Jump to content

1928_08_01 Правилно хранене


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ.

„В ъ  с в ѣ т л и н а т а  н а  Б о ж и я  Д у х ъ  и м а  ж и в о т ъ  и  м и р ъ“.

Р а з м и ш л е н и е

Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който, всѣка храна, която човѣкъ приема, трѣбва да се смила добре. Не се ли възприема правилно отъ човѣшкия организъмъ, тя създава болезнени състояния. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка не се възприематъ правилно, тѣ създаватъ известни болезнени прояви — съмнение, гнѣвъ, алчность и редъ още недѫзи, които нѣкога сѫ били добродетели, а впоследствие сѫ се превърнали въ отрицателни качества. Желанието на човѣка да придобива знания, добродетели, може да се превърне въ алчность къмъ богатство, слава, почести и, вмѣсто да се издигне, да пропадне въ живота. Като ученици, вие трѣбва да си отговорите на въпроса: Главата ли трѣбва да стане знатна, да се ползува съ почести и уважение, или тѣлото? Сь какво става човѣкъ знатенъ? — Съ главата си. Главата дава направление въ живота на човѣка. Тѣло безъ глава нѣма никакъвъ смисълъ. Главата може да създаде тѣлото, но тѣлото не може да създаде главата. Цѣлото създава частитѣ, но частитѣ не могатъ да създадатъ цѣлото.

И тъй, всички хора трѣбва да знаятъ, че тѣ сами създаватъ нещастието си. — Какъ, именно? — Като се хранятъ неправилно. Вие можете да ядете най-хубавъ хлѣбъ, прѣсно, хубаво сирене, и пакъ да разстроите стомаха си. — Защо? — Не дъвчете добре храната си. Вие туряте храната въ устата си и бързо я гълтате. Така несдъвкана, тя мѫчно се смила и причинява тежесть на стомаха. Щомъ стомахътъ се разстрои, това се отразява на главата, а оттамъ и върху останалитѣ органи. При това положение вие се чувствувате неразположени, недоволни. Това се отнася не само до физическото хранене, но и до възприемане на мислитѣ и чувствата. Човѣкъ трѣбва правилно да възприема своитѣ мисли и чувства, правилно да ги асимилира. Това сѫ процеси, които се подчиняватъ на единъ и сѫщъ органически законъ. — Не може ли безъ мисъль, безъ чувства, безъ страдания? — Може и безъ мисли, и безъ чувства, и безъ страдания, но въ края на краищата ще се намѣрите въ положението на Паганини, който давалъ концертъ съ три струни на цигулката си. Като свършилъ концерта, запитали го, може ли да свири на две струни. Той свирйлъ и на две струни. — Ами на една струна? — И на една струна може. — Безъ струни може ли? Паганини слѣзълъ отъ сцената и повече не се явилъ.

Човѣшката душа разполага съ четири струни, чрезъ които може да изрази своитѣ мисли, чувства и действия. Докато тия струни сѫ на нейно разположение, човѣкъ може да се развива. Отнематъ ли тия струни отъ нея, той престава да се развива. Цигулка безъ струни се намира въ такова положение, въ каквото се намира гладниятъ безъ хлѣбъ. Това е животъ пъленъ съ мѫчнотии. Такова е положението на човѣкъ, който влиза неподготвенъ въ астралния свѣтъ. Той има чувства, но съответно тѣло за чувствата нѣма. Той е въ положението на въздухообразно тѣло въ пространството. Страшно е положението на този човѣкъ: глава, рѫце, крака нѣма; сърдце, дробове, стомахъ сѫщо нѣма. Той има само чувствувания, които не може да изрази, да прояви по нѣкакъвъ начинъ. Като замине нѣкой за онзи свѣтъ, близкитѣ му казватъ, че е отишълъ тамъ да прегледа смѣткитѣ си. — Какви смѣтки ще преглежда той, щомъ нѣма глава, рѫце, крака?

Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за духовния свѣтъ. Тѣ нѣматъ представа, какво значи да излѣзе човѣкъ вечерь отъ тѣлото си и да види, какви отношения сѫществуватъ вънъ отъ тѣлото и вѫтре въ тѣлото му, вънъ отъ Бога и вѫтре въ Бога.

Сега всички трѣбва да се подложите на пълно пречистване: физическо, сърдечно и умствено. Както женитѣ коренно пречистватъ кѫщитѣ си предъ голѣми празници, така и вие трѣбва да се освободите отъ всичко старо. Съ старото трѣбва напълно да ликвидирате. Работете върху себе си, да се справите съ личния елементъ у васъ, който е взелъ надмощие надъ духовния. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да различава личния, индивидуалния и духовния животъ, да познава тѣхнитѣ отличителни чърти. Личниятъ животъ представя физическата страна на човѣка; индивидуалниятъ представя духовната, а съзнателниятъ, душевниятъ животъ, това е Божествената страна у човѣка. Това сѫ три категории животъ, които се изявяватъ на физическия свѣтъ. Ако не държи главата си въ равновесие, човѣкъ никога нѣма да разбере дълбокия смисълъ на тритѣ категории животъ и да се ползува отъ тѣхъ. Щомъ изгуби равновесието на своята глава, човѣкъ се излага на голѣми падания, ставания, пукване на главата и т. н. Пукне ли веднъжъ главата си, човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ, да пази пълно равновесие. Защо понѣкога човѣкъ не може да пази равновесие? — Това се дължи на дисхармония между неговитѣ мисли и чувства.

Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че едни отъ тѣхъ сега започватъ живота, а други — свършватъ. Едни сѫ въ началото на живота си, а други — на края. Ония, които сѫ въ началото на живота си, тѣ се намиратъ предъ пълна чиния съ медъ, и потапятъ първата си хапка. Ония пъкъ, които сѫ въ края на своя животъ, потапятъ последната си хапка въ меда. Това не значи, че животътъ имъ се свършва, но тѣ отстѫпватъ мѣстото си на новодошлитѣ и започватъ да имъ служатъ. Който се е нахранилъ, той трѣбва да препаше престилка и да започне да слугува на другитѣ, а не да се мѫчи още да яде, да преяжда. Пазете се отъ преяждане. То носи всички нещастия и злини въ жввота. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да преяжда нито на физическия, нито въ духовния, нито въ умствения свѣтъ. Дойде ли до физическото хранене, човѣкъ трѣбва да яде точно толкова, колкото му е необхдимо — ни повече, ни по-малко. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни“. Съвършенството подразбира вѫтрешенъ процесъ — съвършенство въ всички постѫпки. Каквато работа започне, човѣкъ трѣбва да я извърши въ съвършенство. Пише ли, рисува ли, свири ли, той трѣбва да бѫде съвършенъ въ всичко. — Какво ще придобие човѣкъ, ако може да пише, да рисува, да свири въ съвършенство? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да питате, какво придобива гладниятъ, следъ като се е нахранилъ. Както гладниятъ изпитва едно малко спокойствие, задоволяване, следъ като се нахрани, така и художникътъ, и музикантътъ, се успокояватъ следъ като се проявятъ въ своята область. Тогава тѣ започватъ правилно да мислятъ и да чувствуватъ. Докато е гладенъ, човѣкъ не може да мисли и чувствува свободно. Гладътъ го притиска. обсебва неговитѣ мисли и чувства. Щомъ се нахрани, въ него става разширяване, той се освобождава и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува.

И тъй, ако човѣкъ не разбере правилно въпроса за храненето и не изпълни волята Божия, както трѣбва, той ще бѫде всѣкога гладенъ и ще се занимава само съ себе си. Опасно нѣщо е човѣкъ да се занимава само съ себе си. Да се занимава човѣкъ само съ себе си, това значи напълно да се изтощи. Споредъ нѣкои учени за смилането на храната и възприемането й отъ организъма сѫ нужни четири часа. Тази теория е 50% вѣрна. —  Защо? — Правени сѫ опити съ хора, които сѫ гладували по три-четири деня и щомъ имъ се даде малко храна, тѣ веднага възстановяватъ силитѣ си. Ако е вѣрно, че за усвояване на храната отъ организъма сѫ нужни четири часа, би трѣбвало следъ толкова часа да се възстановятъ силитѣ на човѣка, който е гладувалъ нѣколко деня. Ако човѣкъ често гладува, клеткитѣ на организъма му започватъ да се разрушаватъ, вследствие на особенитѣ процеси, които се извършватъ въ него. Гладътъ отваря вратитѣ и прозорцитѣ на организъма, отдето клеткитѣ излизатъ навънъ и казватъ на господаря си, че не могатъ повече да му служатъ.

Всѣки човѣкъ има велики стремежи въ себе си, иска да ги постигне; той иска да изпълни волята Божия, както трѣбва. Какъ може да постигне своитѣ стремежи? — Чрезъ ядене. Ако не яде, човѣкъ нищо не може да постигне. Правилно или неправилно, човѣкъ все трѣбва да яде. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Той взима яденето въ неговия първиченъ видъ, както първоначално природата го е установила. Философитѣ и ученитѣ започватъ да разискватъ, какво значи да яде човѣкъ плътьта на Христа. — Не е важно яденето на плътьта, но важно е, че трѣбва да се яде. Азъ тълкувамъ този стихъ предъ ученицитѣ въ следната форма: „Ако не ядете“ — ако не изпълните, ако не упазите, ако не се стремите къмъ Бога и не търсите Неговата слава. Който търси славата Божия, той търси своето растене. Само при това положение той може да постигне своитѣ желания. Ако ученицитѣ не пазятъ честьта на своя учитель, тѣ не могатъ да станатъ почтени хора. Ако учительтъ нѣма любовь къмъ ученицитѣ си, и той нищо не може да постигне.

Често ученицитѣ се натъкватъ на вѫтрешно недоволство въ себе си, безъ да могатъ да си помогнатъ. За да да се справятъ съ недоволството си, тѣ трѣбва да го анализиратъ, да намѣрятъ неговия произходъ, да видятъ сѫществено ли е тѣхното недоволство, или не. Гладниятъ е недоволенъ, че му липсва храна. Щомъ се нахрани, той става доволенъ. Въ това нѣма никакво изключение. Може да се яви само едно изключение — когато гладниятъ има разваленъ стомахъ. Каквато храна да му се даде, той всѣкога ще бѫде недоволенъ. Причината за това недоволство е външна, а не вѫтрешна. Когато храната не се асимилира правилно, тя причинява редъ болезнени състояния въ човѣшкия организъмъ. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ и чувствата на човѣка. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка не се асимилиратъ правилно, тѣ създаватъ редъ болезнени състояния въ неговия умственъ и сърдеченъ животъ. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да мисли и да чувствува, да не се облѣга на други хора. Докато детето е малко, майка му дъвче заради него, а то всмуква, наготово се храни. Щомъ порасне, майка му го отбива, т. е. заставя го вече само да се храни. Детето поплаче известно време и започва само да се храни.

Разсѫждавайте правилно и не се смущавайте, когато майката отбива детето си, или когато учительтъ напуща ученицитѣ си. — Какво ще стане съ детето, когато майка му го отбие? — Ще се научи само да яде. — Какво ще стане съ ученика, когато учительтъ му го напусне? — Ще се научи да работи самостоятелно. — Какво ще стане съ детето, ако майката преждевременно умре? — Смъртьта е неестествено явление въ живота, а неестественитѣ явления не могатъ да обясняватъ естественитѣ. Естествено явление е майката да е жива, да отгледа детето си. Ако майката умре, и детето ще умре. Но понеже майката не умира, и детето нѣма да умре. Майката ще го храни, докато порасне. Щомъ порасне, ще го отбие. То ще започне само да се храни, да работи, да се развива, докато единъ день стане годно да помага на майка си.

Сега, отъ всички се иска права мисъль, правилно разбиране на процеса на храненето. Единъ день ще ви поставятъ предъ комисия да ви изпита, какъ дъвчете. Отъ вашето дъвчене ще се познае, до каква степень на развитие сте дошли. Голѣма философия, голѣма наука има въ яденето. За да разбератъ, на каква степень на развитие е дошълъ даденъ човѣкъ въ духовно отношение, ще го държатъ нѣколко деня гладенъ и следъ това ще му дадатъ прѣсна пита съ сирене. Като започне да яде, ще го наблюдаватъ, какъ дъвче, какь премята храната въ устата си и т. н. Начинътъ, по който човѣкъ яде, опредѣля, какъвъ е той въ умствено и въ духовно отношение. Процесътъ на яденето представя свещенъ актъ, къмъ който трѣбва да се пристѫпва съ нужната сериозность. Когато се храните, вие трѣбва да отправите ума си къмъ Бога, да благодарите, да почувствувате Божията Любовь, да се свържете съ всички разумни сѫщества, които сѫ взели участие при създаване на хранителнитѣ материали. При яденето трѣбва да присѫтствуватъ поне две сѫщества. Ако човѣкъ започне да яде, той трѣбва да се обърне къмъ Бога въ себе си, да ядатъ заедно. Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“: Това подразбира, че вѫтрешна връзка съ живота може да се създаде, само когато Богъ живѣе у човѣка. Тогава става ясна формулата: „Въ свѣтлината на Божия Духъ има животъ и миръ“.

Това, което сега ви говоря, сѫ елементарни работи, които непременно трѣбва да се знаятъ. Елементарнитѣ работи спъватъ ученика. Апостолъ Павелъ казва: „Ако земнитѣ работи не разбирате, какъ ще разберете небеснитѣ“? Като започватъ да ядатъ, нѣкои хора се помолятъ на Бога и следъ това казватъ: Ела, Боже. да ядемъ! Това е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. Този процесъ се отнася не само до яденето, но и до четенето. Като чете нѣкоя хубава книга, човѣкъ непременно трѣбва да задържи въ ума си поне една свѣтла мисъль. За да възприеме и разбере тази мисъль, Божественото трѣбва да дойде въ него, да го освѣти. Ако дадена книга не се разбере въ духа, въ който е писана, тя за винаги остава неразтворена, не може да се възприеме.

Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че не сте яли, гладни сте, обеднѣли сте. Срѣщамъ едного, който се оплаква, че едно време ималъ любовь, а сега нѣма. Значи, този човѣкъ не е ялъ. Любовьта е непреривна сила. Никой не може да попрѣчи на човѣка въ любовьта. Щомъ любовьта му е отслабнала, той самъ е причина за това. Той се е спъналъ нѣкѫде. Спънки сѫщестнуватъ въ цѣлия органически свѣтъ. Срѣщате единъ старъ човѣкъ, който се оплаква, че едно време виждалъ добре, а сега не вижда, зрението му е отслабнало. — Защо? — Спъналъ се е нѣкѫде. Споредъ мене, зрението на човѣка би трѣбвало все повече да се усилва, а не да отслабва. Две причини могатъ да предизвикатъ отслабване на очитѣ: тревоги и неправилна мисъль. Тревогитѣ действуватъ върху нервната система, и по този начинъ нарушаватъ вѫтрешната хармония въ организъма. Следователно, ако човѣкъ преодолѣе дветѣ спънки — тревогитѣ и неправилната мисъль, зрението му постепенно ще се усили. Понѣкога човѣкъ си внушава, че не вижда.

Единъ нашъ приятель разправяше една своя опитность. Той обикновено четѣше съ очила. Единъ день взелъ една книга и започналъ да чете. Понеже виждалъ ясно, приятно му било. Както челъ, сторило му се, че очилата му се измѣстили малко и дигналъ рѫката си да ги настани добре. Като пипналъ носа си, видѣлъ, че е безъ очила. Той се почудилъ, какъ е възможно да вижда толкова добре безъ очила. Продължилъ да чете по-нататъкъ, но вече не виждалъ ясно. Щомъ разбралъ, че е безъ очила, той не могълъ вече да вижда и престаналъ да чете. Какво показва това? — Силата на внушението.

Мнозина казватъ, че могатъ да служатъ на Бога, могатъ да обичатъ хората. — Докато мислятъ и постѫпватъ по този начинъ, тѣ виждатъ ясно, служатъ си безъ очила. Щомъ съмнението проникне въ ума имъ, тѣ преставатъ вече да обичатъ. сърдцето имъ се втвърдява и намиратъ, че не могатъ да обичатъ тъй широко, тъй безогледно.— Какво правятъ следъ това? — Понеже преставатъ да виждатъ нѣщата ясно, тѣ турятъ очила на очитѣ си и презъ тѣхъ гледатъ. Както виждате, хората сами си създаватъ редъ навици, въ които се спъватъ. Срѣщате едного, турилъ букаи на краката си, върви съ тѣхъ и дрънка. — Кой е турилъ букаитѣ му? — Той самъ. Но като е забравилъ кога и защо ги е турилъ, той мисли, че безъ букаи на краката не може да се живѣе. Обаче, една сутринь той става отъ леглото си набързо, забравя да тури букаитѣ си и тръгва. Гледа натукъ-натамъ, чуди се, защо е толкова свободенъ, защо се чувствува толкова любвеобиленъ, готовъ на всѣкакви жертви. Поглежда къмъ краката си, вижда, че букаитѣ му липсватъ. Веднага се сепва, разбира, че не трѣбва да се разширява много, туря букаитѣ си и тръгва напредъ. Върви той напредъ, но букаитѣ дрънкатъ, спъватъ го, отниматъ неговата свобода.

Следователно, когато човѣкъ започва да мисли само за себе си, това не е нищо друго, освенъ дрънкане на неговитѣ букаи. Дето мине, чува се само „дрънъ - дрънъ“. Снеми букаитѣ отъ краката си и тръгни леко, свободно, подвижно, иикакъвъ прахъ да не дигашъ, никой да не те чува. Ако река да ви препорѫчамъ, какъ да ходите, бихъ ви далъ за примѣръ котката, а не коня. Котката стѫпва по всички правила на модерната гимнастика. Що се отнася до яденето, тя още не е научила това изкуство. Ако река да ви препорѫчамъ да научите изкуството да намирате чиста, хубава вода, ще ви посоча за примѣръ магарето. И досега още човѣкъ не знае правилно да ходи. Като върви, той цѣлъ се тресе, вследствие на което става сътресение на гръбначния мозъкъ. Това сътресение се предава на главния мозъкъ, а оттамъ и на цѣлата нервна система. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо сѫ нервни. Какъ трѣбва да ходи човѣкъ, каква вода и храна да употрѣбява, повидимому това сѫ странични нѣща, които създаватъ, обаче положителна философия за живота. Безъ тази философия всички хора сѫ изложени на голѣми падания и ставания, на редъ противоречия въ живота. Не само обикновенитѣ хора се спъватъ, но и великитѣ духове се спъватъ въ живота си, по единствената причина, че не сѫ спазили нѣкой Божественъ законъ. Никой човѣкъ нѣма право и не може да измѣня Божественитѣ закони. Всичко може да измѣни човѣкъ, но Божественото — никога. Човѣкъ не може да отмѣни нито единъ Божественъ законъ, нито едно Божествено правило, нито една Божествена мисъль. — Ама не е време за приложение на тази мисъль. — Щомъ е Божествена, време е да се приложи. Божественото иде всѣкога на време, а човѣшкото не иде на време. Когато човѣкъ не може да приложи една Божествена мисъль на време, причината на това се крие въ нѣкаква човѣшка мисъль, която се е намѣсила въ приложението на Божествената. Когато нѣкой казва, че не може да чете безъ очила, това се дължи на факта, че той самъ си е внушилъ тази мисъль. Богъ не го е създалъ съ очила на очитѣ. Чрезъ самовнушение въ мисъльта си той е слѣзълъ на физическия свѣтъ, вследствие на което очниятъ му нервъ е намалилъ своитѣ трептения. Щомѣ трептенията на очния нервъ се намаляватъ, заедно съ това и очитѣ на човѣка отслабватъ.

Четоха се работитѣ върху темата: „Качествата на свободата“. Какво разбрахте за свободата отъ прочетенитѣ теми? Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Значи, първо трѣбва да се яви животътъ, а после — свободата. Животътъ предизвиква свободата. Докато живѣемъ на земята, ние говоримъ, че не сме свободни да направимъ това или онова, защото нѣмаме достатъчно време. Хората се оплакватъ отъ нѣмане на време, а духоветѣ — отъ нѣмане на пространство. Хората нѣматъ време, иматъ пространство. Духоветѣ нѣматъ пространство, иматъ време. Свободата изисква просторъ, пространство. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да има просторъ, да действува. Човѣкъ може да бѫде абсолютно свободенъ, когато наредъ съ него, въ сѫщото направление, работятъ редъ разумни сѫщества, които му съдействуватъ, но сѫщевременно и той имъ съдействува. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, че като е създавалъ свѣта, Богъ е мислилъ и за него, ималъ го предъ видъ. Ако мисли така, той ще постигне своето желание. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъль, да наложи волята си на другитѣ хора той ще влѣзе въ противоречие и съ себе си и съ окрѫжаващата срѣда и ще изгуби свободата си.

Свободата е вѫтрешно качество на човѣка. Човѣкъ може да е въ затворъ и пакъ да е свободенъ; той може външно да е свободенъ, а вѫтрешно — ограниченъ. Има затворници, които разрешаватъ велики въпроси въ затвора: въпросътъ за свободата, за служенето, за любовьта. Има свободни хора, които разполагатъ съ пари, съ кѫщи, но всѣки моментъ се страхуватъ да не изгубятъ богатството си, да не изгубятъ живота си. Външно затворникътъ може да е ограниченъ, но вѫтрешно да е свободенъ. Богатиятъ пъкъ външно може да бѫде свободенъ, а вѫтрешно — ограниченъ. Каква свобода е тази, при която човѣкъ постоянно живѣе съ страхь отъ смъртьта? Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли следъ смъртьта си. Само живитѣ хора се познаватъ, а не умрѣлитѣ. Само буднитѣ хора се познаватъ, а не спещитѣ. За да се познаватъ, хората трѣбва да се събудятъ отъ сънь, да оживѣятъ, да придобиятъ вѣчния животъ. Когато хората влѣзатъ въ вѣчния животъ, тѣ се познаватъ, обичатъ се, придобиватъ Божието благо.

Като ученици на окултна школа, вие се нуждаете отъ чистота. Вие трѣбва непрестанно да се чистите. По естество човѣкъ е чистъ, но трѣбва да пази своята чистота. Детето трѣбва да пази чиста дрехата си, съ която майка му го е облѣкла. Отъ най-ранна възрасть детето трѣбва да се учи на чистота. Следователно, задачата на ученика не се заключава въ това, какъ да се чисти, но той трѣбва да пази чистотата си. Щомъ има права мисъль и благородни чувства, нищо друго не му остава, освенъ да пази своята чистота. Това изисква Божествениятъ свѣтъ отъ всички хора. Като не разбиратъ, какво се иска отъ тѣхъ, тѣ си поставятъ задачи, които не имъ подхождатъ, нито могатъ да ги постигнатъ. Пазете дрехата си чиста, за да не става нужда да я перете. Мѫчна работа е прането. Много жени се оплакватъ, че отъ пране рѫцетѣ имъ се изтъркали, придобили ревматизъмъ и т. н. Тѣ не знаятъ да ператъ, вследствие на което си причинявятъ голѣми пакости. Дрехитѣ трѣбва да се ператъ винаги съ топла вода. Нѣкои жени ператъ съ топла вода, а други — ту съ топла, ту съ студена. Прането съ топла и съ студена вода предизвиква свиване и разширяване на мускулитѣ, което не се отразява добре върху организъма. Никога не произвеждайте въ себе си два противоположни процеса въ единъ и сѫщъ моментъ. Това е достояние само за боговетѣ, а не за обикновенитѣ хора.

Съвременнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си за пране, защото тѣлата имъ не сѫ чисти. Тѣ отдѣлятъ много мазнини, отъ които дрехитѣ ставатъ нечисти. Когато пречистятъ тѣлата си, тѣ ще економисватъ времето си. Споредъ законитѣ на природата, човѣкъ трѣбва да облича всѣки день чиста риза. Значи, той трѣбва да има на разположение 365 ризи. Такъвъ единъ день е Божественъ день и се равнява на толкова години, колкото всѣки човѣкъ прекарва на земята. Единъ Божественъ день може да включва единъ физически день, а може да включва и 120 физически години. Подъ думата дреха, или риза ние разбираме тѣлото, което човѣкъ има на разположение. Тази дреха, именно, той трѣбва да пази абсолютно чиста. Тази дреха, именно, той трѣбва всѣки день да промѣня, т. е. да я преглежда и тогава да я тури на гърба си. Най-малко 365 пѫти презъ годината трѣбва да я преглежда, да я туря въ редъ и порядъкъ. Да обличате всѣки день чиста, нова риза, това значи всѣки день да възприемате по една нова мисъль. Новата мисъль внася нѣщо красиво въ живота. Старитѣ мисли правятъ живота несносенъ, неприятенъ.

Сега, отъ всички млади и стари се иска взаимно почитание и уважение. Отъ всички се искатъ хармонични отношения. Правилиитѣ отношения опредѣлятъ разстоянието между хората. Както при четенето е опредѣлено, на какво разстояние трѣбва да бѫде поставена книгата отъ очитѣ на човѣкъ съ нормално зрение, така е опредѣлено разстоянието, на което трѣбва да седи единъ човѣкъ отъ другъ при нормални, правилни отношения между тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да владѣе очитѣ си, езика си, рѫцетѣ си, както и всички останали удове. Чрезъ разумностьта си човѣкъ може да владѣе, да управлява всички свои удове. Първоначалнитѣ познания, които се даватъ на ученика, се заключаватъ въ владане на езика, на очитѣ, на рѫцетѣ, на краката. Ученикътъ трѣбва да има правилни, красиви движения. Днесъ нито ходенето, нито гледането, нито яденето на човѣка е правилно. Ученикътъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да преустрои своя организъмъ, да изправи въ себе си всичко онова, което отъ преди хиляди години е изкривилъ.

Какво правятъ нѣкои отъ окултнитѣ ученици? Преди да сѫ завършили ученичеството си, преди да сѫ решили своитѣ задачи, тѣ ставатъ учители, започватъ да учатъ другитѣ хора. — Не, ученикътъ трѣбва да бѫде учитель само на себе си, нѣма защо да учи другитѣ хора. Каква полза ще допринесете на човѣка, ако го научите, какъ да търгува? Ще го направите търговецъ, и той ще търгува 20—30 години, но въ края на краищата нищо нѣма да спечели. Има смисълъ да стане човѣкъ бакалинъ, но ако е решилъ да изправи погрѣшкитѣ на миналото си. Той трѣбва да съзнава, че Богъ го е изпратилъ да стане честенъ човѣкъ. Въ миналото той пакъ е билъ бакалинъ, но е давалъ на клиентитѣ си по десеть грама по-малко. Днесъ ще имъ дава по десетъ грама повече, за да изправи погрѣшката си. Не само това, но той трѣбва да продава чиста, доброкачествена стока. Не само търговецътъ, но всички хора — учени, философи, бащи, майки, ученици, учители, сѫ дошли на земята да свършатъ една велика работа, съ която да изправятъ погрѣшкитѣ си. Вие минавате за учени хора, за философи, но не сте такива. Нѣкой се хвали, че е добъръ математикъ, че знае да вади квадратни корени отъ числата. Щомъ знае да вади квадратни корени отъ числата, нека извади квадратенъ коренъ отъ любовьта, отъ добродетельта. Ако го питате, кой е квадратниятъ коренъ на любовьта, ще ви каже, че не знае. — На добродетельта? — Пакъ не знае. И да ви се кажатъ квадратнитѣ корени на любовьта и на добродетельта, вие нѣма да ги разберете.

Да се върнемъ сега къмъ основната мисъль. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да бѫдете строители. Каквато работа и да ви дадатъ, да можете да я направите тъй точно, така добре, като добри зидари. Ще опнете конеца по права линия и ще започнете да нареждате тухлитѣ една следъ друга, по всички правила на строежа. Не е въпросъ до дреболиитѣ на живота, но всѣки трѣбва да поставя нѣщата на мѣстото имъ. Както градите кѫщитѣ си, така ще строите и вашитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ здрава, устойчива сграда. Като завършите работата си, изпитната комисия ще дойде да провѣри, какво сте направили. Ако намѣри нѣкакъвъ дефектъ въ работата ви, тя ще я събори, и вие отново ще поставите конеца, отново ще почнете да градите. Много отъ сегашнитѣ бакали сѫ били видни философи въ миналото си, но поради нѣкаква сѫществена грѣшка въ философията си, сѫ изпратени като бакали, да продаватъ захарь, оризъ, масло, докато изправятъ погрѣшката си. Какво по-хубаво нѣщо може да желае човѣкъ отъ това, да му се даде възможность да изправи погрѣшкитѣ си?

Когато човѣкъ не е готовъ да изправи погрѣшкитѣ си, той иска да умре, да се освободи отъ мѫчнотиитѣ на живота. — И да умре, човѣкъ пакъ нѣма да се освободи отъ погрѣшкитѣ си. Тѣ вървятъ следъ него. Като умре, човѣкъ пакъ ще иска да се върне живота му. Смъртьта е безчестие. Щомъ се намѣри въ това положение, човѣкъ започва да се моли на Бога да го избави отъ безчестието му и да го постави въ славата Божия. Казано е въ Писанието: „Богъ нѣма да остави преподобния си да види изтление, да види безчестието си“. За да съгради нѣщо устойчиво, човѣкъ се нуждае отъ циментъ, отъ нѣкаква спойка. Когато зидарьтъ гради, той поставя по малко хуросанъ, циментъ или друга нѣкаква спойка, която държи тухлитѣ здраво. Такава спойка трѣбва да сѫществува между мислитѣ и чувствата на човѣка. Нѣма ли никаква спойка, най-малкото изпитание е въ сила да ги разпръсне. Такава връзка трѣбва да сѫществува навсѣкѫде въ живота. Тази връзка е Божествена и къмъ нея се стремятъ всички живи сѫщества. Тя осмисля живота и внася въ него радость и веселие. Стремете се къмъ Божествената връзка въ живота си! Като я придобиете, пазете я да не се прекъсне. За да не се прекъсне, вие трѣбва да имате будно съзнание.

„В ъ  с в ѣ т л и н а т а  н а  Б о ж и я  Д у х ъ  и м а  ж и в о т ъ  и  м и р ъ“.

*

38. Лекция отъ Учителя,

държана на 1 августъ, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...