Jump to content

1929_05_29 Опредѣлени движения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Опредѣлени движения.

Размишление върху добрия животъ.

Една отъ причинитѣ за страданията на хората е отсѫтствие на точностьта. Природата обича точностьта. Тя наказва всѣки, който не е точенъ въ постѫпкитѣ си. Въпрѣки това, мнозипа мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както искатъ, и да говорятъ, каквото искатъ. Не е така. Който иска да страда, той може да живѣе, както намира за добре. Който иска да страда, той може да говори, каквото му дойде на устата. Обаче, който не иска да страда, той трѣбва да живѣе споредъ разумнитѣ закони на природата и да говори само върху онова, което е сѫществено. Слънцето има опредѣленъ пѫть на движение. Земята има опредѣленъ пѫть на движение и точно опредѣлена скорость. Растенията се развиватъ по сгрого опредѣлени закони. Въ природата сѫществува една разумна закономѣрность, на която всичко се подчинява. Следователпо, като разумно сѫщество, човѣкъ трѣбва да спазва законитѣ на природата. Колкото да е свободенъ, той не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ на природата. Свободата подразбира разумно ограничаване. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде ограниченъ. На пебето законътъ е обратенъ.

На земята, за да бѫде абсолютно свободенъ, да не зачита никакви закони, човѣкъ трѣбва да стане лошъ. На небето, за да бѫде абсолютно свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. На земята добритѣ хора сѫ ограничени, а лошитѣ сѫ свободни. На небето е точно обратно: добритѣ сѫ свободни, а лошитѣ сѫ ограничени. Любовьта освобождава човѣка. Който живѣе споредъ законитѣ на любовьта, той е напълно свободенъ. Живѣе ли въ безлюбие, той е ограииченъ. Следователно, човѣкъ може да живѣе на земята и да бѫде свободенъ. Това зависи отъ законитѣ, на които служи. Той може да бѫде на небето, и пакъ да е ограниченъ. Човѣкъ носи небето и земята въ себе си. Небето подразбира закона на любовьта, а земята — закона на безлюбието.

Като говоримъ за точность, ние разбираме мѣркитѣ, съ които природата си служи. Отъ човѣшко гледище, че нѣкой е стигналъ на опредѣленото мѣсто една или две секунди по-късно, това не е закъснение. Обаче, отъ гледището на природата, той е закъснѣлъ много. Ако измѣрвате нѣщата съ мѣрката на свѣтлината, за две секунди тя е изминала грамадни разстояния, и човѣкъ е останалъ много назадъ. Ако едно разумно сѫщество се движи съ бързината на свѣтлината, и вие закъснѣете само петь секунди, това сѫщество се намира вече на голѣмо разстояние отъ васъ. Каквито усилия да правите, вие не можете вече да го стигнете. Ето защо, въ отношенията си съ хората, вие трѣбва да се съобразявате съ бързината на движението имь. Ако имате отношения съ сѫщество, което се движи съ бързината на биволска кола, вие можете да закъснѣете и цѣлъ часъ. Обаче, имаш ли отношения съ сѫщество, което се движи съ бързината на свѣтлината, вие трѣбва да бѫдете точенъ до секунда. Ще кажете, че знаете тия нѣща, знаете, какво нѣщо е точность. Не е достатъчно човѣкъ само да знае, но той трѣбва да прилага нѣщата. Въ първо отдѣление детето знае всички букви, но дадете ли му нѣкоя книга вънъ оть неговия букварь, то нито може да срича, нито може да образува думи и цѣли изречения. Въ това отношение, човѣшкитѣ мисли и чувства представятъ елементи, азбука на добрия, на разумния животъ. Човѣкъ трѣбва да познава елементитѣ на този животъ, да знае правилно да ги съчетава, за да живѣе добре.

Какво представя добриятъ животъ? Добриятъ животъ не седи само въ една или въ две добри постѫпки, но той е съзнателно отношение на частьта къмъ Цѣлото. Докато мисли, какъ трѣбва да постѫпва съ хората, човѣкъ не може да подобри живота си. Започне ли да мисли, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Цѣлото, човѣкъ е на пѫть да подобри живота си. Личниятъ животъ не е отношение на частьта къмъ Цѣлото. Животъть на ума и на сърдцето сѫщо не сѫ отношения на частьта къмъ Цѣлото. Обаче, свърже ли човѣкъ живота на своята личность, на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ въ едно цѣло, той има вече правилни отношения къмъ Цѣлото. Животътъ на личностьта е едно нѣщо, а този на душата и на духа — друго нѣщо. Малцина иматъ ясна представа за душата и за духа, но въпрѣки това често си служатъ съ израза: Наболѣла е душата ми. Тѣ си представятъ душата подобна на тѣлото, и както тѣлото страда, така и душата страда. Това е толкова вѣрно, колкото е вѣрна мисъльта, че добриятъ човѣкъ на земята е лошъ на небето, и лошиятъ на земята е добъръ на небето. Въ букваленъ смисълъ взето, това изречение внася противоречие въ човѣка. По духъ и по смисълъ, обаче, то е вѣрно. Това значи: който е живѣлъ само за себе си и за хората, да имъ угажда, той е билъ добъръ за тѣхъ. Отиде ли на небето, между разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ за Цѣлото, той минава за лошъ човѣкъ. Частьта трѣбва да живѣе за Цѣлото, а Цѣлото — за частитѣ.

Като изучавате живота на хората, виждате, че тѣ си поставятъ далечни и близки цели за постигане. Обаче, кои нѣща сѫ сѫществени и кои несѫществени, това зависи отъ времето, отъ момента и отъ условията. Запримѣръ, зимно време запалената печка въ стаята е сѫществено нѣщо. Лѣтно време, обаче, когато слънцето силно грѣе, когато цвѣтята цъвтятъ, и плодоветѣ зрѣятъ, запалената печка е несѫществено нѣщо. Значи, всѣко нѣщо, направено на своето мѣсто и време, е сѫществено. Не се ли направи на мѣсто, то е несѫществено. Въ сѫщность, сѫществени нѣща сѫ ония, които сѫ нужни на човѣка за всѣко време и мѣсто. Като разглеждаме нѣщата като сѫществени и несѫществени, ние дохождаме до тѣхната абсолютность и относителпость. Казваме: абсолютенъ и относителенъ моралъ, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н.

Като говоримъ за относителния моралъ, ние имаме предъ видъ морала на обикновенитѣ хора. Този моралъ ограничава и опетнява хората. Всѣко нѣщо, съ което обикновениятъ човѣкь си служи, е опетнено. И всѣко нѣщо, съ което светията си служи, е подобно на чиста монета. Запримѣръ, ако 20 души разбойници се сдружатъ, числото 20 е вече опетнено. Ако 20 светии се събератъ на едно мѣсто, числото 20 е чисто, свещено. Кое е отличителното качество на светията? — Свободата, която има въ себе си. Въпрѣки голѣмата свобода, която е изработилъ, щомъ дойде на земята, светията се ограничава. По-ограниченъ човѣкъ на земята отъ светията не сѫществува. Както бащата, майката и господарьтъ не сѫ свободни, така и светията не е свободенъ. Често слугата е по-свободенъ отъ господаря. Изобщо, колкото по-голѣми задължения има даденъ човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ отговорноститѣ му. Щомъ отговорноститѣ му сѫ голѣми, заедно съ това и ограниченията му сѫ голѣми. Ако не е разуменъ, всѣки моментъ човѣкъ може да опетни живота си — Съ какво? — Съ своитѣ лоши мисли и чувства. Разуменъ ли е, съ своитѣ добри мисли и чувства, той може да подигне, да пречисти живота си. Най-малката постѫпка може да опетни или да подигне живота на човѣка. Като не знае това, той всѣки моментъ се натъква на едното или на другото положение Той живѣе несъзнателно, а несъзнателниятъ животъ не е истински. Дрехитѣ, съ които се обличате, не представять истинския животъ. Паритѣ, на които разчитате, не представятъ сѫщината на живота. Колкото да пазите тия пари, въ края на краищата тѣ ще ви причинятъ пакости, нещастия. Разбойници и крадци ще ви нападнатъ заради тия пари, и дълго време следъ това вие ще носите ранитѣ, които сѫ ви причинили за тѣхь

Защо трѣбва човѣкъ да страда? За да страда човѣкъ, все има нѣкакви причини. Дали човѣкъ съзнава това или не, то е другъ въпросъ. Фактъ е, обаче, че за да страда човѣкъ, има редъ причини. Ако мечка ви срещне въ гората и ви плюе, и за това има причини. Мечката плюе човѣка само при единъ случай — когато има мечета. Щомъ усѣти, че нѣкой минава край леговището й, тя веднага излиза срещу него и го плюе. Съ това тя иска да обърне вниманието му, че като уменъ човѣкъ, той трѣбва да знае, че тя има малки и да не нарушава спокойствието имъ. Кой обикновенъ човѣкъ не постѫпва като мечката? Опитайте се само да кажете една лоша дума на приятеля си за неговата възлюбена и вижте, какъ той ще се нахвърли отгоре ви и ще почне да ви плюе. Неговата възлюбена е мечето, което той храни. Днесъ и мечето, и мечката се страхуватъ отъ чужди погледи. Израсне ли мечето и стане голѣма мечка, никой нѣма да се страхува. Като знаете това, не се отклонявайте отъ пѫтя си, да плашите малките мечета, или да говорите лоши думи за възлюбената на своя приятель.

Сега, като разсѫждавате върху този примеръ, ще видите, че това се случва навсѣкѫде вь живота. Навсѣкѫде слушате все речено-казано и въ края на краищата уплашвате мечето на нѣкоя мечка, за което тя започва да ви плюе. За свое оправдание, хората казватъ, че интереситѣ имъ налагатъ да постѫпвате по единъ или по другъ начинъ. Дали право или криво постѫпвате, резултатитѣ ще покажатъ. Ако приложите нѣкоя своя добродетель не на мѣсто, вие ще опорочите и себе си, и своята добродетель. Ако употрѣбите единь свой порокъ за добро, вие подигате и себе си, и своя порокъ. Запримѣръ, влизате вь дома на единъ милионеръ и взимате отъ касата му сто хиляди лева. Срѣщате следъ това младъ, способенъ момъкъ, който отива да се самоубие, защото има силно желание да учи, а нѣма срѣдства. Вие веднага му давате стотѣ хиляди лева и го пращате въ странство да учи. Ще кажете, че това не е морално. За предпочитане е да изчезнатъ сто хиляди лева отъ касата на единъ богаташъ, отколкото да се изгуби единъ животъ. Богатиятъ човѣкъ е касиеръ на Бога. Богъ е позволилъ на крадеца да вземе сто хиляди лева отъ касата на богатия човѣкъ и да ги даде на бедния, но способенъ момъкъ, който има силно желание да учи. Единъ день тия пари пакъ ще влѣзатъ въ касата на богатия. Това ни най-малко не дава право на човѣка да краде. За всѣко нѣщо, което прави, добро или зло, човѣкъ отговаря. Каквото прави, той трѣбва да мисли за резултатитѣ. Мислете за последствията на дѣлата си, безъ да се страхувате. Понѣкога последствията могатъ да бѫдатъ толкова голѣми, че да счупятъ гръбнака на човѣка.

Коя е причината за счупване на човѣшкия гръбнакъ? Представете си, че нѣкой човѣкъ си строи здрава, солидна кѫща. Плочата, която дѣли първия етажъ отъ втория, е поставена на здрави, желѣзни греди. Като разчита на здравината имъ, той поставя върху тѣхъ много материалъ, който всѣки день увеличава. Наистина, гредитѣ сѫ здрави, но е опредѣлено, колко товаръ могатъ да издържатъ. Не се ли вземе въ внимание тѣхната издържливость, единъ день господарьтъ на кѫщата ще се намѣри предъ изненада: вториятъ етажъ се разрушава. Такава погрѣшка правятъ всички съвременни хора. Като не познаватъ силитѣ си, като не познаватъ издръжливостьта на своя гръбнакъ, тѣ се товарятъ съ непосилни за тѣхъ идеи, вследствие на което единъ день се виждатъ разрушени.

Природата не обича натрупвания. Идеитѣ сѫ подвижни и трѣбва да се турятъ на работа. Колко капиталъ е нуженъ на човѣка? За да работи, човѣкъ се нуждае отъ малъкъ капиталъ, т. е. отъ малко идеи. Който има знания, той може да работи съ малъкъ капиталъ. Който нѣма знания, той работи съ голѣмъ капиталъ. Силниятъ може да носи голѣми товари, а слабиятъ — малки. Силниятъ е по-уменъ отъ слабия. Споредъ човѣшкия моралъ, обаче, глупаво е човѣкъ да проявява силата си, за да не го впрегнатъ на работа. Споредъ него, по-добре е човѣкъ да бѫде слабъ, отколкото силенъ. — Не е така. На небето силнитѣ хора сѫ умни, а слабитѣ — глупави. На небето силнитѣ хора сѫ лоши, а на земята силнитѣ хора сѫ добри. Привидно, това сѫ противоречиви мисли. Силенъ човѣкъ е онзи, който притежава не само физическа сила, но и добродетели. Слабъ човѣкъ пъкъ е онзи, който е лишенъ отъ добродетели. Можете ли да обичате човѣкъ, който тежи 5 — 10 хиляди килограма? Обаче, ако тежи 50 — 60 кгр. вие ще го обичате. Слонътъ може да носи цѣли тонове товаръ, а човѣкътъ, който тежи едва 50 — 60 кгр., не може да дигне една греда на рамото си. Въпрѣки това, вие обичате този слабъ, малъкъ човѣкъ. Добродетели има този човѣкъ, вследствие на което, въ най-труднитѣ моменти на живота си, вие разчитате на него.

Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ въ живота. Това сѫ истини, на които трѣбва да се разбере вѫтрешния смисълъ. Като говоря за слона, имамъ предъ видъ силното въ живота. Силното се стреми къмъ слабото, а слабото — къмъ силното. Така е въ обикновения животъ. Ще кажете, че Богъ обича слабитѣ сѫщества. Това, което Богъ прави, човѣкъ не може да го направи. Богъ има две специфични качества, които Го отличаватъ отъ всички живи сѫщества. Тѣзи качества представятъ две неизвестни, които вие сами трѣбва да намѣрите. Като изучавате човѣка, който е излѣзълъ отъ Бога, виждате, че той иска да бѫде голѣмъ, ученъ, силенъ, богатъ. Никой човѣкъ не желае да бѫде малъкъ, слабъ, сиромахъ и невежа. Добре е човѣкъ да бѫде силенъ, но не чрезмѣрно. Голѣмата сила втвърдява мускулитѣ. Голѣмата слабость, както и голѣмата мекушавость, представятъ каша, каль, въ която нищо не може да расте. Значи, животътъ не се проявява въ голѣмата сухота, нито въ голѣмата влага. Отъ сушата растенията изсъхватъ, а отъ голѣмата влага — изгниватъ. Животътъ може да се прояви само тамъ, дето сушата и влагата се допиратъ. Щомъ се допиратъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Дето обмѣната е правилна, тамъ всѣкога има растене.

Какво ще разберете отъ изречението: Грѣй се на огъня, но не го гаси! Не гаси това, което не гасне! Да изгасишъ огъня, това зпачи, да изгасишъ своя животъ. Дойдете ли до водата, вие ще знаете, че водата не трѣбва да се подпушва. Не подпушвайте водата, но оставете я свободно да тече. Водата представя живота. Въ тази смисъль, животътъ не трѣбва да се подпушва. Щомъ се намѣрите предъ живота, вие можете да пиете отъ него, но по никой начинъ да не му туряте бентове. Що се отнася до земята, казвамъ: Ходи по земята, безъ да я тъпчешъ. Тъпчешъ ли земята, ще дигашъ прахъ. Тъпчешъ ли земята, ти ще сгазишъ всички треви, цвѣтя и растения, и животътъ ти ще се превърне въ пустиня. Следователно, като си дошълъ на земята, ходи по нея, безъ да тъпчешъ на едно и сѫщо мѣсто. За въздуха пъкъ казвамъ: Пущай въздуха свободно да влиза и да излиза отъ дробоветѣ ти, безъ да му препятствувашъ.

Казвате: Човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Какъ ще Му служите, като не знаете, какво иска Той отъ васъ? Ако отидете при нѣкой виденъ учитель по музика да му служите, вие трѣбва да знаете да пѣете, или да свирите. Нѣмате ли гласъ, не можете ли да свирите на нѣкакъвъ инструментъ, той ще ви изпѫди. На музиканта могатъ да служатъ само добри, способни ученици. Следователно, за да служи на Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде способенъ, даровитъ. Не е ли способенъ, той нищо не може да постигне. И царскиятъ синъ нищо не представя, ако не е даровитъ и ако не работи за развиване на своитѣ дарби. Ще служишъ на музиканта, само ако си способенъ. Ще служишь на художника, само ако знаешъ да рисувашъ.

Съвременниятъ човѣкъ е дошълъ до механическо разбиранс на живота. Срѣщате млади хора, които казватъ, че трѣбва да си поживѣятъ. Да си поживѣять, както тѣ разбиратъ, това значи, да изразходватъ силитѣ си напразно и преждевременно да остарѣятъ. Като остарѣятъ, смъртьта ще ги задигне. Следъ това ще ги заровятъ вь земята, дето ще чакатъ хиляди години, да дойдатъ благоприятни времена за тѣхь. Когато тѣлото на умрѣлия съвършено изгние и се разложи, той започва да го мѣсти, частица по частица, да брои, отъ колко частици е билъ съставенъ всѣки органъ. Като го пренесе далечъ отъ гроба си, като преброи частицитѣ, които го съставятъ, той мисли, че разполага съ голѣмо знание. Какво се ползува човѣкъ отъ това знание? Тъкмо броите частицитѣ, които съставятъ окото ви, дохожда единъ човѣкъ при васъ и ви моли да му продадете тия частици, защото е решилъ да слѣзе на земята и се нуждае отъ съответенъ материалъ за съграждане на своето око. Вие продавате частицитѣ, отъ които окото ви е било направено, и срещу тѣхъ получавате известна сума. Вмѣсто частицитѣ на окото си, вие започвате да броите паритѣ, като ги туряте отъ една страна на друга, но виждате, че въ духовния свѣтъ паритѣ нищо не струватъ. Така вие започвате да различавате сѫщественото отъ несѫщественото и си съставяте понятие за тѣхъ. Сѫществени нѣща сѫ тия, които никога не губятъ своята цена и които могатъ на всѣко време да се използуватъ разумно.

Тъй щото, сѫществено нѣщо е пѣнието, но когато е придружено съ мисъль. Може ли да изпѣе тона do, когато е обхванатъ отъ нѣкаква сериозна мисъль, човѣкъ е разбралъ силата и значението на този тонъ. Когато нѣкой отъ близкитѣ въ единъ домъ умре, никой не пѣе. Обаче, роди ли се въ този домъ дете, всички пѣятъ и се веселятъ. Майката взима детето си на рѫце, потупва го и пѣе. — Защо? Тя има нѣкаква важна мисъль Тя започва да мисли за бѫдещего на детето, какъ ще порасне, ще се изучи, ще стане великъ човѣкъ. Пѣсеньта на майката не е класическа, нито модерна, но чрезъ нея тя изказва своя идеалъ. Майката пѣе чисто, безкористно, докато не е излѣзла на сцената. Всѣка пѣвица, която излиза на сцената, крие въ себе си нѣщо користно. Тя пѣе или за пари, или за нѣкой човѣкъ. Често пѣвицата търси между публиката своя възлюбень. Щомъ го намѣри, тя престава да пѣе. Тя пѣе вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това, пѣвицата не пѣе всички свои пѣсни предъ публиката. Има пѣсни, които тя задържа само за своя възлюбенъ. Идея има тази пѣвица. Щомъ има идея, тя пѣе отлично, безъ никакви правила. Гласътъ й звучи меко, естествено, безъ никакво принуждение.

Какво представя идейниятъ животъ? Идейниятъ животъ подразбира животъ на вѫтрешно доволство, на истинско творчество и градежъ. Много хора сѫ дошли до положение, всѣки день да градятъ и да събарятъ съграденото, вследствие на което се натъкватъ на голѣми разочарования. Щомъ дойдатъ до тия разочарования, тѣ търсятъ нѣкой да имъ каже истината, да ги упѫти въ живота. Прави сѫ тия хора. Все трѣбва да дойде нѣкой да имъ каже истината и да ги упѫти. Обаче, тѣ не се запитватъ, готови ли сѫ да разбератъ истината, готови ли сѫ да поематъ правия пѫть, който може да имъ се посочи. Който е създалъ свѣта, Той е посочилъ правия пѫть на хората, открилъ имъ е истината, но въпрѣки това, въ свѣта сѫществува голѣма дисхармония. Дисхармонията въ свѣта се дължи на хората. Изчезне ли тази дисхармония, хората ще намѣрятъ правия пѫть и ще разбератъ истината. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Като работи, той все ще подобри положението си, както материално, така и духовно. Нѣкой седи безъ работа и се чуди, какво да прави. Щомъ е останалъ безъ работа, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквато работа му предложатъ, той трѣбва да я приеме. Представете си, че покрай този безработенъ мине единъ художникъ и му предложи да му позира. Трѣбва ли да откаже на това предложение? Колкото малко да му се плати, той трѣбва да приеме предложението. Ако за четирикратно позиране получи 2 — 5 хиляди лева, той трѣбва да бѫде доволенъ. Пъкъ и художникътъ отъ своя страна трѣбва да бѫде щедъръ, защото има възможность картината му да бѫде купена отъ нѣкой богатъ човѣкъ. Колкото по-щедро човѣкъ отваря сърдцето си за малкитѣ, за слабитѣ и немощни сѫщества, толкова повече и на него се дава. Такова нѣщо представятъ новитѣ идеи. Колкото малка да е новата идея, щомъ човѣкъ я приеме въ себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начинъ, човѣкъ се намира предъ пълно обезсмисляне на нѣщата.

И тъй, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ сѫщественото, но да не пренебрегва и несѫщественото. Мнозина считатъ нѣкои работи за несѫществени и мислятъ, че и безъ тѣхъ може. Запримѣръ, тѣ казватъ, че облѣклото, яденето, ученето, музиката не сѫ сѫществени нѣща, и човѣкъ не трѣбва да се спира дълго време върху тѣхъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се облича, както намѣри, да яде, каквото намѣри, да учи малко, колкото да не е съвсемъ неграмотенъ. Въ сѫщность не е така. Човѣкъ трѣбва да се облича чисто, хубаво, безъ да направи облѣклото култъ въ живота си. Той трѣбва да употрѣбява чиста и здрава храна, безъ да изразходва всичкото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човѣкъ трѣбва да учи, да просвѣщава ума и сърдцето си. Облѣклото, храната и учението сѫ нужди, общи за цѣлото човѣчество, макаръ че всички хора се обличатъ, ядатъ и учатъ по различни начини. Въ тия процеси има нѣщо специфично за всѣки човѣкъ. Въ яденето, запримѣръ, има единъ абсолютенъ законъ, който напълно трѣбва да се спазва. Не спазва ли човѣкъ този законъ, природата нѣма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, безъ да използува приетата храна. Природата обича постоянството въ човѣка. На постояннитѣ, на трудолюбивитѣ хора тя лесно намира работа. За тѣхъ тя създава даже специални работи. И на непостояннитѣ дава работа, но такава, която не е по угодата имъ. По този начинъ тя насила ги заставя да работятъ, да развиватъ постоянство въ себе си. И червеятъ е заставенъ да работи. Той не прави това отъ любовь, доброволно, но по принуждение. Всѣки човѣкъ може да попадне въ ограничителнитѣ условия на червея, на кърта, на магарето и на много още животни, безъ да може да излѣзе отъ тия условия. За да се освободи човѣкъ отъ ограниченията на живота, въ помощь трѣбва да му дойде нѣкое силно, добро и разумно сѫщество.

Единъ принцъ на древностьта живѣлъ лошъ, разпуснатъ животъ, вследствие на което следъ смъртьта си не могълъ да продължи работата си, която му била опредѣлена, и трѣбвало душата му да се скита по земята, да влиза ту въ нѣкой падналъ, пиянъ човѣкъ, ту въ нѣкое животно. Единъ день той влѣзълъ въ едно магаре, което често носѣло дърва на господаря си. Случило се, че единъ отъ придворнитѣ, въ чийто дворецъ нѣкога живѣлъ принцътъ, купилъ дърва на пазара и трѣбвало да се пренесатъ съ сѫщото магаре, въ което принцътъ често се приютявалъ. Като дошло до вратата на двореца, магарето се спрѣло и не искало да направи крачка напредъ. Господарьтъ му го удрялъ, но то не мърдало отъ мѣстото си. Въ това време минавалъ единъ дервишъ, който се спрѣлъ предъ магарето и започналъ да наблюдава, какво ще стане съ него. Като видѣлъ, че магарето не мърда отъ мѣстото си, той разбралъ причината на неговото упорство. Дервишътъ се приближилъ при магарето и тихо му пошепналъ: Влѣзъ вѫтре, никой не те познава. Като чуло тия думи, магарето влѣзло въ двореца, дето го разтоварили. Значи, принцътъ, който билъ въ магарето, не искалъ да влѣзе въ двореца, за да не го познаятъ близкитѣ му.

Следователно, докато не се справи съ ограничителнитѣ условия на живота, човѣкъ неизбѣжно ще минава презъ състояния, подобни на тия, въ които се намиратъ и животнитѣ. Всѣка животинска форма не е нищо друго, освенъ математическа задача, която трѣбва правилно да се реши. Затова казватъ, че докато не стане праведенъ, човѣкъ не може заслужено да носи името си. Всѣко противоречие въ живота трѣбва правилно да се разреши. Всѣка Божествена идея, влѣзла въ ума на човѣка, трѣбва да се реализира, да даде плодъ. Не я ли приеме, разбере и реализира, човѣкъ дохожда до индиферентность, до втръсване. Не е достатъчно човѣкъ само да казва, че трѣбва да бѫде добъръ, но той трѣбва да прилага своята доброта. Ако говори само за доброто, безъ да го прилага, човѣкъ влиза въ механическитѣ процеси на живота. Влѣзе ли доброто въ човѣка по механически начинъ, неговитѣ обрѫчи се кѫсатъ. Щомъ обрѫчитѣ на нѣщата се кѫсатъ, съ това заедно се нарушава и единството въ живота.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, използувайте разумно и най-малкото, което ви се дава. Вложете въ обръщение и най-малкия капиталъ, който ви е даденъ. Колкото малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бѫдеще. Каже ли нѣкой, че не е надаренъ отъ природата, това показва, че не е вложилъ своята дарба въ работа, или пъкъ не я приложилъ на мѣсто. Каквото да прави, човѣкъ не може да измѣни Божествения редъ на нѣщата. Никой не може да застави водата да тече нагоре. Никой не може да ходи съ рѫцетѣ си, а съ краката си да върши работата на рѫцетѣ. Това, което рѫцетѣ правятъ, краката по никой начинъ не могатъ да го направятъ. Това, което очитѣ виждатъ, краката никога не могатъ да го видятъ. Всѣки органъ извършва специфична работа, каквато другитѣ не могатъ да изпълнятъ. Следователно, сѫщото се отнася и за човѣка. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа въ макрокозмоса, която само той може да извърши. Ако нѣкой отъ васъ представя косъмъ отъ главата на козмичния човѣкъ, той трѣбва да знае, че голѣма задача му е дадена. Нѣкой счита за обида да бѫде косъмъ и да е принуденъ да изпълни предназначението на косъма. Който разбира, той знае, че службата на косъма е голѣма. Всѣка служба, колкото малка да е, щомъ е изпълнена, както трѣбва, тя е сериозна. Много нѣщо е да бѫде човѣкъ косъмъ на главата на козмическия човѣкъ. — Защо? — Велико нѣщо е козмическиятъ човѣкъ. Следователно, бѫдете доволни отъ службата, която ви е дадена. Достатъчно е да бѫдете на служба около козмическия човѣкъ, а каква ще бѫде службата ви, това не е важно.

Сега, отъ козмическия човѣкъ ще слѣземъ на земята, дето се изисква работа отъ всѣки човѣкъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Пишете върху темата: „Защо трѣбва да живѣе човѣкъ?“ Нѣкой се учи да свири на цигулка и се запитва, защо трѣбва да свири. Случва се, че този човѣкъ изпада въ живота, остава гладенъ, босъ и се чуди, какво да прави, какъ да изкара прехраната си. Като погладува нѣколко деня, най-после му дохожда на умъ да вземе цигулката си и да започне да свири отъ кѫща на кѫща. Сега той разбира, защо природата му е дала тази дарба. Чрезъ изкуството си да свири, той изкарва прехраната си. Художникътъ пъкъ чрезъ четката си изкарва своята прехрана. Музикантътъ се оплаква, че му дотегнало да свири. Художникътъ се оплаква, че му дотегнало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори пѫть нѣма да ви се даде. Въ природата не сѫществува еднообразие. Ако въ единъ животъ сте философъ, въ следния ще бѫдете музикантъ, поетъ, художникъ и т. н.

Нѣкои се съмняватъ въ прераждането и не искатъ да го приематъ. Ако вѣрватъ въ това, което имъ се говори, и на тѣхъ ще вѣрватъ. Доколкото вѣрвате на хората, дотолкова ще вѣрватъ и на васъ. Каквото мислите за хората, това ще мислятъ и за васъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, каквото ви се случва, е за добро. Това не значи, че зло не сѫществува въ свѣта, но мислете за доброто, за да го привлѣчете къмъ себе си. Щомъ доброто влѣзе въ васъ, злото веднага излиза навънъ. Значи, всѣки за себе си може да привлича доброто, а да отблъсва злото.

Що се отнася до злото вънъ отъ човѣка или въ самия него, трѣбва да знаете, че всѣки отговаря за себе си. Следователно, всѣки има право да признае и да приеме доброто въ себе си, а да отрече злото и да го изпѫди вънъ. Като мислите по този начинъ, вие ще привлѣчете доброто къмъ себе си. Каквото мисли човѣкъ, това става. Ако мисли, че Божиитѣ работи не ставатъ, както трѣбва, човѣкъ сѫди себе си. Ако искате да растете и правилно да се развивате, никога не допущайте подобни мисли въ ума си.

Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се произнасятъ бързо за нѣщата и по този начинъ грѣшатъ. Щомъ чуятъ нѣкой да говори бързо, високо или нервно, тѣ веднага започватъ да разправятъ, че е сприхавъ, нервенъ, лошъ човѣкъ. Да говори човѣкъ високо или тихо, това зависи отъ неговия слухъ. Да го слушате съ разположение или съ неразположение, това зависи отъ вашитѣ чувства къмъ него. Едно се иска отъ човѣка: да говори истината. Когато нѣкой проповѣдва истината, той не може да говори лошо. Този човѣкъ изнася фактитѣ тъй, както сѫ, безъ да се спира върху начина по който ги изнася. — Ама внасялъ противоречие въ умоветѣ на хората. — Това, което не е въ съгласие съ живота на земята, е въ съгласие съ живота на небето. Това, което хората наричатъ безумие, ангелитѣ го наричатъ мѫдрость. Това, което хората считатъ за нелогично, на небето го приематъ за смислено и разумно. Речь, отъ която хората се възхищаватъ, ангелитѣ не й обръщатъ никакво внимание. Нѣкой прави усилие да говори красноречиво. Щомъ прави усилие, речьта му е обикновена. Прави ли усилие водата да тече? Достатъчно е да отворите крана на чешмата, и водата започва да тече изобилно, безъ да държи смѣтка, какво количество се излива навънъ. Тя знае, че другъ се интересува отъ това и не се меси въ неговата работа. Докато има желание да се рови въ работитѣ на Великия, човѣкъ всѣкога ще бѫде битъ. Той иска да заеме високо положение, да стане господарь. Обаче, поставятъ ли го господарь, той ще преживѣе последствията на заблудата, въ която е попадналъ. Следъ голѣмия бой той ще легне боленъ и ще му пѣятъ пѣсеньта: „Деветь години боленъ лежи“. — Защо лежи деветь години боленъ? — За любовни работи.

Подъ думата „любовни работи“, подразбираме материални работи, а не истинскитѣ отношения между младитѣ. Любовьта на младитѣ е абсолютно духовна проява. Любовьта нѣма нищо общо съ физическия свѣтъ. Любовь, която става достояние на всички хора, не е истинска любовь. Такава е любовьта на всички млѣкопитаещи, птици, насѣкоми и т. н. И тѣ се сърдятъ, обиждатъ се, флиртуватъ. Любовь, която почива на материални интереси, е търговска сдѣлка. Така обичатъ всички търговци. Истинската любовь не се изразява нито съ усмивки, нито съ сладки думи. Тя нѣма материаленъ характеръ. Любовьта внася животъ и сила въ човѣка. Единъ погледъ на любовьта е въ състояние да дигне болния отъ одъра, а умрѣлия да възкреси. Когато отиде при гроба на Лазара, Христосъ дигна очитѣ си нагоре, отправи своя любовенъ погледъ първо къмъ Бога, а после къмъ Лазара, и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Като чу гласа на Христа, Лазаръ веднага излѣзе отъ гроба. Само онзи може да възкресява, който обича и когото обичатъ. Нѣма ли любовь въ себе си, човѣкъ нищо не може да направи. Който люби, само той може да върне падналия човѣкъ отъ лошия пѫть и да го напѫти къмъ Бога. Кой не би желалъ да получи любовния погледъ на такъвъ човѣкъ?

И тъй, погледътъ на любовьта е изразъ на Божественото начало въ човѣка, което не се мѣни, нито промѣня. Каквото да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли нѣкой каль върху него, то лесно се измива. Върху него не може да се задържи нищо нечисто. Нѣма сила въ свѣта, която е въ състояние да опетни Божественото въ човѣка.

Т. м.

*

41. Лекция отъ Учителя, държана на

29 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...