. Разумниятъ човѣкѣ знае и дветѣ врати. Той знае отде да влѣзе и отде да излѣзе. Въ кѫщата си човѣкъ може да влиза и да излиза презъ една и сѫща врата. Въ природата не е така. Тамъ се влиза презъ една врата, а се излиза презъ друга. Като дойде до природата, по атавистиченъ начинъ, човѣкъ влиза презъ една врата и се мѫчи да излѣзе презъ сѫщата. Обаче, тамъ това не се позволява, и той се натъква на противоречия. Речешъ ли да излѣзешъ отъ вратата, презъ която си влѣзълъ, ти си служишъ съ насилие. Когато правишъ нѣщо, което не е въ съгласие съ Божия законъ, ти вършишъ престѫпление. Водата и свѣтлината идатъ по единъ пѫть, а се връщатъ по другъ. Невъзможно е за свѣтлината да се върне по пѫтя, по който е дошла. Сѫщото се отнася и за водата. И вие, ако искате да се върнете при Бога, ще отидете по съвсемъ другъ пѫть отъ тоя, по който сте дошли. Това е пѫтьтъ на правилното разбиране. Ако влѣзешъ въ една стая и не можешъ да излѣзешъ, ти се намирашъ въ положението на отровния газъ, който не може да излѣзе презъ кюнцитѣ. Щомъ се намѣри въ трудно положение, той ще излѣзе презъ вратата на печката и ще причини нещастие на хората, които сѫ въ стаята. Така сѫ пострадали много хора. Ето защо, за да не се самоотровите, като влѣзете презъ една врата, потърсете друга врата, за да излѣзете вънъ, на свобода.

Преди години попаднахме съ единъ приятель въ единъ хотелъ въ Горна Орѣховица. Бѣше студена зимна нощь. Хотелджията запали печката и стопли добре стаята. За да се задържи по-дълго време топлината, той затвори капацитѣ на печката, безъ да обърне внимание, че имаше неизгорѣли дърва. По едно време усѣщамъ нѣщо особено въ въздуха. Събудихъ приятеля си, който бѣше вече заспалъ, и му казахъ, че трѣбва да отворимъ прозореца, защото въ въздуха има нѣщо чуждо, нѣкакъвъ отровенъ газъ. Той се събуди и се оплака отъ слабо главоболие. Отворихме прозореца и го посъветвахъ да постои на чистъ въздухъ. Така прекарахме нощьта на студено, но на чистъ въздухъ и вънъ отъ опасность отъ отравяне. Страшно е, когато и човѣкъ, като отровниятъ газъ, се заблуди и не може да намѣри вратата, презъ която да излѣзе.

Казвамъ: Въ живота на сегашнитѣ хора има нѣщо затворено, поради което тѣ не сѫ въ състояние да трансформиратъ своитѣ скърби и мѫчнотии по естественъ начинъ. Тѣ се питатъ: Какво ще се прави съ тия мѫчнотии? Какъ ще се живѣе? Искатъ да се молятъ, не могатъ. Тѣ се чудятъ, защо едно време сѫ могли да се молятъ, а сега не могатъ. Много просто, нѣщо чуждо е влѣзло въ тѣхния животъ, което създава лоши състояния. Хората трѣбва да отстранятъ тия състояния. Тѣ трѣбва да търсятъ причината за тѣхъ въ себе си и въ окрѫжаващитѣ. Богъ е неизмѣненъ. Ангелитѣ и светиитѣ сѫщо сѫ неизмѣнни. Човѣкъ, обаче, се мѣни и самъ създава мѫчнотиитѣ си. Това, което се мѣни въ него, е резултатъ на влиянието, идещо отвънъ. Външното оказва влияние върху неустойчивото човѣшко естество. Обаче, има нѣщо устойчиво въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Има една добра, неизмѣнна чърта въ него, която го опредѣля като разумно сѫщество, като човѣкъ.

Питате: Де е човѣкътъ? — Въ онова, което никога не се мѣни. Наблюдавайте се отъ детство до стара възрасть, да видите, коя чърта е останала неизмѣнна. Всички сте били деца, станали сте възрастни и най-после сте остарѣли. Питате се, какво става съ васъ, защо се измѣняте. Както и да се измѣняте, колкото и да остарявате, има нѣщо въ васъ, което не се измѣня, не остарява. То е човѣкътъ. То е Божественото начало, съ което човѣкъ иде на тоя свѣтъ и съ което си заминава. Преходното въ него е като стара дреха, която той съблича, за да облѣче нова, чиста дреха. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, за нищо не го бива. Остарѣлъ значи, обеднѣлъ. Дайте на стария пари, да видите, какъ ще се подмлади. — Нищо не ми се иска, нѣмамъ никакви желания. — Нѣмашъ желания, защото джобъть ти е празенъ. Обаче, желанията не характеризиратъ човѣка. Другъ е въпросътъ да говоришъ за своя стремежъ. Младъ или старъ, стремежътъ на човѣка е не измѣненъ. Желанията на човѣка сѫ любовни работи, които днесъ сѫществуватъ, на другия день изчезватъ. Днесъ любишъ една мома, на другия день я разлюбишъ. Желанията напущатъ човѣка, както неговитѣ възлюбени. Желанията се раждатъ, растатъ и умиратъ, както и човѣкътъ. Имашъ дъщеря, или синъ отглеждашъ го, очаквашъ да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята и синътъ пораснатъ, започватъ да мислятъ само за себе си, докато си намѣрятъ другарка или другарь и не искатъ да знаятъ за тебе. Ще дойде день, ко гато тѣхнитѣ деца ще израснатъ и нѣма да се интересуватъ за родителитѣ си.

Като изнасямъ човѣшкитѣ отношения, вие се смѣете. Смѣхътъ не разрешава въпроса. Това не сѫ истинскитѣ отношения между хората. Когато момъкътъ люби момата, трѣбва да ѝ каже: Азъ съмъ готовъ да се оженя за тебе, ако ти обичашъ майка си и баща си съ оная неизмѣнна, безкористна любовь. Сѫщевременно, и той трѣбва да обича нейнитѣ родители. И момата трѣбва да обича неговитѣ родители. Иначе, тѣ ще се лъжатъ единъ другъ и сами ще се чудятъ, защо не могатъ да живѣятъ добре. День следъ день човѣкъ преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи съ противоречията? Никой другъ, освенъ той самъ. Момата не трѣбва да се лъже, че ще стане царица въ дома на своя възлюбенъ. И момъкътъ не трѣбва да се лъже, че ще стане царь. Тѣ сѫ още роби, които сами трѣбва да се освободятъ. Човѣкъ може да бѫде царь самъ на себе си, а не на другитѣ. Първо трѣбва да се освободите отъ робството, после да станете царе. Стани царь, но никой да не може да те снеме отъ трона. Стани царь, както слънцето е царь на слънчевата система. Кой може да го снеме отъ мѣстото му? — Какъ трѣбва да живѣемъ? — Като слънцето, като луната и като звездитѣ. — Какво трѣбва да правимъ? — Каквото тѣ правятъ. Бѫди свободенъ като въздуха и свѣтлината. Ще кажешъ, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Нѣма защо да ги плаши, бурята носи благо за цѣлата природа. Ще кажете, че и дъждътъ понѣкога е неприятенъ, размеква земята и ви каля. Кальта е благословение. Отъ тая каль излиза хлѣбътъ.

Бѫдете свободни като водата, като въздуха и като свѣтлината. Изливай се, както искашъ; духай, когато искашъ; свѣти, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ, да не тъпче даже мравката. Това значи: човѣкъ не трѣбва да върви по чуждитѣ пѫтища, да не се отбива отъ своя пѫть. Мине ли нѣкой по неговия пѫть, безъ да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пѫтя на престѫпницитѣ; остави ги, тѣ да си изминатъ своя пѫть, да научатъ урока си. Следвай своя пѫть неотклонно. — Кой е моятъ пѫть ? — Оня, на който Богъ те е поставилъ.

Мнозина ме питатъ, защо съмъ дошълъ на земята. Едни казватъ, че съмъ дошълъ да реформирамъ свѣта; други казватъ, че съмъ дошълъ да уча хората, какъ да живѣятъ. Азъ пъкъ казвамъ, че съмъ дошълъ да пробия дъното на вашитѣ чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освенъ това, искамъ да зная, какви сѫ вашитѣ чаши: стъклени, или металични — сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но следъ десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. Въ сѫщность, животътъ, за който съжалявате, е животъ на робство и ограничения — отъ него трѣбва да се освободите. Не е въпросъ да се самоубиешъ, или самоунищожишъ, но самъ да намѣришъ пѫтя си и да го оправишъ. Това се постига само чрезъ любовьта.

Когато говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ да излѣзете отъ мѫчнотиитѣ си по естественъ начинъ. Не се страхувайте, нито плашете предъ страданията и мѫчнотиитѣ си, но пробийте си пѫть презъ тѣхъ и излѣзте на свобода. Да намѣришъ пѫтя си, това значи, да си служишъ съ чаша, която има две отвърстия. — Какъ ще се справя съ мѫчнотиитѣ, когато жена ми е сприхава, съ лошъ характеръ. — Тамъ е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пѣешъ! Ако те удари, кажи: Златни рѫце имашъ, доволенъ съмъ отъ тебе. Като кажешъ така, тя ще се замисли и ще измѣни поведението си. Ще кажете, че лесно се даватъ съвети, но мѫчно се прилагатъ. Представете си, че вашата жена е учительтъ ви. Трѣбва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е животъ. — Какво, въ сѫщность, е животътъ? Не е ли съчетание отъ уроци? Ще живѣешъ и ще учишъ, за да се освободишъ отъ илюзиитѣ на живота.

Сега вие искате да бѫдете здрави, силни, щастливи. Съ тоя умъ и съ това сърдце, които днесъ имате, никакво щастие не се постига. Съ вашия умъ и съ вашето сърдце нито здрави ще бѫдете, нито силни. Старитѣ, които сѫ опитали живота, сѫ разбрали това, но не сѫ готови да кажатъ истината на младитѣ. Ето защо, младитѣ вървятъ по пѫтя на старитѣ. Старитѣ казватъ, че ще се мре; и младитѣ казватъ сѫщото. Защо трѣбва да умиратъ? И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ, какво нѣщо е смъртьта. Ако умрешъ и можешъ да разрешишъ въпроситѣ, смъртьта има смисълъ. Ако съ смъртьта нищо не разрешишъ, по-добре остани още на земята, да направишъ съзнателна, разумна връзка съ Божествения свѣтъ. Само така ще придобиешъ оная любовь, която разрешава въпроситѣ. Казвате, че сте направили връзка съ Бога. Тая връзка трѣбва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикътъ отговори първия срокъ добре по нѣкой предметъ, бележката му ще важи и за другитѣ срокове? Ученикътъ трѣбва да учи уроцитѣ си редовно, за да получава всѣки срокъ добра бележка. Връзката съ Бога трѣбва да се подържа постоянно. Една добра постѫпка презъ цѣлия животъ не спасява положението за вѣчни времена. Ако любишъ само единъ день презъ живота си, тая любовь нищо не разрешава. Любовьта трѣбва да бѫде непреривна. Не можешъ да се развивашъ правилно, ако при всички изпити презъ живота си и при всички мѫчнотии не прилагашъ любовьта. Вие какъ разрешавате мѫчнотиитѣ си? Търсите помощь отвънъ. Не е лошо да търсите помощь отъ другитѣ хора, но трѣбва да изучавате начина, по който тѣ сѫ решили задачитѣ си. Ти си беденъ, ходишъ окѫсанъ, босъ, търсишъ начинъ да се освободишъ отъ положението си. Какъ ще се освободишъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ ми съльта, че и другарьтъ ти ходи босъ и окѫсанъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ мисъльта, че другитѣ хора сѫ облѣчени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работишъ, ще правишъ усилия, ти самъ да бѫдешъ облѣченъ и обутъ. Ще работишъ, както другитѣ хора работять. Ако дрехитѣ и обувкитѣ ти сѫ скѫсани и на тѣхъ има дупки, преди да прогледатъ тѣ, ти пръвъ трѣбва да прогледашъ. Нѣкой утешава приятеля си да не плаче, а на другия день самъ плаче.

Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за единъ добъръ момъкъ, който билъ сираче, отъ всички отритнатъ. Казахъ ѝ да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се и после дойде да се оплаква отъ него, че не билъ такъвъ, какъвто си го представяла. Казахъ й: По-рано те посъветвахъ да не се женишъ, но ти не ме послуша. Сега ти казвамъ да търпишъ. — Не съмъ ли свободна да се откажа отъ него ? — Не си свободна. — Защо? — Човѣкъ е свободенъ, докато не приеме едно желание въ себе си и не го подхранва. Щомъ го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всѣко желание, вънъ отъ тебе, е проява на сѫщество, което стои по-низко или по-високо отъ тебе и ти въздействува. Свържешъ ли се съ това желание, ти се свързвашъ и съ сѫшеството, отъ което излиза то, и дълго време не можешъ да се освободишъ отъ него. Всѣко желание въ човѣка е връзка съ друго сѫщество, което живѣе извънъ него. Тая връзка не е само външна. Тя крие коренитѣ си дълбоко въ човѣшкото естество. Ти си женена, имашъ мѫжъ, казвашъ, че си свързана съ него. Връзката ти не е външна, но вѫтрешна. Мѫжътъ или жената представятъ магнетиченъ центъръ или магнетиченъ вѫзелъ, дето желанията се събиратъ. Щомъ се свържешъ съ него, ти се свързвашъ и съ неговитѣ желания. Като умре той, ти постепенно се развързвашъ отъ него и скѫсвашъ връзката си съ неговитѣ желания. — Ще видимъ ли втори пѫть тоя човѣкъ? - Ще го видите, но не въ сѫщата форма. Тая форма изчезва отъ сцената, както актьорътъ, който изиграва ролята си въ дадено представление. Сѫщото представление вече не може да се повтори. — Ще се познаемъ ли на оня свѣтъ? — Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване сѫществува тамъ, дето е любовьта.

Има една красива страна въ любовьта, за която още не сте готови. Единъ день, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна. Когато хората се повдигнатъ и дойдатъ до тая страна на любовьта, между тѣхъ ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще бѫдатъ доволни. И младиятъ, и стариятъ ще бѫдатъ доволни. Това означава щастие. Сега хората очакватъ щастието и доволството да дойдатъ отвънъ нѣкѫде, наготово. Да бѫдешъ щастливъ, въ пълния смисълъ на думата, това значи, да си готовъ да раздадешъ всичкото си имане, да обичашъ всички хора и да простишъ на ония, които говорятъ лошо за тебе. И при това положение, да не допуснешъ нито една отрицателна мисъль въ ума си. — Кой може да направи това? — Само оня, който знае и разбира нѣщата. Такъвъ човѣкъ наричаме адептъ на знанието.

Каква е разликата между адепта и слабия човѣкъ? Адептътъ, като хване мечката за врата, тя сѣда предъ него и се подчинява на неговата воля. Ако слабиятъ хване мечката за врата, тя веднага настръхва срещу него и се готви да го нападне. Страданието въ живота е мечката. Ако си силенъ, хвани страданието за врата, и то ще изгуби силата си. Дойде невежеството при тебе, иска да те нападне. Хвани го силно за врата, и то веднага ще отстѫпи. Силенъ трѣбва да бѫдешъ, да не се страхувашъ отъ нищо. За да видишъ, какво се крие въ страданието, въ невежеството, трѣбва да ги впрегнешъ на работа. Затова и българитѣ си служатъ съ пословицата: „Впрегни дявола на работа, да те научи на умъ. Или, впрегни мързеливия на работа, да те научи на умъ.“

Като ученици, вие трѣбва да вложите всичкитѣ си дарби и способности на работа, да не очаквате наготово. Ония, които не обичатъ да работятъ, предаватъ думитѣ ми, какво съмъ казалъ, и очакватъ резултатъ. Нѣкой казва, че  чулъ отъ мене да се говори за лекъ начинъ на забогатяване. Въ какво се заключава тоя начинъ? — Да туришъ единъ наполеонъ въ джоба си и, като го употрѣбишъ, да очаквашъ от нѣкѫде другъ. Обаче, въ тоя опитъ се крие дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Това значи, да впрегнешъ на работа своитѣ скрити сили. Като работишъ съзнателно, наполеонитѣ ще се увеличаватъ единъ следъ другъ. Работа се иска отъ всички. Не е достатъчно само вѣра въ думитѣ ми. Вѣрата има отношение къмъ работата. Ще вѣрвашъ и ще работишъ. Иначе, ще слушашъ, какво говоря, и ще искашъ да ти обясня, какъ ставатъ нѣщата. Казвамъ: Ще се нареди твоята работа. — Какъ ще се нареди? — Това не е твоя работа. Иди работи! Нѣмамъ време за обясняване. Ако започна да ти обяснявамъ, ще изгубя много време, и втори пѫть нѣма да те приема. Ти искашъ да провѣришъ, да видишъ, какъ Господъ ще нареди работата. Ти нѣмашъ право да провѣрявашъ, какъ Господъ ще оправи обърканитѣ работи на хората.

Азъ говоря кратко: Ще се оправи работата. —Какъ ще стане това ?— Не е твоя работа. Нѣкога може да се оправи работата, нѣкога може да не се оправи — това нищо не значи. Важно е, като отидешъ у дома си, да държишъ мисъльта си будна, че всичко ще се оправи. И на васъ казвамъ: Работата ви ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Ако искате да ви обясня, ще се лишите отъ по-важното — втори пѫть нѣма да ви приема. Не искате ли обяснение, ще ви приемамъ, когато искате, и работитѣ ви ще се оправятъ. Времето ми е скѫпо и не мога да ви давамъ обяснения. Вие ще учите, ще наблюдавате, и сами ще дойдете до обясненията. Което е за оправяне, ще се оправи; което не е за оправяне, нѣма да се оправи. Много естествено. Хлѣбътъ, който е опредѣленъ за днесъ, ще се изяде. Днешнитѣ работи ще се оправятъ днесъ, а утрешнитѣ — утре. Следователно, кажа ли на нѣкого, че работитѣ му ще се наредятъ, той трѣбва да знае, че това се отнася до днешнитѣ работи. — Не се наредиха работитѣ ми. — Значи, тѣ сѫ били опредѣлени за другия день. Каквото Богъ е казалъ да стане днесъ, само то става. Днесъ Богъ е казалъ на десеть души да дойдатъ при мене да искатъ пари. Сѫщевременно Богъ е казалъ на други десеть души да дойдатъ и да ме кредитиратъ. Отъ тѣхъ ще взема и ще дамъ на другитѣ десеть. Въ първия моментъ, като видя 20 души около себе си, ще се уплаша. Но спасението е въ последнитѣ десеть души. Първитѣ ще искатъ да имъ платя сумитѣ, които дължа, а вторитѣ ще ме кредитиратъ. Това става днесъ. На другия день сѫщото не се повтаря.

Направете единъ опитъ, да видите, можете ли въ продължение на десеть деня да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль, или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случи презъ това време. Имашъ нѣкоя неприятность, благодари. Нѣкой ти казалъ нѣщо обидно, благодари. Имашъ да давашъ, благодари. Изгубишъ службата си, благодари. Времето е лошо, пакъ благодари. — Мога ли да благодаря за всичко това? — Можешъ. Кажи: Господи, благодаря Ти, задето ме водишъ въ тоя пѫть. Като богатъ, ще научишъ едно; като беденъ, ще научишъ друго. За Бога и богатството, и беднотията сѫ еднакво важни. Сѫщото се отнася и до радоститѣ, и до скърбитѣ. Човѣкъ се учи отъ всичко.

Питамъ: Колцина отъ васъ сте готови за тоя опитъ? Който не се наема да изпълни задачата, нищо нѣма да придобие. Който не е готовъ, да не се наема, но и да не се страхува. Въ сѫщность, задачата не е мѫчна. Много ли сѫ десеть дни за една задача? Ако ви се виждатъ много, можемъ да намалимъ днитѣ. На колко се съкращава числото десеть ? — На две и на петь. Значи, едни ще приложатъ задачата за два деня, други за петь деня, а трети за десеть. Не е въ многото дни, всичко е въ резултата. Ония, които изпълняватъ задачата два деня, ще иматъ единъ резултатъ; ако я изпълняватъ петь деня, ще иматъ другъ резултатъ; десеттѣ деня ще дадатъ различенъ резултатъ отъ първитѣ два. Числото две показва, че ще имате любовни, добри отношения съ хората; числото петь показва, че ще се свързвате съ хората външно, безъ голѣми задължения; числото десеть показва, че живовътъ се развива напълно. Значи, при двойката ще правите любовни връзки; при петорката ще се научите да служите, както жената служи на мѫжа, и мѫжътъ — на жената. При десеторката ще използувате всички условия на живота. Направете сега задачата само за два деня. Ако нѣкой иска петь деня, свободенъ е. Ще знаете, че ще я по вторите три пѫти. Ако решите да я изпълните десеть деня, тогава нѣма да се повтаря. Да се установимъ на числото две. Нека всички приемемъ това число и да изпълнимъ задачата само за два деня.

Като изпълнявате задачата, ще бѫдете будни, да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Ще бѫдете като светии. Много отрицателни мисли ще минатъ презъ ума ви, но нѣма да имъ дадете възможность да се проявятъ. Ще имъ кажете: Добре дошли, ще ги нагостите и ще ги изпратите да си вървятъ. Каквото и да ви се случи, ще си кажете: „Всичко ще ми съдействува за добро.“ Каквито мисли минавать презъ ума ви, ще ги отбелязвате на едно тевтерче. Днитѣ, презъ които правите опита, ще бѫдатъ дни на печалба. Останалитѣ петь дни ще изследвате причинитѣ, които сѫ ви спънали, дали сте имали успѣхъ, или не. Съ други думи казано, останалитѣ петь деня до следната срѣда ще провѣрявате, колко сте спечелили и колко сте из губили. Отъ днесъ ще започнете задачата. Ще бѫдете внимателни, смѣли, ще извадите всичкитѣ си орѫжия, ще бѫдете готови за война. Ако спечелите, добре; ако загубите, все ще научите нѣщо. Ще се стегнете, да победите до край. Изрѣжете си единъ триѫгълникъ отъ картонъ и го турете на главата си, когато сте самъ въ стаята си. Може да го носите мислено. Вие се стѣснявате да носите триѫгълникъ на главата си, а не се стѣснявате да допущате отрицателни мисли въ ума си. Триѫгълникътъ е символъ, който съдържа разумни сили въ себе си. Ползувайте се отъ тия сили, за да разберете тѣхния смисълъ.

И тъй, напишете на тритѣ страни на триѫгълника следнитѣ думи: Тайната, съ която се разрешаватъ всички мѫчни въпроси въ живота. На втория редъ, на дѣсната страна на триѫгълника, напишете думата умъ, на лѣвата — сърдце, а на основата — воля. На третия редъ напи шете : любовь, мѫдрость, истина и на четвъртия редъ — сила, животъ и здраве. Когато изпаднете въ нѣкакво затруднение, хванете триѫгълника за долнитѣ два ѫгла и прочетете написаното. — Не може ли безъ триѫгълникъ ? — Не може. Всѣка мисъль, за да се проектира, трѣбва да има нѣкакъвъ обектъ. Приложете задачата за два деня, служете си съ триѫгълника, безъ да говорите за него на хората. Ако имате резултатъ, тогава може да сподѣлите опита си и то съ свой приятель, който ще ви разбере. Сподѣляте ли съ хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Тѣ ще изопачатъ думитѣ ви и, вмѣсто да се ползуватъ, и на васъ ще прѣчатъ.

Като правите опита, ще се пазите отъ всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствувате като човѣкъ, който се е новородилъ, който живѣе въ Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Единъ Баща има въ свѣта, единъ Господарь. Ние сме само носители на Неговитѣ идеи. До колкото носимъ и прилагаме Неговата воля, до толкова се ползуваме отъ Неговата сила. За два деня ще бѫдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. Следъ това може да си облѣчете старитѣ дрехи на обикновения день, но за два деня искамъ да бѫдете като светии. Ако ви срещне нѣкой и ви запитва за обикновени работи, нѣма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нѣмате време за разговоръ.

Ще бѫдете заети само съ себе си, съ своя вѫтрешенъ животъ, съ задачата, която ви дадохъ. Ако жената е наготвила, добре ще бѫде; ако не е наготвила, мѫжътъ ще счита, че всичко е наредъ, нищо нѣма да изисква отъ нея. И жената нѣма да изисква нищо отъ мъжа. Всѣки отъ васъ ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нѣщо отъ нея.

Т. м.

3. Лекция отъ Учителя, държана на

27 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...