Jump to content

1928_01_25 Равнодействаща сила


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Равнодействуваща сила.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Чете се темата: „Придобивки на познанието".

За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмата скръбь въ свѣта“. Пишете свободно върху темата. Всѣки да изкаже мнението си, безъ да се влияе отъ мнението на другитѣ. Най-голѣмата скръбь за едного не е най-голѣма скръбь за всички. Най-голѣмата дължина за мравката не е най-голѣма дължина и за човѣка. Когато листътъ на дървото, разлюляванъ отъ вѣтъра, се движи по всички посоки, той прави безброй движения, но тия движения нѣматъ нищо общо съ цѣлото дърво. Ако допуснемъ като абсолютно правило положението, че задъ всѣко движение седи една разумна причина, трѣбва да приемемъ, че и задъ движението на листата се крие сѫщо така нѣкаква разумна причина. Въ случая разумната причина е вѣтърътъ, а задъ вѣтъра се крие друга разумна причина. Нѣкои ще извадятъ заключение, че щомъ задъ всѣко движение се крие разумна сила, тогава всички движения на човѣка сѫ разумни. Човѣкъ прави движения, но разумни ли сѫ всичкитѣ му движения? Ако единъ капелмайсторъ излѣзе на сцената да дирижира една симфония, написана отъ самия него, всичкитѣ му движения ще бѫдатъ смислени и разумни. Най-малкото му движение ще изразява съзнателна мисъль. Той познава всѣки тонъ, всѣка пауза, разбира тѣхния говоръ. Ако сѫщата симфония се дирижира отъ капелмайсторъ, който не разбира много отъ музика, неговитѣ движения ще бѫдатъ неразумни. Това не сѫ движения, но рѫкомахания, които нищо не изразяватъ. Всѣко разумно движение е музика, хармония. Следователно, всѣко разумно движение на листата на дървото представятъ пѣние, музикаленъ говоръ. Въ този смисълъ, ние можемъ да кажемъ, че растенията се разговарятъ помежду си музикално. Тѣхната речь е като тази на поета. Най-хубавитѣ опери се изпълняватъ отъ растенията.

Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате по новъ, а не по старъ начинъ. Досега хората сѫ разсѫждавали все по старъ начинъ, но нищо особено не сѫ придобили. Защо трѣбва и днесъ още да се занимаватъ съ въпроситѣ: Кога сѫ се родили и кога ще умратъ, колко момчета и колко момичета сѫ родени, кога ще се оженятъ и какъ ще живѣятъ, какви служби ще заематъ и съ какви заплати и т. н. Тѣзи въпроси сѫ разрешени, нѣма защо повече да се повдигатъ. За какво трѣбва да мисли човѣкъ?—Човѣкъ трѣбва да мисли върху онова, което не може и не трѣбва да се корегира. То е Божествено. Докато нѣщата се корегиратъ, тѣ още не сѫ Божествени. Има писатели, които постоянно четатъ, препрочитатъ своитѣ произведения и ги корегиратъ. Има писатели, които не корегиратъ произведенията си, считатъ ги за Божествени, т. е. придобити чрезъ вдъхновение. Дали произведенията имъ сѫ съвършени, това е въпросъ още, но важно е, че засега и гениалнитѣ хора даже по нѣколко пѫти четатъ и препрочитатъ произведенията си и правятъ корекции въ тѣхъ. Има нѣкои гениални писатели, които никога не корегиратъ произведенията си, но тѣ сѫ гении отъ първа величина. Вие сте отъ тия писатели, които корегиратъ произведенията си. Дойде нѣкоя мисъль въ ума ви, вие веднага я спирате и започвате да я анализирате. Каква ще бѫде тази мисъль? Или положителна, или отрицателна. Нѣкой иска да напише нѣщо гениално, съ което да очуди свѣта. Той взима перото въ рѫка и започва да пише романъ. Избере действуващитѣ лица, отдѣли отъ тѣхъ главнитѣ герои и започва да мисли, отъ каква смърть ще умратъ. Докато намѣри, по какъвъ начинъ да умратъ, и той се мѫчи. Защо? — Не може произволно да се наложи наказание на нѣкой човѣкъ. После пъкъ мисли, какви добродетели да вложи въ характера на своитѣ герои. И въ единия, и въ другия случай, при наказанията и при възнагражденията на героитѣ си, авторътъ мисли, че може да ги наказва и възнаграждава произволно. Всичко трѣбва да почива на законитѣ на великата правда.

Въ живота си човѣкъ трѣбва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно самъ ще го преживѣе. Следователно, каквото писательтъ, романистътъ пише, рано или късно, и той ще го пре¬живѣе. Не само той, но цѣлиятъ му домъ ще преживѣе романа, който е написанъ вече. Ако това не стане въ този животъ, ще стане въ единъ отъ бѫдещитѣ животи. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни въ писането. Щомъ напишете нѣщо, следъ време ще ви поставятъ при такива условия, да преживѣете написаното отъ васъ. Щомъ го преживѣете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага отъ великата справедливость въ свѣта. Ако сѫдията отсѫжда несправедливо, и него ще поставятъ при условия да преживѣе сѫщото нѣщо. Каквото човѣкъ направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си. Въ Бога нѣма лицеприятие. И доброто, и злото, което човѣкъ прави, въкрая на краищата ще се върнатъ при източника, отъ който сѫ излѣзли.

Какъ може да се избегне този законъ? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква отъ човѣка: всѣки самъ да изправя, да корегира погрѣшкитѣ си. Никой не може да изправя живота на другитѣ хора. Всѣки самъ ще изправи своя животъ. Да изправяте живота на другитѣ, това значи, да минете презъ тѣхния животъ. Какъ можете да изправите живота на другитѣ, когато не сте влѣзли въ тѣхното положение? Най-мѫчното нѣщо е да корегирате другитѣ хора. Нѣкой взима перото и започва да дава съвети на нѣкого, какво трѣбва да направи, за да корегира живота си. Откѫде знае този човѣкъ, какъ може да се корегира живота на другитѣ? Той ще каже, може би, че има опитность и знае, какъ трѣбва да се постѫпи въ дадения случай. Споредъ мене, опитностьта на писателя и опитностьта на неговия герой коренно се различаватъ. Единъ день, когато писательтъ мине презъ сѫщата опитность, тогава може напълно да разбере героя си, но днесъ тѣ могатъ да иматъ само нѣколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може нѣкой да изправя живота на своя ближенъ.

OKK_7_14_1.JPG

Въ живота се говори за допирни точки между хората, но и въ геометрията се говори за допирни точки между силитѣ. Правитѣ линии А и В (фиг. 1) иматъ една допирна точка. Намѣрено е, че когато две сили иматъ една до пирна точка, тѣ образуватъ равнодействуваща сила. Правата С е равнодействуващата сила, която опредѣля посоката на движението на силитѣ А и В. Следователно, за да знаете, какви сѫ отношенията ви къмъ дадено лице, първо трѣбва да видите, имате ли поне една допирна точка съ него. Щомъ намѣрите допирната точка, ще прекарате равнодействуваща между васъ и дадения човѣкъ. Коя е първата допирна точка въ живата геометрия? — Любовьта. Щомъ между две сѫщества има отношения, първата допирна точка е вече на лице. Допирната точка опредѣля посоката на движението между дветѣ сили.

Сега азъ говоря за любовьта като първо условие за създаване на отношения между две сѫщества. Безъ любовь никакво отношение не може да сѫществува. Това е новъ начинъ на разбиране на отношенията. Достатъчно е човѣкъ да има само една допирна точка въ отношенията си съ хората, за да не може да измѣни направлението си въ живота. Веднъжъ влѣзълъ въ правия пѫть съзнателно, човѣкъ не може да измѣни отношенията си къмъ хората. Това, което любовьта прави, не може да се опредѣли съ друга дума, освенъ съ думата отношение. Дето любовьта е допирна точка между хората, тамъ всѣкога сѫществува хармония. Сѫщиятъ законъ срѣщаме и въ музиката. Два тона могатъ да бѫдатъ хармонични, ако между тѣхъ има поне една допирна точка.

Ще обясня този законъ съ следния примѣръ. Седатъ трима души предъ една маса, смѣятъ се и се разговарятъ весело. Като се вслушате въ разговора имъ, виждате, че нищо сериозно не ги свързва. Тѣ водятъ разсѣянъ, разхвърлянъ разговоръ, не могатъ да се съсрѣдоточатъ помежду си. По едно време единиятъ напуща компанията, оставатъ двамата. Веднага обстановката между тѣхъ се смѣня. Тѣ ставатъ сериозни, замислени. Единиятъ се приближава къмъ другия и тихо му пошепва: Кога ще платишъ дълга си? Нали знаешъ, че имашъ да ми давашъ десеть хиляди лева? — Зная, но сега нѣмамъ пари. Вчера изплатихъ една полица, затова ще те моля да отложа дълга си къмъ тебе за известно време. Тѣзи хора сѫ сериозни, иматъ отношение помежду си, иматъ една допирна точка — полицата, т. е. дългъ отъ десеть хиляди лева. Следователно, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, единиятъ отъ тѣхъ е кредиторъ, а другиятъ — длъжникъ. При това положение на нѣщата, между тѣхъ непременно ще се създадатъ известни отношения. Въ дадения случай единиятъ представя положителна величина, а другиятъ — отрицателна.

Освенъ полицата, допирната точка между тия двама души може да бѫде любовьта. Тогава отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Обаче, двама банкери, които представятъ две положителни величини, не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Между тѣхъ непременно ще произлѣзе сблъскване. Защо? — Тѣ сѫ две бомби, които, при докосване една друга, избухватъ. Следователно, между две положителни величини не може да сѫществува допирна точка. Щомъ тѣзи величини се докоснатъ, тѣ веднага ще се ударятъ една въ друга и ще се огдалечатъ. На сѫщото основание, въ единъ и сѫщъ моментъ, на едно и сѫщо мѣсто въ ума си човѣкъ не може да постави две положителни мисли, нито въ сърдцето си две положителни чувства, нито въ волята си две положителни действия. Тъй щото, за да има равнодействуваща сила между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка, тѣ непременно трѣбва да бѫдатъ противоположни едни на други. Този е пѫтьтъ, по който можете да създадете въ себе си права мисъль, която помага за съграждане на здраво тѣло, а сѫщо и за регулиране на силитѣ въ организъма. Докато човѣкъ спазва Божиитѣ закони, всѣка клетка въ неговия организъмъ е подложена на обновяване. Щомъ престане да спазва тия закони, клеткитѣ му започватъ постепенно да се рушатъ. Всѣка отрицателна мисъль, всѣко отрицателно чувство предизвикватъ особени сътресения, особени експлозии въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Тѣзи сътресения се отразяватъ болезнено върху неговия организъмъ. Човѣкъ може да внесе такава отрицателна мисъль въ ума си, която следъ известно време ще експлодира. Тогава той се чуди, откѫде дойде тази експлозия, коя е причината за това. Тази мисъль е работила съ години въ него, копала е, докато най-после е намѣрила пѫть да излѣзе навънъ. Съ излизането си, обаче, тя е предизвикала разкѫсване на нѣкой нервъ, или на нѣкой кръвоносенъ сѫдъ. Като не знае силата на отрицателнитѣ мисли, човѣкъ не си задава въпросъ, на какво се дължатъ болеститѣ. Причината на всички болести се крие въ човѣшката крива и отрицателна мисъль. Като знаете това, не значи, че трѣбва да се страхувате. Страхътъ не изправя работитѣ. Страхътъ е анормално състояние въ човѣка. Когато грѣши, когато върши престѫпления, човѣкъ всѣкога се страхува. Трѣбвало е той да бѫде предпазливъ, внимателенъ преди да е съгрѣшилъ. Предпазливостьта трѣбва да предшествува страха. Благоразумието трѣбва да предшествува предпазливостьта. Благочестието пъкъ трѣбва да предшествува благоразумието.

Следователно, за да не се подаде на страха, човѣкъ трѣбва да се рѫководи първо отъ благочестието, после отъ благоразумието и най-после отъ предпазливостьта. Ако се отклони отъ благочестието, ще спре на стѫпалото на благоразумието. Ако се отклони отъ благоразумието, ще спре на стѫпалото на предпазливостьта. Ако се отклони отъ предпазливостьта, ще се намѣри предъ страха. И тогава, не му остава нищо друго, освенъ да проточи заднитѣ си крака и да бѣга, както заекътъ прави. Копоятъ ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоятъ и заекътъ си играятъ, но задъ сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарьтъ на копоя, въорѫженъ съ пушка и чака момента да улучи заека. Въ дадения случай копоятъ е прокуроръ, а ловджията — сѫдия, които решаватъ смъртната присѫда на заека. Прокурорътъ произнася смъртната присѫда, а сѫдията я туря въ изпълнение. Ако прокурорътъ се омилостиви и се откаже да преследва обвиняемия, и сѫдията се отказва да стреля. Щомъ заекътъ се отдалечи отъ прокурора съ нѣколко километра, последниятъ казва: Дѣлото трѣбва да се прекрати. Съ мисъльта си човѣкъ може да въздействува върху копоя, да прекѫсне връзката между него и заека и да го застави да не гони заека. Копоятъ гони заека не по свое собствено желание, но по желанието на своя господарь. Копоятъ действува по внушение. Той се заразява отъ желанието и стремежа на господаря си да гони заека. Ако господарьтъ му нѣма такова желание, копоятъ не би гонилъ заека.

Сега да се върнемъ къмъ мисъльта за равнодействуващата на две прави. Две сили, които иматъ една допирна точка помежду си, иматъ и една равнодействуваща. Следователно, щомъ се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, първо помислете за силитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце. После помислете за тѣхната допирна точка — любовьта. Най-после помислете за равнодействуващата на дветѣ сили — умътъ и сърдцето, които работятъ въ две противоположни посоки. Когато двама души работятъ въ две противоположни посоки, при една допирна точка—любовьта — тѣ всѣкога ще иматъ успѣхъ. Най-малкото съмнение въ този законъ показва, че силитѣ нѣматъ за допирна точка любовьта. Щомъ любовьта не е допирна точка между тѣхъ, тѣ веднага се отблъскватъ. За да се възстанови равновесие мжду дветѣ сили, едната трѣбва да стане положителна, а другата отрицателна. Значи, тукъ трѣбва да действува вѣрата. Тя ще превърне силитѣ въ противоположна посока една на друга. Кои сѫ дветѣ сили?—Това сѫ умътъ и сърдцето на човѣка. Допирната точка на ума и сърдцето е любовьта, а равнодействуващата между тѣзи две сили е Богъ. Щомъ Богъ е равнодействуваща сила между ума и сърдцето на човѣка, резултатитѣ на всички негови работи ще бѫдатъ добри. За да има тия резултати, човѣкъ трѣбва да приложи живата геометрия въ своя животъ, никога да не се отклонява отъ равнодействува щата сила на ума и сърдцето си. Тази резултантна е канара, на която човѣкъ може да се опре при най-голѣмитѣ бури въ живота си. Тази канара е Божественото начало, на което всѣкога може да се разчита. Божественото е виделина за човѣшкото съзнание.

Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, като за нѣщо далечно. Колко е далечъ онзи свѣтъ отъ този? — Колкото оттукъ до Витоша—всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седемь часа. Значи, за седемь часа вие ще отидете на онзи свѣтъ и ще се върнете. Азъ правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша и времето, нужно за отиване до онзи свѣтъ, по следната причина. Вчера бѣхме на Витоша, дето прекарахме отлично. Презъ цѣлия день бѣше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето бѣше чисто, ясно, никакво облаче нѣмаше. Температурата бѣше около 18—19°. Мнозина правѣха слънчеви бани. Въ това време, докато ние се радвахме на великолепенъ день, въ града имало голѣма, непрогледна мъгла. Слънцето се явило само за единъ—два часа и веднага се скрило. Каква по-вѣрна аналогия може да се даде за този и онзи свѣтъ? Всички, които останаха въ града, бѣха въ този свѣтъ. Онѣзи, които отидоха на Витоша, влѣзоха въ онзи свѣтъ. За да отидатъ до Витоша, до онзи свѣтъ, тѣ употрѣбиха само четири часа. За да се върнатъ назадъ, въ този свѣтъ, употрѣбиха три часа. Тъй щото, когато човѣкъ се намѣри предъ мѫчнотиитѣ на физическия свѣтъ, въ гѫстата материя, не му остава нищо друго, освенъ да се качи на една височина отъ 500—600 м., да отиде временно на онзи свѣтъ, дето нѣма вѣтрове, нѣма облаци и бури, дето слънцето грѣе ясно, силно, и тамъ да разреши задачата си. Щомъ разреши задачата си, нека се върне въ града, въ този свѣтъ — въ свѣта на мъглата и гѫстата материя. Следователно, всѣка мѫчнотия, всѣка трудна задача може да се разреши въ продължение на седемь часа.

Сега, да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль. Казахме, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща помежду си. Следователно, всѣка сила, която излиза отъ васъ и срѣща на пѫтя си друга, съ която има една допирна точка, непременно ще има равнодействуваща. Силитѣ, които излизатъ отъ васъ, могатъ да вървятъ и въ успоредна посока. По този начинъ, съ равнодействуващитѣ между тѣхъ сили, ще се образува стълба—на човѣшки езикъ казано. Оттукъ вадимъ заключението: когато двама души иматъ общъ идеалъ, общъ стремежъ, тѣ вървятъ успоредно единъ на другъ. Само при това движение тѣ сѫ въ състояние да превръщатъ динамическитѣ сили на своя организъмъ въ прави мисли и благородни, възвишени  чувства. При това положение на нѣщата, човѣкъ може да напише нѣщо ново, различно отъ това, което досега сѫ писали поети и писатели, учени и философи. Отъ това гледище, каква е задачата на философията? — Да внесе чистота въ ума. — Каква е задачата на музиката?—Да внесе тишина, спокойствие въ сърдцето. Музиката трѣбва да успокои буритѣ въ морето, да направи морската повърхность тиха, гладка. Музиката трѣбва така да успокои морето, че по него да се виждатъ само леки, приятни вълнения, присѫщи на живота. — Каква е задачата на природния умъ? — Да внесе въ човѣка условия за придобиване на знания. Истински знания може да придобива онзи, който знае, какво нѣщо е права линия, плоскость и тѣло. Щомъ разбира тѣзи нѣща, той ще знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ сѫщества.

Като говоря за изучаване на отношенията между разумнитѣ сѫщества, това не значи, че вие нищо не познавате отъ науката за отношенията. Много нѣща знаете, дълго време сте градили, но този градежъ не е далъ благата, които сте очаквали. Че е така, виждаме въ Стария и въ Новия Заветъ, въ книгитѣ на учени и философи, дето пророци, учители и апостоли сѫ се обръщали къмъ хората съ желание да имъ дадатъ начини, какъ да живѣятъ, какъ да градятъ правилно. Не е достатъчно само човѣкъ да бѫде ученъ, да изобрети нѣщо, но неговото изобретение трѣбва да бѫде за благото на цѣлото човѣчество. Какво благо се крие въ направата на еднабомба, която ще убие десетки хора? Който е изнамѣрилъ бомбата и нейното приложение за убиване на хората, той цѣлъ животъ ще носи последствията на тѣзи експлозии: всѣка негова работа, всѣка негова мисъль и всѣко негово чувство ще бѫдатъ придружени съ експлозия. Следъ това той ще се чуди, защо животътъ му е толкова нещастенъ. — Много просто. Нещастията въ живота му се дължатъ на експлозивитѣ, които открилъ и приложилъ въ бомби за убиване на хора. — Нѣма ли право човѣкъ да изобретява, да прави открития? — За всичко има право човѣкъ: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н. Той трѣбва да знае, обаче, че ще носи последствията на своитѣ изобретения. Нѣкой написалъ една драма. Лоша или добра, нѣма да се мине много време, и той ще преживѣе тази драма. Провидението ще го постави при такива условия, че той самъ да изиграе ролята на своя главенъ герой. — Нѣма ли право човѣкъ да мисли? — Има право да мисли, но той не трѣбва да мисли като обикновенъ човѣкъ; той трѣбва да мисли като праведенъ човѣкъ, като гений, като светия, като ангелъ и най-после — като Бога. Човѣкъ трѣбва постепенно да се изкачва въ мисъльта си като по стълба и когато дойде въ положението на гений, или на светия, тогава да напише онова, което е преживѣлъ.

Сега, като ученици, задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела. Ученикътъ е кандидатъ за ангелъ. Когато стигне това положение, дава му се висока служба, да участвува въ създаване на нѣкаква слънчева система. Различни служби се даватъ на ангелитѣ. Нѣкои ангели управляватъ теченията на въздуха; други управляватъ движенията на водата; трети управляватъ силитѣ на огъня; четвърти уреждатъ обществения животъ; пети устройватъ женитбитѣ, като правятъ редъ изчисления, изучаватъ характера на хората, кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т. н. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до единъ отъ ангелитѣ, които се занимаватъ съ женитбитѣ на хората, и да го помолите да ви отговори, трѣбва ли да се жените или не. Понеже този ангелъ ви познава отъ хиляди години, веднага ще ви направи хороскопъ и ще каже, че въ сегашния ви животъ нѣмате благоприятни условия за женитба. Сега трѣбва да приготвяте добри условия за бѫдещия си животъ. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следватъ едно подиръ друго: жена ви ще се разболѣе и ще умре; децата ви ще боледуватъ, вие ще боледувате и т. н. Най- после ще видите, че сте направили грѣшка и ще съжалявате, че не сте послушали съветитѣ на вашия ангелъ. Има случаи, когато този ангелъ ще ви посъветва да се ожените, защото трѣбва да родите деца, които да възпитате въ духа на новитѣ идеи. Тогава пъкъ у васъ нѣма да има желание да се жените и ще се противопоставите на съветитѣ на ангела. Не се ли ожените, ще сгрѣшите. Каквото е писано на човѣка, това трѣбва да се изпълни. Ако искате да станете учитель, или да заемете друга нѣкаква служба, вие пакъ можете да се обърнете за съветъ къмъ нѣкой ангелъ. Щомъ молбата ви е искрена, непременно ще получите отговоръ, който ще бѫде точенъ, съгласенъ съ това, което е опредѣлено за васъ. Тъй както разумниятъ животъ се изявява на земята, той е строго опредѣленъ въ своитѣ главни точки.

Едно се изисква отъ васъ: да работите съзнателно, съ любовь и безъ никакъвъ страхъ за утрешния день. Мнозина искатъ изведнъжъ да се освободятъ отъ стария животъ и да го замѣстятъ съ новъ. Знаятъ ли тѣ, какво, именно, трѣбва да изхвърлятъ отъ стария животъ? Ще кажете, че първото нѣщо, което новиятъ животъ изисква, е да живѣете по закона на любовьта. Знаете ли, какъвъ е този законъ и какво изисква отъ васъ? Нѣкои се хвалятъ съ своята опитность въ любовьта. Кѫде е опитностьта имъ днесъ? Изгубили сѫ я. Каква е тази опитность, която се придобива и губи? Каква е тази свѣщь, която се пали и загасва, която свѣти и изгаря? Какъвъ е този огънь, този пламъкъ, който ту се запалва, ту загасва? Ние говоримъ за онзи огънь, който веднъжъ запаленъ, никога не загасва. Ние говоримъ за Божественото, което е постоянно, вѣчно начало.

 

Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ запалватъ своята свѣщь, но сами ставатъ причина тя да изгасне. Че иматъ опитность отъ любовьта, че я познаватъ, тѣ сѫ прави, но не я задържатъ дълго време въ себе си. Като дойде въ дома имъ човѣкъ, когото обичатъ, тѣ запалватъ свѣщьта си, взиматъ даже нѣколко свѣщи отъ съседитѣ си и не мислятъ да ги гасятъ. Щомъ дойде въ дома имъ човѣкъ, когото не обичатъ, даже своята свѣщь не запалватъ, но взиматъ една малка вощеница, запалватъ я временно и скоро я загасватъ. По този начинъ тѣ искатъ да заставятъ този човѣкъ по-скоро да си отиде. Това сѫ хора, които познаватъ любовьта, които сѫ я опитали, но не искатъ да я прилагатъ. Тази е причината, задето, като разбиратъ новия животъ, хората живѣятъ пакъ стария. Такъвъ човѣкъ нѣма допирна точка въ себе си. Защо? — Защото не служи на любовьта. Това значи човѣкъ на настроения. Дето има настроения, тамъ състоянията често се мѣнятъ.

Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но той трѣбва да знае причинитѣ за тѣзи промѣни. Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но когато минава отъ по-низко въ по-високо състояние. Обаче, ако отъ по-високо състояние минава въ по-низко, тази смѣна не е на мѣсто. Следователно, ученикътъ трѣбва да знае положително, какво е състоянието му въ даденъ моментъ, какви мисли и чувства го занимаватъ въ всѣки даденъ случай. — Нали трѣбва да живѣемъ? — Да живѣе човѣкъ, това е цѣла наука. Важно е, какъ трѣбва да живѣе. — Ще живѣемъ, както Богъ е опредѣлилъ. — Това, именно, всѣки трѣбва да знае. Въ това седи новото учение, което се отнася едновременно и за хората, и за ангелитѣ. Новото учение е това, което сега, въ дадения моментъ излиза отъ Бога. То не може да се даде изведнъжъ, защото всѣки моментъ излиза отъ своя Източникъ и се влива въ всѣко живо сѫщество. Новата мисъль не може да се приеме отъ човѣка, докато той не се освободи отъ всичко старо, докато не свали човѣшкото отъ себе си, както змията съблича своята кожа. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се докосне до новата мисъль. Най-лекото й докосване е въ състояние да произведе цѣлъ превратъ въ човѣка. Такъвъ човѣкъ е готовъ вече на всички жертви. Той е готовъ да учи, да помага на ближнитѣ си, да служи на Бога, да раздаде всичкото си имане. Това значи, да се докосне Божествената мисъль до човѣка.

Сега желая на всички ви да бѫдете вѣрни на Божествената мисъль, да се преобразите вѫтрешно. — Дали ще постигнемъ това? — Работете, учете и не се съмнявайте. Знайте, че докато сте ученици, вие ще учите и ще ви изпитватъ. Вие сте дошли на земята да учите. Дадени ви сѫ задачи, които непременно трѣбва да решите. Ще решавате и ще ви изпитватъ. Животътъ на земята е красивъ, докато има изпити. Безъ изпитания животътъ нѣма смисълъ. Да ви изпитватъ, това значи да се интересуватъ отъ васъ.

Двама приятели се срѣщатъ. И двамата сѫ богати. Единиятъ запитва другия: Моля ти се, можешъ ли да ми дадешъ 30,000 лв. на заемъ? — Защо ти сѫ? Ти нали имашъ пари? — Имамъ, но ми трѣбватъ още. Впрочемъ, благодаря ти, ще се справя по нѣкакъвъ начинъ съ това, което имамъ. Този приятель не се нуждае отъ 30,000 лв., но той изпитва приятеля си, би ли му услужилъ, когато се намѣри въ нужда. Той разбира, че приятельтъ му не е готовъ на услуги. Щомъ запитва, защо ти сѫ тия пари, нали имашъ свои, това значи, че тукъ отсѫтствува всѣкаква готовность за услуга. Така и Господъ ви изпитва чрезъ хората. Дойде нѣкой, поиска отъ васъ пари, или друга нѣкаква услуга, вие му отказвате подъ предлогъ, че нѣмате пари, или че нѣмате свободно време да му услужите. Не, по този начинъ не може да се живѣе. Това не значи, че на всички хора и въ всички случаи трѣбва да се услужва по единъ и сѫщъ начинъ. Задачитѣ въ живота не се решаватъ съ една мѣрка. Философията на мравитѣ не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелитѣ; философията на ангелитѣ не е философия на боговетѣ. Една мѣрка не разрешава задачитѣ, но ученикътъ трѣбва да знае, кѫде каква мѣрка да приложи. Сложни сѫ отношенията между хората, но вие трѣбва да ги изучавате. Затова, именно, ви се дава свѣтлина, правилно да ги разрешавате.

Божествената свѣтлина влиза първо въ умоветѣ на ангелитѣ, дето претърпява едно пречупване и после — въ умоветѣ на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази свѣтлина слиза и надолу, но това не се отнася до васъ. За васъ е важно, какво става надъ човѣшкия свѣтъ. Какво става подъ човѣшкия свѣтъ, това не ви интересува. Всѣко пречупване на свѣтлината се отразява въ васъ като сътресение. Колкото по-голѣмо и по-неправилно е пречупването, толкова по-голѣмо е сътресението. Какво значи пречупване на свѣтлината? Това подразбира да се пречупи свѣтлината безъ да се счупи. Да се пречупи свѣтлината, значи да се поляризира, да се даде ходъ на Божественото въ човѣка. Да се счупи свѣтлината, значи да се подпуши. Който е пречупвалъ свѣтлината въ себе си, безъ да я счупвалъ, той е вървѣлъ въ правия пѫть, въ пѫтя на възлизане. Който е счупвалъ свѣтлината въ себе си, той е вървѣлъ въ кривия пѫть, въ пѫтя на слизане. Значи, едни хора пречупватъ свѣтлината въ себе си, а други я счупватъ. Първитѣ отварятъ пѫть на Божествения животъ въ себе си, а вторитѣ затварятъ пѫтя на Божествения животъ, вследствие на което сами се подпушватъ и се натъкватъ на голѣми противоречия.

Красиво е това, което ви говорихъ, но важно е за васъ да знаете, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща. За васъ е важна допирната точка — любовьта. Безъ любовьта животътъ не може да се разбере. Тази е причината, поради която хората не разбиратъ живота и всѣкога оставатъ недоволни. Ако иматъ малко, недоволни сѫ; ако иматъ много, пакъ сѫ недоволни. Ако сѫ грозни, недоволни сѫ; ако сѫ красиви, пакъ сѫ недоволни. Нѣкоя мома е грозна, недоволна е, че никой не я обича, никой не я поглежда. Ако е красива, пакъ е недоволна, че много момци я обикалятъ. Следователно, и грозотата е лошо нѣщо, и красотата е лошо нѣщо. Кога? — Когато сѫ неразбрани, когато човѣкъ не знае, какъ да ги използува. Споредъ васъ красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голѣмото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голѣмото зло. Споредъ насъ по-вѣрно е обратното: красотата е най-голѣмото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голѣмото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо? — Защото сиромахътъ никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови. Богатиятъ, обаче, е въ очитѣ на всички. Апашътъ дебне да го обере; престѫпникътъ замисля да го убие. Ако богатиятъ си направи кѫща, всички казватъ: Ще си направи кѫща, разбира се. Колко бедни, колко нещастни хора е изнудилъ! Ако се облѣче хубаво, ако облѣче децата си добре, кой какъ ги види, казва: Лесно е да се облѣче човѣкъ на чуждъ гръбъ. И ние искаме да се облѣчемъ, да поживѣемъ добре, но отъ такива като него, за насъ редъ не дохожда. Така мисли всѣки, който нѣма допирна точка въ живота си. Който има допирна точка въ живота си, той правилно разбира нѣщата. За него сиромашията е най-голѣмото добро, а богатството — най-голѣмото зло. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? — Най-голѣмото добро.

Азъ не говоря за сиромаси, които просятъ по улицитѣ, но имамъ предъ видъ онѣзи сиромаси, които вѫтрешно сѫ богати, а външно сиромаси. Тѣхното богатство е скрито, никой го не вижда, освенъ ако тѣ сами пожелаятъ да го откриятъ на нѣкого. Влиза единъ такъвъ сиромахъ въ богатъ домъ и, като поседи малко, казва на домакина: Вие имате цигулка. Можете ли да я дадете малко да я опитамъ? — Знаешъ ли да свиришъ? — Малко. — Ние имаме една цигулка, отъ години седи на тавана, никой не я пипа. Свалятъ цигулката отъ тавана и я даватъ на този простъ, беденъ човѣкъ. Всички гледатъ, какво ще прави. Сиромахътъ взима цигулката, изчиства я отъ прахъ, туря нови струни, нагласява я и започва да свири. Всички слушатъ като замаяни. Чудятъ се на изкуството на този простъ човѣкъ. Тѣ го задържатъ у дома си, водятъ го по роднини, приятели, не го пущатъ да си отиде. Той имъ говори за музиката, разкрива имъ, какво богатство се крие въ тѣхната стара цигулка и ги поощрява къмъ работа. Децата започватъ да учатъ, да свирятъ. Следъ това сиромахътъ напуща този домъ и отива да посети другъ нѣкой домъ, пакъ така привидно богатъ, а вѫтрешно сиромахъ.

Изпѣйте сега упражненията: „Изгрѣва слънцето“ и „Сила жива, изворна, течуща“.

Сега, като пѣете хорово, пѣсеньта излиза добре. Обаче, ако единъ само пѣе, пѣсеньта нѣма да излѣзе добре. Отъ кого зависи това? — Освенъ отъ пѣвеца, още и отъ слушателитѣ. Ако публиката не е музикално настроена, и най-добриятъ пѣвецъ или музикантъ нѣма да изпълни програмата си добре. Съ ума, съ мисъльта си слушателитѣ трѣбва да подкрепватъ музиканта. Тѣ трѣбва да взиматъ такова участие, че мислено да придружаватъ пѣвеца или музиканта. Като слушатъ музиканта, всѣки за себе си да чувствува, като че хоръ пѣе. Мислитѣ на всички трѣбва да се отправятъ къмъ пѣвеца и да го придружаватъ. Мисъль се изисква и отъ пѣвеца, и отъ слушателитѣ. Не само философътъ трѣбва да мисли, но и музикантътъ. Не е музикантъ този, който не мисли, но и философъ не е този, който не пѣе. Гениаленъ музикантъ е онзи, който едновременно пѣе и мисли.

Животъ безъ музика не е животъ. Музиката въздействува на човѣка въ всѣко назправление. Съ музиката азъ изучавамъ свѣта, изчучавамъ хората, гадая съ нея. Съ музиката изследвамъ мисъльта на човѣка. Когато правя тия изследвания, азъ свиря тихо, никой не чува. Като се свържа съ великия свѣтъ, създаденъ отъ Бога, свиренето ми има отзвукъ. Ако нѣкой слуша, нѣма да чуе една цигулка, но множество цигулки. Тоноветѣ на тия цигулки се сливатъ съ моята въ единъ величественъ акордъ. Това показва, че Божиятъ свѣтъ е хармония и музика.

Следователно, когато мислитѣ на хората сѫ хармонични, тѣ се сливатъ въ общъ акордъ. Работитѣ на хората вървятъ добре, и тѣ се чувствуватъ разположени. Тогава и пѣсеньта имъ е хармонична, и свиренето имъ е хармонично — всичко излиза вдъхновено. Когато умоветѣ на хората сѫ въ съгласие съ Божествения животъ, всичко е хармонично. Това значи да има човѣкъ допирна точка съ любовьта. При това положение, всѣка идея, която се роди въ ума на единъ човѣкъ, получава отгласъ въ умоветѣ на всички хора. Тѣ казватъ: Заслужава да живѣе човѣкъ за Бога. Това значи силна мисъль. Силната мисъль е творческа. Тя премахва всички препятствия, които хората сѫ поставили на пѫтя си.

Сега отъ всички се изисква съзнателна, разумна работа. Мнозина се спъватъ отъ мисъльта, че хората отъ нашето общество не работили, както трѣбва. Кое е нашето общество и колко души го съставятъ? Едно общество се състои първо отъ двама души, после отъ четирма, следъ това отъ осмина, отъ шестнадесетина и т. н. Кой е първиятъ въ нашето общество? — Първиятъ е този, който носи двамата. Кои сѫ двамата? — Които носятъ всички останали. Двамата носятъ дънера на дървото, което има много клоне и клончета. Дойде нѣкой да ме пита, може ли да влѣзе въ нашето общество. Казвамъ му: Въ нашето общестно може да влѣзе всѣки, който е въ състояние да носи. Щомъ може да носи, той може да бѫде единъ отъ двамата. Защо този човѣкъ иска да влѣзе въ нашето общество? — Да стане добъръ. — Това е стара философия. Бѫди добъръ като поетъ, да напишешъ нѣщо ново, което да повдигне умоветѣ на хората, да изчисти сърдцата имъ, коренно да ги преобрази. Бѫди добъръ като музикантъ, че като изсвиришъ или запѣешъ нѣщо, да събудишъ Божественото въ хората. Тази е азбуката на нашето учение. Такива трѣбва да бѫдатъ поетитѣ и музикантитѣ. Много отъ съвременнитѣ музиканти и поети работятъ за пари. Нѣкой ще даде концертъ, ще опредѣли цени на мѣстата отъ 40—200 лв. Ако нѣкой посети нашъ концертъ, и съ 200,000 лева нѣма да го пуснемъ да влѣзе. Най-многото е да го пуснемъ въ салона да стои правъ. И това е голѣма привилегия за него. Който веднъжъ само присѫтствува на Божественъ концертъ, той никога нѣма да го забрави. Той ще се преобрази, ще разбере, какво нѣщо представя човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. И неговата душа ще се отвори, ще затрепти въ унисонъ съ Цѣлото, съ Великото въ свѣта. Не струва ли човѣкъ да даде за такъвъ концертъ всичкото си имане, цѣлия си животъ?

Стремете се всички да бѫдете добри, нови пѣвци, нови музиканти! И стари, и млади — всички да пѣятъ, да разработватъ гласоветѣ си. Вложете нова идея, новъ потикъ, новъ импулсъ въ пѣнието. Старитѣ желания, старитѣ потици оставете настрана. Когато единъ свири или пѣе, всички взимайте участие, подкрепвайте го съ мисъльта си. И тогава, който пѣе, ще пѣе вдъхновено; който слуша, и той ще бѫде вдъхновенъ. Това значи музикално общество, това значи общество отъ хора, които иматъ великъ идеалъ, които иматъ за допирна точка въ живота си любовьта.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

14. Лекция отъ Учителя, държана

на 25 януарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...