Jump to content

1929_01_09 Законъ за възможности – законъ опуленсъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАКОНЪ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИ -

— ЗАКОНЪ ОПУЛЕНСЪ

Размишление върху милосърдието.

Кое число сме днесъ?—Девети януарий. — Каква часть отъ годината представя числото деветь?

Срѣщате единъ търговецъ, който купува стока, пълни дюкяна си. По цѣли дни той тича отъ единъ пазаръ на другъ, да купува, стока. Сърдцето му трепти, свива се, да купи, колкото се може повече стока. Като напълни дюкяна си, сърдцето му пакъ трепти, но сега има друго желание, часъ по-скоро да продаде стоката си, да изпразни дюкяна си. Какъ можете да си обясните тия противоположни състояния на търговеца? Не е ли това противоречие? Днесъ го виждате, какъ пълни дюкяна си, следъ известно време се стреми да го изпразни, да продаде всичко.

Този процесъ се извършва и въ природата. Най-голѣмиятъ търговецъ въ свѣта е сърдцето: ту се пълни, ту се празни. Когато работитѣ на този търговецъ вървятъ добре, всички го почитатъ, но забъркатъ ли се работитѣ му, той се обявява въ фалиментъ. При това положение всички негови клиенти го изоставятъ. Движението на сърдцето показва, че въ природата съществува ритмусъ. Презъ време на движението въ сърдцето първо се явява едно течение, което отговаря на възприемане. Когато възприемането стигне най-високата си точка, въ сърдцето се явява течение, противоположно на първото — изпразване. Това съ тъй нареченитѣ процеси на възлизаме и на слизане. Сърдцето на сегашния човѣкъ не е дошло още до своето усъвършенствуване, още има да се развива. Ако разгледате сърдцето на мѫжа и на жената, ще видите, че тѣ се различаватъ по строежъ, по кръвь, по нерви, по пулсъ и т. н. Наблюдавано е, че между процеситѣ, които се извършватъ въ сърдцето на мѫжа и въ това на жената, става пълна обмѣна: когато сърдцето на мѫжа се пълни, сърдцето на жената се празни. Обратно: когато сърдцето на жената се пълни, сърдцето на мѫжа се празни. Невъзможно е въ единъ и същъ моментъ две сърдца да се пълнятъ или празнятъ. Сърдцата на мѫжа и на жената образуватъ елипса. Въ този смисълъ, дветѣ сърдца образуватъ човѣка.

И тъй, що е човѣкътъ?— Човѣкъ представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърдца. Въ природата тия полюси се поляризиратъ, а отъ време на време смѣнятъ мѣстата си. Да се мѣсти единъ центъръ, това значи, да се проявява. Мнозина говорятъ за природнитѣ закони, но не ги разбиратъ. Не само обикновенитѣ хора, но даже и учени, капацитети въ науката, не разбиратъ, какво въ сѫщность представя единъ природенъ законъ. Всѣки природенъ законъ подразбира извършване на единъ процесъ въ две противоположни посоки, докато се образува крѫгъ. Запримѣръ, сѫдбата, сѫденето е природенъ законъ. Когато сѫдятъ нѣкого, започва единъ процесъ, който върви въ две противоположни посоки, въ лѣва и въ дѣсна. Отдѣсно е мѫжътъ, а отлѣво — жената. Това показва, че когато отсѫжда едно дѣло, природата никога не сѫди само единъ човѣкъ. Едновременно тя сѫди и мѫжа, и жената въ човѣка. Всѣкога дѣлото се свършва въ полза на жената: мѫжътъ се осѫжда, а жената се оправдава. За всѣко нѣщо е виновенъ мѫжътъ. Отъ хиляди години насамъ мѫжътъ се мѫчи да осѫди жената, но не успѣва. Правото е на страната на жената. — Защо? — Защото мѫжътъ никога не е страдалъ. Какво нѣщо е страдание, той не знае. Мѫжътъ мисли, че като воюва, като го раняватъ, като гладува, той страда.—Не, това още не е страдание. Ако става въпросъ за страдание, само жената знае, какво нѣщо е страданието.

Сега, като говоря за мѫжа и за жената, азъ ги разглеждамъ като принципи въ живота. Мѫжътъ представя грубия принципъ въ живота, отъ който произлиза злото. Жената представя мекия принципъ, отъ който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа иматъ една и сѫща основа. Рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувствува и действува по своя инициатива, той е далъ пѫть на злото въ себе си, т. е. на грубия принципъ въ природата. Докато мисли, че е независимъ, че нѣма подобенъ на него, човѣкъ е на кривъ пѫть. Човѣкъ е свободенъ и може да се прояви дотолкова, доколкото е далъ пѫть на Божественото начало въ себе си. Вънъ отъ Божественото той не е свободенъ. Това се отнася до мѫжкия принципъ въ човѣка, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично въ каква външна форма се проявява, като мѫжъ, или като жена.

Двама души тръгватъ отъ единъ общъ пунктъ. До известно мѣсто вървятъ заедно. После тѣ се натъкватъ на единъ кръстопѫть. Единиятъ настоява да вървятъ налѣво, другиятъ — надѣсно. Всѣки иска да се прояви, неговата дума да се чуе. Като не дойдатъ до никакво споразумение, единиятъ тръгва надѣсно, другиятъ — налѣво. Следъ известно време тѣ се срѣщатъ, поздравяватъ се и пакъ тръгватъ заедно. Възможно е единиятъ отъ тѣхъ да закъснѣе малко въ пѫтя си. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си; колко време е било нужно за реализирането имъ, не е важно. Такова е отношението между двата принципа въ природата, които излизатъ отъ общъ центъръ, но впоследствие се раздѣлятъ, поляризиратъ се. Всѣки принципъ трѣбва да реализира желанията си, като се движи по свой пѫть и работи съ свои специфични методи. Въ пѫтя на движението си, човѣкъ образува и прави, и криви линии. По-леко е да се движи човѣкъ по прави линии, отколкото по криви. Кривитѣ линии подразбиратъ сложно движение. Обаче, не мислете, че всѣкога движението по права линия е свързано съ доброто, а движението по крива линия е свързано съ злото. Има прави линии на доброто, но има и прави линии на злото. Има криви линии на доброто, има и криви линии на злото.

Злото и доброто сѫ относителни величини. Това, което е зло за едного, за другиго е добро. Обратно: това, което е добро за едного, за другиго е зло. Запримѣръ, ако отидете на гости въ дома на нѣкой земедѣлецъ, той веднага ще заповѣда да за- колятъ за васъ едно агънце и да го опекатъ. Цѣлото семейство е доволно, че сте ги посетили, и всички се нареждатъ около трапезата, ядатъ, смѣятъ се. Тѣ мислятъ, че сѫ направили добро, като сѫ заклали едно агънце, за да ви укажатъ по-голѣмо внимание. Въ сѫщность, клането на животнитѣ е пре- стѫпление. Отъ гледището на животнитѣ това е зло. Какво по-голѣмо зло можете да причините на едно животно отъ това, да отнемете живота му? Въ живота на човѣка има такива желания, които, ако се реализиратъ, причиняватъ единъ родъ страдания; ако не се реализиратъ, причиняватъ другъ родъ страдания. Обаче, има и такива желания, които и като се реализиратъ, и като не се реализиратъ, причиняватъ радость. Има радости въ живота на човѣка, които носятъ следъ себе си скръбь; има и такива скърби, които носятъ следъ себе си радость.

Мнозина очакватъ радоститѣ въ живота имъ да следватъ една подиръ друга. За физическия свѣтъ, обаче, това е невъзможно. Само въ Божествения свѣтъ, който включва всичко въ себе си, радоститѣ могатъ да бѫдатъ непреривни. Въ човѣшкия животъ скърбитѣ и радоститѣ се намиратъ въ отнешение 2:1; на две скърби, една радость; на две злини една добрина. Радостьта е по-интенсивна отъ скръбьта, затова на две скърби се пада една радость. Колкото повече човѣкъ напредва въ духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбитѣ и радоститѣ е обратно. На една скръбь се падатъ две радости: 1 :2. Духовниятъ човѣкъ и като страда, пакъ се радва. Такова е било състоянието на мѫченицитѣ въ времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето вѣрую. Понеже разбирали смисъла на страданията, тѣ се радвали, че били удостоени да страдатъ за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мѫчи, роптае, недоволенъ е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновенъ човѣкъ или духовенъ, проследете, на колко страдания, колко радости ви се даватъ. Ако на две страдания имате една радость, вие сте обикновенъ човѣкъ. Ако на едно страдание ви се падатъ две радости, вие сте отъ напредналитѣ ученици. Човѣкъ трѣбва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си. Въ духовния свѣтъ, между многото радости е допуснато едно страдание, като единъ необходими дисонанси. Както въ музиката е необходимъ поне единъ дисонансъ, така и въ духовния животъ е нужно едно страдание..

Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че въ Битието сѫществува единъ великъ законъ, нареченъ опуленсъ — законъ за възможности. Окултиститѣ го наричатъ законъ на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученость и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болести. Въ кое отъ тия положения ще се намѣри човѣкъ, това е строго опредѣлено — — зависи отъ работата, отъ усилията на човѣка. Срѣщате единъ търговецъ, който ви се оплаква, че дюкянътъ му е пълен съ стока, добре нареденъ, но нѣма клиенти, никой не влиза да пазарува. Като гледа, колко добре работятъ съседитѣ му, той се чуди, коя е причината на това. Много просто—другитѣ търговци сѫ работили, затова днесъ жънатъ последствията на своята работа и трудъ. Гледате две съседни ниви. На едната нива житото е израсло високо, класоветѣ му сѫ едри, пълни. Другата нива е обрасла съ бодили, тукъ-тамъ стърчатъ по нѣколко класа жито. Коя е причината за двата различни резултата? — Първиятъ земедѣлецъ е разорали два-три пѫти нивата си и следъ това я засѣлъ съ добро семе. Вториятъ земедѣлецъ я разоралъ само единъ пѫть и небрежно хвърлилъ семето. Първиятъ земедѣлецъ е работилъ на нивата и вѣрвалъ въ добрия резултатъ. Вториятъ хвърлилъ житото и не се интересувалъ отъ резултата. Следователно, ако търговецътъ, на когото работата не върви, вложи вѣра, че ще дойдатъ клиенти, че работата му ще напредне, наистина положението му ще се подобри: днесъ ще дойде единъ клиентъ, утре двама докато единъ день той се види обиколени съ много клиенти. Стоката му ще се търси, както на съ- седитѣ. Като вѣрва и мисли добро, човѣкъ постепенно привлича доброто на своя страна.

Като ученици, вие трѣбва да прилагате вѣрата въ живота си, за да постигнете своитѣ желания. Какви сѫ желанията на ученика? Ученикътъ има желание да придобие знания, да бѫде талантливи, да бѫде здрави, за да се прояви. Да се прояви човѣкъ, това е естествено желание, но важно е въ каква посока ще се прояви. За да се проявятъ умътъ, сърдцето и волята на човѣка, правилно нужно е тѣ да бѫдатъ добре развити. Това не се постига изведнъжъ. Камъкъ по камъкъ трѣбва да слага човѣкъ въ своя умъ и своето сърдце, за да може единъ день да изгради нѣщо цѣлостно. За да се образува една капка вода, милиони частици водородъ и кислородъ трѣбва да се съединятъ. Други милиони частици сѫ работили, за да образуватъ втора капка вода. И така, капка следъ капка, тѣ се събиратъ, за да образуватъ рѣки, морета и океани. Така се групиратъ мислитѣ една съ друга, за да образуватъ една мисъль - форма, видима или осезаема отъ всички.

Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, за да се ползува разумно отъ условията на живота. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че могатъ да постигнатъ всичко по магически начинъ, като Мойсея. Наистина, Мойсей махна съ тояжката и постигна нѣщо, но той имаше знания. Мойсей бѣше изучавалъ великата окултна школа въ Египетъ, той бѣше посветенъ. Той трѣбваше да се роди евреинъ, да бѫде хвърленъ въ водата, дето дъщерята на фараона да го види и възлюби Мойсей не бѣше обикновено дете. И като малко дете, турено въ кошница, той бѣше съ отворени очи. Царската дъщеря го възлюби и пожела да го вземе за свое дете. Това съчетание на условията бѣше предвидено отъ невидимия свѣтъ, за да може Мойсей да отиде въ Египетъ, да се учи въ Школата на Всемирното Бѣло Братство, която по това време се намираше тамъ. Мойсей обичаше своя народъ и, като гледаше несправедливото отнасяне на египтянитѣ къмъ евреитѣ, чувството на справедливость силно говорѣше въ него. При една разправия между евреинъ и египтянинъ, на която Мойсей бѣше зритель, въ него възникна силно негодуване къмъ египтянина, като виновникъ на разправията, и той се нахвърли върху него и го уби. Следъ това той зарови тѣлото му въ пѣсъка и се скри като мислѣше, че никой не го е видѣлъ. На другия день двама евреи се разправяли помежду си. Мойсей пожелалъ да ги примири, но единъ отъ тѣхъ му казалъ: Да не мислишъ, че и мене можешъ да убиешъ и заровишъ въ пѣсъка, както направи вчера съ египтянина? Тогава Мойсей се уплашилъ и избѣгалъ въ пустинята, дето прекаралъ цѣли 40 години, като овчарь.

Какво представя пустинята? — Животъ на чистота. Въ пустинята човѣкъ може да научи чистотата и после да влѣзе между хората да имъ помага. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овцетѣ, да изучава живота на овчаритѣ, за да стане истински ученикъ и да бѫде изпратенъ въ Египетъ, да освободи евреитѣ отъ робството, въ което се намираха. Следователно, който иска да стане ученикъ, той трѣбва предварително да е миналъ презъ овчарството, да е пасълъ овце, да е носѣлъ овчарска тояга. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има дълбоки разбирания за нѣщата. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овце въ пустинята, да съзерцава, да размишлява, за да го изпрати Богъ въ Египетъ, да освободи своя народъ отъ египетското робство. Въ първия моментъ Мойсей се отказа да изпълни мисията си, понеже заекваше. Богъ му каза, че ще изпрати при него брата му Арона за помощникъ. Кога човѣкъ заеква? — Когато нѣщо не му достига. Мойсей разбираше външната, механическата страна на живота много добре, но трѣбваше още много да мисли, докато дойде до онази дълбока мисъль, да разбира вътрешния смисълъ на живота. Да разбира човѣкъ само външната страна на нѣщата, това е ин- дивидуалниятъ животъ. Законитѣ на Мойсея говорятъ, именно, за външно разбиране на живота. Тѣ бѣха много строги. Ако тѣзи закони се прилагатъ днесъ, човѣчеството не би ги издържало. Всѣки моментъ хората щѣха да се намиратъ подъ тѣхната отговорность.

Мойсеевиятъ законъ е сѫществувалъ на времето си, но и до днесъ още се прилага между хората. По външенъ или вжтрешенъ пѫть, той всѣкога се налага. Когато човѣкъ наруши единъ отъ великитѣ Божии закони, Мойсеевиятъ законъ се прилага върху него въ видъ на нещастие, страдание, болесть, смърть и т. н. — Нали човѣкъ е свободенъ да се прояви, както иска?—Човѣкъ е свободенъ само въ любовьта. Вънъ отъ любовьта, той нѣма никаква свобода. Любовьта прави човѣка свободенъ, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Мойсеевиятъ законъ е строгъ. Той е чукътъ на скулптора, който удря върху камъка, да извае нѣщо отъ него. Ако удря, безъ да извае нѣщо добро, чукътъ е безпредметенъ. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукътъ е на мѣстото си. Често хората изпадатъ въ една обща грѣшка, а именно, всѣки си мисли, че като него другъ нѣма. Това се отнася само за Бога, за Цѣлото. Като Бога нѣма другъ въ свѣта, но като частитѣ има много. Много сѫ частитѣ въ свѣта, но и тѣ иматъ нѣщо, по което си приличатъ. Много търговци има въ свѣта, и всички иматъ строго опредѣлена цель: да купуватъ стока и да я продаватъ.

Сега, щомъ сте дошли на земята, вие ще изучавате закона опуленсъ, да видите, че човѣкъ минава презъ дветѣ възможности на живота; той ще страда и ще се радва. Които не разбиратъ този законъ, търсятъ животъ безъ страдания, или поне страданията да се разрешаватъ сами по себе си, безъ никаква работа. — Не, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, разумно да се справя съ страданията и мѫчнотиитѣ си. Само високодуховниятъ човѣкъ може да мине сравнително лекъ животъ, защото знае, какъ да решава задачитѣ си. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, ще мине презъ всички перипетии, презъ които семето минава: ще изникне, ще цъвне, ще завърже плодъ и ще узрѣе. Това сѫ процеси, които създаватъ редъ противоречия въ човѣка, но той неизбѣжно трѣбва да ги реши. Правата мисъль разрешава правилно задачитѣ на човѣка. Лесно е да каже човѣкъ за себе си, че постѫпкитѣ му сѫ прави, но той трѣбва да знае, какъ неговитѣ постѫпки се отразяватъ и върху ближнитѣ му, а не само върху него. Ако постѫпката на единъ ученикъ е добра, тя първо трѣбва да срещне удобряването на учителя, а после и на съученицитѣ му. Не я ли удобри, учительтъ има право да изпѫди ученика вънъ отъ класа. Ама постѫпката на учителя била груба. Това е въпросъ на разбиране. Ако учительтъ е силенъ, той ще изпѫди ученика навънъ, ще му даде добъръ урокъ. Ако е слабъ, той ще започне да му говори, да обяснява, защо постѫпката му не е добра. Има ли нѣщо лошо въ изпѫждането на ученика вънъ отъ класа? По отношение на този ученикъ, учительтъ е силна, буйна рѣка, която всичко завлича. За да не го завлѣче, тя го изпѫжда навънъ. Като знае това, ученикътъ трѣбва да бжде послушенъ, да не излиза срещу силнитѣ течения и движения въ природата. Трѣбва ли човѣкъ да се постави срещу движението на земята? За да не го завлѣче земята, човѣкъ трѣбва да стои на километри далечъ отъ нея.

И тъй, когато дойде до положение да изправя своя характеръ, или нѣкои свои погрѣшки, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно безпощаденъ. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на небето, тамъ ще изправятъ погрѣшкитѣ си. Това значи, да мисли човѣкъ, че като стане професоръ, тогава ще изправи погрѣшкитѣ си.—Не, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си, докато е въ училището, докато се учи. Мнозина се отказватъ отъ изправяне на погрѣшкитѣ си, понеже и безъ това животътъ имъ билъ пъленъ съ безпокойства и страдания. Наистина, човѣкъ има страдания, но той има и радости. Като хвърля мрежата въ водата, рибарьтъ размжтва водата, но съ това заедно и риба лови. Ако водата не се размжти отъ мрежата, никаква риба не може да се улови. Помнете: каквото изпитание и да ви дойде, не бързайте да се произнасяте върху него, не роптайте противъ Бога. Който се е опиталъ да каже празна дума по адресъ на Бога, той всѣкога се е намиралъ вънъ. — Кѫде вънъ? — Вънъ отъ Школата, вънъ отъ живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човѣкъ трѣбва да знае, какво и какъ да говори. Че нѣкой страдалъ, че падналъ на пѫтя и се окалялъ, това не влиза въ смѣтката на разумния свѣтъ. — Ама достойнството си изгубихъ. — Христосъ не изгуби ли достойнството си, когато цѣлъ легионъ римски войници се поругаха съ Него? При това, Той не бѣше обикновенъ човѣкъ, но Синъ Божий, дошълъ на земята да спаси човѣчеството. Невидимиятъ свѣтъ не можа ли да помогне на Христа? Друга бѣше задачата на Христа. Той трѣбваше да понесе тия страдания, за да прокара пѫть къмъ Божествения свѣтъ. Съ всѣки ударъ, който идѣше отъ камшицитѣ на римскитѣ войници, Христосъ правѣше връзка съ разумния свѣтъ. Всѣки ударъ служеше на Христа за пѫть, по който Божествената енергия течеше къмъ Него.

Следователно, когато иска да възпитава хората, Богъ първо имъ взима ума, и тѣ започватъ да се биятъ едни други. Щомъ се биятъ помежду си, то е все едно, че възставатъ противъ Бога. Щомъ възстанатъ противъ Бога, тѣ получаватъ бой на общо основание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, простъ или ученъ, който, като е влѣзълъ въ борба съ силния, да не е платилъ. Казано е въ Писанието: „Не води борба съ силния“. — Защо? — Защото Божиитѣ закони сѫ всѣкога справедливи. Още преди създаването на вселената, Богъ е предвидилъ всичко. Той е опре- дѣлилъ, кои души, кога трѣбва да се радватъ и кога — да страдатъ, кои да падатъ и кои да се подигатъ. Всичко, което става въ свѣта, е допуснато да стане, съ цель човѣшката душа да се подигне. — Не може ли свѣтътъ да бѫде създаденъ по другъ начинъ? — Тъй както днесъ е създаденъ свѣтътъ, ло-добъръ начинъ отъ този не може да се намѣри. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. Както добриятъ ученикъ пита учителя си за всичко и слуша неговия съветъ, така трѣбва да постѫпва и човѣкъ по отношение на Бога. Той трѣбва да се допитва до Бога и да слуша Неговитѣ съвети. Не се ли допитва човѣкъ до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намѣри вънъ. И жената ще бѫде изпѫдена навънъ, както и мѫжътъ.

Като казвамъ, че правото е всѣкога на страната на жената, азъ имамъ предъ видъ принципа на любовьта, мекия принципъ въ всѣки човѣкъ. Любовьта никога не може да грѣши и не може да бѫде сѫдена. Човѣшката мѫдрость, обаче, резултатъ на човѣшкия умъ, всѣкога има условия да грѣши. Щомъ грѣши, човѣкъ ще бѫде изпѫденъ навънъ, да изпита лошитѣ условия на живота: студъ, мракъ, лишения. Който се подава на съветитѣ на човѣшкия умъ, безъ да се допитва до Божественото въ себе си, той има условия да грѣши. Значи, всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство въ човѣка все ще иматъ нѣкакво външно отражение върху него. Когато иска да смири нѣкого, Богъ му дава известенъ физически недостатъкъ, като противоречие въ живота му, чрезъ което да расте и да се подига. Мойсей разполагаше съ голѣма сила. Той направи десеть голѣми чудеса, но като ставаше въпросъ за говорене, тамъ отстъпваше. И тогава той трѣбваше да се обръща къмъ брата си Арона, човѣкъ красноречивъ. Мойсей представя Божественото въ човѣка, а Аронъ — човѣшкото. Мойсей възприемаше направо отъ Божествения свѣтъ, а Аронъ предаваше. Така съединени, тѣ представяха по-голѣма сила, отколкото всѣки единъ поотдѣлно.

Законътъ опуленсъ — законъ за въз- можноститѣ, за благоприятнитѣ условия, показва, че човѣкъ е въ сила да се справи съ всички свои състояния. Защо е станало нѣщо така, а не иначе, не питайте. Скъса ли се една струна на цигулката, турете нова. Паднете нѣкъде и навехнете крака си. Превържете крака си и вървете напредъ. Кажатъ ви една обидна дума, турете я настрана и я забравете. Ако кажете на нѣкого една обидна дума, турете обидната дума настрана и изправете погрѣшката си. Дойде ли въпросъ за постъпкитѣ ви, не чакайте хората да се произнасятъ за тѣхъ, дали съ прави или не. Сами преценявайте постъпкитѣ си и като намѣрите, че една постъпка не е права, веднага я изправете. Съвременнитѣ хора съ дошли до положение сами да се изправятъ. Въ това отношение вие трѣбва да бъдете художници, всѣки моментъ да работите въ себе си, да изправяте кривитѣ чърти на вашия характеръ. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате подъ постояненъ вѫтрешенъ гнетъ и ще се чудите, какво сте очаквали, а какво е излѣзло. Какво може да очаква човѣкъ? Като се роди на зе- мята, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Колкото години му сж опредѣлени да живѣе, той трѣбва разумно да ги използува. Не живѣе ли добре, човѣкъ неусѣтно ще се намѣри предъ смъртьта и ще съжалява, че нищо не е разбралъ отъ живота. Който е живѣлъ добре, той не съжалява, че заминава за другия свѣтъ. За него смъртьта е промѣна, презъ която всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Който се е родилъ, той трѣбва да знае, че ще умре. Раждането и смъртьта сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Който не иска да умира, той не трѣбва да се ражда.—Кога умрѣ Адамъ? — — Когато роди Ева,—Кога умрѣ Ева?—Когато роди Каина, своя престѫпенъ синъ. Ева живѣ и следъ това, но както раждането на Ева подготви смъртьта на Адама, така и раждането на Каина подготви смъртьта на Ева.

Следователно, въ всѣки човѣкъ има такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговата смърть. Сѫщевременно, въ него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговото раждане. Първитѣ водятъ въ кривъ пѫть, а вторитѣ —въ Божествения пѫть. Ако човѣкъ приложи закона на вѣрата въ живота си, той ще образува само единъ центъръ въ себе си, ще познае Бога и ще Го постави на Неговото мѣсто. Това значи, да придобие човѣкъ Вѣчния животъ. Христосъ казва:. Това е Животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.

Успѣхътъ, знанието, придобивкитѣ на човѣка въ живота зависятъ отъ вътрешната му връзка съ Бога. Щомъ има тази връзка въ себе си, човѣкъ трѣбва да знае програмата си за всѣки день и да я изпълнява. Не знае ли човѣкъ програмата си на деня, това показва, че връзката му съ Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човѣка седи въ тази връзка. Щомъ връзката е прекъсната, човѣкъ е слабъ. Тази е причината, поради която хората се съединяватъ въ общества, въ сдружения. Слушате да се говори, че хората трѣбва да се обединятъ, за да постигнатъ известна цель. Добре е да се обединяватъ хората, но злото седи въ това, че следъ като се групиратъ въ едно цѣло и постигнатъ цельта си, отново се разединяватъ. Когато силни хора се обединяватъ, тѣ образуватъ неразривно цѣло. Мѫдрецътъ, силниятъ човѣкъ е подобенъ на слънцето, което е на небето: само изгрѣва и залѣзва. Какво е мнението на астрономитѣ за слънцето и за звездитѣ, не е важно въ дадения случай, но слънцето ни говори, че човѣкъ трѣбва да бъде мѫдъръ, силенъ. Тъй щото, ако човѣкъ иска да знае, какъвъ трѣбва да бъде, нека погледне къмъ слънцето, къмъ луната и къмъ звездитѣ.

Слънцето учи човѣка постоянно да дава. Луната го учи, какъ да се пълни и празни, какъ да разбогатява и осиромашава, а звездитѣ го учатъ, какъ да задържа благословението въ себе си. Звездитѣ представятъ ученитѣ хора, капацитетитѣ въ живота. Луната представя науката, научнитѣ системи. Когато изгрѣе, луната може да покаже пѫтя на човѣка, но животъ не може да му даде. Сѫщото можемъ да кажемъ и за науката. Тя посочва пѫтя на човѣка, но животъ не му дава. Единственото нѣщо, което дава животъ на човѣка, това е слънцето. Значи, само Богъ е въ сила да ни даде животъ, да ни достави всички блага, необходими за живота.

И тъй, за да бѫдатъ отношенията на хората къмъ Бога правилни, тѣ трѣбва да разбиратъ Божия законъ така, както Мойсей го е разбиралъ, както Христосъ го е разбиралъ и както днесъ се проповѣдва. Мойсеевиятъ законъ бѣше законъ за физическия свѣтъ. Христовиятъ законъ бѣше законъ за децата. Христосъ имаше предъ видъ възпитанието иа човѣчеството, както децата се възпитават!,. Новиятъ законъ, който сега иде, има предъ видъ да научи хората да живѣятъ. Досега хората сѫ били носени на рѫце, възпитавали сѫ ги само, а днесъ вече ги учатъ. Свърши се времето на кърмачеството. Днесъ хората изучаватъ Божественото знание, отъ което зависи тѣхния бѫдещъ животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ условията, при които живѣе. Докато не разбере и приложи Божествениятъ законъ въ живота си, човѣкъ всѣкога ще се намира подъ влиянието ту на своята личность, ту на обществото, ту на свѣта.

Личностьта, обществото и свѣтътъ сѫ промѣнчиви величини, вследствие на което и резултатитѣ на тѣхната работа сѫ непостоянни. Обаче, народътъ, човѣчеството и Богъ сж постоянни величини. Народътъ, човѣчеството и Богъ работятъ, и тѣхната работа внася животъ въ човѣка. Обществото представя личностьта на народа, свѣтътъ — личностьта на човѣчеството, а човѣшката личность — личностьта на индивида. Това сѫ три преходни фази въ човѣшкия животъ. Казано е въ Писанието: „Образътъ на този свѣтъ прехожда“. Това значи, образътъ на сегашния свѣтъ, на сегашното общество и на сегашния човѣкъ прехождатъ. Никой човѣкъ не е запазилъ образа на своята личность неизмѣненъ. Човѣкъ се стреми къмъ неизмѣнното, къмъ вѣчното, било въ наука, въ изкуство, въ животъ. Мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣчни, както е вѣчно Словото на Христа. Всѣки може да бѫде подобенъ на Христа, на Бога. Казано е въ Писанието: „Бждете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Затова човѣкъ трѣбва да приложи Божествения законъ въ живота си, а не Мойсеевия. Мойсеевиятъ законъ ограничава, а Божествениятъ — освобождава.

Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ физическо, въ сърдечно и въ умствено отношение. Тѣлото, сърдцето и моъкътъ му трѣбва да бѫдатъ свободни. Когато тѣлото е свободно, органитѣ изпълняватъ правилно своитѣ функции. Когато сърдцето е свободно, чувствата се изявяватъ правилно. Когато мозъкътъ е свободенъ, мислитѣ се приематъ и предаватъ правилно. Всѣки моментъ следете мисъльта си, да видите, какви мисли ви занимаватъ: положителни или отрицателни. Въ това отношение, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде изправенъ. Той трѣбва да трансформира мислитѣ си, състоянията си, да живѣе въ положителното. Уче- никътъ трѣбва да знае, защо е боленъ, защо има неуспѣхи въ живота си.

И тъй, който иска да бѫде полезенъ на ближнитѣ си, да изпълнява волята Божия, той трѣбва да има знания. Сегашното знание не допринася много на човѣка. Не е въпросъ да обърнете човѣка къмъ Бога по външенъ, по механически начинъ. Да научите човѣка на служене на Бога, това е вашата задача. Вѣра безъ служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнение на волята Му, това осмисля живота на човѣка. Щомъ искате да изпълнявате волята Божия, вие трѣбва да се вслушвате въ Неговия гласъ, както и въ гласа на всѣко живо сѫщество, изпратено отъ Бога. И адептътъ се вслушва въ този гласъ. Ако е объркалъ пѫтя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напѫти.

Това, което говорихъ въ днешната беседа, отговаря на числото деветь — резултатъ. Наистина, всичко, което днесъ става въ свѣта, въ обществото, въ живота на личноститѣ е резултатъ, вследствие на известни сили, на известни причини, които сѫ действували въ далечното минало. По силата на закона за причини и последствия, хората казватъ, че родителитѣ сѫ виновни за постѫпкитѣ на децата си, както и децата — за постѫпкитѣ на родителитѣ си. По новия законъ, обаче, нито децата ще бѫдатъ виновни за престѫпленията на родителитѣ си, нито родителитѣ — за престѫпленията на своитѣ деца.

Сега, отъ васъ, като ученици, се изисква да имате търпение, спокойно да решавате задачитѣ и противоречията въ живота си, както Богъ, при създаването на свѣта, е ималъ великото търпение да събира микроскопически частици отъ материята, за да създаде великата вселена, която виждаме предъ насъ. Знаете ли, колко трудъ, какви усилия на милиони сжщества сѫ вложени въ създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена въ единъ день, както е писано въ Стария Заветъ, но ако отворите страницитѣ на живото Битие, тамъ ще разберете, какво представя този единъ день. Като разберете, какъ е станало създаването на земята, вие трѣбва да кажете: При това положение на нѣщата, и азъ мога да работя, както сѫ работили всички сѫщества преди мене, както работятъ тия сѫщества и днесъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона опуленсъ, споредъ който можете да подобрите условията па вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля. По този начинъ вие ще подобрите условията за развиване на вашитѣ дарби и способности. Това е една отъ красивитѣ работи въ живота на всѣки човѣкъ, както и на ученика специално.

— Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

21. Лекция отъ Учителя, държана на

9 януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...