Jump to content

1928_10_10 Какво сѫ разбрали


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

КАКВО СѪ РАЗБРАЛИ

Размишление.

Чете се резюме на миналата лекция.

Представете си, че на една маса е сложено месо, а отъ дветѣ страни на масата има тревопасни и месоядни животни. Въ кои животни ще се възбуди апетитъ къмъ месото? — Въ месояднитѣ. Тревопаснитѣ, обаче, ще стоятъ тихи и спокойни, като че нищо нѣма на масата. Значи, животнитѣ, които сѫ отъ едната страна на масата, ще се раздвижатъ, ще се нахвърлятъ къмъ месото. Тия отъ другата страна на масата ще запазятъ спокойствието си. Обаче, ако на масата се сложи трева или сѣно, тревопаснитѣ, които бѣха спокойни, ще се раздвижатъ и ще се отправятъ къмъ масата, по направление къмъ тревата.

Задавали ли сте си въпроса, кое е онова, което стимулира месояднитѣ и тревопаснитѣ животни? Задавали ли сте този въпросъ и на себе си? Кое е онова въ живота ви, което ви стимулира? Какъвъ е вашиятъ идеалъ? Въ ранното си детство, човѣкъ се привързва къмъ родителитѣ си и развива сърдцето си. Въ юношеската си възрасть, той започва постепенно да се разширява, да създава отношения съ повече хора, а въ зрѣла възрасть почва да се готви за онзи свѣтъ. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, четатъ за него, но въпрѣки това нѣматъ ясна представа, какво въ сѫщность е онзи свѣтъ. И като не могатъ да си представятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, въ който отиватъ, започватъ да се безпокоятъ. Тази е причината, задето почти всички хора заминаватъ за онзи свѣтъ съ тѫга, съ безпокойствие, съ страхъ. Малцина сѫ заминали за онзи свѣтъ съ радость. Това сѫ били светиитѣ само, или нѣкой духовно напреднали хора. Всички останали, въпрѣки голѣмитѣ страдания, които сѫ преживяли на земята, пакъ се раздѣлятъ отъ нея съ мѫка. Какво сѫ разбрали тия хора отъ земния животъ, щомъ го напущатъ съ мѫка?

Съвременнитѣ хора не могатъ да се раздѣлятъ лесно отъ земния животъ, защото силно сѫ свързани съ желанията си. Да се отдѣлятъ отъ желанията си, тѣ не могатъ, но сѫщевременно не могатъ и да ги постигнатъ. Въ това отношение, тѣ приличатъ на животни, били месоядни или тревопасни, на които е сложено месна храна или сѣно, като сѫщевременно господарьтъ имъ е поставилъ преграда между тѣхъ и храната. Месото привлича месояднитѣ, а сѣното — тревопаснитѣ. И еднитѣ, и другитѣ се хвърлятъ къмъ храната, възбуждатъ се, напрѣгатъ се, но желанието имъ да задоволятъ глада си, остава непостигнато. Яденето е постижимо желание, но въ случая нито месо- яднитѣ, нито тревопаснитѣ могатъ да го по- стигнатъ. Човѣкъ яде по три пѫти на день. Какво постига той съ яденето?—Успокоява се. Докато не е ялъ, той е неспокоенъ, раздразненъ, недоволенъ. Щомъ се нахрани, той се успокоява. Тъй щото, когато яде, човѣкъ или животното се успокоява. Яденето внася успокояване въ всички живи същества. Освенъ желанието на човѣка да яде, той има още много желания, постижими и непостижими, които го държатъ здраво за земята.

Хората се успокояватъ, не само когато се нахранятъ, но и отъ всѣка мисъль, и отъ всѣко чувство, които сѫ въ състояние да разсѣятъ тѣхния страхъ. Запримѣръ, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, понеже мисли, че съ нея заедно и животътъ престава. Започне ли да вѣрва въ задгробния животъ, той постепенно се успокоява. Следователно, както яденето уталожва глада и успокоява човѣка, така и мисъльта за съществуването на задгробния животъ успокоява човѣшката душа. Човѣкъ мисли за гостилничаря, докато е гладенъ. Щомъ задоволи глада си, той не мисли вече за него, не се интересува, съществува ли нѣкакъвъ гостилничарь или не. Такъвъ е интересътъ на човѣка за Бога. Значи, отношението на човѣка къмъ Бога е такова, каквото е отношението му къмъ гостилничаря. Щомъ се намѣри въ известни изпитания, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли по нѣколко пъти на день. Като забогатѣе, като придобие знания, той пакъ Го забравя и си казва: Дали съществува Богъ, или не, това е въпросъ. Ако съществува, Той е нѣкъде горе, далечъ отъ хората и нѣма никакво отношение къмъ тѣхния животъ.

Трѣбва ли човѣкъ постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него, само докато е гладенъ. Съ това хората искатъ да се оправдаятъ, защо търсятъ Бога, само когато се намиратъ въ нужда. Както и да се извиняватъ, тѣ не могатъ да се оправдаятъ. Казано е, че Богъ е любовь, мъдрость, истина, животъ, знание, свѣтлина, свобода и т. н. Следователно, човѣкъ трѣбва да търси Бога въ всички случаи на живота си. Човѣкъ трѣбва да бъде свързанъ съ Бога, ако иска да придобие Вѣчния животъ, който внася въ него любовь, мъдрость, истина, свобода, знание, свѣтлина.

И тъй, за да постигне Вѣчния животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ моралъ, който да не почива само на теория, а на нѣщо конкретно. Не е достатъчно човѣкъ само да каже, че съществува едно слънце въ свѣта, което може да вижда навсѣкъде и на всѣко време презъ деня. Той трѣбва да бъде потопенъ въ неговата свѣтлина и топлина. Накъдето и да се обърне човѣкъ все слънцето вижда. Докато човѣкъ търси слънцето, нищо не може да го засѣнчи, нищо не може да го скрие отъ неговия погледъ. Обаче, случва се понѣкога, че на хоризонта се явяватъ облаци, малки и голѣми, които успѣватъ да скриятъ слънцето отъ погледа на човѣка. Тогава той започва да се колебае, сѫществува ли слънцето на небето, или не сѫществува. Той ее запитва, облацитѣ ли сѫ  по-голѣми или слънцето. Тъмнината ли е по мощна или свѣтлината? Облацитѣ на небето не сѫ нищо друго, освенъ човѣшкитѣ желания, които временно само могатъ да засѣнчатъ слънцето и да го скриятъ отъ очитѣ на човѣка. Какви ли не желания се явяватъ въ живота на човѣка, които, като облаци, затъмняватъ яснотата на идеята за Бога въ него, и той започва да се колебае, сѫществува ли Богъ, или не. Запримѣръ, желанията на човѣка да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояватъ въ съзнанието му като облаци и закриватъ свѣтлината на неговото слънце. Тѣ казватъ: Не само Богъ е голѣмъ, но и ние сме голѣми. И за насъ трѣбва да мислишъ. И вие гледате, какъ човѣкъ се раздвоява, какъ се натъква на противоречия, които не може да разреши.

На какво се основаватъ противоречията въ човѣшкия животъ? Иматъ ли право облацитѣ да се мѣсятъ въ работитѣ на човѣшкото съзнание? Преди всичко, между  слънцето и облацитѣ нѣма никакво отношение.

Облацитѣ сѫ изпратени само като поливачи, да разнасятъ влагата отъ едно мѣсто на друго, да свършатъ известна работа. Да се мисли, че като сѫ се спрѣли на едно мѣсто, облацитѣ закриватъ слънцето, това е хипнотическо състояние, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Щомъ човѣкъ се осъмни, разколебае или обезвѣри, облацитѣ веднага заставатъ между слънцето и него, т. е. между съзнанието и ума му, и той изпада въ противоречия и започва да страда. За да освободи човѣка отъ тия облаци, невидимиятъ свѣтъ изпраща вѣтъра, който ги разпръсва, пренася отъ едно мѣсто на друго или излива въ видъ на дъждъ. Дето падне, дъждътъ носи своето благословение.

И тъй, яви ли се нѣкаква мѫчнотия въ съзнанието ви, знайте, че тя представя облакъ, който нѣма за цель да засѣнчи слънцето, но да се излѣе нѣкѫде въ видъ на дъждъ и да донесе своето благословение. Въ края на краищата, всѣка мѫчнотия трѣбва да се превърне на дъждъ. Кой мѫжъ и коя жена не сѫ проливали дъждъ при голѣми мѫчнотии? Кой човѣкъ, при голѣма простуда, не е билъ поставянъ на парила и не е отдѣлялъ изобилно поть отъ тѣлото си въ видъ на дъждъ? Щомъ се разболѣе физически, човѣкъ трѣбва да се изпоти. Щомъ се изпоти, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Човѣкъ трѣбва да се изпотява не само физически, но и духовно. Въ духовния животъ на човѣка страданията представятъ нѣщо подобно на изпотяване. Ако не може физически да се изпоти, човѣкъ е изложенъ на опасность. И ако не страда, човѣкъ пакъ е изложенъ на опасность.

Следователно, радоститѣ и скърбитѣ въ човѣшкия животъ не представятъ нѣщо положително. нѣщо съществено. Тѣ сѫ само упражнения. Като страда и като се радва, човѣкъ се упражнява. Животътъ е пъленъ съ упражнения: ученикътъ се упражнява да чете, музикантътъ — да свири, художникътъ — да рисува и т. н. Обаче, ако ученикътъ прекали въ упражненията си, уроцитѣ му се втръсватъ. Същото изпитва и музикантътъ, и художникътъ. Втръсне ли се веднъжъ на музиканта да свири, повече не можете да го накарате да свири. Човѣкъ трѣбва да се упражнява само дотогава, докато му е приятно. Всѣко нѣщо, въ което прекали, не е приятно нито за самия него, нито за ближнитѣ му.

Често слушамъ нѣкой да говори за себе си, че е духовенъ човѣкъ. — Кое му дава право да мисли, че е духовенъ? — Защото не водѣлъ свѣтски животъ, челъ нѣколко пъти Библията, занимавалъ се съ духовни въпроси и т. н. Това сѫ упражнения, но още не е никаква духовность. Истински духовенъ човѣкъ е този, който разполага съ голѣма интелигентность и култура, вѫтрешна и външна; той предвижда нѣща, които ще се сбѫднатъ най-малко следъ 20 — 30 години. Нѣма събитие въ живота, което може да го изненада. Ако е търговецъ, той предвижда, колко стока, му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трѣбва. Неговиять активъ и пасивъ винаги се уравновесяватъ. Той не разчита на вѣроятности, на щастие, но винаги уповава на онзи великъ вѫтрешенъ законъ, който работи въ Битието. Който не се рѫководи отъ този разуменъ законъ, той казва: Човѣкъ е слабъ, не може да не грѣши, но понеже Богъ е милостивъ, ще му прости. — Не, Божията милость нѣма никакво отношение къмъ грѣховетѣ на хората. Божията милость е последниятъ пунктъ, на който човѣкъ може да се опре. Като грѣши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Богъ не прилагаше милостьта си по отношение на хората, тѣ щѣха да бѫдатъ пълни инвалиди, а, така само се контузватъ, натъртватъ тукъ - тамъ и продължаватъ да учатъ. Милосърдието насърдчава човѣка, дава му възможность да изправи погрѣшкитѣ си. Нѣма погрѣшка въ живота на човѣка, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си и да върви напредъ, да постигне своитѣ добри желания.

Като ученици, вие не трѣбва да се спирате предъ въпроса, ще се простятъ ли грѣховетѣ ви или не, но трѣбва да учите, да се занимавате съ всички отрасли на науката, да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Като изучавате математиката, запримѣръ, вие разглеждате действията съ числата, степенувате ги, но не се замисляте върху значението на дадено число, повдигнато въ сте- пень. Запримѣръ, числото 2 представя две единици, т. е. едно количествено отношение. Ако напишете 22, 28, 24, 25, какво ще получите? Числото 22 означава 2, умножено само на себе си: 2.2 — 4; 23 = 2.2.2 — 8; 24 = = 2.2.2.2= 16; 25 = 2.2.2.2.2 = 32. Числото 2 означава жена. Щомъ не е повдигнато въ степень, числото 2 представя жена, която се движи само между две точки А и В—бащата и майката. Когато числото две е повдигнато въ втора степень, това показва, че жената е станала майка. Тя е започнала да се движи между две точки още — своя синъ и своята дъщеря. Числото две, повдигнато въ кубъ, въ трета степень, показва, че майката е оженила вече дъщеря си, станала е баба, има си внучета. Кубътъ има шесть страни. Следователно, числото две, повдигнато въ кубъ, показва, че въ него влизатъ толкова семейства, колкото страни има кубътъ. Когато двойката се повдигне въ четвърта степень, имате тесаракта. Това показва, че майката е наредила и децата си, и внучетата си. Тѣ сѫ заели нѣкаква длъжность въ обществото. И най-после, когато двойката се повдигне въ пета степень, това показва, че всички членове на даденитѣ Семейства сѫ придобили нѣщо отъ живота и се готвятъ вече за другия свѣтъ.

И тъй, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава, какви сили и възможности се криятъ въ него, да познава себе си като дадено число. Всѣки човѣкъ представя едно число, съ скрити сили и способности въ него. Това число може да бѫде еднозначно, двузначно, тризначно и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде числото 123,456. Цифритѣ на това число могатъ да взематъ и другъ редъ, да получиме числата 132,546, или 165,423 и т. н. Всѣко едно отъ тия числа има различно значение. Първото число, обаче, въ което цифритѣ сѫ наредени въ естествения редъ на числата, а именно, числото 123,456, представя човѣкъ, който е дошълъ до голѣмитѣ илюзии на живота. Първоначално този човѣкъ е билъ единица, но мислилъ, че трѣбва да се ожени. Като намѣрилъ мома, въ която се влюбилъ, той се убедилъ още повече, че трѣбва да се ожени, да стане двойка. Безъ нея животътъ му нѣма ника- къвъ смисълъ. Като се оженилъ, започналъ да мечтае за детенце. Той разбралъ, че домъ безъ деца нищо не струва. Така, съ сина си заедно той станалъ тройка. После дошла и дъщерята — станалъ четворка. Той започналъ да се грижи за семейството си, да изучи децата си, срещу което искалъ отъ тѣхъ уважение и почитание. Това е числото петь — човѣкътъ, съ своитѣ изисквания отъ живота. Като пораснали децата му, той ги оженилъ и скоро следъ това станали дѣдо съ внучета. Той се превърнали въ числото шесть — число на илюзии. Като се видѣлъ въ това число, той се убедил, че нищо не е разбрал отъ живота. Защо се оженилъ, защо имали деца, защо станал дѣдо съ внучета — това сѫ въпроси, които останали неразрешени. Дотукъ този човѣкъ е вървѣлъ правилно. Той трѣбва да продължава въ сѫщия пѫть, т. е. отъ човѣшкото да мине въ Божественото, дето ще намѣри разрешение на всички въпроси. Той трѣбва да се превърне въ числото 123,456,789. Това число представя нормално развити човѣкъ, съ всички качества и възможности въ себе си. Всѣка цифра въ даденото число е жива. Тя крие въ себе си живи сили, които човѣкъ може да възприеме. Всѣки човѣкъ, който представя числото 123,456,789, е били свидетель и участникъ при създаването на земята, на цѣлата слънчева система. Той е минал презъ всички епохи и периоди на развитие на земята, презъ всички култури. Това число показва пжтя на човѣшкото развитие и проявление като душа.

Сега, като говоря за числата, имам преди види да обърна вниманието ви къмъ тѣхъ; като къмъ наука, която има практическо приложение. Всѣка наука има значение за човѣка дотолкова, доколкото може да се приложи въ живота. Изучавайте числата, правете опити съ тѣхъ. Напишете последователно числата отъ 1—10 на единъ листъ и наблюдавайте, какво ще изпитате при всѣко едно отъ тѣхъ. После, пишете ги разбъркано и пакъ наблюдавайте, какво влияние ще укаже всѣко число върху васъ. Следъ това, комбинирайте по две, по три отъ тия числа заедно, като двуцифрени или трицифрени, и правете наблюдения върху себе си. Когато сте неразположени, напишете едно число, второ, трето, докато неразположението ви изчезне, и вижте, при кое отъ написанитѣ числа е станала тази смѣна. Гледайте на числата не само като на количества, но и като носители на живи сили. Всѣко число има свое специфично значение. За мнозина числото 13 е фатално. За лошия човѣкъ числото 15 подразбира уволняване отъ служба; числото 16 — обръщане на работитѣ му наопаки. Въ българската история числата 17 и 18 сѫ играли фатална роля. Числото 14 е законъ на жертви. Въ 1914 година започна Всеобщата война. Добре е всѣки отъ васъ да си припомни ония години, месеци и дни отъ своя животъ, които сѫ свързани съ нѣщо велико, красиво и приятно за него. Спомнете си и годинитѣ на неприятноститѣ и страданията, които сте преживляь, като си направите една таблица. Така ще видите, че между числата сѫществува правилно съотношение. Така ще видите, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота на всѣки човѣкъ вървятѣ по опредѣленъ законъ на числата. Въ този законъ се забелязва едно правилно редуване на радости и скърби.

И тъй, изучавайте науката за числата — кабалистиката, да дойдете до положение да гледате на тѣхъ не само като на количествени величини, но и като на сборъ отъ живи, разумни сили, разумни единици. Запримѣръ, числото 12 представя общество отъ 12 души. Числото 13 --- общество отъ 13 души и т. н. Ако влѣзете въ общество отъ 12 души, добри музиканти, вие ще научите нѣщо отъ тѣхъ. Но ако влѣзете въ общество отъ 13 души борци, атлети, какво ще придобиете? Въ края на краищата, вие ще излѣзе- те отъ това общество съ пукната глава.

Сега, колкото и да ви говоря за числата, вие не можете изведнъжъ да станете кабалисти, както всички хора не могатъ изведнъжъ да станатъ музиканти, учени, философи, поети и т. н. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да работи дълго време въ известно направление. Докато достигне това, той трѣбва да има правилно разбиране за нѣщата и върху него да гради

Следователно, иска ли да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно разбиране на великитѣ Божии закони и пѫтища. Въ този стремежъ, именно, се крие облагородяването на човѣшкото сърдце. Като работи въ това направление, човѣкъ ще дойде до положение да разбира астрологията — влиянието на числата, па планетитѣ, като живи, разумни сили върху човѣшкия животъ, върху неговата сѫдба. Човѣкъ може да направи хороскопъ на една своя радость или скръбь, да види, колко време ще продължава. Хората сѫ забелязали, че радоститѣ въ живота се смѣнятъ съ скърби и обратно, скърбитѣ се смѣнятъ съ радости. Тази е причината, поради която разумнитѣ хора не се подаватъ на влиянието на голѣми радости и скърби. Запримѣръ, случвало се е нѣкой човѣкъ да получи наследство отъ нѣколко милиона лева, и докато не се е нарадвалъ още, синъ му умира. На голѣмата радость отговаря голѣма скръбь.

Всѣки човѣкъ носи съ себе си нѣкакво щастие или нещастие. На единъ беденъ чи- новникъ, останалъ безъ служба, се родило детенце. Той се видѣлъ въ чудо, какъ ще посрещне нуждитѣ си. Излѣзълъ изъ града да срещне нѣкой приятель, да му поиска известна сума на заемъ. Той вървѣлъ замисленъ, и въ този моментъ видѣлъ на земята една банкнота отъ сто лева. Взелъ банкнотата, върналъ се у дома си и посрещналъ съ нея най-належащитѣ си нужди. Два-три деня следъ това отново го назначили на служба. Отъ деня на идването на детенцето въ неговия домъ, работитѣ му тръгнали добре. Детето расло, станало на 14 години, а положението на бащата все повече се подобрявало. Обаче, единъ день детето  заболѣло и умрѣло. Отъ този часъ, работитѣ на бащата тръгнали назадъ. Наскоро го уволнили отъ служба, и той пакъ дошълъ на първото си положение — беденъ чиновникь.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота. Като го изучавате, ще видите, че нѣкои хора, като това дете, носятъ щастие, а Други  носятъ нещастие. Не само хората, но, сѫщо така и мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка носятъ щастие или нещастие за него. Като знае това, разумният човѣкъ прави изборъ на мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ него, и ги отдѣля; ония, които носятъ щастие въ себе си, туря на една страна; тия, които носятъ нещастие, туря на друга страна. Той разбира законитѣ и условията, при които желанията трѣбва да се реализиратъ. Нѣкой иска да стане офицеръ. Той постига желанието си, но скоро следъ това се обявява война, въ която взима участие. Щомъ излѣзе на първата бойна линия, нѣколко часа следъ това го изнасятъ на носилка, раненъ. Какво се ползува отъ това, че е постигналъ желанието си? Той постигналъ желанието си, но станалъ инвалидъ. Другъ нѣкой ималъ желание да стане химикъ. Той станалъ химикъ, но при единъ отъ опититѣ изгубилъ окото си. Добре е човѣкъ да реализира желанията си, но трѣбва да знае, кога и какъ, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалидъ.

При сегашнитѣ условия на живота нѣма човѣкъ, който да не е инвалидъ поне въ едно отношение. Добре е всички хора да бѫдатъ здрави, а не инвалиди. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва положително да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва да има една основна идея въ живота си,  която да бѫде като звено на всички негови идеи и отъ това звено да може правилно да се ориентира въ всички посоки. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Вѣрата ви въ Бога не подразбира още онази основна идея, която опредѣля посоката на вашето движение. Дали човѣкъ е станалъ търговецъ, лѣкарь, учитель, свещеникъ, майка или баща, това не е важна. Каквото положение и да заема въ обществото, за човѣка е важно да има една основна идея, като рѫководитель въ неговия животъ. Като лѣкарь, той трѣбва да намѣри онзи свой пациентъ, чрезъ когото да се добере до основната си идея и да ликвидира съ медицината въ тази форма, въ каквато днесъ съществува. Да намѣри човѣкъ основната идея въ своя животъ, това значи, да стане корененъ превратъ съ него. Същото се отнася и до търговеца, и до учителя, и до свещеника, и до майката и бащата. Основната идея преобразява човѣка. Намѣри ли я, човѣкъ ликвидира съ старото и влиза въ новия  животъ. При това положение, всички негови идеи се централизиратъ къмъ основната и придобиватъ ценность. Основната идея е скѫпоцененъ камъкъ, за който човѣкъ продава всичко, само да го купи. Да притежава човѣкъ този скѫпоцененъ камъкъ това значи, да стане силенъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е съградилъ живота си върху своята основна идея.

Коя е основната мисъль въ тази лекция? Мѫчно можете да намѣрите основната мисъль. Като ви се говори много, вие се намирате въ положението на човѣкъ, който мисли само за пари, или за страданията си и въ края на краищата казва, че е разбралъ, какво е животътъ е пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може да се живѣе. — Лесно е да се каже, че животътъ е тежъкъ, пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може. Човѣкъ не трѣбва да очаква на готово да получи нѣщо. Той трѣбва самъ да си изработи това, което му е нужно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на числа- та, до познаване на себе си и на другитѣ хора. Като чете стихотворенията на поетитѣ, или като слуша произведенията на музикантитѣ, той ще може да опредѣли, какъвъ, е поетътъ или музикантътъ, какво число представя той и къмъ кого отправя своята поезия или музика. Отъ езика, съ който човѣкъ си служи, се познава, както неговата възрасть, така и възрастьта на ония, къмъ които се обръща.

И тъй, безъ основна идея, животътъ на човѣка нѣма смисълъ. Както човѣкъ не може да живѣе безъ обичь, така не може да живѣе и безъ основна идея. Човѣкъ трѣбва да обича, но разумно. Обичь безъ разумность не е обичь. И разумность безъ обичь не е разумность. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ. Никакви външни или вѫтрешни пертурбации не сѫ въ състояние да разколебаятъ силния човѣкъ. Той трѣбва да бѫде истински плувецъ, да се гурка подъ водата, да излиза надъ нея, безъ да пострада. Радвайте се на успѣхитѣ на приятелитѣ си като на свой успѣхъ. Радвайте се на онзи успѣхъ, който е придобитъ съ трудъ, съ работа, съ постоянство. Само по този начинъ вие можете да се повдигнете.

Помнете: разумность безъ обичь, и обичь безъ разумность нищо не допринасятъ. Ако единъ разуменъ и любещъ човѣкъ отиде въ нѣкое село, между непознати, той скоро ще се опознае и ще си пробие пѫть. —- Какъ? — Той ще види, отъ какво иматъ нужда селянитѣ. Ако нѣматъ вода, той веднага ще изпита, кѫде има вода и ще я прекара презъ селото. После, той ще ги подтикне къмъ работа, къмъ учене. Щомъ събуди въ тѣхъ потикъ за учене, веднага ще имъ намѣри учитель, който ще започне да ги учи. Иска ли човѣкъ да бѫде добре приетъ между хората, той трѣбва да имъ бѫде полезенъ, както е полезенъ на себе си.  Божията Любовь носи пълния животъ.

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на
Октомврий, 1928 г. София.—Изгрѣаъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...