Jump to content

1926_09_22 Стремежъ къмъ съвършенство


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СТРЕМЕЖЪ КЪМЪ СЪВЪРШЕНСТВО.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бдѫи!“

Размишление.

Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби дигай, слагай!“

Четоха се работи върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Защо Истината е глава на Словото“?

Всички съврѣменни хора живѣятъ въ 20 в. и говорятъ за културата на този вѣкъ, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Сѫщеврѣменно се говори, че тази култура вече залѣзва. Слѣдователно, вие живѣете на границата между двѣ култури — една, която залѣзва и друга, която изгрѣва, която се развива. Вие живѣете въ деня на второто пришествие, когато едни се осѫждатъ и умиратъ, а други се оправдаватъ и възкръсватъ. Стариятъ се оправдава съ думитѣ: Какво да правя? И азъ искамъ, като младитѣ, да работя, но краката не ме държатъ. Питамъ: оправдание ли е това, че краката му не държатъ? Нека стариятъ си отговори, защо прѣди години краката го държаха, а сега не го държатъ? Той казва; Едно врѣме, като младъ, бѣхъ юнакъ, всичко работѣхъ, но сега остарѣхъ, краката ми вече не държатъ. Затова той казва на младия: Синко, едно врѣме азъ работѣхъ, а сега ти ще работишъ. Да се говори и мисли така, то е все едно да излѣзе нѣкой виденъ, но старъ професоръ прѣдъ студентитѣ си и да имъ каже: Господа студенти, едно врѣме азъ бѣхъ младъ, ученъ, пъленъ съ сили, но сега вече съмъ извѣтрялъ малко, ще ме извините! Какво ще кажатъ студентитѣ на този професоръ? Тѣ ще му кажатъ: Щомъ си извѣтрялъ, врѣме е вече да слѣзешъ отъ катедрата. Нека на твоето мѣсто дойде нѣкой младъ професоръ, готовъ за работа и трудъ.

И тъй, всички хора казватъ, че иматъ желание да работятъ, но не могатъ да работятъ, както едно врѣме сѫ работили. Питамъ: защо не могатъ да работятъ? Какво ги спъва: краката на стария, или умътъ на извѣтрѣлия професоръ? Могатъ ли да се оправдаватъ съ това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава съ това, че водата отъ нея изтича, защото е пукната? Важно е, защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щомъ стомната се е пукнала веднъжъ, водата неизбѣжно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: Само на едно мѣсто съмъ пукната, отгорѣ съмъ съвсѣмъ здрава. Казвамъ: дали на едно, или на повече мѣста е пукната стомната, не е важно. Въпросътъ е, че водата отъ стомната изтича навънъ. Днесъ има много пукнати стомни, пукнати бъчви, отъ които водата и виното изтичатъ навънъ. Трѣбва ли и хората да се оправдаватъ, че не могатъ да направятъ това или онова, защото сѫ пукнати нѣкѫдѣ? Не, човѣкъ е въ състояние да направи всичко. Като казвамъ, че човѣкъ може да направи всичко, разбирамъ, че той може да направи всичко, което е разумно. Само разумниятъ човѣкъ може да направи нѣщо. Глупавиятъ нищо не може да направи. Ако нѣкой човѣкъ прѣнесе хиляда пѫти една сламка отъ едно мѣсто на друго, това работа ли е? Ако ученикътъ напише десеть хиляди пѫти подъ редъ една и сѫща буква, това работа ли е? Може ли това да се нарече наука? Този ученикъ може да каже, че има голѣмъ прогресъ въ него, слѣдъ като написалъ толкова пѫти буквата. Той може да каже, че е започналъ да пише тази буква много красиво. Казвамъ: каквото и да е постигналъ този ученикъ съ многото писане на буквата, това още нищо не значи. Тази буква е само начало на нѣщо. Тя е начало, напримѣръ, на една дума.

Значи, както хората сѫ на различна степень на развитие, така и чувствата и мислитѣ на всѣки човѣкъ сѫ на различна степень на развитие. Мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка не сѫ на еднаква възрасть, вслѣдствие на което тѣ се различаватъ. Има мисли въ човѣка, които сѫ само на нѣколко мѣсеци; има мисли, които сѫ нѣколко годишни, а има и такива, които сѫ вече на 120 години, тѣ чакатъ своя край, своята смърть. Тъй щото, процеситѣ на раждане и смърть се извършватъ непрѣкѫснато въ човѣка. Често слушате нѣкой да казва: Азъ имахъ едно свещено чувство въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, но изгаснаха вече. Съ тѣхъ заедно и моятъ животъ свършва. Питамъ: какъ е възможно твоятъ животъ да се свърши само отъ угасването на единъ лѫчъ или на една свещена мисъль? Ако имашъ само единъ свѣтълъ лѫчъ въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, тогава ти си много жалко сѫщество. Безсмъртниятъ животъ се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне въ човѣка, прѣдставя отклонението му отъ правия пѫть, отъ Великия законъ, който рѫководи живота. Ако единъ отъ лѫчитѣ на твоя умъ или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгналъ по кривъ пѫть. Какво трѣбва да правишъ тогава? Обърни се точно въ обратната посока на твоето движение, отдѣто слънцето изгрѣва, и твоятъ изгасналъ лѫчъ отново ще светне. Това се отнася до окултния ученикъ, или до човѣка на трезвата мисъль, който иска да се добере до Божествения свѣтъ. Само окултниятъ ученикъ, или само човѣкътъ на правата мисъль се стреми къмъ правата посока въ живота.

Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живо та? Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ доброта. — Не. Къмъ правда? — Не. Къмъ истината? — Не. Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? — Къмъ съвършенство. Любовьта, мѫдростьта, правдата, истината, добротата сѫ качества, сили, способности, присѫщи на безсмъртния животъ. Докато човѣкъ живѣе въ смъртьта, докато тя го слѣдва, всички добродѣтели за него сѫ безъ смисълъ и съдържание. Слѣдователно, който е изгубилъ любовьта си, той се намира въ свѣтъ, дѣто всичко умира. Въ болния човѣкъ има ли здраве? Въ безумния човѣкъ има ли мѫдрость? Въ лъжата има ли истина? Въ човѣка на безправието има ли правда? Какъвъ е смисълътъ на животъ, лишенъ отъ добродѣтели? Трѣбва ли да се ровимъ въ този безсмисленъ животъ? Мнозина казватъ: Ние трѣбва първо да уредимъ земния си животъ, а послѣ ще мислимъ за духовния. Въ какво седи уреждането на земния животъ? Откакъ свѣтътъ сѫществува, хората все земния животъ сѫ уреждали, но дали сѫ го наредили? Хиляди и милиони ученици сѫ учили прѣди насъ въ земнитѣ училища, но какво особено сѫ научили? Който е научилъ нѣщо повече отъ другитѣ, той е миналъ въ нова область на живота — въ живота на безсмъртието. Който влѣзе въ безсмъртието, той се стреми вече къмъ съвършенство. Не е въпросътъ, дали може лесно да се постигне съвършенството. Важно е човѣкъ да се стреми къмъ съвършенство, а що се отнася до великитѣ добродѣтели на живота — любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта — тѣ постепенно ще дойдатъ и ще живѣятъ заедно съ него. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ.

Нѣкой казва: Азъ искамъ да любя. Не, ти никога не можешъ да любишъ. Най-първо ти трѣбва да станешъ съвършенъ, а послѣ ще любишъ. Зато? Несъвършениятъ не може да люби. Второ: съвършениятъ не може да люби несъвършения. Каква музика може да се създаде отъ една дъска, на която сѫ опнати четири ненагласени струни? Може ли на тѣзи струни да се изсвири нѣкое парче отъ Бахъ или отъ Бетховенъ? Нищо не може да се изсвири. Съвършениятъ човѣкъ има само единъ идеалъ — къмъ Бога. Пѫтьтъ къмъ Бога се намира въ съвършенството. Стреми ли се човѣкъ къмъ съвършенство, всички добродѣтели ще му дойдатъ въ услуга. Тѣ ще бѫдатъ неговитѣ вѫтрѣшни потици. Безъ съвършенството Богъ остава непонятенъ за хората. И въ такъвъ случай, колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добрѣ. Който иска да разбере Бога, той трѣбва да мисли право. Правата мисъль е потикъ къмъ Божественото, потикъ къмъ постигане на съвършенството. Щомъ човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, той ще познае Бога като любовь. И тогава, щомъ Богъ е любовь, и човѣкъ ще люби. Може ли човѣкъ да люби, едноврѣменно съ това той ще придобие необходимата свобода. Въ свободата си човѣкъ ще влѣзе въ съприкосновение съ по-напреднали отъ него сѫщества, които ще му покажатъ пѫтя къмъ съвършенство. Тѣ ще го подкрѣпватъ въ неговия пѫть, ще му помагатъ, докато най-послѣ той постигне своя идеалъ.

Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на Бога къмъ васъ? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята, или ви направи ученъ, знатенъ човѣкъ или светия, та вие ще бѫдете щастливи? Не, и божество да ви направи Той, вие пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Били ли сте въ положението на нѣкое божество, да знаете, какви отговорности носи то и какъ се справя съ тѣхъ? Знаете ли, колко тежко е положението на учения, къмъ когото всички погледи сѫ насочени? Знаете ли, каква отговорность носи той за всѣка направена погрѣшка? Вие искате да заемете положениею на светия, но знаете ли, колко тежъкъ и отговоренъ е неговиятъ живогъ? Той трѣбва непрѣкѫснато день и нощь, да бѫде буденъ, да свѣти съ фенерчето си, та кой какъ мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нѣщо отъ нея и да си замине. Отговоренъ постъ е този на светията. Той постоянно трѣбва да дава отъ своята енергия, безъ самъ да се ползува отъ другитѣ. Какво ще научи той отъ книгитѣ на обикновенитѣ минувачи? Нищо нѣма да научи, но дльженъ е да освѣтява пѫтя на всички, които минаватъ покрай него. Мине нѣкой младъ човѣкъ, получилъ писмо отъ майка си, отвори го на свѣтлината и чете: Синко, ние се намираме въ голѣма бѣднотия. Три деня вече, какъ не сме турили хапка хлѣбъ въ устата си. Ако имашъ пари, прати ни малко, защото рискуваме да умремъ отъ гладъ. Свѣщьта слуша това и мълчи. Мине единъ младъ студентъ, който слѣдва въ странство и чете: Синко, баща ти внезапно заболѣ и умрѣ. Ти знаешъ вече, въ какво положение се намираме. Не можемъ повече да ти изпращаме пари. Не остава друго, освѣнъ да напуснешъ университета и да се върнешъ при нась. Този студентъ затвори писмото си, тури го въ плика, просълзи се малко и продължи пѫтя си. Свѣщьта пакъ слуша и мълчи.

Така всички хора се изреждатъ единъ слѣдъ другъ при свѣтлината на тази свѣщь да четатъ писмата си, а тя само слуша и мълчи. Писмата сѫ все такива, отъ нещастни по-нещастни. Какво ще се ползува светията отъ тия писма? Че бащата умрѣлъ, това е остатъкъ отъ старата култура. Баща, който умира, той не е истински баща. Професоръ, който извѣтрява, не може да се нарече професоръ; той не може да заема професорска катедра. Светия, свѣщьта на когото изгасва, не може да остане на земята, не може да освѣтява пѫтя на хората. Божество, което не може да понесе грѣховетѣ на свѣта, нека си върви! Хората не се нуждаятъ отъ такива божества. Ученикъ, който не може да учи, да си върви! Човѣкъ, който не може да търпи, да си върви! Дѣ трѣбва да вървятъ тия хора? Да вървятъ въ пѫтя на съвършенството, дѣто могатъ да научатъ търпѣнието, дѣто могатъ да научатъ, какво нѣщо е любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта и т.  н. Тамъ ще намѣрятъ тѣ смисъла на живота. Въ този пѫть трѣбва да върви всѣки човѣкъ! Който търси музика, изкуство, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство! Който иска да осмисли живота си, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство!

Мнозина искатъ животътъ имъ да тече тихо и спокойно безъ бури, безъ мѫчнотии и страдания. Казвамъ: идете при нѣкой старъ джбъ, който е живѣлъ нѣколко стотинъ години и го питайте, безъ бури ли е миналъ неговиятъ животъ? Вижте онази кротка овца, покрита съ хубава, бѣла вълна и я запитайте, какво е прѣживѣла, докато най-послѣ е създала този типъ, който днесъ стои прѣдъ васъ. Голѣми страдания и мѫчнотии е прѣкарала тази кротка овца, докато е дошла до днешното положение. Колко скѫпо е платила овцата за уроцитѣ си, докато е научила изкуството да създава такава хубава вълна и да се защищава отъ околната срѣда съ своитѣ рогчета! Какво ще кажете най-послѣ за културата, съ която съврѣменнитѣ хора се хвалятъ? Скѫпо костува тази култура! Тя е изградена отъ усилията и труда на миналитѣ поколѣния. Тя ще се досъгради съ усилията на сегашнитѣ и бѫдещитѣ поколѣния. Трѣбвало е всѣки да плати по нѣщо, и всѣки трѣбва да плаща по нѣщо, за да може да се ползува и радва на придобивкитѣ отъ своитѣ усилия и трудъ.

Едно врѣме въ рая имаше една култура, на която Адамъ бѣше родоначалникъ. Дойде Ева, и тя донесе съ себе си друга култура. Културата на Адама замина, остана културата на Ева. Казватъ, че Адамъ билъ ученъ, че той турилъ имената на всички животни. Вѣрно е, че Адамъ е билъ ученъ, но питамъ: каква писменость остана отъ неговата култура? Отъ културата на Ева все е останало нѣщо, но и тя вече е на залѣзъ. Съврѣменната култура е продължение отъ културата на Ева, т. е. отъ културата на жената. Досега Божествениятъ чукъ е работилъ само върху жената. До днесъ само жената се е възпитавала. До днесъ навсѣкѫдѣ е изпѫквала майката. Бащата го нѣма още. Тукъ-тамѣ ще се яви мѫжътъ, като гостъ, и веднага слѣдъ това изчезва. Още съ явяването си на земята, жената е внесла въ свѣта елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво сѫщество отъ жената нѣма. Тя е благородна, деликатна, фина, съ тънка психология. Казвамъ: не си играйте съ жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието въ свѣта, азъ имамъ прѣдъ видъ прѣфинената жена, която прѣдъ нищо не се спира. Колко мѫже е продала тази жена! Колко войни сѫ станали за нея! Войнитѣ ставатъ само за женитѣ. Тѣ раждатъ повече, отколкото трѣбва, и като не могатъ да отхранятъ тия дѣца, казватъ: Трѣбва да стане една война, да се поизтрѣбятъ малко хората. Защо вълкътъ напада овцитѣ? — Да се храни, да подържа живота си.

Сега, нека разсѫждаваме обективно. Вие казвате: Господъ създаде свѣта. Питамъ: когато грънчарьтъ направи десеть хиляди грънци и казва, че Богъ го е накаралъ да ги направи, говори ли той истината? Прѣди всичко грънчарьтъ не се нуждае отъ толкова хиляди гърнета. Десеть гърнета му сѫ достатъчни. Ако той бѣше направилъ само десеть гърнета, тѣ щѣха да бѫдатъ хубави, добрѣ опечени и всѣки щѣше да ги хареса. А между тѣзи десеть хиляди гърнета има счупени, изкривени, пукнати, и кой какъ дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На сѫщото основание и азъ казвамъ: Господъ, наистина, е създалъ свѣта, но само онова, което всѣки търси, отъ което всѣки е доволенъ, а именно — здравото, красивото — то е Негово създание. Всичко останало — изпочупено, изкривено и пукнато, е човѣшко изобрѣтение. Богъ ще ви държи отговорни за тия непотрѣбни нѣща, за изхабенитѣ материали, както ще държи отговоренъ и грънчаря за голѣмото количество глина, която е изразходвалъ напразно. Всѣко производство трѣбва да бѫде разумно. Днесъ всички хора сѫ производители и се стремятъ къмъ изобилие. Не, хората трѣбва да се върнатъ къмъ първоначалната култура, девизътъ на която е билъ: малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво, мѣсто да хване. Малко направи, но хубаво, всѣки да остане доволенъ.

И тъй, първото правило: малко, но хубаво. Понѣкога и азъ говоря много, защото живѣя въ вашата култура, дѣто правилото е точно обратно на първата култура. Днесъ всѣки се стреми къмъ възможность повече, по-много и т. н. Азъ говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при многото говорене, като свърша лекцията, пакъ ще дойде нѣкой при мене и ще ми каже, че не разбралъ това, не разбралъ онова, ще иска още обяснения. Много нѣща могатъ да се обяснятъ, но врѣме се изисква за тѣхното разбиране. Тъй както животътъ се изявява, той има своето математическо, своето геометрическо изяснение. Той крие въ себе си редъ възможности. И когато животътъ на нѣкой човѣкъ достигне своята най-висока точка на развитие, този човѣкъ трѣбва да напусне живота си; той трѣбва да се откаже отъ своята форма, въ която е билъ досега, и да мине въ нова срѣда, въ нова фаза и нова форма на животъ.

На съврѣменнитѣ хора прѣдстои още дълго врѣме да се развиватъ. Когато нѣкой човѣкъ изгуби нѣщо въ живота си, той не трѣбва да съжалява. Това сѫ неговитѣ стари мисли, чувства и желания, съ които трѣбва да се прости, като съ нѣщо старо, отживѣло своето врѣме. Човѣкъ трѣбва да постави новото като основа на своя животъ. Затова казвамъ: поставете за основа въ живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете безъ да се оплаквате, безъ да мислите, че едно врѣме сте били по-добри, отколкото сега. Ако, наистина, по-рано сте били по-добри отъ сега, тогава защо сте дошли на земята? Задачата на човѣка е да се усъвършенствува, да става все по-добъръ. Затова е пратенъ той на земята. Това е задача, дадена на всички сѫщества безъ разлика. Въ Божествената програма е поставено на първо мѣсто стремежъ къмъ усъвършенствуване на всички сѫщества, като цѣль въ живота. Понеже всички сѫщества влизатъ въ великия животъ, то и великитѣ сили — любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель — служатъ като потикъ къмъ усъвършенствуване.

Щомъ този стремежъ е вложенъ въ всѣко сѫщество, рано или късно то ще намѣри правата посока на своето движение — пѫтя къмъ съвършенство.

Питамъ: какво прави житното зърно, когато го заровятъ въ земята? То започва да разсѫждава, да опрѣдѣля посоката на своето движение: нагорѣ ли да върви, или надолу. Веднага то се поляризира и тръгва въ двѣ посоки: надолу — за развитието на коренитѣ си, нагорѣ — за развитието на клонетѣ си. Слѣдъ това житното зърно пристжпва къмъ работа. То разрѣшава една трудна задача въ живота. Слѣдователно, когато и васъ поставятъ, като житното зърно, въ земята, първата ви задача е да опрѣдѣлите посоката на своето движение, посоката къмъ съвършенство, и слѣдъ това да започнете работата си. Намѣрите ли тази посока, вие всичко ще можете да постигнете. Отъ вашата съзнателна работа, къмъ съвършенство, зависятъ и вашитѣ постижения. Ако вървите правилно въ този пѫть, вие още сега можете да постигнете и богатство, и знание, и сила. Отъ васъ зависи вашето щастие. Не вървите ли, както трѣбва, не работите ли съзнателно, щастието ще се отдалечава отъ васъ. Вие ще го постигнете едва слѣдъ хиляди години. Колкото повече отлагате, толкова повече и щастието ви ще се отдалечава. Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили. Вие можете да хванете единия край на щастието и да го изпуснете. Работете постоянно, безъ отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете. Хванете ли здраво щастието, вие ще влѣзете въ безсмъртния животъ. Влѣзете ли въ безсмъртния животъ, това не значи още, че всичко сте разбрали. Не, безсмъртниятъ животъ изисква още повече работа, усилия, отколкото врѣменниятъ животъ. Защо? — Защото, ако не работите, вие можете да го изгубите. И въ безсмъртния животъ нѣщата не се постигатъ моментално. И тамъ човѣкъ трѣбва да работи, да се развива, да учи. Той не може изведнъжъ да обхване този широкъ свѣтъ около себе си. Работа се изисква отъ всички.

Нѣкой казва: Азъ не искамъ да се влияя отъ никого. Казвамъ: влиянието въ живота е неизбѣжно. Слънцето не влияе ли на земята? Луната не влияе ли на земята? Влиянието е законъ: ще влияешъ и ще ти влияятъ. Чрѣзъ влиянието става вливане отъ единъ човѣкъ на другъ. Благодарение на влиянието хората си помагатъ взаимно. Мнозина се плашатъ отъ влиянието, защото мислятъ, че ще изгубятъ свободата си. Не, това е криво разбиране. Истински свободенъ човѣкъ е онзи, който може разумно да използува влиянието на хората върху себе си. Питамъ: ако нѣкой не иска да се подава на влиянието на хората, защо той иска да имъ влияе? Който иска да не се намира подъ ничие влияние, нека се изолира, да живѣе отдѣлно отъ хората. Тогава нито тѣ ще му влияятъ, нито той ще имъ влияе. Иначе, докато човѣкъ живѣе между хората, той винаги ще се влияе отъ тѣхъ, пъкъ и той самъ ще имъ влияе. Само умрѣлиятъ човѣкъ отъ никого не се влияе и никому не влияе. Когато нѣкой ви казва да се пазите отъ неговото влияние, това подразбира, че той иска да ви влияе. Не се плашете отъ влиянието на хората. Защо? — Защото само Божественото въ човѣка е въ сила да влияе. Здравиятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да използува това влияние, а не да се пази отъ него. Нѣма по-страшно нѣщо за хората отъ това, да прѣстане Божественото да имъ влияе. Опасно е положението на дъщерята, когато майката прѣстане да й влияе; опасно е положението на сина, когато бащата прѣстане да му влияе; опасно е положението на всѣки човѣкъ, когато приятельтъ му прѣстане да му влияе. Радвайте се, докато сте подъ влиянието на моята свѣщь. Какво лошо има въ това, когато вие сте всрѣдъ гората, въ тъмна, мрачна нощь, и азъ ви светна съ моята свѣщь? Лошо ли е влиянието на моята свѣщь въ този моментъ? Какво ще бѫде вашето положение, ако въ тази тъмна нощь азъ изгася свѣщьта си, за да не ви влияе? Не, спасително нѣщо е влиянието на хората. Всѣко влияние прѣдставя запалена свѣщица. Вие трѣбва да схващате влиянието като разуменъ процесъ въ природата и правилно да го използувате. Знайте, че когато се намирате подъ влиянието на лоши мисли, едноврѣменно върху васъ ще дойде влиянието и на добритѣ мисли. Влиянието на добритѣ мисли винаги е по-силно отъ влиянието на лошитѣ мисли.

Слѣдователно, винаги ще имате прѣдъ видъ сдѣдния законъ въ живота: дѣто е злото, тамъ е и доброто. И обратно: дѣто е доброто, тамъ е и злото. Ако не се пробуди злото въ човѣка, и доброто нѣма да се пробуди. Ако не се пробуди доброто, и злото нѣма да се пробуди. Тѣзи сѫ признацитѣ, по които се познава, че човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. Щомъ дойде злото, то ще влияе върху човѣка. Злото ще иска да вземе човѣка на своя страна, да го убѣди въ своитѣ методи. Обикновено крадцитѣ си служатъ съ методитѣ на злото. Когато крадецътъ се приближава къмъ нѣкой домъ съ намѣрение да обира, той пристѫпва тихо, безъ свѣтлина, да не го види никой. Щомъ се настани прѣдъ касата, отдѣто ще вземе пари, той запалва свѣщьта си. Когато свърши работата си, изгасва свѣщьта и излиза навънъ, сѫщо така тихо, безъ всѣкаква свѣтлина. Питамъ; защо крадецътъ влиза безъ свѣщь, а когато обира, запалва свѣщь?

За изяснение на това положение ще приведа слѣдната аналогия. Прѣди да отиде да обира, крадецътъ е облѣченъ съ скѫсани дрехи, минава за послѣденъ бѣднякъ. Щомъ обере нѣкоя каса, той веднага си купува нови дрехи, шапка, обуща и никой не може да го познае. Между онзи бѣденъ човѣкъ съ скѫсани дрехи и облѣчения съ нови, хубави дрехи има голѣма разлика. Тази е причината, дѣто крадецътъ, прѣди да обира каситѣ, не запалва свѣщьта си, а котато я обира. запалва свѣщьта. да му свѣти, да вижда, какво прави. Той трѣбва да мине незабѣлѣзано за хората, да не го видятъ, да не го познаятъ. Можете ли да кажете, че крадецътъ съ скѫсанитѣ дрехи е скроменъ човѣкъ? Не, той ходи скѫсанъ, за да не обърне внимание на хората, да мине незабѣлѣзанъ. Сѫщото прави и лихварьтъ, който обира бѣднитѣ вдовици. Той ще отиде на черква хубаво облѣченъ, ще запали голѣма свѣщь, ще мине за благочестивъ човѣкъ. Каквото и да прави, той не може да излъже Бога. Богъ не се нуждае нито отъ неговата голѣма свѣщь, нито отъ хубавитѣ му дрехи. Този лихварь все пакъ ще си остане отвѫтрѣ нечистъ. По-добрѣ е човѣкъ да бѫде отвънъ нечистъ, а отвѫтрѣ чистъ, отколкото отвѫтрѣ нечистъ, а отвънъ чистъ.

И тъй, като навлизате въ мѫчнотиитѣ на живота, за да ги прѣодолѣете, вие трѣбва да се стремите къмъ съвършенство. Каквото да правите, каквато философия и да имате, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Тѣ сѫ опрѣдѣлени за всѣки човѣкъ, билъ той простъ или ученъ, сиромахъ или богатъ. Ти може да си свършилъ и десеть факултета, но мѫчнотиитѣ и за тебе ще дойдатъ. Има опрѣдѣлени нѣща, които непрѣменно трѣбва да станатъ. Това, обаче, не е фатализъмъ. Законъ е: мѫчнотиитѣ, страданията сѫ неизбѣжни, понеже сѫ условия за развитие, за разрѣшаване на задачи. Нима Христосъ, който бѣше гениаленъ човѣкъ, не понесе редъ мѫчнотии и страдания? Той всичко прѣдвиждаше, знаеше, какво ще стане, но въпрѣки това се подчини на закона. Единъ отъ ученицитѣ Му Го посъвѣтва да приложи своята сила, да прати единъ легионъ войници да унищожи римската войска и да се избави отъ страданията. Христосъ можа да унищожи не само римската войска, но и цѣлата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бѣха опрѣдѣлени да мине. Христосъ носи до едно мѣсто дървения кръстъ, но послѣ го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирамъ, но да нося дървенъ кръстъ, не разбирамъ. Оттукъ нататъкъ вие го носете.“ Христосъ не искаше да носи дървения кръстъ и го свали на земята, а хората, въ Негово име, и днесъ още носятъ кръстове на врата си. Геройството на човѣка не се заключава въ носене кръстъ на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, безъ да ви знаятъ хората. Това е живиятъ кръстъ, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждатъ. Дойде ли страданието, прѣвърнете го въ добродѣтель. Христосъ издържа на поруганията на цѣлъ народъ, на множество войници. Той понесе всички страдания съ любовь, но дървения кръстъ хвърли на земята. Днесъ християнитѣ цѣлуватъ само дървени кръстове. И защо не вървятъ работитѣ имъ напрѣдъ? — Защото тѣ туриха на вратоветѣ, на главитѣ си, именно, този дървенъ кръстъ, прѣзрѣнъ отъ самия Христосъ.

Врѣме е вече хората да се стремятъ къмъ съвършенство, къмъ истинско знание, къмъ любовь, мѫдрость, истина. Врѣме е да се откажатъ отъ дървенитѣ и металическитѣ кръстове. Прѣдставете си, че единъ светъ човѣкъ цѣлува единъ златенъ кръстъ, който веднага се разтопява отъ цѣлувката. Ще бѫдете ли доволни отъ тази цѣлувка? Когато Христосъ дойде на земята, Той ще цѣлуне всички кръстове. Отъ тѣзи кръстове нѣма да остане никаква слѣда. Тѣ ще се прѣвърнатъ на прахъ и пепелъ. Това, именно, подразбира стихътъ: „Ще обърша сълзитѣ имъ, ще хвърля прѣстѫпленията имъ настрана и никога повече нѣма да ги помена“. Единъ отъ апостолитѣ казва: „Ще се похваля съ кръста си.“ Това значи: ще се похваля съ страданията, които понесохъ за Господа. Ще се похваля съ страданията, чрѣзъ които Богъ ме изпита. Ако страдашъ и съ радость понасяшъ страданията си, имашъ любовь. Ако страдашъ безъ радость, нѣмашъ любовь Слѣдователно, страданията сѫ пробенъ камъкъ за изпитване на човѣшкия характеръ.

Казвамъ: мислете право и не се натъквайте сами на противорѣчия. Не се плашете отъ влиянията. Ако влиянията на хората сѫ добри, приемете ги безъ страхъ. Ако влиянията на хората сѫ лоши, пакъ ги приемете безъ страхъ и размишлявайте. Понѣкога човѣкъ може да се ползува и отъ отрицателнитѣ влияния. Да се влияешъ отъ лошото, отъ отрицателното въ човѣка, значи, слѣдъ като видишъ погрѣшката, която той прави, да бѫдешъ внимателенъ, ти да не я направишъ. Като постѫпвате така, ще си създадете силни, велики характери. Ако не използувате нито добритѣ, нито лошитѣ влияния, вие ще се натъквате на противорѣчия. Когато човѣкъ се намѣри въ противорѣчие съ себе си, той постоянно губи. Да влиза човѣкъ въ противорѣчие съ себе си, това значи да пробива стѣна съ главата си. Може ли човѣкъ да пробие стѣна съ главата си? — Не може. Турятъ едного въ затворъ, и той казва: Какво да правя въ този затворъ? Какъ да излѣза оттука? Казвамъ: почакай малко, приложи търпѣнието. Все ще се намѣри отнѣкѫдѣ една желѣзна пила, съ която ще можешъ да пробиешъ стѣната. Твоятъ приятель ще се погрижи за тебе. Той ще ти опече единъ хубавъ хлѣбъ и въ него ще тури една желѣзна пила. Като разчупишъ хлѣба, ще намѣришъ пилата и ще си послужишъ съ нея. Защо трѣбва да се мѫчишъ съ главата си да пробивашъ стѣната? Вземи пилата и стържи. Тя прѣдставя единъ отъ начинитѣ за разрѣшаване на въпроситѣ.

Питамъ: какъвъ начинъ знаете за разрѣшаване на проблемитѣ въ живота? Нѣкой казва: Единъ отъ начинитѣ за правилно разрѣшаване на всички трудни задачи е всѣкога да се говори истината. Добрѣ, ще ви дамъ единъ примѣръ, да видимъ, какъ бихте постѫпили: истината ли ще кажете, или ще излъжете. Неприятели или стражари гонятъ единъ отъ добритѣ ви приятели. Той се скрива въ дома ви. Стражаритѣ тичатъ по слѣдитѣ му и влизатъ въ вашия домъ, като ви запитватъ: Тука ли се скри единъ човѣкъ? Ако кажете истината, че приятельтъ ви е у васъ, вие ще станете неговъ прѣдатель, ще го прѣдадете въ рѫцѣтѣ на стражаритѣ. Ако кажете, че не е у васъ, ще излъжете. Какъ ще разрѣшите тази задача? Ако не кажете истината, ще спасите приятеля си; ако кажете истината, ще го прѣдадете на стражаритѣ. Това сѫ двата начина, по които може да постѫпи обикновениятъ човѣкъ. Но човѣкъ съ дарби, съ ясновидство, ще постѫпи по другъ начинъ. Прѣди още да сѫ дошли стражариттѣ да търсятъ приятеля му, най-малко единъ день по-рано, той ще напълни торбата на приятеля си съ хлѣбъ и ще му каже: Тръгни още сега за Рилската пустиня, скрий се на еди-кое си мѣсто, прѣкарай тамъ 24 часа. Слѣдъ това можешъ да се върнешъ пакъ при мене. И послѣ, когато стражаритѣ дойдатъ да търсятъ приятеля му, той свободно ще каже: Да, тука бѣше човѣкътъ, когото търсите, но той още вчера замина, може да е отишълъ нѣкѫдѣ изъ горитѣ. Този е начинътъ, по който едноврѣменно и приятельтъ си ще спасите, и истината ще кажете.

Слѣдователно, наука се изисква, да знае човѣкъ, кога и кому да говори истината. Кому ще говорите истината? — Само на Бога. Кога ще Му говорите истината? — Всѣкога. На Бога всѣкога ще говорите истината. Истината може да се говори само на Бога. Когато говоря истината, азъ имамъ прѣдъ видъ Бога, а не хората. Да говоришъ истината на Бога, това е смисълътъ на живота. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всички. Дойде ли въпросъ до истината, ще се вдълбочите въ себе си, и Богъ ще ви научи, какъ и какво да говорите. Ако говорите истината на хората въ името на Бога, Той ще ви научи, какво да говорите. Ако не говорите истината на хората, Богъ нѣма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понѣкога вие искате да угодите на хората, да имъ кажете истината, безъ да сте запитали Бога въ себе си, трѣбва ли да имъ се каже, и ако трѣбва, какъ да имъ я кажете. Прѣдставете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражарь или разбойникъ, който иска да хване приятеля ви. Трѣбва ли да му кажете истината? Казвате: Азъ да си кажа истината, а той, ако е правъ, нека се защити. Ами, ако тѣ го прѣбиятъ отъ бой, безъ да му позволятъ да каже дума за свое оправдание? Това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятель съ казването на истината? Прѣдадохте го, нищо повече. Прѣди да сте казали истината, трѣбваше да влѣзете въ тайната си стаичка и да се посъвѣтвате съ Бога, да ви каже, какво да направите. Този въпросъ лесно се рѣшава отъ човѣкъ, който слѣдва Божия пѫть. Какъ може да го рѣши? Той разполага съ магическа прѫчица. Като влѣзатъ стражаритѣ въ дома му, той ще махне съ прѫчицата си и ще имъ каже: Търсете, да видите, ще намѣрите ли човѣка, който ви трѣбва. Тѣ ще гледатъ натукъ, ще гледатъ натамъ, ще търсятъ, ще обикалятъ, но нищо нѣма да видятъ. Тѣ ще изпитатъ голѣмо вълнение, тъй щото и да видятъ човѣка, нѣма да посмѣятъ да кажатъ.

И като ги питатъ, дали сѫ намѣрили онзи, когато търсятъ, тѣ ще кажатъ, че не сѫ го намѣрили. Казвате: Има ли право този човѣкъ да си служи съ магическа прѫчица? Питамъ: иматъ ли право стражаритѣ да прѣслѣдватъ човѣка? Кога стражарьтъ има право да арестува единъ човѣкъ? — Когато му е дадена за това заповѣдь отъ Бога. Това се потвърждава и отъ стиха: „Всѣка власть е отъ Бога дадена“. То значи: всѣка разумна власть е отъ Бога дадена.

Сега, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да разглеждате законитѣ въ тѣхния дълбокъ смисълъ. И затова, когато ученикътъ сѫди нѣкого, той трѣбва да върши това не по свое желание, или по свой интересъ, а по заповѣдь, по власть, дадена му отъ Бога. Ако постѫпва по този начинъ, той винаги ще бѫде доволенъ отъ себе си. Само по този начинъ вашитѣ умъ, сърце и воля ще се развиватъ правилно. Слѣдователно, не влизайте въ противорѣчие съ Божественото въ себе си. Дойдете ли до Божественото, не отстѫпвайте отъ него. Ако искате мѫдрость, обърнете се къмъ Бога. Той ще изпрати най-виднитѣ професори да ви учатъ. Ако искате сила, обърнете се къмъ Бога, Той ще изпрати най-добритѣ учители, да ви покажатъ, какъ се придобива сила. Ако искате да разберете любовьта, истината, правдата, добродѣтельта, обърнете се къмъ Бога, Той ще ви изпрати съотвѣтни учители. Не единъ учитель ви е нуженъ прѣзъ деня, но хиляди, милиони учители ви сѫ нужни всѣки день. Въ това седи красотата на живота. Докато човѣкъ живѣе, той всѣкога ще се намира подъ закона на влиянието. Силнитѣ ще влияятъ на него, а той ще влияе на по-слабитѣ отъ себе си.

Основната мисъль която трѣбва да остане въ ума ви отъ тази лекция, е мисъльта за съвършенството. Каквото и да правите, трѣбва да държите тази мисъль въ ума си, докато напълно узрѣе. Тя трѣбва да ви дава непрѣривенъ импулсъ, да осмисли живота ви. И слѣдъ това, като ви пита нѣкой, какво прѣдставя новото учение, ще отговорите: Новото учение води къмъ съвършенство. Казвате: Ние сме слушали отъ мнозина да говорятъ за съвършенството. Не е достатъчно само да се говори, но то трѣбва да се опита. Който е влѣзълъ въ пѫтя на съвършенството, въ него едноврѣменно ще потекатъ три струи: едната струя ще мине прѣзъ сърцето и ще създаде въ човѣка разширение на чувствата; втората струя ще мине прѣзъ ума и ще възбуди въ него безброй свѣтли мисли; третата струя ще проникне прѣзъ душата и ще подтикне човѣка къмъ свобода на неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, този човѣкъ ще се движи безпрѣпятствено въ три направления. Когато човѣкъ се домогне до пѫтя на съвършенството, Божественото се пробужда въ него. Съвършенството прѣдставя идеалъ, за постигането на който Богъ всѣкога е готовъ да ни помага. Когато ние се стремимъ къмъ обикновени работи, Богъ ни оставя сами да работимъ.

За изяснение на тази мисъль ще при веда слѣдния случай изъ живота. Това било още въ първитѣ години слѣдъ освобождението на България. Единъ младъ българинъ, родомъ отъ Свищовъ, отишълъ въ Америка да слѣдва. Като свършилъ образованието си, той се върналъ въ България и се явилъ при князъ Александъръ Батембергъ да иска служба. По това врѣме нѣмало много учени българи, затова князътъ билъ готовъ да го назначи пръвъ министъръ въ България и го запиталъ: Искашъ ли да те назнача за министъръ на България? — Не, азъ искамъ да стана директоръ въ една отъ софийскитѣ гимназии. — Щомъ е така, ще отидешъ при министъра на просвѣщението. Той се грижи за тия работи. Азъ мога да ти дамъ по-високъ постъ. Такова е често положението, въ което изпадатъ много отъ съврѣменнитѣ хора. Богъ иска да ги назначи министри, а тѣ се отказватъ, искатъ да станатъ директори. Тогава Богъ имъ отговаря: Щомъ искате да станете директори, идете при министъра на просвѣщението, той се грижи за тия назначения. Като отидете при министра, той обѣщава, че ще ви назначи, но отъ день на день отлага, докато най-послѣ се убѣдите, че и директоръ не можете да станете. Тъй щото, докато князъ Батембергъ ви прѣдлага да станете министъръ, вие се отказвате, искате директорско мѣсто. Обѣщаватъ ви днесъ, утрѣ, че ще ви назначатъ директоръ, но въ края на краищата, и това мѣсто не получавате. Слѣдователно, търсите ли служба, намѣрете такава, която да води къмъ съвършенство, което е вашиятъ идеалъ.

Казвате: Ние знаемъ, какво нѣщо е съвършенството. Вие знаете, какво нѣщо е съвършенството, говорите за него, но сѫщеврѣменно говорите за млади и за стари. Ако говорите за съвършенство, а едноврѣменно считате, че сте стари и не можете да учите, вие сте въ културата, която залѣзва. Тя е култура на западнитѣ народи. Ако сте славяни, влѣзте въ новата култура, която води къмъ съвършенство. Човѣкътъ на новото знае, че има смърть, но той знае, че има и възкресение. Човѣкъ може да легне въ гроба, но той знае, че пакъ ще стане. Той ще отиде при Господа, но пакъ ще се върне, съ лице по-свѣтло отъ това, съ което е отишълъ. Не става ли сѫщото и съ житното зърно? Когато посѣятъ житното зрънце въ земята, никой не знае за това. Когато то израсте, цъвне и даде плодъ, всички знаятъ за него и се радватъ.

Желая на всички да бѫдете запалени свѣщи, отдалечъ да свѣтите и всички да ви се радватъ. Запазете въ себе си идеала къмъ съвършенство и къмъ него се стремете. Имате ли този идеалъ, вие всѣкога ще бѫдете добри, весели и силни.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

2. Лекция отъ Учителя, държана

на 22 септември, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...