Jump to content

1930_03_26 Съзнателниятъ животъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Съзнателниятъ животъ

Размишление върху съзнателния животъ.

За какво страда човѣкъ? Човѣкъ страда за това, което е изгубилъ. Какво най-много цени човѣкъ въ живота си ? На този въпросъ мъчно може да се даде отговоръ. Защо? Защото въ различни случаи човѣкъ цени различни нѣща. Ако е отишълъ на концертъ, да слуша нѣкой цигуларь, човѣкъ може да цени цигуларя, свиренето или цигулката. Като изучава тоноветѣ при свирене на различни музиканти, специално цигулари, човѣкъ вижда, че тонътъ трѣбва да има освенъ чистота, още и мекота, сила и да произвежда мисъль. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постъпка представятъ тонове на цигулката, или на какъвъ да е инструментъ, по които се опредѣля човѣшкиятъ характеръ. Въ музиката се говори за чисти, правилни тонове, а въ живота — за хармонични и нехармонични действия. Дето има хармония, тамъ има право. Същевременно, всѣка правилна форма съдържа въ себе си известенъ моралъ.

Днесъ всички говорятъ за моралъ, но малцина го иматъ въ себе си. Да имашъ моралъ, това значи, да виждашъ нѣщата правилно.  Сегашнитѣ хора не виждатъ правилно, вследствие на което се натъкватъ на редъ противоречия. Запримѣръ, слушате бащата и майката да казватъ за сина си : Голѣмъ нехранимайко е нашиятъ синъ! Нѣма да излѣзе човѣкъ отъ него. Младата мома казва за сѫщия момъкъ, че е отличенъ човѣкъ. Професорътъ му казва, че е даровитъ, способенъ момъкъ. Кой отъ тримата е най-правъ бащата, младата мома или професорътъ? Всички иматъ право, но най-голѣмото право се пада на бащата. Той разбира сина си най-добре. Пъкъ и човѣкъ самъ се опредѣля отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако не постѫпва добре съ себе си, човѣкъ не може да постѫпва добре и съ другитѣ. При това положение човѣкъ не може да има никакво вѣрую.

Ще каже нѣкой, че има достоинство, че не иска да го тъпчатъ. Който има достоинство, той трѣбва да се отнася правилно съ всички разумни сѫщества. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между две разумни сѫщества? Първото нѣщо, което се изисква въ отношенията имъ, е искреностьта. Щомъ сѫ искрени помежду си, отношенията имъ всѣкога ще бѫдатъ правилни. Освенъ това, тѣ трѣбва да иматъ поне три допирни точки помежду си. И тогава, като говорятъ, тѣ лесно ще се разбиратъ. Докато сѫ на земята, тѣ разглеждатъ и изучаватъ нѣщата по единъ начинъ. Отидатъ ли въ духовния свѣтъ, тамъ ги изучаватъ по другъ начинъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да учи много, за да се домогне до известно знание. Въ духовния, свѣтъ, обаче, въ малко време той придобива много знания. Тамъ свѣтлината е голѣма, вследствие на което изведнъжъ вижда всичко. Тамъ лесно се придобиватъ знания, но лесно се губятъ. Разумнитѣ същества знаятъ разликата между двата свѣта и лесно се ориентиратъ. Тази е причината, поради която лесно се разбиратъ. Между тѣхъ не произлизатъ такива противоречия, каквито между обикновенитѣ хора.

Следователно, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите, да се ориентирате въ духовния свѣтъ, защото той направлява физическия. Отношението между духовния и физическия свѣтъ е такова, каквото между клонетѣ и коренитѣ на дървото. Отъ състоянието на клонетѣ ще познаете състоянието на коренитѣ. И обратно : отъ коренитѣ ще познаете състоянието на клонетѣ. Ако коренитѣ се повредятъ, и клонетѣ ще започнатъ да страдатъ. Често въ човѣка се явява желание да отиде въ духовния свѣтъ. Това е невъзможно. Защо? Защото човѣкъ е коренъ. За да отиде въ духовния свѣтъ, коренътъ трѣбва да измѣни естеството си, да стане клонъ. И обратно : ако нѣкое сѫщество отъ духовния свѣтъ пожелае да слѣзе на земята, сѫщо така трѣбва да измѣни състоянието си, да стане коренъ. Какво ще стане съ дървото, ако коренътъ му пожелае да посети клонетѣ? Дървото ще изсъхне. Или, какво ще стане съ дървото, ако  клонетѣ пожелаятъ да посетятъ корена? Ще изсъхне. Искатъ ли да останатъ на мѣстото  на корена, клонетѣ трѣбва да претърпятъ видоизмѣнение, да се превърнатъ на корени.

Религиознитѣ хора се стремятъ да влѣзатъ  въ духовния свѣтъ, съ цель да видятъ онова, което на земята не сѫ могли да видятъ. Отъ  друга страна, тѣ се стремятъ да станатъ любимци на Бога. И това е възможно, но при следното условие : отъ деня на раждането до деня на заминаването си човѣкъ да не е отправилъ нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство и нито една лоша постѫпка къмъ кое да сѫщество, създадено отъ Бога. Това не значи, че Богъ не обича човѣка. Казано е въ Писанието : „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“ Значи, Богъ обича човѣка, но не специално, както той изисква, да се занимава изключително съ него. Колко животни, колко хора човѣкъ е пренебрегналъ! Като мине покрай нѣкоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълкъ, насочи пушката си го застреля. Защо убива вълка ? Защото нападалъ овцетѣ. Защо убива лисицата? Защото нападала кокошкитѣ. Какво ще кажете за човѣка, който напада и овцетѣ, и кокошкитѣ? Трѣбва ли да дойде нѣкой по-силенъ отъ него да го убие? Като говори и върши нѣкои нѣща, човѣкъ трѣбва да бжде справедливъ. Ако той има нужда отъ храна, и вълкътъ, и лисицата се нуждаятъ отъ сѫщото.

Като се намѣрятъ въ затруднения и противоречия, като падатъ и ставатъ, мнозина се утешаватъ съ това, че последниятъ моментъ опредѣля тѣхното бѫдеще. Не, човѣкъ опредѣля бѫдещето си отъ първия и последния моментъ на своя животъ. Като съедините тия два момента, ще образувате крѫга, въ който той се е движилъ. Този крѫгъ представя  часть отъ неговия животъ. Защо? Защото цѣлиятъ животъ на човѣка е съставенъ отъ много първи и последни моменти. Човѣкъ се ражда много пѫти, а не само единъ пѫть. Той се ражда всѣка година, всѣки месецъ, всѣка седмина, всѣки день, всѣки часъ и всѣка минута. Това показва, че човѣкъ се е родилъ, но окончателно не се е родилъ. Промѣнитѣ, презъ които той минава, показватъ тъкмо това, че човѣкъ не е завършилъ още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършенъ процесъ, въ който не ставатъ никакви промѣни. Като излѣзе изъ утробата на майка си, детето минава презъ всички радости и страдания, каквито майката е преживяла презъ периода на своята бременность.

Промѣнитѣ въ живота на човѣка сѫ неизбѣжни. Той трѣбва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да ставатъ промѣни, безъ да се измѣня. Днесъ всички хора сѫ бременни, и трѣбва да родятъ. Казваме, че човѣкъ трѣбва да живѣе. За кого? За детето въ себе си. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е бремененъ. Намѣрите ли единъ човѣкъ, който да не е бремененъ, ще знаете, че ножъ  виси надъ главата му. Защо колятъ яловата крава ? Защото не може да се телли. Въ преносенъ смисълъ на думата „яловъ човѣкъ“ разбираме онзи, който нѣма никаква мисъль, никакво чувство, никакво желание въ себе си. Този човѣкъ не е бремененъ.

Като ученици, вие трѣбва да имате широки възгледи за живота, да се освободите отъ дребнавоститѣ. Кой какво направилъ, това не е ваша работа. Стремете се къмъ възвишеното въ свѣта, къмъ отношения, каквито разумнитѣ сѫщества иматъ помежду си. Гледайте на земния животъ като на преходенъ. Докато сте на земята, ще учите, ще вѣрвате, да изработите нѣщо ценно, което да занесете съ себе си на онзи свѣтъ. — Сѫществува ли онзи свѣтъ? — Сами ще провѣрите. Много хора сѫ виждали своитѣ близки покойници, но едни отъ тѣхъ вѣрватъ на очитѣ си, други не вѣрватъ. Който вѣрва, той може да се ползува. Който не вѣрва, той ще провѣри нѣщата въ бѫдеще.

Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ много нѣща, но не вѣрватъ, че животътъ не се прекѫсва. Животъ има и на земята, и на другия свѣтъ. Вѣрата на съвременнитѣ хора е лишена отъ обектъ, който може да ги ориентира въ живота. Тѣ знаятъ само, че сѫ страдали много, че главитѣ имъ побѣлѣли отъ страдания. Какво отъ това, че сѫ страдали? Поумнѣли ли сѫ отъ страданията? Ако човѣкъ страда и поумнява, страданията сѫ на мѣсто. Като поумнѣе, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта. Само разумниятъ знае, какъ да люби. Когато люби, глупавиятъ върши редъ погрѣшки, за които после съжалява. Любовьта дава и никога не съжалява. Проявява ли любовьта си човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ, искренъ къмъ  себе си и къмъ ближнитѣ си, да бѫде готовъ всѣкога да изправя погрѣшкитѣ си. Щомъ е искренъ, той вижда погрѣшкитѣ си и лесно ги изправя. Защо сте грѣшили, не питайте. Кой е причината да грѣшите, сѫщо не питайте. Защо? Защото причинитѣ на нѣщата се криятъ въ далечното минало, дето човѣкъ не може лесно да проникне. Като грѣши, човѣкъ разполага съ възможности да се изправя и да учи. Ако грѣши въ любовьта, човѣкъ има възможность да я разбере по-добре. Иначе, той не би могълъ да я разбере. Колкото по-нагоре се качва човѣкъ, толкова по-малко ще грѣши и ще изучава причинитѣ на нѣщата. Като дойде до причинния свѣтъ, той ще види погрѣшкитѣ си и ще се усмихне на себе си, че е билъ толкова глупавъ да страда за нищо и никакво.

Казано е въ Евангелието, че Богъ е огънь всепояждащъ. Това е кривъ преводъ. Богъ е огънь, наистина, но огънь, който носи животъ въ себе си. Самъ по себе си Божествениятъ огънь не разрушава. Човѣшкиятъ огънь гори, разрушава нѣщата. Понеже хората не познаватъ Божествения огънь, тѣ приписватъ на Бога качества, които не притежава. Невъзможно е огъньтъ на Божествения свѣтъ да изгаря нѣщата. Този огънь чисти, възраства и съгражда. Този огънь е всепояждащъ за онзи, който се противи. Казва се още, че този огънь ще дойде отъ облацитѣ нѣкѫде. Не, той ще се яви въ умоветѣ на хората, въ тѣхнитѣ мисли. Ако Христосъ не влѣзе въ умоветѣ на хората, хиляди години още могатъ да Го чакатъ, но Той нѣма да се изяви. Въ 1845 г. американцитѣ очакваха явяването на Христа. Милиони вѣрващи бѣха облѣчени въ бѣли дрехи и рано сутриньта, преди изгрѣвъ на слънцето, тѣ очакваха Христа, да дойде на земята. Така сѫ предсказали тогавашнитѣ пророци, но предсказанието имъ претърпѣ крахъ. Впрочемъ, Христосъ дойде и тогава, но не въ плъть, а като идея. Той влѣзе въ умоветѣ на хората, следъ което спиритизъмътъ се яви въ свѣта.

Въ 1915 година религиознитѣ пакъ очакваха слизането на Христа на земята, но Той не дойде, както Го очакваха. Той дойде въ форма на нови идеи, които се зародиха въ умоветѣ на управници, учени и философи, но пакъ не Го разбраха. Ако умоветѣ на цѣлото духовенство, на всички учени, философи се съединятъ въ едно, тѣ ще възприематъ новитѣ идеи и ще отворятъ пѫтя на Христа къмъ земята. Той ще дойде на земята и славно ще бѫде Неговото посрѣщане : учени и прости, богати и сиромаси, млади и стари ще си подадатъ рѫка и ще се възлюбятъ. Духовенството ще хвърли своитѣ стари, черни дрехи и ще се облѣче въ нови,бѣли дрехи.  Царетѣ и князетѣ ще отварятъ дворцитѣ си, всички да влизатъ свободно,  да  ги посещаватъ.  Професоритѣ ще отворятъ, широко вратитѣ си, безпрепятствено да влиза всѣки, който търси свѣтлина. Търговцитѣ ще отворятъ магазинитѣ си и даромъ ще даватъ. Кой каквото има, даромъ ще дава. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отвори сърдцето и ума си при идването на Христа на земята.

Съвременнитѣ хора не могатъ още да отворятъ сърдцата и умоветѣ си, защото единиятъ или двата имъ крака сѫ изкълчени. Нѣкой изкълчилъ крака си, а близкитѣ му казватъ да върви право. — Не мога, кракътъ ми е изкълченъ. — Намѣсти го. — Не мога самъ. — Правъ е човѣкътъ, не може самъ да намѣсти крака си. Ако искашъ да ходи право, помогни му. Намѣстишъ ли крака му, той ще върви право, стройно като войникъ. Изкълченитѣ крака на много отъ съвременнитѣ хора представятъ тѣхнитѣ изкривени идеи. Съ такива идеи не може да се върви папредъ. Тѣ трѣбва да се изправятъ. Изправятъ ли се идеитѣ на човѣка, и ходътъ му се изправя. Новото учение има задача да намѣсти изкълченитѣ крака на хората, т. е. да изправи идеитѣ имъ. Новото учение е несъвмѣстимо съ стария редъ и порядъкъ на нѣщата. Царството Божие не може да дойде при стария редъ и порядъкъ на живота.

Днесъ всички хора се оплакватъ отъ страданията си, защото не разбиратъ тѣхния смисълъ. Тѣ не знаятъ, че въ страданията се криятъ блага, каквито другаде мѫчно могатъ да се намѣрятъ. За да извлѣче благата, които се съдържатъ въ страданията, човѣкъ трѣбва да бѫде магъ. Разумното страдание не е нищо друго, освенъ прѫчица въ рѫката на любящия баща, на добрия учитель. Тази прѫчица прави човѣка истински човѣкъ. Който е опиталъ тази прѫчица върху гърба си, той е станалъ човѣкъ. Който не я е опиталъ, той е останалъ глупецъ. За да поумнѣе, отъ време на време прѫчицата трѣбва да играе върху неговия гръбъ. Като съзнаете значението на тази прѫчица, вие трѣбва да благодарите на всѣки, който си е послужилъ разумно съ нея, а не да се оплаквате, че сѫ ви измѫчвали. Човѣкъ трѣбва да благодари, че е минавалъ и минава презъ страдания, защото тѣ представятъ перо, съ което той пише придобититѣ знания и опитности. Безъ страдания нѣма наука, нѣма знания и опитности, нѣма животъ.

Казано е въ Писанието: „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ.“ Значи, не може човѣкъ да се утеши, докато не е страдалъ. докато не се нажали. Привилегия е човѣкъ да страда. Ще каже нѣкой, че не иска да бѫде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трѣбва да знаете : човѣкъ ще страда и като мѫжъ, и като жена. Страданията  сѫ неизбѣжни. Щомъ е жена, ще ражда. Не ражда ли, ще бѫде ялова крава, надъ главата на която ножътъ ще виси всѣки моментъ. Щомъ си мѫжъ, непременно ще градишъ и творишъ. Не творишъ ли, ножътъ ще виси и върху твоята глава. Съ други думи казано : сърдцето ще ражда, ще приготвя матетериалъ, а умътъ ще гради, ще обработва този материалъ. Ако мѫжътъ и жената, ако умътъ и сърдцето не изпълняватъ великитѣ Божии закони, тѣ ще се превърнатъ въ пустини, въ  безводни планини и неплодородни полета. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърдчава и насърдчава, като губи и печели, той еднакво трѣбва да е доволенъ. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. И ученикътъ трѣбва да бѫде герой.

Да бѫде човѣкъ герой, това подразбира да понася всичко съ любовь. Любовьта е сила, която осмисля нѣщата. Който носи любовьта въ себе си, той е готовъ да цѣлуне рѫка на онзи, който му е ударилъ една плесница. Единъ мѫжъ ударилъ плесница на жена си. Въ този моментъ тя се обърнала къмъ него и цѣлунала ржката му. Изненаданъ отъ тази постжпка, мѫжътъ се трогналъ и започналъ да иска извинение отъ нея. Плесницата била предизвикана отъ нѣкакво малко недоразумение между мѫжа и жената, но ефектътъ отъ нея билъ отличенъ. Жената се готвѣла да разстрои една добра работа, но отъ плесницата съзнанието и се пробудило, и тя се отказала отъ намѣрението си. Ако рѫката на твоя ближенъ е проводникъ на Божествената любовь, цѣлуни тази рѫка, която те е ударила. Тази плесница е на мѣсто. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне отъ опасния пѫть, по който си тръгналъ. Въ този смисълъ, разумнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освенъ Божествени плесници, които иматъ предъ видъ да върнатъ човѣка отъ опасния пѫть на злото, къмъ който е тръгналъ. Върнешъ ли се отъ пѫтя на злото, цѣлуни рѫката на този, който те е ударилъ. Който разбира вѫтрешния смисълъ на страданията, той понася геройски всички мѫчнотии и страдания.

Мнозина не успѣватъ, защото очакватъ благоприятни условия. Тѣ приличатъ на онѣзи ученици, които разчитатъ на учителитѣ си, тѣ да ги спасятъ и извадятъ отъ безизходното положение. Добритѣ учители ще дойдатъ, но тѣ искатъ способни ученици, добре да разбиратъ и прилагатъ учението имъ. Нима Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, не дойде преди две хиляди години на земята? Нима Той не донесе най-великото учение на свѣта? Приложи ли се това учение? Христовото учение и до днесъ още не е приложено. Защо? Хората не сѫ готови още за това учение. Нѣкои сѫ го приложили, но това не е достатъчно. Всички, които се наричатъ християни, трѣбва да приложатъ учението на Христа въ живота си. Не желаятъ ли да го приложатъ, колкото пѫти да дохожда Христосъ на земята, учението Му ще остане неприложено. Преди всичко вие трѣбва да се освободите отъ своя вѫтрешенъ страхъ. За това ще ви помогне любовьта. Казано е въ Писанието, че любовьта изпѫжда страха вънъ отъ човѣка. Страхливиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие, въ царството на любовьта. Да любишъ, това значи, да се примиришъ съ Бога, съ всички живи сѫщества. Който люби, той вижда и външната, и вътрешната страна на живота. Който не е приелъ любовьта въ себе си, той вижда само външната страна на живота, вследствие на което се натъква на голѣми противоречия.

Като ученици, вие трѣбва да имате взаимно уважение и почитание помежду си. Не може да бѫде ученикъ онзи, който нѣма нужното уважение и почитание къмъ своя ближенъ. Не може да бѫде приетъ за ученикъ въ окултна школа онзи, който не е въ състояние да превърне желѣзото въ злато и обикновения камъкъ въ диамантъ. Това сѫ изпити, презъ които всѣки човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Чрезъ изпитанията човѣкъ придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота си. За да бѫде приетъ като ученикъ въ Божествената Школа, т. е. въ школата на Великия животъ, човѣкъ се изпитва въ търпение, милосърдие, любовь и знание. Като изпитва човѣка, невидимиятъ свѣтъ провѣрява, какво може да излѣзе отъ него. Отъ успѣха, който човѣкъ е показалъ при изпититѣ си, зависи неговото мѣсто въ свѣта. Както вие опредѣляте мѣстото на всѣко животно, така и невидимиятъ свѣтъ опредѣля мѣстото на всѣки човѣкъ въ живота. Вие туряте кокошката въ курникъ, свинята — въ свинарникъ, коня — въ конюшна и т. н. Мѣстото на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Когато говоримъ за рая, ние разбираме общество на хора съ висока мисъль и просвѣтено съзнание. Следователно, всѣки човѣкъ, който има възвишена мисъль и пробудено съзнание, ще живѣе въ рая. Иска ли да влѣзе въ рая, първиятъ изпитъ, на който подлагатъ човѣка, е да изсвири или изпѣе едно класическо парче. Вториятъ предметъ, по който ще го поставятъ на изпитъ, е да напише едно стихотворение. Не може ли да издържи изпититѣ си, ще му кажатъ, че като се приготви добре, тогава ще го приематъ въ рая.

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото живѣятъ повече за себе си. За да иматъ успѣхъ въ живота си, тѣ трѣбва взаимно да си помагатъ. Видятъ ли нѣкой боленъ, тѣ трѣбва да му се притекатъ на помощь, кой съ каквото може : единъ ще му помогне съ пари, другъ ще му направи нѣкакъвъ компресъ, трети ще му прислужва въ приготвяне на храната и т. н. Ако пъкъ нѣкой е слабъ въ уроцитѣ си, ще му изпращате своитѣ добри пожелания, да се насърдчи. Каквото правите, ръководете се отъ принципа : който дава, и на него се дава. Който помага, и на него се помага. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разчита първо на себе си, а после на другитѣ. Ако не знаете, кѫде има чиста, изворна вода, ближниятъ ще ви покаже, но вие сами трѣбва да си донесете чаша и да си гребнете, колкото искате. Учительтъ ще ви даде свѣтлина, но вие сами трѣбва да я използувате, да придобиете знание. Въ това се заключава новото учение.

И тъй, искате ли да успѣвате, разглеждайте живота отъ неговата добра страна, чрезъ която Богъ се проявява. Ако чувалътъ ви е празенъ, не се обезсърдчавайте. Потърсете онзи хамбаръ, въ който житото е въ изобилие. Този хамбаръ е Божественъ. Отъ него всичко излиза даромъ. — Какъ ще го намѣря? — Запали свѣщьта си. Запалената свѣщь представя човѣшкия умъ, който трѣбва да се приложи въ действие. Търсете изобилие въ Бога, а не въ човѣка. Дърветата, които Богъ е посадилъ, даватъ изобилно. Взимайте отъ тѣхнитѣ плодове и благодарете за всичко, което получавате. Какъ ще изкажете благодарностьта си? Като полѣете дървото и посадите семкитѣ му. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигналъ надъ обикновения животъ, надъ обикновенитѣ условия.

Днесъ отъ всички хора се изисква права, чиста мисъль. Каквото да се случи въ живота имъ, тѣ трѣбва да иматъ будно съзнание,  да пазятъ чистотата на своята мисъль.

Като живѣе на земята, човѣкъ неизбѣжно ще се натъква на лоши мисли, които идатъ отвънъ, или пъкъ се зараждатъ въ самия него, но ако съзнанието му е будно, той лесно може да се справя съ тѣхъ. Не е въпросъ да пѫди нечиститѣ мисли отъ себе си, но да имъ даде нѣщо, съ което да ги задоволи. Щомъ ги задоволи, тѣ сами ще си отидатъ. Христосъ изпъждаше лошитѣ духове отъ хората съ любовь, а не съ насилие. Приложите ли насилието по отношение на лошитѣ мисли и чувства въ себе си, вмѣсто да се освободите отъ тѣхъ, тѣ ще се стремятъ повече да се закрепватъ. Насилието ражда насилие. Като знаете този законъ, служете си съ любовь. Любовьта е единствената сила, която може да освободи човѣка отъ всички противоречия и ограничения.

Чиста мисъль е нужна на човѣка. Щомъ мисъльта е чиста, и чувствата му ще бѫдатъ чисти. Щомъ мислитѣ и чувствата сѫ чисти, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ чисти.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

31. Лекция отъ Учителя, държана на

26 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...