Jump to content

1927_03_02 Възможни постижения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“

Размишление.

Съвременнитѣ хора си служатъ съ радиото, съ което правятъ опити да се съобщаватъ на далечни разстояния. Обаче, радиото често предава нѣкои дисхармонични вълни, които препятствуватъ на правилното възприемане. Единъ день хората ще се съобщавал не само съ далечни и близки мѣста на физическия, т. е. видимия свѣтъ, но и съ невидимия свѣтъ. И днесъ даже човѣкъ може дa има връзка, съобщение съ невидимия свѣтъ. Достатъчно е той да има будно съзнание въ време на молитва, за да бѫде въ връзка съ този свѣтъ. Когато нѣкой изпадне въ затруднение, казвамъ: моли се, за да влѣзешъ въ връзка съ разумни сѫщества, които могатъ да ти помогнатъ. — Да се моля, но не получавамъ никакъвъ отговоръ. — Причината, за дето човѣкъ не получава отговоръ на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. Въ това отношение, човѣшкото съзнание не е нищо друго, освенъ радиоапаратъ, който възприема и предава звуковитѣ вълни отъ пространството. Учените казватъ, че надъ земята има единъ дебелъ поясъ, който отклонява вълнитѣ и препятству- ва на изкачването имъ. Съ това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на нѣкои хора не може да се издигне по-високо отъ тѣхъ. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-голѣма е вѣроятностьта молитвата му да бѫде приета. Твърдението, че хората могатъ да се съобщаватъ съ другия свѣтъ, не е ново. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ се съобщавали съ невидимия свѣтъ. Какво се иска отъ човѣка, за да бѫде въ съобщение съ този свѣтъ? — Да има свое радио. Който има радио въ себе си, той може да се съобщава и съ този, и съ онзи свѣтъ: той може да влѣзе въ връзка съ сѫществата, които живѣятъ на Хималаитѣ; той може да влѣзе въ връзка и съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ.

И тъй, като отправяте молитвитѣ си нагоре, ще се пазите отъ вълчитѣ вълни, които се отразяватъ вредно върху духа на човѣка. Съмнението, невѣрието, безлюбието сѫ вълни отъ вълчи характеръ, които се образуватъ отъ омнибуситѣ на астралния свѣтъ. Въ астралния свѣтъ има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създаватъ редъ катастрофи. Който се е качилъ на единъ отъ тия трамваи, той вече се е осакатилъ. И наистина, много отъ съвременнитѣ хора носятъ остатъци отъ това осакатяване. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че той се бори или съ съмнението, или съ безвѣрието, или съ безлюбието, или най-често съ алчностьта си за забогатяване. Много хора днесъ искатъ да станатъ богати, да печелятъ. Казвамъ: не е нужно човѣкъ да се стреми къмъ печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човѣкъ да се стреми да създаде въ себе си радио, но той трѣбва да усъвършенствува своя говоръ, правилно да предава своитѣ мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашитѣ изопачени, криви мисли и чувства? Невидимиятъ свѣтъ е затворенъ за такова, радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковетѣ, които вашето радио предава, трѣбва да бѫдатъ чисти, отчетливи, ясни. Ако мислитѣ ви сѫ чисти, и трептенията, които тѣ произвеждатъ, ще бѫдатъ чисти, свободни отъ всѣкакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могатъ да имъ попрѣчатъ. Такава Мисъль непременно ще бѫде приета и въ невидимия свѣтъ.

Сега, азъ говоря за герои, за хора, които съзнателно работятъ върху себе си и се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Мжчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нападения на човѣка отъ тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълцитѣ, мечкитѣ, тигритѣ, змиитѣ указватъ влияние върху човѣка и го плашатъ, така и тия астрални вълни, съскания, указватъ влияние върху неговитѣ молитви, прѣчатъ да се повдигнатъ нагоре, и съ това смущаватъ духа му. Тия нехармонични вълни указватъ влияние не само върху молитвитѣ на човѣка, но и върху неговитѣ добри желания. Запримѣръ, нѣкой мисли да направи нѣкакво добро, но щомъ се натъкне на една отъ тия дисхармоничии вълни, той веднага се раздвоява въ себе си и казва: Защо ли пъкъ трѣбва да направя това добро? Или, дали, наистина, азъ съмъ въ правия пѫть? Другъ пъкъ казва: Моитѣ работи не вървятъ добре. Вие трѣбва да знаете, че законитѣ на физическия свѣтъ сѫ точно обратни на тия отъ духовния свѣтъ. Запримѣръ, ако на земята една кола не е намазана добре съ катранъ, съ масло, тя не може да се движи. Ако пъкъ въ духовния свѣтъ тази кола е добре намазана съ катранъ, или съ масло, не може да върви на- предъ. Тъй щото, не мислете, че като тръгнете въ духовния свѣтъ, работитѣ ви ще се оправятъ. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство нѣма да получите. До това време ще си служите съ стари капитали, съ стари богатства. Освенъ това, часть отъ капиталитѣ, съ които сега си служите, сѫ чужди, и трѣбва да ги върнете, отдето сте ги взели. Христосъ казва: „И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето? Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, изправенъ кѣмъ чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарятъ, да бѫде достоенъ за него, да се покаже и къмъ него добъръ господарь, добъръ стопанинъ. За тази цель отъ всички се изисква знание.

Казвамъ: когато дойдете до процеса на чистенето, отъ всички се изисква присѫтствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трѣбва да знаете, какъ да направите това. Преди нѣколко деня забелязахъ, че на пода въ моята стая имаше едно петно. Запитахъ една отъ сестритѣ, какъ може да се изчисти това петно, и тя каза, че ще може да се изчисти съ гореща вода и сапунъ. — Скоро ли ще стане това? — Не може да се изчисти скоро, дъскитѣ трѣбва да се търкать съ четка. — Вижъ тогава, какво ще направя сега. Взехъ спиртъ и налѣхъ върху петното. После запалихъ единъ кибритъ и го приближихъ до спирта. Мазнината се бѣше вече разтворила въ спирта, който се запали, а съ него заедно изгорѣ и мазнината. Сестрата погледна къмъ мазното петно, което бѣше на пода, но то бѣше вече изчезнало по този начинъ петното се изчиства скоро, но изисква се присѫтствие на духа. Ако горението на спирта се продължава дълго време, има опасность подьтъ да се запали, но ако опитътъ се направи бързо и ловко, никаква опасность нѣма.

Сега, кой отъ васъ ще каже, какъвъ е резултатътъ отъ зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте въ опредѣления за упражнението день? При това, кои букви преобладаваха ? Има ли нѣкой отъ насъ, който да е казалъ само една дума ? Човекъ може да изкаже, колкото иска думи, но той трѣбва да знае, че за всѣка празна дума ще дава ответъ предъ невидимия свѣтъ. Всѣка празна дума не е нищо друго, освенъ съскане, което нарушава хармоничнитѣ вълни въ пространството. Можете ли да си представите, какво съскане се произвежда отъ празнитѣ думи на хиляди и милиони хора? Голѣмата дисхармония въ свѣта се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизатъ отъ устата на хората.

За следнитѣ три петъка ще ви дамъ друга задача. Тя ще бѫде подобна на първата, но малко по-лека, защото нѣма да бѫде за цѣлъ день, а само за три часа, отъ 9—12 ч. преди обѣдъ. Колкото и каквито думи изговорите презъ това време, ще отбелязвате. Следъ това ще преброите, колко думи сте изговорили презъ тритѣ часа, колко гласни и колко съгласни букви има въ тѣхъ, както и това, колко отъ тия думи сѫ сѫществителни, прилагателни и глаголи.

Мнозина мислятъ, че задачитѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ маловажни нѣща. Не е така. Безъ тия задачи ученикътъ не може да направи никаква връзка съ невидимия свѣтъ. Всѣка добре изпълнена задача представя нова връзка на ученика съ хармоничнитѣ вълни, които му даватъ потикъ, импулсъ за работа. Който отъ васъ изпълни тази задача, както трѣбва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цѣла година на- редъ. Една добре изпълнена задача ползува ученика повече, отколкото четенето произведенията на нѣкой поетъ. Какво е поезията? Поезията е сѣнка, подъ която хората си почиватъ. Поезията, музиката сѫ почивки въ живота на онзи, който е работилъ. Обаче, освенъ отъ почивки, ученикътъ се нуждае отъ сѫществена храна, която той трѣбва да сдъвче, да преработи въ себе си, за да получи отъ нея необходимата енергия за животъ, за работа.

Който се наеме да изпълни тази задача, той трѣбва да я приеме не отъ страхъ, не съ насилие, но съзнателно, отъ любовь. Всѣка добре изпълнена задача може да събуди въ ученика нѣкаква малка дарба или способность, отъ която цѣлъ животъ да остане благодаренъ. Нищо лошо нѣма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щѣше да ви попѣе, да направи пологъ въ васъ, ще потърси друго мѣсто, дето ще занесе своето благословение.

Когато влѣзете въ Школата, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблѣчете своята мантия и ще уповавате не на царската кръвь, но на своя умъ и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вѣрвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За васъ сѫ важни ума и сърцето ви. Тѣ сѫ капиталътъ, съ който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво вѣрую, това сѫ стари работи, които за времето си сѫ имали значение. Днесъ тия нѣща ще останатъ назадъ, като торъ, върху който ще израсте нова философия, ново вѣрую. За дадения случай сѫ важни вашиятъ умъ и вашето сърце. Кой ученъ какво е казалъ, това е стара работа. Какво казватъ новитѣ учени, това е важно за васъ. То не значи, че съвършено ще се откажете отъ старото. Ще държите и старото, но къмъ новото ще се стремите. Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, тѣ ще допринесатъ нѣщо за развитието ви. Мнозина ще се откажатъ отъ упражненията подъ предлогъ, че сѫ заети. Сестритѣ ще кажатъ, че иматъ да готвятъ; братята ще кажатъ, че сѫ чиновници, учители, не могатъ да изпълняватъ задачата. Питамъ: колко време се изисква за готвене ? Споредъ мене, за единъ часъ може да се сготви едно ядене. Сестритѣ се оплакватъ, че много време имъ трѣбвало за пране. Едно се изисква въ работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тѣзи две условия работата ви ще върви успѣшно. Съвременнитѣ хора работятъ много, придобиватъ малко; учатъ много, прилагатъ малко. Нѣкой казва, че прочелъ една голѣма книга. Не е важно, каква книга е прочелъ, но какво е останало въ главата му. Ако той прочете тази голѣма книга и не задържи нѣщо отъ нея, какво е придобилъ ? Ще каже той, че трѣбва да я прочете нѣколко пѫти, за да я запомни. Питамъ: колко време ще ви остане за другата работа, ако, за да запомните нѣколко мисли отъ тази голѣма книга, трѣбва да я прочетете нѣколко пѫти ?

И тъй. Стремете се къмъ новия пѫть, къмъ новата насока въ живота. Ако нѣмате свободно време за тази работа, тогава използувайте поне онова време, което не знаете, какъ да употрѣбите. Обаче, единъ день ще разберете, че това време е най-добре използувано, защото ви е дало най-добри резултати. Единъ день ще разберете, че това, което сте придобили въ Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможности да сравните резултатитѣ на работата си извънъ Школата и тия Въ Школата. Каквото вършите, вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ него, да не кажете въ себе си, че това сѫ глупави работи. Споредъ мене, глупаво нѣщо е само онова, въ което сърцето и умътъ не взиматъ участие. При това положение, човѣкъ е принуденъ да върши онова, което другитѣ му налагатъ. Запримѣръ, поканватъ ви да отидете на представление ; вѫтрешно вие нѣмате желание, обаче, не искате да откажете на своитѣ познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволенъ, намирате, че сте направили нѣщо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свѣтъ за този день е била съвсемъ друга. Друго нѣщо се е изисквало отъ васъ. Времето, презъ което сте били въ театъра, се съвпаднало съ зададената ви задача отъ невидимия свѣтъ, и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено, невидимиятъ, духовниятъ свѣтъ работи вечерь, а на физическия свѣтъ се работи презъ деня. Добре е, ако човѣкъ може да работи едновременно и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. Ако нѣкой отиде на концертъ, или на представление, и презъ това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За васъ е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте въ него духовенѣ елементъ, Споредъ мене, на първо мѣсто седи духовната работа, т. е. работата за Бога; а после човѣшката, т. е. работата за себе си.

Така гледамъ азъ на работата, така трѣбва да гледате и вие.

Сега, отъ упражнението, което ви дадохъ, трѣбва да извлѣчете мисъльта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но сѫщевременно трѣбва да следите, колко отъ изказанитѣ думи сѫ на мѣсто. Казано е, че за всѣка празна дума ще давате ответъ. Единъ день, като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ чудо. Тамъ ще ви дадатъ задача, да изброите, колко думи сте изговорили презъ цѣлия си животъ и колко букви има въ всѣка дума. И най-после ще ви заставятъ да проследите добритѣ и лошитѣ последствия на всѣка дума. Само по този начинъ ще пречистите живота си, ще отдѣлите потрѣбното отъ непотрѣбното. Като се пречистите, тогава ще ви приематъ въ духовния свѣтъ. Ако сте изговорили опредѣленото число думи въ живота си, ще останете въ духовния свѣтъ; ако не сте изговорили опредѣленото число думи, ще ви върнатъ на Земята, да свършите задачата си.

Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде свободенъ по духъ, за да създаде въ себе си вѫтрешна хармония. Свободниятъ човѣкъ е добъръ човѣкъ. Тази доброта ще му послужи като великъ потикъ въ живота, да работи за своето благо, както и за благото на своитѣ ближни. Ако всѣки човѣкъ работи по този начинъ, Царството Божие ще дойде на земята. Така трѣбва ученикътъ да разбира живота, дето и да се намира той, при каквито условия и да живѣе. Това подразбира освобождаване отъ старитѣ възгледи на живота. Човѣкъ трѣбва да се съблѣче отъ старото, както съблича старитѣ си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва новъ жи- вотъ — животъ на свобода, на истина и красота.

Едно важно условие, което се изисква отъ ученика, е искреность. Искреностьта трѣбва да бѫде негова съпѫтница въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣко действие. Запримѣръ, когато изпълнявате задачата си, трѣбва да бѫдете тъй естествени, като че нѣмате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, безъ никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаятъ да говорятъ по-малко, да подбиратъ думитѣ си, но това вече не е естествено положение. Така правятъ мнозина, когато нѣкои графолози искатъ да изучаватъ тѣхния почеркъ. Като знаятъ това, тѣ написватъ нѣколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нѣщо лошо за тѣхъ. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Нѣкой казва: Понеже ще давамъ отчетъ за всѣка изговорена дума, днесъ ще говоря малко. Не, и днесъ ще говорите, както презъ другитѣ дни, съ една разлика само, че презъ тѣзи три часа съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото, тази задача има предъ видъ да ви постави въ положение да работите при всѣкакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бѫдете свободни и естествени. По този начинъ ще се създаде вѫтрешна идея въ васъ, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мѫчнотии въ живота. Когато ученикътъ разбере, че върви напредъ, здравето му се подобрява, умътъ просвѣтява, сърцето разширява и облагородява. Той вече върви въ Правия пѫть безъ съмнение, безъ колебание. Докато живѣете на земята, всички хора се нуждаятъ отъ задачи, отъ упражнения. Много пѫти човѣкъ ще се отклонява и отдалечава отъ правия пѫть — това е неизбѣжно и естествено. Такива сѫ земнитѣ пѫтища; тѣ криволичатъ, извиватъ, пакъ се изправятъ. Ученикътъ, обаче, не трѣбва да се плаши. Неговата задача седи въ това, да разбира, кога се отклонява, да познава, колко се е отклонилъ и да има силно желание да се върне въ правия пѫть. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. Съ тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Безъ умъ и безъ сърце ученикътъ не може да бѫде приетъ на небето. Докато човѣкъ е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелитѣ, тамъ е обратно: умътъ ще помага на сърцето. Тамъ умътъ е по-старъ отъ сърцето.

И тъй, разбрахте Ли задачата? Ще я изпълните свободно, безъ никакъвъ страхъ. Интересно е да наблюдавате, какво ще ви се случи презъ тѣзи три часа. Щомъ невидимиятъ свѣтъ ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуватъ отъ нея и ще ви наблюдават, какъ ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първиять пѫть не я изпълните добре, вториятъ пѫть ще я изпълните. Ако и вториятъ пѫть не успѣете, третиятъ пѫть ще успѣете. Както и да е, вие нѣма да мислите за успѣхъ, но ще работите. Едно трѣбва да знаете: условията на човека се даватъ даромъ, а усилията зависятъ отъ самия него. Може ли да се нарече човѣкъ онзи, който не прави никакви усилия? Нѣкой ще възрази, че гениятъ постига нѣщата безъ усилие, че се е родилъ такъвъ. Не, така се само говори, но в сѫщность, никой не се ражда гений. За да се прояви нѣкой на земята, като гений, това подразбира усилена работа на човѣшкия духъ въ редица свои минали сѫществувания. Гениятъ е човѣкъ съ пробудено съзнание, който е работилъ и работи непрекѫснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква отъ човѣка, за да дойде той на земята като гений. При това, гениятъ трѣбва да се роди отъ добродетелна майка и отъ уменъ баща. Ако майката е мечка, и децата сѫ мечета. Прѣзъ каквато срѣда минава човѣкъ, такава ще бѫде неговата форма. Въ това отношение, майката и бащата сѫ живи срѣди за своитѣ деца. Не лесно човѣкъ да се справи съ влиянията на своитѣ родители: или той ще замяза на тѣхъ, или тѣ на него. Голѣма наука, велики знания се изискватъ при въплътяването на душата въ нѣкаква форма. Ако рече да проследи цѣлия пѫть на своето създаване, като душа, която се въплътила въ една или въ друга форма, човѣкъ ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човѣкъ, напримѣръ, помни своето детинство, отъ първия месецъ на раждането си? Нѣкои хора помнятъ своя животъ едва отъ третата си годишна възрасть, а други — отъ по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, какъ ще помните своитѣ минали съществувания? Какъ ще помните своето създаване като душа и живота и въ невидимия свѣтъ?

Следователно, да бѫде човѣкъ гений, това подразбира да помни той поне десеть свои прераждания. Талантливиятъ пъкъ трѣбва да помни поне две-три свои прераждания. Гениятъ е построенъ възъ основа на строго опредѣлени математически данни. Всѣка чърта, всѣки удъ отъ неговия организъмъ е точно опредѣлена математическа величина. Майката и бащата на гения сѫщо така сѫ гениални хора. Ако срѣдата, почвата, отъ която гениятъ се ражда, и въ която расте и се развива, не е гениална, той не може да бѫде гений. Думата гений подразбира начало на нѣщата. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Ако началото е добро, и краятъ ще бѫде добъръ.

Задачата на ученика е да се освободи отъ всички странични влияния въ своя животъ, насадени въ него било по наследство, било отъ въздействието на окрѫжаващата срѣда. Той трѣбва да се освободи отъ чуждото въ себе си и да остане само съ онова, което Първичната Причина е вложила въ него още при създаването му. Върху тази основа той трѣбва да гради своя по-нататъшенъ животъ, да разработи своитѣ заложби, та единъ день да бѫде господарь на положението си. Какво придобива малкото пате, като Живѣе на земята? То се излупва и веднага започва да плава и да се храни, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Малкото птиченце излиза отъ гнѣздото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Животътъ на ученика, обаче, не трѣбва да бѫде такъвъ. Веднъжъ освободенъ отъ чуждото въ себе си, той трѣбва да развива своитѣ сили, своитѣ дарби и способности, да изработи въ себе си нѣщо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикътъ работи върху себе си съзнателно и отъ любовь, той непременно ще се натъкне на редъ противоречия и изкушения, но трѣбва да преодолява; крайниятъ резултатъ решава неговото положение. Той ще изпадне, напримѣръ, въ положението на човѣкъ, който иска да прави добро. Върви този човѣкъ по пѫтя и носи въ торбата си единъ килограмъ хлѣбъ. Среща го една бедна, гладна вдовица, която три деня не е яла. Тя се обръща къмъ него съ молба да и помогне, да й даде малко хлѣбъ, защото умира отъ гладъ. Той започва да мисли, какво да прави: ако цѣлиятъ хлѣбъ и даде, за него нѣма да остане, а му предстои пѫть. Ако нищо не и даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борятъ въ него. Ако не и даде хлѣбъ, ще сгрѣши; ако и даде, правилно ще постѫпи. Ученикътъ не е нито въ единия, нито въ другия гласъ, той е въ решението, което ще вземе. Когато нѣкой влѣзе въ Школата, веднага два гласа ще започнатъ да му говорятъ: единиятъ го съветва да излѣзе отъ Школата, да не се ограничава, да живѣе, както всички хора, защото тукъ ще се обезличи. Влѣзъ въ свѣта, като другитѣ хора, да разберещъ, защо живѣешъ. Това е подобно на съвета да не давашъ хлѣбъ на бедната вдовица. Другъ нѣкой му казва: Остани въ Школата да работишъ, да учишъ, да се молишъ. Само така отъ тебе човѣкъ ще излѣзе Това сѫ два различни съвета, но решението, което вземешъ, това си ти.

Казвамъ: истинскиятъ човѣкъ може да се прояви само при една вѫтрешна борба. Тъй както днесъ е организиранъ, човѣкъ не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вѫтрешна борба въ себе си. Това е неиз- бѣженъ законъ. Ако животътъ ви е хармониченъ, вие ще бѫдете въ положението на непроявени житни зърна въ хамбара. Този животъ не може да се уподоби даже и на живота на кристалитѣ. Докато сѫ въ хамбаритѣ, житни- тѣ зърна сѫ мъртви, въ спещо състояние. Щомъ стане нѣкакво стълкновение между тия зърна, животътъ въ тѣхъ започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на животъ, Колкото малка да е вѫтрешната борба въ човѣка, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение отъ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е обърналъ внимание на васъ. Той изпраща малъкъ вѣтрецъ къмъ васъ, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви налѣво, надѣсно, да се по- борите малко. Такъвъ е законътъ на равновесието. Когато нѣкоя външна или вѫтрешна сила дойде върху човѣка, той излиза отъ своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надѣсно, ту налѣво. Обаче, цельта не е да вървишъ нито налѣво, нито надѣсно, но да запазишъ равновесието си и да вървишъ нагоре. Следователно, вѫтрешната борба въ човѣка е важенъ психологически законъ, необходимъ въ живота на човѣка, за урегулиране на силитѣ въ него, за запазване на равновесието. Всѣки човѣкъ има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нѣщо добро, веднага единъ гласъ ще му каже: Отложи това нѣщо за другъ пѫть! Днесъ условията не сѫ благоприятни, не му е времето сега. Азъ пъкъ казвамъ: Не отлагайте нито за единъ часъ и всѣкакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нѣщо, приложете го. И въ сѫдилищата често отлагатъ дѣлата. Какво се постига съ отлагането? Разноскитѣ се увеличаватъ, времето се губи, хората се разтакаватъ нагоре-надолу и, въ края на краищата, се изгубватъ благоприятнитѣ условия. Никакво отлагане! Когато човѣкъ отлага нѣщата, той мисли, че утрешниятъ день ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъганъ.

Съвременнитѣ хора очакватъ голѣми резултати, голѣми придобивки въ живота, но оставатъ разочаровани. Тѣ не знаятъ законитѣ на живота и затова се обезсърдчаватъ. Законъ е малкитѣ работи, малкитѣ придобивки сѫ предшественици на голѣми, на велики резултати. Ако човѣкъ разбере и приложи този законъ въ живота си, той ще придобие вѫтрешно спокойствие, вѫтрешенъ миръ. Не е лесно да придобие човѣкъ този миръ въ себе си. За такъвъ човѣкъ може да се каже, че има характеръ. Нѣкой казва: азъ имамъ голѣмо въздържание. Въздържанието и вѫтрешното спокойствие сѫ две различни нѣща. Когато водата ври въ добре затворенъ котелъ, това е въздържание. Външно само човѣкъ е спокоенъ, но вѫтре има голѣмо брожение, голѣмъ напоръ. Добре, че обвивката на човѣка, т. е. неговиятъ котелъ е здравъ, та издържа на вѫтрешното налѣгане. Но при това положение, все трѣбва да се на- мѣри единъ отдушникъ, парата да излиза навънъ. Ако огъньтъ, на който водата въ котела ври, е много голѣмъ, човѣкъ трѣбва да остави отдушника отворенъ, да не се пръсне котелътъ. Умниятъ човѣкъ впрѣга парата на работа и подкарва трена. Глупавиятъ остава котела да се пръсне и се чуди, защо машината не върви. Вика веднага лѣкарь, който го преглежда внимателно и казва, че е станало нѣкакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. Съ глупавия всѣкога ставатъ усложнения. Когато колата се движи, оситѣ трѣбва да сѫ намазани съ масло. Щомъ не сѫ намазани, отъ движението, отъ търкането се образува топлина, и оситѣ се запалватъ. Тогава всички казватъ: Колата се зала ли, нѣкакво усложнение е станало. Никакво усложнение не е станало и нѣмаше да стане, ако вие бѣхте хора предвидливи, досѣтливи и съ самообладание. При тѣзи условия, човѣкъ има възможность да реализира повече нѣща въ живота си, да придобие повече знания, които днесъ му сѫ потрѣбни.

Има знание, което днесъ, именно, е потрѣбно на човѣка. За тази цель необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне въ много случаи на живота. Когато интуицията въ човѣка е развита, той знае, кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т. н. У когото интуицията не е развита, той не знае, де какъвъ разговоръ да води. Дойде му нѣкой приятель на гости, и той започва да говори работи „ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ“ и, въ края на краищата, двамата оставатъ недоволни. Като си отиде приятельтъ му, той казва: Не трѣбваше да постѫпя така. И азъ не искахъ това, но така излѣзе. Да имашъ интуиция, това значи да разбирашъ, кому какво е нужно и да го задоволишъ по най-разуменъ начинъ. Ако срещнешъ нѣкой философъ, ще се разговарящъ на неговия езикъ. Необходимо е всѣки човѣкъ да развие въ себе си интуицията. Тя му е дадена отъ Бога, за да схваща той отъ далечъ събитията. Условията се даватъ даромъ, а резултатитѣ се придобиватъ. Това Значи: условията за развиване на интуицията сѫ дадени на човѣка даромъ, а той трѣбва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човѣкъ престава да се дразни, става тихъ и спокоенъ, придобива разположение на духа и вѫтрешна радость. Той не допуша вече въ съзнанието си нищо чуждо, а въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва отъ себе си всѣкакви одумвания, всичко речено-казано. Който се рѫководи отъ своята интуиция, той е затво- ренъ за шума на външния свѣтъ. Той влиза въ сърцето си, затваря се тамъ, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казалъ, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишатъ само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божиятъ пръстъ да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се Помолите, Богъ да изпрати работници да изоратъ тази нива. Красиви мѣста сѫ ония, на които човѣшки кракъ не е стѫпвалъ, нито човѣшкиятъ животъ е оралъ. Тѣзи мѣста сѫ девствени, и тѣ очакватъ Божиятъ кракъ да стѫпи върху тѣхъ.

Сега, моята цель е да насоча вниманието ви къмъ тия мѣста, тѣхъ да търсите. Вие четете произведенията на нѣкой поетъ, но виждате, че много човѣшки крака сѫ стѫпвали на нивата, която той оралъ и сѣлъ. Преди тебе никой не трѣбва да е стѫпвалъ на мѣстото, Дето ще орешъ и ще сѣешъ. Това мѣсто е опредѣлено само за тебе. Нека всѣки стѫпи на ново, чисто мѣсто, опредѣлено само за него. Отъ това мѣсто той ще опредѣли посоката на своето движение. Отъ своето мѣсто той по-добре ще разбере и другитѣ хора, по-добре ще опредѣли и тѣхния пѫть. Всѣко нѣщо се цени и познава на своето мѣсто. Ако вземете единъ хубавъ хлѣбъ и отидете при единъ чистъ планински изворъ да си хапнете отъ хлѣба и пийнете отъ чистата вода, вие ще оцените хлѣба и ще благодарите за него. Ако вземете сѫщия хлѣбъ и отидете да орете на една нива, обрасла съ тръне и бодили, ще оцените ли хлѣба ? Отъ непосилния за васъ трудъ, и хлѣбътъ ви ще бѫде горчивъ. Следователно, за да оцените единъ поетъ, вие трѣбва да имате интуиция, да схващате мисъльта му, Вие четете едно стихотворение за кокичето, или за минзухара, и се чудите, отде този поетъ е измислилъ тия нѣща! Въ хубави образи той е описалъ страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нѣмате интуиция. Ако имате интуиция, щѣхте да разберете, защо поетътъ пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетътъ е турилъ тия думи въ устата на кокичето, съ цель да изрази друго нѣщо, което вижда въ живота. Поетътъ описва дей- ствителностьта въ разни образи, или я изказва чрезъ устата на различни живи сѫщества, били тѣ растения, животни или хора.

И тъй, хората могатъ да се разбератъ помежду си, само когато се рѫководятъ отъ интуицията. Щомъ се разбератъ, тѣ ще могатъ да живѣятъ добре. Щомъ живѣятъ добре, тѣ ще бѫдатъ радостни и весели, и Царството Божие ще се въдвори на земята. Единъ нашъ познатъ събралъ нѣколко свои приятели на угощение и казалъ: Днесъ се въдворява Царството Божие на земята. Казвамъ: за него може да е така, но дали приятелитѣ му ще го разбератъ? Христосъ казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременнитѣ хора, обаче, се запитватъ: Ако преди две хиляди години бѣше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? Съ биволска цола да пѫтуваше, пакъ щѣше да дойде до днесъ. Вѣрни сѫ думитѣ на Христа, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, отдето иде. Днесъ Царството Божие е по-близо, отколкото въ времето на Христа.

Изпѣйте сега, упражнението „Давай, давай“ съ движения. Когато между думитѣ и движенията има съответствие, мисъльта се усилва. Силнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ високи върхове. Когато припѣнието искаме да изразимъ дълбочина и устойчивость въ чувствата, служимъ си съ басовитѣ тонове. Високитѣ тонове не сѫ толкова устойчиви. Низкитѣ тонове представятъ дървета съ дебели клонища, които издържатъ при всѣкакви условия въ живота. Високитѣ тонове пъкъ сѫ нѣжни дървета, съ тънки, деликатни клончета, които не сѫ пригодени за действителния животъ.

Изпѣйте сега упражнението „Любовъ ме чиста озари“. Първо я изпѣйте съ ниски тонове, както мѫжъ би я пѣлъ, а после — съ високи тонове, както жена би я пѣла. Защо човѣкъ не може да пѣе хубаво? Защото умътъ и сърцето му не сѫ свободни. Ако иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Когато умътъ и сърцето на човѣка не сѫ свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчитѣ вълни, които му препятствуватъ да пѣе хубаво. Пъкъ и другитѣ, като го слушатъ да пѣе, ще кажатъ: И той ли се намѣри сега да пѣе? Който иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде вѫтрешно свободенъ, да се радва, че пѣе. Ако видите нѣкоя стара сестра, или старъ братъ да пѣе, вие ще се смѣете. За пѣнието смѣхъ нѣма. Който се смѣе, който се радва, само той може да пѣе. Не е лесно човѣкъ да пѣе. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човѣкъ да пѣе. Колко години трѣбва да се упражнява човѣкъ, докато дойде до „положение да контролира гърлото си, да пѣе, както иска, да развие мекота, магнетична сила въ себе си! Който може да разбере и приложи законитѣ на пѣнието, той става отличенъ пѣвецъ; който не може да разбере тия закони, той остава обикновенъ пѣвецъ. Въ съвременнитѣ пѣсни нѣма съответствие между думитѣ и тоноветѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да произведатъ нужния ефектъ. Но и при това положение, за предпочитане е човѣкъ да пѣе, отколкото да не пѣе.

Изпѣйте упражнението „Киаметъ“

„Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

23. Лекция отъ Учителя, държана

на 2 мартъ, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...