1929_11_27 Ново разбиране

[Ани]

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Ново разбиране

Размишление върху Божията Правда.

Чете се темата: „Смѣни въ природата“.

Като се говори за смѣни въ природата, вие можете да разглеждате този процесъ навсѣкѫде въ живота. Ако отидете на театъръ, тамъ сценитѣ се смѣнятъ. Ако отидете въ нѣкое училище, ще видите, че тамъ предметитѣ се смѣнятъ. Пъкъ и въ всѣки отдѣленъ предметъ има смѣни. Днесъ се преподава събиране, следъ нѣколко деня — изваждане, после — умножение, дѣление — действията се смѣнятъ. Понѣкога смѣнитѣ въ природата или въ живота ставатъ толкова бързо и лесно, че като гледа, човѣкъ мисли. че и той може да ги извърши. Запримѣръ, нѣкой наблюдава, какъ борци се борятъ и, като се върне дома си, казва: И азъ мога да надвивамъ, да се боря съ юнаци. Човѣкъ трѣбва да се опита, да има ясна представа за своята сила.

Сега, като ученици, вие се интересувате отъ знанието. Дойдете ли до знанието, и тукъ има процеси на смѣни, преминаване отъ една область въ друга. Това сѫ степени на знанието. Най-важниятъ моментъ въ знанието е първиятъ, когато човѣшкиятъ умъ се запали отъ свѣтлината на това знание. Следващитѣ моменти сѫ дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъжъ огъньтъ, горението трѣбва да се подържа. Огъньтъ може да се подържа, но презъ всичкото време, докато гори, не може да бѫде еднакво силенъ, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Сѫщитѣ процеси се забелязватъ въ доброто, въ злото. въ любовьта и т. н. И въ тия процеси има редъ смѣни: усилване, отслабване, индиферентность и ново повторение на сѫщитѣ процеси. При всѣко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човѣкъ не може изведнъжъ да бѫде добъръ, любещъ и т. н. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си.

Мнозина се стремятъ къмъ любовьта, безъ да се запитватъ, какъ могатъ да я придобиятъ. Любовьта е въ връзка съ живота. Значи, човѣкъ трѣбва съзнателно да проявява любовьта си, за да придобие животъ. Любовьта носи животъ, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби. и когото любятъ, трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако болниятъ оздравѣе отъ любовьта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравѣе ли, не сте го обичали истински. Любовьга облагородява човѣшкото сърдце. Любовь, която кара човѣка да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовьта не произвежда нито радость нито скръбь. Радостьта произлиза отъ придобивкитѣ въ живота. Изгуби ли човѣкъ тия придобивки, скръбьта иде. Любовьта не произвежда противоположни процеси. Любовьта е вѣченъ и неизмѣненъ процесъ, който носи животъ въ себе си. Следователно, който иска да люби, той трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да любя! — Кого ще любишъ? — Това не е важно. Важното е, че трѣбва да любя. Каже ли нѣкой, че не трѣбва да люби, той самъ си създава условия за болести. Не, щомъ искашъ да бѫдешъ здравъ, непременно трѣбва да обичашъ. Не можешъ ли да обичашъ нѣкой човѣкъ, ще обичашъ себе си. Ако човѣкъ себе си не обича, никого не може да обича.

Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо идатъ болеститѣ и страданията. Болеститѣ и страданията, както и отрицателнитѣ прояви въ живота, се дължатъ все на безлюбие. Като знае това, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да премахне ония вѫтрешни причини, които създаватъ безлюбието. Като се изучаватъ, хората търсятъ погрѣшкитѣ си и казватъ: Този е лошъ, грѣшенъ човѣкъ. — Какво отъ това, че нѣкой е лошъ или грѣшникъ? И като праведенъ и грѣшникъ, и като добъръ и лошъ, човѣкъ се ползува отъ Божията Любовь. Богъ не се спира върху погрѣшкитѣ на хората, нито върху тѣхното добро. Той обича всички хора и имъ помага. Той влиза въ положението иа всички живи сѫщества и имъ се притича на помощь. Казано е, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е билъ добъръ, но после станалъ лошъ. Това е невъзможно. Нѣма сила въ свѣта, която може да измѣни доброто въ човѣка, да го направи лошъ, нито лошиятъ да направи добъръ. Отъ човѣка зависи да проявява доброто или злото въ себе си. Отъ човѣка зависи да проявява любовьта си, или не. — Защо човѣкъ трѣбва да люби? — За да има животъ въ себе си, да бѫде здравъ, силенъ, щастливъ, да има успѣхъ въ работитѣ си. Като люби, човѣкъ ще носи щастие и на окрѫжаващитѣ, и на себе си.

Като говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ онази любовь, която е свързана съ здрава, съ положителна мисъль. Любовьта е вѫтрешна необходимость за човѣка, както въздухътъ е необходимъ за дробоветѣ, свѣтлината — за очитѣ, водата — за цѣлия организъмъ. Запитва ли се човѣкъ, защо диша, защо пие вода, защо му е свѣтлина, защо живѣе? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човѣкъ трѣбва да люби? Или защо трѣбва да живѣе? Много естествено. Понеже животътъ произтича отъ любовьта, човѣкъ трѣбва да люби. Като люби, той живѣе. Кой не иска да живѣе? — Какъ ще живѣе човѣкъ: добре или зле? — Щомъ люби, човѣкъ непременно ще живѣе добре. Животътъ, който произтича отъ любовьта, непременпо ще бѫде добъръ, хармониченъ и красивъ. Този животъ е подобенъ на рѣка. която лѫкатуши въ пѫтя си, като се стреми направо къмъ морето. Презъ каквито мѣста да минава, каквито утайки да я размѫтватъ, въ края на краищата тя ще се пречисти и ще бѫде еднакво чиста, какъвто е изворътъ, отъ който е излѣзла.

Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да разбирате любовьта по новъ начинъ, т. е. да живѣете по новъ начинъ. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каже ли нѣкой, че живѣе, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ сѫ всички постижения. Животъ, който не произлиза отъ любовьта, е животъ на мѫчения и страдания. Какъвто е животътъ, такъвъ ще бѫде и неговиятъ плодъ. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата —  вълче. Обаче, животътъ на кравата и на вълчицата е ограниченъ. Човѣкъ, обаче, ще роди човѣкъ, който има по-голѣми възможности и условия за свобода, за постижения отъ тия на кравата и вълчицата.

Следователно. искате ли да постигнете нѣщо, мислете право върху живота върху любовьта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо нѣма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато единъ день заминете за другия свѣтъ. Нѣкои заминаватъ преждевременно, на 10 20. 30, 40 годишна възрасть; други пъкъ живѣятъ повече, до 70—80—100—120 годишна възрасть, но и еднитѣ, и другитѣ свършватъ съ разочарование. — Защо? — Защото сѫ живѣли безъ любовь. — Кого трѣбва да любятъ? — Онзи, Който ги е създалъ. Щомъ любятъ Бога, тѣ могатъ да любятъ всички. Обаче, любовьта не подразбира животъ на удоволствия и развлѣчения. Докато търси удоволствия въ любовьта, човѣкъ се нуждае отъ кредита на хората, да има, съ какво да живѣе. Който люби истински, който живѣе въ Божественага любовь, той самъ е запаленъ огънь, не се нуждае отъ любовьта на хората, всѣки день да го палятъ, да подържать неговия животъ. Каже ли човѣкъ, че никой не го обича, той е свѣщь, която се нуждае отъ хора, да я палятъ и гасятъ. Човѣкътъ на любовьта е свѣщь, която, веднъжъ запалена, никога не гасне. Той е изворъ, който, колкото да го черпятъ, никога не пресъхва.

Христосъ казва: „Овцетѣ, които Отецъ ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тѣзи овце слушатъ гласа ми и ме познаватъ“. Овцетѣ, за които Христосъ говорилъ, представятъ ония, които Го следватъ, слушатъ Словото Му, мислятъ. живѣятъ и любятъ като Него. За тия овце, именно, Христосъ дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повѣрватъ въ Него. Той дойде да покаже на хората новъ начинъ на животъ, новъ пѫть къмь любовьта. Който поеме този пѫть, той ще има всичко, каквого желае: музика, поезия, изкуство, любовь. Не влѣзе ли въ пѫтя на любовьта, човѣкъ ще се превърне въ суха прѫчка, за която Христосъ е казалъ: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, ще се отрѣже и въ огъня ще се хвърли“. Свърже ли се съ любовьта, човѣкъ се свързва съ Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.

Сега, като се говори за любовьта, мнозина правятъ сравнение помежду си и казватъ, че единъ обича повече, а другъ — по-малко. Любовьта не може да се измѣрва по количество. Едно може да се каже за любовьта, а именно, дали човѣкъ обича по Божественъ начинъ, или по човѣшки. Да обича човѣкъ по Божественъ начинъ, това значи, да бѫде изцѣло погълнатъ отъ любовь къмъ Бога, да е готовъ всѣки моментъ да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бѫде запаленъ огънь, който вѣчно ще гори. По качество неговиять огънь ще бѫде подобенъ на Божествения. Разликата ще се заключава само въ голѣмината му, но не и въ качествата. Колкото да е малъкъ огъньтъ на вашата любовь, щомъ е запаленъ отъ Божествения, единъ день той ще се увеличи, ще свѣти и грѣе надалечъ. Увеличаването на този огънь не е механически процесъ, но органически и се извършва въ самия човѣкъ. Докато не разбира любовьта, човѣкъ се намира въ положението на своенравно дете.

Като слушатъ да се говори така, нѣкои се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ направили, че нѣматъ никакви постижения. Не, всѣки човѣкъ, който е работилъ съзнателно върху себе си, е придобилъ нѣщо, но той трѣбва да превърне спечеленото въ златни пари, въ ефективъ. Въ турско време още, единъ старъ човѣкъ успѣлъ да спести, съ трудъ и съ голѣми усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжнитѣ пари спаднала толкова много, че 20-тѣ хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявалъ, че трудътъ му се обезценилъ толкова много. Едва при това положение той съзналъ, че е трѣбвало да превърне събранитѣ си пари въ злато, което никога не губи своята стойность.

Много отъ стремежитѣ, разбиранията и знанията на съвременнитѣ хора иматъ стойностьта на книжнитѣ пари. Днесъ иматъ цена, но утре вече се обезценяватъ. Истинско знание е това, което има стойностьта на златото. Запримѣрь, слушате нѣкой да казва, че чрезъ внушение човѣкъ може всичко да придобие. Като си внуши, че трѣбва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питамъ: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на кривъ пѫть. Болниятъ не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излѣкувалъ. На болния ще внушите първо, че трѣбва да оздравѣе. Като оздравѣе напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, нѣма защо да му внушавате, какво да прави. Той самъ може да си внущи, че трѣбва да работи и да учи. Като си внуши това, не трѣбва да чака резултатъ, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човѣкъ нѣщо, веднага да пристѫпи къмъ неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажешъ, че трѣбва да любишъ, а сѫщевременно държишъ въ ума си лоши, отрицателни мисли, въ сърдцето си — лоши чувства? За да възприемешъ и приложишъ любовьта, ти трѣбва да си приготвилъ ума и сърдцето си за нея. Любовьта търси хора съ силна мисъль. Силна мисъль има онзи човѣкъ, който, следъ като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъль има онзи, който, следъ десетгодишно боледуване, не се разколебае въ живота. Силниятъ знае, че никой не е въ състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животътъ сѫ нѣща, които, дадатъ ли се веднъжъ на човѣка, който живѣе споредъ великитѣ Божии закони, не се губятъ. Привидно могатъ да се загубятъ, но вѫтрешно тѣ оставатъ съ него. Този човѣкъ не се залъгва отъ думитѣ на нѣкои проповѣдници, че като умре ще отиде въ рая или въ ада. За него раятъ и адътъ сѫ тукъ, нѣма защо да ги търси вънъ отъ себе си, вънъ отъ своя животъ.

Какво представя раятъ? Раятъ е мѣсто на абсолютна чистота. Раятъ е мѣсто, дето слънцето никога не залѣзва. Раятъ е мѣсто на работа, учене, любовь. Който влѣзе въ рая, той трѣбва да бѫде подготвенъ. Не е ли готовъ, скоро ще се отегчи, ще започне да се мѫчи. Тамъ искатъ хора за работа. Видятъ ли, че нѣкой е недоволенъ, сърдитъ, веднага го пращатъ на земята. Който иска да живѣе въ рая, той трѣбва да бѫде отворена книга, всички да четатъ по нея, да нѣма нищо скрито-покрито въ него. Намѣрятъ ли най-малкото петно въ неговата книга, веднага ще го изпратятъ на земята да се чисти. Въ този смисълъ земята представя мѣсто за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човѣкъ казва, че е дошълъ на земята да си поживѣе. Той е дошьлъ на земята да си поживѣе, но свършва живота си като инвалидъ. Това не е животъ. Това не е право разбиране на живота.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ свобода, безъ да подозиратъ, че свободата се опредѣля отъ истината, отъ любовьта. Истината, любовьта изключватъ всѣкакво насилие. Най-малкото насилие отъ страна на кого да е, е въ състояние да прогони любовьта и истината. Най-малката нередовность отъ страна на всѣки човѣкъ е въ състояние да прекѫсне връзката му съ Божественото. Любовьта е царска дъщеря, която не търпи никакъвъ безпорядъкъ около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трѣбва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е въ състояние да я задържи при васъ. Който се свърже съ нея, той трѣбва да има срѣдства, да я разхожда не само по земята, но и по останалитѣ планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитеръ, на Слънцето, ще й покаже всички свѣтове въ вселената. Както постѫпва човѣкъ съ любовьта, така трѣбва да постѫпва и съ Христа. Домогне ли се до Христа, човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, да отвори всичкитѣ си врати за Него, всичкитѣ си скривалища, да Му даде възможность да се разхожда навсѣкѫде въ неговата държава. Мнозина се страхуватъ да отворятъ широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубятъ живота си. Подъ думата „животъ“ тѣ разбиратъ стария животъ. Самъ по себе си животътъ не може да се изгуби, а що се отнася до стария животъ, и да иска, човѣкъ не може изведнъжъ да се откаже отъ него. Той едновременно ще живѣе два живота: старъ и новъ. Чрезъ стария животъ ще бѫде свързанъ съ хората, между които е билъ, а чрезъ новия ще бѫде свързанъ съ възвишенитѣ и разумни сѫщества, които му помагатъ. — Ама отъ мене човѣкъ не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създалъ свѣта, Той е предвидѣлъ всичко. Той знае, отъ кого, какво може да излѣзе.

Като ученици, отъ васъ се иска да мислите по новъ начинъ, да възприемате и прилагате любовьта по новъ начинъ. Що се отнася за спасението на хората, на цѣлото човѣчество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философствуватъ. Ще се събератъ нѣколко души, ще философствуватъ и ще си отидатъ. После ще кажатъ, че сѫ извършили нѣкаква работа. Какъ сѫ свършили работата, и тѣ не знаятъ. Като работи, човѣкъ трѣбва да знае, какъ е започналъ работата и какъ ще я свърши. Ако не знае, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трѣбва да знае.

И тъй, човѣкъ трѣбва да знае резултата на всѣка своя работа. Ако резултатътъ е добъръ, той трѣбва да предприеме тази работа. Всѣка работа, започната съ любовь, внася животъ въ човѣка. Дето е любовьта, дето е животътъ, тамъ е постижението. Безъ любовь, безъ животъ, никакво постижение не може да има. Когато влѣзе въ живота, любовьта примирява старото съ новото. Ще кажете, че искате изведнъжъ да се освободите отъ стария животъ. Това е невъзможно. Отъ една страна човѣкъ ще гради, отъ друга ще създава. Отъ една страна ще се освобождава отъ стария животъ, отъ друга ще навлиза въ новия. Като иска да се освободи отъ стария животъ, едновременно съ това иска да се освободи отъ противоречията. И противоречията иматъ добра страна. Чрезъ тѣхъ човѣшката воля се усилва. Силата на човѣка се познава по това, какъ понася мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота. Срещнете ли човѣкъ, който не може да издържи най-малката мѫчнотия, той е слабъ. Мѫчнотитѣ и противоречията сѫ атлети, борци, съ които всѣки човѣкъ трѣбва да се справя.

Днесъ отъ всички хора се иска самообладание, да знаятъ, какъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Докато придобие самообладание, човѣкъ постоянно ще се натъква на редъ мѫчнотии и изненади. Може ли да се справя разумно съ тѣхъ, той всѣки день ще прибавя нѣщо къмъ самообладанието си, докато го развие до такава степень, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владѣе човѣкъ магическата прѫчица, съ която може да разрешава всички трудни задачи въ своя животъ. Тази магическа прѫчица ще видите въ рѫката, на очитѣ, на ушитѣ, на устата на човѣка. Този човѣкъ знае, кога и какъ да пипа, да гледа, да слуша, да говори.

Следователно, искате ли да придобиете магическата пржчица, стремете се къмъ ново разбиране и прилагане на любовьта. Изобщо, новото нѣма нищо общо съ старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нѣщо общо между добритѣ и лошитѣ хора, а именно, че и еднитѣ, и другитѣ страдатъ. Често добритѣ хора страдатъ повече отъ лошитѣ, но тѣ проявяватъ голѣмо самообладание, чрезъ което лесно понасятъ страданията. Добриятъ човѣкъ дава ходъ на Божественото въ себе си и чрезъ Него разрешава и най-мѫчнитѣ задачи. Божественото е лостъ, чрезъ който човѣкъ дига тежеститѣ. Той пъкъ представя опорната точка, на която се поставя тежестьта. Когато даде ходъ на Божественото въ себе си, човѣкъ придобива любовьта. Тя влиза въ него като нѣщо ново, като малко дете, което той трѣбва да отхрани. Отхрани ли любовьта въ себе си, човѣкъ става силенъ и младъ. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силитѣ си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовьта въ себе си, за да станете силни, млади и разумни.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

27 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.