Jump to content

1928_12_05 Смѣна на състоянията


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА.

Размишление върху радостьта.

Сега ще прочета 140. Псаломъ, върху който да размишлявате цѣла седмица. Спирайте се на Вѫтрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо нѣма да научите.

Представете си, че ви се даде темата, да опредѣлите конкретно, какво нѣщо е истината. Какво ще кажете? Какво може всѣки ученикъ да каже или да напише за истината? Като ученици, вие трѣбва да дойдете до най-простото разбиране на истината, както и на всички важни въпроси въ живота. Само по този начинъ можете правилно да се развивате. Да се развива човѣкъ, това значи, умътъ му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината въ нейната пълнота.

Следователно, човѣкъ трѣбва да работи, да развива ума и сърдцето си, да разбира истината и да я прилага. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви се каже, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ огъня, както днесъ живѣе въ въздуха? Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ водата, както рибата живѣе днесъ въ водата. Какво ще разберете отъ тѣзи твърдения? Човѣкъ постепенно е промѣнялъ срѣдата, въ която е живѣлъ, докато е слѣзълъ най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живѣешъ въ нея, това сѫ две различни положения. Какъ ще разберете това? За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да имате умъ, да сте дошли до високо разбиране на нѣщата. Тѣзи въпроси не сѫ за деца, тѣ сѫ за възрастни хора, които иматъ зрѣлъ умъ. Това не подразбира, че децата трѣбва да се откажатъ отъ тази философия. Не мислете, че всичко изведнъжъ ще ви стане ясно. Това е неестественъ процесъ. То е все едно да изисквате отъ окото си да възприеме всичката слънчева свѣтлина. Това е невъзможно. За васъ е важно два - три лѫча да влѣзатъ въ очитѣ ви и да се ползувате отъ тѣхъ.

Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ недоволни, защото не сѫ учени. Тѣ мислятъ, че за да бѫдатъ учени, непременно трѣбва да са свършили гимназия и университетъ. Всѣки може да бѫде ученъ, ако се стреми къмъ знанието съ радость. Докато учението радва човѣка, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва отъ него. За този човѣкъ знанието е непостижимо. Този законъ се отнася и до здравето на човѣка. Докато човѣкъ се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щомъ престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсѫтствува, тамъ болестьта присѫтствува. Следователно, човѣкъ се движи между две състояния, които постоянно се смѣнятъ: радость и скръбь. Докато се радвашъ и надѣвашъ, че можешъ да станешъ ученъ човѣкъ, радостьта ти е на мѣсто. При това положение ти всѣки день ще придобивашъ по нѣщо. Щомъ се усъмнишъ въ придобиване на знанието, ти започвашъ да се обезсърдчавашъ Щомъ дойде обезсърдчението, съ него заедно иде и скръбьта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостьта и вѣрата въ постижение на нѣщата, човѣкъ печели, придобива нѣщо. При обезсърдчението и скръбьта, той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва. Щомъ отнемете ябълката му, то скърби.

На какво се дължи недоволството? — На непостигнато желание. Искате ли да помогнете на човѣка, да го освободите отъ недоволството, насърдчете го, дайте му възможность да постигне своето желание. Нѣкой се обезсърдчилъ, че не може да свърши училище. Кажете му, че следъ нѣколко години ще свърши благополучно. Нека посещава училището, нека учи, той самъ да види, какви препятствия има вѫтре и вънъ отъ себе си, да познае своитѣ сили и способности. Кажете ли му, че нѣма да свърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежътъ е важенъ въ човѣка. Като се стреми къмъ известна цель, която не може да постигне, човѣкъ придобива други нѣща, които го ползуватъ Казвайте на човѣка, че може да постигне желанието си. Никога, обаче, не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате, какъ единъ грѣшенъ човѣкъ пада и става. Не му казвайте, че не може да стане праведенъ човѣкъ. Правдата, светостьта сѫ постижими нѣща. Отъ съзнанието на човѣка зависи въ единъ день да стане праведенъ и светъ човѣкъ, и въ единъ день да се огрѣши.

Съвременнитѣ хора говорятъ за реал- ностьта и казватъ, че реални нѣща сѫ тия, които могатъ да се постигнатъ. - Не, всѣко постигнато нѣщо не представя още самата реалность. Когато постигне нѣщо, човѣкъ се радва. Радостьта внася разширение въ съзнанието. Щомъ постигне нѣщо, човѣкъ става доволенъ. Докато се надѣватъ, че могатъ да постигнатъ нѣщо, хората сѫ доволни, радостни. Въ който день се усъмнятъ въ постигане на своитѣ желания, тѣ ставатъ недоволни и скръбни. За да не дойдатъ до това положение, хората не трѣбва да поставятъ никакви прегради на своитѣ идеали. Не се противопоставяйте на великия редъ и порядъкъ на природата! Като говоря за този процесъ, имамъ предъ видъ човѣшката съвѣсть. Съвѣстьта е особенъ инструментъ, особена мѣрка, съ която точно се измѣрва сѫщината на нѣщата. Отъ тази мѣрка зависи степеньта на човѣшката радость, както и количеството на неговитѣ придобивки. Колкото по-развита е съвѣстьта на човѣка, толкова по-ясни сѫ неговитѣ мисли, чувства и действия. Отъ развитието на човѣшката съвѣсть зависятъ правилнитѣ или неправилни отношения на човѣка къмъ Първата Причина. Когато съвѣстьта измѣрва нѣщата, и човѣкъ разбере, че не е постѫпилъ право, той става недоволенъ. Външно недоволниятъ е навѫсенъ, киселъ. Обаче, недоволството нѣма нищо общо съ песимизъма. Песимизъмътъ е паталогическо състояние въ човѣка, което се лѣкува по особенъ начинъ.

Свѣтскитѣ хора изучаватъ живота, както и религиознитѣ го изучаватъ. Обаче, време е вече последнитѣ да се простятъ съ старитѣ форми на религията. Религията представя крайния предѣлъ на материалния животъ. Когато сѫ уреждали материалния си животъ, хората сѫ създали религията. Казватъ, че религията свързва хората съ Бога. —- Какъ става това свързване, не знаемъ. Преди всичко, свързването е чисто материаленъ процесъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ свързанъ съ Първата Причина, съ хората, но той не може да се ползува отъ тази връзка. — Защо? — Защото вързаниятъ не може да мисли. Божествено нѣщо ли е религията или човѣшко? Религията е човѣшко нѣщо, понеже се измѣня. Тя се измѣня така, както мѣни думата си и не устоява на нея онзи, който е взелъ пари на заемъ, съ задължение да ги изплати следъ три месеца. При това задължение има две вѣроятности за неустояване на думата: или длъжникътъ не внася паритѣ на банкера на време, или банкерътъ иска паритѣ си преди изтичане на срока.

Когато казвамъ, че нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ огъня, вие се запитвате, какъ е възможно това. Възможно е. Тогава свѣтлината е била срѣда за човѣка, както въздухътъ е днесъ негова срѣда. Свѣтлината е била гѫста като вода. Следователно, каквото водата представя днесъ за рибата, такова нѣщо свѣтлината е представяла за човѣка. Въ стремежа си да намѣри своята срѣда, човѣкъ е миналъ презъ всички срѣди: презъ свѣтлината, презъ водата, презъ въздуха. Като е слизалъ на земята, той е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть. Сега минава по обратния пжть — по пѫтя на еволюцията. Тази е причината, поради която, това, което нѣкога е било срѣда за човѣка, днесъ е станало условие. Човѣкъ е излѣзалъ отъ твърдата материя, но не е останалъ да живѣе въ нея. Днесъ той използува твърдата материя като условие. Той копае, оре, разработва земята. Нѣкога водата е била срѣда за човѣка, но днесъ е условие. Когато водата престане да бѫде условие за човѣка, той ще придобие Вѣчния животъ. При това положение, водата ще бѫде реалность за човѣка. Тя ще извира отъ него.

Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е изворъ, имаме предъ видъ, че водата е влѣзла вече въ него и извира навънъ. Да живѣешъ въ водата като въ срѣда, да я използувашъ като условие за животъ и да я приемешъ въ себе си, за да изтича вънъ отъ тебе въ видъ на изворъ, това сѫ три различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ отвлѣчени мисли, върху които трѣбва да размишлявате, за да обясните състоянията си, презъ които минавате.

Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще си обяснимъ всичко. — Това е материално разбиране на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, вие ще бѫдете като дете, което е свършило първо отдѣление и минава за второ. По-горе отъ второ отдѣление, обаче, не можете да отидете. Такъвъ е законътъ на развитието. Колкото и да е училъ човѣкъ на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отдѣление. Като отидете на онзи свѣтъ, ще постѫпите въ второ отдѣление. Щомъ свършите второ отдѣление, отново ще ви пратятъ на земята, да следвате трето отдѣление. Като свършите трето отдѣление, ще отидете на онзи свѣтъ, да следвате четвърто отдѣление. Първо и второ отдѣление съставятъ единъ завършенъ крѫгъ. Трето и четвърто отдѣление съставятъ другъ завършенъ крѫъ. Докато е на земята, човѣкъ е мѫжъ, следва въ първо отдѣление. Като отиде на онзи свѣтъ, той става жена, следва второ отдѣление. Като слѣзе на земята, той пакъ става мѫжъ, следва трето отдѣление. Щомъ замине за другия свѣтъ, става жена, следва четвърто отдѣление. Значи, въ първо отдѣление човѣкъ развива своя умъ, своитѣ умствени способности и сили. Въ второ отдѣление той развива своето сърдце. Обаче, въ природата съществува обратенъ процесъ, споредъ който, влѣзе ли въ невидимия свѣтъ, човѣкъ постъпва въ първо отдѣление и става жена. Щомъ слѣзе на земята, той постъпва въ второ отдѣление и става мѫжъ.

Сега, това съ мисли за разсѫждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, презъ които минавате. Когато се чувствувашъ доволенъ, разположенъ, господарь на положението, ти си мѫжъ. Това не значи, че ти си въ формата на мѫжа, но минавашъ презъ неговото състояние. Мѫжъ е всѣки, който мисли и разбира нѣщата. Това прави мѫжа свободенъ. Когато се чувствувашъ недоволенъ, неразположенъ, ти минавашъ презъ състоянието на жената. Недоволниятъ всѣкога иска да се жени. Само недоволниятъ иска да се жени. Следователно, женитбата се дължи на недоволството на човѣка. Когато човѣкъ е лишенъ отъ нѣщо, когато му липсва нѣщо съществено, той иска да се жени. Въ този смисълъ, когато жената и мѫжътъ искатъ да се женятъ, тѣ съ все жени.

Като изнасямъ тия положения, ни най- малко не казвамъ, че трѣбва или не трѣбва да се жените. Когато е недоволенъ, човѣкъ естествено търси нѣщо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човѣкъ все търси нѣкакъвъ идеалъ въ живота си. Докато е младъ, той мечтае, фантазира, че ще намѣри своя възлюбенъ, който ще осмисли живота му. Щомъ намѣри възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цвѣтя, подаръци, докато единъ день се разочарова въ него и види, че не е намѣрилъ това, което търси. Като мисли, че е намѣрилъ своя идеалъ, човѣкъ първо се очарова, а после се разочарова и изпада въ положението на Иоанъ Веслей, виденъ рефор- маторъ въ областьта на религията, който се оженилъ за една англичанка, но три деня следъ това казалъ на приятеля си: Не струва човѣкъ да се жени. Не намѣрихъ тази, която търсихъ. Единъ младъ момъкъ отишълъ при него и му казалъ, че се влюбилъ въ една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живѣе съ Христа, но не и съ тебе.

И тъй, каквото е отношението на човѣка къмъ външнитѣ хора, такова е отношението му и къмъ себе си. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ е недоволенъ отъ известни свои постижения. Следъ като дълго време се е стремилъ да постигне нѣщо, щомъ го постигне, той става недоволенъ.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако е недоволенъ отъ своя възлюбенъ, за когото се е оженилъ? Въ живота този въпросъ се разрешава чрезъ разводъ. Хората могатъ да се развеждатъ и отъ идеитѣ си. Въ Евангелието този въпросъ се решева по следния начинъ: човѣкъ има право да се разведе отъ една идея само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. На сѫщото основание казвамъ: Мѫжътъ има право да се разведе съ жена си само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. И жената има право да се разведе съ мѫжа си само тогава, когато той я отдалечава отъ Бога. Въ широкъ смисълъ на думата, подразбирамъ: Отхвърли отъ себе си всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които те ограничаватъ, които спъватъ твоето развитие, които те отдалечаватъ отъ Бога.

Сега, всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, както и къмъ цѣлото човѣчество. Какво представя любовьта? Любовьта представя отношения между души, които живѣятъ въ видимия и невидимия свѣтъ. Когато изразява любовьта въ нейната пълнота, човѣкъ изпитва голѣмо доволство. Всѣко нѣщо, което повдига душата къмъ Бога, е любовь. Всѣка идея, която повдига човѣка и хвърля свѣтлина въ неговия умъ, е плодъ на любовьта. Любовьта преобразява човѣка. Тя може да измѣни и най-голѣмия пияница. Щомъ любовьта го посети, той веднага се отказва отъ пиенето и тръгва следъ нея. Той се отказва отъ вино, отъ месо и се обявява за въздържатель. Каквито теории да му проповѣдватъ за ползата отъ виното и отъ месото, той никого вече не слуша. Веднъжъ е опиталъ тия нѣща, той не иска да се връща къмъ тѣхъ. Той знае, че по-добра храна отъ хлѣба и по-добро питие отъ водата не сѫществуватъ. Всички храни произ- лизатъ отъ житото. Житото представя първичната материя, която е дала потикъ на органическия свѣтъ. Този потикъ е Божественъ. Следователно, който иска да приеме този потикъ въ себе си, той трѣбва да се храни съ жито. Който се оплаква, че объркалъ смѣткитѣ си и не може да намѣри правия пѫть на живота, той трѣбва да се храни съ жито. Житото е въ състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичкитѣ си работи. — Вѣрно ли е това? — Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги опита. Иначе той ще се натъква на противоречия, които не го ползуватъ. Има противоречия въ живота, които сѫ необходими.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да бѫде лишенъ отъ нѣщо, да му недостига нѣщо. Това, което му недостига, ще бѫде потикъ въ живота му. Недоволството е необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ, както и въ цѣлата природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша. Ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда. Носътъ е недоволенъ, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нѣщата. Езикътъ се оплаква, че само вкусва нѣщата, а не може да мисли, да чувствува. Кое положение трѣбва да заеме човѣкъ: положението на око, на ухо, на носъ, на езикъ, на мозъкъ или на сърдце? При каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смѣлъ, безстрашливъ човѣкъ. Искате ли да бѫдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързватъ. — Какво трѣбва да правя?—Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързанъ за нѣщо, той не може да прояви любовьта си. Щомъ иска да прояви любовьта си, той трѣбва да разкѫса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? — Когато се освободи отъ него, т. е. когато се скѫса връзката, съ която детето е било свързано въ утробата й. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страхъ за себе си, отколкото любовь къмъ детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици, вие трѣбва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своитѣ състояния.

Ще кажете, че това не се отнася до васъ. — Именно до васъ се отнася. За васъ е важно, какво трѣбва да правите сега. Ще учите. Ако сте на земята, ще бѫдете мѫжъ или жена въ първо отдѣление. Ако сте въ невидимия свѣтъ, ще бѫдете мѫжъ или жена въ второ отдѣление. Дали човѣкъ е горе или долу, той ще бѫде или мѫжъ, или жена, или дете. Мнозина казватъ, че не искатъ да бѫдатъ нито жени, нито деца. Тѣ искатъ да бѫдатъ мѫже. — Отъ човѣка зависи, какъвъ да бѫде. Споредъ това, което носи въ себе си, човѣкъ може да бѫде мѫжъ, жена или дете. Други пъкъ не искатъ да бѫдатъ мѫже. Слушате нѣкой мѫжъ да казва, че втори пѫть иска да се роди жена, да седи въ кѫщи на топло, да посрѣща и изпраща мѫжа си. Дотегнало му цѣлъ день да тича нагоре—надолу, да се грижи за прехраната. Дотегнало му да ходи по бойнитѣ полета да воюва. Другъ пъкъ иска да бѫде дете, да му се радватъ, да го милватъ и на рѫце да го носятъ. И това положение е добро, но какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ безъ майки и бащи, а навсѣкѫде само деца? Дето и да се обърнете, само плачове ще чувате. Красотата на живота седи въ разнообразието. Красивъ е животътъ, когато срѣщаме бащи, майки и деца. Когато има майка и баща, детето е доволно, не плаче. Щомъ изгуби майка си, то започва да плаче съ едното си око — съ лѣвото. Като изгуби и баща си, то плаче и съ дветѣ си очи. Да изгуби човѣкъ баща си и майка си, това значи, да изгуби условията на живота си. Щомъ изгуби всички условия на живота си, човѣкъ се превръща въ суха чешма и престава да тече. Детето е символъ на живота. То съдържа редъ условия и възможности за развитието си. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Детето носи въ себе си велика, Божествена идея.

Като говоря за мѫже и жени, нѣкой ме разбиратъ криво. Подъ мѫже и жени ние разбираме отношения на души, каквито сѫ били въ първичния животъ, споредъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Споредъ този порядъкъ на нѣщата, отношенията между хората сѫ съвсемъ различни отъ сегашнитѣ. Запримѣръ, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате 20,000 лв. на заемъ, съ срокъ 20 деня, той веднага ще ви услужи, безъ да записва въ книгитѣ си. — Защо? — Той има пълно довѣрие въ човѣка. Обаче, вие, които взимате паритѣ, записвате въ тевтера си сумата и деня, въ който трѣбва да я изплатите. Като дойде опредѣлениятъ день, вие отивате при банкера, внасяте паритѣ и благодарите за услугата. Сега банкерътъ отваря книжата си и пише, че е получилъ сумата 20,000 лв. Той пише въ книжата си само суми, които получава, а не и ония, които дава. Въ дадения случай и двамата благодарятъ, че сѫ могли да се запознаятъ, да си услужатъ и да станатъ добри приятели. Следователно, нуждитѣ, лишенията на хората сѫ условия да се срещнатъ, да познаятъ характеритѣ си, всѣки да види, докѫ- де е дошълъ въ развитието си. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ хора? Ако отидете при нѣкой банкеръ да искате пари на заемъ, той ще мисли, ще ви разпитва, какво е положението ви и най-после ще каже, че може да ви кредитира, ако представите трима порѫчители. Следъ това веднага ще подпишете полица и ще вземете паритѣ.

Каква култура, какво християнство може да съществува при такива отношения? Когато хората уреждатъ отношенията си, своитѣ взимания и давания, при подписа на трима души, това не сѫ истински отношения, това не е никаква любовь. Правилнитѣ отношения иматъ за основа любовьта. Дето отсѫтствува любовь и довѣрие между хората, тамъ никакви отношения не съществуватъ.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, за всѣко нѣщо да искатъ по трима поръчители. Тримата поръчители, това сѫ бащата, майката и детето. Ако детето отиде при нѣкой банкеръ да иска 20,000 лв. на заемъ, последниятъ му казва: Извикай баща си и майка си, да се подпишатъ като поръчители. Азъ искамъ да зная, имашъ ли баща и майка. Като види бащата и майката, банкерътъ дава на детето сумата 20,000 лв., написва една полица, дава я да се подпишатъ и я задържа въ себе си. — Не, полицата трѣбва да бъде въ ржцетѣ на бащата и майката. Банкерътъ е хваналъ вече въ рѫцетѣ си бащата и майката като поръчители. За него тѣ сѫ достатъчни. Щомъ забавятъ изплащането на полицата, банкерътъ веднага хваща бащата, майката и детето и казва: Плащайте сега!

Питамъ: Какво щастие може да съществува при такива отношения? Това е порядъкътъ въ човѣшкия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, такъвъ порядъкъ не съществува. Тамъ всички банки съ отворени, и всѣки може да си вземе, колкото и каквото му е нужно. Божественитѣ банки представятъ чешми, които всѣкога съ отворени. Кой колкото вода иска, толкова може да си налѣе, но всичко се пише. Тамъ нищо не се дава даромъ. Тамъ всичко се плаща. — Съ какво? — Съ добъръ животъ. Не живѣете ли добре, веднага полицата излиза на лице. Водата, въздухътъ, свѣтлината съ Божествени банки, отъ които човѣкъ свободно може да черпи, колкото иска, Добриятъ животъ опредѣля кредита на човѣка. Нѣ- кога, когато хората съ живѣли добре, въ далечното минало, житото е ставало голѣмо, като дърво. То се е отличавало по съставъ отъ сегашното, било е по-едро, по-хранително и по-вкусно. Обаче, следъ грѣхопадането, житото е изгубило и отъ голѣмината, и отъ вкуса, и отъ хранителностьта си. Въ последно време се забелязва подобряване на житото. Подобряването на житото е въ връзка съ подобряване живота на хората.

Този законъ има отношение и къмъ живота на отдѣлния човѣкъ. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, човѣкъ се подмладява и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува. При това положение човѣкъ става отзивчивъ къмъ страданията на хората, вслушва се въ тѣхнитѣ болки и се стреми да имъ помогне. Ако разбира законитѣ на водата, той може да лѣкува съ нея. Водата е носителка на животъ, на жизнена прана. Който знае да се ползува отъ тази прана, той може лесно да се лѣкува. Чрезъ водата, човѣкъ може да лѣкува всички органически болести. Нѣкой е работилъ цѣли 20 години по отрицателенъ пѫть, докато създаде известна болесть въ себе си, а очаква да я излѣкува за нѣколко деня. Това е невъзможно. Такъвъ законъ въ природата не съществува. За да не създава условия въ себе си за органически болести, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Лошитѣ условия, вънъ и вѫтре въ човѣка, наричаме сѫдба. За да се справи съ сѫдбата си, човѣкъ не трѣбва да се бори съ нея. Който се е борилъ съ сѫдбата си, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Нѣкой се хвали, че се бори съ себе си. Бори ли се съ себе си, човѣкъ попада въ рѫцетѣ на сѫдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щомъ престане да се бори съ себе си, сѫдбата му се подчинява, и той излиза победитель. Защо трѣбва човѣкъ да се бори съ себе си?

Казано е въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“. Това значи: Не се борете съ себе си, съ своята сѫдба. Дойде ли нѣкакво страдание, не се борете съ него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на рѫце, докато се примирите съ него. Щомъ се примирите съ страданието си, въ васъ настава дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. — Защо трѣбва човѣкъ да се примирява съ страданието? — За да стане великъ Христосъ е великъ, защото се примири съ страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено отъ Бога и трѣбва да го приеме съ радость. Така сѫ постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрезъ които Христосъ можа да избѣгне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже отъ страданията си, цѣлото човѣчество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човѣчеството. Следователно, ако чрезъ страданията си, човѣкъ облекчава страданията на цѣлото човѣчество, заслужава да страда. Отъ Божествено гледище, има страдания, които сѫ необходими за човѣка. Тѣ криятъ въ себе си известни блага.

Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Естествено е това желание, но трѣбва да се знае, че за придобиване на щастието сѫ необходими известни условия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще получи известенъ дѣлъ и отъ страданията. Каква е разликата между щастието и нещастието? Отъ какво зависи да бѫде човѣкъ щастливъ или нещастенъ? Срѣщате нѣкой беденъ човѣкъ, но той е доволенъ, щастливъ отъ положението си. Срѣщате единъ богатъ, но той е недоволенъ, нещастенъ, нѣщо му недостига. Значи, разбиранията на човѣка опредѣлятъ неговото щастие или нещастие. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ отъ неговото съзнание. Понѣкога и най-добритѣ условия, и най-свѣтлитѣ идеи могатъ да направятъ човѣка нещастенъ, да му причинятъ болезнени състояния. При боленъ стомахъ и най-хубавата храна причинява страдания. Обаче, всѣко днешно страдание на човѣка носи въ себе си бѫдеще щастие. За да провѣри това, човѣкъ трѣбва да има търпение, да дочака това време. Такъвъ е законътъ. Ако спазваме великитѣ Божии закони, ще видимъ, че всѣко страдание, всѣко изпитание, всѣко нещастие носи следъ себе си велики блага. Въ Божествения свѣтъ, въ Бога страдания нѣма. Следователно, Богъ е въ сила да превърне страданията на хората въ радости. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва въ живота на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“. Това е законъ за смѣна на състоянията.

Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли. Който може всѣкога да държи положителни мисли въ себе си, той е ученикъ и може да учи. Истински човѣкъ е онзи, които никога не се обезсърдчава. Като се обезсърдчи, човѣкъ казва: Свърши се моята работа. — Не, тя едва сега започва. — Пари нѣмамъ. — Ще дойдатъ. — Здраве нѣмамъ.— Ще дойде. — Приятели нѣмамъ. — И приятели ще имашъ. — Кога ще дойде всичко това? — Когато издържите изпититѣ си, когато се справите съ противоречията на живота. Имайте вѣра на положителното въ живота. Да имате вѣра въ великото и красивото, въ положителното въ свѣта, това не е религия. Това е истинската философия на живота.

Сега, като говоря по този начинъ, цельта ми не е да ви заставя да мислите като мене. Това е невъзможно. Моята цель е да събудя красивото, мощното, което е вложено въ васъ отъ памти - вѣка. Когато красивото и великото въ човѣка изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разбератъ. Въ вашата градина ще почнатъ да растатъ круши, ябълки, сливи, грозде, портокали, мандарини, и вие ще продавате отъ тѣхъ. Като дойда въ градината ви, ще пожелая да си купя отъ вашитѣ плодове. Ако килограмътъ на нѣкои плодове струва 50 лв., азъ ще ви дамъ сто. Така ще се създадатъ приятелски, любовни отношения. Единъ на другъ ще имаме вѣра. Такива трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ отношения между хората. —Кога ще бѫде това? — Единъ день. Този день може да бѫде още днесъ, а може да бѫде и следъ хиляди и милиони години—отъ васъ зависи. Каквото човѣкъ мисли, това става. Мислете положително, за да дойдатъ положителни, красиви нѣща. Мислете за красотата, ако искате да станете красивъ. Мислете за доброто, ако искате да станете добъръ. Мислете за любовьта, ако искате тя да ви посети. Мислете право.

Мислете красиво и положително за всичко. Правата и положителна мисъль е пѫть за постигане на всички блага въ живота.

Сега, нѣкой ще кажатъ, че тия работи имъ сѫ познати, нѣма защо да се говорятъ. Не е въпросъ, дали ги знаятъ или не, важно е, правятъ ли ги. Каква полза, че знаешъ нѣщо, а не го правишъ? Каква полза, че знаешъ една пѣсень, а не можешъ да я изпѣешъ? — Не, има нѣща, които човѣкъ не знае и трѣбва да ги учи, да ги прилага. Да пѣе човѣкъ, това значи, да има добри външни и вѫтрешни условия. Пѣвецътъ пѣе, защото има разработенъ гласъ. Той пѣе, защото има публика, която го слуша. Той пѣе, защото салонътъ е добре отопленъ и освѣтенъ. Нека излѣзе да пѣе предъ умрѣли хора, въ студенъ, тъменъ салонъ и вижте, ще пѣе ли този пѣвецъ. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Следователно, за да пѣе, да свири, да учи, да работи, човѣкъ трѣбва да има права, положителна, велика мисъль. Мисъльта е условие, безъ което човѣкъ не може да живѣе. Тя отваря пѫтя му къмъ великия свѣтъ, отдето идатъ всички блага.

И тъй, отъ ученика се иска знание, да различава положителнитѣ мисли отъ отрица- телнитѣ и да може да ги смѣня. Той трѣбва непрестанно да учи, да не спира развитието си. Учете непрестанно! Любете непрестанно! Лю- бовьта съ любовь се храни, мѫдростьта — съ мѫдрость, доброто — съ добро. Като се обез- сърдчи, човѣкъ казва: Нѣма вече да правя добро. — Колкото повече правишъ добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умътъ ти закрепва и става по-мощенъ, толкова повече сърдцето ти се облагородява. Другъ пъкъ казва: Не искамъ да мисля повече. Главата ми ще се пръсне отъ мисъль,—Чудно нѣщо! Когато стомна пълна съ вода се изложи на студа и се пръсне, отъ мисъль ли се е пръснала? Главата на човѣка се пръска отъ тревоги, отъ безпокойствия, но никога отъ мисъль. Чистата, права мисъль повдига човѣка и му помага. И въ най-труднитѣ моменти той излиза на правъ пѫть. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човѣка въ всички случаи на неговия животъ.

Сега, като говоря за страданието, азъ имамъ предъ видъ великия законъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Така разбрани, страданията представятъ пѫть къмъ познаване на великото, красивото, възвишеното въ свѣта. Тѣ водятъ къмъ познаване и придобиване на любовьта. Заслужава човѣкъ хиляди години да страда, за да опита единъ моментъ на любовьта. Дойде ли любовьта въ човѣка, тя заличава всички страдания, всички мѫчнотии и нещастия на вѣковетѣ. Единъ моментъ на любовьта заличава вѣковнитѣ страдания. Любовьта ще покаже, че и най-голѣмитѣ страдания на човѣка сѫ били все любовь, но неразбрана. Любовьта ще превърне страданията на миналото въ велика симфония на душата, въ велика хармония между всички души.

— Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

—- Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

16. Лекция отъ Учителя, държана на

5 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...