Jump to content

1926_10_13 Свободно движение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление

Изпѣйте упражнението: „Въ зоритѣ на живота.“

Прочете се резюме отъ темата: „Защо Истината е глава на Словото?“

За слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема.

Като се говори за свободна тема, трѣбва да се знае, че и свободнитѣ теми сѫ опрѣдѣлени. Запримѣръ, когато казваме, че човѣкъ може да ходи свободно, ние имаме прѣдъ видъ, че той може да ходи свободно само тамъ, дѣто има мѣсто. Слѣдователно, човѣкъ може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само въ водата. Птицата може да се движи свободно само въ въздуха. Ако човѣкътъ, рибата и птицата бѫдатъ заставени да се движатъ въ срѣда, чужда за тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ изложени на голѣми страдания. Значи, страданията на хората се дължатъ главно на физически причини. Когато човѣкъ приема несъотвѣтна храна за своя организъмъ, той страда. Когато приетата храна не се асимилира отъ организъма на човѣка, както трѣбва, той пакъ страда. Когато храната се задържа дълго врѣ ме въ стомаха, безъ да се смели, отъ нея се образуватъ отровни вещества, токсини, които се разнасятъ изъ цѣлия организъмъ и отравятъ кръвьта. Сѫщо така и въ сърцето на човѣка има натрупани непостигнати желания, които, вслѣдствие на това, че не могатъ да се асимилиратъ, създаватъ астрални токсини. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ задържа въ себе си мисли, които не може да реализира, тѣ оставатъ за дълго врѣме въ мозъка и понеже не могатъ да се асимилиратъ отъ него, образуватъ ментални токсини. Тъй щото съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупалитѣ се въ тѣхъ физически, астрални и ментални токсини. Тѣзи токсини въ организъма сѫ първото условие за развитие на микробитѣ, носители на различни болести.

Казвамъ: такова е положението на човѣка, който не знае законитѣ. Какво трѣбва да бѫде положението на окултния ученикъ, който разбира и знае законитѣ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, какво му прѣдстои да разрѣши всѣки день. Както земледѣлецътъ знае, какво трѣбва да прави прѣзъ различнитѣ годишни врѣмена, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква задача има да разрѣшава всѣки день. Да допуснемъ, че вие сте въ едно училище, дѣто имате четири двойки дѣца отъ различни степени: 21, 22, 23,24. Двойката въ първа степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ пролѣтьта. Двойката въ втора степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ лѣтото. Двойката въ трета степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ есеньта и двойката въ четвърта степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ зимата. Еднакво ли ще се развиватъ тия четири дѣца? Тѣ ще се развиватъ съвършено различно, понеже условията, при които се родили, сѫ съвършено различни. Запримѣръ, дѣтето, което се е родило прѣзъ лѣтото, ще го обличатъ въ тънки, леки пелени и дрешки, защото вънъ е топло. Обаче, дѣтето, което се е родило прѣзъ зимата, ще го обличатъ съ дебели, топли пелени и дрешки. Значи, има положения въ живота, които за едни хора сѫ добри, а за други — лоши, Знанието на окултния ученикъ се заключава въ това, именно, да разбира тия условия, тия положения въ живота и да знае, какво може да очаква отъ добритѣ и какво — отъ лошитѣ условия. Всѣки трѣбва да познава себе си, да познава и хората, съ които има отношения, за да не изпада въ грѣшки и въ заблуждения.

Като изучавате себе си, като изучавате и другитѣ хора, ще забѣлѣжите, че всички се различаватъ въ разбиранията, въ морала си и т. н. Нѣкои хора сѫ много чувствителни, други иматъ силно развити лични чувства, трети сѫ много щестлавни, четвърти — горделиви, нѣкои пъкъ сѫ завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пъкъ сѫ добродѣтелни, т. е. въ тѣхъ сѫ развити добродѣтелитѣ. На какво се дължи гордостьта? Гордостьта е признакъ на излишъкъ отъ мозъчна енергия. Гордиятъ човѣкъ е отворилъ всички прозорци на умствения си животъ, вложилъ е въ ума си безброй непостижими идеи, които иска на всѣка цѣна да постигне, да стане пръвъ човѣкъ въ свѣта. Пръвъ човѣкъ е само козмическиятъ, който се е явилъ най-напрѣдъ. Всѣки другъ, който се е явилъ слѣдъ него, по никой начинъ не може да бѫде пръвъ. Ти, който си се родилъ на опашката, ще бѫдешъ доволенъ и на това мѣсто, на което те поставятъ. Който влѣзе пръвъ въ гостилницата, той ще яде отъ най-хубавото ядене и ще има най-голѣмъ изборъ. Който влѣзе послѣденъ въ гостилницата, той ще яде отъ това, което е останало. Трѣбва ли да се сърди за това на гостилничаря? Гостилничарьтъ ще каже: Ти нѣмашъ право да се сърдишъ, да си недоволенъ отъ храната. Азъ даже не подозирахъ, че ще дойдешъ толкова късно. Сега, бѫди благодаренъ и на това, което си заварилъ.

Та и вие, като ученици, трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други; всѣки да бѫде доволенъ отъ положението, което заема. Всѣки иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ другитѣ. Това желание е на мѣсто, но постѫпва ли той спрѣмо другитѣ така, както иска да постѫпватъ спрѣмо него? Когато нѣкой отъ васъ излѣзе да каже нѣщо, другитѣ му се смѣятъ. Защо се смѣятъ? Защото той не разбиралъ това, върху което говори. Вѣрно е, че нѣкога човѣкъ говори нѣща, които не разбира, а нѣкога говори нѣща, които разбира, но които не може да изкаже, да прѣдаде точно съ думи. За да може човѣкъ да прѣдаде точно една идея, първо тя трѣбва да му е ясна на физическия свѣтъ. Щомъ идеята му е ясна на физическия свѣтъ, той ще може да я изкаже, да я прѣдаде и на другитѣ хора. Значи, нѣщата трѣбва да започватъ отъ физическия свѣтъ и да вървятъ нагорѣ, т. е. отъ простото, отъ видимото къмъ сложното, къмъ невидимото.

За изяснение на мисъльта си, ще ви дамъ слѣдното правило. Когато ви дойде нѣкой гостъ, когото не сте виждали десетина години, първия день ще му дадете най-простото ядене: бобъ безъ масло, безъ никакви приправки, само съ солчица. Втория день ще му дадете по-хубаво ядене; третия день — още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато послѣдния день го угостите съ най-хубавото ядене. Обаче, вие постѫпвате точно обратно: първия день слагате на госта си най-хубавото ядене, втория день — по-просто ядене, и ако гостътъ ви прѣкара десетина деня у васъ, послѣдния день го гощавате съ бобъ. Слѣдователно, искате ли да изкажете нѣкоя мисъль, прѣдайте я най-напрѣдъ въ най-проста и ясна форма, а послѣ я украсявайте. Първо, вие искате да я прѣдадете въ най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а послѣ завършвате, като прѣдавате мисъльта си въ най-простъ видъ. Тази е причината, поради която хората не успѣватъ въ живота си. Учительтъ извиква на урокъ единъ отъ ученицитѣ си и го запитва: Минчо, кажи ми, какво е прѣдназначението на ученика? Ученикътъ отговаря: Когато Богъ създаде свѣта. Първо той направи небето и земята; послѣ — деня и нощьта; на третия день създаде трѣвата, цвѣтята и дърветата; на четвъртия день — небеснитѣ свѣтила; на петия день — животнитѣ; на шестия день Богъ създаде човѣка, да расте и да се развива, да учи. Другаритѣ на Минча слушатъ, не могатъ да разбератъ, какво иска да каже той съ тази дълга история. Минчо трѣбваше да отговори на зададения въпросъ кратко, ясно и просто: Прѣдназначението на ученика е да учи.

Слѣдователно, за да напрѣдва ученикътъ, той трѣбва да прилага. Прѣзъ течение на годината ученикътъ минава достатъчно материалъ, но той трѣбва да приложи поне една десета отъ този материалъ. И вие, като ученици, сѫщо така трѣбва да прилагате; много материалъ имате, но часть отъ него трѣбва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товаръ ще ви създаде голѣми безпокойствия. Умътъ на ученика трѣбва да е спокоенъ, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има голѣмо разнообразие. Еднообразието носи смърть. Когато въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка има еднообразие, той става тягостенъ, както за себе си, така и за другитѣ. Дѣто има еднообразие, тамъ има повторение на нѣщата. Въ литературния езикъ повторението се нарича тавтология. Човѣкъ може да повтаря нѣкои истини, но винаги въ различни форми, въ различни облѣкла. Изнесете ли една истина нѣколкократно, въ една и сѫща форма, въ едно облѣкло, тя ще създаде неразположение, както за онзи, който я прѣдава, така и за онзи, който я слуша. Всѣко неразположение на духа пъкъ е носитель на различни болести.

Мнозина отъ ученицитѣ боледуватъ. Питамъ: коя е причината за тия болести? Всѣки ученикъ трѣбва да знае произхода на своята болесть, дали тя има физически, умственъ или духовенъ характеръ. Щомъ се знае произходътъ на болестьта, ще се намѣри начинъ, по който тя може да се лѣкува. Ако болестьта има физически произходъ, ще се лѣкува по физически начинъ. Нѣкой боледува и казва: Не може ли Богъ да прѣмахне болестьта ми? Казвамъ: ти създаде болестьта, ти самъ трѣбва да я прѣмахнешъ. Въ Божествения свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: кой каквото е създалъ, добро или зло, той самъ трѣбва да носи послѣдствията. Запримѣръ, въ нѣкой класъ има единъ ученикъ много честолюбивъ, гордъ, съ всички свои съученици се кара, съ никого не живѣе, и въ края на краищата, намира, че съученицитѣ му сѫ лоши. Излиза, че единственъ той е добъръ въ класа, а всички други сѫ лоши. Възможно е неговитѣ съученици да сѫ прѣвишили правата си, но и той има нѣкаква вина. Питамъ: какво трѣбва да направи сега този ученикъ? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири, или самъ да отиде при съученицитѣ си, съ които се е скаралъ, и да се помири? Това е задача за този честолюбивъ ученикъ, той самъ трѣбва да намѣри начинъ, какъ най-правилно да я рѣши. Ако този ученикъ иска да се помири съ своитѣ съученици, той трѣбва да се смири, да излѣзе прѣдъ тѣхъ и да имъ каже: Азъ съмъ виновенъ, обидихъ, наскърбихъ всички, като искахъ да се прѣдставя нѣщо повече отъ това, което съмъ. Мислѣхъ, че зная много, а виждамъ, че нищо не съмъ знаелъ. По природа съмъ малко сприхавъ, не търпя чуждо мнѣние, чуждъ съвѣтъ, затова, моля ви, да ме извините. Щомъ се смири така, другаритѣ му веднага ще го простятъ. Обаче, рече ли да се хвали съ своята благородна кръвь, съ своето високо произхождение, че дѣдо му, прадѣдо му сѫ били поети, писатели, философи, никой нѣма да му обърне внимание. Другаритѣ му ще кажатъ: Какво значение има за насъ твоята благородна кръвь и твоето произхождение, когато ти се отнасяшъ съ насъ като най-простъ човѣкъ, безъ никакво възпитание и култура? Каква е била кръвьта на твоя дѣдо, това не ни интересува. Каква е твоята кръвь, това е важно за насъ. Каква е кръвьта на нашитѣ дѣди, и това не е важно за насъ. Ние искаме да знаемъ, каква е нашата кръвь, и какво ние можемъ да направимъ. Всичко останало е стара философия, отъ която ние не се интересуваме.

Законъ е: добриятъ животъ прави кръвьта чиста. Момента, въ който човѣкъ внесе една нечиста мисъль въ ума си и едно нечисто чувство въ сърцето си, кръвьта му се покваря, т. е. губи чистотата си. Всѣка мисъль, всѣко чувство иматъ своето опрѣдѣлено мѣсто. Не се ли поставятъ на мѣстото си, тѣ изгубватъ прѣцназначението си. За изяснение на мисъльта си, ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставеге си, че вие сте бѣденъ човѣкъ и отивате съ десеть празни чувала при единъ богатъ земледѣлецъ да тури въ тѣхъ жито. Земледѣлецътъ туря жито въ единия, въ втория, въ третия чувалъ, докато напълни послѣдователно и десетьтѣ чувала. Вие виждате, че той е готовъ още да дава и подлагате рѫцѣтѣ си да сипва и въ тѣхъ. Питамъ: това жито ще ви ползува ли? Рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ жито; то ще прѣлѣе отъ тѣхъ и ще почне да се разсипва по земята. За васъ е цѣнно само това жито, което влиза въ чувалитѣ. Тамъ е неговото мѣсто. Вънъ отъ чувалитѣ житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква отъ всѣки, който мине по този пѫть. Слѣдователно, всѣка хапка, която не се придружава съ добра мисъль и съ добро чувство, носи за стомаха отрова, смърть. Сѫщиятъ законъ се прилага и при говоренето. Когато човѣкъ говори, въ всѣка негова дума трѣбва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхнозение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щомъ вдъхновението се прѣкѫсне, прѣкѫсва се и благословението. Тогава човѣкъ трѣбва да прѣстане да говори. Това всѣки е опиталъ. Ако човѣкъ продължава да говори безъ вдъхновение, страданията неизбѣжно ще дойдатъ върху него. Защо?

Защото той не е послушалъ своя вѫтрѣшенъ гласъ.

Казвамъ: когато хората не се подчиняватъ на своя вѫтрѣшенъ гласъ, тѣ минаватъ за лоши; когато се подчиняватъ на вѫтрѣшния си гласъ, тѣ минаватъ за добри. Разумниятъ човѣкъ е всѣкога добъръ. Той зачита себе си, зачита и другитѣ хора. Неразумниятъ мисли само за себе си; той не иска да знае, какъ се отразява неговото поведение върху окрѫжаващитѣ. Запримѣръ, дъщерята се обиди нѣщо отъ майка си или отъ баща си и се затвори въ стаята си, седи день, два, три, никому не отваря. Какво ще разрѣши тя въ стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпроситѣ не се разрѣшаватъ въ затворени стаи. Който иска правилно да рѣши нѣкой въпросъ, нека излѣзе на чистъ въздухъ, подъ открито небе. Нѣкой човѣкъ заболява отъ извѣстна болесть и за да се лѣкува, занасятъ го въ болница. Седи той тамъ мѣсецъ, два, три, но болестьта не минава. Всички се чудятъ, какво да правятъ. Казвамъ; извадете този човѣкъ отъ болницата, оставете го да лежи на открито, подъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи. Тѣ ще бѫдатъ най-добрата завивка, най-добриятъ лѣкарь на болния. Нека болниятъ спи подъ открито небе, безъ никакъвъ покривъ. И дъждъ да завали, нѣма опасность за болния. Достатъчно е само да се покрие отгорѣ съ една каучукова мушама, да не прониква влагата въ тѣлото му. Въ този случай болниятъ ще оздравѣе по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завитъ съ дебели, топли дрехи. Слѣдователно, когато човѣкъ е тѫженъ, по сѫщия начинъ нека излѣзе вънъ, на чистъ въздухъ, подъ открито небе. А тъй, да се затвори въ нѣкоя стая и да седи тамъ съ дни, той нищо нѣма да разрѣши. Човѣкъ има право да се заключва въ стаята си, само когато се моли. Затворенитѣ стаи сѫ за молещитѣ се хора. Христосъ казва: „Когато се молишъ, влѣзъ въ тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда.“ Щомъ свърши молитвата си, човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ, на отворено, между хората.

Нѣкой казва: Защо ще ходя между хората, когато тѣ ми причиняватъ толкова страдания? Казвамъ: ако си недоволенъ отъ нѣкои хора, всички не сѫ виновни за това. Посѣти нѣколко бѣдни сѣмейства, разговори се съ тѣхъ и ще видишъ, че скръбьта ти ще изчезне. Ако си студентъ и не ти върви въ уроцитѣ, иди при нѣколко твои другари, по-слаби отъ тебе и вижъ, какви голѣми усилия правятъ тѣ за да помнятъ, да заучаватъ уроцитѣ си. Ти ще се насърдчишъ, ще си кажешъ: Не съмъ билъ азъ най-послѣдниятъ; имало и отъ мене по-слаби студенти. Ако мислишъ, че си лошъ човѣкъ, намѣри десетина души по-лоши отъ тебе и ще се насърдчишъ. Когато човѣкъ види, че има хора, които седатъ по-долу отъ него, това му дава импулсъ за работа. Тъй щото, понѣкога и отрицателнитѣ положения въ живота сѫ въ сила да поощрятъ ученика, да го заставятъ да работи, да върви напрѣдъ.

Обаче, когато работитѣ трѣбва да вървять напрѣдъ, тогава на първо мѣсто ще се поставятъ способнитѣ ученици. Истински способни ученици сѫ ония, които даже не съзнаватъ това, а не ония, които се мислятъ за способни. За способния ученикъ е толкова естествено да бѫде такъвъ, колкото естествено е за ябълката да бѫде сладка. Способниятъ ученикъ заема винаги послѣдното мѣсто. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и отъ другитѣ, но каквато задача му дадатъ, той веднага я рѣшава. Другаритѣ му излизатъ на сцената, пѣятъ, свирятъ, а той седи на послѣдното мѣсто. Ако го накаратъ да изсвири нѣщо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човѣкъ говори много за себе си, когато се хвали, безъ да оправдава думитѣ си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той само дрънка. Днесъ съ дрънкане работа не се върши. Това е методъ на старата култура. Новата култура, обаче, изисква нови методи.

Казвамъ: новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задовслява само съ думи и теории. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви казва: Чудни сѫ моитѣ плодове! — Дѣ сѫ тѣ? — Ето дръвчетата. —  Дѣ сѫ плодоветѣ имъ? — Ще вържатъ и тогава ще ги опитате, но казвамъ, че плодоветѣ имъ ще бѫдатъ много хубави. — Можешъ ли още сега да докажешъ това? — Не мога. — Щомъ не можешъ, не ги прѣпорѫчвай прѣдварително. Азъ ще повѣрвамъ на думитѣ ти, само когато опитамъ плодоветѣ. Когато ученикътъ прѣдаде своята теза и я защити, само тогава учительтъ ще се произнесе за нея. До това врѣме той ще се въздържа да даде мнѣнието си, колкото да му прѣпорѫчватъ този ученикъ. Нѣкой ученикъ се оплаква отъ учителя си, че отговорилъ за шесть, а учительтъ несправедливо му поставилъ тройка. Казвамъ: възможно е учительтъ да не е билъ справедливъ, но възможно е и ученикътъ да не е справедливъ и да не разбира уроцитѣ си. И двѣтѣ нѣща сѫ възможни. И двѣтѣ положения се срѣщатъ въ живота.

И тъй, за всѣки даденъ случай е важно, какво е отношението на човѣка къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ му и къмъ себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му къмъ Бога сѫ правилни, нека си отговори, приема ли Богъ молитвата му, изпълнява ли желанията му. Слѣдъ това, нека си даде отчетъ, какво е отношението на невидимия свѣтъ, т. е. на ближнитѣ му къмъ него. И най-послѣ, нека анализира отношенията си къмъ самия себе, да види, правилни ли сѫ тѣ, или не. Ако Богъ не отговаря на молитвитѣ му, ако ангелитѣ не го слушатъ и ако той се намира въ противорѣчие съ себе си, кой е виновенъ за това? Той ще каже, че всички сѫ го забравили. Не, съ такъвъ отговоръ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Погрѣшката е въ самия човѣкъ. Може би неговиятъ телефонъ или радио — апаратъ е разваленъ нѣкѫдѣ и не може да възприема вълнитѣ, които идатъ отъ невидимия свѣтъ. Слѣдователно, причината за всѣки неуспѣхъ, за зсички страдания и мѫчнотии е самиятъ човѣкъ.

Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Знаете ли, какво се изисква отъ човѣка, за да бѫде обичанъ? Човѣкъ може да бѫде обичанъ, само ако дава нѣщо отъ себе си. Паритѣ се обичатъ за цѣнностьта имъ. Книгата се обича за съдържанието й. Силниятъ човѣкъ се обича за силата си. Чукътъ се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Нѣкой казва: Азъ съмъ слабъ, наистина, но хората трѣбва да ме обичатъ, защото съмъ Божие създание. Когато става въпросъ за Божии създания, човѣкъ трѣбва да знае, че родениятъ отъ Бога трѣбва да включва три важни качества въ себе си: първо, той трѣбва да обича; второ, той трѣбва да мисли и трето, той трѣбва да свѣти. Слѣдователно, всѣки човѣкъ ще бѫде обичанъ заради любовьта, която носи въ себе си, заради мисъльта и заради свѣтлината. Какъ и дѣ се проявява любовьта? Къмъ зцрави, къмъ силни хора тя не се проявява. Това не е ли противорѣчие? Питамъ: ситиятъ нуждае ли се отъ угощение? Богатиятъ нуждае ли се отъ пари? Учениятъ нуждае ли се отъ знание? На сѫщото основание и любовьта се изявява къмъ слабитѣ, къмъ нуждаещитѣ се, къмъ изоставенитѣ. Обаче, любовьта се изявява и къмъ подобнитѣ си. Тази форма любовь е наречена „любовь на подобие.“ Тя е любовь, която се изявява въ обмѣна между душитѣ. Тази любовь е въ възходещо състояние; тя носи здраве и сила за душитѣ. Въ тази любовь душитѣ растатъ и се развиватъ, съзнанието се разширява, умътъ се просвѣщава, а сърцето се облагородява. Любовь, която не се придружава съ тия проявления, не е истинска любовь. Тя е залъгалка въ живота на обикновения човѣкъ.

Сега, ние се нуждаемъ отъ положителна наука, отъ положително знание, съ което да изправимъ сегашния си животъ, да се освободимъ отъ извѣстни недѫзи въ себе си. Ако човѣкъ се заеме да изправи недѫзитѣ си, той нищо не би направилъ безъ тази наука. Напротивъ, при това положение той би се спъналъ отъ своитѣ недѫзи, но по никой начинъ не би могълъ да се освободи отъ тѣхъ. Прѣди всичко, той не може да скрие недѫзитѣ си. Нѣма нишо скрито — покрито въ живота на човѣка. Всѣки недѫгъ остава свои чърти, бѣлѣзи върху човѣка, които съ нищо не могатъ да се прикриятъ. По сѫщия начинъ и добродѣтелитѣ оставятъ бѣлѣзи върху човѣка. Добро или лошо, всичко е написано на човѣшкото лице. Какво бихте казали, ако тия чърти могатъ да се фотографиратъ? Единъ день това ще се постигне. Човѣшкитѣ мисли ще могатъ да се фотографиратъ, както днесъ се сниматъ изображения на прѣдмети върху свѣточувствителни стъкла. Дойде ли този день, всички прѣстѫпни мисли, всички прѣстѫпления на хората ще се откриятъ. Това става на небето. Всичко, каквото тукъ се върши, се отпечатва на небето. Когато нѣкой човѣкъ се мисли за чистъ и светъ, Господъ казва: Изнесете прѣдъ този човѣкъ филма на неговия животъ, да види всичко, каквото е вършилъ. Вие четете въ нѣкой вѣстникъ: Днесъ се дава филма за живота на еди-кой си знаменитъ светия. Мнгелитѣ отиватъ да гледатъ този филмъ и оставатъ очудени отъ страшнитѣ работи, които се прѣдставятъ. Това ще бѫде не само съ светиитѣ, но и съ всѣки обикновенъ човѣкъ. Това не е за обезсърдчение, но фактъ, отъ който хората ще се учатъ.

Значи, въ свѣта сѫществува висша справедливость, отъ която ще се разбере, че всѣко добро или лошо дѣло носи своитѣ послѣдствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, нѣма защо да се сърците, ако животътъ ви е лошъ. Лошиятъ и добриятъ животъ сѫ резултати на миналото. Небето слѣди всичко и отдава всѣкиму заслуженото. Въ небето има двѣ крайности: или съвсѣмъ изкоренява човѣка отъ лицето на земята, или го подига. Строгъ е законътъ на възмездието. Срѣдно положение въ него нѣма. На земята, обаче, има срѣдни положения, които наричатъ „обстоятелства, смекчаващи вината“. Тѣ сѫ резултатъ на любовьта. Само любовьта е въ сила да смекчи условията. Мнозина искатъ да обърнатъ вниманието на ангелитѣ, да се застѫпятъ за тѣхъ. Ангелитѣ сѫ крайно строги, взискателни и изпълнителни къмъ закона. Рекатъ ли да сѫдятъ хората, малцина ще бѫдатъ оправдани. Ако искате нѣщо отъ ангелитѣ, искайте тѣхното знание, тѣхната култура. Ако искате сѫдба, оставете Богъ да ви сѫди. Той отдава всѣкиму заслуженото, и всички оставатъ доволни. Тъй щото, отъ васъ се изисква само да учите Божиитѣ закони и да ги прилагате въ живота си, а кой ще ви сѫди, какъ ще ви сѫди, това не е ваша работа.

Сега, ще дамъ още нѣкои обяснения на числото 2, взето отъ първа до четвърта степень. Числото 21 означава човѣкъ, роденъ прѣзъ пролѣтьта. Пролѣтьта е подъ влиянието на Венера, богиня на любовьта. Значи, този човѣкъ се намира при най-добри аспекти. Дѣто ходи, той все любовь ще развива. Той ще бѫде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби въ нея и ще я възпѣва. Ако родениятъ прѣзъ това врѣме е жена, сѫщо така ще бѫде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо, всички поети се намиратъ подъ влиянието на Венера. Не може да бѫде поетъ онзи, на когото Венера не влияе.

Числото 24 прѣдставя човѣкъ, роденъ прѣзъ есеньта и се намира подъ влиянието на Сатурнъ Този човѣкъ е крайно подозрителенъ. Религиозенъ или свѣтски, ученъ или простъ той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: Тѣзи работи прѣдъ мене не минаватъ. Сатурновиятъ типъ не се убѣждава лесно. Обаче, обикне ли те веднъжъ, той издържа въ любовьта си, готовъ е на всички жертви. Когато сатурновиятъ типъ рѣши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има прѣдъ видъ най-малко сто моми, докато избере една отъ тѣхъ. Неговата избранница ще бѫде богиня, а останалитѣ 99 ще бѫдатъ обикновени моми. Често и вие изпадате въ голѣми съмнѣния, подозрѣния, което показва, че се намирате подъ влиянието на Сатурнъ. Нѣкой казва: Много добри хора сѫ моитѣ познати. Не се минава година-двѣ, той започва да се съмнява въ всички и казва: Лъгалъ съмъ се азъ, тия хора не сѫ толкова добри, както съмъ мислилъ. Питамъ: какъ така по-рано бѣха добри, а сега станаха лоши? — Заблуденъ съмъ билъ, затова съмъ ги виждалъ такива. Значи, да виждашъ хората добри, това било заблуждение; да ги виждашъ лоши, не било заблуждение. Има едно вѣрно положение въ живота, споредъ което трѣбва да виждашъ хората такива, каквито сѫ.

Често хората се проявяватъ такива, каквито не сѫ, понеже изпадатъ въ трудни положения, отъ които не знаятъ, какъ да излѣзатъ. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ, безъ да измѣри материалнитѣ си сили, прѣдприема направата на кѫща отъ три етажа. Кара до едно врѣме и слѣдъ това се затрудни, не може да продължи кѫщата си. Чуди се, какво да прави. Обърне се тукъ за услуга, обърне се тамъ, никой не му помага. Хората виждатъ, че той ще обърка смѣткитѣ си, та нито тѣхнитѣ, нито своитѣ пари ще може да спаси. Най-послѣ той си казва: Едно отъ двѣтѣ ми остава — или да фалирамъ, или да излъжа. По-добрѣ ще излъжа нѣкого, че скоро ще му върна паритѣ, отколкото да фалирамъ. Слѣдователно, когато човѣкъ се намѣри на тѣсно, той лъже. Ако има повече врѣме да обмисля, той нѣма да си послужи съ лъжата. Когато се намѣри на тѣсно, и най-силниятъ човѣкъ може да излъже.

Прѣдставете си, че вие носите въ рѫцѣтѣ си една скѫпа ваза на нѣкой вашъ приятель и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване отъ страна на приятеля ви, кой счупилъ вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако слѣдъ счупване на вазата имате достатъчно врѣме, докато кажете на приятеля си, какво сте направили, вие ще му кажете истината. Богъ, като знае този законъ, никога не сѫди хората веднага слѣдъ като сгрѣшатъ. Господъ не обича лъжата. Когато хората грѣшатъ, Богъ не бърза да ги сѫди, но оставя свободно да помислятъ върху това, което сѫ направили, да се признаятъ прѣдъ себе си и слѣдъ това да бѫдатъ готови да признаятъ грѣшкитѣ и грѣховетѣ си и прѣдъ Него. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ лъжата. Тя се дължи на единъ психологически законъ, който се изявява въ всички проявления на живота. Този законъ внася извѣстно опорочаване въ живота. Когато лъжата влѣзе въ ума на учения човѣкъ, той губи часть отъ своята свѣтлина, а науката губи своята чистота.

Слѣдователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трѣбва да освободи ума си отъ всички заблуждения. Тази наука не се придобива въ единъ — два деня, нито въ единъ животъ. Истинскиятъ животъ сѫщо така не се постига моментално. Ако човѣкъ знае всички свои слабости и грѣшки, пакъ не би могълъ изведнъжъ да се поправи. Врѣме и усилия се изискватъ, за да може човѣкъ да изправи погрѣшкитѣ си. Като знае това, Богъ е скрилъ грѣховетѣ на хората дълбоко въ тѣхното подсъзнание и единъ день, когато тѣ се натъкнатъ на своята карма, грѣховетѣ имъ постепенно ще изпѫкнатъ въ тѣхното съзнание. Нѣкой казва: Много ми е тежко! Слѣзълъ съмъ въ ада, между грѣшнитѣ сѫщества. Не, ти не си въ ада, но си попадналъ въ твоята карма. Въ съзнанието си човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ всички свои сѫществувания, да се види въ най-низкитѣ положения, когато е вършилъ такива прѣстѫпления, каквито съзнанието му днесъ не позволява да направи. Той трѣбва да изкупи тия прѣстѫпления, да ги изплати. Въ сегашния животъ вие ще се срещнете съ всички ония хора, на които въ миналото сте правили зло и добро. Ето защо, днесъ човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ, да изличи отъ съзнанието си всички грѣхове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съврѣменната наука, въ това отношение, дава редъ методи и познания на човѣка, какъ да се справи съ кармата си, т. е. какъ да ликвидира съ нея. Когато хората ликвидиратъ съ своята карма, тогава и науката ще мине въ нова фаза. Днесъ мнозина сѫ недоволни отъ науката, намиратъ, че тя не задоволява напълно тѣхния интересъ. Обаче, новата наука, която иде, ще внесе въ тѣхъ радость и веселие.

Сега, като ученици, вие трѣбва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, вие можете вечерь, когато той спи, да изпращате къмъ неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравѣе, ще се поправи скоро. Ако нѣкой отъ васъ отпадне духомъ, или се съсипе материално, вие пакъ можете да му изпрашате насърдчителни мисли. Чрѣзъ закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бѣдни, на отчаяни хора. Великъ, мощенъ е законътъ на внушението. Достатъчно е, чрѣзъ този законъ, да внесете една добра мисъль въ своето подсъзнание или въ подсъзнанието на нѣкой вашъ ближенъ, за да се реализира тя. Ако успѣете пъкъ да внесете една добра мисъль въ свърхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Нѣма мисъль, която, вложена въ свърхсъзнанието на човѣка, да не се реализира чрѣзъ работата на свърхсъзнанието. Всички недѫзи могатъ абсолютно да се изправятъ, но при условие на абсолютна вѣра. Въ свърхсъзнанието човѣкъ може да проектира всичко, каквото пожелае, но безъ никакво съмнѣние.

И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички, е да храните помежду си взаимно довѣрие и уважение. Искате да се изкажете по нѣщо — не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете въ мисъльта си красива форма. Нека това бѫде една задача за васъ. Наистина, не е лесно човѣкъ да подържа въ ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начинъ той ще създаде здрава, трезва мисъль въ себе си. Човѣкътъ на новото трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ всичко, което е обѣщалъ да направи. Кажешъ нѣщо, изпълни го. Обѣщаешъ нѣщо, направи го въ такава форма, въ каквато си обѣщалъ. Обѣщалъ си прѣдъ Бога или прѣдъ душата си да отидешъ нѣкѫдѣ — иди, изпълни обѣщанието си, макаръ и на легло да си. Парализиранъ да си, пакъ иди. По силата на внушението, че си обѣщалъ прѣдъ Бога да направишъ нѣщо, ще можешъ да го изпълнишъ. Краката ти ще се развържатъ и ще проходишъ. Щомъ се освободишъ отъ ремъцитѣ, съ които дяволътъ те е завързалъ, ти ще кажешъ: Слава Богу, че се освободихъ! Съврѣменнитѣ хора сѫ вързани съ ремъцитѣ на дявола. Вечерь, прѣди да заспите, ще се развързвате чрѣзъ закона на внушението. Много ремъци има човѣкъ на рѫцѣтѣ и на краката си. Тѣзи ремъци сѫ подобни на тия, които пехливанитѣ турятъ на рѫцѣтѣ си, докато се борятъ. Въ врѣме на борбата тѣ сѫ необходими, но щомъ свършатъ, ремъцитѣ ставатъ вече излишни. Когато човѣкъ се обезсърдчи, той е въ положението на пехливанъ, който носи ремъци на рѫцѣтѣ си и е забравилъ да ги хвърли. Развържи ремъцитѣ отъ рѫцѣтѣ си, хвърли ги настрана и обезсърдчението ще изчезне.

Сега, азъ говоря за новата култура, която изисква отъ хората великъ моралъ. Вие можете да живѣете и по стария моралъ, но ще знаете, че сте въ старата култура. Новиятъ моралъ се отнася къмъ съзнанието на хората. Тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че сѫ служители на Бога и всичко, което вършатъ, става прѣдъ Неговото лице, и Той удобрява или не удобрява тѣхнитѣ постѫпки. Когато мисъльта на човѣка е права, тя има Божието удобрение и тече безпрѣпятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е въ сила да спре течението на правата мисъль. Всѣка мисъль, която нѣма удобрението на Бога, се прѣкѫсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цѣль.

Казвамъ: всички ние трѣбва да се стремимъ да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме въ себе си, да слушаме Неговия гласъ. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бѫдемъ здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравиятъ ученикъ може да учи. За да учи, той трѣбва да има срѣдства, да бѫде богатъ. Само умниятъ може да бѫде истински богатъ и уважаванъ отъ всички. Богатството е свързано съ разумностьта.

Всички хора се стремятъ къмъ красотата; тѣ искатъ да бѫдатъ красиви. Човѣкъ може да бѫде и здравъ, и силенъ, и богатъ, и красивъ, но прѣди всичко той трѣбва да бѫде достоенъ, да заслужи тия качества. Казвате: Нали духовното се дава даромъ? — Даромъ се дава само на достойния. Всѣки трѣбва да се стреми да бѫде достоенъ за Божието благословение. Това достоинство е първото условие, заради което Богъ обръща внимание на човѣка и му дава условия да учи. Отъ своя страна пъкъ той трѣбва да бѫде признателенъ, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.

Една отъ важнитѣ мисли, която трѣбва да задържите въ ума си отъ тази лекция, е да запазите достоинството си, за да не изгубите Божието внимание. Щомъ сте пратени на земята, Богъ ви е удостоилъ съ своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачитѣ, които се даватъ въ Школата. Запримѣръ, една отъ задачитѣ, която трѣбва да имате прѣдъ видъ, е да работите върху музиката, да придобиете нѣщо ново, нѣщо повече отъ това, което съврѣменната музика е постигнала. Ако е въпросъ за наука, за музика, за изкуство, съ каквито съврѣменниятъ свѣтъ разполага, тогава нѣма защо да вървите по новитѣ пѫтища. Какво струва за насъ сегашната музика, ако не й придадемъ нѣщо ново? Отъ какво се вдъхновяватъ съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти? Тѣ се вдъхновяватъ, или когато се харесатъ на публиката, или когато имъ се плаща добрѣ. Отъ какво трѣбва да се вдъхновява бѫдещиятъ музикантъ, или пѣвецъ? Той трѣбва да се вдъхновява отъ това, дали неговата музика е въ сила да направи прѣвратъ въ душата на падналия човѣкъ. Какво по-голѣмо възнаграждение може да има за музиканта отъ това, когато той свири въ една кръчма на пияници и половината отъ тѣхъ се откажатъ веднага отъ пиянството? Тѣ ще кажатъ: Богъ да те благослови, дѣто дойде между насъ да ни посвиришъ! Какво по-голѣмо морално удовлетворение може да очаква музиканта, ако съ своята музика той е успѣлъ да събуди импулсъ къмъ наука у този, който никога не е пожелавалъ да учи? Този човѣкъ започва да учи, свършва нѣколко факултета, става професоръ и казва: Благодарение на единъ музикантъ, азъ днесъ не съмъ простъ човѣкъ, а професоръ. На това основание, когато и ние изкажемъ една дума, тя трѣбва да произведе сѫщия ефектъ, какъвто музиката произвежда върху пияницата, или върху простия човѣкъ. Нека и този човѣкъ каже: Чухъ нѣкога една дума, която ме избави отъ голѣма беля и човѣкъ ме направи.

Тѣзи сѫ едни отъ задачитѣ, които ви прѣдстоятъ, като на ученици. Правилното разрѣшаване и прилагане на тия задачи, ще опрѣдѣли положението ви като хора, носители на новото.

Упражнение: двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ успоредно, напрѣдъ. Дѣсната рѫка се поставя прѣдъ устата, съ палеца къмъ нея, слѣдъ което се изнася настрана, но съ бавно хлъзгане по рамото. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Послѣ, и двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ прѣдъ устата, съ палцитѣ къмъ нея и съ бавно хлъзгане по рамѣнѣтѣ. И двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ настрана и се спущатъ надолу.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

4. Лекция отъ Учителя, държана

на 13 октомври, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...