1923_05_13 Правилно разпрѣдѣляне на енергиитѣ

[Ани]

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Правилно разпрѣдѣляне на енергиитѣ

у човека.

Т. м.

    Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Произходътъ на религиитѣ“.

    Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Отношенията между свѣтлината и тъмнината“.

    За въ бѫдеще всѣки да си туря името подъ работата отдолу. Тъй просто да е, като ученици, да не се криете. Ще си напишете името, и ще четемъ работитѣ ви споредъ списъка на номерата, така че въ единъ урокъ ще се четатъ темитѣ на около 10 — 15 души, въ другъ урокъ на други 10 — 15 души, тъй че презъ годината да се четатъ темитѣ на всѣки едного поне по 5 — 6 пѫти.

    Сега, трѣбва да напишете една жива тема за свѣтлината. Знаете ли какъ се пишатъ живитѣ теми? Живата тема се състои въ изкуството на писането, тъй да напишешъ едно твое прѣживѣване, че всѣки, който го прочете, да прѣживѣе сѫщото. Запримѣръ, вие описвате какъ сте се освободили отъ единъ вашъ порокъ, отъ пиянството напримѣръ, но тъй живо да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: и азъ се отказвамъ. Ако не е живо описано, и нѣкой го прочете, ще каже: а, това е само така написано. Да допуснемъ, че трѣбва да напишемъ една жива тема върху милосърдието. Ние можемъ да напишемъ много красиви поетически изражения върху милосърдието и като го прочете нѣкой, да не му въздѣйствува, а пъкъ може да напишемъ едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете нѣкой, да постѫпи тъй, както ние сме постѫпили въ дадения случай.

    Имайте предъ видъ, че окултната школа е опасна въ едно отношение: опасна е по своитѣ енергии. Азъ ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвамъ, че е опасна, то не е за да се страхувате, а искамъ само да ви покажа гдѣ лежи опасностьта, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасностьта седи въ устройството на нашето физическо тѣло. Нервната система е една инсталация, а мозъчнитѣ центрове сѫ инсталатори, акумолатори на тѣзи идеи. Има случаи, когато тия идеи сѫ съ толкова силни трептения, че като се възприематъ чрѣзъ мозъка, тази инсталация изведнъжъ усѣща едно запалване, едно омаломощаване, а нѣкой пѫть може да усѣти едно изгаряне.

    Сега, нѣкой казва: защо да не възприемемъ едно вдъхновение отъ Бога? Ако дойде едно такова вдъхновение, може би твоята нервна система да не е толкова силна и не ще може да издържи този токъ. Когато дойдатъ тия силнитѣ течения, това става често. Има двѣ течения, два вида енергии, които идватъ едноврѣменно. Когато идва слънчевата енергия, т. е, течението отъ слънцето, листата добрѣ се развиватъ, клонете растатъ — изобщо има разтежъ нагорѣ. Когато течението на земята е по-силно, тогава коренитѣ се развиватъ добрѣ. Пѫпътъ на човѣка прѣдставя физическия центъръ, и като завъртите човѣка около-този центъръ, около пъпа, образува се единъ правиленъ крѫгъ, въ който дължината на цѣлия човѣкъ е диаметърътъ въ този крѫгъ. Отъ пѫпа надолу, това е физическиятъ човѣкъ, това сѫ всички точения, които отиватъ къмъ центъра на земята. И когато тия течения взиматъ надмощие въ човѣка, тогава въ него се образува едно благоутробие. Всичката тази енергия почва да се прѣнася надолу. Нѣкой пѫть е обратно: енергията отъ тѣлото може да се прѣнесе къмъ раменѣтѣ. Тия, у които енергията се прѣнася къмъ духовния свѣтъ, раменѣтѣ имъ нагорѣ ставатъ широки, а когато енергията отива къмъ умствения свѣтъ, главата постепенно се разраства. Всичко зависи отъ това, какви сѫ теченията,

    Та въ, всѣка една окултна школа може да имаме добри резултати, когато умѣемъ да направляваме тия течения, а тия течения сѫ отъ разни степени отъ разни калибри. Запримѣръ, често въ Англия, въ Америка, нѣкои сѫ употрѣбявали като методи за развиване концентрирането на мисъльта, обаче тия методи сѫ дали лоши послѣдствия. Защо? — Вие съ това спирате мисъльта си, а като не знаете какъ да възприемете тази енергия и какъ да я прѣпратитѣ къмъ тѣлото си, въ васъ става едно подпушване. Вие се концентрирате, концентрирате, подпушвате вашитѣ чувства, спирате тази набрала се енергия и ставате ексцентрични. Послѣ започвате да скачате, да играете, да лудувате, явява се истерия. Природата не обича да я възпирате. Затуй, усѣтишъ ли избликъ на нѣкаква енергия, излѣзъ всрѣдъ природата, играй скачай тамъ. Ако почнешъ да играешъ всрѣдъ София, ще минешъ за ексцентриченъ, но иди на Витоша или нейде изъ Борисовата градина далечъ отъ хората и тамъ си подекламирай, по скачай, по играй, по махай съ рѫцѣ и ще се върнешъ обновенъ. А сега, ние се страхуваме, като войници сме, срамъ ни е, какво ще кажатъ хората и въздържаме мисъльта и чувствата си, ставаме ексцентрични. По такъвъ начинъ страхътъ взима надмощие. Вслѣдствие на това, въ Америка има слѣднитѣ случаи: на нѣкой религиозенъ човѣкъ му дадатъ възможность да поговори ужъ само 5 минути, а той, като започне, че ½ часъ, че 1 часъ, че 2, 3, 5 часа, отпусналъ енергията, че не спира. Такъвъ билъ евангелиста Мулли. Той като започвалъ да говори трѣбвало да му се каже: спри, стига вече, не искаме да те слушаме той все продължавалъ. Та, азъ гледамъ, у всинца ви се набрала достатъчна енергия, у нѣкои даже умствена енергия Какво да прави? — Да взема перото да работи. У нѣкои се набрала физическа енергия. Какво да прави? Да вземе мотиката да копае. Ако вървите тъй, ще станете едностранчиви. Не мислете, че трѣбва да станете едностранчиви Защо ви извеждамъ на екскурзии? За да не станете едностранчиви, а това е опасно. Азъ искамъ да насоча ума ви въ всички направления, да станете всестранно умствено активни, въ всѣко отношение да се произведе въ васъ и проза и поезия. При това, вие трѣбва да станете активни а послѣ пасивни. Нѣкои пѫть може да се развие у васъ любовь, но не тази едностранчива любовь, любовь къмъ едного. Едностранчивата любовь е опасна. Изключите ли едного отъ вашата любовь, започватъ шушукания, прѣпращания на мисли, и отзадъ на главата, въ мозъка, усѣщате едно загорещяване. Изобщо, тази любовь трѣбва да се разпространи навсякъде еднакво.

    Та, въ школата има редъ закони, които трѣбва да се изучватъ практически. Не трѣбва само да казвате, че сте окултистъ, но ще ви дадемъ задачи да прѣвръщате тази енергия. Запримѣръ, сиромахъ сте безъ пари сте, нѣмате срѣдства, не ви достигат 500 лв. въ мѣсеца, и правите дългове. Имате един центъръ въ главата, който показва, че обичате паритѣ а пъкъ ги нѣмате. Значи, имате единъ любовникъ, паритѣ, когото очаквате, но не идва на врѣме и говоритѣ за него. А сега, вие трѣбва да се справитѣ съ този любовникъ. И майката, и бащата, и дѣцата все за него говорятъ. Ученикътъ казва: сто лв. не ми достигатъ. Какъ ще се справимъ съ него сега? Тази енергия се набира, набира, и тогава какво става? Кражбата се ражда. Ще ви приведа единъ фактъ: какво стана въ нашата кѫща, въ комуната. Изчезватъ отъ кѫщи 150 лева. Навѣрно нѣкой братъ, който много обича паритѣ ги е взелъ. И сега, азъ мога да намѣря този, който ги е взелъ но оставямъ онзи, който има нужда отъ пари, самъ да си каже, че има нужда. Ако той има нужда ще му дадемъ и 200 лв. Тази година въ събора сѫщо се загубиха толкова нѣща! Ние това не обичаме. Този, който се нуждае ще му помогнемъ, кражбата, това е единъ занаятъ днесъ, но въ сѫщность това е една извратена енергия, извращение на чувствата.

    И тъй, сега ще знаете какъ се раждатъ пороцитѣ. Пороцитѣ се раждатъ отъ накопление на извѣстна енергия, която трѣбва да се употрѣби.

    Азъ искамъ нашето общество да бѫде идеално! Отъ кражба ни поменъ да нѣма! Разбирате ли? Азъ съмъ готовъ да дамъ 1000 — 2000 лв. на онзи, който има нужда отъ пари, но кражба не се позволява. Послѣ, изгубена е една книга сега. И двѣ такива книги ще дамъ, но кражба да нѣма. Кражбата това е стара култура. Когото хванемъ въ прѣстѫплението, ще го пратимъ къмъ центъра на земята. Нищо повече! Да знае това нѣщо. Ами че тукъ се образува едно общество, и трѣбва да покажемъ на свѣта, че може и безъ кражби. Този, който е взелъ паритѣ, ако мисли че по любовъ го е сторилъ, трѣбва да знае, че и по любовь, и по какъвто и да е начинъ, абсолютно никакво питане на се позволява! Като се оставятъ паритѣ на масата да лежатъ и 10 мѣсеци да лежатъ отгорѣ, да не изчезнатъ. Туй общество считамъ за честно, но щомъ се оставятъ паритѣ на масата, и изчезватъ, туй общество не може да мине за идеално. Сега, нѣма да си правимъ илюзии, да се спираме върху това, кой билъ този, който ги взелъ. Безразлично е кой е — който и да, въпросътъ не е тамъ, принципътъ е важенъ. Този принципъ може да поврѣди общо на всинца ни, а добродѣтелитѣ общо помагатъ. Онзи ученикъ, който ималъ нужда отъ тия 150 лв. и ги взелъ, може да, иска да се оправдае и да каже: азъ искахъ да направя единъ опитъ, да изпитамъ до колко имате любовь помежду си, та като взема паритѣ, дали ще можете да ме търпитѣ помежду си съ моитѣ недостатъци. Въ школата, вѫтрѣ, не е позволено на ученицитѣ да изпитватъ Учителя си. Това е единъ законъ. Вънъ отъ школата може, по вѫтрѣ въ школата — не може. Вѫтрѣ въ школата Учительтъ изпитва, ученикътъ учи. Вѫтрѣ въ школата никакви опити не се правятъ отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бѫде образецъ. Сега, азъ зная, че тази наклонность у васъ е стара. У нѣкого се набират повече енергия, която той трѣбва да обуздава. Най първо, въ него се роди едно желание да вземе паритѣ — взима ги, послѣ ги оставя, пакъ ги взима оставя ги, взима ги, и най-послѣ казва: е нека Господъ да ме прости! Нито кражбата, нито взетитѣ пари сѫ нѣкакъвъ голѣмъ грѣхъ. Че нѣкой взелъ паритѣ, това не е единъ отъ много голѣмитѣ грѣхове, но послѣдствията му отпослѣ сѫ лоши. Освѣнъ кражбата, има и други пороци. Запримѣръ ако у нѣкои отъ васъ е чрѣзмѣрно развитъ мозъчния центъръ на благоговѣние и любовь къмъ Бога, а разсѫдъкътъ му не е развитъ, за да може да прокара тази енергия въ умствения свѣтъ, тогава туй чувство ще се изроди въ фанатизъмъ. Всѣки единъ фанатикъ е човѣкъ безъ разсѫдъкъ въ своитѣ убѣждения. Туй чувство инстинктивно се проявява, той мисли, че като неговата любовь къмъ Бога нѣма друга. Не е тъй. За да бѫде любовьта ни къмъ Бога съвършенна човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко, което има. Не само това, но Любовьта къмъ Бога трѣбва да се изрази въ жертвата за цѣлото човѣчество — да станешъ слуга на човѣчеството и да му дадешъ своето знание. Само единъ великъ човѣкъ, у когото умътъ е развитъ, у когото всички способности сѫ развити, само той може да слугува на Бога. Че азъ мега да направя едно добро дѣло, това още не е доказателство за служене на Бога. Но, за всѣки даденъ случай ние трѣбва да постѫпваме разумно! Отъ това се нуждаемъ всинца. Още много врѣме има, докато се развиятъ нашитѣ глави. Много нѣщо още липсва. Че ни липсва, това всѣки день можемъ да провѣряваме. Нашето милосѫрдие, сѫщо е единъ центъръ, морално чувство е, но ако то е чрѣзмѣрно развито, а разумътъ не е развитъ, ние ще гледаме, каквото имаме, да го раздадемъ безъ огледъ, тамъ гдѣто не му е мѣстото. Ако пъкъ у насъ е развитъ разумътъ то ще раздадемъ всичко точно на мѣстото си. Не е въпросътъ да се раздаде всичко, че каквото стане. Азъ съмъ правилъ опити, и съмъ видѣлъ, че благодѣяние съ пари никога не води къмъ добри послѣдствия. Ако на единъ човѣкъ се създаде работа, да бѫде самостоятеленъ, да може да работи и да счита, че каквото е изработилъ е негово, не му е дадено даромъ, това има много добри резултати. Това е една система на американцитѣ. Много практична е тя. Добрѣ е даже и ние да я приложимъ помежду си, да създадемъ работа за всѣки. И като работи човѣкъ, знае че туй, което яде го заслужава, работилъ е заради него:

    Друго нѣщо: въ школата трѣбва да се създаде извѣстна хармония за развиване на нашитѣ умове. За сега, ако дойде нѣкой между васъ, той ще почувствува ли въ себе си единъ подемъ да мисли? Нѣкои ученици, приятели, идватъ при мене, оплакватъ се, че усѣщатъ едно ограничение. Даже явиха се при мене двѣ ученички и ми казаха: искаме, тъй, да се поотстранимъ малко. Какво показва това? Или че тази набрана се енергия въ мозъка имъ не може да намѣри мѣсто да се пласирва и търси друго мѣсто, или че срѣдата, въ която живѣятъ не е въ състояние да имъ помогне. Между насъ, ние, трѣбва да насърчаваме музиката, и изкуствата, всички работи, и най-малкитѣ дори, трѣбва да ги поощряваме.  И физическия трудъ, всичко добро трѣбва да поощряваме. Само че за по-грубите работи ще определимъ по-малко врѣме. Някой, който мие дъски, ще му опрѣдѣлимъ единъ часъ време. Единъ часъ миене на дъски, това е равносилно на 6 часа умствена енергия. А сега е обратно. Единъ цигуларь, като свири 3 часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземешъ, ако работишъ 3 години физическа работа. Значи труда на едни се възнаграждава повече. Въ моралния свѣтъ такава аномалия не се търпи.

    Послѣ, между васъ, ученицитѣ, има някои, които още обичатъ да попушватъ тютюнъ. Колко души има още, които пушатъ тютюнъ? (Станаха четирима.) То е значи почти на 100 души 1%, нали?

    Колко души има между васъ, които изкривяватъ фактитѣ? Аз съмъ казалъ, че в школата ще пазимъ слѣдующето правило. Ти говоришъ нещо, ще говоришъ само туй, което си видѣлъ и констатиралъ. Някой ти разправялъ нѣщо и ти го прѣдавашъ, значи ти си подъ сѣнката му. Щомъ той ти говори нѣщо, ти ще го провѣришъ и ще го изнесешъ тъй, както си е. Провѣри го и туй то. Много пъти се разпространяватъ такива лъжливи слухове. Единъ прѣдава, другъ прѣдава, трети, четвърти, и фактитѣ се изкривяватъ. Азъ съмъ ви казвалъ: азъ съмъ за Истината, нека се изнесе Истината но тъй, както си е. Това е правило. Нѣкой пѫть Истината трѣбва да се изнесе, а нѣкой пѫть може и да не се изнесе, но когато се изнася, трѣбва да се изнесе тъй, както е. Колко отъ васъ говорятъ Истината тъй, както е? Не искамъ да си налагате да говоритѣ Истината, но искамъ въ туй отношение да бѫдете свободни, да знаете, че, ако не употребитѣ закона на свободата, у васъ ще се набере излишна енергия, която за въ бѫдаще, за цѣлъ единъ животъ ще ви се наложи да изплащате. Законитѣ на природата не се шегуватъ, съ тѣхъ не се играе. Не мислете, че нѣкой може лесно да се провре прѣзъ Божественото сито. То е толкова ситно, че всичко ще прѣсѣе много хубаво. Добрѣ сега туй правило е да се прѣдпазвате отъ лъжата. Колко отъ васъ обичатъ да казватъ Истината тъй, както е, т. е. колко отъ васъ има, които обичатъ бѣлата лѫжа? Разяснението, което тази сутринь ви дадохъ, че вѣтърътъ гали, че произвежда двойна плевмония, а слънцето милва и здраве дава, може да се отнесе и до бѣлата лъжа — нѣкой пѫть и тя гали. Нѣкой пѫть, за да избѣгнемъ нѣкои нещастия, прибѣгваме до нея. Правило е: Не можешъ ли да говоришъ Истината, по хубаво мълчи! Кажете: не съмъ разположенъ, не мога да говоря, и нищо повече!

    Запитватъ пушенето тютюнъ позволено ли е на единъ окултенъ ученикъ или не? Щомъ е ученикъ, не е позволено. Врѣдно е въ тази смисъль, че уврежда неговитѣ способности за работа въ школата.

    Бѣлата лѫжа азъ наричамъ съзнателна лѫжа. Тя не принася прями пакости. Запримѣръ, въ стария завѣтъ Давидъ, като се намѣри въ опасность, прѣстори се на лудъ, и почнаха да му текатъ лиги. Царьтъ рече. Какво сте ми довели този лудъ човѣкъ? — Пуснете го! Аврамъ, като се намѣри въ голѣми изпитания, рече: „Кажи, че си ми сестра!“ Послѣ каза:, Убояхъ се да не ме убиятъ“. Това е въпросъ на схващания, то е моралъ на врѣмето. Сега, вие ще се опрѣдѣлитѣ въ отношенията си. Лъжата е само по отношение къмъ единъ Божественъ законъ, написанъ законъ, който сѫществува, и къмъ който ние имаме задължения. Ще говоришъ Истината. Кому? — На този, когото обичашъ. Първиятъ законъ, ще говоришъ Истината на този, когото обичашъ. Когото обичашъ, лъжа не може да му говоришъ, а когото не обичашъ, лъжа може да му говоришъ. Лъжа и любовь сѫ несъвмѣстими, вибрациитѣ имъ сѫ несъвмѣстими. Съвършената Любовь изключва всѣки страхъ казва Писанието. Щомъ изключва страха, тя изключва и лъжата. Лъжата е едно послѣдствие на страха. Сега, дойде нѣкой и те пита: кажи какво мислишъ? Ти не си длъженъ да му кажешъ какво мислишъ. Дойде другъ, кажи си мнѣнието! Не си длъженъ да му казвашъ мнѣнието си. Ето въ какво отношение не трѣбва да лъжемъ. Азъ имамъ нужда отъ 100 лв. и казвамъ на единъ господинъ дай ми 100 лв. на заемъ, слѣдъ 3 мѣсеца ще ти ги върна. Дойде ли опрѣделеното врѣме не манкирай, не ходи да го залъгвашъ съ нѣкакви бѣли лѣжи, че жена ти болна, че туй онуй, Ако не можешъ да платишъ на този срокъ кажи му истината. Имашъ ли задължение, не манкирай, не ходи да се извинявашъ! Бѫди смѣлъ да си кажешъ погрѣшката. Ще кажешъ не можахъ да издържа на задължението си, ще имашъ ли добрината да ме почакашъ още 3 мѣсеца? Туй разбирамъ честенъ човѣкъ. А нѣкой почне да увъртва. Като се признаешъ, не само, че нѣма да ти падне кредита, но ще се подигне. Имашъ задължение къмъ единъ човѣкъ, бѫди вѣренъ на думата си! И Христосъ говори на ученицитѣ си за единъ чистъ, идеаленъ животъ и да даде образецъ за това съ своя животъ. И тъй, въ обещанията да бѫдемъ искрени. Често дѣцата обичатъ да скриватъ истината. Така постѫпвате и вие. Запримѣръ, ние имаме самовари, съ които си служимъ. Тия самовари иматъ ремъци за носене на гръбъ. Да допуснемъ сега, че дадемъ нѣкому, който е дежуренъ, да накладе самовара, обаче той забравилъ да свали ремъцитѣ, и единъ отъ тѣхъ поизгаря малко. Този дежуренъ прѣдава самовара на другъ и не казва, че изгорѣлъ ремъка. Запитватъ: кои изгори ремъка? Той мѫлчи. Не, този, който бѣше дежуренъ и изгори ремъка, трѣбваше да каже: Азъ направихъ една голѣма погрѣшка, бѣхъ невнимателенъ, забравихъ да извадя каиша. Той трѣбва да се изповѣда. Другъ случай: дадемъ нѣкому самовара да го носи. Той се прѣпъне нѣкѫде, изпети самовара — прѣмълчава. Даде го другимо да го носи. Питатъ: кои изпети самовара? Първиятъ мълчи. Нека бѫде смѣлъ и рѣшителенъ да каже: по невнимание паднахъ еди-кѫдѣ си и го изпетихъ. Ще кажемъ: нищо, ще изправимъ самовара. Защото, ако той отъ страхъ скрие истината, този страхъ за въ бѫдаще ще създаде по лоши послѣдствия по голѣми нещастия.

    Та всѣкога когато имаме заблуждения, има и страхъ, а когато нѣмаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде нѣкой, иска отъ тебе 1000 лв. казва ти: ти нали си християнинъ, услужи ми! То е другъ въпросъ вече, това е изнудване. Може да имамъ 10,000 лв., но тѣ сѫ обѣщани вече на други 10 души. Нѣмамъ пари за тебе. Ние трѣбва да дойдемъ до нѣкои правилни разбирания. Има нѣща, които трѣбва да се разбератъ правилно.

    Единъ братъ запитва: Учителю, азъ съмъ пенсионеръ, получавамъ 800 лв. пенсия. При една справка, направена отъ едно учреждение ме запитватъ колко пенсия получавамъ, за да ми се наложи да платя съотвѣтно на нея нѣщо, азъ можахъ да излъжа, да кажа, че получавамъ по малко, за да платя по-малко. Азъ, обаче, рѣшихъ да кажа истината. Можахъ ли да излъжа, или трѣбва ще да кажа истината? — Ти каза истината, нали? — Да. Е, много добрѣ постѫпи. Ти си се лишилъ отъ едно нѣщо, а спечели друго. Позволена ли е лъжата или не? — На единъ окултенъ ученикъ лъжата не е позволена. Учительтъ запитва: ами вие какъ намирате? — Не трѣбва да лъжемъ. Това нѣщо, именно, въ живота си трѣбва да го прилагаме. Има, обаче, нѣкои, които изкривяватъ истината несъзнателно, не могатъ да я прѣдадатъ. — Е, ако нѣкой несъзнателно изкриви единъ фактъ, то е друго нѣщо, ние говоримъ за съзнателното изкривяване на истината. Правило е: когато кажешъ истината, да не съжалявашъ; ако съжалявашъ, по-добрѣ кажи лъжата, нищо повече! Като кажешъ истината веднъжъ, колкото и да си изгубилъ, да си радостенъ. Туй е изпълнение на Божия законъ! Ако кажешъ защо бѣхъ толкова глупавъ, та казахъ истината, по-добрѣ не я казвай, ти вече си допусналъ лъжата. Изпитай себе си! Човѣкъ трѣбва съзнателно да прави нѣщата. Като направи нѣщо, да счита своята постѫпка права, да се радва, че е постѫпилъ тъй, и да не съжалява. Ние изтъкваме общия принципъ, но има второстепенни въпроси, които нѣма да разрѣшимъ сега. Искаме за сега да научимъ само основнитѣ принципи, а отдѣлнитѣ постѫпки за вторъ планъ ще оставимъ. Ако ги засѣгнемъ сега, тѣ сѫ трудни въпроси. Има общи принципи, които сѫ необходими още сега, тѣхъ може да приложимъ.

    Като говоримъ „вънъ отъ школата, и вѫтрѣ въ школата“, трѣбва да се знае, че щомъ нѣкой е ученикъ, той и вънка и вѫтрѣ е ученикъ, не може да лъже. Нѣкѫде той може да поизлъже, но веднъжъ има съзнание, той може да поправи грѣшката си. Като се оплаши отъ нѣщо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но послѣ ще се бори съ себе си, и ще си поправи грѣшката. Само че слѣдъ като говоря на тия ученици върху този моралъ, утрѣ пакъ ще си кажатъ на общо основание нѣкоя бѣла лъжа. То е естествено, но послѣ започватъ да мислятъ. Не, ние трѣбва да започнемъ да се боримъ разумно съ този вѫтрѣшенъ недѫгъ, да разберемъ причинитѣ, по който той се проявява, а не само да кажемъ: азъ се отказвамъ отсега вече да лъжа, а утрѣ — пакъ излъгвамъ. Запримѣръ, смѣшно ще бѫде сега нѣкой да каже: азъ обѣщавамъ, че като срѣщна мечка, нѣма да ме е страхъ. Въ момента, когато говори, да, той е правъ, но я го изведи утрѣ въ гората да види мечка, ще го видишъ страхъ ли го е или не. Той може да обѣщава, но между онова прѣдполагаемо юначество, и между сѫщинското, има грамадна разлика. Ще видишъ, до колко можешъ да издържишъ, до колко си смѣлъ. Много пѫти има случаи, когато можешъ да издържишъ, възможно е, но нѣкой пѫть не можешъ да издържишъ. При плътьта възможно е и едното и другото.

    И тъй, вие трѣбва да знаете, че и въ живота сте ученици. Вземете сега, запримѣръ, този приятель сѫ го поставили на изпитъ върху Истината. Щомъ те поставятъ на изпитъ, тогава законътъ те задължава да говоришъ истината, и ти трѣбва да изпълнишъ закона точно. Щомъ закона не те задължава, можешъ да минешъ свободно. Е, да допуснемъ сега, вие вървите по улицата и намѣрите 100,000 лв. Въ тия врѣмена на нужда, трѣбва ли да кажете, че сте намѣрили паритѣ, или трѣбва да си прѣмълчите? — Ще кажете. Прѣдставете си, че вие кажете само затова, защото този господинъ, който е загубилъ паритѣ публикува това въ вѣстницитѣ, че ги е загубилъ и обѣщава добро възнаграждение на този, който ги намѣри и му ги донесе. Обаче, да кажемъ, че вие държите тия пари въ себе си и слѣдите по вѣстницитѣ, никакъвъ гласъ не се чува, че ги е загубилъ нѣкой. Тогава какво трѣбва да се прави?

    Запитватъ: Ако се намѣри едно богатство въ земята, което принадлежи на човѣкъ, който не е живъ сега, длъжни ли сме да го съобщимъ или не? Нѣкой отъ васъ намѣрилъ ли е такова богатство? Сега, азъ ще поставя въпроса малко по-другояче: дѣдо ти умрѣлъ прѣди 30 години, и той заровилъ, да кажемъ, 2,000 или 3,000 наполеона въ нѣкое гърне. Вие, слѣдъ като намѣритѣ паритѣ на дѣда си, трѣбва ли да съобщите за това на държавата? Дѣдо ви ги оставилъ тамъ за този, който ги намѣри, като оставилъ бѣлѣжка, че сѫ негови пари. — Споредъ законитѣ на държавата, една часть отъ паритѣ тя задържа, а другата часть дава на този, който ги намѣрилъ.

    Запитватъ: Тия, които пушатъ тютюнъ, трѣбва ли врѣменно, докато надделѣятъ тази слабость, да напуснатъ школата? Не, за тия ученици това ще бѫде една задача, да се справятъ сами съ пушенето на тютюна. Ние ще имъ дадемъ най-първо една година срокъ да се справятъ съ пушенето; слѣдъ това ще имъ дадемъ още една година, и ако пакъ не могатъ, още една година, 3 години срокъ, и ако пакъ не сѫ се поправили, ще питамъ класа: да продължаватъ ли да стоятъ въ школата или не? Сега, въпросътъ е принципаленъ, той е вѫтрѣ въ самото желание на човѣка. Недъзитѣ, които сѫществуватъ, азъ не считамъ за нѣкакво нещастие, тѣ сѫ уроци, задачи, да видимъ каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте тѣхни творители, вие сами трѣбва да ги изправите. Слѣдователно, ще видимъ обратното дѣйствие на вашата воля, вие да се справите съ тѣхъ. Така ще придобиете по голѣма енергия за работа. Тия недѫзи нѣма да изкоренитѣ, но ще ги използувате за работа.

    Сега, ако единъ ученикъ се изпѫди вънъ отъ школата, това е единъ методъ, който нѣма никакъвъ педагогически смисълъ. Не, ще се справяте съ недѫзитѣ си. Недѫгътъ, това е единъ придобитъ навикъ, може да се справите съ този навикъ, като прѣсадите на него нѣщо добро. Като продължавате школата, ние ще ви дадемъ методи, какъ да се борите съ много ваши недѫзи. Ще употрѣбите единъ методъ, втори, трети, и то не само да корените лошитѣ навици; но и да ги прѣсаждате съ добри присадки. Слѣдъ туй ще ви дадемъ методи за развиване на онѣзи възвишени ваши чувства, които не сѫ се проявили още. Тѣ трѣбва да се проявятъ, за да се прѣдизвика у васъ нѣщо възвишено, благородно.

    Азъ имамъ единъ методъ противъ пушенето на тютюнъ, но до сега още не съмъ го употрѣбилъ. Азъ ще го приложа за онѣзи, които сѫ страстни пушачи, само тѣ ще го опитатъ.

    Запитватъ: Може ли да се прѣпорѫча този методъ и за нѣкой близки? — Съ външния свѣтъ за сега нѣма да се занимаваме. Тѣ нека си пушатъ на общо основание. Ние ще се научимъ какъ да не кади нашата кѫща, че като изправимъ това, тогава ще мислимъ за другитѣ кѫщи. Окултенъ законъ е: не можешъ да помагашъ на другитѣ, докато тѣ съзнателно не вѣрватъ. Да кажемъ, ти дадешъ нѣкому едни наставления за поправяне на извѣстни недѫзи, но ако той не повѣрва, и ще ти отправи обратни мисли. Не е така лесно да поправишъ недъзитѣ на хората, понеже, онзи, който ги лѣкува, най послѣ тѣ ще излѣзатъ прѣзъ него. Запримѣръ, лѣкувашъ нѣкого, но ако не разбирашъ законитѣ, ти самъ може да пострадашъ. По закона на внушението, ще почувствувашъ сѫщата болка. Трѣбва малко да уякнете, че тогава да лѣкувате другитѣ, затова въ школата ще ви дадемъ методи. Въ природата има извѣстни сили които сѫ опасни, не сѫ за игра, затова, като манипулирате съ тѣхъ, трѣбва да бѫдете внимателни. А сега, лесно е да се говори за вѣра, надежда и любовь. Вие казвате: Господь е Любовъ. Любовь е Господъ, но за уредения свѣтъ. Неговата Любовь нѣкой пѫть се проявява и по другъ начинъ.

    Сега, да поговоримъ за екскурзията която ще бѫде въ четвъртъкъ. По силнитѣ отъ васъ, онѣзи, които искатъ могатъ да тръгнатъ още отъ срѣда вечерьта. А тѣзи, които ще тръгнатъ въ четвъртъкъ сутринта, ще излѣзатъ отъ домоветѣ си по рано отъ 4½ ч, около 4 ч 15 м и ще бѫдатъ най късно до 5 ч на кладенчето. Вечерниятъ бивакъ ще бѫде тамъ, ма желѣзната врата. Тия, които ще тръгнатъ отъ вечерьта, могатъ да тръгнатъ въ 7, 8, 9. 10 или 11 часа, когато искатъ. Прѣзъ деня ще имате една нова задача, която ще трѣбва да изпълнитѣ. Отъ селото нагорѣ ще вървимъ на триѫгѫлници, било прѣзъ нощта, които ще пѫтуватъ или тѣзи прѣзъ деня. Тъй че този пѫть триѫгѫлницитѣ ще се образуватъ по планината нагорѣ. Чайницитѣ ще носятъ отъ вечерьта, ще има дежурни за това, за да има гореща вода, както за тия, които ще пристигнатъ прѣзъ нощьта, така и за тия, които ще пристигнатъ прѣзъ деня. Това е за екскурзията.

    Сега, да направимъ нѣколко упражнения!

    Първо упражнение. а) Лѣвата рѫка напрѣдъ прострѣна, а дѣсната рѫка така прѣгъната, че дланьта да допира до рамото на лѣвата рѫка. И двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ прострѣни. Дѣсната рѫка напрѣдъ, а лѣвата надъ дѣсната, въ положение (а) Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ. Дѣсната надъ лѣвата въ положение (а), лѣвата надъ дѣсната въ положение (а), дѣсната пакъ въ положение (а) Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ, а послѣ двѣтѣ рѫцѣ прѣгънати при лактитѣ, и поставени една надъ друга.

    Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ прострѣни, допиратъ се съ върховетѣ на пръститѣ, а послѣ и двѣтѣ рѫцѣ прострѣни настрана. б) И двѣтѣ рѫцѣ горѣ надъ главата съ пръститѣ допрѣни и послѣ на страна прострѣни. (3 пѫти положение (б) ) в) Двѣтѣ рѫцѣ надъ главата горѣ, допрѣни съ върховетѣ на пръститѣ и послѣ раздалечени, пакъ горѣ надъ главата изправени съ дланитѣ навънъ — сѫщото положение (в) 8 пѫти. Сѫщото положение на рѫцѣтѣ (в) 30 пѫти, само, че много по-бързо.

    Постепенно разтваряне на рѫцѣтѣ и прѣминаване отъ положение (в) до настрана, и бавно прибиране отпрѣдъ, съ допиране на пръститѣ до върховетѣ.

    Изправяне рѫцѣтѣ горѣ надъ главата съ дланитѣ напрѣдъ близо една до друга, при което се движатъ само киткитѣ нагорѣ и надолу (така се движатъ киткитѣ много пѫти, около 50 пѫти, съ постепенно ускоряване.

    Настрана прострѣни рѫцѣтѣ, като се движатъ изцѣло (около 30 пѫти), съ постепенно спиране.

    Рѫцѣтѣ малко напрѣдъ, съ бавно движение на долу-нагорѣ, надолу нагорѣ (5 пѫти), постепенно ускоряване въ движението (15 пѫти) (Забѣлѣзвате ли нѣкаква хладина въ рѫцѣтѣ си? Да) Бавно постепенно намаляване движението на рѫцѣтѣ, (нѣколко пѫти), при което движението става по бавно, по бавно, замира, спира. Рѫцѣтѣ се свалятъ бавно до долу.

    Второ движение. Рѫцѣтѣ се издигатъ низко прѣдъ лицето, съ допрѣни върхове на пръститѣ, като се отварятъ (съ дланитѣ навънъ) и затварятъ (съ върховетѣ на пръститѣ сближени). Въ първо врѣме рѫцѣтѣ сѫ по наблизо, и послѣ постепенно се разширяватъ, и пакъ отново сближаватъ.

    Туй упражнение е за успокояване.

    Рѫцѣтѣ въ хоризонтално положение; постепенно, бавно издигане рѫцѣтѣ до височина на главата и движение на рѫцѣтѣ, като хъркане. Въ това положение на рѫцѣтѣ, съ дланитѣ надолу и на височина до главата рѫцѣтѣ се спиратъ и послѣ бавно се спущатъ надолу.

Т. м.

28 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

13. V. 1923 г.

София