Jump to content

1931_12_16 Правиленъ животъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правиленъ животъ

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Защо въздишатъ хората“.

Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която заставила човѣка да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешилъ една велика задача. Човѣкъ диша и въздиша. Когато въздиша нормално, това наричаме дишане.

Знанието, което досега сте имали, е било полезно за васъ, много работа е свършило. Но въ дадения моментъ то не може да ви ползува. Напримѣръ, на бойното поле сабята е вършила и върши работа, но какво значение има тя между мирнитѣ хора? Ако влѣзешъ съ сабя въ едно мирно общество, какво ще правишъ? Ще разправяшъ за своето минало, но ще станешъ смѣшенъ. И вие, съ досегашното си знание, приличате на военния, който влиза между мирнитѣ хора съ сабя. Ако влѣзешъ между прости хора и започнешъ да изговаряшъ думитѣ „обичь, любовь, знание, мѫдрость, възвишенъ животъ, небе, ангелъ, честность, справедливость“, тѣ ще слушатъ, но ще бѫдешъ смѣшенъ за тѣхъ. Това сѫ отвлѣчени думи, безъ никаква връзка.

Нека съберемъ нѣколко числа, да видимъ, какъвъ резултатъ ще имаме.

1+ 1 + 1 + 1 = 4

2 + 2 = 4

1 + 3 = 4

При събиране на тѣзи числа, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ — четворка, но условията, при които става събирането, не сѫ едни и сѫщи. Напримѣръ, имашъ нужда отъ четири лева. Седишъ на пѫтя и чакашъ да мине нѣкой, да ти даде тази сума. Минава единъ човѣкъ, подхвърля ти единъ левъ; следъ половинъ часъ минава втори, подхвърля единъ левъ. Най-после, следъ два часа събирашъ четири лева. Ако мине нѣкой благороденъ човѣкъ, може изведнъжъ да ти даде четири лева. При възприемане на една мисъль, или на едно чувство играятъ роля времето и условията. Ако не е спазено времето, резултатътъ не е добъръ. Тази е причината, дето важни мисли и чувства оставатъ неразвити. Пѫпката трѣбва да цъвне, цвѣтътъ трѣбва да се превърне на плодъ, плодътъ трѣбва да узрѣе. И най-после, трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да употрѣби този плодъ. Това сѫ отношения.

Преведете думитѣ „пѫпка и цвѣтъ“. Въ пѫпката се криятъ сили, които образуватъ цвѣта. Въ цвѣта се криятъ сили, които образуватъ плода. И въ плода се криятъ сили, необходими за неговото узрѣване. Плодътъ носи условия, животъ за създаване на сѣмката. Ако една мисъль и едно чувство не служатъ за обновяване първо на вашия организъмъ, а после и на вашитѣ мисли и чувства, тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Но и това не е достатъчно. Всѣка ваша мисъль и всѣко ваше чувство трѣбва да иматъ отношение къмъ Бога, къмъ ангелитѣ, къмъ чиститѣ и възвишени сѫщества, къмъ всички окрѫжаващи. Ако мисъльта и чувството ви нѣматъ никакво отношение къмъ Бога и възвишения свѣтъ, вие не може да оперирате съ тѣхъ.

Казвате, че искате да имате любовь къмъ Бога. Какво разбирате подъ „любовь“? Казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Въпрѣки това, ние искаме да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. За нѣкои това е противоречие — да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. Този стихъ се отнася до слѣпитѣ, които никога не сѫ видѣли Бога. Онѣзи, които иматъ очи, много пѫти сѫ видѣли Бога. Както слънцето е видимо за очитѣ само при известни условия, така и Богъ става видимъ при известни условия. Бога всѣкога не можешъ да видишъ — крие се понѣкога. Казано е за Бога: „Скрилъ се.“ Това е човѣшко разбиране. Слънцето изгрѣва и залѣзва, понеже земята се върти около себе си. Въ сѫщность, слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва.

Често се натъквате на вѫтрешни противоречия, които не можете да разрешите. На-примѣръ, вѣрвашъ въ нѣщо, мислишъ, че си разрешилъ известенъ въпросъ и се зарадвашъ. Не се минава много време, вѣрата ти отслабва, започвашъ да се колебаешъ и съмнявашъ въ това, въ което си вѣрвалъ. Имашъ приятель, въ когото вѣрвашъ. Обръщашъ се къмъ него за една услуга. Той обещава да ти услужи и опредѣля день и часъ, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нѣщо, и той не идва на уречения часъ. Вѣрата ти въ него се разколебава. Че не е дошълъ на време да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакашъ, ти отидешъ на близката рѣка да се кѫпешъ. По невнимание се подхлъзнешъ и започнешъ да се давишъ. Около тебе нѣма нито единъ човѣкъ. Сега вече разчиташъ само на приятеля си, който е обещалъ да дойде въ този часъ. Само той може да те спаси, но ето че закъснѣлъ. Въ момента, когато започвашъ да губишъ съзнание, приятельтъ ти пристига. Хваща те за рѫката, изважда те отъ водата и те обръща съ главата надолу, да изтече водата, която си погълналъ. Ти благодаришъ на приятеля си, но все пакъ остава въ тебе мисъльта, защо не дойде по-рано, преди да изгубишъ съзнание. Не се сърди на приятеля си. Знай, че всѣко влизане и излизане отъ водата е придружено съ известно страдание.

Числата 1, 2, 3, 4 сѫ количествени, тѣ иматъ отношение къмъ физическия свѣтъ, но могатъ да се прехвърлятъ и въ другитѣ свѣтове. Напримѣръ, имате два тона вѫглища. Тукъ числото две е материално, има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако знаете законитѣ на духовния свѣтъ, двата тона вѫглища могатъ да се превърнатъ на известно количество топлина. Даватъ ви жито, на което трѣбва да използувате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зѫби нѣмате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито или ще го дъвчете. Въ дъвченето е силата. Това е вѫтрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувствуването има известна връзка. Както дъвчешъ, така ще мислишъ; както мислишъ, така ще чувствувашъ; както чувствувашъ, така ще постѫпвашъ. Тѣзи процеси сѫ тѣсно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тѣзи нѣща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могатъ да ползуватъ само гѫсеницата. Щомъ се превърне на пеперуда, листата сѫ безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна отъ листата. Ново знание е нуждно сега.

Вие влизате въ нова фаза и трѣбва да разбирате Божията любовь не като гѫсеници, но като пеперуди; не като пѫпки, но като цвѣтове; не като цвѣтове, но като плодове; не като плодове, но като сѣмена. Трѣбва да имате вѫтрешно разбиране за любовьта. Сега имате механично разбиране за Бога и казвате: Богъ не мисли за мене. — Само за тебе ли ще мисли? Той мисли за всички сѫщества, за всички вселени. Добро е желането ви Богъ да мисли само за васъ, но възможно ли е, отъ сутринь до вечерь, да мисли само за васъ? Като не разбирате Бога, щомъ желанията ви не се изпълнятъ, вие се измѫчвате. Казвате: Иванъ, Стоянъ по-добри, по-умни ли сѫ отъ мене? Азъ се моля по три пѫти на день, а работитѣ ми не се нареждатъ. Тѣ не се молятъ, а тѣхнитѣ работи вървятъ добре. Азъ уча, чета, мисля и нищо не постигамъ. Тѣ не правятъ нищо, и въ всичко успѣватъ. Такива мисли минаватъ презь главитѣ на всички ви, де повече, де по-малко. Важно е, защо мислите така. Когато искашъ Богъ да мисли само за тебе, това е една велика идея, която включва цѣлото Битие. Тя се отнася само до Бога. За Бога само могатъ да мислятъ всички сѫщества отъ сутринь до вечерь. — Защо? — Защото, като мислятъ за Него, тѣ живѣятъ. Течащата вода трѣбва да мисли само за извора. Не мисли ли за него, тя ще престане да тече.

Какво се разбира подъ „мисъль“? —  Връзка, отношение. Напримѣръ, рѫката има връзка съ цѣлия организъмъ, но тази връзка трѣбва да бѫде нормална, да не страда нито рѫката, нито организъмътъ. Накѫдето и да движишъ рѫката си, да ти е приятно. Ако изпитвашъ нѣкаква неприятность, отношенията не сѫ правилни. При такива отношения рѫката не може да изпълнява службата си. Само при правилни отношения тя може да върши всичко, каквото й заповѣдватъ.

Вие искате Богъ да мисли за васъ. И Богъ иска вие да мислите за Него. По човѣшки говоря: Богъ мисли за васъ толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има къмъ васъ точно такова отношение, каквото вие имате къмъ Него. Каквото е отношението на децата къмъ бащата въ семейството, такова е отношението и на бащата къмъ децата. Като знаете това, не се чудете, защо бащата обича нѣкое отъ децата си повече. Бащата обича всичкитѣ си деца, но доброто дете отваря сърдцето на бащата и получава повече. Нѣщата въ живота сѫ въ известна зависимость. Не можешъ да мразишъ онзи, който те обича. Любовьта любовь ражда.

Следователно, не можешъ да имашъ добри чувства и мисли, ако не дъвчешъ храната си добре. Дъвченето опредѣля чувствата и мислитѣ на човѣка. Казватъ за нѣкого, че е религиозенъ човѣкъ; за другъ, че е ученъ. Религията има отношение къмъ сърдцето, т. е. къмъ човѣшкитѣ чувства; науката има отношение къмъ ума, т. е. къмъ човѣшкитѣ мисли; обществениятъ животъ има отношение къмъ човѣшкитѣ постѫпки. Религия безъ чувство не е религия. Наука безъ мисъль не е наука. Общественъ животъ безъ постѫпки не е общественъ животъ.

Често се говори за примиряване на науката съ религията. Това не става изкуствено, по външенъ начинъ. Ако дъвчешъ храната добре, ще мислишъ добре. Щомъ дъвчешъ храната си, както трѣбва, ще изпитвашъ приятно разположение, което ще ти даде импулсъ за работа и за учене. При добро разположение, човѣкъ всѣкога мисли добре. Ако не дъвчешъ добре, не можешъ да мислишъ добре. Тогава ще страдашъ отъ разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислишъ добре. Не е все едно, да мислишъ при добро разположение на духа и при разстройство на стомаха. Ще кажешъ, че за да станешъ човѣкъ, трѣбва да страдашъ.

Страданието облагородява човѣка, но то не може да изработи отъ него истински човѣкъ. За да растешъ и да се развивашъ правилно, нуждно е знание и любовь. Растенето има отношение къмъ знанието, къмъ любовьта и къмъ добритѣ постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ механични, вие се отклонявате отъ правия пѫть. Можешъ да обичашъ отъ страхъ, можешъ и да учишъ отъ страхъ, но страхътъ нищо не допринася. Да обичашъ отъ страхъ е едно нѣщо; да обичашъ съзнателно е друго нѣщо. И съ заповѣдь нищо не се постига. Какъ ще накарашъ човѣка насила да свири и да учи? Лѣкарьтъ казва на болния: Ти трѣбва да бѫдешъ здравъ! Болниятъ отговаря: Дай ми вѣра. Лѣкарьтъ не трѣбва да заповѣдва, но да даде на болния правиленъ методъ за лѣкуване. Изведнъжъ не можешъ да станешъ здравъ, но постепенно. Какъ ще направишъ едно дебело, здраво вѫже? Ще вземешъ хиляди нишки и една по една ще ги съединявашъ.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до усилване на мисъльта. Къмъ една мисъль ще прибавяшъ постепенно още много мисли, докато усилишъ и закрепишъ мисъльта си. Не по стѫпвашъ ли така, мисъльта не може да расте. Какъвъ ученъ ще бѫдете, ако свършите университетъ за една година и получите дипломъ за завършено образование? Какъвъ инженеръ ще излѣзе отъ васъ, ако учите само една година? И да получите дипломъ, знание нѣмате. Какъвъ музикантъ е този, който изучавалъ музика само една година? Какъвъ концертъ може да даде този музикантъ? Дипломъ, полученъ по бързъ начинъ, не е истински, не отговаря на вѫтрешното съдържание на човѣка. Много такива дипломи има въ свѣта — лъжливи дипломи. Въ Америка опредѣлятъ единъ день презъ годината, когато хората се забавляватъ, като допущатъ най-невѣроятни нѣща. Напримѣръ, нѣкой си напише чекъ отъ 25 — 50 хиляди долари и го дава на свой познатъ, да изтегли означената сума отъ нѣкоя банка. Който не знае тази шега, отива въ банката, но се връща празенъ — банката не изплаща такъвъ чекъ. Гледашъ отвънъ, чекъ, пари сѫ това, но се връщашъ празенъ. Забава е това. Много отъ вашитѣ мисли и чувства представятъ такива забави —  съдържание нѣма въ тѣхъ. Истински чекъ е този, срещу който можешъ да получишъ означената сума.

Законъ е: Всѣка мисъль, въ която се влага абсолютна вѣра, може да се реализира. Вѣрата е опорна точка въ живота. Безъ вѣра нищо не се постига. — Какво да правимъ, ако нѣмаме вѣра? — Животътъ ще ви застави да придобиете вѣра, т. е. да проявите своята вѣра. Какво правите, когато се качвате на параходъ? Нагаждате се споредъ условията на парахода. Тамъ се проявявате и живѣете по единъ начинъ; на сушата, въ вашитѣ кѫщи, живѣете по другъ начинъ. Ако не се нагодите на условията въ парахода, ще се намѣрите въ трудно положение. Богъ, на Когото служите, нѣма да ви остави въ едно и сѫщо положение. Той желае вашето щастие, вашето добро, помага въ развитието ви, но не така, както вие разбирате. Божиитѣ мисли се коренно различаватъ отъ вашитѣ. Вие търсите щастието си тамъ, дето го нѣма.

Представете си, че туряте едно малко, петгодишно дете на голѣмъ, силенъ конь. Давате гема въ рѫката му и го оставяте само да езди коня. Какво ще стане? Коньтъ ще започне да скача, да рита, и детето ще падне на земята. Какво е придобило детето отъ тази разходка? И вие, понѣкога, имате желание да се качите на голѣмъ, здравъ конь, но затова сѫ нуждни съответни мисли и чувства. Нѣкой казва: Като чопля, все ще изчопля нѣщо. —  Зависи, кѫде чоплишъ и съ какво чоплишъ. Ако чоплишъ Свещената книга, какво ще извадишъ отъ нея? Ако чоплишъ себе си, какво ще извадишъ? Седишъ, чоплишъ живота си отъ младини, отъ детската си възрасти и казвашъ: Не зная, кога ще стана човѣкъ. Като дете, обичахъ да прескачамъ плета на чуждитѣ градини, да чупя стомни, да се бия съ децата. Всички ме считаха палаво, немирно дете. Ето, сега съмъ на 45 години, пакъ върша сѫщитѣ работи. И доднесъ още прескачамъ чуждитѣ градини. Де е погрѣшката? Лошо е, когато ученикътъ напусне училището и влиза въ чуждитѣ градини. Другъ е въпросътъ, ако учи и следъ това влѣзе въ нѣкоя градина да си откѫсне една ябълка. Ще каже градинарьтъ, че ябълкитѣ сѫ негови. Когато човѣкъ свърши една полезна работа, има право да си откѫсне една ябълка. Когато ученикътъ свърши училището и получи дипломъ, той е свободенъ, има право да влѣзе въ нѣкоя градина, да си откѫсне единъ плодъ. Той ще намѣри градинаря и ще иска позволение отъ него. Ако не учи и не работи, нѣма право да влиза въ чуждитѣ градини. Той не е свободенъ. Казвамъ: Ако си училъ и работилъ добре, имашъ право да чоплишъ — все ще изкарашъ нѣщо. Ученикътъ, като свърши училището съ успѣхъ, получава дипломъ и право да се разхожда, дето иска. Той е свободенъ човѣкъ. Ако не е свършилъ училището, той е ограниченъ, нѣма право на свободна карта.

И тъй, каже ли нѣкой, че е нещастенъ, това значи, че не е свършилъ съ успѣхъ училището, пропадналъ е на единъ - два предмета. Ако си слуга при единъ търговецъ и, вмѣсто печалба му докарвашъ загуби, мислишъ ли, че той ще ти даде карта, да се разхождашъ свободно, дето пожелаешъ? Другъ е въпросътъ, ако му докарашъ печалба отъ 500—600 хиляди лева. Той ще се усмихне, ще подпише единъ чекъ и ще ти даде единъ месецъ почивка. Значи, отъ работата, която сте свършили, зависи вашата свобода, или ограничение. Това е природенъ законъ, въ който нѣма изключение. Щастието върви следъ прилежнитѣ, следъ онѣзи, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ добре. Онѣзи хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не постѫпватъ добре, тѣ гонятъ щастието и не го достигатъ. За добритѣ ученици щастието върви следъ тѣхъ, то ги гони; за слабитѣ ученици щастието върви предъ тѣхъ, тѣ го гонятъ. Нѣкой младъ студентъ не свършва университетъ, понеже гони щастието. Като срещне млада, красива мома, той мисли, че тя е неговото щастие, върви подиръ нея, но уроцитѣ оставатъ назадъ. Другъ младъ студентъ не търси щастието предъ себе си, но учи, не поглежда момитѣ и свършва университета съ успѣхъ — щастието го гони. Когато мѫжътъ работи, жената трѣбва да е следъ него; и когато жената работи, мѫжътъ трѣбва да е следъ нея. Когато бащата и майката работятъ заедно, синътъ и дъщерята трѣбва да сѫ задъ тѣхъ, да ги следватъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража!“

Трѣбва да работимъ! Ти можешъ въ единъ день да станешъ щастливъ и въ единъ день да изгубишъ щастието си. Една твоя постѫпка може да те направи щастливъ, но може да те направи и нещастенъ — зависи отъ постѫпката. Вие се нуждаете отъ здрава, положителна мисъль. Всички второстепенни, странични работи турете задъ гърба си. Апостолъ Павелъ казва: „Вънъ отъ любовьта Христова всичко считамъ за изметъ.“ Не дръжте своя миналъ животъ предъ лицето си. Не дръжте скѫпоценнитѣ камъни предъ очитѣ си. Ако имате два скѫпоценни камъка, турете ги на гърдитѣ си, или на пръститѣ си — тѣ да ви бѫдатъ слуги, а вие — тѣхни господари. Ако ги поставите предъ очитѣ си, мисъльта ви ще се изопачи, и страданието ще ви следва.

Мнозина казватъ, че живѣятъ добре. — Щастливи ли сте? — Не сме щастливи. — Щомъ не сте щастливи, не живѣете добре. Щастливиятъ върви напредъ, вглъбенъ въ мисъльта си и отъ нищо не се съблазнява. Ако види богата, голѣма кѫща, оставя я назадъ; ако види красива мома, оставя я назадъ; ако срещне ученъ, или знаменитъ музикантъ, и него туря задъ гърба си. Всичко чуждо той туря задъ гърба си, не товари своята мисъль съ чуждъ капиталъ. Една философия има той и нея следва. Нѣкой се оплаква, че го турили на бойната линия. Много естествено, той е страхливъ и, за да се кали, да стане смѣлъ, Провидението го поставило на първа бойна линия. Той се намира между две злини — страхъ отпредъ и страхъ отзадъ — и отъ дветѣ ще избере по-малката злина. Така ще придобие смѣлость и решителность. Не се плашете отъ живота. Нуждно ви е истинско, положително знание. Имате ли това знание, и на бойното поле да попаднете, ще станете невидимъ. — Какъ се постига това? — Ще се намалишъ до молекула — никой нѣма да те види. Или, ще се превърнешъ на вода. Тогава, колкото и да те стрелятъ, никой не може да те убие.

Помнете: Причината за много отъ вашитѣ нещастия е вънъ отъ васъ. Напримѣръ, докато не се хване на вѫдица, рибата е щастлива. Тя пътува, свободно си живѣе въ водата. Въ момента, въ който пожелае да изследва вѫдицата, тя се натъква на нещастие. Вѫдицата се забива въ устата й, и тя се чуди, отде дойде това нещастие. Тегли се напредъ-назадъ и си казва: Какъ стана тази работа? Това нещастие иде отъ вѫдицата. Казвамъ: Съблазнитѣ въ живота, сѫ вѫдици, които причиняватъ нещастия. Ти се интересувашъ отъ вѫдицата, искашъ да я изследвашъ. Ти искашъ да изследвашъ една каса, да видишъ, какво има въ нея. Касата е вѫдица. Не ти трѣбватъ чуждитѣ пари. Ако искашъ да знаешъ, де е твоята каса, отъ която можешъ да вадишъ пари, ще те заведа при нея. Бъркашъ ли въ чужда каса, ще се закачишъ на вѫдица. Единъ день, на едно отъ Рилскитѣ езера, хванаха две пастърви. Купихме ги и ги пуснахме отново въ водата. Тѣ разказаха на останалитѣ риби да не хващатъ вѫдицитѣ, защото смърть ги очаква. Отъ този день рибаритѣ не хванаха нито една риба.

Освобождавайте се отъ непотрѣбни мисли, които спъватъ развитието ви. Напримѣръ, искашъ да знаешъ, какво мисли нѣкой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороденъ, добъръ човѣкъ, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той иде при тебе да иска пари. Трѣбва да платишъ за похвалата. Ако не му услужишъ, веднага ще измѣни мнението си за тебе. За да докажешъ, че си благороденъ, ти трѣбва да предвиждашъ нуждитѣ му и, безъ да ти иска пари, да му се притечешъ на помощь. Виждашъ, че този човѣкъ не е ялъ три деня; ще му приготвишъ единъ хубавъ обѣдъ и ще го задоволишъ. Помагай на човѣка, безъ да очаквашъ нѣщо отъ него. Като помагашъ на другитѣ, помагашъ на себе си.

Какво правятъ ученицитѣ въ училището? Способнитѣ ученици помагатъ на слабитѣ. Тѣ имъ разказватъ урока, обясняватъ имъ, каквото не разбиратъ и въ края на краищата, слабиятъ ученикъ получава по-добра бележка отъ силния. Това е истинска помощь. Способниятъ ученикъ, и да получи по-долна бележка отъ слабия, не се смущава. Той всѣкога може да се прояви, защото носи знанието въ себе си. Дипломътъ е външна страна на знанието. Казватъ за нѣкого, че е ученъ човѣкъ, звездитѣ сваля отъ небето. Въ сѫщность, той не е ученъ. Истински ученъ е онзи, който държи звездитѣ на мѣстото имъ, не ги снема отъ небето. Какво ще стане съ небето, ако звездитѣ паднатъ на земята? Звездитѣ сѫ нуждни като свѣтила, като мѣрка за опредѣляне на времето и годинитѣ. Като знаете това, не се мѫчете да сваляте слънцето, месечината и звездитѣ. Наблюдавайте ги и се ползувайте отъ тѣхнитѣ енергии. Дръжте въ ума си мисъльта: Всички хора иматъ заложби и възможности въ себе си, но не сѫ работили еднакво, и доднесъ още не работятъ еднакво. Разликата между хората се заключава въ работата, която сѫ вършили въ миналото, която вършатъ днесъ и която ще вършатъ въ бѫдеще.

Кой човѣкъ е добъръ? — Добъръ човѣкъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва добре. Що е добро? — Непреривенъ процесъ на права мисъль, право чувствуване и прави постѫпки. Щомъ този процесъ се прекѫсне, злото се вмъква въ доброто като клинъ. Като съзнателенъ човѣкъ, азъ се стремя всѣкога да постѫпвамъ добре. Какъ постѫпватъ хората съ мене, това не е важно; азъ трѣбва да постѫпвамъ добре. Неправилната постѫпка е неправилно взетъ тонъ. Какво трѣбва да правишъ, ако вземешъ тона неправилно? Ще го изпѣешъ нѣколко пѫти, докато го вземешъ правилно. Вземи тона единъ пѫть, спри малко; вземи го втори пѫть, пакъ спри. Когато тонътъ прозвучи чисто, правилно, ще спрешъ и ще чакашъ одобрението на учителя. Така ще постъпвате и съ Бога. Той иска отъ всички да мислимъ добре — първото изкуство въ живота; да чувствуваме добре — второто изкуство и да постъпваме добре — третото изкуство. Като придобиемъ и тритѣ изкуства, ще разберемъ стиха: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“

Кой човѣкъ е съвършенъ? — Който мисли, чувствува и постъпва правилно. — Това е непостижимо. — Постигането на съвършенството е непреривенъ процесъ. — Какъ се изявява съвършениятъ човѣкъ? Той се справя и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии. За него нѣма нѣщо невъзможно. Той има съдействието на Бога, на природата, на ангелитѣ — на всички добри и разумни същества. Христосъ казва: „Отецъ ми е въ мене, и Азъ съмъ въ Него.“ Следователно, ако Богъ е въ тебе, Той е твоето спасение. Ако Богъ не е въ тебе, кой ще те спаси? Ти живѣешъ въ Бога, но не Го разбирашъ. Защо не Го разбирашъ? — Затворилъ си сърдцето си за Него. Отвори сърдцето си за Бога, да работи Той за тебе и да Го разберешъ. Тогава и ти ще работишъ за Него. — Не работя ли за Бога? — Работишъ, но така, че Той трѣбва да поправя това, което си изработилъ. Когато разбирашъ Бога, ти ставашъ гениаленъ и казвашъ: Отъ известно време мислитѣ ми текатъ леко, перото ми пише добре. Това показва, че Богъ работи въ тебе, но те оставя да се радвашъ и да мислишъ, че ти работишъ. Богъ не прилича на насъ. Той се радва на всичко, което сме изработили чрезъ Него. Така Той ни учи на безкористие и пълна готовность за работа. Понѣкога Богъ не влиза самъ въ насъ, но праща нѣкой свой слуга да работи вмѣсто Него. Тогава Той се радва и на насъ, и на своя слуга, че сме работили задружно, въ Негово име.

Три важни нѣща трѣбва да останатъ въ ума ви: да мислите добре, да чувствувате добре и да постѫпвате добре. Минава презъ ума ви мисъльта, че сте нещастни — турете тази мисъль задъ гърба си и вървете напредъ. Нѣкога мислите, че сте щастливи, че сте постигнали съвършенство. Докато сте на земята, щастието и съвършенството сѫ моментни прояви. Когато изпълнявате Божията воля, съвършени сте; щомъ престанете да я изпълнявате, губите съвършенството си. На земята нѣма съвършени хора. Въ това всѣки самъ ще се убеди. Минавашъ за съвършенъ. Даватъ ти една работа да я свършишъ идеално. Една погрѣшка само да направишъ, ти не си съвършенъ.

Много знания имате отъ миналото, но всичко не ви ползува. Днесъ минавате за християни, но и вашето християнство не ви ползува. Новата свѣтлина на изгрѣващото слънце ви ползува. Да се спирате върху миналото, какви сѫ били баща ви и майка ви, това е изгубено време. Каквито и да сѫ били тѣ, до бри или лоши, това си е за тѣхъ, то е минало време. Единственото важно нѣщо е да знаете, че въ васъ се крие мощна сила, чрезъ която можете да изправите малкитѣ погрѣшки на своето минало. Малкитѣ погрѣшки, ако не се изправятъ, ставатъ голѣми; и голѣмитѣ погрѣшки, ако се изправятъ, ставатъ малки. Всѣки, човѣкъ е въ състояние да изправи малкитѣ си погрѣшки. Опитвали ли сте да рисувате носа си? Наблюдавали ли сте очитѣ си при добро разположение на духа? Вие мислите, че имате знания, а не познавате себе си. Можете ли да познаете състоянието на човѣка по промѣнитѣ на неговото лице, по цвѣта на лицето му? Който чете по лицето за състоянията на човѣка, той знае причинитѣ, които предизвикватъ тия промѣни, и може да ги избѣгне.

Нѣкой седи, движи краката си, криви устнитѣ си, чопли носа си. Външно изглежда съсрѣдоточенъ, а въ сѫщность той предизвиква близкитѣ си. Да се съсрѣдоточишъ къмъ нѣщо, това значи, да контролирашъ своитѣ действия. И при това положение можешъ да се мръднешъ, но чувствувашъ контрола, който си налагашъ. Не е лесно да се съсрѣдоточишъ. Това значи, да изпиташъ слаби бодвания, като че съ игла те бодятъ. Това показва, че си попадналъ въ область на електрични енергии, които ти въздействуватъ. Тури тѣзи бодвания на работа въ нервната система, и тѣ скоро ще изчезнатъ. Ако ги оставишъ въ областьта на чувствата, тѣ ще се превърнатъ на лоши мисли. Впрегни лошитѣ мисли на работа, и тѣ ще се превърнатъ на добри. Каже ли нѣкой, че не е разположенъ, знай, че лоши мисли го безпокоятъ. Азъ виждамъ, отъ лѣвата страна дошли баба му и прабаба му, отъ дѣсната — дѣдо му, прадѣдо му, чичовци — всички искатъ нѣщо отъ него. Едни го теглятъ на една страна, искатъ помощь отъ него; други го теглятъ на друга страна, и тѣ искатъ помощь — никой не влиза въ положението му. Той пъшка, мѫчи се, не може да си помогне. Питамъ: Какво ти е? Не зная, какво ми е, но като че цѣлиятъ адъ е върху мене. Азъ се обръщамъ къмъ бабитѣ и дѣдовцитѣ му и казвамъ: Оставете човѣка свободенъ. Той е беденъ, нѣма какво да ви даде. Въ половинъ часъ да го освободите, никой да не остане тукъ! Азъ ще ви помогна вмѣсто него. Следъ това той казва: Слава Богу, олекна ми!

Като ви казвамъ това, вие не трѣбва да се плашите. Всички имате тази опитность, но не можете да си помогнете. Азъ ги виждамъ, разговарямъ се съ тѣхъ, държа имъ лекции, а тѣ си разказватъ цѣлата история. Като имъ предамъ лекцията, тѣ се успокояватъ и се разотиватъ. Поканвамъ ги и другъ пѫть да ме посетятъ. Постѫпвайте и вие така съ вашитѣ баби и дѣдовци. Богъ изисква това, и вие трѣбва да изпълните Неговата воля. Отъ васъ зависи да бѫдете щастливи, или нещастни.

Задача. За една седмица ще направите опитъ да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право. Всѣки да си каже: Заради Бога ще мисля право; заради Бога ще чувствувамъ право и заради Бога ще постъпвамъ право. Като обичашъ нѣкого, ти трѣбва да се жертвувашъ за него. Искашъ да те обичатъ — това е една страна на въпроса; искашъ да обичашъ — това е друга страна на въпроса. Да те обичатъ хората, това значи, да бѫдешъ нещастенъ; да обичашъ хората, това значи, да бѫдешъ щастливъ. Ако си нещастенъ, причината за това се крие въ желанието ти да те обичатъ; ако си щастливъ, причината за това се крие въ желанието ти да обичашъ. Когато обичамъ нѣкого, азъ се радвамъ и на малкитѣ му придобивки.

Да обичашъ, това е велико изкуство. То е все едно, да знаешъ, кога и какъ да гълташъ храната си.

Храна, която не си сдъвкалъ добре, не гълтай.

Мисъль, която не си разбралъ добре, не възприемай.

Чувство, което не си разбралъ добре, не възприемай.

Велика наука е да знаешъ, кои нѣща сѫ за тебе и какъ да ги приемашъ. Успѣхътъ ти за хиляди години зависи отъ твоитѣ прави мисли, чувства и постъпки. — Кой може да ни научи, кои нѣща сѫ за насъ и какъ да ги приемемъ? — Само Богъ. Когато влѣзе въ насъ, Той ще ни научи на всичко. Той ще ни научи да мислимъ, да чувствуваме и да постъпваме право. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали да мислятъ право, други сѫ започнали да чувствуватъ право, а трети сѫ започнали да постѫпватъ право.

Помни: Снѣгътъ е бѣлъ, но студенъ. Огъньтъ е топълъ, но не е твърдъ.

Любовь, която не произвежда топлина, не е любовь.

Мѫдрость, която не произвежда свѣтлина, не е мѫдрость.

Истина, която не носи свобода, просторъ и разширяване, не е свобода.

*

11. Лекция отъ Учителя, държана на

16 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...