1929_08_07 Промѣни въ свѣта

[Ани]

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Промѣни въ свѣта

Размишление върху доброто.

Какво нѣщо е човѣкъ? Човѣкъ е мислещо сѫщество. Значи и детето, и възрастниятъ, и стариятъ мислятъ. Още съ ставането си отъ сънь всички хора. на всички възрасти започватъ да мислятъ. Разликата седи само въ това кой какво мисли. Детето мисли едно, възрастниятъ — друго, а стариятъ — трето. Всѣка мисъль има свое специфично налѣгане, тежесть и напрежение. Споредъ тежестьта, налѣгането и напрежението, тя произвежда съответна депресия върху човѣшкия умъ, както различно тежкитѣ чували произвеждатъ различна депресия върху гърба на човѣка. Иска ли да се освободи отъ депресията на известна мисъль върху своя умъ човѣкъ трѣбва да потърси нѣкакъвъ правиленъ методъ за мислене, чрезъ който да извоюва свободата си. Отъ младини до старини човѣкъ работи за своето освобождаване. Докато се безпокои въ каквото да е направление, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Щомъ се справи съ безпокойството той се освобождава. Освобождаването на човѣка показва, че е влѣзълъ въ една хармонична срѣда. Тази хармонична срѣда наричатъ Вѣчно начало или Божествено начало въ човѣка.

Съвременнитѣ хора се безпокоятъ отъ много нѣща. Тѣ се смущаватъ отъ редъ обикновени мисли. Запримѣръ, влизате въ единъ домъ и виждате, че синътъ е смутенъ. Той се възмущава отъ постѫпкитѣ на баща си. Той не удобрява неговото поведение въ известна посока. Обаче, постави ли се на мѣстото на баща си, и той ще постѫпи по сѫщия начинъ. Въ този случай той не се възмущава, не осѫжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на мѣсто. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и сѫщо. За какво се възмущава този синъ? Той се възмущава, че баща му не е турилъ на мѣсто нѣкакъвъ глаголъ, сѫществително или мѣстоимение. Синътъ изисква отъ баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическитѣ правила, опредѣлени отъ хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И въ модата има нѣщо сѫществено, но много нѣща сѫ несѫществени. Разумниятъ човѣкъ спазва сѫщественитѣ нѣща на модата, а несѫщественитѣ туря настрана. Въ цѣлата природа има мода: въ растенията, въ птицитѣ, въ животнитѣ и въ хората. Всички живи сѫщества сѫ облѣчени по нѣкаква мода. Сега вече иде нова мода въ свѣта, която ще изненада всички хора. Които сѫ готови, тѣ нѣма да се изненадатъ. Обаче, които не сѫ готови, тѣ ще бѫдатъ изненадани. Изненадата не подразбира смущение. Смущенията произтичатъ отъ човѣшкитѣ работи, а изненадитѣ — отъ Божественитѣ. Разумниятъ човѣкъ никога не се изненадва. Той постепенно се готви за онова, което предстои да дойде. Той съпоставя всички свои възгледи споредъ законитѣ на истината.

Какво представя истината? Истината е това, което нито се ограничава. нито се завладява. Това, отъ което не можете нито да отнемете, нито да придадете нѣщо, наричаме истина. Казватъ за нѣкого, че билъ много ученъ, могълъ да снима истината отъ небето. Не, никой не може да снеме истината отъ небето. Който търси истината, той трѣбва да отиде при нея. Истината никога не слиза отъ своето високо мѣсто, за да отиде при човѣка. Тъй щото, това което хората наричатъ истина, е относителна истина, а не абсолютна. Нѣкой казва, че ви обича, и мисли, че говори истината. За да познаете, доколко този човѣкъ ви обича. вие го поставяте на изпитъ. Най-добриятъ учитель е животътъ. Той изпитва хората. Човѣкъ се изпитва за всѣка дума, която излиза отъ устата му. Каже ли нѣкой, че е готовъ да се жертвува за човѣчеството, веднага го поставятъ на изпитъ. Още този моментъ на вратата му похлопва единъ просякъ, иска да му даде нѣщо. Този човѣкъ, който говори за жертва къмъ цѣлото човѣчество, въ дадения моментъ отдѣля само единъ левъ за просяка. За децата си, обаче, той е готовъ да даде всичко, каквото има. Значи, това, което човѣкъ не може да направи за другитѣ. за децата си може да направи. Това показва, че понятията му за човѣчеството се ограничаватъ само до неговия домъ. Съвременнитѣ хора искатъ да постигнатъ своитѣ желания по лесенъ начинъ. Тѣ мислятъ, че като се помолятъ на Бога, веднага ще постигнатъ желанията си. Тѣ гледатъ на Бога като на човѣкъ, подобенъ на себе си. Не, Богъ не е подобенъ на човѣка. Той не е нито младъ, нито старъ. Той не е нито въ религиитѣ, нито въ теориитѣ на хората. Той е Богъ на живитѣ, а не на мъртвитѣ. Това значи: Богъ е Богъ на съвършенитѣ, на разумнитѣ души, които Го познаватъ, които Го разбиратъ и изпълняватъ Неговата воля. Обикновенитѣ хора. които не познаватъ Бога, си създаватъ свои богове, на които приписватъ качества подобни на своитѣ. Като изпаднатъ въ нѣкакво затруднение, тѣ казватъ: Богъ знае всичко Той ще оправи работитѣ ни. — Да, Богъ знае всичко, но вие не знаете всичко. Богъ е силенъ, но вие сте безсилни. Богъ е всемѫдъръ. дълготърпеливъ, но вие не сте придобили още тѣзи качества. Тъй щото, не е достатъчно човѣкъ само да говори, но трѣбва да има ясна представа за себе си. Не е достатъчно човѣкъ само да желае свобода, но той трѣбва да знае, че външната свобода се обуславя отъ вѫтрешната свобода на неговитѣ чувства, мисли и постѫпки. Свободна постѫпка е тази, която е минала презъ съзнанието. Не е ли минала презъ съзнанието, тя не може да има такива резултати. каквито очаквате. Външно тази постѫпка може да е права, може да е истинна, но ако не е минала презъ съзнанието, хората не я приематъ.

Защо всички хора не могатъ да приематъ истината? — Защото не разполагатъ съ срѣдства, вѫтрешни и външни. Истината е скѫпоцененъ камъкъ, който може да се притежава само отъ богатитѣ или отъ ония, които силно го желаятъ. Наистина, ако всички хора могатъ да си доставятъ скѫпоценни камъни, въ скоро време тия камъни щѣха да се обезценятъ. Ако човѣкъ би постигналъ всичко. каквото пожелае, сами по себе си желанията му биха се обезценили. Има нѣща, които не могатъ да се постигнатъ лесно. Само онзи човѣкъ може да си купи скѫпоцененъ камъкъ, който го оценява и който има пари. Като види скѫпоценния камъкъ, той е готовъ да даде за него всичко, каквото има. Който има пари, но не ги дава за скѫпоценния камъкъ, той не го е оценилъ, както трѣбва. Въ разбиранията си този човѣкъ стои по-низко отъ бедния, който е готовъ и живота си да заложи, но да придобие скѫпоценния камъкъ. Сѫщото може да се каже и за истината. Само онзи човѣкъ може да придобие истината, който е готовъ да пожертвува всичко за нея. Този човѣкъ е богатъ и външно, и вѫтрешно. За истината той не се спира предъ нищо. Човѣкътъ на истината се движи свободно всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ на живота, безъ да потъва. Той има тежесть подобна на тѣзи. които турятъ въ параходитѣ, да ги държи въ равновесие. Изгуби ли тази тежесть, параходътъ започва да се клатушка на една и на друга страна, а може и да потъне. Тежестьта на човѣка представя устойчивостьта на неговитѣ възгледи. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ известна тежесть, т. е. отъ устой на неговитѣ възгледи.

Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Кой човѣкъ е готовъ да възприеме истината? — Който не се влияе отъ никакви външни форми. Представете си, че срѣщате млада, красива мома, която ви предава истината. Ако възприемете истината отъ младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. Ако пъкъ не възприемете истинага оть нѣкоя грозна мома, само заради грозотата и, и въ този случай вие не сте готови за истината. За да възприеме човѣкъ истината за самата истина, той не трѣбва да се влияе нито отъ трозотата, нито отъ красотата. Истината е неподкупна, никой нищо не може да й придаде нито да отнеме. Истината стои надъ всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нѣщо особено. Онзи, който при възприемане на истината, се влияе отъ външнитѣ форми на нѣщата, той е лишенъ отъ онова дълбоко, вѫтрешно разбиране, което му препятствува да вижда нѣщата ясно. Ако вѣрвашъ, че богатиятъ може да ти даде голѣма сума на заемъ. само защото е богатъ, ти не си готовъ още за истината. И ако не вѣрвашъ, че бедниятъ може да ти даде сѫщата сума на заемъ, само защото е беденъ, и въ този случай не си готовъ за истината. Истината се изявява еднакво и чрезъ богатия, и чрезъ сиромаха. Хората не могатъ да възприематъ истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които иматъ въ себе си. За свое оправдание тѣ казватъ: Какво да правимъ, когато животътъ е такъвъ? Не, животътъ, презъ който сегашнитѣ хора минаватъ, е относителна действителность. Ако животътъ на сегашнитѣ хора бѣше идеаленъ, тѣ трѣбваше да бѫдатъ свободни, външно и вѫтрешно, да се разбиратъ добре. да иматъ правилни отношения по между си като между здрави организми.

И тъй, докато между хората не сѫществуватъ правилни отношения, тѣ сѫ далечъ отъ идеалния животъ, тѣ не сѫ още здрави хора. Истински здравъ човѣкъ е онзи, който отъ сутринь до вечерь е подвиженъ, лекъ, готовь за работа. Истински здравъ е онзи, който не знае, какво е болесть. Той не се оплаква отъ нищо, не страда физически отъ никаква болесть. Той е готовъ да помага на всички. Има ли най-малка болка въ себе си, човѣкъ губи своето разположение. — Какво трѣбва да прави тогава? — Да работи. Всѣка болка, колкото малка да е, има свои духовни причини. Тя показва, че човѣкъ е направилъ нѣкакво отклонение въ живота си, макаръ и микроскопическо, което трѣбва да изправи. Като намѣри причината на своята болка, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да я отстрани. Щомъ отстрани причината на своята болка, болѣстѣта ще изчезне. Като не знаятъ това, при най-малкото заболяване, хората търсятъ лѣкари. Ако иматъ пари, добре е да търсятъ лѣкари. Какво ще правятъ, обаче, ако нѣматъ пари? Има болести, които съ пари не се лѣкуватъ. Има болести, на които обикновениятъ лѣкарь не може да помогне. Запримѣръ, какъ се лѣкуватъ обезсърдчението. ипохондрията па човѣка? Здравиятъ човѣкъ се отличава по това, че познава добре проявитѣ на природата и лесно се справя съ тѣхъ. Както на физическия свѣтъ ставатъ депресии, така и въ духовния, т. е. въ психическия свѣтъ на човѣка ставатъ дспресии. Който разбира законитѣ на физическия свѣтъ той познава законитѣ и на духовния свѣть и лесно се справя съ своитѣ вѫтрешни състояния. Понеже знае. че между явленията на физическия и на духовния свѣтъ има известна зависимость, той може да си обяснява причинитѣ на всички промѣни въ своя животъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ не може да се освободи отъ влияния: физическиятъ му животъ се влияе отъ духовния, а духовниятъ — отъ физическия. Колкото да се пази отъ влияние, човѣкъ все ще се подаде на влиянието на чужди мисли и чувства.

Като знае това, човѣкъ се стреми да придобие вѫтрешна свобода, да не се подава на чужди влияния. Стремежътъ на човѣка къмъ освобождаване показва, че сѫществува вѫтрешна хигиена, която той трѣбва да придобие. Ще кажете, че за да дойде до вѫтрешната хигиена въ себе си, човѣкъ трѣбва да има прави възгледи. Кои възгледи сѫ прави? Споредъ мене, прави възгледи сѫ ония. които не се рѫководятъ отъ никакви моди. Мисли, чувства и постѫпки, които се диктуватъ отъ нѣкаква мода, не сѫ прави. Тѣ сѫ временни. преходни положения. Нѣща. които се рѫководятъ отъ модата, сѫ мъртви. Обаче, всички нѣща, които ставатъ по законитѣ на природата. сѫ живи и постоянни. Ако хвърлите върху човѣка нѣкаква боя,. направена отъ самия него, тя непременно ще го оцапа. Обаче ако природата хвърли нѣкоя отъ своитѣ бои, тя нѣма да го оцапа. Подвижнитѣ, живитѣ цвѣтове никога не цапатъ. Подвижнитѣ идеи никога не губятъ своята цена. Тѣ иматъ животъ въ себе си. Иска ли да придобие вѫтрешна свобода, човѣкъ трѣбва всѣки день да внася по нѣщо ново въ своитѣ възгледи. Докато не освободи ума, сърдцето и воляга си отъ угнетителнитѣ условия при които се намира, човѣкъ не може да придобие своята вѫтрешна свобода. Една отъ задачитѣ на човѣка е да извоюва своята свобода. Човѣкъ самъ се е заробилъ, самъ трѣбва да се освободи. Богъ може да даде на човѣка методи за освобождаването му. но по никой начинъ Той самъ нѣма да го освободи. Който самъ се е заробилъ, той самъ трѣбва да извоюва свободата си. Богъ може да му помогне само тогава, когато види готовностьта му да пожертвува всичко за придобиване на свободата си.

Нѣкои хора казватъ, че не трѣбва да правятъ жертви за една гола свобода, за една гола истина. Който мисли, че свободата и истината сѫ голи нѣща, той не разбира нито свободата, нито истината. Истината и свободата никога не могатъ да бѫдатъ голи. Истината е вѣчното начало въ живота, което не може да се сравнява съ нищо. Който не е готовъ да пожертвува всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице. Като не искатъ да използуватъ разумно условията на физическия свѣтъ, мнозина си въобразяватъ, че могатъ да видятъ Божието лице следъ смъртьта си. Наистина, следъ смъртьта си човѣкъ може да види много нѣща, но всичко, каквото види, нѣма да го ползува. Докато е на земята, човѣкъ вижда слънцето, но той не знае нищо за него. Преди всичко, слънцето, което човѣкъ вижда, нито е такова, каквото е въ действителность, нито е на това мѣсто, на което е въ сѫщность. Какво нѣщо е слънцето въ действителность, кѫде е неговото мѣсто въ природата, това малцина знаятъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ постепенно се домогва до истината, до онѣзи положителни знания, които представятъ стремежъ на неговата душа.

„Истината ще ви направи свободни“. Коя истина може да направи човѣка свободенъ? Само онази, която не се влияе отъ никакви външни форми и положения. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е честенъ. Той е честенъ, защото е богатъ, нѣма нужда отъ пари. Казватъ за другъ нѣкой, че не е честенъ, защото е беденъ, лишенъ отъ хлѣбъ и като се намѣри предъ изкушение, позволява си да бърка въ чужди каси. Ако богатиятъ е честенъ по причина на богатството си, което задоволява всичкитѣ му материални нужди, кѫде е истината тогава? И ако сиромахътъ не е честенъ по причина на сиромашията си, която го заставя да лъже и да краде, кѫде е истината? Богатството скрива грѣха на човѣка. а сиромашията го разкрива. Отъ гледището на истината, и богатиятъ, и сиромахътъ сѫ грѣшни, само че грѣхътъ на богатия не е проявенъ, а на сиромаха е проявенъ. Като видите. че нѣкой колѣничи, дига рѫцетѣ си нагоре и се моли, ще знаете, че той е богатъ човѣкъ, моли се за богатството си. Видите ли, че нѣкой върви недоволенъ, отъ нищо не се интересува, ще знаете, че той е крайно беденъ човѣкъ, нѣма за какво да се моли. И богатиятъ, и бедниятъ сѫ еднакво религиозни. И двамата не признаватъ Бога. Всѣки мисли само за себе си. По отношение на Бога, и двамата се рѫководятъ отъ правилата на модата. Единиятъ се води по правилото, че е модно човѣкъ да се моли. Другиятъ казва. че не е модно човѣкъ да се моли. Първия наричатъ вѣрващъ човѣкъ, набоженъ, втория наричатъ безвѣрникъ. Истинската молитва изисква отъ човѣка работа. И богатиятъ, и бедниятъ трѣбва да работятъ въ всички области: въ областьта на своитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Казвате. че трѣбва да се живѣе добре. Възъ основа на този възгледъ, като отидете нѣкѫде на гости и не ви приематъ добре, вие казвате. че тѣзи хора не живѣятъ разумно. Не, това не е истина. Истината изключва личнитѣ разположения на човѣка. Може да чуете много истинни нѣща отъ нѣкого, които да не ви харесватъ, но това не значи, че тѣ не съдържатъ истината въ себе си. Само онзи може да разбере истината, който не се спъва отъ външнитѣ, отъ преходнитѣ положения на нѣщата. Спъва ли се отъ външнитѣ нѣща, човѣкъ не се е домогналъ още до истината. Когато по отношение на другитѣ човѣкъ постѫпва, както къмъ себе си, той е дошълъ до правилно разбиране на истината. Който е придобилъ истината и живѣе въ нея, той трѣбва да бѫде образецъ въ всичко. Докато сравнява една религия съ друга, едно учение съ друго и се произнася за правотата имъ, човѣкъ не е дошълъ още до истината. Иска ли да намѣри истината, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ проявитѣ си. И като намѣри истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нѣщо нито да й се отнеме.

Мнозина се стремятъ къмъ истината, но малцина се интересуватъ отъ нея. Които не търсятъ истината. казватъ. че не може да се живѣе безъ грѣхове. Да живѣе човѣкъ въ грѣхове и престѫпления, това значи, да живѣе въ робство. Дето има робство, тамъ истината отсѫтствува. Както не може безъ грѣхове за нѣкои хора, така може безъ грѣхове за други. Азъ говоря за първичния грѣхъ, който е начало на всички грѣхове. Като е дошълъ на земята, човѣкъ не може безъ погрѣшки, но може безъ грѣхове. Който държи тази мисъль въ ума си, той е радостенъ и веселъ, готовъ за всѣкаква работа. Той е доволенъ отъ живота, отъ проявитѣ на всички живи сѫщества. Въ всичко той вижда Бога. Този човѣкъ може да каже за себе си, че молитвата му е чута. Онзи, който е недоволенъ отъ живота. който постоянно критикува Бога, че не е създалъ свѣта, както трѣбва, той е изложенъ на редъ нещастия и болести. Като знае много, като не удобрява това, което Богъ е създалъ, нека самъ си помогне. Щомъ се намѣри въ безизходно положение, той започва да се моли на Бога. Като се моли, или ще получи отговоръ на молитвата си, или нѣма да получи. Ако не получи веднага отговоръ на молитвата си, това не значи, че Богъ не иска да му отговори. Не е дошло още времето да му се отговори. Рано или късно, Богъ все ще отговори на човѣка. Фактътъ, че при всички трудности, на които се натъква, човѣкь продължава да живѣе, да се радва и скърби, показва, че молитвитѣ му сѫ приети.

Едно трѣбва да знае човѣкъ: иска ли да уреди работитѣ си, да изправи външния си животъ, преди всичко той трѣбва да изправи отношенията си къмъ истината. Не изправи ли отношенията си къмъ истината, човѣкъ никога не може да уреди работитѣ си на физическия свѣтъ. Колкото да урежда работитѣ си, безъ истината човѣкъ нищо не може да уреди. Казватъ: Богатъ е този човѣкъ. — Богатството не урежда работитѣ. — Ученъ е той. — И ученостьта не разрешава въпроситѣ на живота. — Силенъ е. — И силата не разрешава въпроситѣ. Човѣкъ може да е сиромахъ, неученъ, но има ли истината въ себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човѣка богатъ, силенъ, ученъ, красивъ.

Едно дете срѣща една мома която носи на рамото си кошница. пълна съ червени. зрѣли череши. Детето поглежда къмъ черешитѣ, после — къмъ момата и казва: Како, много си красива. Момата поглежда къмъ детето и се усмихва. Тя знае, защо е красива. Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е въ действителность. Безъ кошницата на рамо детето не би спрѣло вниманието си върху момата. Кошницата съ череши може да се уподоби на истината въ човѣка, която го прави силенъ, красивъ, ученъ, добъръ.

И тъй, когато човѣкъ дойде до Бога, въ Който е абсолютната истина, казва, че Богъ е всеблагъ, всемѫдъръ, всесиленъ, дълготърпеливъ и т. н. Наистина, такъвъ е Богъ, но хората виждатъ това, само когато Го срещнатъ съ кощница, пълна съ череши. Понѣкога материалнитѣ блага отварятъ очитѣ на хората, но понѣкога ги затварятъ. Истината не се влияе отъ материалнитѣ блага. Тя раздава отъ себе си, но никога не взима. Истината е богата, отъ нищо не се нуждае. Тя носи на рамото си пълна кошница съ блага. Срѣща я единъ и казва: Много си красива. Тя бърка въ кошницата и дава. — Много си добра. — Пакъ бърка въ кошницата и дава. — Много си учена. — Пакъ дава нѣщо отъ кошницата си. Вечерьта, като се върне у дома си съ празна кошница истината отново я напълва. безъ да каже дума за това, което е направила.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нѣщо. Момата иска да се влюби, затова търси момъкъ. Момъкътъ сѫщо иска да се влюби. Старата баба и стариятъ дѣдо искатъ да иматъ внуци, да имъ услужватъ. Любещиятъ трѣбва да помага, да служи, а онзи, когото обичатъ, трѣбва да дава нѣщо отъ себе си за услугитѣ, които му правятъ. Каквито стремежи да има човѣкъ, тѣ водятъ къмъ придобиване на истината. За да реализиратъ желанията си, младитѣ се нуждаятъ отъ подкрепата на възрастнитѣ. И възрастнитѣ се нуждаятъ отъ помощьта на младитѣ. Едни други подкрепени, тѣ вървятъ къмъ постигане на истината. Когато говоря за любовьта, азъ я взимамъ въ нейната първична проява, присѫща на душата. Когато мѫжътъ и жената искатъ да иматъ дете, това подразбира стремежа имъ къмъ придобиване на истината, Детето въ дома е истината. Тази е причината, поради която всички членове въ дома се грижатъ и радватъ на детето. Животътъ има смисълъ, докато истината е въ човѣка. Когато истината живѣе въ човѣка, той има домъ, той е безсмъртенъ. Щомъ истината го напусне, и родътъ се прекратява. При това положение човѣкъ става смъртенъ. Следователно, домътъ се крепи върху истината.

„Истината ще ни направи свободни“. Ако махнете веригитѣ отъ рѫцетѣ и краката на затворника, това не значи още, че той е свободенъ. Той е още въ затвора. Излѣзе ли отъ затвора, той е съвършено свободенъ. Да излѣзе човѣкъ отъ затвора, това значи. да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Човѣкъ самъ е създалъ ограничителнитѣ условия на своя животъ. Следователно, той самъ трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. За да се освободи отъ болестьта. болниятъ трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаята си. да влиза презъ тѣхъ чистъ въздухъ. Скѫперникътъ трѣбва да отвори кесията си, да се храни съ чиста, здрава храна. Щомъ се отнася за здравето, човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ. Чиста, здрава храна е нужна на човѣка.

„Истината ще ви направи свободни“. Като намѣри истината богатиятъ се освобождава отъ товара си както параходътъ стоваря стоката си отъ едно пристанище на друго и се облекчава. Като се освободи отъ мѫчнотиитѣ на живота, човѣкъ придобива крила и като ангелъ започва да обикаля свѣтоветѣ. Като се движи въ тия възвишени свѣтове, той придобива такава свѣтлина, съ която влиза въ Божествения свѣтъ. Като минава отъ физическия въ духовния и въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва непрестанно да се чисти. Чистенето е непреривенъ процесъ. Както домакинята всѣки день чисти кѫщата си, така и човѣкъ трѣбва постоянно да чисти своя умъ и своето сърдце. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да знае, че има нѣща, които той самъ трѣбва да свърши. Но има нѣща, които другитѣ хора трѣбва да направятъ. Не спазвате ли тия правила, нищо не можете да постигнете. Спазвате ли ги, вие ще бѫдете свободни.

Следователно. докато сте здрави, разчитайте на себе си. Изгубите ли здравето си, безъ да искате, ще очаквате помощьта на другитѣ хора. Какъ може да ви утеши единъ човѣкъ, дошълъ отвънъ? Вие най-добре познавате състоянието си, вследствие на което сами можете да си помогнете. Когато човѣкъ е недоволенъ, трѣбва да се запита, коя е причината на недоволството му. Щомъ има здрави очи, уши, езикъ, рѫце и крака, човѣкъ трѣбва да е доволенъ. Ако изгуби едно отъ тия блага, той има право да бѫде недоволенъ и да роптае. Нѣкой става сутринь, но е недоволенъ, сънувалъ нѣкакъвъ сънь. който внесълъ лошо предчувствие въ сърдцето му. Като се страхува отъ това предчувствие, той започва да плаче. Плачътъ е зовъ на човѣка къмъ природата. Каквото е отношението на детето къмъ майката, такова е отношението на всѣки човѣкъ къмъ природата. Човѣкъ плаче, защото иска нѣщо отъ природата. Детето плаче, когато е гладно и когато е нечисто. И възрастниятъ плаче по сѫщитѣ причини. Затова, когато е гладенъ, трѣбва да го нахранятъ. Когато е нечистъ, ще го окѫпятъ и ще го облѣкатъ съ нови, съ чисти дрехи.

Ето защо. иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се чисти и кѫпе, да подържа чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Всѣки день човѣкъ трѣбва да храни душата си съ чиста, възвишена храна, както майката редовно храни своето дете съ чиста, здравословна храна.

Желая на всички да възприемете истината и отъ грозната, и отъ красивата мома, и следъ това да изработите свое разбиране. Този е пѫтьтъ за постигане на истината.

— Само истината носи свобода за човѣшката душа.

*

50. Лекция отъ Учителя, държана на

7 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.