Jump to content

1923_04_22 Правилни отношения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правилни отношения.

Размишление.

    Прочете се резюме отъ темитѣ: „Първата съзнателна мисъль, която се появила въ човѣшкия животъ“.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „Произходътъ на религиитѣ“.

    Сега ще направимъ едно упражнение: Лѣвата рѫка нагорѣ, а дѣсната надолу. Ще се постараете умствено да възприемете двѣтѣ течения. Съ дѣсната рѫка ще възприемете течението отъ земята, а съ лѣвата — течението отъ слънцето. Въ това положение ще седите три минути, гледайте да усѣтите влиянието на теченията по рѫцѣтѣ си.

    Вие ще видите, че сѫщиятъ законъ се спазва и по отношение къмъ мисъльта. Безжичниятъ телеграфъ приема звуковетѣ чрѣзъ въздуха, има си единъ пѫть, чрѣзъ който прѣвежда своитѣ вълни. И ние имаме единъ безжиченъ телеграфъ, по които прѣдаваме мислитѣ си. Съ рѫката дигната нагорѣ, азъ мога да изпратя своята мисъль отъ тукъ чакъ въ Америка, въ Япония. И онова сѫщество, което е нагласено като мене, ще възприеме моята мисъль и съ врѣме ще отговори. По сѫщия законъ може да изпратите мисъльта си кѫдѣто пожелаете. Слѣдователно, у насъ всѣко дѣйствие при упражненията има смисълъ, затова не трѣбва безмислено да дигате рѫката си. Гледамъ ви, сега вие правите безсъзнателни движения на рѫцѣтѣ си. Вие сте подъ влияние. Не, никакви такива движения. Вие се контролирайте съ очитѣ си. Най-послѣ, нека да заспишъ, но съ съзнание. Туй значи единъ часъ съзнателенъ животъ. Всѣко движение, което правите, трѣбва да знаете, защо го правите. Защо трѣбва да се почешите; или защо трѣбва да си кръстосате рѫцѣтѣ. Нали всѣко движение трѣбва да има смисъль? Всѣко нѣщо у насъ трѣбва да има смисъль. Нѣкой седи и подпира брадата съ рѫцѣтѣ си. Защо? Ние трѣбва напълно да осмислимъ нѣщата.

    Сега, кое е най естественото положение? — То е това, което продължава най-дълго врѣме. Запримѣръ, кое е естественото положение на единъ ученикъ въ класъ, какъ трѣбва той да седи най-естествено? Слѣдили ли сте вие, ученицитѣ, кое е най естественото ви положение? Какъ трѣбва да седи ученикътъ. Ние ще направимъ единъ опитъ да може да се владѣете въ класъ за единъ часъ. Запримѣръ азъ ви слѣдя очитѣ. Тукъ вие се наблюдавате, не внимавате, нѣкои постоянно се наблюдаватъ, като че дедективи има. Единъ гледа въ една посока, другъ го наблюдава. Тъй не се учи. Седите, азъ ви гледамъ, че се наблюдавате единъ другъ. Нѣма какво да се наблюдавате. Въ какво ще се наблюдавате вие? Сега запримѣръ, ако искате да знаете истината, да знаете кой какво върши, ще ви науча на единъ начинъ. Ще си турите едно огледало вѫтрѣ и ако искате да знаете кой какво върши, ще гледате въ огледалото, въ себе си, а не навънка, защото, ако гледате вънка ще се разсипите. Напримѣръ, тамъ нѣкой се почесалъ, вие го слѣдите и вслѣдствие на това въ класа се заражда една дисхармония. Вие не седите, като нѣкой благочестивъ, тъй захласнатъ въ своята мисъль, че като ви попитатъ, ти видѣли еди-кого си, да кажешъ: не го видѣхъ, имахъ една велика мисъль. Трѣбва да имате дълбоката мисъль на Едисона. Знаете ли онзи анекдотъ за него? Той не мислилъ да се жени, но най-послѣ го убѣдили неговитѣ приятели да се ожени. Обаче, той билъ заетъ съ велики открития, тъй че като дошълъ деня на женидбата той забравилъ, че ще се жени. Тѣ завеждатъ булката, чакатъ, чакатъ — нѣма го. Отиватъ да му кажатъ: „ Нали днесъ ще се женишъ?“ — Какъ ще се женя? Чакайте, тукъ има нѣщо важно да разрѣша. Забравилъ, че ще се жени. Значи, неговото откритие е по-важно отъ женидбата. Мнозина отъ васъ не сѫ тъй прѣдадени на мисъльта си. Всички, които се заематъ да изучаватъ окултната наука, трѣбва да умѣятъ да се концентриратъ въ даденъ моментъ. Безъ туй концентриране вие не може да минете нито една крачка напрѣдъ. Запримѣръ, какъ да прѣмахнете любопитството? За единъ часъ се направете, като че сте слѣпи, като че нищо не виждате въ свѣта. Прѣдставете си, че седите тукъ и затваряме всичкитѣ лампи. Вие пакъ ще изпаднете въ изкушение, ще си кажете; дали нѣма нѣкой да се пошегува, да се закачи? У васъ нѣма чистота. За ученика не е тъй, Чистотата трѣбва, но у васъ я нѣма! Това нѣщо ви спъва при общата работа, разберете. Че си могълъ да закачишъ нѣкого, да го бутнешъ за рѫката, какво си добилъ? Какво печелите? Какво отъ това, ако хванешъ една рѫка? Рѫката, това е материя. Реалното не можешъ да го хванешъ, не можешъ да го ограничишъ, то никога не се лови. Вие хванете нѣкого, мислите, че го държите. Нищо не сте хванали! Този животъ се минава, заминава, а душата е по-тънка, ти съ нищо не можешъ да я уловишъ. Тия нѣща само отвличатъ ума. Говоря ви като на ученици, любопитството не е за васъ. Вие може да го казвате любознателность, приемамъ, но такъвъ родъ любознателность не може да ви ползува. Единъ день азъ ще ви пратя нѣкѫдѣ като дедективи, да идете да наблюдавате нѣщо, знаешъ да наблюдавашъ и наблюденията ти да бѫдатъ вѣрни, и това е наука. „Блажени чиститѣ по сърце!“ Вие ще се стараете, като ученици, да бѫдете чисти, защото въ васъ има стари навици. Азъ зная, че ги имате. Вашитѣ стари, нечисти навици не сѫ изчезнали, тѣ сѫ затаени вѫтрѣ въ васъ, но при даденъ моментъ може да се проявятъ. Тъй седи Истината. Ако нѣкой закачи, ущипе нѣкоя своя сестра, какво иска да каже съ това? Едно ущипване за рѫката въ старо врѣме е било наука. Когато атмосферата е била такава, че хората не сѫ могли да си говорятъ, тѣ чрѣзъ разни щипания сѫ, прѣдавали своята рѣчь. Това сѫ били редъ култури, които се разбирали по този начинъ. Туй щипане е остатъкъ отъ една стара култура, сѫществувала още прѣди милиони години. Нѣкой ще тѣ щипне по гърба, за врата, тѣ сѫ все остатъци отъ тия стари култури. Тогава сѫ имали смисълъ, но днесъ? Днесъ тѣ сѫ архаистични нѣща, изостанали. Вие трѣбва да знаете тѣхния смисъль.

    Тукъ има една сестра, която като седи, прави разни движения, маха съ рѫцѣтѣ си, хваща лицето си челюстьта си и разни други, духоветѣ я каратъ. Нѣкои нѣща, нѣкои движения иматъ смисълъ, а нѣкои, понеже не знаете значението имъ, оставатъ без смислени за васъ. Всѣко движение прѣдставя геометрически ѫгли, които сѫ математически изчислени. Слѣдователно, рѣчьта днесъ е минала въ нова форма, отъ движения въ говоръ. Казва нѣкой: защо ме щипешь? Той ти говори на стария езикъ, на който нѣкога си е говорилъ. Тогава да ущипешъ нѣкого се считало за привилегия, а сега да ущипешъ нѣкого е прѣстѫпление. Било е врѣме, когато човѣкъ съ очитѣ си е давалъ сигнали, а сега това е прѣстѫпление. Тогава, ако нѣкой ти мигне 3 — 4 пѫти, това изразява нѣщо, а сега, ако ти намигне нѣкой, ти оставашъ недоволенъ. Ученикътъ не трѣбва да намига, не трѣбва да щипе, ще говори по новия начинъ.

    Въ окултната наука се стремятъ да докаратъ всичкитѣ мозъчни центрове въ хармония. Когато нѣкой пѫть кръвьта нахлуе въ мозъка, у васъ се събуждатъ тия стари навици. Вземе нѣкой да се моли, но веднага му дойде на умъ, че трѣбва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пакъ започне да се моли, ще му дойде на умъ да пийне малко винце. Ако не се моли, нѣма да му дойде тази мисъль. Рѣшете се да живѣете благочестивъ животъ, веднага всичкитѣ дяволи ще дойдатъ отгорѣ ви. То е законъ. Това ще се прѣдизвика какво да се сърдите. Щомъ рѣшите да живѣете добродѣтеленъ животъ ще прѣдизвикате противното — умразата. Искашъ да живѣешъ съ истината, ще дойде лъжата. Ще знаете, щомъ дойде противоположното, значи у васъ мисъльта се е събудила.

    И тъй ще гледате първо да надделявате любопитството си. Ще работите още върху концентрирането. Запримѣръ, нѣкой пѫть може да направимъ слѣдния опитъ. Ще изкарамъ тукъ единъ отъ ученицитѣ и ще ви кажа: познайте какво мисли въ дадения моментъ този братъ! Той ще тури въ ума си извѣстна скрита мисъль, безъ да я знаете вие и ще видимъ вие ще може ли да я откриете или не. И тогава, като правимъ тия опити, ще знаемъ научно, до колко вие може да схващате мислитѣ. Запримѣръ, да кажемъ, че вашата дъщеря или вашия синъ, като ви видятъ, веднага си прѣхапатъ устнитѣ. Какъ ще изтълкувате туй? Защо дъщеря ви си прѣхапва устнитѣ? Защо дѣцата ви си прѣхапватъ устнитѣ? Вие поне сте имали дѣца. (Искатъ да скриятъ нѣщо). Какво е направило дѣтето? (Нѣщо непозволено). Защо трѣбва дъщеря ви да вкара именно долната устна подъ горната, а не горната? Защо? (казала е нѣщо, което не е трѣбвало да каже). Психологически има много причини. Тази гримаса е много естествена. Всѣко прѣхапвание на устната се прѣдизвиква отъ нѣкаква изненада, очудване. Когато разправяшъ нѣкому, нѣщо чудно, той си прѣхапва устнитѣ и широко си отваря очитѣ. Въ такъвъ човѣкъ има двѣ идеи прѣхапването на устата едната идея и разтварянето на очитѣ другата идея. Значи, тия двѣ противоположни идеи въ неговия умъ се изразяватъ съ двѣ противоположни движения. Запримѣръ, другъ нѣкой седи, тури си пръститѣ на челото при слѣпитѣ очи. Какво показва това? — Той иска да свърши нѣкоя работа, но този центъръ на редъ и порядъкъ е слабо развитъ въ него. Послѣ, той свива вѣждитѣ си тъй надолу, зажумява съ очитѣ си, за да възприеме по малко свѣтлина, та външниятъ свѣтъ да не отвлича вниманието му. И тъй, помисли, помисли си малко и най послѣ каже: „Разрѣшихъ този въпросъ!“ Съ туй поставяне на пръститѣ върху този центъръ се събужда и послѣ усилва дѣятелностьта му. Нѣкой пѫть, нѣкой иска да си спомни нѣщо. Туря си 5тѣ пръста на срѣдата на челото и се концентрира

    Първо ще се учите да владате своитѣ мозъчни центрове. Считайте, че всичко, което се върши около васъ, не ви засѣга. Много пѫти, въ ума ви има подсъзнателни дѣйствия, които изразяватъ, че чрѣзъ васъ духоветѣ си говорятъ. И ти, току си пипнешъ главата, почешешъ се. Ако ви питатъ, защо правишъ това, ще кажешъ, че не знаешъ. Всички хора си чешатъ главата, но попитайте ги, защо? — те не знаятъ. Не, чрѣзъ туй чесане или пипане по главата, други сѫщества сѫ, които се разправятъ съ стария езикъ.

    Въ една школа трѣбва да се освободимъ отъ тия неправилни движения. Ние ще изолираме тия влияния, и всички тия приятели трѣбва да ги държимъ вънъ отъ школата. Тъй трѣбва да бѫде, ако искате да получите посвѣщение въ Божията Истина. Всички трѣбва да знаете въ даденъ моментъ извѣстна мисъль дали е ваша или не. Ако е ваша, трѣбва да знаете какъ се е появила, а ако е чужда, ще знаете, каква е, отъ кѫдѣ е, какво е нейното произхождение. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това точно. Запримѣръ, ако вие седите и нѣкой съсрѣдоточи ума си отъ задъ на тила ви, вие несъзнателно ще се обърнете. Като влѣзете въ театъра и поискате нѣкой да се обърне, насочете погледа си къмъ него и той ще се обърне, безъ да знае защо. Вие го карате да се обърне, но не владѣете закона, не знаете кога трѣбва да го правите. Да кажемъ, че ти си заставилъ нѣкой да се обърне къмъ тебе, какво печелишъ отъ това? — Нищо. Той се спира врѣменно, обърне се и послѣ си каже: що си губя врѣмето? Ако ти си силенъ, ето какъ трѣбва да постѫпишъ: виждашъ, че единъ човѣкъ отива да напакости нѣкому. Ти нѣма да го спрешъ, но ще насочишъ своята мисъль къмъ него и ще му кажешъ; слушай приятелю, ти отивашъ на едно мѣсто, но ти нищо нѣма да спечелишъ. Прѣдадешъ тази мисъль и се върнешъ. Този човѣкъ поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спрешъ и да му говоришъ, това не е наука. Ти си направилъ едно добро. Азъ считамъ юнакъ този, който може да упѫти нѣкого въ правия пѫть, да употрѣби тази сила за добро. Трѣбва да дадемъ нова насока на мисъльта на хората. Ако може да получимъ туй, това е наука, ако не можемъ, всички тия мисли, които прѣдаваме и приемаме сѫ несъзнателни мисли. Сега, тия нѣща ни сѫ потрѣбни въ дадения моментъ, когато сме въ школата.

    Пазете се да не раздвоявате ума си. Всѣко раздвояване на ума, на сърцето или на волята ви дѣйствува врѣдно. Ще се стремите да обединявате ума, сърцето и волята си. Какъ? Мислете за Бога, мислете, че въ Неговитѣ мисли нѣма раздвояване. Мислете, че въ Неговитѣ чувства нѣма раздвояване. Мислете, че въ Неговата воля нѣма раздвояване. Неблагородно нѣщо е въ даденъ случай мисъльта да бѫде обединена. Първото нѣщо, щомъ се раздвои мисъльта ви, стане дисхармонична, вие ще усѣтите едно налѣгане при слѣпитѣ си очи. Слѣдъ туй ще ви обхване една дрѣмка, едно хипнотическо състояние и почвате да се унасяте, туй вече дѣйствува злѣ върху вашата нервна система. Така запримѣръ, коткитѣ разбиратъ този законъ. Една котка като гледа въ очитѣ друга нѣкоя, прѣдизвиква сътресение въ слѣпитѣ ѝ очи. Тя започва да трепти, опашката ѝ се подвижва, почва да мяука, и полека-лека нервната и система отмалява. Тази, която ѝ прѣдизвиква туй състояние, мине покрай нея самодоволно. За коткитѣ това нѣщо има смисъль, но ако ти умаломощишъ единъ човѣкъ въ разумния животъ, ти самъ врѣдишъ на себе си. Ако азъ имамъ 10 души работници и ги пратя на лозето си да копаятъ, и накрай погледна на лозето, а то седи небутнато, това нѣщо има ли смисъль? — Нѣма никакъвъ смисъль. Коткитѣ, като нѣматъ работа, да се занимават съ тия работи, да се плашатъ, това нѣщо може, но ние, като разумни сѫщества, имаме една по-висока задача. Слѣдователно, никога не прокарвайте енергията си въ слѣпитѣ очи. Тази енергия е свързана съ стомаха ви. Щомъ прѣкарате енергията си въ слѣпоочнитѣ мѣста, вие въздѣйствувате на стомаха си, а той е съставенъ отъ хиляди такива нервни ганглии. По този начинъ вие се обезсилвате, изтощавате енергията си, демагнетизирате се. Слѣдъ това вие ще почувствувате едно изпразване въ вашия мозъкъ. Винаги пращайте енергията си къмъ горната частъ на челото не я оставяйте въ задната часть на главата си.

    Нѣкой хора запримѣръ, иматъ навикъ да си въртятъ очитѣ, ту къмъ едната страна, ту къмъ другата; други хора много си разтварятъ очитѣ. И то не е хубавъ признакъ. Когато човѣкъ почне много да си разтваря очитѣ, той не е на правия пѫть; и когато почне много да ги свива, пакъ не е на правия пѫть; и когато почне много да ги свива, пакъ не е на правия пѫть. Има едно естествено състояние, очитѣ трѣбва да бѫдатъ елипсовидни, и гледецътъ да е въ нормалното си състояние. Половината отъ гледеца на сегашния човѣкъ трѣбва да е затуленъ, като че мисъльта му е насочена нагорѣ. Това показва, че той е съсрѣдоточенъ къмъ една дълбока мисъль. Каквото възложишъ на такъвъ човѣкъ, той всичко може да изпълни. Онѣзи, на които очитѣ сѫ много валчести, много отворени, у тѣхъ чувствителностьта е много развита. Когато вие изразявате любопитство, отваряте очитѣ си, пулите се. Не, ако искашъ да наблюдавашъ добрѣ, трѣбва да се съсрѣдоточвашъ, да възприемешъ правилни мисли, а не да си разтваряшъ очитѣ. Въ свѣта има два вида вибрации отъ свѣтлината които математически се различаватъ. Еднитѣ сѫ вълнитѣ на черната свѣтлина, другитѣ — на бѣлата. Вълнитѣ на черната свѣтлина се различаватъ отъ вълнитѣ на бѣлата свѣтлина. Нѣкой пѫть, тѣ се прѣкръстосватъ. Когато чернитѣ лѫчи засѣгатъ окото, деформиратъ лицето. Пъкъ тия вълни на бѣлата свѣтлина, дѣто казватъ, че Богъ е свѣтлина, като достигнатъ до насъ, тѣ образуватъ други движения лицето образува друга форма. Движенията на черната свѣтлина правятъ хората нервни. Наблюдавали ли сте какви движения правятъ тия хора? Тѣ, като седнатъ, турятъ си краката единъ върху другъ, послѣ ще ги пуснатъ долу, свиватъ си ту едната, ту другата рѫка и т. н. Разправяше ми една учителка: едно дѣте излиза да разправя урока си и постоянно си дига и пуща рокличката. То като разправи три урока, ще скѫса рокличката си. Учителката го гледа, не ѝ идва на умъ да каже на детето да не прави така. Та, трѣбва да има тука такива, които да отбѣлѣзватъ нѣкои движения. Има нѣкои движения, които трѣбва да се отбѣлѣжатъ, искамъ да ви се кажатъ тѣ. Когато седите въ класъ, има извѣстни движения, които не сѫ правилни, и тѣхъ всички трѣбва да ги прѣмахнете. Азъ ще ви науча кои движения сѫ правилни, и какъ трѣбва да седите. Трѣбва да имате извѣстна поза, да знаете какъ трѣбва да седите. Запримѣръ нѣкои отъ васъ седятъ тъй клюмнали. Въ класъ, ако искате да се ползувате има само една правилна поза по отношение центъра на земята и центъра на слънцето. Нѣмате ли добро разположение, тогава тия два центъра ще произведатъ у васъ извѣстна дисхармония.

    Питамъ ви сега: какъ се молите? Молитвата е насочване на сърцето къмъ Бога и концентриране на ума, за да можешъ да възприемешъ извѣстни Божествени течения. Слѣдъ като възприемете тия течения отъ небето, вашето сърце ще стане центъръ на земята. Други течения ще минатъ прѣзъ сърцето ти нагорѣ. Има ангели, които отбѣлѣзватъ и знаятъ отъ какво се нуждаете. Тия течения трѣбва да минатъ прѣзъ сърцето ти, да ги почувствувашъ и тогава ще можешъ да се молишъ. Ако ти не допуснешъ тия течения да минатъ прѣзъ сърцето ти, ти можешъ пакъ да се молишъ, но нѣма да имашъ полза. Въ Божествения свѣтъ знаятъ кога тия течения сѫ минали прѣзъ тебе. Тѣ знаятъ отъ какво имате нужда и веднага задоволяватъ тази ви нужда. Затуй сърцето трѣбва да бѫде горещо и отворено, за да минаватъ тия Божествени течения, и да се хроникиратъ твоитѣ нужди и горѣ и долу. Ангелитѣ, които живѣятъ въ тебе, тѣ ще покажатъ отъ какво имашъ сѫществена нужда. Вие може да се молите за това, за онова, но туй не се взема прѣдъ видъ. Тия течения, които минаватъ прѣзъ васъ, тѣ могатъ напълно да опрѣдѣлятъ и задоволятъ нуждитѣ ви.

    Сега, вие считате нѣкои нѣща маловажни, нали? По нататъкъ обаче, ще нагазимъ въ по дълбока вода. То е както цигуларя си има правила, какъ да движи своя лѫкъ, художникътъ — какъ да движи своята четка и т.н. Както всѣко художество и изкуство иматъ своитѣ правила, по леки и по-мѫчни, така и окултната наука. Азъ искамъ всички вие да бѫдете художници — да работите върху вашия характеръ. Всѣки отъ васъ, като дойде въ класъ, трѣбва да има своя четка и свои бои. Най-първо ще поправяте очитѣ си, т.е. върху истината ще работите. Ще коригирате очитѣ си, послѣ ушитѣ, устата, носа, всичко, докато най послѣ си създадете единъ характеръ. Тогава ще имате условия за онази положителна наука. Е, добрѣ, допуснете сега, че вие искате знания. По нѣкой пѫть азъ нѣмамъ врѣме, тогава ще поканя единъ жителъ отъ невидимия свѣтъ да дойде, той да ви държи една лекция вмѣсто менъ. Ще кажете: една привилегия е това! Да, но врѣмето на този, който ще дойде, е скѫпо и знанието, което ще ви прѣдаде трѣбва да го възприемете. Ако не сте готови какво ще се ползувате? Ще дойдатъ отъ невидимия миръ много такива сѫщества. Това е, дѣто се казва тамъ „Духътъ ще те научи“. Ще бѫдатъ изпратени много такива висши сѫщества, както тукъ изпращатъ нѣкои професори по естественитѣ науки, по музика, по математика. Тѣ като дойдатъ ще държатъ своитѣ лекции и ще си заминатъ. Онѣзи, които сѫ способни, възприематъ лекциитѣ. Така и въ окултната наука: ще дойдатъ нѣкои професори да държатъ лекциитѣ си, и който разбере — добрѣ. Окултната наука поставя за цѣль, ученицитѣ да бѫдатъ крайно изправни. Това е за самитѣ васъ. Сега, разбира се, азъ не искамъ да отидете въ другата крайность на самоосѫждане. Да се самоосѫжда човѣкъ, то е остаряване, а да се поправя човѣкъ, то е подмладяване. Онзи човѣкъ, който постоянно се изправя, той е постоянно младъ. Който спре да изправя своитѣ погрѣшки, той остарява. Внасяшъ ли нови мисли, нови желания, разширявашъ ли този крѫгъ, ти всѣкога ще бѫдешъ младъ. Поставишъ ли въ ума си мисъльта: е, тази работа е за младото поколение, ти си остарѣлъ, ти самъ си се отписалъ отъ тевтера.

    Упражнения.

    1. Двѣтѣ рѫцѣ малко напрѣдъ, пръститѣ свити, само палцитѣ и, показалцитѣ отворени.

    Какво усѣщате, хармония, или усѣщате, че ви липсва нѣщо? Това е едноврѣменно знакъ и на възприятие, и на противорѣчие.

    2.. Показалцитѣ се затварятъ, само палцитѣ оставатъ отворени нагорѣ.

    Каква разлика чувствувате. ( — По-голѣмо спокойствие.

    3. Сега, само показалцитѣ нагорѣ, а другитѣ пръсти сѫ затворени.

    Онѣзи отъ васъ, които сѫ по чувствителни, какво чувствуватъ? (Като че нѣщо влиза въ пръститѣ).

    Добрѣ съединете двата показалеца, палцитѣ не съединявайте. Какво чувствувате сега? Прѣминава ли нѣщо въ васъ, въ етерния ви двойникъ става ли нѣкаква промѣна?

    4. Лѣвата рѫка напрѣдъ, дѣсната отъ горѣ ѝ, послѣ обратното, раздалечаватъ се и пакъ се прибиратъ, едната отгорѣ, другата отдолу, и все по бързо. Какво чувствувате сега? (Една хладина).

    Сега рѫцѣтѣ една надъ друга, безъ да се допиратъ, и се обикаля въ крѫгъ отвѫтрѣ навънъ — по бързо, и послѣ по-бавно. Усѣщате ли едно съпротивление? — Като че една гѫста маса има. Сега, правете туй полека. Сѫщото, само че рѫцѣтѣ по-настрани. Отъ насъ излиза извѣстна енергия, нали?

    Рѫцѣтѣ се раздалечаватъ настрани, нагорѣ надъ главата, надолу около главата и по тѣлото.

    Сега, произнесете формулата: Въ името на Любовьта, въ името на Мѫдростьта, въ името на Истината, всичкото Божие благо да се весели въ насъ!

    Задача: въ срѣда точно въ 6 ч. с. цѣлиятъ класъ ще се намѣри на „Изгрѣвъ“. Точно въ 6 часа. Вие може да идете и по рано да посрещате слънцето, може да бѫдете нѣйде изъ гората, но точно въ 6 ч. ще бѫдете на мѣстото. Тамъ ще си направимъ упражненията.

Т. м.

26 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

22. IV. 1923 г.

Ст. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...