Jump to content

1926_03_03 Природни изрази


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРИРОДНИ ИЗРАЗИ.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Изпѣйте упражнението „Махаръ-Бену“ и втората часть отъ него, която прѣдставлява прѣводъ на първата. Прѣводътъ е слѣдниятъ: „Въ мракъ, тъмнота е билъ животътъ нашъ, но слънцето на живота просия у насъ. И ний тръгнахме въ пѫтя чистъ и святъ за насъ, святъ за насъ.“

    Прочете се резюме отъ темата: „Качества на най-голѣмото и на най-малкото число.“

    Чете се темата: „Най-силната дума въ български езикъ.“

    Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-старото дърво въ свѣта.“

    Сега ще ви задамъ слѣднитѣ нѣколко въпроса: видимо и осезаемо нѣщо ли е гладътъ? — Гладътъ се чувствува. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на глада? По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е гладувалъ? — Очитѣ му сѫ хлътнали, лицето — посърнало, тѣлото — малко сгърбено, гласътъ — тихъ, мекъ, а общиятъ видъ — като на смиренъ човѣкъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на сития, на изхранения човѣкъ? — Лицето му е пълно, месесто, очитѣ — потънали въ месо, ходътъ — сигуренъ, смѣлъ, гласътъ — високъ, силенъ. Коремътъ на гладния човѣкъ е вдлѫбнатъ, като вдлѫбнатината на нѣкои шишета. Коремътъ на изхранения човѣкъ е малко изпѫкналъ навънъ, като издутата часть на нѣкои шишета. Като съберете единъ пъленъ и единъ слабъ човѣкъ, двамата заедно ще образуватъ едно шише. Значи, двама души сѫ необходими, за да се образува едно шише.

    Освѣнъ външна страна, гладътъ има и своя вѫтрѣшна, психическа страна. Задъ глада се крие нѣщо важно и интересно. Въ физическия свѣтъ гладътъ е изразъ на особена вѫтрѣшна духовна сила, отъ която човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа се нуждаятъ. Значи, облѣче ли се духътъ въ материя, въ форма на човѣкъ, той винаги изпитва гладъ. Въ това отношение интересно е човѣкъ да наблюдава промѣнитѣ, които ставатъ въ врѣме на гладъ и на задоволено състояние, както по лицето си, така и върху цѣлия си организъмъ. Лицето на човѣка е огледало на всички вѫтрѣшни промѣни, които ставатъ съ него. То е огледало, въ което се отразява вѫтрѣшния човѣкъ. Ето защо той трѣбва да слѣди всички промѣни, които ставатъ съ него. Наблюдавайте, какви промѣни ставатъ въ чъртитѣ на лицето, когато човѣкъ изживява нѣкакви благородни чувства. Наблюдавайте, какъвъ е погледътъ му тогава, какви сѫ по голѣмина очитѣ, каква е формата на устата му и т. н. Казвате: еди-кой си човѣкъ е милостивъ, еди-кой си е разуменъ. По какво познавате милостивия, и по какво — разумния човѣкъ? Казвате: разумниятъ човѣкъ се познава по своитѣ мисли, чувства и дѣла. Прѣдставете си, че нѣкой разуменъ човѣкъ чете една хубава книга и си извади нѣколко цѣнни мисли отъ нея. Какъ ще познаете, че той е разуменъ човѣкъ? Ако той е извадилъ една мисъль, тя ще има свой опрѣдѣленъ изразъ. Разумниятъ човѣкъ всѣкога си служи съ криви линии; той винаги върви по спиралъ. По счупени линии той не върви. Движи ли се по криви линии, животътъ му ще се изправи. Разумниятъ човѣкъ всѣкога избира най-дългия пѫть, а глупавиятъ избира най-кѫсия пѫть.

    На пръвъ погледъ тѣзи мисли изглеждатъ противорѣчиви, но азъ ще ви обясня идеята, която се крие въ тѣхъ. Ние наричаме глупавия човѣкъ боленъ, а разумниятъ — здравъ. Въ такъвъ случай, кой може да издържа на по-дълъгъ пѫть: болниятъ, или здравиятъ? — Здравиятъ, разбира се. Слѣдователно, здравиятъ и разумниятъ човѣкъ вървятъ по една и сѫща линия, а глупавиятъ и болниятъ и да искатъ, не могатъ да вървятъ по тѣхния пѫть. Тѣ всѣкога ще гледатъ да съкратятъ малко пѫтя си, все ще търсятъ кѫсия пѫть. Значи, въ живота важни сѫ резултатитѣ. Дългото врѣме съ добри резултати е кѫсо врѣме, а кѫсото врѣме съ лоши резултати е дълго врѣме. Защо? — Понеже човѣкъ дълго врѣме ще изпитва радости, вслѣдствие на което ще забрави тази продължителность, прѣзъ която е траяла изкупването. Въ това отношение резултатътъ е важенъ, че сте изкупили грѣховетѣ си. Щомъ имате добри резултати, никой отъ васъ нѣма да щади врѣмето си. И тъй, когато казваме, че най-кѫсиятъ пѫть е правиятъ, въ сѫщность ние разбираме разумния пѫть, съ добритѣ резултати, а не буквата на нѣщата.

    Много отъ съврѣменнитѣ хора, както и много отъ васъ, искатъ въ скоро врѣме да станатъ учени. Въ една година човѣкъ може ли да стане ученъ? Въ петь или въ десеть години може ли да стане ученъ? Да бѫде човѣкъ горѣ-долу ученъ, да свърши четири отдѣления, затова се изискватъ 120 години. Казвате: тъй ли? Ами какво трѣбва да се каже тогава за хората, които сѫ свършили университетъ и притежаватъ дипломъ? Тази ученость е споредъ разбиранията и изискванията на хората, които живѣятъ на земята. Тѣ иматъ особена мѣрка за ученитѣ хора. Щомъ е така, ние питаме: защо, като има толкова много учени хора на земята, тѣ не оправиха досега свѣта? Не могатъ ли да оправятъ свѣта, тѣ не сѫ истински учени. Днесъ има толкова много учени медици, лѣкари, а при това болеститѣ се увеличаватъ. Много учени философи има, а при това мисъльта на хората се все повече и повече забърква. Много учени богослови има, а при това въ умоветѣ на религиознитѣ хора сѫществува голѣма каша. Навсѣкѫдѣ ще срещнете учени хора, а при това работитѣ се повече оплитатъ, а не се разплитатъ. Значи, днесъ хората се нуждаятъ отъ истинско, положително, реално знание, което да изправи забърканитѣ работи въ свѣта.

    Ако срещнете въ природата нѣкакъвъ символъ, като този въ фиг. 1, какъ ще го изтълкувате? Подобни прѣчупвания и размѣствания ставатъ и съ земнитѣ пластове. Какво заключение ще извадите, ако срещнете нѣкѫдѣ такова прѣчупване на земнитѣ пластове? Мнозина ще кажатъ, че това е нѣкакво съвпадение. Питамъ : когато хората острятъ ножоветѣ си, това съвпадение ли е ? Защо тѣ правятъ ножоветѣ си остри? Ако въ тия съвпадения, както вие ги наричате, има нѣкаква цѣль, тѣ сѫ разумни прояви, или на вашъ езикъ наречени, разумни съвпадения. Кривитѣ и правитѣ линии сѫ проекции на извѣстни сили въ природата. Коя линия отъ прѣдставенитѣ на фигурата е най-силна? Най-силна е най-дългата линия (а). Счупенитѣ линии (в) показватъ, че процесътъ, който е ставалъ между силитѣ, е билъ бързъ, имало е голѣмо стълкновение между тѣхъ. Затова, именно, е станало прѣчупване на линиитѣ. При (а) процесътъ е ставалъ по-бавно, по-мудно, и затова е по-разуменъ, отколкото при линиитѣ в. Забѣлѣзано е сѫщо така, че хора, които пишатъ нервно, съ остри букви, не сѫ много здравомислещи. Тѣ нѣматъ търпѣние. За да мисли човѣкъ право, той трѣбва да бѫде много спокоенъ. Щомъ се безпокои за нѣщо, въ мозъка му ставатъ особени физиологически промѣни, вслѣдствие на което и идеитѣ му сѫ объркани. Често това се случва съ хора, у които се заражда нѣкаква велика идея за услуга на човѣчеството, а въ сѫщото врѣме въ тѣхъ се явява и желание да блеснатъ, да се прославятъ прѣдъ хората. При тѣзи двѣ различни идеи, въ мозъка имъ става извѣстно стълкновение, което прѣдизвиква забъркване, прѣплитане на тѣхнитѣ мисли. Такива хора мязатъ на дѣца, които взиматъ една клечка кибритъ, запалватъ я, но тя изгасва; взиматъ втора, трета, четвърта, запалватъ ги, но всички изгасватъ. Въ края на краищата прѣдъ тѣхъ лежатъ купъ изгаснали клечки, но нито огъньтъ имъ гори, нито свѣщьта имъ свѣти.

    Разумниятъ човѣкъ, обаче, не постѫпва така. Запали ли една клечка кибритъ, той запалва свѣщьта си, и започва да чете на нейната свѣтлина. Запали ли втора клечка кибритъ, той запалва огъня си, и започва да се грѣе на него. Разумниятъ човѣкъ не хаби думитѣ си. Той никога не говори напразно. Всѣка негова дума е на мѣстото си, и тя има точно опрѣдѣленъ смисълъ. Той никога не се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Високо уважаеми, почитаеми господине! Имамъ великата честь да се разговарямъ съ Васъ“... Това сѫ думи отъ езика на висшата дипломация, дѣто се спазватъ извѣстни етикеции. Тѣзи думи сѫ наредени, като тоноветѣ на нѣкоя звучна симфония, която въздѣйствува външно на човѣка, но не и върху неговата душа. Ако човѣкъ е щестлавенъ и чуе тѣзи думи, отправени до него, той си въобразява, че наистина, прѣдставлява нѣщо особено. Разумниятъ човѣкъ си служи съ прости думи. Когато иска да напише, или да каже нѣщо на човѣкъ, когото обича и уважава, той ще каже: добри, или уважаеми господине! Думитѣ, съ които разумниятъ човѣкъ си служи, сѫ съдържателни.

    Значи, има думи съдържателни, има и думи безсъдържателни. Съдържателни думи сѫ тѣзи, които иматъ смисълъ. Смислени думи пъкъ сѫ тѣзи, които излизатъ отъ сърцето на човѣка. Ако глупавиятъ човѣкъ си служи съ думитѣ на философа, тѣзи думи иматъ ли смисълъ за него? Ако нѣкой човѣкъ напише едно любовно писмо, което заимствува отъ нѣкоя книга, това писмо има ли смисълъ за него? Ако нѣкой свири едно музикално парче, безъ да го разбира, това свирене има ли смисълъ за него? Нѣщата сѫ цѣнни, когато иматъ форма, съдържание и смисълъ. Ето защо, стремете се и вие да си изработите съдържателенъ езикъ. Всичко, каквото човѣкъ мисли, чувствува и върши, трѣбва да бѫде съдържателно, смислено. Важни и сериозни работи се случватъ въ живота на човѣка, разрѣшението на които често зависи и отъ езика, съ който той ще си послужи. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е важна птица. Какво означаватъ тѣзи думи? Да кажешъ за човѣка, че е важна птица, това подразбира, че той заема високо положение, високъ и отговоренъ постъ.

    Питамъ: кои птици сѫ важни? Орелътъ важна птица ли е? Ако сравните орела и славея, коя отъ двѣтѣ птици седи на първо мѣсто? — Орелътъ е царь на птицитѣ, а славеятъ е извѣстенъ като добъръ пѣвецъ. Споредъ васъ, чия служба е по-висока: тази на славея — да пѣе, или на орела — да владѣе? Ако разглеждате лъвъ и овца, на кого ще дадете първото мѣсто: на лъва, или на овцата? Нѣкои ще кажатъ, че овцата трѣбва да заеме първо мѣсто. Ако е така, защо лъвътъ наричатъ царь на животнитѣ?

    Казвамъ: всички животни, растения и минерали не сѫ нищо друго, освѣнъ символи, съ които невидимиятъ свѣтъ говори на разумнитѣ хора. Въ всѣки символъ се крие велика идея. Щомъ е така, може ли да се опрѣдѣли, коя птица, кое животно, кое растение или кой камъкъ е най-важенъ въ своето царство? Всѣко сѫщество има своя важность и прѣдназначение. Орелътъ, запримѣръ, казва: „Както азъ хващамъ съ клюна си всичко, каквото срещна на пѫтя си, така и вие отъ високо разглеждайте своитѣ мисли, откѫсвайте нечиститѣ, които срѣщате на пѫтя си и ги захвърляйте настрана!“ Лъвътъ казва: „Всичко непотрѣбно въ пѫтя си разкѫсвай и прѣмахвай! Овцата казва: „Когато трѣвата израсне високо и съ това заглушава другитѣ растения, ти я окоси, както азъ я опасвамъ, за да могатъ всички растения около нея свободно да се развиватъ.“ Славеятъ пъкъ казва: „При всѣка радость или скръбь, при всѣка мѫчнотия пѣйте, славете Бога, както и азъ правя.“

    Казвате: какъ можемъ да вземемъ лъва за образецъ въ живота си, когато е толкова свирепъ? Не, лъвътъ не е нито свирепъ, нито жестокъ, но той е силенъ, и вслѣдствие на това си служи съ съкратения процесъ; той съкращава врѣмето. Лъвътъ казва на всички млѣкопитаещи: азъ съмъ царь, имамъ право да разполагамъ съ васъ, затова всички вие трѣбва да работите заради мене. Месояднитѣ животни иматъ високо мнѣние за себе си; тѣ считатъ, че въ умствено отношение стоятъ по-високо отъ трѣвопаснитѣ. Трѣвопаснитѣ пъкъ въ сърдечно отношение сѫ по-културни отъ месояднитѣ. Слѣдователно, ние имаме двѣ култури: култура на ума и култура на сърцето. Трѣвопаснитѣ сѫ прѣдставители на културата на сърцето, затова тѣ сѫ по-добри, иматъ чисто, благородно сърце. Месояднитѣ сѫ прѣдставители на културата на ума. Тѣ сѫ по-умни отъ трѣвопаснитѣ, но по сърце не сѫ добри. И сега, вие, като разумни хора, ще съедините двата принципа, на лъва и на овцата, и ще кажете: ние ще бѫдемъ умни, като лъва, и добри, като овцата. Ще разкѫсваме злото, като лъва; ще окосяваме, ще опасваме трѣвата, като овцата и ще даваме мѣсто на доброто въ насъ да расте. Когато се коси трѣвата, и за нея е добро, защото съ това се засилва нейната жизненость. Не се ли коси трѣвата, горната ѝ часть и безъ това изсъхва. Тъй щото косенето на трѣвата е благо за нея.

    И тъй, като прѣнесете всички тия психологически прояви на животнитѣ въ вашия животъ, вие ще си служите съ тѣхъ, като съ специални методи за работа. Колкото и да е грубъ единъ методъ, въ даденъ случай той има своето приложение. Значи, вие можете да си служите при специални случаи или съ метода на лъва, или съ метода на овцата, или съ метода на орела, или съ метода на славея. Сѫщо така вие можете да си служите и съ метода на растенията, на минералитѣ — изобщо съ всичко, каквото сѫществува въ живата природа. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко. Въ това отношение отъ всички се изисква не само наблюдателность, но и вѫтрѣшно разбиране, вѫтрѣшно съпоставяне на явленията и прѣдметитѣ единъ съ другъ. Придобиете ли тѣзи способности, като виждате орелъ и славей, вие нѣма да отричате значението на единия за смѣтка на другия, но ще ги съпоставите разумно, ще търсите връзката, отношението, което сѫществува между тѣхъ. Като виждате гълѫбъ и славей, пакъ нѣма да отричате или да подцѣнявате качествата на единия прѣдъ другия, но ще ги сравните и ще изтъкнете прѣдимствата и на единия, и на другия. И гълѫбътъ, и славеятъ пѣятъ, но славеятъ е отличенъ пѣвецъ, когато гълѫбътъ е посрѣдственъ. И гълѫбътъ, и славеятъ се хранятъ съ зърнени храни, но гълѫбътъ никога не измѣня на своята храна. Той винаги остава вегетарианецъ. Славеятъ, обаче, има огненъ характеръ. Него ще видите и тукъ, и тамъ. Той се храни и съ мушици, и съ зрънца. Въ това отношение гълѫбътъ има устойчивъ характеръ. Той е трезвъ и високо надминава славея.

    Като се изучава живота отъ окултно гледище, интересно е да се знае, при какви природни условия, именно, сѫ създадени тѣзи два характера — на славея и на гълѫба. Прѣзъ разнитѣ периоди на развитие, природата е създавала различни форми. Запримѣръ, когато се е създавалъ гълѫбътъ и когато сѫ се създавали млѣкопитаещитѣ, условията въ природата, както и идеитѣ, които сѫ циркулирали изъ пространството, сѫ били съвсѣмъ различни. Слѣдователно, отъ различнитѣ типове и форми, които природата е създала, можемъ да сѫдимъ за миналото; отъ сегашнитѣ форми и типове можемъ да сѫдимъ за бѫдещитѣ, които природата приготовлява. Щомъ можемъ да опрѣдѣлимъ това нѣщо за животнитѣ, на сѫщото основание ние можемъ да опрѣдѣлимъ, какъвъ ще бѫде човѣкътъ, когото природата приготовлява. Природата е приготвила вече модела за бѫдещия човѣкъ. Тя чака само неговото врѣме, за да го изяви и тури на работа въ свѣта. Това сѫ далечни перспективи, наистина, но и тѣ ще се реализиратъ нѣкога.

    Една отъ близкитѣ идеи е човѣкъ да се самоизучава: да изучава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Да се изучава човѣкъ, това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрѣшкитѣ си, но не и да се самокритикува. Самокритиката е достояние на най-ученитѣ, на най-благороднитѣ, на най-възвишенитѣ хора. Обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да се занимава съ самокритика. Тя прѣдставлява остъръ ножъ, съ който той може да се нарани. Внушите ли на нѣкой слабъ човѣкъ мисъльта, че той е лошъ, нѣма да мине много врѣме и, по силата на самовнушението, той дѣйствително ще стане лошъ човѣкъ. По-добрѣ е на слабия човѣкъ да кажете, че е добъръ, за да стане такъвъ, отколкото да му кажете, че е лошъ и да стане лошъ.

    Всички сте опитали силата на внушението, и затова, стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ започва да кашля. Какво трѣбва да прави? Трѣбва ли да се страхува, да търси лѣкарь, да му даде нѣкакви лѣкарства? Приложете за лѣкуване на кашлицата слѣдния методъ: прѣбройте, колко пѫти ще кашляте днесъ. Напримѣръ, днесъ сте кашляли 40 пѫти. Тогава, вечерьта, като си лѣгате, кажете си: утрѣ азъ ще кашлямъ 30 пѫти. Бройте и този день, да видите, колко пѫти ще кашляте. Ако сте успѣли въ лѣкуването си, вие ще кашляте 30 пѫти само. Вечерьта, прѣди лѣгане, пакъ си кажете: утрѣ ще кашлямъ само 20 пѫти. Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само единъ пѫть прѣзъ деня. Упражнявайте волята си по този начинъ, и ще видите, какви резултати ще придобиете. Днесъ мнозина вѣрватъ въ медикаментитѣ, но нѣматъ добри резултати отъ тѣхъ.

    Съврѣменнитѣ хора носятъ бастони, но съ това тѣ ставатъ инвалиди. Вземете, напримѣръ, нѣкой старъ човѣкъ, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започналъ да носи тояга, все още уповава на краката си, на силитѣ си. Въ който день той вземе тояга въ рѫка, силитѣ му го напущатъ. И ще видите, че този човѣкъ отъ день на день отпада, защото вече нѣма вѣра въ себе си. Той си самовнушава, че старостьта го е налегнала, вслѣдствие на което губи и послѣднитѣ си сили. Споредъ модата и младитѣ носятъ бастони. Нека носятъ, но да не се подпиратъ, да не уповаватъ на тѣхъ. Щомъ искате, носете бастони, но ги махайте изъ въздуха, пазете се отъ кучетата, но не се крѣпете съ тѣхъ, не се подпирайте. Уповавайте на рѫцѣтѣ, на краката си, а бастонитѣ носете само като забавления, като мода.

    Казвамъ: прѣди всичко човѣкъ трѣбва да уповава на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Той трѣбва да се съвѣтва съ душата си, а да се учи отъ духа си. Постѫпва ли по този начинъ, той ще стане ученъ човѣкъ; не постѫпва ли така, голѣми нещастия и страдания ще го сполетятъ. Ако не искате да станете прѣждеврѣменно инвалиди, работете съ тѣзи четири величини, които Богъ ви е далъ: съ своя умъ и съ своето сърце, съ своята душа и съ своя духъ.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

16. Лекция отъ Учителя, държана

на 3 мартъ, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...