Jump to content

1929_04_17 Трудни задачи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Трудни задачи.

Размишление върху силата на доброто

Сега ще прочета 4 гл. отъ книгата на пророкъ Данаила. За следния пѫть всѣки самъ да прочете тази глава и да си извади кратки бележки отъ нея. Въ тази глава царь Навуходоносоръ се обръща къмъ всички народи, племена и езици, които обитаватъ земята, съ следнитѣ думи: „Миръ да се умножи на васъ!“. Това е било обръщението на единъ езически царь къмъ своя народъ. Какъ се обръщатъ съвременнитѣ царе въ манифеститѣ си къмъ своя народъ?

Сегашнитѣ хора лесно разрешаватъ задачитѣ си. Като се намѣрятъ предъ нѣкакво затруднение, тѣ се чудятъ, отде имъ е дошло това затруднение, когато сѫ толкова добри и кротки. Че нѣкой човѣкъ е добъръ или кротъкъ, това още не разрешава задачитѣ на живота. Ти си добъръ човѣкъ, но гърнето е счупено. — Азъ не съмъ го счупилъ. — Намѣри тогава виновника. — Нѣма го, избѣгалъ е нѣкѫде. — Ако виновникътъ е избѣгалъ, ще хванатъ онзи, когото намѣрятъ въ кѫщата. Той е добъръ човѣкъ, затова трѣбва да направи ново гърне на мѣстото на счупеното.

Сега, като на учени хора, ще ви дамъ следната задача. Представете си, че нѣкой ви подари единъ автомобилъ, който се движи съ бързина сто хиляди километра въ минута. При това, дадена ви е задача, съ този автомобилъ да пропѫтувате цѣлата земя, съ право да спрете само на десеть станции по петь секунди. Направете изчисление, за колко време ще обиколите земята съ този автомобилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За онзи, който не разбира законитѣ на движението, не е възможно съ автомобилъ да пропѫтува земята. Обаче, за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човѣкъ разполага не само съ външни, но и съ вѫтрешни срѣдства, чрезъ които може да пропѫтува не само земята, но и цѣлата слънчева система. Това може да постигне човѣкъ съ автомобила на своя умъ — съ мисъльта си. Наистина, съ мисъльта си човѣкъ може да се движи съ бързина, по-голѣма отъ тази на свѣтлината. Направете изчисление, да видите, за колко време свѣтлината може да пропѫтува цѣлата слънчева система. Следъ това направете изчисление, за колко време човѣшката мисъль може да пропѫтува сѫщия пѫть. Като имате тѣзи данни, направете сравнение между тѣхъ, да видите, каква е разликата въ бързината на автомобила, на свѣтлината и на човѣшката мисъль.

Въ древностьта, въ царството на Соломонъ-Ра, сѫществувалъ законъ, споредъ който, всѣки престѫпникъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ тъмниченъ затворъ, а на краката му туряли златна верига, тежка десеть килограма. По това време желѣзото не било известно, затова си служили съ злато. Царьтъ самъ подписвалъ всички присѫди, като давалъ възможность на поданицитѣ си въ известенъ срокъ да представятъ нѣкакви мотиви за оправдаване на престѫпника. Първиятъ човѣкъ въ царството на Соломонъ-Ра, върху когото трѣбвало да се приложи присѫдата, билъ единъ отъ виднитѣ философи по това време. Обвинението му се заключавало въ това, че въ едно отъ своитѣ съчинения той написалъ името Божие съ проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могълъ да се оправдае, като каже, че погрѣшката е въ печатането. Обаче, по това време печатници не сѫществували, вследствие на което погрѣшката била негова. Като писалъ съчинението си, по незнание, вмѣсто съ главна буква, той написалъ името Божие съ проста буква. Поданицитѣ на царя чули за издадената присѫда къмъ тѣхния любимъ философъ и започнали да търсятъ начинъ да го освободятъ. По това време за всѣки престѫпникъ правили специална верига. Следователно, и за философа трѣбвало да направятъ специална. Неговитѣ приятели се изредили при майстора, който правилъ златнитѣ вериги, да го молятъ да се откаже, да прави верига за философа. Майсторътъ не могълъ да задоволи молбата имъ понеже му било заповѣдано отъ царя да прави златни вериги. Като не могли да успѣятъ тукъ, тѣ се обърнали съ молба къмъ единъ отъ ученицитѣ на философа, да се откаже да заключи веригата на философа. Споредъ тогавашния законъ, винаги избирали нѣкой гражданинъ, който да заключи веригата на престѫпника. Тази тежка участь се паднала на единъ отъ добритѣ ученици на философа. Той мислилъ дълго време, какъвъ предлогъ да намѣри, да не изпълни царската заповѣдь. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види, колко тежи. Голѣма била радостьта му, като видѣлъ, че веригата тежи десеть грама повече отъ опредѣленото тегло. По законъ, тя трѣбвало да тежи точно десеть килограма, нито грамъ повече или по-малко. По този начинъ ученикътъ освободилъ учителя си отъ затвора.

Съвременнитѣ хора и до днесъ търсятъ начинъ да се освободятъ отъ затвора. Тѣ трѣбва да се сѣтятъ, да претеглятъ веригата, която турятъ на краката имъ. Ако се укаже единъ грамъ по-тежка отъ опредѣленото тегло, ще бѫдатъ свободни. Какво ще правятъ, обаче, ако теглото на веригата излѣзе точно толкова, колкото е опредѣлено? Тѣ ще се намѣрятъ предъ нова задача за разрешаване.

Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешнитѣ ви прояви иматъ отношение къмъ миналото ви, отъ една страна, и къмъ бѫдещето — отъ друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му къмъ хората не сѫ нищо друго, освенъ връзки на миналото му. Едни отъ връзкитѣ му сѫ силни, а други — слаби. Обаче, това зависи отъ будностьта на човѣшкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова по-здрави сѫ връзкитѣ му съ хората. Колкото по-слаби сѫ връзкитѣ му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на вѫже, лесно можете да опредѣлите силата му. За да бѫде силно, здраво, вѫжето трѣбва да бѫде направено отъ здрави конци и много на брой. Колко конци трѣбва да влизатъ въ едно вѫже? При това, концитѣ трѣбва да бѫдатъ равни, т. е. еднакво дебели и дълги.

Какво се разбира подъ думата равенство? Въ обикновения животъ, подъ думата равни величини, разбираме величини, които съдържатъ поне еднакво количество енергии. Въ висшата математика, обаче, т. е. въ живата математика функциитѣ на малката частица могатъ да бѫдатъ равни на функциитѣ на цѣлото. При равенството на такива величини е отъ значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. Въ този смисълъ, малката величина е равна на голѣмата, зашото, ако тя не извърши работата си, както трѣбва, голѣмата величина, т. е. цѣлото ще прекрати своята дейность.

Сега ще напиша отношенията 1:2 и 2:4, като задачи за решаване. Числото три означава законъ на растене. Числото четири означава разпредѣляне на материалитѣ въ природата на четири категории. За да има здраво тѣло, човѣкъ трѣбва да разбира отношенията на числата отъ 1—4. Единицата пъкъ дава право на човѣка да живѣе на земята и да има отношения къмъ всички живи сѫщества. Числото две е законъ на противоречие, на контрасти въ живота. Нѣкога човѣчеството е живѣло въ числото едно, което представя северното полушарие. Сега животътъ на цѣлото човѣчество се пренесълъ въ числото две, т. е. въ южното полушарие. Това показва, че твърдостьта трѣбва да се превърне въ мекота, т. е. отъ единицата да мине къмъ двойката. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношенията на числата 1:3, 2:3 и т. н.

Мнозина мислятъ, че като сѫ свършили университетъ, знаятъ много нѣща и нѣма какво повече да учатъ. Достатъчно е само да отворятъ книгата на живота, да видятъ, колко задачи имъ предстои да решаватъ. Въ невидимия свѣтъ и децата решаватъ тия задачи, но на земята и най-голѣмитѣ философи и мѫдреци се затрудняватъ отъ тѣхъ. Много работа се иска отъ човѣка, докато реши задачитѣ на живота си. Запримѣръ, какъ бихте решили задачата, да влѣзете въ една гостилница, да не искате да ядете и да излѣзете навънъ? Гостилничарьтъ ще ви сѫди за това, че влизате въ гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си излизате. Гостилничарьтъ ще се обиди отъ постѫпката ви и може да ви даде подъ сѫдъ. Той е свършилъ специално по готварство, задоволявалъ е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осмѣлявате да не ядете и напущате гостилницата му. Споредъ мене, разрешението на тази задача седи въ следното: щомъ не сте готови да ядете отъ яденето, което гостилничарьтъ ви предлага, не трѣбва да влизате въ гостилницата му.

Следователно, човѣкъ не трѣбва да отива на мѣста, за които не е готовъ. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да постѫпва. Когато рисува, художникътъ трѣбва да поставя всѣка линия на мѣстото й. Когато пише, поетътъ трѣбва да туря всѣка дума на нейното мѣсто. Въ царството на Соломонъ-Ра, всѣки художникъ, поетъ, философъ или музикантъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ затворъ даже за една малка погрѣшка въ работата си. Така постѫпва и природата. Тя наказва човѣка за малкитѣ прегрѣшения повече, отколкото за голѣмитѣ. Природата си служи съ малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това съ цель, да ги предпази отъ голѣми страдания, отъ голѣми злини. Защо Навуходоносоръ се обръща съ думитѣ „миръ къмъ всички племена и народи“? — Защото е опиталъ голѣмото зло. Като миналъ презъ тази опитность, той придобилъ голѣмо смирение и научилъ, какъ трѣбва да живѣе. Искате ли да избѣгнете опитностьта на Навуходоносора, издайте манифестъ къмъ всички клетки на тѣлото си, поданици на вашата държава, за миръ и съгласие помежду имъ. Мислете върху думитѣ: „Миръ да се умножи на васъ!“.

Красиво нѣщо е да мисли човѣкъ върху въпроса, какъ да живѣе правилно и на всѣко време да знае, какво да прави. Човѣкъ започва да остарява, когато се убеди, че нѣма какво да прави и нѣма защо да живѣе. Чудно нѣщо! Малкото дете знае, че трѣбва да иска отъ майка си да суче. Като израсне, то знае да играе на камъчета, съ пѣсъкъ и т. н. Юношата знае да играе на хорото. Младиятъ момъкъ знае, че трѣбва да се ожени. Бащата знае, какво трѣбва да прави за своя домъ. Щомъ дойде до предѣлна възрасть, човѣкъ казва: Не зная, какво трѣбва да правя. Умътъ ми не стига вече. Такъвъ виденъ философъ бѣхъ, толкова трудни задачи решавахъ, но какво стана съ мене, че не мога да решавамъ и най-простата задача? Не мога повече да нося това безчестие. — Какво става най-после съ този философъ? — Умира. Следователно, дойде ли до положение да не може да решава задачитѣ си, човѣкъ умира.

Т. м.

35. Лекция отъ Учителя, държана на

17 априлъ, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...