Jump to content

1930_04_30 Положително знание


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Положително знание

Ще прочета часть отъ началото и края на 119. Псаломъ.

„Блажени, които сѫ непорочни въ пѫтя си. (Алефъ — 1 ст.). Всѣко нѣщо въ началото си е непорочно.

„Които ходятъ въ закона на Господа“.  ( — 1 ст.).

„Блажени, които пазятъ свидетелствата Му, и търсятъ Го съ все сърдце“. ( —  5 ст.). Въ първо време човѣкъ търси знанието, но като го намѣри, престава да търси. Така и децата, въ първо време търсятъ знанието, но като станатъ възрастни, преставатъ да го ценятъ и, вмѣсто да се подигнатъ отъ него, тѣ се възгордяватъ. Ако не може да използува знанието, както трѣбва, човѣкъ се възгордява, а гордостьта покваря човѣшката душа.

„Тогазъ нѣма да се посрамя, когато погледна всичкитѣ Твои заповѣди“. ( — 6 ст.). Кога човѣкъ се срамува? Когато е нарушилъ нѣщо. Щомъ изпълнява Божиитѣ заповѣди, той не се срамува.

„Да приближи викането ми предъ Тебе Господи“ ( Тавъ. — 169 ст.). Днесъ всички хора викатъ къмъ Господа; децата викатъ предъ Господа; генералътъ, който води стотици хора на полесражението, вика къмъ Господа. Докато не е влѣзълъ въ сражение, генералътъ заповѣдва, обикаля фронта. Щомъ преживѣе нѣкаква авария, всички започватъ да бѣгатъ. Мине ли катастрофата, ново настѫпление, ново викане предъ Господа.

„Избави ме споредъ Словото Си“. ( — 170 ст.). Всички хора, грѣшни и праведни, искатъ избавление. Защо и праведниятъ вика къмъ Господа за избавление? Защото не е много силенъ. Има нѣщо страшно въ свѣта, отъ което и праведниятъ иска да се избави. Той се обръща къмъ Господа да го избави.

Защо идатъ страданията въ свѣта? Страданията се явяватъ като методъ за развиване на мекота въ човѣка. Въ човѣшкото естество има нѣщо грубо, което трѣбва да се смекчи. Колкото рѣзка и груба да е гамата, въ която даденъ човѣкъ живѣе, тя е необходима за самия него; влѣзе ли въ отношение съ хората, този човѣкъ трѣбва да прояви известна мекота. За да прояви мекотата си, нужни сѫ страдания. Той трѣбва да прави редъ отстѫпления въ себе си, докато прояви онази мекота, свойствена на Божествената любовь. Само при голѣми страдания човѣкъ може да прояви мощьта на своя духъ.

Съвременнитѣ хора, мѫже и жени, сѫ силни въ мѫжкия принципъ. Колкото повече се засилва мѫжкиятъ, грубиятъ принципъ въ човѣка, толкова повече лицето му се покрива съ косми. Космитѣ, съ които е покрито тѣлото на животнитѣ, говорятъ за голѣмата имъ грубость. Чрезъ страданието космитѣ постепенно отпадатъ, за да се прояви мекиятъ принципъ. Нѣкои хора се показватъ външно меки, разположени, усмихнати, но задъ усмивката имъ се крие нѣщо кисело и горчиво. Достатъчно е да ги засегнете малко, за да се прояви тѣхната грубость. Киселиятъ, горчивиятъ елементъ не влиза въ човѣшкото съзнание. Той е външенъ дисонансъ, какъвто срѣщаме при съчетанието на известни тонове. Ако двама души изпѣятъ тона do, непременно ще има известно различие въ тембъра, въ силата, въ чистотата. Изобщо, тоноветѣ се различаватъ единъ отъ другъ по броя на трептенията. Както тоноветѣ се различаватъ по броя на трептенията, така и числата се различаватъ по енергията. Представете си, че получавате отъ трима души по четири лева, или отъ двама души по шесть лева. Въ двата случая получавате числото 12, но отъ различни числа. Числото три е пасивно число, число на равновесие, а четири е активно число. Тройката представя детето — синътъ или дъщерята, а четворката — майката или бащата. Ако синътъ и бащата, или дъщерята и майката работятъ заедно, какво ще създадатъ? Ако умножите числата 2 х 3 = 6, ще имате двойката — бабата и тройката — внукътъ. Когато бабата и внукътъ работятъ заедно, ще се получи числото шесть — произведение. Коя работа ще бѫде по-резултатна, тази на бабата и внука, или на бащата и сина? Кой резултатъ ще бѫде по-мощенъ: този, който се получава отъ 3 х 4 или отъ 2 х 6? Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете въ тѣхния смисълъ, въ тѣхната философия. Както външниятъ и вѫтрешниятъ животъ на човѣка предполагатъ известна философия, така и въ отношенията на числата има известна философия, която трѣбва да се изучава.

Следователно, дойде ли до философията на своя вѫтрешенъ животъ, човѣкъ трѣбва да наблюдава, какви сѫ мислитѣ и чувствата му презъ различнитѣ часове на деня, въ зависимость отъ изгрѣването и залѣзването на слънцето. Ако следи мислитѣ и чувствата си, човѣкъ ще забележи, че сутринь тѣ иматъ единъ характеръ; на обѣдъ, когато слънцето се намира въ зенита — другъ характеръ и вечерь — при залѣзване на слънцето — трети. Изгрѣвътъ внася въ човѣка едно нѣщо, а залѣзътъ — друго. При изгрѣвъ слънце човѣкъ изпитва радость; при залѣзъ слънце — скръбь. Изгрѣвътъ може да се уподоби на радость, залѣзътъ — на скръбь. Кои сѫ причинитѣ, поради които изгрѣването на слънцето прави човѣка радостенъ, а залѣзването — скърбенъ? Когато се качва по планински върхове, човѣкъ става радостенъ; когато слиза въ долини, той става скърбенъ.

Човѣкъ е подложенъ на различни промѣни, резултатъ на различни причини. Не само човѣкъ, но всички тѣла претърпѣватъ промѣни. Ако чземете прѣсно, току-що издоено млѣко, и започнете да го удряте, следъ половинъ часъ то ще се превърне на масло. Като отдѣлите маслото, ще остане мѫтеница. Мѫтеницата е млѣко, отъ което е отнето маслото. Когато човѣкъ се оплаква, че е изгубилъ нѣщо отъ себе си, той мяза на млѣко, отъ което е извадено маслото. Кой вади маслото отъ човѣка? Страданията. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ буталката, съ която биятъ млѣкото, докато извадятъ маслото отъ него. Ако остане само мѫтеницата, човѣкъ започва да страда, че е изгубилъ любовьта, радостьта, разположението на духа си и т. н. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, любезенъ. На другия день го виждате неразположенъ, скърбень. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мѫтеницата. Въ това отношение нѣкои хора приличатъ на скѫперника на Молиера, който се оплаквалъ, че го обрали. Кой го обралъ? Всички хора, цѣлиятъ свѣтъ го е обралъ. Мнозина казватъ, че всички хора сѫ лоши, че цѣлиятъ свѣтъ е лошъ. Това сѫ разсѫжденията на Молиеровия скѫперникъ. Съ такива разсѫждения нищо не се постига. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да знае опредѣлено, защо се радва и защо скърби, защо обича и защо мрази, кой го обича и кой не го обича. Само по този начинъ той ще дойде до вѫтрешната наука на живота.

За да се домогне до вѫтрешната наука на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Може ли да се нарече свободно магарето, което има юларъ на главата си, и господарьтъ му всѣки моментъ го тегли за юларя? Колкото е свободно магарето отъ юларя си, толкова е свободенъ и човѣкъ. Седи човѣкъ и мисли, какво да направи, какъ да се прояви, да се прочуе, да стане знатенъ. Обаче, като рече да се прояви, вижда, че не е свободенъ. Защо? Юларъ има на главата си, не може да се освободи отъ него. Силенъ човѣкъ е онзи, който нѣма юларъ на главата си, т. е. който не е вързанъ. Вържатъ ли го веднъжъ, той е изгубилъ свободата си. Като вързанъ, нищо друго не му остава, освенъ да учи. За да се освободи отъ юларя си, човѣкъ трѣбва да приложи закона на смаляването.

Веднъжъ Буда направилъ една погрѣшка, за която се измѫчилъ много. Той ималъ будно съзнание, вследствие на което виждалъ и най-малкитѣ си погрѣшки. Единъ день, когато билъ въ добро разположение на духа, той легналъ подъ едно дърво да си почине. Въ това време голѣмата змия на свѣта се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борилъ съ нея, но започналъ да се смалява и се смалилъ толкова много, че се освободилъ отъ веригитѣ на змията. Ако обикновенъ човѣкъ попадне въ веригитѣ на змията, ще се напъва, ще се бори съ нея, да я победи. Змията на свѣта представя злото. Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ отъ злото и да не е опиталъ неговата сила. Като знаете силата на злото, не се подавайте на него, не ставайте неговъ проводникъ. Станете ли проводникъ на злото, нѣма да мине много време, ще го опитате върху гърба си. Даде ли пѫть на злото въ себе си, човѣкъ разваля отношенията си съ своитѣ близки. Често виждате, какъ двама приятели, или две приятелки се сбиватъ за нищо и никакво. Боятъ между приятелитѣ не е нищо друго, освенъ игра на билярдъ, дето топкитѣ се удрятъ една въ друга. Като разсѫждавате по този начинъ, вие ще се домогнете до истината.

Две деца играятъ съ пѣсъкъ, правятъ си кѫщички. Едното взима пѣсъкъ и хвърля въ очитѣ на другото. Разсърдено и недоволно, и второто дете прави сѫщото. Въ резултатъ и дветѣ деца се разплакватъ и отиватъ при майкитѣ си. Майкитѣ се скарватъ помежду си и разправятъ случката на мѫжетѣ си. И дветѣ семейства взиматъ участие въ разправията на децата и се скарватъ. Трѣбва ли възрастнитѣ хора да вървятъ по ума на децата? Като не могатъ да разрешаватъ въпроситѣ правилно, хората дохождатъ до голѣми противоречия и казватъ: Животътъ е лошъ,свѣтътъ не е добре създаденъ и т. н. Питамъ: Богъ ли е виновенъ за изопачения човѣшки животъ? Богъ ли създаде този свѣтъ, пъленъ съ недоразумения и противоречия? Нѣкой пѫтникъ минава презъ една мѣстность и въ крака му се забива трънъ. Кой е виновенъ за това: човѣкътъ, или трънътъ? Трънътъ е влѣзълъ въ крака на човѣка, защото, или е билъ босъ, или обущата му сѫ били тънки. Като е знаялъ това, пѫтникътъ е трѣбвало да бѫде внимателенъ, да гледа, кѫде стѫпва. Колкото да философствува, защо сѫ трънетѣ въ свѣта, защо бодатъ, човѣкъ нищо нѣма да разреши. Какво трѣбва да прави, ако се е уболъ? Той трѣбва да вземе игла, да бодне съ нея въ крака, дето е влѣзълъ трънътъ, и внимателно да го извади.

Какво представя трънътъ? Трънътъ е злото въ свѣта, съ което човѣкъ мѫчно може да се справи. — Защо е дошло злото въ свѣта, не питай. Кажи си: „Да спи зло подъ камъкъ!“ Продължавашъ ли да се запитвашъ много, ще те дадатъ подъ сѫдъ и ще те осѫдятъ, какъ си могълъ, безъ позволение да нарушишъ цѣлостьта на тръна. Ти си взелъ нѣщо отъ него. Следователно, нищо друго не ти остава, освенъ да се примиришъ съ тръна, т. е. съ злото въ свѣта. Както доброто сѫществува, така и злото има право на сѫществуване. Като се обожда на тръна, съ това човѣкъ нарушава неговото спокойствие. Трънътъ не е нищо друго, освенъ бодливъ телъ, поставенъ на пѫтя му. Бодливиятъ телъ показва, че хората живѣятъ въ военни времена. Тѣ не сѫ толкова добри, колкото си представятъ, вследствие на което навсѣкѫде се натъкватъ на бодливъ телъ, чрезъ който се възпитаватъ.

Като изучаватъ ботаника, естествена история, мнозина считатъ тръна за безполезно растение. Други. обаче, казватъ, че трънътъ е толкова необходимъ, колкото и ябълката, И трънътъ може да се използува за нѣщо добро, както и плоднитѣ дървета. Мисли или чувства отъ рода на тръна нѣкога могатъ да изиграятъ по-важна роля отъ мисли и чувства отъ характера на ябълката. Въ този смисълъ понѣкога свѣтскиятъ човѣкъ може да контролира мисъльта си повече отъ духовния. Слушате нѣкой духовенъ да казва, че Богъ ще промисли за всичко и оставя работитѣ си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: Достатъчно е, че се моля на Бога. Отъ мене повече не се иска. Този човѣкъ не разсѫждава право. Той трѣбва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсѫждава правилно, човѣкъ изпада въ заблуждения. Запримѣръ, нѣкой се чуди, защо работитѣ на грѣшнитѣ хора се уреждатъ, а на праведнитѣ не вървятъ добре. Работитѣ на грѣшнитѣ хора се нареждатъ толкова, колкото и на забититѣ колци. Има случаи, когато единъ забитъ колъ, отъ голѣмата влага, може да изкара нѣколко листа, но въ никой случай той не може да цъвне, да даде плодъ, и плодътъ му да узрѣе. Дойде ли сушата, покаралитѣ листенца изсъхватъ, и колътъ си остава пакъ колъ. Другояче се нареждатъ работитѣ на праведнитѣ. Работитѣ на праведния се нареждатъ, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво въ земята, то пуща листа, клончета, започва да цъвти, да вързва плодове. Бавенъ е процесътъ на развитието на зеленото дърво, но сигуренъ. Посади ли се веднъжъ, то се закрепва здраво въ земята, отъ която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животътъ на това растение или дърво не е кратковремененъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителни знания и разбирания за живота. Като не разбиратъ нѣщата правилно, мнозина се запитватъ, защо понѣкога природата измѣня отношенията си къмъ тѣхъ, а не се запитватъ, защо тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ природата. Кѫде е причината за промѣната на тия отношения: въ човѣка, или въ природата? Ако времето се измѣня, кой е виновенъ за това? Трѣбва ли да мислите, че времето е лошо разположено къмъ васъ, защото вѣтъръ духалъ, или дъждъ валѣлъ? И вѣтърътъ, и дъждътъ, и слънцето иматъ своитѣ добри страни. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Ако вѣтърътъ духа, той пакъ се оплаква. Когато вѣтърътъ духа, благодарете, че се е намѣрило сѫщество, което ви милва, което глади коситѣ ви. Когато дъждътъ ви мокри, благодарете на естествената баня, която природата ви създава. Ако слънцето грѣе силно и се изпотявате, благодарете на хубавитѣ потни бани, които правите. Когато нѣкой се оплаква, че изгорѣлъ отъ слънцето, той не разбира законитѣ. Невъзможно е слънцето, което стои на милиони километри отъ човѣка, да изгаря. Почерняването не става отъ слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие въ самия човѣкъ. Слънцето изтегля нечистото,  лошото, което е скрито въ човѣка. Ако то не излѣзе навънъ, човѣкъ ще се изложи на голѣми страдания и нещастия. Когато почернява, човѣкъ трѣбва да се радва, защото слънцето го лѣкува. Хора, които не почерняватъ, не могатъ да се лѣкуватъ отъ слънцето.

Мнозина се оплакватъ отъ слънцето, но тѣ се лъжатъ. Слънцето не причинява никакви повреди. Казватъ, че нѣкой пострадалъ отъ слънчевъ ударъ. Слънчевиятъ ударъ се дължи на известна дисхармония между човѣка и земята. Когато се движи, човѣкъ трѣбва да регулира своя ходъ съ движението на земята. Щомъ се хармонизира съ земята, той ще се хармонизира и съ слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човѣкъ никога нѣма да пострада отъ слънчевъ ударъ.

Човѣкъ трѣбва да знае, че материята на неговото тѣло може да се уподоби на материята, отъ която земята е направена. Всѣка частица отъ човѣшкото тѣло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ усѣща едно бълникане, колебание между частицитѣ на тѣлото си. И въ резултатъ на това колебание или бълникане той се усѣща физически неразположенъ. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постѫпва добре. За да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ трѣбва да спре движението си за една-две минути. Това спиране ще му помогне така, че работитѣ му презъ цѣлия день ще вървятъ добре. За да се справи съ силитѣ и теченията на природата, човѣкъ трѣбва да познава себе си, но трѣбва да изучава и земята, съ всички нейни сили и закони, които я управляватъ. Като се изучава, човѣкъ забелязва, че между промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, и тия, които ставатъ въ него, има известно съотношение.

Съвременнитѣ хора работятъ много, а придобиватъ малко, защото разглеждатъ въпроситѣ отъ тѣхната анормална страна. Ако се произнасятъ върху мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка, тѣ ги разглеждатъ така, както днесъ се проявяватъ, безъ да изключватъ анормалнитѣ прояви. Всѣко нѣщо трѣбва да се разглежда въ неговото здравословно състояние и следъ това да се вади заключение. При това, преценката на хората още не е абсолютно вѣрна. Запримѣръ, това, което за единъ човѣкъ е добро, за другъ е зло. Човѣкъ трѣбва да познава доброто и злото като основни мѣрки въ живота. Само при това положение човѣкъ може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимиятъ свѣтъ може да разкрие на човѣка ония скрити закони на Битието, къмъ които душата му се стреми. Само при това положение човѣкъ може да разбере смисъла на числата. Вие пишете числото 12, но не знаете, какво е значението на това число. Ако вземете числото 12 въ втора степень, ще получите число, което представя важна формула. Съ тази формула вие можете да разрешавате важни въпроси. Дойдете ли до числото 13, вие се натъквате на нѣкакво нещастие, или на нѣкаква изненада.

Разправятъ следния случай за единъ герой. Съ единъ ножъ тои убилъ 12 души. Следъ това той турилъ ножа въ ножницата си. Като намислилъ да убие 13 човѣкъ, той посегналъ къмъ ножа си, но останалъ изненаданъ — ножътъ ръждясалъ. Значи, следъ 12 убийства, той се натъкналъ на последствията на своитѣ дѣла. За да избѣгне лошитѣ последствия на дѣлата си, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да знае, какво прави. При най-малкото невнимание, човѣкъ може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателенъ въ храненето, въ мислитѣ, въ чувствата, въ постѫпкитѣ си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъль, или едно чувство не навреме. той непременно ще разстрои своята нервна система. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ храненето. Запримѣръ, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутринь и на обѣдъ. Яде ли се вечерь, тя се отразява зле върху стомаха. Вечерь краставица не трѣбва да се яде. Изобщо, вечерь човѣкъ трѣбва да се храни преди залѣзъ слънце. Не е ли ялъ до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне съ празенъ стомахъ. Така ще спи леко и приятно.

Каквито разстройства преживява свѣтскиятъ човѣкъ, презъ такива минава и религиозниятъ, и духовниятъ, само че въ други области. Свѣтскиятъ човѣкъ разстройва стомаха си, а религиозниятъ — мисъльта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава презъ редъ заблуждеиия. Той мисли, че като вѣрва въ Бога, изведнъжъ ще стане чистъ и светъ човѣкъ. Не се постига лесно чистота и светость. При това, мѫчно се познава, кой човѣкъ е светъ. Светиятъ човѣкъ външно не може да се познае. Той е естественъ въ отношенията си, смиренъ, минава незабелязано. Макаръ че се храни съ специална храна, никога нѣма да разберете, какво яде. Ако го поканите съ храна, каквато не яде, той никога нѣма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранилъ, и ще вземе само нѣколко хапки хлѣбъ, да не откаже на поканата ви. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, той не се взира, какъ е наредено, но се занимава съ мисъльта си. Стане ли въпросъ за отношенията между мѫжа и жената въ този домъ, каквото да види, той го разглежда отъ красивата страна. И ако го питатъ, какви сѫ впечатленията му за характеритѣ имъ, той ще каже, че и двамата сѫ добри хора, на които сѫ дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще имъ пожелае Богъ да ги благослови, да решаватъ правилно задачитѣ си.

Светиятъ човѣкъ вижда всичко, но въ ума и въ сърдцето си задържа само хубавитѣ нѣща. Докато не се научи да вижда само красивитѣ нѣща въ живота, да чува само хармоничнитѣ тонове и да яде чиста и здравословна храна, човѣкъ никога не може да стане светъ. Това значи, да живѣе човѣкъ въ правия пѫть — въ пѫтя на любовьта, въ пѫтя на Христа. Тѣсенъ е пѫтьтъ на любовьта, но разнообразенъ. Нѣкои мислятъ, че тѣсниятъ пѫть е пѫть на страдания. Не, тѣсниятъ пѫть е пѫть на учене, на придобиване знания. Само въ тѣсния пѫть човѣкъ познава себе си, ближния си и Бога. Само въ тѣсния пѫть човѣкъ разбира, отде е дошълъ, защо е дошълъ и какъ трѣбва да живѣе.

Да се върнемъ къмъ числата. Какво число ще получите, като подигнете 12 въ втора степень? 122 = 144. Като съберете цифритѣ на, числото 144, ще получите числото деветь. Като работите съ числата, ще забележите, че при умножаване на деветь съ кое да е число, винаги сборътъ отъ цифритѣ на полученото число дава пакъ деветь. Запримѣръ, 2 х 9 = 18 = 1 + 8 = 9; 3 х 9 = 27 = 2 + 7 = 9; 4 х 9 = 36 = 3 + 6 = 9; 5 х 9 = 45 = 4 + 5 = 9; 6 х 9 = 54 = 5 + 4 = 9; 7 х 9 = 63 = 6 + 3= 9; 8 х 9 = 72 =  7 + 2 = 9;  9 х 9 = 81 = 8 + 1 = 9; 144 = 1 + 4 + 4 = 9; 1296 = 1 + 2 + 9 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9.  Какво заключение можете да извадите отъ това съчетание на числата? Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: благоприятнитѣ условия всѣкога даватъ добри резултати.

Земедѣлецътъ знае този законъ и се съобразява съ него. Той знае, кога и при какви услови, какви семена да сѣе. Това подразбира благоприятни условия. Съ този законь се обяснява, защо едни хора сѫ богати а други — бедни. Богатиятъ е роденъ при условия да стане богатъ — при благоприятни условия. Бедниятъ е роденъ при неблагоприятни условия, затова не може да стане богатъ. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Нѣкой се ражда въ бедно семейство, но условията на раждането му сѫ благоприятни. Не се минава много време, случва се, че неговиятъ богатъ чичо умира и му остава всичкото си наследство. Другъ нѣкой се ражда въ богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синътъ, вмѣсто да наследи нѣщо отъ баща си, нагърбва се да изплаща дълговетѣ му.

Като живѣе на земята, човѣкъ минава отъ благоприятни въ неблагоприятни условия и обратно — отъ неблагоприятни въ благоприятни — да се учи. Иосифъ бѣше продаденъ, следъ това лежа въ затворъ две години и най-после зае високо мѣсто въ двореца на фараона. Добра бѣше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човѣкь трѣбва да мине презъ противоречията на живота, да мине отъ едни условия въ други. На окултенъ езикъ казано: за да подобри сѫдбата си, човѣкъ трѣбва да се роди отново. Може ли отново, човѣкъ може да измѣни условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старитѣ условия, дето ще се мѫчи, ще страда, ще пада и става и, въ края на краищата, нищо особено нѣма да постигне.

Казано е въ Писанието: „Ако не се родитѣ изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грѣхътъ, мѫчението, страданието ще вървятъ следъ васъ. Родите ли се изново, вие ще се съблѣчете отъ всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да се освободи отъ несгодитѣ на живота, човѣкъ ще остане въ стария животъ. Мнозина искатъ да знаятъ, родени ли сѫ изново, или не. Това тѣ сами знаятъ. Нѣкои сѫ едва заченати, и трѣбва да прекаратъ цѣли деветь месеца при неблагоприятни условия —  въ утробата на майка си. Тѣ сѫ изложени и на помѣтане. Ако майка имъ е разумна, ще ги роди, ще имъ даде условия за новъ животъ. Ако е неразумна, може да ги пометне. Когато се зачене, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. И Христосъ прекара три неблагоприятни, тежки дни въ утробата на земята, но следъ това възкръсна, роди се изново.

Какво представя помѣтането? Човѣкъ може да бѫде пометнатъ отъ утробата на майка си, но може да изкочи и отъ файтонъ, отъ тренъ, отъ аеропланъ, отъ прозорецъ и т. н. И това е помѣтане. За да не бѫде пометнатъ, човѣкъ трѣбва постоянно да се моли. Но той трѣбва да знае, какъ да се моли. Понѣкога една дума може да произведе такъвъ резултатъ, какъвто произвеждатъ сто думи — зависи, какъ е казана. Нѣкой се моли по цѣли часове, и молитвата му не се приема. Другъ се моли десетина минути, и молитвата му се приема. Една свѣтла мисъль може да даде по-голѣми резултати отъ най-дългитѣ молитви, но при условие, човѣкъ да прилага законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на доброто. Който работи по този начинъ, той има помощьта на разумния свѣтъ, на всички възвишени сѫщества. Дали тази помощь ще дойде отвънъ, или отвѫтре, не е важно. Важно е, човѣкъ да я използува. Малка ли ще бѫде помощьта, или голѣма, и това не е важно. Важно е да е дадена отъ любовь. Колкото малка да е, щомъ е дадена отъ любовь, тя е благословена.

Мнозина обичатъ да обобщаватъ нѣщата, и като имъ се говори, казватъ, че знаятъ и разбиратъ всичко. Щомъ разбиратъ всичко, нека кажатъ, какво знаятъ за Божията Любовь. Всички говорятъ за любовьта, но въпрѣки това тя остава неразбрана. Казано е, че любовьта ражда живота. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да разбере живота въ всички негови прояви. Божията Мѫдрость пъкъ създава условия за растене и развиване на всички живи сѫщества. Животътъ и условията, които сѫ дадени на човѣка, представятъ торба. пълна съ злато, която той не е използувалъ. Нѣкои хора съзнаватъ, че носятъ въ рѫцетѣ си торба, пълна съ злато, и съжаляватъ, че не могатъ да я използуватъ, не знаятъ, какъ и кѫде да приложатъ това злато. Други пъкъ, даже не подозиратъ, че носятъ злато въ торбата си. Малцина сѫ тия, които съзнаватъ, какво богатство имъ е дадено, и разумно го използуватъ. Всѣки човѣкъ носи въ рѫцетѣ си книгата на живота, но не може да чете отъ нея. Той я отваря и затваря, безъ да знае, какво съдържа. Единъ день, когато мѫдростьта го посети, той ще отвори книгата и ще чете, ще разбира написаното въ нея.

И тъй, когато се домогне до истинската наука, човѣкъ ще разбере нѣщата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише съ чистотата на своята мисъль. Шие ли дреха, той ще я шие съ чистотата на своето сърдце. Каквато работа вземе, човѣкъ трѣбва да я изработи съ чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Който се докосне до тази работа, той ще усѣти чистотата, която е вложена въ нея. Отъ всѣка нейна клетка ще лъха радость и веселие. Не работятъ ли съ любовь и чистота, хората създаватъ около себе си голѣма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тѣхното неразбиране.

Често хората се запитватъ, защо не успѣватъ въ живота си. Много естествено — тѣ сами влизатъ въ ограничителнитѣ условия на живота. Щомъ условията ограничаватъ човѣка, той никога не може да успѣва. Иска ли да успѣва, казвамъ: Не приемай условия, които могатъ да те ограничатъ. Не се подавай на мисли, чувства и постѫпки, които ограничаватъ. За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на материята, съ която работи. Сѫщевременно той трѣбва да разбира и законитѣ на ума и на сърдцето си, както и ритмуса, на който тѣ се подчиняватъ. Човѣкъ не може да успѣва, ако не познава всички закони, на които се подчиняватъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Той трѣбва да знае, че до голѣма степень успѣхътъ му се дължи на неговата чиста кръвь.

Сега вие сте влѣзли въ практическата школа на живота, която изисква отъ всички хора знания. Да говорите за нѣщата, това още не е знание. Истинско знание е това, което е приложено. Знанието подразбира приложение. Кажешъ ли, че трѣбва да бѫдешъ добъръ, веднага прояви добротата си. Кажешъ ли, че трѣбва да бѫдешъ красивъ, веднага стани красивъ. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, красивъ и разуменъ, ако още не е роденъ. За да се одухотвори, мъртвата материя трѣбва да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. да се новороди, да се внесе животъ въ нея. Мъртвата материя е изгубила живота си, вследствие на което се нуждае отъ новъ животъ. Ако не може да придобие животъ въ себе си, мъртвата материя ще произведе голѣмъ дисонансъ въ разумната природа. Тази е причината, поради която човѣкъ прави голѣми усилия да мине отъ смъртъ въ животъ.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина.

*

36. Лекция отъ Учителя. държана на

30 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...