Jump to content

1926_02_17 Веригитѣ на съмнѣнието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВЕРИГИТѢ НА СЪМНѢНИЕТО.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Четоха се резюмета отъ темитѣ: „Разлика между самообладание и въздържание“, и „отличителни чърти на четиритѣ годишни врѣмена.“

    Чете се темата: „Качества на най-голѣмото и на най-малкото число.“

    Питамъ: каква разлика има между относителенъ и абсолютенъ моралъ? Често се говори за закони, за извѣстни морални положения. Както всѣки домъ има свои установени закони и правила, така и всѣко общество има свои установени закони и морални правила. За да разберемъ живота, ние трѣбва да започнемъ отъ дома. Майката и бащата създаватъ законитѣ въ дома. Майката напълни 10 — 20 кутии съ различни сладка, затвори ги добрѣ и казва на дѣцата си: нѣма да бъркате въ тѣзи кутии! Дѣцата знаятъ, че въ тѣхъ има сладка, които тъй много обичатъ. Тѣ знаятъ, че ако бъркатъ въ кутиитѣ, ще дойде прѫчицата, ще има мъмрене, плачъ, сълзи. Послѣ ще дойде лъжата, а оттамъ и смущението. Значи, докато дѣтето е малко, прѣстѫпление е, ако самò бърка въ кутиитѣ. Когато дѣтето порасне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тѣ иматъ право да отварятъ кутиитѣ, да си взиматъ сладко. Това за тѣхъ не е прѣстѫпление. Туй е относителенъ моралъ. Или, когато кутиитѣ съ сладко сѫ на майката, и дѣтето бърка въ тѣхъ, това е прѣстѫпление, за което ще има прѫчица. Ако кутиитѣ сѫ ваши, вие можете свободно, безнаказано да бъркате въ тѣхъ.

    И тъй, има общи положения въ живота, нарушенията на които въ единъ случай биватъ неморални, а въ другъ случай — морални. Напримѣръ, не е морално дѣтето да бърка въ кутиитѣ съ сладко, безъ волята на майката или на бащата. Ако то пита майка си и получи разрѣшение да бърка, това не е прѣстѫпление. Обаче, за голѣмия синъ, или за голѣмата дъщеря е морално, когато сами отворятъ кутиитѣ съ сладко и ядатъ. Прѣстѫплението на дѣтето седи въ това, че то не е питало майка си да яде, или да не яде сладко. Подобно нѣщо се случава и въ общества, дѣто има установени правила и закони, както и въ училищата. Запримѣръ, казано е, че ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ сериозни въ класъ, да не се смѣятъ. Обаче, единъ отъ ученицитѣ се смѣе за нѣщо. Веднага учительтъ го пита: Драгане, защо се смѣешъ? Защо пъкъ да не се смѣе? Какво прѣстѫпление е направилъ, че се е засмѣлъ? Прѣстѫплението е само тамъ, че ученикътъ се е засмѣлъ въ класъ, дѣто гамата е съвсѣмъ друга. Когато ученицитѣ се смѣятъ въ класъ, гамата на мисъльта се измѣня, и учительтъ губи връзка въ работата си. Въ гамата на смѣха има вибрации, различни отъ тия на мисъльта, вслѣдствие на което ученикътъ може да се смѣе само слѣдъ свършване работата на учителя. Само по себе си въ смѣха нѣма нищо лошо, но между смѣха и сериозната мисъль нѣма съотвѣтствие. Обикновено, смѣхътъ иде слѣдъ голѣма скръбь, като реакция на скръбьта. Слѣдъ всѣка сериозна мисъль иде посрѣдствена мисъль. Това нѣщо се забѣлѣзва и между религиознитѣ хора. При голѣмото усилие отъ тѣхна страна, непрѣкѫснато да подържатъ религиозно настроение въ себе си, настѫпватъ обратни реакции.

    Казвамъ: имайте прѣдъ видъ слѣдното правило. Между всички мисли, чувства и дѣйствия въ човѣка всѣкога трѣбва да има хармонично, прѣходно състояние. Човѣкъ не трѣбва да бѫде краенъ. Наистина, това зависи отъ неговото развитие, но всѣки день той трѣбва да придобива нѣщо, колкото малко и да е; този малъкъ придатъкъ спомага за неговото разширение, за устройството на мозъка му. Нервниятъ човѣкъ, запримѣръ, и духовенъ да стане, пакъ е нервенъ; подозрителниятъ човѣкъ, и духовенъ да стане, пакъ е подозрителенъ. Подозрителниятъ човѣкъ цѣлъ да облѣчешъ въ морални положения, пакъ подозрителенъ ще остане. Подозрѣнието изпѫква по единствената причина, че вълкъ въ вълкъ всѣкога се съмнява. Когато единъ вълкъ се върне отъ обиколка, другъ вълкъ му казва: ти си ходилъ въ нѣкоя кошара. Вториятъ се съмнява въ първия, че е ходилъ въ нѣкоя кошара, отдѣто е задигналъ нѣкоя мазна овца. Обаче, има нѣща, въ които ние никога не можемъ да се съмняваме. Запримѣръ, никога една овца не може да се съмнява въ друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? — Защото, споредъ устройството на овцата, невъзможно е тя да яде месо. Въ заключение ние казваме: хора, които сѫ отъ рода на овцитѣ, никога не се съмняватъ; хора, които сѫ отъ рода на вълцитѣ, всѣкога се съмняватъ. Казвате за нѣкого: този човѣкъ има вълчи характеръ. Това подразбира, че този човѣкъ е свързанъ съ съотвѣтни сили въ природата. За тази цѣль такъвъ човѣкъ трѣбва да бѫде постоянно нащрекъ, да търси устойчиви сили, съ които да се свързва.

    Слѣдователно, вълкъ въ вълкъ се съмнява, че е ялъ месо. Овца въ овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче, вълкъ въ вълкъ може да се съмнява, че е ялъ корени. Защо? — Защото вълкътъ, слѣдъ като не намѣри месо, и корени яде. Значи, вълкътъ подозира и въ лошото, и въ доброто. И затова, на хора, които иматъ вълчи характеръ, и лошо да имъ направишъ, и добро да имъ направишъ, все подозиратъ. Забѣлѣжили човѣкъ въ себе си такива прояви, той трѣбва усилено да работи върху тѣхъ. Това сѫ занимания, задачи, които човѣшкиятъ духъ трѣбва да разрѣши. Често на духовнитѣ хора се дава задача, да видоизмѣнятъ едно свое вълче състояние, да го прѣработятъ, да го прѣвърнатъ въ по-възвишено. Въ това отношение духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ алхимици, да прѣвръщатъ неблагороднитѣ прояви на естеството си въ благородни. Задачата на алхимика е да прѣвърне желѣзото въ злато. Задачата на духовния човѣкъ е да прѣвърне нѣкои свои низходещи сили въ възходещи. Напримѣръ, той трѣбва да видоизмѣни своето невѣжество, своята лошевина. Лошиятъ човѣкъ е богаташъ, който трѣбва да работи надъ себе си.

    Питамъ: вие, които отъ толкова години работите надъ себе си, какъ прѣвръщате силитѣ на гнѣва? Ти се заканвашъ нѣкому, показвашъ ту лѣвия, ту дѣсния си юмрукъ. Лѣвиятъ юмрукъ показва, че сърцето ти трѣбва да взима участие въ всѣка работа; дѣсниятъ юмрукъ показва, че и умътъ ти трѣбва да взима участие. Мърдашъ ли главата си, това показва, че и тя трѣбва да взима участие. Мърдашъ ли краката си, това показва, че и тѣ трѣбва да взиматъ участие.

    Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, докѫдѣ може да отиде човѣшкото подозрѣние. Единъ мѫжъ, който билъ много ревнивъ, всѣка вечерь, прѣди лѣгане, взималъ една верига и за единия ѝ край вързвалъ дѣсния кракъ на жена си, а за другия ѝ край завързвалъ своя лѣвъ кракъ. Слѣдъ това заключвалъ добрѣ двата края на веригата и лѣгалъ да спи. Сутринь, като ставалъ, той поглеждалъ, дали веригата е заключена. Винаги намиралъ веригата заключена, но пакъ се съмнявалъ и казвалъ на жена си: ти си ходила нѣкѫдѣ тази вечерь. Твърдението му, че тя е ходила нѣкѫдѣ, е вѣрно, но какъ е ходила? Всѣки човѣкъ въ съня си ходи тукъ-тамѣ, движи се, срѣща се съ хора, разговаря се. Обаче, физически, съ тѣлото си тя никѫдѣ не е ходила, и затова му казвала: дѣ мога да отида? Нали ти самъ ме заключвашъ и отключвашъ? Дѣ мога да ходя съ тази верига? Казвамъ: страшно нѣщо е човѣшкото подозрѣние!

    Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ подозрѣнието, отъ съмнѣнието. Тѣ сѫществуватъ и между ученицитѣ на окултната школа. Обаче, въ подозрѣнието, въ съмнѣнието нѣма никаква философия. Благородство се изисква отъ човѣка! Съмнѣнието е стара наука, която се е изучавала прѣди милиарди години. Ако и днесъ вървите по пѫтищата на тази стара наука, ще имате сѫщитѣ резултати. Съмнѣнието е признакъ на това, че човѣкъ не разбира дълбокитѣ причини на нѣщата. Когато човѣкъ се съмнява въ другитѣ хора, той започва да се съмнява и въ себе си, въ своята сила, въ своята вѣра, въ своята любовь. Какво остава въ човѣка, като отрече своята сила, своята вѣра, своята любовь и своето благородство? Дѣ е истинската наука? Съмнѣнието въ човѣка прѣдставлява накопление отъ чужди мисли, които смущаватъ неговото сърце и неговия умъ. Човѣкъ никога не трѣбва да се съмнява въ своята вѣра, въ своята любовь, нито въ силата на своя умъ и на своето сърце. Това сѫ извѣстни величини, съ които той трѣбва да работи. Ти можешъ да изпиташъ своята вѣра, своята любовь, както и силата на своя умъ, като ги проявишъ. Веднъжъ си ги изпиталъ, има ли защо да се съмнявашъ? Провѣрявате ли се, изпитвате ли се, по този начинъ у васъ ще се зароди красивия животъ. Красивиятъ животъ въ човѣка е въ сила да се справи съ съмнѣнието.

    Примѣрътъ, който ви дадохъ за ревнивия мѫжъ, добрѣ характеризира съмнѣнието въ човѣка. Той самъ завързва крака на жена си съ верига, а на сутриньта я пита: дѣ ходи тази нощь? Въ сѫщото положение се намирате и вие. Ставате сутринь, речете да се помолите, изведнъжъ иде съмнѣнието при васъ, казва: какво си се изправилъ, като кукла? Богъ съ тебе ли ще се занимава? И вие казвате: нѣма да се моля! Взимате нѣкаква книга да четете, изведнъжъ съмнѣнието иде и ви казва: мислишъ ли, че по този начинъ ще разрѣшишъ важнитѣ въпроси на живота? Вие захвърляте книгата настрана, казвате: какво съмъ се зачелъ? Нищо не мога да направя. Започвате да пѣете, съмнѣнието пакъ иде: какво си се разпѣлъ? Младитѣ нека пѣятъ! Каквото и да започвате, съмнѣнието всѣкога иде слѣдъ васъ. Какво трѣбва да направите тогава? Ако слушате съмнѣнието, трѣбва да сгърнете рѫцѣ, да седнете на едно мѣсто и да чакате, всичко да се разрѣши наготово. Съмнѣнието е мѫжътъ, който ви вързва съ верига и казва: никѫдѣ нѣма да ходишъ! Нѣма по-страшно нѣщо за душата, която е излѣзла отъ Бога, да бѫде свързана съ веригитѣ на съмнѣнието! Герой е само този човѣкъ, който е могълъ да скѫса тия вериги и да се освободи отъ тѣхъ. Този човѣкъ има характеръ.

    Днесъ много мѫже вързватъ женитѣ си съ такива вериги; и много жени вързватъ мѫжетѣ си съ сѫщитѣ вериги. Такива вериги има и въ Русия, и въ Англия, и въ Франция, и въ Америка, и въ България, само че още не сѫ изнесени вънъ, да ги видятъ всички хора. Такива вериги има и въ духовно отношение. Врѣме е вече всички хора да скѫсатъ тия вериги на съмнѣнието и да кажатъ: ние можемъ и безъ вериги на краката! Жената трѣбва да каже на мѫжа си: ако ми вѣрвашъ, добрѣ; ако не ми вѣрвашъ, сбогомъ! И мѫжътъ трѣбва да каже сѫщото на жена си. Съврѣменнитѣ жени сѫ готови да напуснатъ мѫжетѣ си, но не и съмнѣнието. Не, съмнѣнието напуснете! Жена напуща мѫжа си, а съмнѣнието не напуща; мѫжъ напуща жена си, а съмнѣнието не напуща приятель напуща приятеля си, а съмнѣнието не напуща. Съмнѣнието напуснете, не мислете повече за него. Има нѣщо идейно въ човѣка, което никога не допуща съмнѣнието въ себе си. Кое е това идейно състояние?

    Азъ ще ви прѣдставя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живѣете въ свѣтъ, подобенъ на този на земята, но необикновено красивъ. Дѣто се обърнете, навредъ плодни дървета съ по единъ, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. При това, вие можете да си кѫсате отъ всички плодове. Въ този красивъ свѣтъ нѣма никакви животни: нито млѣкопитаещи, нито птици, нито риби. Водата въ моретата е тиха и спокойна; въздухътъ е чистъ и прозраченъ; слънцето грѣе ярко, то е на зенита си. Прѣдставете си, че вие живѣете самъ въ този свѣтъ. Какъ ще се чувствувате? Ще кажете: страшно е тукъ, голѣма самотия сѫществува, не мога да живѣя въ този свѣтъ. Въ кой свѣтъ искате да ви постави Богъ? На земята сте недоволни, плачете и скърбите. Въ идейния свѣтъ не можете да живѣете самъ. За да живѣете въ идейния свѣтъ, вие трѣбва да научите езика на растенията, и съ тѣхъ да се разговаряте. Тѣ ще ви покажатъ Божествения начинъ, по който трѣбва да живѣете. Казано е въ Писанието: „Праведниятъ ще бѫде като дърво, насадено въ Божествената градина“. Влѣзете ли въ идейния свѣтъ, вие ще бѫдете като дърво, или като нѣкое малко цвѣтенце. Сега хората си прѣдставятъ рая нѣщо подобно на този свѣтъ. Мислите ли, че като отидете на онзи свѣтъ, ще бѫдете сѫщи, каквито сте били тукъ? Тамъ нѣма да остане поменъ отъ вашата външна форма. Какъ ще се познавате тогава? Има единъ начинъ, по който хората се познаватъ. Да познавашъ единъ човѣкъ, и той да те познава, непрѣменно трѣбва да имате вѣра единъ въ другъ. Нѣмате ли вѣра помежду си, вие не се познавате.

    Съврѣменнитѣ хора не си вѣрватъ. Похвалишъ нѣкого, кажешъ му, че е добъръ, той не хваща вѣра въ думитѣ ти, казва: не говоришъ отъ сърце. Кажешъ му: ти си малко сприхавъ човѣкъ. — Защо ме нападашъ? И като хвалишъ човѣка, и като го коришъ, той е все недоволенъ. Кажете ми една дума въ български езикъ, която да не прѣдизвиква съмнѣние въ човѣка. Едно е важно за васъ: да намѣрите начинъ, по който сами да трансформирате съмнѣнието си, и да не чакате Богъ да го отнеме отъ васъ. Ако чакате Богъ да отнеме съмнѣнието отъ васъ, нищо нѣма да постигнете. Съмнѣнието трѣбва да се замѣсти съ нѣщо друго. Този е пѫтьтъ, по който може да се освободите отъ него. То прѣдставлява трънъ въ човѣка, който може или да се изкорени и вмѣсто него да се постави друго растение, или пъкъ може да се присади. Питамъ тогава: ако човѣкъ живѣе въ идейния свѣтъ, въ кого ще се съмнява? Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бѫде абсолютно самъ. Ако искашъ музика, ще бутнешъ единъ ключъ, и ще слушашъ най-хубавата музика въ свѣта. Искашъ да четешъ, ще бутнешъ втори ключъ, и прѣдъ тебе ще се наредатъ най-хубавитѣ и мѫдри книги въ свѣта. Искашъ да изучавашъ небето — ще бутнешъ трети ключъ, и ще видишъ прѣдъ себе си най-усъвършенствувани инструменти, съ които ще наблюдавашъ небето. Каквото душата ти пожелае, ще имашъ, като въ 1001 нощь. Ти ще четешъ, ще учишъ, ще се наслаждавашъ въ този свѣтъ, ще размишлявашъ, но навсѣкѫдѣ и въ всичко ще бѫдешъ самъ. Бихте ли желали да отидете въ този свѣтъ? Не бихте желали. Щомъ е така, трѣбва да признаете, че свѣтътъ, въ който сега живѣете, е много красивъ. Въ този случай идейниятъ животъ подразбира само единъ човѣкъ. Когато двама души се явятъ, идея не може да сѫществува. Идеята е само една, затова, именно, въ идейния свѣтъ може да живѣе само единъ човѣкъ. Дѣто има двама души, тамъ идея нѣма, но има разногласие. Когато се явиха двама души въ свѣта, и дисхармонията произлѣзе.

    Прѣдставете си, че всѣки отъ васъ живѣе самъ въ единъ свѣтъ; какъ ще се чувствувате тогава? Това е възможно, обаче, първо човѣкъ трѣбва да мине „нирвана“, за да влѣзе въ този идеенъ, възвишенъ свѣтъ. Мине ли този свѣтъ, човѣкъ ще отиде въ свѣта на „вѣчната свѣтлина“, дѣто нито дървета има, нито вода има. Той ще живѣе въ вѣчна свѣтлина, ще бѫде тихъ и спокоенъ, за нищо нѣма да мисли и ще се радва, че е прѣминалъ страданията и живѣе въ радостьта, като използува благата, които Богъ му е далъ.

    Казвамъ: този свѣтъ, дѣто сега живѣете, има много лъжливи положения, отъ които трѣбва да се пазите. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ съмъ много любознателенъ, а въ сѫщность той е любопитенъ човѣкъ. Ще видите този човѣкъ, какъ се промъква оттукъ-оттамъ, само да разбере нѣщо, което го интересува. Въздържайте любопитството си и се възпитавайте! Други хора пъкъ не могатъ да пазятъ тайна. Нѣкой имъ казалъ нѣщо, и тѣ веднага ще го прѣдадатъ на нѣколко мѣста. Нѣма нищо прѣстѫпно въ прѣдаването, но като разнасяте думитѣ отъ едно мѣсто на друго, все ще направите нѣкаква погрѣшка. Ако речете да криете отъ всички, това пъкъ е друга крайность. Човѣкъ трѣбва да разбира, какво да крие и какво да казва. Питамъ: трѣбва ли майката да крие кутиитѣ съ сладко отъ дѣцата си, или не трѣбва?

    Мнозина казватъ, че нашиятъ животъ трѣбва да бѫде отворенъ. Това донѣкѫдѣ само е вѣрно. Нашиятъ животъ може да бѫде отворенъ само за разумнитѣ хора. Човѣкъ може да бѫде добъръ само за хора, съ които е въ съприкосновение. За онѣзи, които не го познаватъ, е безразлично, дали той е добъръ, или не. Отъ това гледище, обаче, щомъ става въпросъ за доброто, за добродѣтелитѣ, тѣ проникватъ цѣлия козмосъ. Доброто е Божествено качество, което иде отъ висшитѣ свѣтове и минава прѣзъ всички по-долни свѣтове. Доброто ще дойде, но прѣди всичко човѣкъ трѣбва да се справи съ редъ отрицателни качества въ себе си: съ съмнѣнието, съ ревностьта, съ малодушието, съ злобата, съ отмъщението. Справи ли се съ тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а послѣ и жертвата, която ще заличи всички грѣхове. Съ тѣзи нѣща трѣбва да се борите прѣди да влѣзете въ Царството Божие. Тѣзи тръне трѣбва да изкорените отъ душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а послѣ и на своитѣ ближни. Научи ли човѣкъ това изкуство за себе си, той ще знае, какъ да помага и на ближнитѣ си.

    Съврѣменнитѣ хора работятъ за възпитанието на младитѣ, но все съ стари методи — бой, наказания, заплашвания; тия методи, обаче, не сѫ дали добри резултати. Добриятъ човѣкъ трѣбва да работи съ нови методи, които доброто налага. Ако такъвъ човѣкъ направи хиляди добрини, а една погрѣшка, тази погрѣшка ще има силата на хилядата добрини. И обратно: ако лошиятъ човѣкъ направи хиляда злини, а едно добро дѣло, доброто дѣло по сила ще се равнява на хилядата злини. Послѣдното дѣло на човѣка компенсира всичкитѣ му прѣдишни дѣла. Значи, ако прѣзъ цѣлия си животъ сте правили добрини, а най-послѣ направите едно зло, това зло нѣма да заличи добритѣ дѣла, т. е. доброто въ васъ, но ще му противодѣйствува; щомъ му противодѣйствува, то кармически ще спре добритѣ ви начинания. Тогава въ вашия животъ ще дойдатъ редъ нещастия, които врѣменно ще спратъ развитието ви. Който разбира този законъ, той нѣма да прѣдизвика кармата си. Понѣкога, тъкмо дойде врѣме Богъ да благослови нѣкого, и той направи нѣкаква погрѣшка, съ която спира Божието благословение. Тогава идатъ редъ страдания, чрѣзъ които той трѣбва да изкупи погрѣшката си, за да може слѣдъ години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примѣри имаме съ Давида, съ Якова и съ много други. Въ това отношение човѣкъ не трѣбва да се страхува, но да бѫде внимателенъ, разуменъ.

    И тъй, говорите ли за погрѣшкитѣ на хората, трѣбва да бѫдете много внимателни, защото тѣ сѫ крайно чувствителни. Ако речешъ да изправишъ една погрѣшка на човѣка, той нѣма да те разбере право и ще започне да се съмнява въ тебе. Азъ съмъ правилъ редъ опити и виждамъ, колко хората сѫ съмнителни. Казвамъ на нѣкого, че има еди-каква си погрѣшка. Той веднага се обижда и ме пита: кой ти каза това? Казвамъ: все ще ми е казалъ нѣкой. Първо азъ ще те видя; послѣ хората ще ми кажатъ; слѣдъ това ангелитѣ ще ми кажатъ, а най-послѣ и Богъ самъ ще ми каже. Значи, първо азъ виждамъ хората; което азъ не виждамъ, ангелитѣ виждатъ и ми съобщаватъ; което ангелитѣ не виждатъ, Богъ вижда и ми казва: кажи на този човѣкъ, че ако не изправи погрѣшката си, ще си навлѣче голѣмо страдание. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. И васъ виждатъ, и вие виждате — всички сте ясновидци.

    Отъ виждане до виждане има разлика. Когато обичате единъ човѣкъ, вие виждате по единъ начинъ; когато не го обичате, вие виждате по другъ начинъ. За да се виждатъ нѣщата въ духовния свѣтъ, и тамъ атмосферата трѣбва да бѫде тиха, спокойна, да могатъ прѣчупванията и отраженията на свѣтлината да ставатъ правилно. На първо мѣсто е необходимо спокойна атмосфера, защото и въ духовния свѣтъ ставатъ пертурбации, както и въ физическия. Ако вашиятъ духъ не е тихъ и спокоенъ, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свѣтъ. Щомъ искашъ да изправишъ погрѣшката на нѣкой човѣкъ, най-първо ще пристѫпишъ къмъ него съ всичкото благородство на душата си, за да го прѣдразположишъ, да разберешъ състоянието му. Щомъ разберешъ състоянието му, ти можешъ да му помогнешъ. Помогнешъ ли на него, ще помогнешъ и на себе си. Да помогнешъ на ближния си, това е цѣла наука.

    Първата задача, която ви прѣдстои, като на ученици, е да изкорените отъ себе си съмнѣнието. То е най-малката погрѣшка, съ която започватъ всички по-голѣми грѣхове. Съмнѣнието е неуловимо, и съ микроскопъ не се вижда, но влѣзе ли веднъжъ въ ума на човѣка, то влѣче слѣдъ себе си редъ погрѣшки. Не се ли освободите отъ съмнѣнието, дарбитѣ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата душа не могатъ да се развиватъ правилно. Съмнѣнието дава условия за развитието на всички паразити, които разрушаватъ доброто въ човѣка. Ето защо невидимиятъ свѣтъ чрѣзъ разни методи ви въздѣйствува, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнатъ да растатъ и да се развиватъ въ васъ красиви и възвишени нѣща.

    Всички вие сте герои. Щомъ сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло отъ себе си — съмнѣнието. Щомъ го изкорените, на негово мѣсто ще поставите нѣщо хубаво.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

14. Лекция отъ Учителя, държана

на 17 февруари, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...