Jump to content

1928_12_12 Разбиране на живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА.

Размишление върху веселието на Божия Духъ.

Животътъ представя условие за разбиране на любовьта. Безъ животъ любовьта е неразбрана. Любовьта произтича отъ живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовьта. Човѣкъ е достигналъ до разбиране на любовьта само чрезъ живота. Животътъ тече непреривно въ човѣка, но понѣкога това течение отслабва, а понѣкога се усилва. Когато животътъ отслабва, човѣкъ боледува. Когато животътъ се усилва, човѣкъ е здравъ и бодъръ. Здравето на човѣка е мѣрка за силата на живота, който тече презъ него. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази здравето си.

Животътъ функционира едновременно въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ Божествения. По какво се различаватъ тия три свѣта? Кога живѣе човѣкъ на физическия, кога — въ духовния и кога — въ Божествения свѣтъ? Да живѣе човѣкъ само на физическия свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвънъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе несъзнателно, като камънитѣ въ природата. Да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвѫтре. Да живѣе човѣкъ въ Божествения свѣтъ, това значи, съзнанието му да е и вънъ, и вѫтре. Божествениятъ свѣтъ включва въ себе си и физическия, и духовния. Ако не е готовъ още за духовния свѣтъ, човѣкъ изпада въ сѫщата опасность, въ каквато се намира параходътъ, когато вълнитѣ проникватъ въ него. Докато вълнитѣ го биятъ отвънъ, той е въ безопасность. Проникнатъ ли вѫтре въ него, въ скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човѣкъ проникне вѫтре въ него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живѣе и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Това сѫ два свѣта, диаметрално противоположни единъ на другъ. Докато живѣе съ съзнанието си на физическия свѣтъ само, човѣкъ трѣбва да приема нѣщата, както сѫ, безъ да се рови въ тѣхната сѫщина. — Защо боледувамъ? — За да изправишъ нѣкоя своя погрѣшка и да научишъ нѣщо. Филосфствувашъ ли много, никакъвъ отговоръ нѣма да получишъ. — Защо? — Защото не си готовъ. Може ли човѣкъ да изкара два килограма масло отъ единъ килограмъ млѣко? — Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. — Защо хората не ме обичатъ и уважаватъ? — Защото не си богатъ, нѣмашъ знание, боледувашъ и т. н. Искашъ ли да те уважаватъ и почитатъ, стани богатъ, ученъ, здравъ. На физическия свѣтъ е така. Въ духовния и въ Божествения свѣтъ, обаче, отношенията между хората сѫ други.

Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за своитѣ неуспѣхи и непостигнати желания съ отсѫстствие на време. Щомъ се е родилъ на земята и живѣе въ време и пространство, човѣкъ има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че отъ единъ килограмъ млѣко могатъ да излѣзатъ два килограма масло, т. е. въ единъ животъ обикновениятъ човѣкъ да стане светия. Реалниятъ животъ има предъ видъ постигане на близки цели. Цельта на човѣшкия животъ седи въ правилно използуване на днешнитѣ блага и условия. Утрешниятъ день има нова програма. Земедѣле- цътъ пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще впрегнешъ колата си, ще отидешъ на нивата и ще орешъ. — Докога? — Докато имашъ сили и време на разположение. За всѣки день е опредѣлено, каква работа трѣбва да свършишъ. Жената пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще работишъ въ кѫщи: ще готвишъ, ще перешъ, ще чистишъ н т. н. Колко време трѣбва да работя?—Опредѣлено е, колко време трѣбва да работишъ и какво да направишъ за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. — Какво трѣбва да правя, като стана отъ сънь? — Ще се молишъ, ще четешъ, ще работишъ въ кѫщи. Ако нѣма, какво да правишъ, ще играешъ. Играта е почивка, смѣна на състоянията.

Следователно, докато човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, съзнанието му е външно. Той има отношение повече къмъ външния свѣтъ, къмъ материалната страна на нѣщата. Тази е причината, поради която той прави погрѣшки като дете. Какво трѣбва да правите, когато детето грѣши? Ще отидете при майка му и баща му, ще имъ разправите, какво е направило детето и ще оставите тѣ да се разправятъ съ него. Ако вие се разправяте съ детето, нѣма да му въздействувате. Прилагайте този законъ и къмъ възрастнитѣ хора. Понеже тѣ сѫ деца на Бога, като направятъ нѣкаква погрѣшка, не се разправяйте съ тѣхъ, но идете при тѣхния Баща. Той ще оправи работитѣ имъ, безъ никакво влошаване. Следователно, искате ли да влѣзете въ право отношение съ физическото съзнание на тия деца, вие нищо нѣма да постигнете.

Този законъ има отношение и къмъ идейния свѣтъ. Запримѣръ, вие сте беденъ човѣкъ, имате жена, деца, но сте безъ работа. Търсите тукъ-тамъ работа, но не можете да намѣрите. Децата ви нѣматъ хлѣбъ за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т. н. Най-после, вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нѣщо отнѣкѫде, да купите хлѣбъ. Като започнете да мислите, вие се ужасявате отъ тази мисъль въ себе си и влизате въ борба съ нея. - Не, не се разправяйте съ отрицателнитѣ мисли, които минаватъ презъ васъ. Оставете ги на родителитѣ имъ, тѣ да се разправятъ съ тѣхъ. — Какво да правимъ съ глада? — Идете на лозето да копаете — Пришки ще излѣзатъ на рѫцетѣ ми. — Ще излѣзатъ, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излѣзатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце отъ работа, отколкото отъ лъжа. Това показва, че и при лъжата излизатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце. Разликата седи само въ това, че като работи, човѣкъ е доволенъ отъ себе си, а като краде и лъже, е недоволенъ.

И тъй, научете се да разграничавате идеитѣ. Всѣка идея, на която съзнанието е отвънъ, трѣбва да се отнесе къмъ съответния свѣтъ. Отношенията на нѣщата въ свѣта сѫ строго опредѣлени. Всѣко нѣщо въ свѣта има свой господарь, който го управлява. Рѣкитѣ, горитѣ, въздухътъ, свѣтлинаната, макаръ и да сѫ дадени за наше ползуване, иматъ свои господари. Какво показва това? — Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени съ много господари. Положението на слугата зависи отъ неговата разумность. Само разумностьта е въ състояние да повдигне човѣка. Щомъ си въобрази, че е нѣкаква голѣма величина, човѣкъ веднага срѣща на пѫтя си господаритѣ на водитѣ, на горитѣ, на въздуха, на свѣтлината и т. н. Какъ ще се справи съ тия господари? — Чрезъ разумностьта. Ако не си разуменъ, ще се натъкнешъ на редъ противоречия и ще кажешъ, че това не можешъ да направишъ, онова не можешъ да направишъ, не можешъ да учишъ, животътъ е безсмисленъ и т. н.— Не, така не се разсѫждава.

Какво не може човѣкъ да направи?—Не мога да се моля. — Какъ да не можешъ? Една дума не можешъ ли да кажешъ? Като ти се объркатъ работитѣ, не можешъ ли да кажешъ: Господи, бѫди милостивъ къмъ мене! Загазихъ, не мога да си помогна. Щомъ си загазилъ, ти си попадналъ въ нѣкоя рѣка. Богъ веднага ще изпрати господаря на рѣката да те извади навънъ. Силната молитва се състои отъ две-три думи. Ако си гладенъ, иди при нѣкой свой приятель и кажи: Гладенъ съмъ! Той ще те разбере и ще те нахрани. Трѣбва ли да му разправяшъ, какъ си изпадналъ до това положение? Можешъ да говоришъ много, но многото думи сѫ разказъ, или нѣкакъвъ романъ, безъ който можете да минете. Понеже хората сѫ свързани единъ съ другъ, всѣки човѣкъ е доволенъ, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при васъ дойде нѣкой ученъ, радвайте се, че можете да научите нѣщо. Хората трѣбва едни на други да си помагатъ. Ако този, когото сте нахранили, е добъръ цигуларь, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладътъ е станалъ причина да се запознаете съ него.

Като ученици, вие трѣбва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва въ живота, това сѫ скрити възможности за проява на Божественото въ свѣта. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нѣщата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човѣка представя капиталъ, безъ който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, нѣма да ги задържите въ себе си. Всички блага и придобивки, които човѣкъ може да задържи въ съзнанието си, оставатъ за вѣчни времена. Не може ли да ги задържи, тѣ сѫ временни и сами по себе си ще отпаднатъ. Като знаете това, вие трѣбва да се стремите къмъ онѣзи блага, които сѫ постоянни, вѣчни. Тѣ причиняватъ вѣчна радость на човѣка. Радостьта на човѣка е постоянна, когато той разбира отношенията, които сѫществуватъ въ Божествения, въ духовния и въ физическия свѣтъ и живѣе съобразно тѣхъ. Божествениятъ свѣтъ включва всички придобивки и блага, които човѣкъ е придобилъ на физическия и въ духовния свѣтъ. Тѣзи придобивки вървятъ съ човѣка заедно, и на този, и на онзи свѣтъ.

Като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че знаете много нѣща за Бога, за Божествения свѣтъ.—Какво знаете за Бога? — Знаемъ, че Той е Любовь. — Какво знаете за любовьта? — Знаемъ, че животътъ произтича отъ любовьта. — Какво знаете за живота? — Знаемъ, че животътъ представя сборъ отъ множество различни форми, надъ насъ и подъ насъ. Наистина, докато не разбере живота, човѣкъ никога нѣма да разбере любовьта. Безъ живота любовьта остава неразбрана. Дето е животътъ, тамъ има непреривно движение. Щомъ дойде до любовьта, човѣкъ спира движението си. Кой го срещне красива мома, или красивъ момъкъ, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професоръ, учитель, свещеникъ, майка или баща, ще се спре предъ любовьта. Който срещне любовьта, той непременно трѣбва да се спре, докато тя замине. Любовьта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щомъ го поздрави, той ще продължи пѫтя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира предъ любовьта, той е изгубилъ едно отъ великитѣ условия на живота. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на любовьта въ душата на човѣка струва цѣлъ животъ. Безъ нея, нито богатство, нито сила, нито знание, нито изкуство иматъ нѣкакъвъ смисълъ. Безъ любовьта всичко е „мая“. Единъ погледъ на любовьта дава сила презъ цѣлия животъ на човѣка. Той остава за винаги паметенъ. Срѣщате нѣкой старецъ, на 70—80 годишна възрасть, но щомъ стане дума за любовьта, той започва да ви разправя, че като билъ младъ, една красива мома го погледнала така, че и до днесъ не може да забрави този погледъ. Очитѣ й били огънь, който и до днесъ топли сърдцето му. — Той е почувствувалъ погледа на любовьта, но не я разбралъ. Очитѣ на красивата мома не сѫ любовьта, но презъ очитѣ на тази мома е миналъ Божествениятъ пламъкъ на любовьта. Той живѣе въ душата на човѣка и оттамъ излиза навънъ. Ето защо, дето видите Божественото, въ мѫжъ или въ жена, спрете се да го погледате. То прави нѣщата красиви. Турцитѣ казватъ: Благословение е за човѣка да гледа красивото въ свѣта.

Съвременнитѣ хора още не разбиратъ любовьта, вследствие на което сѫ, изопачили и най-красивитѣ нѣща. Тази е причината, поради която тѣ изпадатъ въ голѣми заблуждения и противоречия. — Не, срещнете ли любовьта, спрете се и благодарете, че сте я видѣли. Не питайте, коя е тази красива мома или момъкъ, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога нѣма да намѣрите майката на любовьта. Красивата мома и красивиятъ момъкъ, които срѣщате, сѫ изразъ само на любовьта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи на физическия, нито на духовния свѣтъ, но се проявява чрезъ тѣхъ. Красотата е достояние на Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ тя трае кратко време, въ духовния свѣтъ остава за по-дълго време, а въ Божествения свѣтъ — за вѣчни времена. Красотата е идеалъ за човѣка. Той се стреми къмъ красивото въ свѣта, като къмъ свой идеалъ. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постѫпки, това е идеалътъ на човѣшката душа. Красотата радва човѣка. Лошото за човѣка седи въ това, че при всѣко изпитание той губи радостьта, силата си и казва, че всичко е празна работа. — Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивитѣ мисли и чувства, които даватъ тласъкъ въ живота ви. Тѣ сѫ онази свѣтлина, онзи пламъкъ, който излиза отъ очитѣ на красивата мома и на красивия момъкъ. Колкото пѫти и да срещнете красотата, изразъ на любовьта, спрете се предъ нея, не я отминавайте. Ако първия пѫть се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори пѫть и ще се задържи за по-дълго време при васъ.

Сега, азъ желая всички да бѫдете захласнати отъ любовьта, безъ да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовьта, да забравите, че сте тръгнали нѣкъде да правите зло. Запримѣръ, нѣкой тръгналъ да отмъщава на брата си, но на пѫтя срѣща любовьта — красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнатъ предъ нея и забравя, че е тръгналъ да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: Има Богъ въ свѣта, има любовь, има защо да се живѣе. Радостенъ и доволенъ, той продължава своя пѫть. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърть. Който отрича живота, той приема смъртьта. Това е неизбѣ- женъ законъ. Следъ живота иде смъртьта, а следъ смъртьта — животътъ. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той кани смъртьта при себе си. Обаче, това не е правилно разбиране. Така не се живѣе. Така живѣятъ само своенравнитѣ деца, които се сърдятъ на баща си, на майка си, на близкитѣ си, че не имъ даватъ всичко, каквото желаятъ. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днесъ?

Едно време, когато създавалъ животнитѣ, Богъ създалъ и слона, но дребно, малко животно, не като сегашниятъ слонъ. Хората го преследвали, гонили го, използували го. Недоволенъ отъ положението си, слонътъ се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, дотегна ми този животъ, да ме преследватъ хората и голѣмитѣ животни. Направи ме голѣмо животно, че още отдалечъ да внушавамъ страхъ, всички да бѣ- гатъ отъ мене. Богъ чулъ молбата му и го направилъ голѣмо, едро животно, какъвто го виждаме днесъ. И при това положение, обаче, хората го използуватъ, впрѣгатъ го на работа. Значи, като малки, вие ще имате единъ родъ мѫчнотии. Като голѣми, ще имате другъ родъ мѫчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бѫдете господари. Кой слонъ досега е станалъ господар?

Съвременнитѣ хора иматъ сѫщото желание, като на слона, да се освободятъ отъ едно положение, отъ влиянието на дадени условия и да станатъ господари. Каквото и да правятъ, тѣ никога нѣма да се освободятъ отъ влиянието на условията, при които сѫ поставени да живѣятъ. Ако се освободятъ отъ едни условия, ще попаднатъ подъ други, Колкото красивата мома може да се освободи отъ момцитѣ, красивиятъ момъкъ — отъ момитѣ, гладниятъ — отъ мисъльта за хлѣба, толкова и вие можете да се освободите отъ влияния, —Ама нѣма ли воля човѣкъ? — Човѣкъ има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволилъ глада си, той мисли за хлѣбъ, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкътъ казва: Ще се оженя! Женитбата подразбира задоволяване на глада въ човѣка. Не задоволи ли глада си по нѣкакъвъ начинъ, той е осѫденъ на смърть. Така трѣбва да разбирате нѣщата. Щомъ си гладенъ, ще влѣзешъ въ гостилница, ще се нахранишъ и ще блгодаришъ, че яденето е било вкусно. Следъ това ще отидешъ на работа. По сѫщия начинъ благодарете и вие, когато срѣщате красиви моми и момци, които сѫ внесли нѣщо добро въ душата ви, дали сѫ ви потикъ къмъ възвишеното въ свѣта. Каквато и да е красотата, тя внася нѣщо хубаво въ човѣшката душа. Красотата е едно отъ великитѣ блага на живота.

Като ученици, вие трѣбва да вървите въ правия пѫть, безъ никакви отклонявания. Всѣко отклоняване води къмъ лоши последствия. Вървите по единъ стръменъ, планински пѫть, но пожелавате да се отклоните, да вземете другъ, по-лекъ пѫть. Въ желанието си да намѣрите по-лекъ пѫть, вие задръствате нѣкѫде и съ часове се лутате, докато изѣзете на пѫтя, отъ който сте се отклонили. Презъ това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не сѫ разработили всички пѫтища, или защо сѫ допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пѫтя, по който бѣхте тръгнали? Той бѣше най-краткиятъ пѫть. По него сѫ минавали много планинци. Той е изпитанъ пѫть. Щомъ си се отклонилъ отъ правия пѫть, ти самъ се натъквашъ на мѫчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдашъ, ти или трѣбва да минешъ направо презъ пѫтя, който е изпитанъ, или като се отклонишъ, отново да се върнешъ по сѫщия пѫть.

Днесъ всички хора правятъ известни отклонявания, голѣми или малки. Лошото не е въ отклоняването, но въ нежеланието на човѣка да се изправи, да се върне назадъ и да започне оттамъ, отдето се е отклонилъ. Запримѣръ, нѣкой се е родилъ за земедѣлецъ, а става музикантъ. Той ходи натукъ - натамъ, лута се, но нищо не излиза отъ неговата музика. Най-после напуща музиката и става земедѣлецъ. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виденъ музикантъ. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, съ доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавитѣ плодове. Като влѣзе вѫтре, ще го угости съ сладкитѣ плодове на своята градина. Каква по-хубава музика отъ тази може да очаквате? Ако нѣкой отъ вашитѣ гости сѫ добри музиканти, ще ви посвирятъ съ цигулката си и ще задоволятъ вашия гладъ за музика. Вие ще ги задоволите съ плодоветѣ си, а тѣ — съ своята музика. Щомъ сте дошли на земята да се учите, вие трѣбва да знаете, коя дарба е най-силно развита въ васъ и съ нея да започнете. Работете първо съ силнитѣ дарби и постепенно пристѫпвайте къмъ слабитѣ.

Сега, като ученици, вие трѣбва да се пазите отъ еднообразието. Учите ли, молите ли се, избѣгвайте еднообразието. То действува убийствено върху човѣка. Единъ албанецъ напусналъ Албания, за да избѣга отъ боба, който навсѣкѫде му предлагали. На гости ли ще отиде, бобъ ще му предложатъ. На гостилница ли отиде, пакъ бобъ. Единъ день решилъ да замине за Цариградъ, да избѣга отъ боба. Обаче, какво било очудването му, когато още на първата гостилница, въ която влѣзълъ, му предложили пакъ бобъ. Той гръмналъ съ револверъ въ чинията си и избѣгалъ навънъ. Пазете се отъ еднообразието, но пазете се и отъ критиката. Защо трѣбва да бързате съ мнението си за картината на нѣкой художникъ?—Той едва е сложилъ нѣколко чърти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. — Ние разбираме, какво ще излѣзе отъ тази картина.— Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена.

И тъй, когато се произнасяте за живота, казвамъ: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни сѫщества работятъ върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение отъ господаря на живота, който, отъ време на време, ви поканва да вземете участие въ общата работа. Приятно е на човѣка да работи върху картината на живота. Тази работа внася въ него потикъ къмъ великия, цѣлокупния животъ, а съ това заедно и мисъльта му закрепва. Безъ мисъль, безъ любовь животътъ е безпредметенъ. Колкото по-голѣма е любовьта на човѣка, толкова и мисъльта му е по-обширна, толкова и животътъ му е по-приятенъ. Ако любовьта на човѣка е малка, и мисъльта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъль създава нещастия за човѣка. Изобилната любовь ражда изобилния животъ; изобилниятъ животъ ражда великата мисъль; великата мисъль пъкъ прави човѣка щастливъ. Щастието и нещастието въ живота вървятъ едно до друго. Ако човѣкъ не е свързанъ съ любовьта, ако животътъ му не произтича отъ нея и ако мисъльта му не е свързана съ живота, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Той ще се намѣри въ единъ мъртавъ свѣтъ. Всички имате тази опитность, но не трѣбва да я повтаряте. Пролайте опитноститѣ, които имате, за да си купите скѫпоценния бисеръ на живота, който ще ви направи щастливи.

Какво нѣщо е бисерътъ? — Бисерътъ не е нищо друго, освенъ правилно разбиране на живота. Като не може вѣрно да реши задачитѣ си, човѣкъ казва, че най-добре е да се откаже отъ живота. — За да се откаже отъ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да постави на негово мѣсто нѣщо по-високо. Не е ли намѣрилъ нѣщо по-високо отъ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ на това, което днесъ му е дадено. Той е изпратенъ на земята въ едно велико училище и трѣбва да е доволенъ, че има възможность да се учи. — Ама не съмъ пръвъ. — Пръвъ или последенъ, това нищо не значи. Достатъчно е, че можешъ да учишъ. Въ всѣко училище има и първи, и последни ученици. Все трѣбва единъ отъ ученицитѣ да бѫде последенъ, т. е. на опашката. — Кой ще бѫде последниятъ? — Който е дошълъ последенъ и който е съ най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачитѣ на последното мѣсто правилно, единъ день главата и опашката ще се събератъ на едно мѣсто. Това е цельта и на съвременната наука.

И тъй, когато енергията отива отъ главата къмъ опашката, образува се единъ крѫгъ. При това преминаване на енергията се произвежда свѣтлина. Значи, свѣтлината върви отъ главата къмъ опашката. Опашката представя човѣшкия умъ. Който не разбира значението на човѣшкия умъ, той не иска да бѫде опашка. Той счита за обида да бѫде опашка въ живота. Въпрѣки това, гениалнитѣ хора сѫ все опашки. Когато говоримъ за нѣкой гениаленъ човѣкъ, нѣма да казваме, че той е опашка, но ще ка- жемъ, че той е гениаленъ човѣкъ, съ отличенъ умъ. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очитѣ си на една и на друга страна, човѣкъ е здравъ. Щомъ престане да движи очитѣ си, рѫцетѣ и краката му преставатъ да се движатъ, и той се вдървява, минава за мъртавъ човѣкъ. Добре е човѣкъ да се движи, но движенията му трѣбва да бѫдатъ правилни и разумни.

Сега, дали ученикътъ е пръвъ или последенъ въ училището, не е важно. Дали е свършилъ съ отличие или съ срѣденъ успѣхъ, не е важно. За него е важно да учи, да върви напредъ. Има случаи, когато нѣкой ученици сѫ последни въ училището, а първи въ живота. Други пъкъ сѫ първи въ училището, а последни въ живота. Като ученици, вие трѣбва да учите, да разбирате предметитѣ, които ви се преподаватъ. Това се изисква и отъ обикновения ученикъ, и отъ окултния. Окултенъ ученикъ е онзи, който познава себе си, т. е. познава силитѣ и спо- собноститѣ, съ които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своитѣ слабости. Той знае, кое е станало причина нѣкъде въ миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикътъ знае и своитѣ добри чърти. Не само това, но окултниятъ ученикъ разбира законитѣ на природата и живѣе съобразно тѣхъ. Щомъ се намѣри всрѣдъ природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага съ ключоветѣ на природата и знае, какъ да се лѣкува. Той познава тревитѣ, цвѣтята и тѣхнитѣ лѣчебни свойства.

Като ви набюдавамъ, виждамъ, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начинъ. — Не, по физически по механически начинъ ще разберете и придобиете само една трета отъ нѣщата. Иска те ли да придобиете нѣщо повече, ще влѣзете въ областьта на духовния свѣтъ. Искате ли да придобиете всичко, ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Тамъ нѣщата се придобиватъ напълно, сто на сто. Вие сами не сте доволни отъ вашитѣ възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че тѣ не работятъ, не даватъ никакви резултати. Какво трѣбва да направите, за да проработятъ вашитѣ възгледи? Вие трѣбва да внесете повече свѣтлина и широта въ възгледитѣ си.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на вашитѣ възгледи. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека приложи своитѣ възгледи, да види, доколко може да се лѣкува съ тѣхъ. Какво прави ученикътъ? Щомъ се разболѣе, той търси лѣкарь да му помогне. Едно трѣбва да имате предъ видъ: дали лѣкарь ще ви лѣкува, или вие сами, преди всичко, трѣбва да знаете причината на болестьта. Който не знае причината на дадена болесть, той не може да я лѣкува. Всѣка болесть има своя далечна или близка причина. Намѣрете причината и я отстранете. Щомъ отстраните причината на болестьта, и самата болесть ще изчезне. Ако нѣкога сте се присмѣли на болестьта на нѣкой човѣкъ, тази болесть непременно ще ви посети. Намѣрете човѣка, на когото сте се присмѣли, искайте извинение отъ него. Щомъ се извините и докажете, че влизате въ положението на страдащитѣ, болестьта ще ви напусне. Въ каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трѣбва да се учите, разумно да се ползувате отъ условията.

Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ страданията си, да забравятъ своето минало. Това може да се постигне само чрезъ любовь. Тѣ трѣбва да бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на своитѣ ближни, да гледатъ на тѣхъ като на братя. Когато между хората се възстановятъ братски отношения, страданията имъ изчезватъ. Както по-голѣмиятъ, по-учениятъ, по-силниятъ братъ въ единъ домъ помага на по-слабитѣ, така и въ по-голѣмитѣ единици — общества и народи, хората могатъ да спазватъ сѫщитѣ отношения. Природата балансира своитѣ сили. Тя разполага съ всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това положение страданията сѫ неизбѣжни. Невъзможно е човѣкъ да живѣе на земята, на физическия свѣтъ безъ страдания. Обаче, има ли Божествената Любовь въ себе си, той може да бѫде щастливъ и въ ада, и на небето. Единствена тя е въ състояние да организира всички сили въ човѣка, за да ги използува разумно.

Всички хора се страхуватъ отъ влияния. Ако имъ се каже, че нѣкой човѣкъ е лошъ, че има лоши влияния, тѣ ще се изплашатъ. — Не, не казвайте на човѣка, че е лошъ, или че е черенъ, но запитайте го, колко хиляди лева е далъ за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е отъ най-скѫпитѣ бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Както виждате злото въ другитѣ хора, така трѣбва да го виждате и въ себе си. Не е въпросъ да виждате злото и да се сѫдите, но вие трѣбва да разбирате произхода му и да го избѣгвате. Нѣкой върви по улицата, но бърза. Срѣща го единъ човѣкъ и се блъска въ него. Първиятъ се разгнѣви, защо го бутнали. Кой е виновенъ, че сѫ те бутнали? — И двамата сѫ виновни: първиятъ е виновенъ, че бърза много, а вториятъ, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пешъ. — Защо се блъскатъ хората? — Защото сѫ изгубили пространството, разстоянието, на което трѣбва да стоятъ единъ отъ другъ. Измѣнятъ ли тия разстояния, страданията неизбѣжно ги следватъ.

Следователно, когато човѣкъ иска да се прояви, трѣбва да му дадете пространство и свобода, просторъ. Нѣкой иска да пѣе, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му мѣсто на сцената, и той ще излѣзе да пѣе. — Ама не пѣе хубаво.— Изслушайте го безъ присмѣхъ. Ако днесъ не пѣе хубаво, въ бѫдеще ще излѣзе отъ него добъръ пѣвецъ. Другъ пъкъ иска да чете нѣщо. Дайте му потикъ да чете, да се упражнява. Единъ день той ще излѣзе по-добъръ четецъ, отколкото е днесъ. Умнитѣ, силнитѣ трѣбва да помагатъ на невежитѣ, на слабитѣ. Всѣкога желайте доброто на своя ближенъ, за да желаятъ и вашето добро.

Единъ старецъ отишълъ при единъ младъ момъкъ да го остриже. — Знаешъ ли да стрижешъ?—Зная, разбира се. Момъкътъ взима ножицитѣ и стриже, както му падне. Поглежда се дѣдото въ огледалото, но остава недоволенъ. Следъ това той отива при майсторъ бръснарь, който остригва косата му до кожа, но трѣбвало да минатъ месеци, за да израсте нова коса на дѣдото. Кѫде е погрѣшката му? Той искалъ да мине безъ пари. Ако бѣше отишълъ при бръснаря, щѣше да плати известна сума, но нѣмаше да става нужда да оголва главата си. Смѣшно е положението, въ което дѣдото е изпадналъ, но често и вие изпадате въ такова положение. Като се отклоните отъ правия пѫть, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголватъ. и следъ това трѣбва да търсите майстори, да изправятъ погрѣшката ви. Окултниятъ ученикъ често се натъква на стригачи, които стрижатъ безпощадно и причиняватъ голѣми пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, безъ да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пѫтя си. Както и да мисли човѣкъ, въ даденъ случай мисъльта му е права. Като мине презъ голѣми изпитания, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. За дадения случай той е правъ, но не и въ абсолютния смисълъ на думата. Другъ пъкъ се оженилъ и е нещастенъ въ женитбата си. Той казва: Нѣма щастие въ свѣта. — Правъ си. — Нѣма честни хора въ свѣта. —Правъ си. Този човѣкъ се е натъкналъ на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че нѣма честни хора въ цѣлия свѣтъ. Обаче, като помисли добре, той самъ ще се убеди въ противното. Свѣтътъ не се състои отъ десеть души. Милиарди хора има въ свѣта, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Нѣкой казва: Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. -Това сѫ хиперболи, фигури на речьта. Въ сѫщность, нѣщата не сѫ така, както се представятъ. Като искашъ да отидешъ нѣкѫде, все ще намѣришъ мѣсто.

Фигуритѣ на речьта показватъ, че човѣкъ понѣкога е наклоненъ да преувеличава нѣщата, а понѣкога — да ги намалява. Нѣкой казва за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе. Другъ пъкъ казва, че всичко може да постигне. — И дветѣ нѣща не сѫ вѣрни. Човѣкъ е дошълъ на земята да направи нѣщо. Следователно, искашъ ли да станешъ ученъ, кажи въ себе си: Азъ мога да стана ученъ. Кажи и започни да учишъ. Така можешъ да станешъ и философъ, и поетъ, и музикантъ, но отъ тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го въ себе си, но не го изнасяйте предъ хората. Кажете ли на нѣкого, че искате да станете философъ, и говорите много за философия, тази философия ще избѣга отъ васъ. Това е единъ отъ окултнитѣ закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте къмъ тѣхното реализиране.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, безъ да се спирате върху мисъльта, доколко сте напреднали, или дали сте вече къмъ края на развитието си. Въ който моментъ помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човѣка на всѣка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявитѣ на човѣка сѫ различни, но не и силитѣ, които се съдържатъ въ него. Нѣкога човѣкъ ще се прояви като добъръ, а нѣкога — като лошъ. Обаче, само единъ пѫть въ живота си човѣкъ може да се прояви истински добъръ и единъ пѫть—истински лошъ. Това се дължи на силитѣ и способноститѣ въ човѣка, които постепенно се издигатъ до своя зенитъ и постепенно слизатъ надолу. Запримѣръ, Толстой е писалъ много романи, но единъ е романътъ „Война и миръ“. Той представя зенита на неговото творчество въ областьта на романитѣ. Най хубавиятъ романъ на Викторъ Хюго е „Клетницитѣ“, на Сенкевичъ — „Камо Грядеши“. Когато нѣкой писатель, поетъ или музикантъ дойде до зенита на своето творчество въ известна область, по-високо отъ нея не може да се качи. Тази точка представя плодъ, който е завързалъ и узрѣлъ. Щомъ стигне върха на своето творчество въ дадена область, писательтъ трѣбва да мине въ друга. Остане ли още въ първата область, той ще се прояви като обикновенъ човѣкъ.

Човѣкъ непрестанно расте отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ сила въ сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате въ заблуждение. Човѣкъ всѣкога има какво да учи. Едва сега вие влизате въ ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Ако мислите, че сте млади, вие пакъ се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Младъ е онзи човѣкъ, който има правилни отношения къмъ природата. Младъ е онзи, който нѣма никакви противоречия, който има абсолютна вѣра. Каквото се каже на този човѣкъ, той напълно вѣрва. Младиятъ има само едно разбиране за живота. Той се рѫководи отъ своитѣ вѫтрешни чувства, отъ гласа на своето разумно сърдце. Каквото сърдцето му каже да направи, така постѫпва. Младиятъ казва: Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си. Това е любовь. Стариятъ, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада въ голѣми противоречия и заблуждения.

Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ за братство, за братски животъ. —Братскиятъ животъ представя градина, въ която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не сѫ израсли изведнъжъ. Години наредъ градинарьтъ е посаждалъ дръвче следъ дръвче, докато дойде до известенъ резултатъ. Следователно, ако и вие, день следъ день, посаждате въ своята Божествена градина — въ душата си, свѣтли мисли и чувства, тѣ непременно ще израстатъ. Който има плодове въ градината си, той не може да се разочарова. Като нѣматъ придобивки, мнозина дохождатъ до отчаяние и обезсърдчение и казватъ: Нѣма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде сѫщото, каквото и окултната школа. — Не, голѣма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъцитѣ на предпотопнитѣ животни, а окултната школа изучава животнитѣ въ сегашния имъ видъ, както и тия, които сега се раждатъ. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния животъ, както днесъ се проявява.

Съвременнитѣ религии сѫ остатъци отъ езичеството, вследствие на което, като форми, тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Днесъ хората се нуждаятъ отъ наука, да изучаватъ живота тъй, както всѣки моментъ се проявява. Религията е нѣщо установено, неизмѣнно, а ние знаемъ, че само мъртвитѣ не се измѣнятъ: нито растатъ, нито се смаляватъ. Житното зърно, обаче, посадено въ земята, израства, класи и узрѣва. Ученикъ е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозенъ. Като влѣзе въ черкова, религиозниятъ започва да се кръсти. Ако се кръсти само, безъ да мисли, той нищо не придобива. Кръстътъ подразбира, че човѣкъ трѣбва да мисли съ ума си, да чувствува съ сърдцето си, да работи съ волята, съ душата и съ духа си. Не впрегне ли тия сили въ себе си на работа, той не се е кръстилъ, но механически е движилъ рѫката си.

Сега, мнозина се спиратъ на своето минало, дали сѫ били добри или лоши. Окултната наука не се занимава съ тия въпроси. Тя изисква отъ човѣка да учи. Въ свѣта и злото, и доброто иматъ смисълъ. Лошото седи въ това, че понѣкога злото е по-голѣмо, отколкото трѣбва. Докато е на огнището, огъньтъ е потрѣбенъ. Щомъ излѣзе отъ огнището, той става опасенъ, може да обхване цѣлата кѫща. Когато излѣзе отъ своето огнище, и любовьта става опасна. Когато излѣзе отъ своето корито, и животътъ става опасенъ. Животътъ е рѣка, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота отъ брѣговетѣ му, той става опасенъ — завлича растения, животни и хора. Изобилниятъ животъ, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тѣхното правилно растене. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ изобилие: изобилие на животъ, на мисли, на чувства. Изобилието трѣбва да облагодетелствува, както отдѣлния човѣкъ, така и неговитѣ ближни.

Следователно, искате ли да се ползувате отъ изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щомъ можете да учите при тия условия, вие сте ги използували разумно. Следъ това ще ви се дадатъ по-добри условия. Условията, при които живѣете, сѫ предметно учение за васъ. Гледайте да не ги пропуснете, безъ да научите нѣщо. За всичко благодарете на Бога, безъ да Му разправяте, че сте грѣшни, или че хората не ви обичатъ и т. н. Това сѫ излишни разговори. Богъ знае това по-добре отъ васъ. Има смисълъ човѣкъ да се изповѣдва, но той трѣбва да отиде при всички хора, които е обидилъ, изнасилилъ, онеправдалъ и да изправи погрѣшката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение и да се върне дома си спокоенъ, съ вѫтрешенъ миръ и радость, съ готовность за новъ животъ.

И тъй, приложете правилото: всѣки день да се изповѣдвате предъ себе си и веднага следъ това да пристѫпите къмъ изправяне на своитѣ погрѣшки. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се прилага. —Ако това не можете да направите, какъ бихте понесли грѣшкитѣ на своето далечно минало? Нѣкои искатъ да знаятъ своитѣ минали прераждания, за да се изправятъ. Тѣ не могатъ да понесатъ и изправятъ грѣшкитѣ, на които всѣки день се натъкватъ, че ще изправятъ миналото си. Ако знаете своитѣ минали животи, вие ще се спънете. И бѫдещето може да спъне човѣка, както и миналото. И въ бѫдещето на човѣка има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живѣе правилно, човѣкъ незабелязано прониква въ миналото си и го изправя, като същевременно чертае добъръ бѫдешъ животъ. За да открие своитѣ тайни, природата изисква отъ човѣка чистота, доволство и правилно разбиране на живота.

Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Исти на. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на

12 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...