Jump to content

1929_10_02 Динамична сила на мисъльта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Динамическа сила на мисъльта

Размишление.

Какво може да направи човѣкъ, ако живѣе въ влажна кѫща, и кибритътъ му постоянно овлажнява? На такъвъ кибритъ не може да се разчита. Колкото пѫти се драсне на кутията, все не се запалва. Този въпросъ лесно се решава теоретически, но какъ ще се реши на практика? Теоретикътъ ще каже, че къмъ смѣсьта, отъ която правятъ кибрита, трѣбва да прибавятъ такова вещество, което никога да не овлажнява, или пъкъ кибритътъ да се направи отъ такова вещество, което да не овлажнява. Често вие слушате да се говори за различни идеи, но много отъ тия идеи не могатъ да се реализиратъ, защото сѫ направени отъ такава материя, която овлажнява. Както влажниятъ кибритъ не ползува човѣка, така и влажнитѣ идеи не допринасятъ никаква полза. Какво ще прави човѣкъ въ студена стая съ влаженъ кибритъ? Той има дърва, вѫглища, но кибритъ нѣма. За да се стопли, той трѣбва да произведе топлина по изкуственъ начинъ. Той ще се движи изъ стаята, ще търка рѫцетѣ си една въ друга, докато произведе малко топлина. Така той ще се спаси отъ студа.

И тъй, както отдѣлниятъ човѣкъ търси начинъ да се спаси отъ студъ, отъ гладъ, така и цѣлото човѣчество днесъ решава ония въпроси, които го затрудняватъ. Защо днесъ, именно, ги решава? Защото тѣ го измѫчватъ, тѣ му създаватъ редъ препятствия. Докато е здравъ, човѣкъ не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свѣтъ. Щомъ се разболѣе, той започва да мисли, какъ да възстанови здравето си. Той мисли вече за Бога, за другия свѣтъ. Оздравѣе ли, пакъ не се интересува отъ тия нѣща. Болестьта, страданието сѫ методи, чрезъ които природата си служи, когато иска да застави човѣка да мисли. Минатъ ли страданията и болеститѣ, човѣкъ не мисли вече, не се интересува отъ никакви идеи. Това показва, че нѣкои идеи идатъ съ време и съ промѣна на условията. Тѣ се налагатъ на човѣка по необходимость. Значи, има вѣра на здравия, има вѣра и на болния; има любовь на здравия, има любовь и на болния. Любовьта на здравия е постоянна, а на болния — промѣнчива. Докато е въ болницата, болниятъ казва на лѣкаря, на прислужницитѣ: Обичамъ ви, никога нѣма да ви забравя. Щомъ оздравѣе, той ги забравя. Любовьта на болния е любовь при условия.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно минава и презъ добри, и презъ лоши условия, за да придобие нѣщо. Човѣкъ се учи при всички условия на живота. Въ него сѫществува естественъ интересъ къмъ невидимия свѣтъ, къмъ духове. Всѣки иска да види нѣкакъвъ духъ, да придобие известна представа за духовния свѣтъ. Външно духътъ прилича на въплътения човѣкъ, но той значително се отличава отъ човѣка. Духътъ минава презъ различни огньове, топи се, втвърдява се и въ края на краищата излиза неповреденъ. Влѣзе ли човѣкъ въ огъня, изгаря и не може отново да оживѣе. Много духове има, но единъ е Духътъ, който прониква цѣлата вселена. За Него нѣма скрито-покрито. Духоветѣ пъкъ се дѣлятъ на степени, по интелигентность, по разумность. Високо напредналитѣ духове носятъ на челата си по единъ свѣтълъ триѫгълникъ, който показва, че тѣ сѫ господари на природнитѣ сили. Обикновенитѣ духове, както и обикновенитѣ хора на земята, като не могатъ да бѫдатъ господари на природнитѣ сили, изучаватъ свойствата на триѫгълницитѣ, зависимостьта между ѫглитѣ и странитѣ имъ и т. н. Запримѣръ, тѣ казватъ, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равенъ на два прави, на 180°, или на половинъ крѫгъ. Значи, триѫгълникътъ представя половината човѣчество. Триѫгълникътъ не може да се постави за основа на физическия свѣтъ. Много красиви нѣща могатъ да се направятъ съ триѫгълника, но и много престѫпления. Запримѣръ, съ трижгълникъ, изработенъ като копие, хората убиватъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучаваге геометрията като езикъ, съ който природата си служи. Запримѣръ, чрезъ различнитѣ геометрически символи вие можете да напишете цѣло писмо, цѣла теза или лекция. Който разбира този езикъ и го преведе, той ще изкара цѣла лекция. Въ този смисълъ, всѣко семе представя съкратенъ езикъ, символъ, чрезъ който природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе въ земята, да видите, колко красиво говори. Отъ него изниква стъбълце, листа, клончета. Следъ време то започва да цъвти, да вързва плодъ, който узрѣва и се предлага въ жертва на по-високостоящитѣ отъ него.

Като наблюдава този последователенъ процесъ, човѣкъ се чуди, какъ е станало всичко това. Кѫде е било скрито цѣлото растение или дърво? Въ семката. На сѫщото основание, казваме, че всѣка мисъль съдържа въ себе си редъ сили, които подигатъ или понижаватъ човѣка. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да бѫде безразличенъ къмъ силитѣ, както и къмъ потицитѣ, които мислитѣ криятъ въ себе си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до думитѣ, съ които човѣкъ си служи. Всѣка дума съдържа въ себе си зародиши, сили, които подигатъ или понижаватъ човѣка. Любовьта, запримѣръ, крие въ себе си възходещи и низходещи сили. Отъ изговарянето на думата зависи, кои сили ще се проявятъ. Любовьта е мощна сила, която лѣкува всички болести. Произнасяте ли думата любовь правилно, вие можете да се лѣкувате. Запримѣръ, ако страдате отъ ревматизъмъ въ краката си, кажете дълбоко въ себе си, съ вѣра и упование въ Великото: Богъ е Любовь и въ любовьта болести не сѫществуватъ. Кажете ли тия думи два-три пѫти, болката ви ще изчезне, и вие ще се изправите на краката си здравъ, както нѣкога сте били. Кажете ли думитѣ „Богъ е Любовь“, веднага станете отъ леглото си. Не чакайте да дойде нѣкой отънъ да ви помогне. Очаквате ли външна помощь, вие разрешавате нѣщата механически. Не може ли да произнесе тия думи съ вѣра, човѣкъ остава въ леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохождатъ тия условия, той казва: Такава е волята Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е опредѣлила на нѣкой човѣкъ да легне на леглото си най-много петьдесеть минути, а той лежи цѣла година. Той самъ се е осѫдилъ на страдания. — Защо? — Защото не се е интересувалъ отъ себе си, не е погледналъ сериозно къмъ задачитѣ, които му сѫ дадени.

Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ много задачи, които трѣбва правилно да решатъ. Болеститѣ, страданията, противоречията, на които човѣкъ се натъква, не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които трѣбва да реши. Една задача е правилно решена, само ако може да се приложи въ живота. Не е ли приложима, тя не е правилно решена. И молитвата е една отъ задачитѣ на човѣка. Обаче, каква молитва е тази, която не получава отговоръ? Едно отъ дветѣ трѣбва да се предполага: или човѣкъ не си е послужилъ съ езика на Бога, или молитвата му не е приета. — Богъ не знае ли, че страдамъ? — Богъ знае, но ти трѣбва да намѣришъ причината на болестьта си и самъ да я премахнешъ. Отъ Бога можешъ да искашъ свѣтлина, да виждашъ причинитѣ и последствиятд на нѣщата, самъ да се изправяшъ. Но да искашъ Богъ да дойде при тебе и да махне болестьта ти моментално, това не е въ естествения редъ на нѣщата. Учительтъ свѣти на ученика да вижда ясно, а ученикътъ самъ учи. Живѣе ли съобразно великитѣ Божии закони, човѣкъ моментално постига нѣщата. Ако е гладувалъ четири-петь деня, достатъчно е само да помисли за Бога, и хлѣбътъ моментално ще дойде. Ако е боледувалъ година-две, достатъчно е да помисли за Бога, и болестьта ще го напусне. Нѣкой има деца, иска да ги изучи добре, да ги изпрати въ странство. Свърже ли се съ Бога, ще дойдатъ от нѣкѫде добри, благодетелни хора, които ще поематъ върху себе си образованието на децата му.

Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“. Не, това сѫ математически вѣроятности. Тия нѣща сѫ невѣроятни за съвременнитѣ хора, понеже тѣ разрешаватъ въпроситѣ съ бързината на биволска кола. Отъ човѣка зависи решаването на задачитѣ му. Запримѣръ, ако се движи съ бързината на биволска кола, той ще разреши задачитѣ и въпроситѣ си въ продължение на 250 милиона години; ако пѫтува съ тренъ, той ще ги разреши за 250 години; ако пѫтува съ бързината на свѣтлината, той ще ги разреши за осемь минути. За осемь минути ще отиде на слънцето, за осемь минути ще се върне и нѣколко минути ще прекара тамъ. Като се върне отъ слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано не е ималъ, каквито и най-ученитѣ философи на земята нѣматъ. Докато не сте ходили па слънцето и не сте се върнали, много още има да учите. Когато реши една задача правилно, или когато разбере единъ законъ, човѣкъ се намира предъ голѣмо богатство — предъ динамическитѣ сили, които се криятъ въ този законъ. Щомъ разреши една идея въ нейната пълнота, тя веднага се реализира. Не разреши ли идеята правилно, тя не може да се реализира. Тази е причината, поради която нѣкога се молите за единъ боленъ, и той оздравява. Нѣкога се молите и не оздравява. — Защо? — Има нѣщо, което препятствува на молитвата. Най-малкото съмнение е въ състояние да попрѣчи на молитвата да стигне до опредѣленото мѣсто. Иска ли да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра. Най-малкото колебание се явява като препятствие въ успѣха на човѣка. Природата е отзивчива къмъ всѣка молитва, когато е отправена съ пълна вѣра къмъ Великото. Вѣрата е елементъ, който подържа горението. Безъ вѣра тѣлата не горятъ. За да се запалятъ, дървата трѣбва да бѫдатъ или много сухи, или да си послужите съ нѣкаква запалка. Често хората нѣматъ сухи дърва, нѣматъ и запалка, а въпрѣки това очакватъ огъньтъ да гори. Не, безъ вѣра животътъ не може да се подържа. Престане ли горението, и животътъ изгасва. Нѣкой се оплаква, че гори; другъ казва, че изгорѣлъ. Първиятъ гори отъ желания; вториятъ изгорѣлъ вече отъ желания. Човѣкъ трѣбва да гори безъ да изгаря. Самъ за себе си човѣкъ е свѣщь, която постоянно гори. Когато горението е правилно, пламъкътъ е свѣтълъ, безь димъ. Правилното горение се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ свѣти, разбираме, че той живѣе съ красиви и възвишени мисли и чувства.

Съвременнитѣ религиозни очакватъ да дойде възкресението по механически начинъ. Тѣ мислятъ, че ангелъ Господенъ ще слѣзе отъ небето, ще затрѫби надъ гробоветѣ на умрѣлитѣ, и тѣ веднага ще оживѣятъ и възкръснатъ. Това не е възкресение. Да възкръсне човѣкъ, това подразбира да се освободи отъ всички заблуждения, отъ всички противоречия и недѫзи. Дали е музикантъ, художникъ, поетъ или ученъ, свободниятъ човѣкъ работи, живѣе, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъвъ музикантъ излѣзе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото въ живота. Когато хората започнатъ да му рѫкоплѣскатъ, той не чака да свършатъ, но взима цигулката си и напуща залата. Който иска да изказва своя възторгъ, той трѣбва да тръгне подиръ него и да му рѫкоплѣска.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. — Какво да правимъ съ страданията? — Отъ страданията, както и отъ радоститѣ, ще се учите. Всѣко нѣщо, което се случва въ живота на човѣка, е предметно учение. За да се домогне до реалностьта на нѣщата, до дълбокото разбиране на живота, човѣкъ неизбѣжно минава презъ радости и страдания. Разумниятъ лесно се справя съ скърбитѣ и страданията. Неразумниятъ, обаче, вмѣсто да се справи съ страданията, той повече се обърква и затруднява живота си. Какво знание е това, което нищо не допринася на човѣка? Като живѣе, човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своето знание, къмъ своитѣ добродетели и дарби. Печалбата не подразбира групане на капитали, но прилагане на капиталитѣ въ обръщение. Каквото печели въ физическо, въ сърдечно отношение, човѣкъ трѣбва да го вложи въ работа. Не го ли приложи, той ще създаде въ организъма си известенъ застой. Съ това се обяснява и физическата пълнота на човѣка.

Тѣлото на човѣка трѣбва да бѫде добре организирано, да нѣма никакви излишъци. Мускули трѣбва да има човѣкъ, а не мазнини. Мускулитѣ предаватъ пластичность на тѣлото. Тѣлото на ангелитѣ се отличава съ голѣма пластичность и красота. Видите ли единъ ангелъ, никога нѣма да го забравите. Всѣка негова дума се запечатва въ съзнанието ви за вѣкове. Каже ли ви, че отъ васъ човѣкъ ще стане, наистина човѣкъ ще станете. За тѣзи негови думи вие сте готови да понесете всѣкакви страдания, мѫчнотии и гонения. Чрезъ думитѣ, които ангелътъ ви е казалъ, радостьта ви е посетила. Всѣка дума, която излиза отъ устата на праведнитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора, крие въ себе си велика сила. Казва Христосъ: „Истината ще ви направи свободни“. За тази свобода, именно, човѣкъ се стреми къмъ истината. Вѣрни и силни сѫ думитѣ на Христа. Следователно, каже ли ви нѣкое възвишено сѫщество, че отъ васъ човѣкъ ще излѣзе, не се съмнявайте, не питайте, кога ще стане това, нито отлагайте нѣщата за далечното бѫдеще. Кажи въ себе си: Ще работя съ любовь, за да стана човѣкъ. — Кога? — Не мислете, кога ще реализирате желанието си. Още днесъ можете да станете човѣкъ. Това значи: още днесъ съмъ човѣкъ. Въ мене сѫ вложени редъ дарби и способности. Освенъ това, дадени ми сѫ и условия да развия вложеното. Сега не ми остава нищо друго, освенъ да работя, да раста и да се развивамъ. Ако противодействувате на тия условия, чрезъ съмнение, колебание, леность, вие сами се осакатявате. Не допущайте никакво съмнение въ душата си.

Мнозина се запитватъ: Може ли човѣкъ да живѣе безъ съмнения? Питамъ:Трѣбва ли да се съмнявате, ако пѫтувате съ модеренъ, здравъ параходъ, направенъ по вспчки правила на техниката? Ама параходътъ се клатушкалъ. Колкото да се клатушка, капка вода нѣма да влѣзе въ парахода. Вълнитѣ ще удрятъ въ него, ще го люлѣятъ на една и на друга страна, но той ще цепи водитѣ и сигурно ще върви напредъ. — Не може ли безъ клатушкане? — И безъ клатушкане може. Ще дойде день, когато техниката ще постигне това, което днесъ й липсва, и параходътъ ще се движи съ бързината на вълнитѣ. Щомъ бързината на парахода се изравни съ бързината на вълнитѣ, всѣкакво клатушкане ще изчезне. Оттукъ правимъ следния изводъ: колкото по-бавно се движи човѣкъ, толкова повече страда. — На какво се дължи бавното движение на човѣка? — На неговата слаба вѣра, надежда и любовь. Колкото повече вѣрата, надеждата и любовьта му се усилватъ, толкова повече се усилва и бързината на неговото движение. Дали движението на човѣка е силно или слабо, се познава по това, какъ той се справя съ болеститѣ си. Може ли нѣкой чрезъ мисъльта и волята си да изпѫди болестьта си навънъ, казваме, че този човѣкъ е силенъ, всички движения въ него ставатъ бързо. Болеститѣ се дължатъ на натрупване на чужди вещества въ човѣшкия организъмъ. Обаче, чрезъ мисъльта и чрезъ волята си той може да изхвърли тия вещества вънъ отъ тѣлото си и да оздравѣе. Не може ли той самъ да направи това, нека потърси съдействието на нѣколко свои приятели. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“.

Велико и мощно нѣщо е човѣшката мисъль! Колкото по-възвишена е мисъльта на човѣка, толкова по-голѣми възможности крие въ себе си. Мисъльта е Божествениятъ свѣтъ въ човѣка. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално. Това означаватъ думитѣ: за Божественото всичко е възможно. Следователно, прилагайте мисъльта си, за да постигнете своитѣ желания.

Какво ще правите съ страданията? Този въпросъ е лесно разрешимъ. Страданията не сѫ пищо друго, освенъ раница на гърба на човѣка. Щомъ сте въ Божествената кола, никаква раница нѣма да ви измѫчва. Ще се качите на колата, ще свалите раницата отъ гърба си и ще я турите настрана. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ сѫ се качили на Божествената кола, седатъ съ раницата на гърба си и страдатъ. Нѣма защо да страдатъ. Като свалятъ раницата си, страданията имъ ще изчезнатъ. Сиромашията, болеститѣ, невежеството, безвѣрието, представятъ раница на гърба на човѣка. Тѣзи раници трѣбва да се снематъ отъ гърба му, т. е. задачитѣ трѣбва да се решатъ. Всѣки самъ трѣбва да свали раницата отъ гърба си, да не чака на външна помощь. Спасението на човѣка нѣма да дойде отвънъ. Трѣбва ли, като ставате сутринь отъ сънь, да очаквате на нѣкого да измие лицето ви? Новата култура или Христовото ученне позволява да ви направять малка услуга — вода да ви донесатъ. Що се отнася до миенето, това всѣки самъ трѣбва да направи. Още по-добре е човѣкъ самъ да си донесе вода, и самъ да се измие.

Често религиознитѣ хора се спиратъ върху въпроса, кой е повече напредналъ и кой — по-малко. Казватъ за нѣкоя сестра или за нѣкой братъ, че сѫ напреднали, т. е. духовно издигнати. Сѫщевременно тѣ страдатъ отъ ревмагизъмъ, или отъ друга нѣкаква болесть. Споредъ мене, онзи, който наистина е напредналъ въ духовно отношение, той не боледува. Каква духовность е тази, когато нѣкоя напреднала сестра има ревматизъмъ въ двата крака, а ненапредналата само въ единия? Не е лошо да боледува човѣкъ, но трѣбва да се знае, кой именно, боледува. Като се разболѣе, човѣкъ има условия да работи върху себе си, да се изправя. Който има силна вѣра, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ болеститѣ си и страданията. Той знае, кои нѣща сѫ негови и кои — наследствени. Дали нѣщата сѫ чужди или свои, човѣкъ трѣбва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, коитой той самъ трѣбва да реши. Щомъ се намѣри въ известно затруднение, човѣкъ казва: Азь не мога да реша този въпросъ, но ученитѣ, великитѣ хора ще го разрешатъ. Ученитѣ хора ще разрешатъ своитѣ задачи, но и ти ще разрешишъ своитѣ. Богатиятъ си служи съ автомобили, съ радио и съ телефонъ, по-лесно свършва работата си. Но и ти, сиромахътъ, трѣбва да направишъ всички усилия, да придобиешъ телефонъ, радио. Има задачи въ живота на човѣка, които трѣбва да се постигнатъ още сега. Човѣкъ не трѣбва да гледа лековѣрно на нѣщата, да отлага реализирането имъ за далечното бѫдеще. Вѣрвайте, че още днесъ можете да постигнете своитѣ идеали: да станете учени, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешнитѣ условия. мѫчно можете да се върнете къмъ тѣхъ. Чуете ли Божия гласъ, тръгнете следъ Него още днесъ. Отложите ли изпълнението на това, което Той ви казва, вие едновременно изгубвате и добритѣ условия.

Като ученици, вие трѣбва всѣки моментъ да използувате динамическата сила на вашата мисъль, чрезь нея да влѣзете въ връзка съ силитѣ на природата. Тя е готова да дава на разумнитѣ изобилно, за да могатъ да работятъ. — Дали и Богъ е съгласенъ съ това? — Що се отнася до успѣха, до доброто, до напредъка на човѣка, Богъ всѣкога дава съгласието си. Не само днесъ, но отъ началото още Богъ е пожелалъ доброто и напредъка на човѣка и въ всички случаи му съдействува. Богъ не съизволява въ страданията и нещастията на хората. Страдатъ ли, нещастни ли сѫ, тѣ сами сѫ създали това положенне. Докато страдатъ, хората мислятъ за Бога. Престанатъ ли страданията, и тѣ преставатъ да мислятъ за Бога. Това не е никакво убеждение, никакъвъ моралъ. И като страда, и като не страда, и като здравъ и боленъ, човѣкъ трѣбва да има едно и сѫщо, неизмѣнно вѣрую. Новото учение изисква отъ човѣка работа и трудъ. Щомъ сьзнателно работи и се труди, той всѣкога ще бѫде радостенъ и веселъ. Да работи, да се труди, да люби, това сѫ редъ задачи, които човѣкъ непрестанно трѣбва да решава. Той трѣбва да върши всичко по новъ начинъ, за да има нови резултати. Върши ли всичко по старъ начинъ, и резултатитѣ ще бѫдатъ стари.

Време е вече да се откажете отъ старото. Колкото по-скоро направите това, толкова по-добре за васъ. Старото не разрешава въпроситѣ. Разболѣешъ ли се, не бързай веднага да търсишъ лѣкарь. Първо ще се обърнешъ къмъ себе си, дето се крие единъ отъ най-опитнитѣ и видни лѣкари. Той ще ти даде ценни съвети, които трѣбва да изпълнишъ. Ако искашъ да се изповѣдашъ, вглъби се въ себе си. Тамъ ще намѣришъ своя добъръ изповѣдникъ. Това не значи, че трѣбва да отидете въ друга крайность, да мислите, че хората не сѫ ви нужни. Не, понеже всички хора иматъ по единъ виденъ професоръ, или проповѣдникъ въ себе си, последнитѣ ще се обединятъ въ едно общество и солидарно ще ви помагатъ. Познава ли отдѣлнитѣ хора, човѣкъ ще познава и тѣхнитѣ вѫтрешни професори и проповѣдници. Като познава хората, сѫщевременно той ги обича. Всички напреднали сѫщества образуватъ едно велико общество, членоветѣ на което взаимно си помагатъ.

И тъй, човѣкъ не може да познава своя ближенъ, докато не го обича. Щомъ го обича, той е готовъ на всички услуги и жертви за него. За тази цель той трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързанъ съ Бога. Вѣрвайте въ доброто и дръжте въ ума си положителни мисли. Казано е, че трѣбва да имате вѣрата на детето.

Майка и дете отиватъ на църква, да се молятъ за дъждъ. Детето казва на майка си: Мамо, вземи чадъръ. — Защо? — Дъждъ ще вали. Значи, детето вѣрва, че като се молятъ на Бога за дъждъ, молитвата имъ ще бѫде приета. Майката не вѣрва въ резултата на молитвата. Тя си казва: Или ще вали, или нѣма да вали. Така гледатъ на нѣщата всички възрастни. Болниятъ се моли на Бога да му помогне да оздравѣе, а сѫщевременно си мисли: или ще оздравѣя, или не. Щомъ се обръща къмъ Бога, човѣкъ не трѣбва да философствува. Той трѣбва да държи въ себе си положителна мисъль, че молитвата му ще бѫде чута, и той ще оздравѣе.

Често хората сами се спъватъ. Тѣ очакватъ помощь отвънъ, безъ да подозиратъ, че въ тѣхъ се криятъ велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане нѣкакво чудо съ нея, да дойде нѣкой отвънъ, да тури рѫцетѣ си върху главата й, и тя моментално да стане. Единъ день детето й се пъхнало подъ кревата да играе. То драснало една клечка кибритъ подъ кревата да търси нѣщо, но по невнимание чаршафътъ на леглото се запалилъ. Болната усѣтила, че нѣщо горещо лъхнало къмъ нея и отъ ужасъ, да не стане пожаръ, тя незабелязано скочила отъ леглото си и въ единъ моментъ се намѣрила на крака, но вече здрава. Отъ страха, който преживяла, станалъ особенъ обратъ въ нервната й система, вследствие на което тя оздравѣла. Тя си казала: Добре, че не изгорѣхъ. Но какво стана съ мене, не зная. Отъ момента, въ който стѫпихъ на краката си, азъ се почувствувахъ здрава. Значи, болестьта е отишла заедно съ чаршафа.

Казвамъ: Природата е крайно разумна. Тя използува всички противоречия за добро. Щомъ знаете това, благодарете за всичко, което се случва въ живота ви. За онѣзи, които любятъ Бога, всичко се обръща на добро.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ.

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

3 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...