Jump to content

1931_06_17 Музикален живот


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Музикаленъ животъ

Размишление върху доброто.

Съвременнитѣ хора работятъ, трудятъ се, мѫчатъ се, но нѣматъ онзи резултатъ, който очакватъ. — Защо? — Липсва имъ нѣщо. Всѣки знае, какво му липсва. Нѣкой предприема една работа и се оплаква, че не успѣлъ да постигне онова, което мислѣлъ. Той самъ казва: Не бѣхъ достатъчно разуменъ. Изобщо, всички хора виждатъ, че не постѫпватъ достатъчно разумно. Значи, разумность се иска отъ човѣка. Не е достатачно да знае човѣкъ да събира, да изважда, да умножава и да дѣли, но той трѣбва да прилага тия действия въ живота си. Запримѣръ, не е достатъчно да кажешъ, че имашъ да взимашъ десеть хиляди лева, но трѣбва да знаешъ, какъ да ги вземешъ; не е достатъчно да кажешъ, че имашъ да давашъ десеть хиляди лева, но трѣбва да знаешъ, какъ да ги дадешъ. Въ взимането и даването човѣкъ трѣбва да спазва нуждната хармония, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Щомъ запази тази връзка, ще запази и отношенията си съ своитѣ ближни.

Като говоримъ за разумно прилагане на човѣшкитѣ добродетели, имаме предъ видъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Запримѣръ, нѣкой религиозенъ казва, че има десеть добродетели. Добре е извършилъ събирането на своитѣ добродетели, но приложилъ ли ги е въ живота си? Какъвъ смисълъ има да се хвали човѣкъ съ гласа си, ако не го прилага? Всѣки човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Ако пѣе добре, нека приложи пѣнието си, освенъ за своето благо, за благото и на другитѣ. — Ама безъ пари не пѣя! Ако не ме оценяватъ хората, не пѣя. — Това е криво разбиране. Плащането и оценяването сѫ второстепенни нѣща. Важно е да пѣете. Ако пѣете съ любовь и съ разположение, хората непремѣнно ще ви оценяватъ. Щомъ Богъ е вложилъ известенъ капиталъ въ васъ, вие трѣбва да го турите въ обръщение. Не е позволено на човѣка да държи Божествения капиталъ въ застой. Иде деньтъ, когато господарьтъ ще иска смѣтка за капитала, който ви е далъ. Ако сте го заровили въ земята, ще носите последствията за вашата леность. — Какви ще бѫдатъ последствията? — Страдания. — Какво представятъ страданията? — Методъ за изправяне на човѣчеството. Човѣкъ страда, за да се научи да прилага въ действие капитала, който му е даденъ. За всѣко неизпълнено обещание, за всѣка отложена работа, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Важно е, че като се ударишъ въ нѣкоя канара, непремѣнно ще усѣтишъ болка. — Кой постави канарата на пѫтя ми? — Това не е важно. Може да си я поставилъ ти, може другъ нѣкой да я поставилъ. Като ходишъ, ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не се удряшъ въ канари. Канарата е препятствие, на което човѣкъ всѣкога може да се натъкне. За да избѣгне препятствията въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да мисли, кѫде ходи и какво прави.

Днесъ всички хора търсятъ начинъ да оправятъ живота си, да наредятъ работитѣ си. — Какъ може да се постигне това? — Чрезъ музика. Музиката хармонизира мислитѣ и чувствата на човѣка. Щомъ мислитѣ и чувствата му сѫ хармонични, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ хармонични. Това наричаме ние музикаленъ животъ. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човѣка не сѫ регулирани. Такъвъ човѣкъ се отличава съ голѣма разсѣяность. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката въ живота си, чувствата му постепенно се уравновесяватъ. Положението на разсѣяния е подобно на положението на човѣкъ, който е принуденъ да седи на столъ, върху който сѫ поставени игли. Щомъ седне на стола той веднага скача. Много естествено, иглитѣ не го оставятъ спокоенъ. — Кой остави иглитѣ на стола? — Все нѣкой ги е оставилъ. Щомъ сѣдате нѣкѫде, трѣбва да огледате цѣлата обстановка, да нѣма игли или друго нѣщо, което да наруши мира ви, да ви изкара отъ релситѣ на вашето равновесие. — Може ли човѣкъ да се справи съ условията? — Отъ него зависи. Който е свързанъ съ Бога, той лесно се справя съ условията.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се вглеждате въ всичко, което ви обикаля; да знаете, защо идатъ изпитанията и изкушенията. Нѣкой иска да стане рано сутринь, да се помоли на Господа и да започне работата си на време. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голѣмо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се подавате на изкушения, които могатъ да ви измѣстятъ отъ правия пѫть, отъ решенията, които сте взели. Бѫдете внимателни, не се подавайте на изкушения. — Защо идатъ изкушенията? — Тѣ сѫ мощна сила, която сѫществува въ природата. Задачата на тази сила е да се явява като противодействие на всѣка добра работа. За онзи, който разбира законитѣ на природата, тази сила служи като потикъ. За онзи, който не разбира тѣзи закони, тази сила е противодействие, което го спъва.

И тъй, научете се да събирате и да изваждате правилно. Прилагайте това, което сте събрали и извадили. Каквото съберете, давайте го разумно. И каквото имате да взимате, вземете го разумно. Животътъ на хората не е нищо друго, освенъ отношения на разумни взимания и давания. Ако те обиди нѣкой, ти имашъ да взимашъ. Ако ти обидишъ нѣкого, имашъ да давашъ. Щомъ съзнаешъ това, веднага трѣбва да уредишъ отношенията си. Колкото малко имашъ да давашъ или да взимашъ, уреди смѣткитѣ си. Не можешъ ли да изплатишъ задължението си, не казвай на кредитора си да чака, но бѫди искренъ, кажи му, че въ дадения моментъ нѣмашъ възможности да се издължишъ. Кажешъ ли на кредитора си да чака, когато ти искашъ да платишъ, ти му заповѣдвашъ. Съ заповѣди работитѣ не се нареждатъ. Ти ще заповѣдвашъ на своя кредиторъ, а на тебе другъ ще заповѣдва. Не, имашъ ли да давашъ или да взимашъ, ще уредишъ смѣткитѣ си по закона на любовьта.

 И тъй ще уреждате смѣткитѣ си по любовь; ще пѣете и ще свирите по любовь. Методътъ на любовьта ще намѣрите въ природата. Тя си служи съ този методъ, но малцина го познаватъ. Дето има хармония и мелодия, тамъ е приложението на любовьта. Който намѣри и приложи този методъ, става гениаленъ. Ако е пѣвецъ или музикантъ, той пѣе и свири естествено. Той не се нуждае отъ външна обстановка, отъ срѣда, отъ хора, които да го оценяватъ. Той носи въ себе си всичко. Започне ли да пѣе, пѣсеньта му настройва публиката, която започва да го слуша съ внимание. Ако пѣвецътъ или музикантътъ очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалность е проблематична. Гениалниятъ пѣе, кѫдето попадне: съ публика и безъ публика, въ салонъ или безъ салонъ, при добро и при лошо време. Гениалниятъ музикантъ вкарва двойника си въ своя инструментъ и разполага съ него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновенъ музиканть, на когото струнитѣ лесно се кѫсатъ. Кѫсането на струнитѣ се дължи на две противоположни мисли или чувства въ музиканта. Тѣ създаватъ известно противоречие въ него, което се отразява на самия инструментъ. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всѣкакви противоречия.

Най-съвършениятъ инструментъ, съ който човѣкъ може да си служи, е неговиятъ езикъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ може да бѫде музикантъ. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова по-добре може да си служи съ този инструментъ. Колко хора днесъ могатъ да си служатъ съ езика като съ съвършенъ инструментъ? Всѣка дума, която излиза отъ езика, може да произведе великъ ефектъ, въ положителенъ, или отрицателенъ смисълъ. Една дума, казана на мѣсто, може да въведе човѣка въ Царството Божие. Една дума, казана не на мѣсто, може да свали човѣка до дъното на ада. Затова е казано въ Писанието, че за всѣка дума ще се дава отчетъ. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията въ живота. Въпрѣки това, наредъ съ хармонията сѫществува и дисхармония въ живота. — Кой създава дисхармонията? — Хората я създаватъ. Обаче, тѣ носятъ последствията за това, което сѫ създали. Дисхармонията отклонява човѣка отъ правия пѫть, сѫщевременно тя го отдалечава отъ Бога. За да се върне отново въ правия пѫть, да се приближи къмъ Първата Причина на нѣщата, човѣкъ трѣбва да внесе Божествената хармония и мелодия въ себе си. Хармонията внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, а мелодията — топлина и мекота. Това се забелязва, отъ една страна, въ мислитѣ и чувствата на човѣка, а отъ друга — въ неговия говоръ. Приятно е да слушате човѣкъ, който говори музикално.

Истинска музика е онази, която може да произведе превратъ въ човѣка. Не произвежда ли превратъ въ човѣка, тя не е истинска музика. Тя е сборъ отъ звуци, отъ шумъ, които дразнятъ ухото. Запримѣръ, нѣкой туря устата си близо до ухото ви и шепне нѣщо. Той иска да ви каже нѣкаква тайна, която другитѣ да не знаятъ. Това не е правилно. Природата не си служи съ този методъ. Ако искашъ да кажешъ нѣщо на човѣка, добро или лошо, кажи му го гласно, нѣма защо да шепнешъ на ухото му. Когато говорите истината, човѣкъ я чува отвсѣкѫде. Дали отъ онзи свѣтъ ще му говорите, или отъ този, истината всѣкога се чува. Следователно когато искате да предадете истината, служете си съ методитѣ на природата, които сѫ вѣчни и неизмѣнни.

И тъй, за да живѣе хармонично, човѣкъ трѣбва да е развилъ езика си въ съвършенство, като инструментъ, чрезъ който излива мислитѣ и чувствата си. Мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде хармонична, а чувствата му — мелодични. Когато мислитѣ сѫ хармонични, а чувствата — мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човѣкъ може да прояви творческитѣ си способности. Човѣкъ твори, когато съчетае хармонията на мисъльта и мелодията на сърдцето си въ едно цѣло. — Какъ можемъ да постигнемъ това? — Чрезъ учене и работа. Като учи, човѣкъ трѣбва да плаща за уроцитѣ, които му се преподаватъ. Има видни професори, които взиматъ за единъ урокъ по цигулка хиляда долари. Това сѫ български пари надъ сто хиляди лева. Ако единъ цигуларь взима толкова скѫпо, колко трѣбва да платите на природата за скѫпитѣ уроци, които тя ви преподава? Нѣкои мислятъ, че природата дава всичко даромъ. Лъжете се, природата е най-скѫпиятъ учитель на човѣка. За нѣкои уроци човѣкъ плаща съ живота си. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува.

Има нѣща, които никога не се губятъ. Това е разумното слово, което е плодъ на хармонията на човѣшкия умъ и на мелодията на човѣшкото сърдце. Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици въ великата консерватория на живота, която трѣбва да свършите съ отличенъ успѣхъ. Мнозина мислятъ, че, като дойде Христосъ втори пѫть на земята, ще имъ даде дипломъ за завършенъ курсъ на житейската музикална школа. Дипломъ се дава на ония, които сѫ положили изпита си. Дълго време ще пѣятъ и ще свирятъ, докато дойде време за изпитъ. Колко пѫти ще бѫдатъ освиркани! Колко пѫти кръвь ще тече отъ поритѣ имъ! Който издържи изпита си, ще получи благословението на природата. Който не издържи, ще види нейното мрачно лице. Природата е безпощадна къмъ ония, които не искатъ да учатъ. Тя е разумна и знае, какъвъ методъ за възпитание да приложи къмъ всѣки човѣкъ. Къмъ ония, които се учатъ, които зачитатъ законитѣ й, тя е крайно внимателна и дава довѣрието си абсолютно. Който иска да влѣзе въ училището на природата, трѣбва да се изпита, готовъ ли е да се подложи на страданията, които ще срещне на пѫтя си. Ако е готовъ, природата му отваря широко вратитѣ си; ако не е готовъ, тя го оставя на свобода, пуща го въ широкия свѣтъ. Природата не заставя никого насила да влѣзе въ нейното училище.

Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да говори и кога да говори. Ако говори музикално, човѣкъ може да пѣе и да свири хармонично и мелодично. Чрезъ музиката той може да се примири съ всички хора. Чрезъ музиката той може да внесе разположение, както въ своята душа, така и въ душитѣ на ближнитѣ си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Безъ нея вие ще очаквате на другитѣ, да дойде помощьта отвънъ. Пѣвецътъ поема въздухъ отвънъ и пѣе, но пѣсеньта му не е въ въздуха. Тя се крие въ неговата мисъль. Задъ мисъльта му пъкъ се крие Божественото Начало, което направлява нѣщата. Наистина, нѣма по-велика музика отъ Божествения езикъ. Който е чулъ само веднъжъ този езикъ, той никога не може да го забрави. Който се отрекълъ отъ Божественото, той е попадналъ вече въ музиката на свѣта, дето се чуватъ тоноветѣ на умразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т. н. Музиката на свѣта е нищо друго, освенъ „джасъ банъ“ — музикална каша. Молете се да ви се даде случай да присѫтствувате поне единъ пѫть на концертитѣ на природата и да чуете, какво е въ сѫщность музаката.

Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалниятъ говоръ подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушашъ нѣкой да говори музикално. Колкото и да го слушашъ, въ края на краищата ще кажешъ, че има още да говори. Значи, истината е безъ начало и безъ край. Сѫщото нѣщо е и любовьта. Когато тя се прояви между две сѫщества, тѣ влизатъ въ живота, който нѣма начало и край, т. е. въ вѣчния животъ. Изобщо, любовьта се проявява между два центъра, между две души, между две сѫщества. — Защо? — За да съживятъ единъ мъртавъ. Ако двама души които се обичатъ, не могатъ да съживятъ единъ умрѣлъ, любовьта имъ не е истинска. Ако двама пѣвци не могатъ да съживятъ единъ умрѣлъ човѣкъ, пѣсеньта имъ не е гениална. — Кога умира човѣкъ? — Когато внесе въ сърдцето си единъ дисонансъ, чрезъ който скѫсва струнитѣ на своя животъ. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяватъ човѣка. Ако между ума и сърдцето на човѣка влѣзе единъ дисонансъ, организъмътъ му постепенно се разрушава. Само гениалнитѣ хора могатъ да си служатъ съ дисонанси.

За да се запазите отъ дисонанситѣ въ живота, вие трѣбва да ликвидирате съ атавистическитѣ състояния. Тѣ сѫ миризливи течности, въ които човѣкъ несъзнателно попада. Лесно можете да се предпазите отъ тѣхъ. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ обонянието си. Не притѫпявайте обонянието си, за да усѣщате отдалечъ миризмата на атавистичнитѣ мисли и чувства. Дисонанситѣ притѫпяватъ не само обонянието, но и мислитѣ, и чувствата.

Ето защо, стремете се къмъ онази музика, която внася въ човѣка истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цѣлото Битие. Безъ нея нѣма мисъль, чувство и действие; безъ нея нѣма градежъ, нѣма творчество, нѣма напредъкъ. Тази музика наричаме духовна. Тя включва въ себе си законитѣ на хармонията и на мелодията. Чрезъ тия закони, именно, се проявява духовниятъ свѣтъ. Въ музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена отъ прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и отъ счупени.

Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбирате Както не разбиратъ своя езикъ, като музикаленъ инструментъ, така не разбиратъ и духовната музика. Мнозина свирятъ на цигулка, но не я чувствуватъ още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всѣка клетка въ нея продължава да живѣе. Въ който моментъ умре, тя ще се разпадне. Всѣка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по музикаленъ е цигуларьтъ, толкова по-добре се разговаря съ цигулката си. Когато нѣкой виденъ цигуларь свири, хората казватъ, че цигулката му говори.

Забелязано е, че, като инструментъ, цигулката не се подава на правилата, които управляватъ повечето инструменти. Запримѣръ, колкото повече се свири на пиано и на други нѣкои инструменти, толкова повече тѣ губятъ силата си. Съ цигулката е точно обратно: колкото повече свирите съ нея, толкова повече се увеличава силата ѝ. Сѫщото се отнася и до човѣка, който се моли съзнателно и съ вѣра. Колкото повече се моли, колкото по дълбока е молитвата му, толкова по-музикаленъ става той.

Ние говоримъ за онази музика и за онова пѣние, които тониратъ човѣшкитѣ чувства. По този начинъ тѣ тониратъ и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква отъ духовната! Тази музика внася мекота въ човѣка, но сѫщевременно го прави активенъ. Той има желание да приложи своитѣ добродетели. Ако е билъ обезсърдченъ, насърдчава се; ако е билъ тѫженъ, става радостенъ и готовъ за всѣкакви жертви за Великото въ свѣта. Духовната музика създава около човѣка особена аура, съ която той разполага хората къмъ добро. Чрезъ музиката човѣкъ дохожда до онова вѫтрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радоститѣ, като на една необходимость, презъ която неизбѣжно трѣбва да мине, както пѫтникътъ неизбѣжно минава презъ долини и височини.

Като знаете това, стремете се да вложите музиката и въ говора, и въ мисъльта си. — Ама нервенъ съмъ, не мога да бѫда музикаленъ. — Нервностьта не изключва музикалностьта. Ако нервниятъ употрѣбява енергията си разумно, нервностьта е ценно качество. Нервниятъ върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервенъ. Мисъльта се предава чрезъ нервната система, а не чрезъ мускулната. Нервната система възприема и хармоничнитѣ, и мелодичнитѣ тонове; хармоничнитѣ се предаватъ чрезъ ума, чрезъ мислитѣ, а мелодичнитѣ — чрезъ сърдцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията — като магнетизъмъ. Тѣзи сили често смѣнятъ мѣстата си: електричеството прониква въ сърдцето и му дава тласъкъ, усилва движението му; магнетизъмътъ пъкъ влиза въ мозъка и го нагласява. И Христосъ прилагалъ пѣнието като методъ за тониране. Казано е въ Евангелието, че на „тайната вечеря“ Христосъ и ученицитѣ Му изпѣли една пѣсень, следъ което излѣзли вънъ.

Като ученици, поставете си задачата да живѣете разумно. Кѫде ще проявите този животъ? И въ говоренето, и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Разумното слово подразбира музикално говорене. Разумната мисъль пъкъ подразбира правата мисъль, която опредѣля бѫдещето на човѣка. Разумнитѣ чувства подразбиратъ свързване на човѣшкото сърдце съ сърдцата на възвишенитѣ и напреднали сѫщества. За постигане на всичко това нуждно е пълно владѣене на езика. Съ други думи казано: Постиженията на човѣка зависятъ отъ изкуството му да владѣе своя езикъ.

Значението и силата на езика е изразено въ следната българска гатанка: „Кости нѣма, кости троши“. Наистина, езикътъ нѣма съзнателенъ животъ въ себе си, но е въ състояние да отнеме, живота и да даде животъ. Христосъ каза само три думи на Лазара, и той излѣзе вънъ отъ гроба. — На какво се дължи силата на изказанитѣ думи отъ Христа? — На тѣхната музикалность. Не можете ли и вие, като Христа, да си кажете три думи и да възкръснете? Кажете и вие на вашия Лазаръ: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Ако Лазаръ излѣзе отъ гроба, езикътъ ви е музикаленъ.

Помнете: Езикътъ е ключътъ на човѣшкото спасение. Отъ него зависи, да бѫде човѣкъ осѫденъ, или да бѫде оправданъ.

— Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ.

*

43. Лекция отъ Учителя, държана на 17. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...