Jump to content

1929_06_12 Стари навици


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Стари навици.

Размишление върху Божията благость.

Чете се темата: „Може ли да се живѣе безъ страдания?“

Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да се освободите отъ старитѣ си навици. Който иска да се освободи отъ старитѣ си навици, той трѣбва да живѣе въ чистота и светость. Докато е въ обикновения животъ, той не може да се освободи отъ старото. Обикновениятъ животъ на човѣка е подобенъ на живота на бакалина. Въ този смисълъ животътъ на обикновения човѣкъ може да се нарече бакалски животъ. Този човѣкъ постоянно тегли нѣщата: това не му дали, онова не му дали, не го посрещнали, както трѣбва и т. н. Той навсѣкѫде носи везнитѣ си и постоянно тегли. После отваря тевтера си и пише: толкова дадено, толкова получено. Въ който домъ влѣзе, бакалинътъ мѣри, изучава, записва нѣщата и казва, че не го погледнали, както трѣбва, че липсвало нѣщо въ погледа, въ отношенията на тия хора. — Какъ позна, че липсва нѣщо въ отношенията имъ ? — Чрезъ везнитѣ. Той туря отношенията имъ на везнитѣ си и вижда, че липсва нѣколко грама. Уменъ човѣкъ е бакалинътъ. Дето ходи, той все опитности купува и продава. При това, той купува евтино, а продава скѫпо.

И тъй, колкото по-горе се качва човѣкъ, толкова и животътъ му става по-красивъ, по-идеенъ. Говоримъ ли за идейния животъ, ние имаме предъ видъ поета. Той живѣе съ красиви спомени за миналото. Като говорите за нѣкой поетъ, слушате да ви разправя, кѫде е ходилъ нѣкога, какъ добре го приели, колко любезни били домакинитѣ, колко хубаво били облѣчени и т. н. Като се връща къмъ миналото си, поетътъ изправя погрѣшкитѣ си. Да се връщашъ къмъ миналото си, това значи, да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Поетътъ и светията си приличатъ по това, че изправятъ погрѣшкитѣ си. Тѣ купуватъ скѫпо, а продаватъ евтино. Като види нѣкое малко клонче, поетътъ започва да го възпѣва — отъ нищо нѣщо прави. Поетътъ пише нѣкаква книга съ години, а въ края на краищата я продава евтино.

Поетътъ и светията изправятъ погрѣшкитѣ си и придобиватъ опитности. Не изправятъ ли погрѣшкитѣ си, тѣ ще бѫдатъ наказани, не по законъ, но поради факта, че не сѫ научени да живѣятъ въ грѣха. Тѣ приличатъ на онѣзи хора, които никога не сѫ ходили боси, но презъ нѣкоя майска сутринь събуватъ обущата си и тръгватъ по росната трева. Тѣ не сѫ привикнали да ходятъ боси и считатъ това за нѣщо извънредно. За сиромаха, обаче, това е въ реда на нѣщата. За богатия е необикновено нѣщо да ходи босъ. На небето и богатиятъ, и сиромахътъ могатъ да бѫдатъ боси.

Следователно, ако не изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ ще бѫде подложенъ на страдания. Живѣе ли добре, той нѣма да има никакви страдания. Добриятъ животъ е подобенъ на чиста вода, която не каля човѣка, но и той не я каля. Краката на добрия човѣкъ сѫ винаги чисти. Обаче, който не живѣе добре, той всѣкога ходи съ кални крака. Докато е на земята, положението му не е много лошо, защото на всѣка стѫпка има чешми, дето може да мие краката си. Отиде ли на онзи свѣтъ съ кални крака, по никой начинъ нѣма да го пуснатъ да влѣзе вѫтре. Тамъ нѣма чешми. За да измие калнитѣ си крака, човѣкъ трѣбва да използува водата, която носи съ себе си. Употрѣби ли тази вода за измиване на краката си, той ще се лиши отъ нея и ще живѣе въ вѣчна жажда. Като знаете това, вие трѣбва да живѣете добре, краката ви да бѫдатъ всѣкога чисти. Не оставяйте нито едно петно на краката си. Видите ли малко каль на краката си, веднага ги измийте. На физическия свѣтъ водата е въ голѣмо изобилие. Следователно, не оставяйте кальта да засъхва на краката ви. Видите ли, че нѣкой човѣкъ мие краката си по нѣколко пѫти на день, ще знаете, че животътъ му не е много добъръ. Отъ много миене той е осиромашалъ. Добриятъ животъ води къмъ дълъгъ животъ.

Колко години трѣбва да живѣе човѣкъ на земята? Казано е, че сегашниятъ човѣкъ може да живѣе 120 години. Числото 120 представя всички възможности, които се криятъ въ човѣка. Споредъ астролозитѣ, животътъ на човѣка представя крѫгъ, който тѣ раздѣлятъ на 12 дома. Всѣки домъ съдържа въ себе си по едно Божие благословение. Споредъ астролозитѣ, първиятъ домъ е домътъ на овена. Кое е отличителното свойство на овена? Събератъ ли се два овни на едно мѣсто, първата имъ работа е да се поборятъ. Тѣ се затичватъ единъ срещу другъ, удрятъ главитѣ си, после се изправятъ нагоре и се оттеглятъ. Като удрятъ главитѣ си, овнитѣ намиратъ нѣкаква точка, въ която става сблъскването. Така постѫпва и българинътъ. Той взима кремъка и огнивото въ рѫката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тѣла се търкатъ едно въ друго, винаги се произвежда свѣтлина. Тъй щото, когато човѣкъ удари главата си нѣкѫде и стане известно разтърсване, всѣкога се произвежда свѣтлина. Дето има свѣтлина, тамъ има мисъль.

Защо идатъ страданията? Чрезъ страданията човѣкъ блъска главата си, за да придобие повече свѣтлина. Чрезъ свѣтлината пъкъ той разрешава голѣмитѣ противоречия въ живота си. Докато не мисли право, човѣкъ всѣкога страда. Всѣко блъскане на главата е страдание, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Човѣкъ все трѣбва да има единъ приятель, който да му блъска главата. За онзи, който разбира Божиитѣ пѫтища, блъскането на главата е благословение. За онзи, който не разбира Божиитѣ пѫтища, блъскането е разтърсване, което създава противоречия. За да се справи съ това противоречие, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ разумностьта въ себе си. Дойде ли разумностьта, човѣкъ лесно се справя съ противоречията си. Обаче, безъ разумностьта, той е изложенъ на изненади. Причина за голѣмитѣ изненади е своенравието въ човѣка. Своенравниятъ не търпи нищо и никого. Той не се подава на никакви съвети. Искате ли да помогнете на своенравния, не поставяйте никакъвъ бентъ въ живота му. Той самъ ще се стълкновява и ще се учи отъ себе си.

И тъй, като ученици, работете върху себе си, безъ да се занимавате съ работитѣ на хората. Много работа предстои на човѣка. Рече ли да мисли за работитѣ на хората, че не живѣятъ, както трѣбва, той ще пропусне благоприятнитѣ моменти за работа върху себе си. Като работи върху себе си, човѣкъ вижда, колко мѫчно се преодоляватъ стари навици. Тъкмо се успокои, че постигналъ нѣщо, че се справилъ съ известенъ недѫгъ, изведнъжъ остава изненаданъ отъ постѫпкитѣ си. Не е въпросъ човѣкъ да плаче и да се вайка, че не е постигналъ нѣщо, но той трѣбва да бѫде разуменъ. Ако не е разуменъ, той ще изгуби живота си. Изгуби ли живота си, съ него заедно ще изгуби и любовьта си. Изгуби ли всичко това, той ще се превърне на кукувица, ще кука, ще съжалява, че е изгубилъ разумностьта, живота и любовьта си. Който разбира живота, той е човѣкъ, който мисли и люби.

Следователно, за да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да се домогне до положителната философия и наука. Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и често разсѫждаватъ върху въпроса, кое се е явило въ свѣта по-рано, кокошката или яйцето. За да сѫществува яйцето, трѣбва да има кокошка. Безъ кокошка яйце не може да има. Когато яйцето се измѫти, отъ него излиза животъ, т. е. проявяватъ се ония сили, които били въ ограничено състояние. Докато се оплаква отъ ограничителнитѣ условия на живота,човѣкъ е затворенъ въ яйце. Ако иска да излѣзе отъ тѣзи условия, той трѣбва да отиде подъ квачката. Спасението на яйцето е подъ квачката. — Не може ли яйцето да се измѫти безъ квачка? — Не може. Първото яйце е било създадено безъ квачка. То се е самородило. Всички останали яйца се мѫтятъ отъ птици. Тъй щото, искате ли да се измѫти яйцето ви, турете го подъ нѣкоя квачка, но съ добъръ характеръ. Внимавайте да не турите яйцето си подъ нѣкоя своенравна квачка. Ако е своенравна, тя ще напуща яйцата си, ще се разхожда нагоре-надолу. Много учени, философи, поети, музиканти, напущатъ работата си и се отказватъ отъ добрия, отъ чистия животъ.

Тѣ казватъ: Искаме да си поживѣемъ. Това е своенравие, подобно на кокошето. Тѣ напущатъ яйцата си и отиватъ въ свѣта да си поживѣятъ. Правилно е, каквато работа започне човѣкъ, да я свърши.

Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, щомъ сѫ дошли на земята. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да излупи яйцето си и да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Богъ е въ всѣко яйце, въ всѣки зародишъ, въ всѣки благороденъ актъ, въ всѣко велико дѣло и потиква човѣка къмъ работа. Като ученици, вие трѣбва да знаете, кой е първиятъ плодъ, който ще родите. Животътъ на човѣка е единъ крѫгъ, т. е. плодъ, който се разпуква на две части: едната е Божествена, а другата — човѣшка. Ето защо, каквато работа свърши човѣкъ, едната часть трѣбва да опредѣли за себе си, а другата за Бога. Като започне да яде, първата хапка ще вземе за себе си, а втората — за Бога. Да отдѣля човѣкъ по нѣколко хапки отъ яденето си за Бога, това значи, да държи въ ума си мисъльта за беднитѣ, за страдащитѣ, за нещастнитѣ. Само онзи се е научилъ да яде правилно. който всѣкога мисли за душитѣ, които Богъ е създалъ, и е готовъ всѣки моментъ да имъ се притича на помощь.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, раздѣлете живота си на две части: едната да бѫде опредѣлена за служене на Бога, а другата за служене на себе си. Човѣкъ всетрѣбва да има нѣкого, съ когото да раздѣля живота си. Това значи: човѣкъ трѣбва да сподѣля съ нѣкого радоститѣ и скърбитѣ си, благата и лишенията си. Затова е казано въ Писанието, че човѣкъ не живѣе за себе си. —  За кого живѣе? — За Бога, за ближния си и най-после за себе си. Въ ближния си той ще намѣри себе си. Следователно, иска ли да расте и да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ висшитѣ свѣтове, съ добритѣ планетни влияния. Не се ли свърже съ висшитѣ свѣтове, човѣкъ изпада въ голѣми трудности. Страданията и мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка показватъ, че той се намира въ ограничителнитѣ условия на яйцето. Само Богъ е въ състояние да го извади отъ тия условия. Всѣки човѣкъ има нужда отъ кокошка, която да измѫти неговото яйце и да го освободи отъ затвора, въ който е поставенъ. Освобождаването на човѣка отъ ограничителнитѣ условия на живота наричаме „пробуждане на съзнанието“. Всѣко обезсърдчаване, всѣка мѫчнотия и всѣко лишение на човѣка падатъ предъ погледа и усмивката на Бога. Като види, че нѣкой се е обезсърдчилъ и отчаялъ отъ живота, Богъ заповѣдва да му се даде всичко онова, за което душата му копнѣе. Задоволи ли желанията си, човѣкъ се насърдчава и тръгва напредъ. При каквито трудни положения и да се намѣри човѣкъ, всѣкога може да му се помогне. Богъ се изявява на човѣка чрезъ ближнитѣ му, чрезъ децата, чрезъ животнитѣ, чрезъ растенията и му помага. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не пренебрегвате и най-малкитѣ сѫщества, чрезъ които ще получите помощьта на възвишения свѣтъ.

Съвременнитѣ хора иматъ особена идея за Бога. Тѣ си Го представятъ като нѣкой страшенъ, строгъ, старъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ има особена представа за Бога. Нѣкой е видѣлъ страшния видъ на Бога, вследствие на което е запазилъ този образъ въ себе си. Въ сѫщность, Богъ е сѫщество, което никога не остарява. Ако може да се говори за лице на Бога, както за лице на човѣка, ще знаете, че лицето на Бога е винаги младо, като лице на дете. Богъ никога не остарява, но сѫщевременно е и най-стариятъ. Що се отнася до хората, тѣ всѣкога остаряватъ. Дойдете ли до човѣка, който живѣе физически, въ него всичко остарява: идеитѣ, разбиранията му. Има нѣщо въ човѣка, което постепенно остарява, но има нѣщо, което остава всѣкога младо. Младото въ човѣка е зародишътъ на яйцето, който има условия да расте и да се развива. Докато е на земята, човѣкъ яде, пие, строи кѫщи и ги разваля. Съ една дума, на физическия свѣтъ човѣкъ живѣе съ физически нужди, които преждевременно го състаряватъ. Каква кѫща трѣбва да си прави човѣкъ? Кѫщата на човѣка трѣбва да има много прозорци, презъ които да влиза по възможность повече свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината на човѣка, толкова по-малко сѫ противоречията му.

И тъй, всичко, каквото човѣшката душа желае, трѣбва да и се даде, но то трѣбва да се използува разумно. За да използува разумно всичко, каквото му се дава, човѣкъ трѣбва да има вѣра Вѣрата трѣбва да върви паралелно съ любовьта. Обичашъ ли нѣкого, трѣбва да му вѣрвашъ. Трѣбва ли да се съмнявашъ въ любовьта? — Ама той ме погледна нѣкакъ особено, съ недоволство. Само онзи може да ви гледа съ недоволство, койго вижда въ лицето ви единъ скѫперникъ, затворилъ сърдцето си за всичко онова, коего ще му донесе известно благо. Искате ли нѣкакво благо, отворете сърдцето и кесията си за всички ония, които истински се нуждаятъ. Това значи, да живѣе човѣкъ за Бога. Живѣе ли за Бога, той нѣма да се подава на никакво недоволство. Въ живота на такъвъ човѣкъ всичко трѣбва да бѫде отъ първо качество, както плодоветѣ се дѣлять на първокачествени и долнокачествени. Първокачествениятъ плодъ означава чисгъ, светъ животь.

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какви сили се криятъ въ васъ. За да познаете силитѣ и способноститѣ, които се криятъ въ васъ, вие трѣбва да изучавате окултнитѣ науки, като сѫщевременно изучавате движенията на рѫцетѣ, на краката си, на всички мускули на лицето си. Изобщо, всички движения на човѣка, съзнателни или несъзнателни, изявяватъ известни прояви. Запримѣръ, плѣскането съ дветѣ рѫце, показва, че любовьта и мѫдростьта на човѣка се съединяватъ въ едно, за да създадатъ нѣщо хубаво. При отдалечаването и при приближаването на рѫцетѣ си, човѣкь използува всички сили въ себе си за извършване на нѣкаква велика работа. Дойде ли скръбьта при тебе, хвани я съ рѫцетѣ си, отъ които изтичатъ козмически енергии, и я запитай, какво иска. Скръбьта и радостьта предсгавятъ разумни сѫщества, които искатъ нѣщо отъ човѣка, скръбьта иска да вземе нѣщо, а радосгьта —  да даде. Щомъ разберете, какво иска скръбьта отъ васъ, поканете я, разговорете се съ нея приятелски, и следъ това я нахранете. Щомъ я нахраните, тя се задоволява и си отива. Щомъ скръбьта напусне човѣка, той казва: Олекна ми на душата. Много се измѫчвахъ. — Не, друго сѫщество се е измѫчило въ човѣка, а не той самъ. Докато скърби и страда, човѣкъ мисли, че губи ума и сърдцего си, но после вижда, че всичко му е на мѣсто. Намѣри ли се въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да плесне съ рѫцетѣ си и да призове Господа. НамѢри ли ума и сърдцето си, човѣкъ ще пѣе, ще скача и ще благодари на Бога за това, което е придобилъ. Богъ е въ състояние да възвърне на човѣка всичко, което е изгубилъ животъ, сили, здраве, богатство, знание. Види ли, че носятъ нѣкой умрѣлъ, Богъ му казва: Ставай веднага отъ носилката. Не се прави на умрѣлъ! Небето не се нуждае отъ умрѣли хора. Тамъ приематъ само живи хора, готови за работа. Който е умрѣлъ за Господа, той трѣбва да възкръсне.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрави, солидни идеи и мисли. Нѣкой върви и не знае, съ кой кракъ е тръгналъ, нито коя рѫка е подвижилъ първа. Съзнателенъ човѣкъ е онзи, който знае, кога съ кой кракъ да тръгне. Той знае, че очитѣ му сѫ дадени да гледа съ тѣхъ красиви и чисти образи. Човѣкъ разполага съ голѣми богатства, а при това се оплаква, че билъ нещастенъ, сиромахъ, че побѣляла главата му отъ мѫчнотии. Той има голѣма, богата кѫща, а се оплаква отъ сиромашия. Що се отнася до побѣлѣлата му глава, нека я боядиса. — Ама окалялъ съмъ се. — Вземи вода и се измий. Всички хора се стремятъ къмъ чистота, къмъ красивъ животъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че на земята не сѫществува абсолютна чистота и красота. Това нѣщо тѣ ще намѣрятъ само въ другия свѣтъ. За да влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да различава нѣщата, да намира красивото въ всички форми. Тамъ всички сѫщества напълно си приличатъ. Тѣ сѫ красиви, свѣтли сѫщества, отражение на Великото. Будно съзнание трѣбва да има човѣкъ, за да различава реалностьта отъ отраженията.

Следователно, за да се ориентира, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ, човѣкъ първо трѣбва да намѣри центъра, около който нѣщата се движатъ. Всички живи сѫщества се движатъ около известенъ центъръ, специфиченъ за всѣко едно отъ тѣхъ. Всички тия центрове изхождатъ отъ общъ центъръ, нареченъ „любовь“. Намѣрите ли центъра на една душа, вие завързвате приятелски отношения съ нея. Тя внася нови идеи въ васъ. За такава душа казваме, че Богъ живѣе въ нея. И при това положение човѣкъ ще има мѫчнотии, страдания, но нѣма да бѣга отъ тѣхъ. Той съзнателно носи страданията и се подига. Той различава истинскитѣ положения въ живота отъ недействителнитѣ. Той никога не може да изпадне въ положението на онзи турчинъ отъ Цариградъ, който, като гледалъ на сцената пиесата „Отело“ отъ Шекспира, на другия день срещналъ актьора, който игралъ ролята на Отело, и му казалъ: Слушай, приятелю, каква бѣше тази работа отъ твоя страна? Азъ смѣтахъ, че си човѣкъ, пъкъ ти направи такова престѫпление. — Ама това не бѣше въ действителность. Нѣкога нѣкой човѣкъ е извършилъ това престѫпление, пъкъ азъ само го представихъ предъ хората.

Като ученици, вие трѣбва да познавате сѫщинския животъ. За тази цель трѣбва да различавате Божественото отъ човѣшкото и да се стремите да се освобождавате отъ ненужнитѣ страдания и мѫчнотии. Много отъ скърбитѣ и страданията на хората не сѫ нужни. Запримѣръ, трѣбва ли човѣкъ да се безпокои, какъ ще прекара живота си? Още утре могатъ да го повикатъ на онзи свѣтъ. Защо трѣбва тогава да мисли за цѣлия си животъ? Разумниятъ свѣтъ е предвидилъ нуждитѣ на всѣко сѫщество. Съмненията, колебанията препятствуватъ за идването на Божиитѣ блага. Човѣкъ самъ си препятствува. На всѣки човѣкъ е дадена задача, самъ да разреши мѫчнотиитѣ си. За да реши правилно задачитѣ на живота си, човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, а именно — да живѣе за Бога. Дали ще живѣе за себе си, или за Бога, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да живѣе. Това сѫ два живота, съчетани отъ самата природа. Така съчетани, тѣзи два живота представятъ онзи вѫтрешенъ потикъ въ човѣка, който го кара да работи, да се движи, да мисли и да чувствува. Подъ влияние на този потикъ, именно, човѣкъ е готовъ всѣка вечерь да си дава отчетъ за своитѣ постѫпки презъ деня и да ги изправя. Реши ли да изправи погрѣшкитѣ си и да желае доброто на своя ближенъ, както на себе си, човѣкъ придобива Божия животъ. Това значи пробуждане на съзнанието. Докато една идея безпокои човѣка, тя има човѣшки произходъ. Всѣка идея, която внася радость въ човѣшката душа, има Божественъ произходъ.

Съ други думи казано: човѣшкитѣ идеи умъртвяватъ човѣка, а Божественитѣ го обновяватъ и възкресяватъ. Следователно, който иска да се обнови, той трѣбва да възприема Божественитѣ идеи и да имъ дава ходъ въ себе си. Държите ли тия идеи въ ума си, отъ нищо не трѣбва да се плашите. Живѣете ли съ идеята, че Богъ царува въ свѣта, нищо не трѣбва да ви смущава: никаква сиромашия, никакво невежество, никакво безсилие да не ви безпокои. Като дойдатъ сиромашията, невежеството, безсилието при васъ, вие ще ги поканите, ще се разговорите любезно съ тѣхъ, ще ги нахраните и ще ги изпратите сити и доволни. — Ама ние трѣбва да живѣемъ разумно. — Да живѣе човѣкъ разумно, това значи, да е приелъ въ себе си идеята, че Богъ царува навсѣкѫде. Богъ е мислилъ цѣла вѣчность, докато създаде свѣта, който днесъ виждаме. Засега този свѣтъ е най-красивиятъ. По-красивъ свѣтъ отъ него нѣма. Той е замисленъ и създаденъ много добре. Какъвъ ще е бѫдещиятъ свѣтъ, това е другъ въпросъ. Обаче, днесъ, по-добъръ планъ отъ този, по който Богъ е създалъ свѣта, нѣма. Достатъчно е да се вгледате въ живота на сѫществата подъ васъ, млѣкопитаещи, птици, риби, насѣкоми, да видите, колко по-красивъ, смисленъ и щастливъ е вашиятъ животъ предъ тѣхния. Всѣко животно би пожелало да смѣни живота си съ вашия. Въпрѣки това, сегашниятъ човѣкъ не е доволенъ отъ живота си и, като капризно дете, постоянно изисква отъ майка си и отъ баща си да задоволятъ нуждитѣ му.

Съвременнитѣ хора сѫ още деца. Въпрѣки това, тѣ постоянно говорятъ за своята побѣлѣла глава. — Не, азъ не вѣрвамъ въ побѣляването на главитѣ. Побѣляването на човѣшката глава се дължи на снѣга, който го е навалѣлъ. Космитѣ на съвременнитѣ хора сѫ покрити съ снѣгъ. Утре, когато се стопи снѣгътъ, космитѣ отново ще почернѣятъ. Бръчкитѣ, които се образуватъ по лицата имъ, не сѫ нищо друго, освенъ бразди отъ ралото. Като израсте и узрѣе житото, браздитѣ ще изчезнатъ. Като изучавате Писанието, виждате, че всички стари пророци сѫ знаели Божествения езикъ на нѣщата и сѫ живѣли споредъ Божиитѣ закони. За да се домогне до тия закони, човѣкъ трѣбва да е свободенъ. И тогава, като му говорите истината, той разбира нѣщата. Който не е свободенъ, той не разбира истината и се обижда. Запримѣръ, срѣщамъ единъ човѣкъ, отгоре додолу окалянъ, и му казвамъ: Съблѣчи дрехитѣ си и се измий добре съ чиста вода. — Срамъ ме е да се съблѣка. — Закрий се съ нѣщо и се съблѣчи. Следъ това измий се отъ главата до краката, по всички правила, да не остане и най-малкото петно върху тебъ.

Следователно, когато изнасяте погрѣшкитѣ на хората, вие трѣбва да имъ говорите на Божественъ езикъ. Ако не искате да имъ говорите, ще ги заведете на нѣкоя чешма, която тече въ изобилие, и ще имъ покажете, какъ трѣбва да ператъ дрехитѣ си. Следъ това ще ги накарате да се окѫпятъ и да облѣкатъ чисти дрехи. Голѣма привилегия е за човѣка да го научите да пере дрехитѣ си и да се кѫпе. Докато не придобиете тази елементарна чистота въ себе си, вие не можете да бѫдете любими на Бога. Идете при Него измитъ и съ чисти дрехи, да ви се зарадва. Речете ли да отидете при Бога каленъ, нечистъ и започнете да Му говорите за страданията си, Той ще ви каже: Добре, че пострадахте малко, да ме намѣрите. Само чрезъ страданията вие можете да познаете Божията благость и изобилие. Страданията иматъ смисълъ само тогава, когато човѣкъ е постигналъ нѣщо. Не постигне ли нѣщо, страданията го правятъ коравъ. Лицето на човѣка трѣбва да бѫде пластично.

Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това не подразбира да станете глупави деца, но разумни деца на живота. Всѣки може да бѫде старъ, но всѣки не може да бѫде малко, разумно дете. Колко години задържате детинството си? — Най-много четири-петь години. Следъ тази възрасть детето изгубва своето детинство. То започва да лъже, да крие, да се осигурява. Това вече не е дете. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ трѣбва да пази въ себе си онова детинско състояние на чистота и вѣра, да знае, че Баща му е създалъ всичко за него, разумно да се ползува отъ благата на живота. Следъ всичко това хората искатъ да имъ се каже нѣщо за Бога. Какво повече може да имъ се каже? Четете Откровението и вижте, какво се говори тамъ. Коситѣ ви ще настръхнатъ отъ това, което ще прочетете, но нищо нѣма да разберете. Това е все едно да се говори за добрия сѫдия, който по външенъ законъ е отсѫдилъ да закачатъ нѣкого на вѫжето. Обаче, споредъ закона на любовьта, той заповѣдва да го откачатъ отъ вѫжето. Ще кажете, че този сѫдия е добъръ, разуменъ човѣкъ. Вие ще разберете това нѣщо само тогава, когато сте въ положението на този подсѫдимъ. Космитѣ ви ще настръхнатъ, като ви закачатъ на вѫжето. Чуете ли следъ това гласа на сѫщия сѫдия, който заповѣдва да ви откачатъ отъ вѫжето, вие ще разберете, какво нѣщо е Божията милость и любовь.

Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ голѣми успѣхи, безъ да се спиратъ върху мисъльта, че една отъ причинитѣ за неуспѣхитѣ имъ се крие въ миналитѣ поколѣния, т. е. въ тѣхнитѣ бащи, дѣди и прадѣди, които еднакво трѣбва да носятъ отговорноститѣ на цѣлото човѣчество.

Единъ баща завелъ детето си на училище и казалъ на учителя: Детето ми е много своенравно, мѫчно се подава на възпитание. Азъ и майка му не можахме да го възпитаме. Вие го учете и възпитавайте, но не го бийте. Когато трѣбва да го биете, отбѣлязвайте си на книжка, колко пѫти презъ седмицата е трѣбвало да го биете. На края на всѣка седмица азъ ще дохождамъ да видя, какъ върви и, колкото бой е трѣбвало да получи, азъ ще го получа вмѣсто него. На детето пъкъ всѣка сутринь, като отива на училище, казвамъ: Слушай, моето момче, гледай да правишъ по-малко погрѣшки, за да ме биятъ по-малко.

Питамъ: Колко хора днесъ иматъ това съзнание, да се считатъ отговорни за поведе-нието и постѫпкитѣ на своитѣ деца? Който има това съзнание, той се е домогналъ до метода, чрезъ който може да изправи живота си. Всѣки трѣбва да съзнава, че негова длъжность е да изправи своя животъ, а не живота на другитѣ хора. Иска ли да изправи живота си и да живѣе разумно, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Божественото съзнание. — Ама дали сѫществува Богъ? — Искашъ ли да знаешъ. дали сѫществува Богъ, обърни се къмъ птичкитѣ, които пѣятъ. Щомъ пѣятъ, тѣ сѫ направили връзка съ Божественото съзнание. Щомъ дърветата цъвтятъ и връзватъ, тѣ сѫ направили връзка съ Божественото съзнание. Трѣбва ли следъ всичко това да отивате при философитѣ, да ви доказватъ сѫществува ли Богъ или не? Богъ казва на всѣка душа: Стани рано сутриньта и запѣй пѣсеньта на живота. Следъ това иди до Витоша, и като се върнешъ, започни да работишъ. Отиването на Витоша символизира отиването до извора на живота. Само онзи може да има успѣхъ въ работата си, който всѣка сутринь отива до извора на живота, да почерпи сила и енергия за презъ деня. За да работи съ успѣхъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ,

които опредѣлятъ работата. За да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да разбирате законитѣ на приятелството. Само онзи може да ви бѫде приятель, който е отворилъ душата си за васъ. Нѣма ли да обичате онзи човѣкъ, който е отворилъ душата и сърдцето си за васъ? Нѣма ли да обичате онзи богаташъ, който е отворилъ кесията си за васъ?

Мнозина се страхуватъ отъ даването. Тѣ мислятъ, че като дава, човѣкъ ще осиромашее. Какво става съ рѣка, която се втича въ морето? Като се втича въ морето, тя полива всички треви, цвѣтя и растения, които срѣща на пѫтя си, безъ да създава пакости на хората. Прекратятъ ли пѫтя й къмъ морето, тя може да се подпуши нѣкѫде и да причини редъ пакости на хората. На сѫщото основание, казвамъ, че като вѣрва въ Бога, човѣкъ поне пакости нѣма да прави на ближнитѣ си. Причината, поради която хората си правятъ пакости едни на други, се дължи на факта, че не се втичатъ въ морето. Нѣкой казва, че иска да живѣе за себе си. Той може да живѣе за себе си дотолкова, доколкото и рѣката, която не се влива въ морето, живѣе за себе си.

Смисълътъ на живота седи въ това, да се освободимъ отъ всички ограничителни условия и да живѣемъ за Бога. Човѣкъ е поставенъ въ едно яйце, отъ което трѣбва да се освободи. Ще кажете: Какъ не сме се освободили досега, като живѣемъ само за Бога. Кой е този. който живѣе само за Бога? Покажете ми единъ човѣкъ въ свѣта, който още първия день на живота си е призовалъ името Божие. Въ първитѣ години на живота ви майка ви се е молила за васъ. Едва отъ десеть години нагоре детето започва да се моли за себе си, да призовава името Божие. Кой човѣкъ помни деня, часа и минутата, когато за пръвъ пѫть се е молилъ на Бога? Свещенъ е този моментъ. Той представя връзка на душата съ Бога. Първата молитва въ живота на човѣка е най-важна. Тя е молитва на очарование. Всички останали молитви сѫ молитви на разочарование. Всички хора познаватъ тия молитви. но малцина познаватъ молитвата на очарованието. За да отправи такава молитва къмъ Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде поетъ. Докато философствува, човѣкъ не може да се моли. Той започва да разглежда нѣщата отъ причини къмъ последствия и отъ последствия къмъ причини, но това не е молитва. За да отправи истинска молитва къмъ Бога, философътъ, учениятъ. майката, бащата трѣбва да станатъ поети.

Т. м.

*

43. Лекция отъ Учителя, държана на

       12 юний. 1929 година. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...