Jump to content

1931_01_14 Гредитѣ на живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Гредитѣ на живота

Размишление.

Чете се темата: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“.

Като изучаватъ известни въпроси, нѣкои се оплакватъ, че срѣщатъ неразбрани нѣща. За да ги разбератъ, тѣ търсятъ компетентно лице, да имъ даде малки обяснения. Споредъ мене, неразбранитѣ нѣща сѫ разбрани, а разбранитѣ сѫ неразбрани. Какво означава тази мисъль? Когато казвамъ, че неразбранитѣ нѣща сѫ разбрани, имамъ предъ видъ следното: тѣ сѫ неразбрани отвънъ, а разбрани отвѫтре. Разбранитѣ нѣща пъкъ сѫ разбрани отвънъ, а неразбрани отвѫтре. Кое отъ дветѣ нѣща е за предпочитане: да разбирашъ отвѫтре или отвънъ? Най-добре е човѣкъ да разбира отвънъ и отвѫтре, но това е достѫпно само за съвършенитѣ хора. Обикновенитѣ хора разбиратъ или отвънъ, или отвѫтре. Следователно, както и да разбиратъ, все ще остане нѣщо неразбрано.

Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ малкитѣ величини и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Представете си, че ви сѫ дадени две греди, едната е широка петь сантиметра, а другата — два. Можете ли да опредѣлите, каква тежесть издържа всѣка греда? Ще кажете, че този въпросъ не ви интересува. Ако трѣбва да минете нѣкоя рѣка презъ мостъ отъ греда, дебела петь сантиметра, нѣма ли да се интересувате отъ нея? Ще се интересувате, разбира се, защото отъ дебелината и издържливостьта на гредата зависи вашето благополучно минаване на рѣката. Интересътъ ви ще бѫде още по-голѣмъ, ако трѣбва да минете рѣката съ кола. Ако въпросътъ за гредитѣ не ви интересува, какво ви интересува тогава? Ще кажете, че за васъ е важенъ въпросътъ за вѣрата. Казвате, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Какво разбирате конкретно подъ думитѣ „вѣра въ Бога“? Да вѣрва човѣкъ въ Бога, това значи, да не се съмнява никога. Истинската вѣра изключва всѣкакво съмнение. Ако бащата обещае на детето си, че ще му донесе орѣхи, детето ще вѣрва 101% въ думитѣ на баща си. Обаче, ако бащата не донесе орѣхи и каже, че не сѫ за тази вечерь, детето ще остане въ недоумение. То не може да разбере, коя е тази вечерь, когато бащата ще донесе орѣхи. Ако може да си отговори, коя вечерь е опредѣлена за ядене на орѣхи, то би могло да я дочака. Не може ли да си отговори, въ него ще се яви съмнение. Орѣхитѣ ще постигнатъ цельта си, ако детето не се усъмни. Щомъ се усъмни, тѣ сѫ вече безпредметни.

Както бащата обещава да донесе орѣхи на детето си, така и на васъ обещаватъ и сѫ обещавали да ви донесатъ орѣхи, но не сѫ изпълнили обещанието си. Защо? Защото сте ги очаквали още сѫщия день, а тѣ сѫ опредѣлили друго време. Казвате: Не получихъ днесъ обещанитѣ орѣхи. Думата „днесъ“ е относителна. Единъ день се състои отъ 24 часа, отъ една седмица, отъ единъ месецъ, отъ единъ вѣкъ и т.н. Когато Господъ обещае днесъ да ви даде нѣщо, вие го очаквате още първата вечерь. Вие трѣбва да намѣрите, коя вечерь, именно, е опредѣлилъ Богъ. Тя може да се съвпадне съ вашата вечерь, а може да е последна вечерь отъ годината. Ще кажете тогава, че всичко е загубено. Нищо не е загубено — законътъ на вѣрата е такъвъ. Ако нѣмате вѣра, която да устоява на всички мѫчнотии, вие нищо не можете да постигнете. Какво можете да направите съ вѣра, която има издържливостьта на греда, дебела два, три до петь сантиметра? По такава тънка греда могатъ да минаватъ мишки, плъхове, агънца, но човѣкъ съ голѣма тежесть едва би могълъ да мине. Гредата лесно ще се огъне и счупи. Какво ще стане съ васъ, ако минете презъ тази тънка греда, която се огъва и счупва подъ тежестьта ви? Вие ще кажете, че гредата ви е излъгала. Гредата не ви е лъгала съзнателно, но като гледала, че по нея минаватъ мишки, плъхове, кокошки, агънца, тя мислила, че е здрава и може да издържа голѣми тежести. Понѣкога и човѣкъ, като гредата, се мисли по-голѣмъ и по-силенъ, отколкото е въ действителность, но вижда, че се е лъгалъ. Ако рече да се сравнява съ слона, въ физическо отношение слонътъ е по силенъ отъ него. Обаче, въ умствено отношение човѣкъ стои по-горе отъ слона.

Както нѣма ясна представа за физическитѣ си сили, сѫщо така човѣкъ нѣма ясна представа за невидимия свѣтъ. Затова, именно, той мисли, че каквото пожелае отъ невидимия свѣтъ, ще му се даде. И това може да бѫде, но при известни условия. Казано е въ Писанието, че ако всичко, каквото човѣкъ желае, е съгласно съ волята Божия, ще стане. Обаче, ако желанията му не сѫ съгласни съ волята Божия, нѣма да се реализиратъ. Тъй щото, ако желанията ви се реализиратъ, това показва, че вашата воля е едно съ Божията; не се ли реализиратъ, вашата воля не е въ съгласие съ Божията. Има нѣща, които не се даватъ изведнъжъ. Колкото да се молите, нѣма да ви се дадатъ. Нѣкой иска изведнъжъ да стане ясновидецъ, да вижда всичко, което става въ невидимия свѣтъ. Това е невъзможно. И напреднали души даже нѣматъ възможность да виждатъ всичко, което става въ невидимия свѣтъ. Даже и Христосъ, Който имаше голѣмо послушание къмъ Бога, не можа да разбере всички нѣща изведнъжъ, но постепенно. Затова Той се молѣше на Господа, да му даде повече свѣтлина, да вижда нѣщата ясно. Той казваше: „За този часъ съмъ дошълъ“. На каквито изпитания да се натъкваше, Христосъ ги разреши правилно. Той знаеше, че е дошълъ за този часъ.

Какво правятъ съвременнитѣ хора, като се натъкватъ на изпитания? Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия или препятствие въ живота си, мнозина се връщатъ назадъ, не искатъ да правятъ усилия, да преодоляватъ. Тѣ мязатъ на онзи клиентъ, който отива на бакалницата да си купи нѣщо, но чете надписъ: „Днесъ съ пари, утре безъ пари“. Поглежда паритѣ си и намира, че нѣма да му стигнатъ. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да се върне назадъ, да вземе още пари. Съ това мѫчнотията се премахва. Обаче, като не иска да се върне у дома си, той стои предъ дюкяна и разисква: Какъвъ е този бакалинъ? Защо е турилъ този надписъ? Колкото и да разисквашъ, бакалинътъ нѣма да махне надписа си. Ти трѣбва да се върнешъ назадъ и да вземешъ още пари. Ще дойде день, когато сѫщиятъ бакалинъ ще тури надписъ: Половинъ часъ давамъ безъ пари. Кой каквото иска, може свободно да си вземе, но ако попадне въ точно опредѣления часъ. Тъй щото, не питайте, какъвъ е този бакалинъ, но бѫдете готови да се съобразите съ неговитѣ закони.

Бакалинътъ е природата, която спазва строго своитѣ закони. Постави ли единъ законъ въ действие, тя за никого не го измѣня. Когато иска да платишъ, ще плащашъ безъ никакви разсѫждения. Когато дава даромъ, нѣма да питашъ, зашо постѫпва така, но ще вземешъ торбата си и ще заемешъ мѣстото си, ще чакашъ редъ, да получишъ нѣщо отъ благата на природата. Като дойде твоя редъ, можешъ да вземешъ, колкото искашъ.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за гредитѣ. Като изучавамъ живота на хората, казвамъ: Гредитѣ на вашитѣ кѫщи сѫ много тънки. Нѣма да мине много време, кѫщитѣ ви ще се съборятъ и ще ви затрупатъ. Какво трѣбва да направите, за да избѣгнете това нещастие? Трѣбва да смѣните гредитѣ на кѫщитѣ си. Ако гредитѣ сѫ дебели два-три сантиметра, трѣбва да ги смѣните съ по-дебели. Всѣки човѣкъ е поставенъ на външни и вѫтрешни изпитания, за издържането на които се изисква здрава, солидна кѫща. Какви трѣбва да бѫдатъ гредитѣ на кѫщата на единъ светия, който минава презъ голѣми изпитания? Дебели трѣбва да бѫдатъ гредитѣ на кѫщата му.

Нѣкои запитватъ, защо трѣбва човѣкъ да минава презъ изпитания? Не може ли безъ изпитания и страдания? Изпитанията иматъ свой вѫтрешенъ смисълъ. Въ изпитанията има нѣщо разумно, което показва, че безъ тѣхъ не може. Какъ и отъ какво правятъ хората хлѣбъ? Отъ брашно, квасъ и вода. Тѣ взиматъ тѣзи материали, разбъркватъ ги, омѣсватъ тѣстото, правятъ отъ него хлѣбове, които най-после пекатъ на фурната. Не е лесно да омѣси човѣкъ единъ хлѣбъ. Докато го омѣси и опече, той минава презъ известни мѫчнотии. Не е ли по-добре тогава, да вземе малко брашно, да го изсипе въ устата си и да задоволи глада си? Защо трѣбва да се мѫчи? Кое е за предпочитане: да яде добре омѣсенъ и опеченъ хлѣбъ, или да сипе малко брашно въ устата си и да се задоволи? За да си ушие дреха, човѣкъ отива на пазара да избере платъ, после го крои, шие, докато единъ день каже, че дрехата му е готова. Докато облѣче новата си дреха, той е миналъ презъ известни мѫчнотии и изпитания. Не е ли по-лесно да вземе плата си, да се увие въ него и да тръгне по работа? Въ началото е по-лесно да се увие въ плата, но на края ще срещне по-голѣми изпитания. Кое е за предпочитане: да се облѣче съ дреха, скроена и ушита по мѣркитѣ на тѣлото му или да се огъне въ единъ платъ? Следователно, който се справя разумно съ изпитанията и мѫчнотиитѣ си, той се мѫчи въ началото, накрая благува. Който иска да избѣгне изпитанията, въ началото благува, накрая се мѫчи. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане?

Когато злото дойде въ свѣта, всички казватъ: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“. За изяснение на тази поговорка, ще приведа единъ анекдотъ отъ турския животъ. Въ времето на единъ отъ турскитѣ паши, турцитѣ имали обичай да носятъ чалми на главата си, дълги петь-шесть метра. Дълго време мислилъ пашата, какъ да ги застави да не увиватъ главата си толкова много. Той намиралъ, че тия чалми нито сѫ хигиенични, нито икономични. Знаете ли, какво нѣщо е да увиешъ около главата си петь-шесть метра платъ? Най-после пашата дошълъ до едно решение. Той издалъ заповѣдь, да хващатъ българитѣ, наречени гяури и да ги връзватъ. Всѣки турчинъ ималъ право, като срещне гяуръ, да го хване и върже, безъ никаква предварителна присѫда. Ако нѣма на разположение вѫже, да отрѣже отъ чалмата си едно парче и съ него да го върже. Същевременно пашата говорилъ лоши работи по адресъ на българитѣ, за да създаде настроение противъ тѣхъ. Като изпълнявали ревностно заповѣдьта на пашата, турцитѣ останали съ чалми, дълги около единъ метъръ. Въ първо време тѣ протестирали противъ заповѣдьта на пашата, защото изрѣзали чалмитѣ си, но като опитали практичностьта на кѫситѣ чалми, останали доволни. Българитѣ, отъ своя страна, носѣли въ домоветѣ си парчета отъ турскитѣ чалми. Въ всѣки български домъ се развѣвали турски чалми.

Днесъ всички хора, мѫже и жени, носятъ на главитѣ си чалми, по десеть метра дълги. Като срещне нѣкой човѣкъ съ такава чалма, природата намира причина, за която го заставя да отрѣже деветь метра отъ чалмата си и казва: Скоро отрѣжи деветь метра отъ чалмата си. Достатъчно ти е единъ метъръ дълга чалма. Чалма, дълга десеть метра, представя неестественитѣ човѣшки желания. Какво ще ви допринесе едно неестествено желание? Какво ще ви допринесе една турска чалма? Всѣко нѣщо, което човѣкъ употрѣбява, всѣко негово желание трѣбва да има практическо приложение. Какъвъ смисълъ има отъ голѣма чалма, а малъкъ умъ? За предпочитане е човѣкъ да има голѣмъ умъ, а малка чалма, отколкото голѣма чалма, а малъкъ умъ. За предпочитане е човѣкъ да има малко желания, които може да реализира, отколкото много желания, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, добро е желанието на човѣка да стане силенъ, но той трѣбва да знае, какъ и кѫде да приложи силата си. Ако нѣкой е развилъ голѣма сила, той ще тръгне по свѣта да се бори съ голѣми борци. Ако може да надвие всички голѣми борци и нѣма повече съ кого да се бори, защо му е тази сила?

Мнозина иматъ желание да влѣзатъ въ невидимия свѣтъ, да придобиятъ знания. Готови ли сѫ за тѣзи знания? Тѣ мислятъ, че знанията се придобиватъ лесно. Ако ученикътъ влѣзе въ първи класъ и не може да разбира уроцитѣ, които учителитѣ преподаватъ, трѣбва да се върне въ по-доленъ класъ. Въ това отношение природата е крайно взискателна. Тя иска отъ ученика да знае всички уроци, които му се преподаватъ. Не знае ли уроцитѣ си, тя ще го връща оть единъ класъ въ другъ, докато дойде до този класъ, въ който може успѣшно да работи. Много години може да седи въ единъ класъ, но докато не научи уроцитѣ си отлично, тя не го пуща въ по-горенъ класъ.

Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да прекаратъ живота си на земята и безъ разрешени задачи. Тѣ се лъжатъ. Много пѫти човѣкъ ще дохожда на земята и ще си заминава, докато научи всички земни уроци. Като живѣе на земята, той трѣбва да знае, защо е дошълъ, какъ е създаденъ и т.н. Ако не може да отговори на тия въпроси, човѣкъ казва: Богъ е създалъ свѣта. Както намѣрилъ за добре, така го е създалъ. Това не е моя работа. Пъкъ и мене е създалъ такъвъ, какъвто съмъ днесъ. Много се лъжешъ. Богъ не те е създалъ такъвъ, какъвто си днесъ. Така, както сега разсѫждавашъ, това не е Божествено разсъждение. Така, както разсѫждавашъ, това е суевѣрие. Ти си ученъ човѣкъ, трѣбва да дадешъ доказателства за всичко, което те обикаля. Учениятъ човѣкъ доказва нѣщата. Като види една тънка греда, върху която искатъ да поставятъ голѣма тежесть, той казва: Тази греда е слаба, нѣма да издържи. — Отде знаешъ? — Правилъ съмъ опитъ. Турялъ съмъ върху нея различни тежести и зная силата й. Безъ да мисли много, човѣкъ казва, че Богъ го е създалъ такъвъ. Кѫде е документътъ, съ който може да докаже това? Кѫде е марката му, белегътъ, който показва, че е създаденъ отъ Бога? Всѣки фабриченъ артикулъ носи марката, или фирмата на фабриката, въ която е правенъ. — Ама азъ имамъ умъ, сърдце, воля, съ които мога да работя. — Добре, щомъ имашъ умъ, радвамъ се, че съмъ срещналъ човѣкъ, който може да хвърли свѣтлина върху решаването на една трудна задача. Задачата е следната: Може ли слугата да бѫде свободенъ, а господарьтъ — робъ? По кой начинъ ще познаешъ, има ли господарьтъ здравъ гръбнакъ, да издържи на всички изпитания? Какъ ще познаешъ, кой е истински слуга?

Сега и на васъ задавамъ сѫщата задача. Споредъ мене, истинскиятъ господарь се познава, когато слѣзе отъ положението, въ което се намира и стане слуга. Ако, като слуга, запазва свободата си и изпълнява службата си съ любовь, той е разуменъ господарь и може да издържи на всички изпитания. Той слиза до положението на слугата, безъ да съжалява за господарството си. Ако не се решава да напусне господарството си и се страхува да не осиромашее, той е робъ на положението си. Господарьтъ трѣбва да има свѣтълъ умъ, благородно сърдце, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ. Истинскиятъ слуга пъкъ ще познаете, като го поставите въ положението на господарь. Ако при това положение той не се измѣни и запази сѫщитѣ отношения къмъ хората, каквито ималъ като слуга, той е уменъ и благороденъ човѣкъ. Той може да бѫде господарь. Следователно, искате ли да познаете господаря, поставете го на мѣстото на слугата; искате ли да познаете слугата, поставете го на местото на господаря. По този начинъ и природата изпитва хората.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, защото работитѣ имъ не се нареждатъ, както тѣ мислятъ. Момъкътъ се хвали, че е намѣрилъ добра и умна мома, иска да се ожени за нея и ме пита, какво е моето мнение по този въпросъ. Азъ му казвамъ: Ако си готовъ презъ цѣлия си животъ да слугувашъ на тази мома, да изпълнявашъ всичкитѣ й заповѣди, ожени се. — Азъ искамъ да бѫда свободенъ, азъ искамъ да бѫда господарь.— Щомъ искашъ да бѫдешъ свободенъ, да господарувашъ на жената, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Момата ми казва, че е намѣрила добъръ момъкъ, съ когото иска да се свърже. И на момата казвамъ сѫщото. Ако е готова цѣлъ животъ да служи на този момъкъ, да изпълнява желанията му съ любовь и съзнание за това, което върши, нека се омѫжи за него. — Ама азъ искамъ да се осигуря, да бѫда независима, да бѫда господарка. — Щомъ имашъ такива желания, знай, че ще бѫдешъ нещастна. Такива сѫ законитѣ на физическия свѣтъ. Каквито сѫ законитѣ на физическия свѣтъ, такива сѫ и на духовния. За да може човѣкъ да приложи физическитѣ закони въ духовния свѣтъ, той трѣбва да знае, какъ да ги превръща. Както учениятъ превръща твърдата материя въ течна, течната — въ въздухообразна и въздухообразната — въ свѣтлинна, така и духовниятъ човѣкъ трѣбва да превръща физическитѣ закони въ духовни и да си служи съ тѣхъ.

Днесъ повечето хора се оплакватъ отъ семейния си животъ, отъ своето нещастие. Защо сѫ нещастни? Защото не разбиратъ основнитѣ закони на живота и не знаятъ, какъ да ги приложатъ. Любовьта признава единъ законъ: който обича, трѣбва да е готовъ да слугува. Ако обичашъ и очаквашъ да ти слугуватъ, ти си на кривъ пѫть. Който обича, той е силенъ и може да слугува. Когото обичатъ, на него слугуватъ. Той е слабъ и затова взема положението на господарь. Ние виждаме този законъ и въ семействата. Кой е най-голѣмиятъ господарь въ семейството? Детето. По-голѣмъ господарь отъ детето нѣма. Достатъчно е да ревне само, за да накара и майката, и бащата да тичатъ около него. Каже ли една дума, издаде ли една заповѣдь, всички тичатъ, всички сѫ готови да я изпълнятъ. Магическа сила крие детето въ себе си, но временно — година, две-три години най-много. Следъ това магическата сила на детето изчезва. Родителитѣ закачатъ единъ законъ на стената — сѫщата магическа прѫчица, съ която детето си е служило и като не слуша, законътъ започва да играе по гърба му. Както родителитѣ постѫпватъ съ децата си, така и природата постѫпва съ всички хора. Като се роди човѣкъ, природата е крайно внимателна къмъ него. Тя го слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Щомъ види, че той започва да злоупотрѣбява съ правата, които му сѫ дадени, тя взема прѫчицата и започва да го налага, като му казва: Понеже не си разбралъ Божия законъ, азъ ще ти дамъ първитѣ уроци. Прѫчицата представя страданията. Защо идатъ страданията върху човѣка? Защото не е изпълнилъ Божия законъ.

Време е вече хората да се освободятъ отъ старитѣ си разбирания и да минатъ къмъ новитѣ схващания. Сега хората се критикуватъ едни други, правятъ си бележки. Всѣки изисква отъ своя ближенъ добри отношения, но трѣбва да знае, че и отъ него се изискватъ такива. Щомъ знаешъ, какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ и ти трѣбва да постѫпвашъ по сѫщия начинъ. Въ това отношение природата е много строга. Ако си взелъ отъ нѣкого пари на заемъ и си опредѣлилъ деня, и часа на връщането имъ, трѣбва точно да изпълнишъ обещанието си. Въ противенъ случай, природата ще те държи отговоренъ. Тя ще тропне на вратата ти и ще каже: Стани! Иди да изплатишъ дълга си. Нѣкои хора взиматъ пари на заемъ, обещаватъ, че ще ги изплатятъ на време, но не изпълняватъ обещанията си и мислятъ, че нѣматъ никаква отговорность. Тѣ искатъ да заематъ високи длъжности въ свѣта, а за отговорности не мислятъ. Слушате нѣкой да казва, че иска да стане министъръ, професоръ, свещеникъ, владика, майка или баща, а какво се иска отъ него за тия служби, не мисли. Знаете ли, какво значи, да бѫдешъ свещеникъ, владика, майка или баща? Това сѫ най-високитѣ служби, които човѣкъ може да заеме. Като заематъ тия служби и не ги изпълнятъ, както трѣбва, хората казватъ: Не струва човѣкъ да бѫде свещеникъ, владика, майка или баща. Защо не струва да вземешъ една отъ тия служби?

Днесъ всички хора сѫ заели едни отъ най-свещенитѣ длъжности и сѫ недоволни. Майката е недоволна отъ положението си, бащата — сѫщо. Учениятъ е недоволенъ, че не е първокласенъ ученъ. Девицата е недоволна отъ положението си — не е много красива. Мислите ли, че Аристотель, Платонъ и много отъ старитѣ учени днесъ ще минатъ за първокласни учени? Ако Аристотель и Платонъ се явятъ днесъ, съ своитѣ теории и възгледи за материалния, и духовния свѣтъ, ще издържатъ ли? Нѣкои отъ тѣхнитѣ теории и възгледи ще пропаднатъ. Съ това не искамъ да кажа, че тѣ не сѫ били учени и философи, че тѣхнитѣ научни възгледи нищо не струватъ. Не искамъ да кажа, че днесъ нѣма учени хора въ свѣта, но искамъ да обърна вниманието ви на факта, че ние живѣемъ въ прогресивенъ свѣтъ, въ който нѣщата постоянно се измѣнятъ и вървятъ напредъ. Две течения действуватъ въ свѣта: едното течение иде отъ центъра на слънцето къмъ земята, а другото — отъ центъра на земята къмъ центъра на слънцето. Човѣкъ се движи между тѣзи две течения, вследствие на което съзнанието му се мѣни. Това, което въ даденъ моментъ носи въ съзнанието си, следниятъ моментъ е претърпѣло нѣкаква промѣна. Затова казваме, че всичко въ свѣта е подложено на промѣни.

Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да прилагате своитѣ добри мисли въ живота си, да се ползуватъ и другитѣ хора отъ тѣхъ. Представете си, че презъ ума ви мине една отрицателна мисъль. Какво трѣбва да правите съ нея? Ако сте неразумни, ще започнете да се сърдите, защо е дошла при васъ и ще се чудите, какъ да я изпъдите. Тази мисъль не е дошла само до васъ. Тя е минала презъ много умове, но се е спрѣла въ дадения моментъ при васъ. Защо? Иска нѣкакво разрешение. Щомъ е така, вие трѣбва да я приемете като задача и да започнете да я решавате. Най-първо ще видите, отде е дошла, какво носи съ себе си, защо е станала отрицателна и т.н. Като си отговорите на тия въпроси, вие ще я превърнете въ положителна и ще я изпратите въ пространството. Тя ще мине презъ много умове и отново ще се върне при васъ. Всѣка положителна мисъль е плодъ, отъ който пръвъ се ползува онзи, на чието дърво е узрѣлъ. Като работите по този начинъ, вие взаимно си помагате и работитѣ ви вървятъ успѣшно. Така трѣбва да работи всѣки човѣкъ, за да съдействува за повдигането на цѣлото човѣчество.

Нѣкои хора се оплакватъ, че нѣматъ успѣхъ въ живота си. Защо нѣматъ успѣхъ? Защото очакватъ всичко наготово, както птицитѣ очакватъ зимно време да имъ подхвърлятъ трошици. Да очаквате на другитѣ, това нищо не допринася. Човѣкъ трѣбва да учи. Ако учи уроцитѣ си добре и правилно решава задачитѣ си, ученикътъ се ползува отъ уважението и обичьта на своитѣ учители и съученици. Който не иска да учи, казва: Дошълъ съмъ вече на земята, нѣма какво да се прави. Както и да е, ще изкарамъ единъ животъ и ще си замина тамъ, отдето съмъ дошълъ. Ще си хапна и пийна — никой нищо не иска отъ мене. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Животътъ не е гостилница. Гостилницата е прибавка къмъ живота. Животътъ не е забавление. Забавлението е сѫщо прибавка къмъ живота. Кое е сѫщественото въ живота? Сѫщественото въ живота е да се учимъ и да изпълняваме волята Божия.

Какво разбирате подъ думитѣ „изпълнение на волята Божия?“ Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи, да даде ходъ на разумното въ себе си. Дойде ли въ ума му отрицателна мисъль, той трѣбва да я превърне въ положителна и да я изпрати въ свѣта, да мине презъ умоветѣ на хората, да даде плодъ и отново да се върне при този, който я е проектиралъ въ пространството. Съ обработването на отрицателнитѣ мисли и превръщането имъ въ положителни, вие подобрявате, както своя животъ, така и живота на своитѣ ближни. Ако всички хора работятъ по този начинъ, тѣ ще създадатъ около себе си една магнетична срѣда. Животътъ трѣбва да се превърне въ музика и поезия, а не въ проза. Отрицателнитѣ мисли, чувства, постѫпки на хората съставятъ прозата на живота. Прочетете ли нѣщо отъ тази проза, започнете да го превръщате въ поезия. Това е задачата на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята.

За да изпълните задачитѣ, които ви сѫ дадени, трѣбва да учите. Вие се нуждаете отъ положителна наука, отъ познаване на себе си. Въ познаването на себе си човѣкъ изучава цѣлия козмосъ. Нѣкой поглежда рѫката си, върти я на една и на друга страна, но нищо не разбира. Рѫката крие много нѣща въ себе си. Тя е архивъ, както на миналото, така и на настоящето. Много хора сѫ работили върху рѫката, затова ние я считаме колективно дѣло. Който може да чете по рѫката, познава презъ какви фази сѫ минали дѣдитѣ и прадѣдитѣ на даденъ човѣкъ. По рѫката той познава онова, което става и ще става въ козмоса: ще има ли петна на слънцето, кога ще стане земетресение и т.н. Това не се разбира изведнъжъ. За да чете по рѫката, човѣкъ трѣбва да бѫде голѣмъ математикъ. Той трѣбва да прави изчисления, корекции и тогава да се произнася за онова, което предстои да става. Преди да дойде до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се научи да благодари за всичко, което му е дадено. Ако не знаете нѣщо, благодарете, че сте невежи по този въпросъ; ако страдате, благодарете, че сте удостоени съ страдания. Има разумни и неразумни страдания. Привилегия е за човѣка да има разумни страдания. За тѣзи страдания, именно, е казано въ Писанието: „Радвайте се, когато страдате“. Докато страда, човѣкъ е въ правия пѫть. Нѣма ли страдания, той още не е влѣзълъ въ пѫтя. Като страда човѣкъ, това показва, че той е заелъ висока служба, която още не може да изпълнява правилно.

Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора. За да дойде това време, хората трѣбва да се откажатъ отъ старото. Мѫчно е преминаването отъ старото къмъ новото, но за да се справи съ мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да приложи новото. Когато Давидъ излѣзе на борба съ Голиата, той взе съ себе си тоягата и прашката си. Обаче, Саулъ му даде орѫжие, шлемъ, да се бие по-изкусно. Като тури новото орѫжие на себе си, Давидъ видѣ, че не може да си послужи съ него и каза: Ако излѣза съ това орѫжие срещу неприятеля, непремѣнно ще бѫда битъ. Той хвърли новото си орѫжие, взе старата си тояга и прашка и победи неприятеля си. Сега и на васъ казвамъ: Ако приемете новото въ свѣта, а не знаете, какъ да го приложите, ще ви биятъ. Въ този смисълъ, ново е това, което може да се приложи. Всѣко нѣщо, което не може да се приложи, е старо. Отъ това гледище, ние казваме: Младъ човѣкъ е този, който може да служи; старъ е този, който не може да служи. Смисълътъ и красотата на живота седатъ въ служенето.

Христосъ казва: „Не дойдохъ, да ми послужатъ, но да послужа“. Който не е опиталъ резултатитѣ на служенето, обижда се и казва: За слуга ли съмъ дошълъ на земята? Ако можешъ да слугувашъ, всѣкога ще бѫдешъ младъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ слугуването. Да знаешъ да слугувашъ, това значи, да туряшъ винтоветѣ на машинитѣ на мѣсто. Нѣкой художникъ нарисува една картина, но не му харесва нѣщо, намира нѣкакъвъ дефектъ. Тукъ бутне, не се изправя дефектътъ; тамъ бутне, пакъ не се изправя. Най-после захвърля четкитѣ, отказва се да изправя дефекта. Като минатъ два-три деня, той пакъ отива при картината си. Бутне на едно, на второ мѣсто и изведнъжъ дефектътъ изчезва. Защо? На мѣсто е бутналъ. Следователно, отъ човѣка се иска да бутне на мѣсто. Щомъ бутне на мѣсто, всички работи се изправятъ.

Често хората изпадатъ въ положението на художника, виждатъ своитѣ погрѣшки, но не могатъ да ги изправять. Защо? Не знаятъ, кѫде да бутнатъ. Дълго време ще побутватъ тукъ-тамъ, докато единъ день бутнатъ точно на мѣсто, и картината придобие естествения си видъ и красота. Животътъ на всѣки човѣкъ е картина, която има малки погрѣшки. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ намира погрѣшкитѣ на картината си и ги изправя. Следъ това той изнася картината си на изложение. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ му ще бѫде изложенъ предъ цѣлия свѣтъ. Тогава той ще разбере стиха, въ който Христосъ е казалъ, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта.

И тъй, когато разумнитѣ и напреднали сѫщества видятъ картината ви, ще ви запитатъ: Отде идете? — Отъ земята. — Какво научихте на земята? — Едно разбрахме на земята: нѣма друга планета въ вселената съ по-тежки условия за животъ отъ тия на земята, но нѣма и по-интересна планета отъ земята. Голѣми противоречия, мѫчнотии и нещастия има на земята, но и много интересни нѣща ставатъ на нея. Заслужава да живѣе човѣкъ на земята! Тъй щото, каже ли човѣкъ за себе си, че има голѣми противоречия и мѫчнотии, сѫщевременно трѣбва да знае, че е интересенъ човѣкъ. Лошиятъ човѣкъ е интересенъ. И обратното е вѣрно: интересниятъ човѣкъ е лошъ. Задъ всѣко противоречие се крие нѣщо интересно. Като знаете това, благодарете на Бога, че живѣете на земята, която отъ една страна е пълна съ противоречия и мѫчнотии, а отъ друга — интересна. Това, което научите на земята, никѫде другаде не бихте могли да научите. На нашата земя, именно, е вѣренъ законътъ: „За онѣзи, които любятъ Бога, всичко се превръща на добро“.

Хората се оплакватъ отъ условията на земята, въпрѣки това, когато я напущатъ, плачатъ. Защо? Защото подсъзнателно тѣ разбиратъ, че животътъ на земята е интересенъ не само за хората, но и за ангелитѣ, и за възвишенитѣ сѫщества. Тѣ отдалечъ наблюдаватъ и изучаватъ живота на хората. Нѣкои отъ тѣхъ слизатъ даже на земята, да имъ помагатъ.

Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — за гредитѣ. Гредитѣ представятъ основата, върху която е съграденъ физическиятъ и духовниятъ животъ на човѣка. Колкото по-правилни сѫ разбиранията и възгледитѣ на човѣка за живота, толкова по-здрави сѫ гредитѣ му. Отъ тия греди може да се направи мостъ, по който да прекарватъ голѣми тежести. Какъвъ смисълъ има да правите мостове, презъ които могатъ да минаватъ само кокошки и агънца? Ако правите мостъ, направете го сигуренъ, здравъ, отъ нищо да не се раздвижва. Често слушате да казватъ: Ако си добъръ, бѫди най-добриятъ човѣкъ въ свѣта. Ако си лошъ, бѫди най-лошиятъ. Казвате: Трѣбва ли човѣкъ да бѫде лошъ? Ние разбираме думата „лошъ“ въ другъ смисълъ, а не както хората я разбиратъ. Да бѫдешъ най-лошъ човѣкъ, това значи, да издържашъ на лошавината на всички хора. Да бѫдешъ най-добъръ, това значи, да издържашъ на добринитѣ на всички хора. Не е лесно човѣкъ да издържа на добринитѣ и на лошавинитѣ на хората. Нѣкой човѣкъ вижда другъ по-ученъ, по-красивъ, по-добъръ, по-силенъ отъ себе си и веднага сърдцето му се свива. Защо? Не може да търпи хора, които го превъзхождатъ въ нѣщо. Когато видите голѣмата красота и голѣмата грозота заедно, това значи, че между хората е станало примирение. Ако грозната мома може да търпи при себе си красивата, безъ да се смути сърдцето й, тя е изразъ на доброта. И ако красивата мома търпи при себе си грозната, безъ да се възгордѣе или безъ да я унижи и тя е изразъ на доброта.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ.

*

21 Лекция отъ Учителя, държана на

14 януарий, 1931 г., София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...