Jump to content

1926_11_17 Устои на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

УСТОИ НА СЪЗНАНИЕТО.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

Чете се темата; „Разлика между дѣтско и старческо съзнание“.

Прѣдставете си, че имате една жива единица, повдигната въ втора, въ трета, въ четвърта степень: 12, 13, 14. Какво ще стане съ тази единица? Въ каквато степень да се повдигне, единицата винаги си остава единида, не се увеличава. Ако съберете една единица съ още една, ще получите двѣ единици: 1+1=2. Питамъ: може ли единицата да се събере съ единица? Може ли цѣлото да се събира? Въ математиката събиратъ и цѣли числа, както и части отъ цѣлитѣ, обаче, въ природната математика цѣлото никога не се събира. Събиратъ се само части отъ цѣлото. Въ този смисълъ, човѣкъ, като цѣло, нито се събира, нито се изважда, нито се умножава, нито се дѣли. Това е твърдение, но дали вие сте съгласни съ него, то е другъ въпросъ.

И тъй, четири велики закона има въ свѣта, отъ спазването на които зависи щастието на човѣка. Тѣ сѫ законитѣ за събиране, изваждане, умножение и дѣление. Ако човѣкъ не се събира, изважда, умножава и дѣли, винаги самъ остава, т. е. винаги ще бѫде свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ живѣе вънъ отъ противорѣчията на живота. Забѣлѣжете, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, между тѣхъ непрѣменно ще се яви нѣкакво стълкновение. Докато кучето е само, не лае. Щомъ види друго куче, започва да лае. Ако поставите огледало прѣдъ нѣкое куче, то вижда образа си въ огледалото, но мисли, че друго куче има тамъ и започва да лае, да се хвърля върху него. Съ кого се бори това куче? — Съ себе си. По сѫщия начинъ и човѣкъ се запитва: Прѣди да съмъ дошъпъ на земята, сѫществувалъ ли съмъ? Казвамъ: човѣкъ е сѫществувалъ и прѣди да е дошълъ на земята. Въ това отношение той прѣдставя отражение на другъ нѣкакъкъ образъ, който е сѫществувалъ прѣди слизането му на земята. И днесъ човѣкъ се бори, но съ кого? — Съ себе си, съ своето отражение, което вижда въ огледалото. Като знае това, той не трѣбва да се бори съ себе си, но да се изучава, да се опознава. Какъвъ е смисълътъ, частитѣ да се борятъ съ цѣлото? Какъвъ смисълъ има човѣкъ да се бори съ Бога? Ако вие се борите съ себе си, това показва, че се борите съ Бога, но тази борба нѣма да ви изведе на правъ пѫть. Каквото и да правите, цѣлото ще си остане цѣло, и частитѣ ще си останатъ части. Съ други думи казано: единицата ще си остане единица, а множеството ще си остане множество.

Нѣкой казва: Мирътъ ми се отне. — Кой отне мира ти? Никой не може да ти отнеме мира, освѣнъ ти самъ. Мжжътъ казва, че жената го истезавала; жената пъкъ казва, че мѫжътъ я истезавалъ. Казвамъ: мѫжътъ не сѫществува вънъ отъ жената; и жената не сѫществува вънъ отъ мѫжа. Тѣ сѫ части на цѣлото и, като части на цѣло, живѣятъ и се развиватъ въ него. Мѫжътъ и жената сѫ проекции на цѣлото, което се изявява въ пространството въ множество форми. Казвате, че трѣбва да обичате всички хора, всички живи сѫщества. Каквото и да говори човѣкъ, той обича само себе си. Че това е така, забѣлѣжете, когато човѣкъ е разположенъ, той обича всички хора; щомъ не е разположенъ, той никого не обича. Обаче, това не отрича любовьта. Казано е: Богъ е Любовь. Слѣдователно, душитѣ прѣдставятъ различни състояния, въ които Любовьта, т. е. Божественото съзнание се проявява въ врѣме и пространство. Всичко може да изчезне въ свѣта, но Божественото съзнание — никога. То вѣчно е сѫществувало, сѫществува и ще сѫществува въ врѣме и пространство, както и извънъ врѣмето и пространството, въ своитѣ микроскопически и грандиозни размѣри.

Това е отвлѣчена философска мисъль, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи, всички души заедно образуватъ Божественото съзнание. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога. Щомъ е така, кой може да ни извади отъ Божественото съзнание? И слѣдъ всичко това, нѣкой се оплаква, че е нещастенъ, забравенъ, изоставенъ. Не, това е лъжливо учение, крива философия. Никой не може да извади човѣка отъ Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастенъ. Докато човѣкъ вѣрва, че живѣе въ Бога и е свързанъ съ Неговото съзнание, работитѣ му вървятъ добрѣ, и той е доволенъ отъ живота си. Въ деня, въ който човѣкъ помисли, че е особено сѫщество и подобенъ на него нѣма, той самъ се отдѣля отъ Бога, и страданията, нещастията, противорѣчията тръгватъ слѣдъ него. Който иска да управлява другитѣ хора, да разполага съ тѣхъ, той самъ създава нещастията си. Не е лесно човѣкъ да управлява хората, да задоволява тѣхнитѣ нужди и изисквания. Да управлявашъ ближния си, това значи преждеврѣменно да остарѣешъ и побѣлѣешъ.

И тъй, като цѣло, единицата не се събира. Богъ е единица. Съ кого ще Го съберешъ? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т. н., до безконечность, прѣдставяватъ части отъ цѣлата единица. Слѣдователно, тѣ изразяватъ безкрайни състояния или възможности, които се включватъ въ Бога, въ единицата, въ вѣчностьта. Сега, азъ ще дамъ ново опрѣдѣление за вѣчностьта.

OOK_6_9_1.JPG

Ако начъртаете една окрѫжность, вие казвате, че тази окрѫжность затваря единъ вѣченъ крѫгъ. Защо този крѫгъ е вѣченъ? — Защото окрѫжностьта никѫдѣ не е прѣкѫсната. Щомъ се прѣкѫсне нѣкѫдѣ, и крѫгътъ се прѣкѫсва или пропуква, и тогава казваме, че крѫгътъ е врѣмененъ. Тогава, отъ едната страна на крѫга тече положителна енергия, а отъ другата страна — отрицателна. Плюсътъ означава посоката, отдѣто минава Божествената енергия. Минусътъ означава мѣстото, дѣто Божествената енергия започва да изтича. Плюсътъ и минусътъ прѣдставятъ течения на сили въ двѣ успоредни посоки, които се срѣщатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта и образуватъ окрѫжность, затварятъ единъ крѫгъ. Слѣдователно, вѣчни нѣща сѫ тия, които нѣматъ нито начало, нито край. Който иска да стане знаменитъ човѣкъ, той трѣбва да опише около себе си една окрѫжность, да образува крѫгъ, който нѣма начало, нѣма и край. Ако знаменитиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ положението си, иска да се прослави, той разкѫсва нѣкѫдѣ окрѫжностьта, и въ нея вече се явява положителна и отрицателна енергия. Този човѣкъ иска да се прѣдстави прѣдъ хората, да имъ заповѣдва, но ще се намѣри въ положението на човѣкъ, който се огледва въ огледало. Каквото върши отвънъ, това ще види и вѫтрѣ въ огледалото. Ако отвънъ е сериозенъ, и вѫтрѣ ще бѫде сериозенъ; ако отвънъ е веселъ, и вѫтрѣ ще бѫде веселъ. Въ края на краищата този човѣкъ заповѣдва на себе си, прославя се пакъ прѣдъ себе си. Единъ день, когато съзнае това, той ще разбере комичното положение, въ което се е намиралъ.

Съврѣменнитѣ хора понѣкога изпадатъ въ фалшиво положение въ живота. Тѣ се боятъ отъ сиромашията и казватъ: Какъ ще прѣживѣемъ старинитѣ си, когато не можемъ да работимъ, а сме бѣдни? Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ отъ сиромашията, защото слѣдъ нея ще дойде богатството. Богатството е плюсъ, а сиромашията е минусъ въ живота. Тѣ сж полюси, между които животътъ се движи. Който иска да бѫде богатъ, той трѣбва да се въорѫжи, да е готовъ да изхвърли всичкитѣ си снаряди и послѣ отново да ги спечели. Ако кесията не се празни, тя не може да се пълни. Сиромашията и богатството сѫ врѣменни състояния. Тѣ могатъ да траятъ моментъ, а могатъ да траятъ и години — отъ човѣка зависи. Човѣкъ трѣбва да мине и прѣзъ двѣтѣ състояния, да научи нѣщо отъ тѣхъ. Сиромашията дава едни уроци, богатството —  други. Нѣкой казва: Трѣбва ли да бѫда богатъ? — Трѣбва да бѫдешъ богатъ. — Трѣбва ли да бѫда сиромахъ? — И сиромахъ трѣбва да бѫдешъ. — Трѣбва ли да бѫда ученъ? — Трѣбва да бѫдешъ ученъ. — Трѣбва ли да бѫда невѣжа? — И невѣжа трѣбва да бѫдешъ. Учението е богатство; невѣжеството е сиромашия. — Трѣбва ли да бѫда праведенъ, добъръ човѣкъ? — Трѣбва да бѫдешъ праведенъ. — Трѣбва ли да бѫда грѣшникъ? — Трѣбва да бѫдешъ грѣшникъ. Добротата е богатство, грѣховностьта, лошевината е сиромашия. Това е правата философия въ живота.

Слѣдователно, права философия е тази, която създава силни, устойчиви хора, които разбиратъ всички прояви на живота и лесно се справятъ съ прогиворѣчията. Мнозина, които не разбиратъ живота, се обезсърдчаватъ, отчайватъ и казватъ: Нѣма щастие на земята. Днесъ и млади, и стари търсятъ щасгието и, като не го намѣрятъ, казвать: Щастието е непостижимо. Питамъ: на какво се дължи щастието, и на какво — нещастието? Всѣки иска да бѫде щастливъ. Ще ви дамъ една рецепта, да знаете, какь можете да придобиете щастието. Първото условие за щастиего е любовьта. Когато придобиете любовьта, и щастието ще дойде. Когато изгубите любовьта, и щастиего ще изгубите. Ако нѣкой казва, че нѣма щастие въ свѣта, подразбирамъ, че между хората нѣма любовь. Хората искатъ безъ любовь да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. Вие можете да имате знание, богатство, сила, но ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете щастливи. Мѫдростьта не прави човѣка щастливъ. Мѫдрецътъ може да бѫде доволенъ отъ знанието, отъ мѫдростьта си, но и той не е щастливъ, ако нѣма любовь. Въ щастието човѣкъ изпитва пълнота, разширение, благодарение на любовьта, която го е посѣтила. Щастливиятъ човѣкъ има връзка съ Бога, вслѣдствие на което той чувствува пулса на всички живи сѫщества. Нѣма по-голѣмо блаженство за човѣка отъ това, да чувствува този пулсъ! Само този човѣкъ живѣе съзнателно и разумно.

И тъй, който придобие любовьта, той придобива и щастиего. Хванете ли щастиего въ рѫцѣтѣ си, всички ваши ближни — мѫжъ, жена, дѣца, приятели тръгвать слѣдь васъ. Изпуснете ли щастието, всички ви изоставятъ. Щастливиятъ човѣкъ не боледува, нито умира. Нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ отъ любовь. Който люби, той не умира. Отъ безлюбие хората умиратъ, но отъ любозь — никога. Казватъ за нѣкого, че като видѣлъ майка си и баща си, коиго отдазна не виждалъ, не могълъ да издържи отъ радость, вслѣдствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбенъ видѣлъ възлюбената си и отъ любовь къмъ нея, сърцето му се пукнало. Това не е вѣрно. Хората умиратъ отъ безлюбие, но не отъ любовь. Любовьга не умъртвява, но възкръсява човѣка. Ако въ сърцето на умрѣлия може да се събуди любовь, той сгава силенъ, мощенъ и оживява. Хората мислятъ, че когато умре нѣкой, съ него всичко се свършва. Всичко се свършва само съ онзи човѣкъ, който е изгубилъ любовьта си. Докато човѣкь има любовь въ сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свѣтъ, както хората на земята заминаватъ отъ едно мѣсто на друго, но не умира. Когато нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ, това значи, че той съблѣкълъ старитѣ си дрехи и облѣкълъ нови. Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото съблѣкълъ старитѣ, скѫсанитѣ си дрехи? Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото коститѣ му били разхвърляни по гробищата? Тѣлото на човѣка е дреха, отъ която нѣкога може да се откѫсне рѫкавъ, гръбъ, прѣдница или друга нѣкаква часть. Отдѣлнитѣ удове на тѣлото прѣдставятъ теркове отъ които може да се опрѣдѣли, каква е била формата на цѣлото тѣло. Рѫката е единъ теркъ, кракътъ — другъ, бѣлитѣ дробове —  трети и т. н. Казватъ: Великолѣпно нѣщо е човѣшкото тѣло! Да, физическото тѣло е оригинална дреха. И ако съврѣменнитѣ учени изучаватъ тази дреха и я намиратъ толкова сложна, какво ще бѫде положението имъ, ако единъ день се заематъ съ изучаването на самия човвкъ? Засега ученитѣ изучаватъ колко влакна, колко клѣтки има въ дрехата на човѣка. Тия клѣтки прѣдставятъ тухлитѣ, отъ които е съградено човѣшкото тѣло. Душата на човѣка е вънъ отъ тѣзи клѣтки. Тя е свободна, и нищо не е въ сила да я ограничи.

Тази вечерь ще ви дамъ слѣдното музикално упражнение:

„Любовь ме озари,

Душа ми разшири,

Духътъ ми укрѣпи

И благость въ менъ всели“.

Сега, на тѣзи думи трѣбва да се даде нѣкаква мелодия. Тия думи сѫ положителни. Казано е: любовь ме озари. Значи, любовьта озарява човѣка. Нѣкой казва, че е скърбенъ, понеже изгубилъ онзи, когото люби. Невъзможно е да изгубишъ човѣка, когото любишъ. Запримѣръ, Богъ, Който ни люби, не може да ни изгуби. Той нито губи, нито печели. Да изгубимъ онзи, който ни люби и когото ние любимъ, подразбира да изгубимъ Бога. Логически това твърдение е невъзможно. Да изгубишъ Бога, значи да умрешъ. Отсѫтствието на Бога въ единъ домъ внася смърть. Слѣдователно, дисхармонията въ свѣта се дължи на кривата философия, която сѫществува между хората, че могатъ да изгубятъ Бога.

Второто неправилно твърдение е, когато нѣкой казва, че никой не го обича. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, Богъ не може да измѣни на себе си. Ако приемемъ, че Богъ може да измѣни на себе си, тогава трѣбва да допуснемъ, че има сила вънъ отъ Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовьта е неизмѣнна, тя всѣкога ни озарява. Обаче, има случаи, когато човѣшката душа минава отъ едно състояние въ друго. При прѣминаване на тия състояния, въ съзнанието на човѣка врѣменно настава мракъ, тъмнина, докато той отново влѣзе въ Божественото съзнание, въ любовьта, въ която има свѣтлина и радость. Необходимо е човѣкъ да прѣмине прѣзъ тия промежутъчни състояния, като условия за неговото повдигане. И въ тия прѣходни състояния той пакъ се намира въ областьта на любовьта, но облацитѣ на неговото съзнание му прѣчатъ да вижда тази свѣтлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате отъ едно състояние на съзнанието въ друго. Това прѣминаване отъ човѣшкото съзнание въ Божественото винаги носи нѣщо ново. Когато ученикътъ се натъкне на тия състояния, той не трѣбва да се безпокои, но да мисли. Нѣкой казва: Голѣми страдания имамъ! Колкото по голѣми и продължителни сѫ страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бѫдатъ състоянията на радость и на любовь, които ще дойдатъ като послѣдствия на първитѣ. Това всѣки може да провѣри. Това не е теория, то е наука. Ще кажете, че съврѣменната наука не разглежда тия въпроси. Това нищо не значи. Съврѣменната наука още не е завършена, тя не е дошла до своя краенъ развой. Но и ние нѣма да я кърпимъ съ нови ями, ще я оставимъ да върви и да се развива по естественъ пѫть. Ако й туримъ нови ями, нови кръпки, дупкитѣ й ще станатъ по-голѣми. Старитѣ дрехи ще кърпимъ съ стари ями, а отъ новитѣ дрехи ще съградимъ новата философия за живота. Ако речемъ да реформираме свѣта по стария начинъ, ние ще се натъкнемъ на още по-голѣми мѫчнотии. Ако религиозниятъ човѣкъ види, че нѣкой се оглежда въ огледало, той ще го счита за голѣмъ грѣшникъ, ще му наложи епитимия, въ постъ и молитва, въ разкаяние и т. н. Въ това огношение турцитѣ сѫ по-свободни. Тѣ казватъ: Благословение е да гледашъ красивото!

И тъй, всѣко съзнание, като часть отъ Божественото, има условия да расте и да се развива. Щомъ знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мѫчнотии и противорѣчия. Понѣкога човѣкъ се отчайва, обесърдчава и казва: Дотегна ми да живѣя. Отъ мене нищо не може да стане, азъ ще се самоубия.

Не, невъзможно е човѣкъ да се убие. Той е часть отъ цѣлото, часть отъ Божественото съзнание, на което по никой начинъ не може да посегне. Ако кѫщата на нѣкой човѣкъ се запали и изгори, мислите ли, че той не може да си направи нова? Ако дрехитѣ на нѣкой човѣкъ се скѫсатъ, мислите ли, че той не може да си направи нови? Слѣдователно, каквото и да направи човѣкъ съ себе си, той не може да докосне нито на йота своята душа. Тя е часть отъ Бога, а на Божественото никой не може да посегне. Човѣкъ може да изгори кѫщата си, или да скѫса дрехата си, но каква разумность има въ това? Ще изгоришъ кѫщата си, ще скѫсашъ дрехата си, но душата си не можешъ да докоснешъ. Тя е недостѫпна за тебе.

Подъ „душа“ ние разбираме групировка или съвокупность отъ множество сѫщества, или съзнания, всѣко отъ които прѣдставя извѣстна степень на интелигентность, или извѣстно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзние. Въ този смисълъ, въ момента на своето проявление, всѣка душа не е нищо друго, освѣнъ изразъ на едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Запримѣръ, искате да ядете — това е състояние; искате да четете, да учите, да свирите — това е състояние; искете да станете великъ човѣкъ — това е състояние. Всички тия състояния, събрани въ едно цѣло, прѣдставятъ стремежи на една душа. Стремежитѣ на всички души пъкъ се съединяватъ и се вливатъ въ крѫга на Божественото съзнание. Това е дълбока философия, за разбирането на която се изисква голѣмо умствено напрѣжение. Както мѣхурътъ може да се пръсне отъ надуване, така и нервната система на човѣка е въ състояние да се пропука отъ силитѣ на злото. По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да тонира своята нервна система и за Божественитѣ енергии, да ги възприеме правилно, да издържа на тѣхъ. Въ този смисълъ ученикътъ трѣбва да гледа на живота не като на нѣщо механическо, а като на съвокупность отъ разумни сили, които го рѫководятъ. Щомъ е така, той отъ нищо не трѣбва да се плаши. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ да върши волята Божия, като едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Затова, именно, Богъ мисли за човѣка само добро. Като мисли доброто на човѣка, Той мисли доброто и за себе си. За Бога злото е абсолютно изключено. Значи, злото въ свѣта иде отъ неразбиране на условията, въ които се намираме.

Сега ще помните слѣдното положение: никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви извади отъ Божественото сьзнание. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви направи пакость, да вземе щастието ви. Ако нѣмате щастие, трѣбва ли да плачете за него? Защо плачете за нѣщо, което не познавате? Кой отъ васъ е билъ щастливъ? Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да е изгубилъ щастието си. Бихъ желалъ да срещна такъвъ човѣкъ. Говорятъ нѣкои, че сѫ изгубили щастието си. Да, това сѫ само философски или поетически изрази. Който има щастието въ себе си, той не може по никой начинъ да го изгуби, защото щастието произтича отъ любовьта. Който има любовь, той не може да я изгуби, защото, като душа, той е състояние на Божественото съзнание. Тази мисъль трѣбва да държите постоянно въ ума си, ако искате да запазите своя вѫтрѣшенъ миръ и добро разположение на духа.

Мнозина отъ васъ сѫ добри пѣвци, добри музиканти. Опитайте се да съчините нѣкаква мелодия на четиритѣ стиха, които ви дадохъ. Нека това бѫде задача за всички, да видите, дали мажорна или миньорна гама ще подхожда повече. Ако се опитате да дадете нѣкаква мелодия, вие ще се натъкнете на мисъльта, какво ще кажатъ другитѣ, ще я удобрятъ, или не. Това е прѣходно състояние, прѣзъ което всички минаватъ. Не се смущавайте отъ това, кой какво ще каже. Всѣко нѣщо, което е направено съ любовь, не може да не се хареса. При това, вие трѣбва да знаете, че се намирате въ процесъ на развитие. Ето, и азъ ви дадохъ една незавършена работа, вие да я завършите. Красотата седи въ незавършенитѣ процеси. Ако искате, вие можете да измѣните текста, да размѣстите думитѣ така, че да съотвѣтствуватъ на мелодията, която ще дадете. Нервната система на съврѣменния човѣкъ не може да издържа абсолютна хармония въ тоноветѣ, въ звуковетѣ, вслѣдствие на което и въ рѣчьта, и въ музиката се допуща поне единъ дисонансъ. Всички поети и музиканти, които сѫ писали произведения, издържани въ хармонично отношение, млади сѫ умрѣли. Животътъ може да се продължи благодарение на дисонанситѣ. Въ този смисьлъ страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ дисонанси. При страдания, при дисонанси, животътъ е по-устойчивъ, а материята — по-издържлива. Абсолютната хармония създава голѣмо напрѣжение върху нервната система на човѣка, а дисонансътъ е почивка, той е необходимъ за смѣна на състоянията. Ако дисонанситѣ сѫ на брой много и на малки разстояния единъ отъ другъ, тѣ прѣдизвикватъ разпокѫсване въ нервната система. Обаче, ако сѫ бързи, т. е. кратки и на голѣмо разстояние единъ отъ другъ, тѣ сѫ необходими за смѣна на състоянията въ живота.

Сега, азъ забѣлѣзвамъ, че вие малко пѣете, вслѣдствие на което губите гласа си. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да се научи правилно да говори. Правилниятъ говоръ трѣбва да бѫде музикаленъ. Значи, пѣнието е музикаленъ говоръ, а говорътъ е пѣние. Човѣкъ не може да пѣе, докато не се научи да говори музикално. И обратно: той не може да говори, докато не се научи да пѣе. Но човѣкъ все трѣбва да има на кого да пѣе и да говори. На кого ще пѣе? — На висшето въ себе си. — За кого ще учи? — За висшето въ себе си. Човѣкъ може да бѫде обектъ самъ за себе си, но и другъ нѣкой може да му бѫде обектъ. Изобщо, обектътъ може да се мѣни. Когато човѣкъ даде ходъ на Божественото въ себе си, тогава обектътъ на неговитѣ стремежи е постояненъ. Тогава той разбира нѣщата моментално. Защо? — Понеже дохожда въ състояние на вѫтрѣшно прозрѣние или прѣдвкусване, и бързо се ориентира върху нѣщата. Божественото начало въ човѣка носи разширение за сърцето, свѣтлина за ума и разнообразие и красота за духа. При всичко това, пакъ има нѣщо неизмѣнно въ живота на човѣка. Божественото е неизмѣнна мѣрка, която физиономиститѣ търсятъ въ лицето на човѣка, но не могатъ да я намѣрятъ. Френолозитѣ я търсятъ въ главата, но не могатъ да я намѣрятъ. Хиромантицитѣ я търсятъ въ рѫката, но не могатъ да я намѣрятъ. Астролозитѣ я търсятъ нѣкѫдѣ въ съчетанието на планетитѣ, но и тамъ не могатъ да я намѣрятъ. Тази мѣрка се срѣща и на главата, и на лицето, и на рѫката на човѣка, но тя е неуловима. Всѣки я чувствува, но не може да опрѣдѣли мѣстото й. Срѣщате единъ човѣкъ, виждате, че лицето му е свѣтло, сияе. Другъ пѫть срѣщате сѫщия човѣкъ, но тази свѣтлина я нѣма на лицето му. Той е тъй обикновенъ, както всички хора.

Слѣдователно, Божественото въ човѣка не се проявява всѣкога. Въ това седи красотата на живота. Туй не значи още, че когато човѣкъ е облѣченъ съ старитѣ си дрехи, е грозенъ. Наистина, новитѣ дрехи придаватъ на човѣка нѣщо хубаво, тържествено, но и съ старитѣ си дрехи той пакъ обръща внимание на околнитѣ: всички го търсятъ за работа, всѣки се нуждае отъ него. Ако сте облѣчени въ нови дрехи и срещнете на пѫтя си човѣкъ, който е гладувалъ нѣколко деня, вие ще поприказвате съ него, но не можете веднага да му услужите. Ако сте съ старитѣ си дрехи и срещнете този човѣкъ, веднага ще го заведете дома си, ще измиете краката му, ще го нагостите добрѣ и слѣдъ това ще го запознаете съ домашнитѣ си. Значи, не само вие ще направите връзка съ него, но цѣлиятъ ви домъ. Ако пъкъ Божественото ви покани дома си и ви нахрани, това ще бѫде още по-добрѣ за васъ. И Божественото има свой домъ, домашни, съ които може да ви запознае. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка отъ този, да бѫде поканенъ въ дома на Божественото, да се запознае съ домашнитѣ му и да направи връзка съ тѣхъ. Казвамъ: пазете връзката си съ Божественото! Ако Божественото дойде въ вашия домъ, вие трѣбва да го приемете като великъ гостъ, да му послужите съ свещенъ трепетъ. Този гостъ иде отъ далеченъ пѫть. Той ще ви разправи за своето пѫтешествие, за красивото, за великото въ живота, а вие само ще слушате и ще се учите. Като поседи малко при васъ, той ще ви остави благословението си и ще замине, като обѣщае, че отъ врѣме на врѣме ще ви пише по едно писмо.

Питамъ: ако вие не сте готови да послужите на Божественото, за какво друго ще бѫдете готови? Това значи: дойдете ли до Бога, вие трѣбва да бѫдете готови на всѣкакви жертви, безъ никаква философия. Вънъ отъ Бога можете да философствувате, колкото искате. Въ философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила, съ цѣль да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всѣкаква философия пада. Защо? — Защото тамъ всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъжъ ставатъ ясни. Въ човѣшката философия нѣщата се извършватъ въ врѣме и пространство, затова човѣкъ има нужда да доказва, да разсѫждава, да съпоставя. Въ Божественото всички нѣща се извършватъ извънъ врѣмето и пространството, слѣдователно, тѣ сѫ ясни, разбрани, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства, отъ никакви разсѫждения върху тѣхъ.

И тъй, не се безпокойте, че не можете изведнъжъ да постигнете желанията си. Бѫдете доволни отъ това, което днесъ имате. Да бѫдете доволни отъ това, което имате, не значи, че не трѣбва да се стремите. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ най-малкото, защото въ него се криятъ условия за голѣмото. Въ малкото се крие Божественото, което е носитель на красивото въ живота. Който се радва на малкитѣ придобивки, той ще дойде и до голѣмитѣ. И Богъ се радва на малкитѣ придобивки. Той има всичката сила и власть да застави хората да Му служать, както иска, но ги остава свободни, сами да дойдатъ до съзнание да Му служатъ. Той има търпѣние да чака съ вѣкове тѣхното пробуждане и да се радва на микроскопическитѣ усилия, които тѣ правятъ. Човѣкъ е оставенъ свободно да се развива, самъ да поеме правия пѫть, да разбере и прѣцѣни неговата красота. Когато човѣкъ влѣзе въ този пѫть, той започва да вижда навсѣкѫдѣ само красивото, възвишеното. Богъ вижда само хубавото, само доброто. Съ лошото, съ злото Той не се занимава. Когато стане въпросъ за изправяне на нѣкои криви страни въ човѣка, съ това се занимаватъ ангелитѣ и арахангелитѣ.

Слѣдователно, страданията на хората се дължатъ на корекциитѣ, на ремонта, който ангелитѣ правятъ върху тѣхъ. Когато болката имъ се увеличи, тѣ викатъ: Господи, защо ни измѫчвашъ? Трѣбва ли комарьтъ, смачканъ, отъ човѣка, да пита Господа, защо му е отнелъ живота? Богъ ли отне живота на комаря? — Човѣкъ отне живота му. Когато комарьтъ се оплаква, че отнели живота му, Богъ казва: Направете му нова дрешка! Дойде нѣкой и се оплаква, че кѫщата му изгорѣла. Богъ казва: Съградете на този човѣкъ нова кѫща, по-хубава отъ старата! Нѣкой се оплаква, че го изпѫдили отъ служба. Богъ казва: Дайте нова служба на този човѣкъ, по-добра отъ старата! Слѣдователно, Богъ използува всѣко нещастие, всѣко страдание, на което хората се натъкватъ, за да имъ покаже правата посока въ живота. Сегашниятъ животъ е приготвяне за онова, което прѣдстои да дойде. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ухо не е чуло, нито око е видѣло онова, което Богъ е опрѣдѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ“, т. е. за онѣзи, които сѫ готови да възприематъ Неговата Любовь.

Казвамъ: понеже много съмъ говорилъ за любовьта, ще ви дамъ задача, всѣки отъ васъ да опрѣдѣли поне по едно отличително качество на любовьта. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя не се съблазнява, нито се подкупва. Запримѣръ, когато младата мома намѣри своя възлюбенъ, тя отъ нищо не трѣбва да се съблазнява. И царскиятъ синъ да дойде при нея, да й обѣщава цѣлиятъ свѣтъ, тя да не се съблазни, да не се подкупи съ нищо. При това, всѣка жертва, която е направена отъ любовь, трѣбва да се оцѣни правилно. Любовьта не се колебае. Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, въ дущата на когото има любовь. Който има любовь, той е абсолютно неуязвимъ. И животнитѣ даже познаватъ любовьта. Тѣ изпитватъ прѣдъ нея свещенъ трепетъ, който ги кара да отстѫпватъ. Въ своитѣ прояви любовьта е вѣчна. Когато любовьта минава отъ единъ свѣтъ въ другъ, тя създава страдания на хората. Който не разбира този законъ, той може да прѣживѣе нѣкаква катастрофа. Който го разбира, той никога не се обезсърдчава. Ако чешмата въ двора на нѣкой човѣкъ дава малко вода, това не е за обезсърдчение. Утрѣ водата на тази чешма ще се увеличи и ще напоява по-изобилно цвѣтята и дърветата. Това сѫ фази, прѣзъ които любовьта минава. Човѣкъ трѣбва да разбира тѣзи фази и да не се смущава. Когато човѣкъ съблѣче старитѣ си дрехи, той трѣбва веднага да облѣче нови, да не остане голъ. Ако е лѣто, може да мине, както и да е; но когато зимата настѫпва, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ съ новитѣ си дрехи, веднага да ги облѣче.

И тъй, когато ученикътъ иска да добие знанието, което любовьта носи, той трѣбва да хвърли старитѣ си дрехи, т. е. всички ненужни страдания, да се откаже отъ своя егоизъмъ. Егоизъмътъ е прѣпятствие на човѣка, да види свѣтлината на деня. Мнозина отъ васъ сте се индивидуализирали, мислите само за себе си, за своитѣ страдания. Такъвъ човѣкъ мяза на боленъ, който мисли само за болестьта си. Казвамъ на болния: ти приеми любовьта въ себе си, а за болестьта не мисли. Любовьта е сила, която е въ състояние да те излѣкува. Любовьта лѣкува всички болести. Тя повишава трептенията, вибрациитѣ на човѣшкия организъмъ и съ това го прави способенъ да издържа на външнитѣ влияния и на влиянията на микробитѣ. Когато човѣкъ се демагнетизира, той губи своята жизнена енергия и лесно заболѣва. При всѣко демагнетизиране става пропукване на извѣстни мѣста въ двойника, отдѣто изтича голѣма часть отъ жизнената енергия на човѣка. Когато това пропукване се запуши, човѣкъ оздравява. Всѣка дума, която излиза отъ любовьта, служи като мазилка, съ която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Когато кръвоноснитѣ сѫдове въ човѣка губятъ своята пластичность, своята пъргавина, той заболява отъ артерио-склероза. Това се случава най-много съ старитѣ хора. Който иска да запази здравето си, да про дължи живота си, той трѣбва да запази по-движностьта на тѣлото си. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да не прѣяжда и да пие гореща вода, която помага за разтваряне на утайкитѣ, които се образуватъ при храненето. Отъ друга страна, горещата вода прѣдизвиква изпотяване, при което, чрѣзъ потьта се отдѣлятъ токсинитѣ отъ организъма. Тѣзи сѫ елементарни правила, които трѣбва да спазватъ, както здравитѣ, така и болнитѣ хора.

И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Защо? — Това е необходимость на организъма. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ! Това е необходимо условие за неговото развитие. Човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ! Това е необходимость за ума. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Красотата е изразъ на Истината. Само свободниятъ човѣкъ може да бѫде красивъ. Само свободниятъ човѣкъ може да се домогне до истинското знание, до знанието на природата. Той чете направо отъ книгата на природата, защото знае нейната азбука. Като види човѣка, той гледа на него като на библиотека. Ще влѣзе въ тази библиотетека, ще отвори една книга — ушитѣ, ще отвори втора книга — носа, ще отвори трета книга — устата, четвърта книга — очитѣ и т. н. Той ще чете и ще прѣвежда. Човѣкъ е отворена книга, по която може да се чете за небето и за земята. Който не може да чете тази книга, той ще ходи да учи въ Англия, въ Франция, въ Германия, ще прѣкарва тамъ, но въ края на краищата, тази книга ще остане пакъ затворена за него. Нпостолъ Павелъ казва: „Вие сте написана книга.“ Велики и славни работи сѫ написани въ човѣшката душа, които за въ бѫдеще ще се четатъ и прѣпрочитатъ. Първо човѣкъ ще почне да чете написаното на ума, на сърцето, докато дойде най-послѣ до човѣшката душа, въ която се крие истинското Божествено знание. Въ душата е съсрѣдоточенъ реалниятъ свѣтъ, който нито се измѣня, нито се промѣня. Докато изминемъ този свѣтъ и дойдемъ до опрѣдѣленото мѣсто, ние ще се разговаряме едни съ други, ще учимъ, ще прилагаме и ще се радваме, че дълъгъ е пѫтътъ, който ни прѣдстои да минемъ.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

9. Лекция отъ Учителя, държана

на 17 ноември, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...