Jump to content

1923_02_05 Малкитѣ случаи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МАЛКИТѢ СЛУЧАИ

Т. м.

    Изпя се пѣсеньта: „Махаръ Бену аба“.

    Прочете се резюмето върху: „Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ“.

    Тема за слѣдующия пѫть: „Смисълътъ на раждането и прѣраждането“.

    Всички съврѣменни наблюдатели, естественици, които наблюдаватъ природата, мислятъ, че нѣма никаква връзка между прѣдметитѣ. Тѣмъ се вижда, че всички прѣдмети въ природата сѫ разхвърляни. Философитѣ, като разглеждатъ причинитѣ, които прѣдизвикватъ проявитѣ въ природата, и Тѣ мислятъ като че нѣма връзка между проявитѣ, даже намиратъ едно противорѣчие. И отъ това противорѣчие възникватъ противоположнитѣ философски възгледи. Напримѣръ, между философитѣ песимисти и оптимисти, отъ чисто френологическо гледище, сѫществува слѣдната разлика. Песимиститѣ се опрѣдѣлятъ по слѣдующия начинъ: хора крайно щестлавни и честолюбиви, при това крайно страхливи, съ слабо развита надежда и силно изостренъ умъ. У оптимиститѣ е обратно у тѣхъ гордостьта е слабо застѫпена, а сѫвѣстьта, милосърдието и разсѫдъка завзематъ по-широка площь въ схващанията имъ, за това тѣ виждатъ въ всичко добрата, страна. Разбира се, като разглеждаме съврѣменния материаленъ свѣтъ, ние не можемъ да го считаме за идеаленъ свѣтъ. Не мога азъ да считамъ положението на единъ грънчарь, който замѣсва пръсть, като нѣщо идеално. Когато гърнето се изпече, и излѣзе изъ пещьта, тогава туй гърне е идеално. Обаче, вие ще забѣлѣжите, че въ природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервуаръ, въ което всички съзнания на индивидитѣ въ свѣта, на всички малки животинки, се отразяватъ. И въ тази проекция на туй съзнание сѫществува едно вѫтрѣшно брожение. Второто съзнание на природата — единъ стремежъ да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да дѣйствуватъ хармонично. И третото съзнание, то е чисто Божествено, което дава насока на мисловния животъ, т. е. на човѣшкия животъ. Първото съзнание може да го опитате. Идете на кое и да е мѣсто въ природата, и ще опитате слѣдующето положение: като идете въ Рилската пустиня и постоите тамъ 2 — 3 дни, вие ще усѣтите едно желание да бѣгате, усѣщате една скука, като че всички прѣдмети ви душатъ. Искате да избѣгате, една борба се явява. Природата казва: „Ще изхвърлишъ този багажъ, който носишъ, той не ми трѣбва. Твоитѣ нови философски възгледи ще ги снемешъ, азъ не се нуждая отъ твоята философия. Тамъ, въ София, ти може да философствувашъ колкото искашъ, но тукъ азъ нѣмамъ нужда отъ твоята философия“. И като оставишъ твоята философия първото нѣщо, ти ще усѣтишъ едно успокоение, ще усѣтишъ, че слизашъ надолу. Природата ще те приравни съ себе си, и слѣдъ като се приравнишъ съ нея, ще усѣтишъ, че по единъ особенъ начинъ тя ти дава една по нова насока на мисъльта. Но въ първо врѣме ще се зароди една вѫтрѣшна борба между нея и тебе. Сега, тази борба сѫществува и въ самитѣ васъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие се считате ученици. Онова дълбокото, Божественото съзнание казва: „Изпълни волята Божия“. Ти казвашъ: „Не, не мога да изпълня волята Му сега, поради тия и тия съображения, не е врѣме да изпълня волята Му. Азъ не мога да я изпълня“. Добрѣ. И всѣкога слѣдъ единъ вѫтрѣшенъ отказъ на ученика, резултатитѣ, които го послѣдватъ сѫ нещастия, страдания. Толкова взискателна е природата, че на всѣки единъ твой отказъ и тя ще ти даде другъ отказъ. Ти ще откажешъ, тя ще замълчи, но и ти ще се обърнешъ да искашъ помощь отъ нея, и тя пакъ ще замълчи. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ таквазъ ще ти се възмѣри“. Туй сега източнитѣ народи го наричатъ „законъ на кармата“. Но въ този законъ на кармата тѣ внасятъ единъ механически елементъ. Има нѣщо, което не е вѣрно. Тѣ отиватъ много далечъ, и въ закона за кармата внасятъ нѣкои религиозни догми, т. е. по нѣкой пѫть употрѣбяватъ закона за прѣраждането, като единъ законъ, като единъ модусъ да сплашатъ нѣкого. Но законътъ на кармата не е да сплаши човѣка, но да му покаже причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, какъ вървятъ тѣ по единъ математически законъ, ни повече ни по малко. И всѣко едно страдание, което ще изпита човѣкъ, съотвѣтствува на прѣстѫплението, което е направилъ, т. е. каквато болка си причинилъ другиму, сѫщата болка ще се върне и на тебъ, по сѫщия начинъ, за да знае човѣкъ, че каквото прави, за себе си го прави.

    Сега, първото нѣщо за ученика е, да влѣзе въ съгласие съ Божественото. Всички философи учатъ, че ние не можемъ да влѣземъ въ съгласие съ Божественото. Можемъ. За да влѣземъ въ съгласие съ Него, ние трѣбва да се освободимъ отъ мнѣнието на хората за насъ. Какво ще мисли Господь за насъ, то важи. Най първо трѣбва да кажемъ, „Нека мислятъ каквато искатъ за насъ, а колкото хората мислятъ по-злѣ, толкова по добрѣ“. Лошитѣ мисли по нѣкой пѫть сѫ необходими, тѣ сѫ черноземъ, въ който, нѣкой пѫть, растатъ най хубавитѣ плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху васъ рекатъ на лѫжа лоша рѣчь“. А не казва: „Блажени сте когато ви похвалятъ“. И между васъ по сѫщия законъ, щомъ ви дойде нѣкоя неприятность, вие не може да издържате. Запримѣръ, още не знаете какъ да прѣвърнете извѣстна енергия. Да кажемъ обидилъ ви нѣкой. Да може да прѣвърнешъ тази обида. Че това е воля! Сега, азъ свързвамъ туй съзнание на природата съ волята. Всички мислите, че имате воля. Азъ не отричамъ това. Онзи генералъ на бойното поле и той мисли, че има воля. Държавникътъ, и той има воля. Генералътъ каква воля има? Той като изтегли ножа, ще не ще напрѣдъ ще върви. Не може да бѣга назадъ, срамъ го е да се върне, войницитѣ сѫ, които го тласкатъ. Ако азъ се намѣря прѣдъ една тълпа, нѣма ли да вървя напрѣдъ? Ще вървя. Извадете този генералъ въ обществото, ще видите, че прѣдъ много малки спънки капитулирва, но на бойното поле той е смѣлъ. Той тамъ изразява колективната воля на войницитѣ. Този воля не е негова. А кѫдѣ ще се прояви волята на човѣка? Тя може да се прояви въ три положения. Първото положение: да кажемъ, пѫтувашъ въ Рилскитѣ мѣста, самъ си, и насрѣща ти иде мечка. Нѣма никой около тебъ. Ако имашъ воля, ще тръгнешъ полека, ще мислишъ, че тази мечка може да те разбере, ще минешъ насрѣща ѝ, ще се разминете, безъ да има нѣкакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щомъ се уплашишъ, знаешъ ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение къмъ страхливитѣ хора. Не се знае случай въ живота, мечка да е изяла страхливъ човѣкъ. Като неприятель, изяжда те, но страхливъ ли си, щомъ се разтреперишъ, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе, и ще каже: „Крайно съжалявамъ, че воля нѣмашъ“. И този, когото мечка го плюла, три мѣсеца боледува. То е голѣмъ изпитъ. Сега, не е въпросъ за мечката. Азъ взимамъ мечката като символъ. Напримѣръ, имаше въ Варна една акушерка знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4 5 клм. навѫтрѣ въ морето, плувала е като нѣкой тюленъ, като сомъ. Тази баба Хранова е готова да убие всѣкиго, но покажете ѝ една пиявица въ едно шише, и тя цѣла се разтреперва, изгубва всѣкакво присѫтствие на духа си. Пиявицата, то е цѣла мечка за нея, обектъ, който може да я уплаши въ даденъ моментъ. Не мислете, че за страха се изисква нѣщо грамадно. Значи, психически, туй има извѣстна връзка отъ миналото. Въ миналото тази пиявица е била много голѣма, а сега се е смалила. И човѣкъ, който бѣга отъ пиявицата то е защото тя седи въ ума му като нѣкой грамаденъ монстъръ. По сѫщия законъ и ние сега съврѣменнитѣ хора страдаме отъ малкитѣ погрѣшки.

    Второто проявление на волята: направишъ извѣстна погрѣшка. Запримѣръ, имате дѣте, синъ или дѫщеря, или пъкъ нѣкѫдѣ въ обществото сте, както и да е направите погрѣшка по отношение когото и да е отъ тѣхъ. Дойдатъ и те питатъ: „Туй нѣщо направи ли го? Каза ли го? — Не, не го направихъ. Този човѣкъ е страхливъ, нѣма воля. Кажи: „Направихъ го“.

    Третото проявление на волята, проявление на волята Божия, когато човѣкъ се рѣши да изпълни волята Божия, да пожертвува себе си, съзнателно да се пожертвува. Този човѣкъ има силна воля, който може за извѣстна идея съзнателно да се жертвува. Това сѫ три прояви на волята. И всинца вие най първо трѣбва да си въобразите че срѣщате нѣкоя мечка. Такива маневри трѣбва да ги правите, тѣ ще бѫдатъ хубави упражнения. Често англичанитѣ въ Индия правятъ такива опити, за да калятъ волята си. На мѣста, дѣто има тигри или змии, ще седне нѣкой англичанинъ на нѣкой камъкъ, и спокойно ще чака. И тия хора, които иматъ силна воля, не се знае случай да ги е нападналъ нѣкой звѣръ. Ще седишъ тихо и спокойно, умътъ ти ще присѫтствува, съвсѣмъ концентриранъ, смѣлъ ще бѫдешъ, нѣма да ходишъ тъй, насамъ-нататъкъ. И никога не може да те нападне звѣръ. Е, добрѣ, какъ ще проявите вашата любовь? Любовьта всѣкога изисква жертва. Тя се проявява чрѣзъ закона на жертвата. Първиятъ законъ чрѣзъ който Любовьта се проявява въ съзнанието на душата ти е чрѣзъ жертвата. Защото, нѣкой пѫть жертва безъ Любовъ може, но Любовъ безъ жертва не може. Може да дадешъ жертва безъ Любовь, нѣкой пѫть се отчаешъ, хвърлишъ се, но туй не го правишъ отъ любовь. Но, съзнателната Любовь всѣкога изисква жертва! Жертвата е законъ, чрѣзъ който Любовьта може да се самоопрѣдѣли. Тази жертва ще произтича отъ вашия духъ тя не трѣбва да се наложи отвънка, защото ако се наложи отвънка, тази жертва не е по закона на Любовьта. Тя трѣбва да произтича отъ вашия духъ, и тогава, въ момента, въ който почувствувате този законъ на самопожертвуването, вие ще нараснете, духътъ ви ще стане мощенъ и силенъ. Слѣдъ като ученикътъ е разрѣшилъ въпроса на самопожертвуването, той може да влѣзе въ пѫтя, на Мѫдростьта, и може да прѣодолѣе всичкитѣ мѫчнотии. Но не е ли научилъ Божествения законъ на самопожертвуването, той въ пѫтя на Мѫдростьта не може да ходи, и Любовьта не може да прояви.

    Сега, вие слушате тия работи, но онѣзи отъ васъ, малцината, които искатъ да калятъ волята си, какво трѣбва да правятъ? Запримѣръ, когато човѣкъ иска да покаже, че има воля, той свива рѫката си. Свиването на рѫката се отнася до проявата на волята на физическото поле. Послѣ, когато иска да покаже, че има воля свива устата си, то е по отношение на сърцето си. А когато иска да покаже, че и умътъ му взима участие, свива и вѣждитѣ си. И дѣцата правятъ така: начумѣри се. И майката казва: „Маминото, ще имашъ, което искашъ“. — Майката капитулирва. Тъй е. Но туй положение на дѣтето е своеволие. Дѣте, което по този начинъ налага своята воля върху баща си и майка си, е дѣте отъ една ниска култура. И онова благородното дѣте, което дойде въ кѫщи, трѣбва да принася, а не да изнася. Този, който така свива рѫката, устата и вѣждитѣ, той ще изнася навънка. Сега, по нѣкой пѫть, азъ ви виждамъ, и вие си свивате юмрука, вѣждитѣ и устата на мене, начумерите ми се. Отъ низка култура сте, казвамъ. Да щомъ ми се начумѣри човѣкъ, азъ имамъ едно мнѣние — отъ низка култура е. Защо трѣбва да ми се чумеришъ? И безъ да ми се чумеришъ, азъ ще ти дамъ двойно колкото искашъ, но отъ туй, което имашъ, ти нѣма да израстнешъ нито единъ милиметъръ. Не е тамъ въпросътъ. Разбиране трѣбва между насъ, зачитане на онѣзи велики закони, на които ученикътъ и учительтъ се подчиняватъ едноврѣменно. Ако вие сте единъ ученикъ при мене, и учите музика, азъ не мога да измѣня тия правила на музиката заради васъ, да измѣня тоноветѣ на позициитѣ, и да ви дамъ други тонове. Ще ги вземете точно тъй, както сѫ, и за менъ и за васъ тѣ трѣбва да сѫ ясни. Послѣ, вие не може да карате лѫка насамъ нататъкъ, да го метухарите. Този лѫкъ трѣбва да върви правилно, красиво. Може да хванете този лѫкъ и по средата, както искате, но има извѣстни правила, които трѣбва да спазвате. И ученикътъ и учительтъ трѣбва да ги спазватъ. И въ живота е сѫщиятъ законъ. Ние не можемъ да живѣемъ по който и да е начинъ. Има точно опрѣдѣлени правила, по които трѣбва да живѣете. Тази вечерь азъ мога да говоря и по другъ начинъ, мога да кажа много нѣща, но азъ зная послѣдствията, че може да се обидите, може криво да ме разберете. Че ще се обидите, за менъ тия нѣща не важатъ. Въ дадения случай, азъ това не искамъ да зная. Ако азъ съмъ дошълъ да изправя вашия кракъ, който е счупенъ, не ми важи какъ мислишъ ти. Баща ви казва: „Може ли да направишъ крака?“ Азъ казвамъ: да, мога. Ти може да, ме хулишъ, ругаешъ, но като оздравѣешъ, пакъ ще говоримъ. Азъ ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е другъ въпросъ, ще го оставя на твоя смѣтка. Може да кажешъ: „Ти ми причини болка, ти си жестокъ“. То е другъ въпросъ. Въпросътъ е, може ли азъ да направя крака или не? Направя ли азъ крака, поставя ли всѣка частица на мѣстото си, азъ не съмъ жестокъ, човѣкъ, азъ съмъ човѣкътъ, който ви направи крака, който ви оздрави. Слѣдователно, вие не може да очаквате да ви се оправи крака безъ болка. Вашиятъ Учитель трѣбва да изправи много ваши погрѣшки. Турете въ ума си мисъльта, че когато ние говоримъ за погрѣшки, тия, погрѣшки сѫ извънка нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че единъ Учитель нарочно се отнася къмъ нѣкого тъй, да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учитель Ако единъ Учитель би помислилъ това, той се деградирва. Нѣкой пѫть Учительтъ може да ви създаде нѣкои мѫчнотии изкуствено, но неговата цѣль е съвсѣмъ друга. Тя е далечна. Учительтъ може да ви даде трудна задача, но цѣльта е съвсѣмъ друга — да развие ума на ученика.

    Сега, първото нѣщо между васъ ученицитѣ по причина нѣмане воля, и отсѫтствие на хармония, често имамъ съ нѣкои ученици и ученички доста недоразумѣния, неразбирания. Едно нѣщо помнете, азъ съмъ заобиколенъ съ една диамантна стѣна спрѣмо свѣта, а спрѣмо горѣ съмъ отворенъ! Отъ долу — никаква каль! Който дойде отгорѣ, добрѣ дошълъ. Но да се отваря отдолу, да влѣзе каль — никога това нѣма да бѫде! Който се опита да дойде отдолу, ще приеме не единъ ритникъ, но хиляди ритници. Който дойде отдолу, като го ритнемъ, ще се намѣри на 1 клм. далечъ. Ритници има! Не мислете, че ние сме много кротки хора. Отдолу който дойде, има ритникъ; отгорѣ който дойде — „добрѣ дошелъ“. Нищо повече! На съврѣмененъ езикъ говоря: ритникъ! Ще дойдешъ отгорѣ, както свѣтлината. Ще се отвори твоята душа за тази Божествена свѣтлина, която да оплодотвори твоя умъ и твоето сърце, и да се явятъ въ нея тия възвишени, благородни пориви. Сега, запримѣръ, отъ толкова врѣме азъ ви говоря, и ви наблюдавамъ: вие още не може да си услужвате единъ на другъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да използува онѣзи незабѣлѣзани микроскопически случаи за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обуща, и азъ виждамъ, че вашето ремъче, се е отвързало, и се влече. Казвамъ не е моя работа това, да услужвамъ. Не, ако си ученикъ, ти ще се спрешъ, и ще кажешъ: „Извинете моля, почакайте“. Ще се наведешъ долу, и ще оправишъ ремъчето. Сега, у васъ ще се роди нѣкаква мисъль, изведнъжъ ще заговори благочестието. Азъ говоря, жена на жена да услужи и мѫжъ на мѫжъ. Изведнъжъ въ ума си вие прѣкръстосвате работитѣ, явяватъ се контраститѣ. Извеждате се долу, ще кажете: „Позволете да ви услужа. Извинете че ви спрѣхъ“. Това е една малка услуга, но комуто я направите, той нѣма да я забрави. Добрѣ, другъ случай. Вървишъ съ твоя приятель. Ти си внимателенъ. Качвате се на тренъ, или на трамвай, или на файтонъ. Той е забравилъ кесията си, нѣма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, безъ да се досѣти. Не прави да се уронва неговото честолюбие; прѣдвиди, не го заставяй да ти иска, но прѣди да иска той, дай му. Всичкитѣ тия малки нѣща помежду си трѣбва да ги прѣдвиждате, да ги правите. Тѣ сѫ които внасятъ редъ и порядъкъ —малкитѣ работи. Да допуснемъ, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавалъ, сирене, но случило се, че единъ отъ васъ не си е взелъ хлѣбецъ. Ти прѣдвиди! Никога да не кажешъ въ ума си „отъ гдѣ се взе той“! На този ще трѣбва да му се даде. Използувай случая да му дадешъ ти, и да ти стане приятно, че той не си е взелъ хлѣбъ. Кажи: „Другъ пъть пъкъ ти ще ме угостишъ, но сега ще ми направишъ голѣмо удоволствие да ти услужа“. Този другарь никога нѣма да забрави тази малка услуга. Сега тия сѫ малкитѣ случаи, които трѣбва да използувате. И невидимиятъ свѣтъ ги използува. Ако ти отъ Господа искашъ голѣма сума. Той нѣма да ти даде, но често Господь внимава на много малкитѣ работи. Малкитѣ работи, малкитѣ благодѣяния сѫ благотворни, а голѣмитѣ благословения сѫ поройни. Малкитѣ благословения сѫ като росата, носятъ благословение, а голѣмитѣ благословения сѫ поройни, тѣ и коренитѣ завличатъ по нѣкога. Азъ прѣдпочитамъ росата. Сега ние казваме: „Господъ да ми даде 20 милиона, че това ще направя“. Слѣдъ като ти даде Господъ 20 хиляди, ще ти се създадатъ 20 неприятности. Нищо повече! Сега, вие често критикувате. Критикувайте, безъ да хапите. Виждате погрѣшкитѣ на хората. Виждай погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги изнасяшъ. Да имате тази благородна чърта. Тамъ въ Библията се говори за Ноя, че като излѣзалъ изъ кораба, като пилъ винце, се напилъ. Единиятъ синъ видѣлъ баща си разголенъ и казва; „Онзи стариятъ нашъ“. А другиятъ синъ взима една дреха, и покрива голотата на баща си. На окултния ученикъ не е позволено да изнася погрѣшкитѣ на другитѣ, понеже той изнася своитѣ погрѣшки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесешъ за другитѣ, то единъ день ще дойде въ дома ти. Пъкъ и турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на комшията си, да не ти дойде на главата“. Ние не съжаляваме, че сте влѣзли въ школата съ погрѣшки, че имате погрѣшки, ни най малко азъ не съжалявамъ за това, но азъ съжалявамъ, че вие не може да използувате вашитѣ погрѣшки. И когато нѣкой направи каквато и да е погрѣшка, голѣма или малка, азъ казвамъ: ето единъ отличенъ случай за този ученикъ да се подигне. Азъ виждамъ въ това единъ добъръ случай, а той казва: „отъ мене човѣкъ нѣма да стане“. Казвамъ: сега е врѣме да се подигнешъ, защото въ свѣта има падане, има и слизане. Не смѣсвайте вашето слизане съ падането. Въ падането има чупене на крака и рѫцѣ, а въ слизането има само една умора. Слѣдователно, когато слизате, ще се качвате и падате. Нѣкой пѫть ще дойдатъ мрачни настроения на духа. Имаше една сестра, която искаше да подигне цѣлия свѣтъ, тъй бѣше вдъхновена, но послѣ, като се върнахъ отъ Търново, намѣрихъ я клюмнала надолу, казва: „Азъ съмъ голѣма грѣшница“. Какъ тъй, едно врѣме искаше да спасишъ свѣта, а сега си грѣшница? Казвамъ: самозаблуждавашъ се, ти не си това, което си мислила едно врѣме, и сега не си туй, което мислишъ. Онзи, който спасява свѣта е Богъ! Голѣмъ грѣшникъ е онзи, който не изпълнява волята Божия. Това е искрено. Не мислете за себе си туй, което не сте, Послѣ, често идватъ нѣкои ученици и ми казватъ: „Учителю, азъ искамъ да взема отъ твоя товаръ“. Чудна работа, отъ моя товаръ! Казвамъ: носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да ми направишъ, то е твоето послушание. Да снемешъ, моя товаръ отъ гърба ми, значи да измѣнишъ великия Божественъ законъ въ свѣта и да обърнешъ великото, благородното въ свѣта на каль. Разбирате ли това? Когато азъ нося нѣкое страдание, азъ разбирамъ смисъла на това страдание, и работя върху него. Казватъ: „Много страда Учительтъ“. Страдалъ Учительтъ! Че кой не е страдалъ? Онази майка, която ражда не страда ли? Онзи войникъ, на когото е счупенъ крака на бойното поле, не страда ли? Онзи министъръ на който е хвърлена бомба, и откѫснала рѫката му, не страда ли? Онзи банкеръ, който е изгубилъ паритѣ си, не страда ли? Всичкиятъ свѣтъ е пъленъ съ страдания. И всѣко страдание е на мѣстото си. Обаче, ние можемъ да улеснимъ този пѫть на страданието. Не се съмнѣвайте! Та, като дойде нѣкой и каже: „Учителю, азъ искамъ да взема твоя товаръ“, казвамъ му: не се съмнѣвай, върви въ пѫтя си! Товара си азъ мога да нося. Ако искашъ да направишъ услуга, не се съмнявай въ мене! Защото, съ твоето съмнѣние, ти увеличавашъ страданието ми 10 пѫти повече, а щомъ увеличавашъ моитѣ страдания, ще получишъ единъ ритникъ, и ще се намѣришъ на 10 клм. на далечъ. Казвашъ: „Този Учитель“. Не, ти не се съмнѣвай въ своя Учитель! Азъ взимамъ думата „Учитель“ въ специална форма, въ специална идея. Не се съмнявай въ великото, въ Божественото, въ проявлението на Божията Любовь, която носи жертвата въ себе си, която носи Мѫдростьта въ себе си, която носи въ себе си свѣтлината, която носи Истината, свободата. Това сѫ най-възвишенитѣ проявления на Божественото. И всѣки единъ ученикъ, който се съмнява въ тия нѣща, азъ не зная какъвъ ученикъ може да бѫде. Единъ день, азъ вървя по пѫтя, и срѣщамъ единъ ученикъ, запримѣръ ви го давамъ, върви си той, запалилъ цигарата си, не ме вижда. Щомъ ме видѣ, веднага си свали рѫката, и скри цигарата, „Отъ гдѣ този учитель сега?“ Азъ казвамъ: не е научилъ урока ти. Казвамъ: не, не, царството Божие съ този димъ нѣма да го намѣришъ. На окултния ученикъ не се позволява да пуши! Може, но въ рѣдки случаи, само когато иска да се дегизира. Учительтъ може да пуши, но ученикътъ — никога! Тръгвате ли, нѣма пушене. Кой е този ученикъ, азъ нѣма да кажа, не искамъ и той да си каже името, но е фактъ. Той отива къмъ изтокъ, азъ отивамъ къмъ западъ. Къмъ Бога отива той, но намѣсто свѣщь, тютюнъ запалилъ. Тѣ сѫ малки работи. Да запушишъ една цигара, азъ не го считамъ за голѣмъ грѣхъ, защото въ Писанието нѣма законъ за него. За винопийцитѣ има — вино не пий но за тютюнопушачитѣ — нѣма законъ, свободни сѫ, за тѣхъ нѣма нищо казано. Тъй че нѣма законъ за тѣхъ, съ който може да се сѫдятъ, но правиятъ законъ е слѣдующиятъ: куминътъ е направенъ за димъ, а човѣшкиятъ носъ не е направенъ за куминъ. Нѣкой пѫть, нѣкой като пуши, изкарва дима прѣзъ носа навънка, и казватъ, че е майсторъ пушачъ той. Пушенето на тютюнъ, пиенето на вино, психологически всѣкога сѫ свързани съ извѣстни недъзи на човѣшката психология. И тютюнътъ сега въ Европа се употрѣбява като едно наркотическо срѣдство противъ усилената дѣятелность на нервната система. Тя се намира въ едно болезнено състояние, което искатъ да лѣкуватъ чрѣзъ тютюна.

    Сега, ще се повърнемъ къмъ цѣльта — къмъ волята. Вие имате единъ недостатъкъ — ето единъ случай да калите вашата воля, У насъ имаше двама приятели, като стълбове хора, тъй здрави, и двамата бѣха пушачи на тютюнъ. Хващатъ се на басъ. Единиятъ казва: „Азъ ти купувамъ едни дрехи, ако въ продължение на единъ мѣсецъ не пушишъ“. И другиятъ обѣщава нѣщо, но и двамата не можаха да издържатъ. Единиятъ се крие на едно мѣсто — пуши; и другиятъ пуши — крие се на друго мѣсто. И двамата минаватъ за хора съ много силна воля, а при това не можаха да побѣдятъ тютюна. Е, питамъ: кѫдѣ е тогава волята? Нѣкой се гнѣви, иска да въздържа гнѣва си. Не да спрешъ гнѣва, но да прѣвърнешъ този гнѣвъ въ даденъ моментъ на една енергия, и да използувашъ тази енергия. Гнѣвътъ отъ окултно гледище, е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гнѣвъ. „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Нѣкой пѫть трѣбва де се гнѣвите, да развивате тия центрове. Трѣбва да има малко гнѣвъ. Нѣкои не се гнѣвятъ. У гнѣвливия човѣкъ се заражда енергия да работи. Нѣкои отъ васъ смѣсватъ честолюбието съ гнѣва. Честолюбието е докачение, което носи отмѫщение, а гнѣвътъ е едно екзекутивно чувство; щомъ се разгнѣвишъ, давашъ отпоръ, работишъ, бранишъ се. Единъ извади револверъ, и ти извадишъ револверъ — бранишъ се. Искамъ, всинца, да не мислите, че трѣбва да бѫдемъ миролюбиви хора. Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да е толкова смѣлъ, че да се застѫпва всѣкога за истината! Смѣлъ трѣбва да бѫде, юнакъ трѣбва да бѫде! А не — този да не обидимъ, онзи да не обидимъ. Не, не, щомъ дойде за Истината, по всичкитѣ правила, ще се застѫпимъ заради нея!

    Щомъ дойде за Мѫдростьта, по всичкитѣ правила ще се застѫпимъ заради нея \

    Щомъ дойде за Любовьта, по всичкитѣ правила ще се застѫпимъ заради нея!

    За всѣко друго нѣщо може да отстѫпимъ, но дойдемъ ли до тия три позиции, ние ще бѫдемъ твърди като диамант, непристѫпни. Това е окултенъ ученикъ!

    Сега, волята трѣбва да се кали въ тия малкитѣ добродѣтели. Послѣ, старайте се, запримѣръ, като дадете едно обѣщание, да го изпълните. Ученици, туй непрѣменно го искамъ да бѫдете точни, по точни отъ англичанитѣ. И азъ ще ви задамъ задачи за точность. Знаеш ли какъ? Дадешъ обѣщание да бѫдешъ точенъ като часовникъ, то е една отлична чърта. Речешъ ли, че въ 4½ ч. ще свършишъ нѣкоя работа да разчитамъ, че въ 4½ ч. работата ще я свършишъ, без никакво извинение. Ще оставишъ всичкитѣ други нѣща, но работата ще я свършишъ. Не обѣщавай безъ да обмислишъ. Прѣди да обѣщаешъ — мисли хубаво. Обѣщаешъ ли веднъжъ, кажи: „Тази дума е казана, Богъ е казалъ, азъ ще се застѫпя за Бога“. Така трѣбва да бѫде при всѣко нѣщо, което е обѣщано. Нашето съзнание трѣбва да прѣдшествува обѣщанието. Послѣ, второто нѣщо; искамъ да се пазите отъ друго, да не изнудвате другитѣ, тѣ да обѣщаватъ. Не искайте отъ другитѣ обѣщание, ще оставите всѣки да дѣйствува по свободна воля. Като ученици, всѣки единъ ще оставите на неговата любовь, той самъ да обѣщава. И като обѣщаете, да се чувствувате свободни, радостни въ своитѣ обѣщания, а не изнудени. Обѣщаешъ ли, не забравяй своето обѣщание, то не е окултно, то е маниеръ на свѣта. Никакво изнудване не трѣбва да има! Тия сѫ правила, които трѣбва да се спазватъ. Само така може да се образува между васъ извѣстна хармония. Нѣкой пѫть азъ ще ви дамъ задачи, като ви ги давамъ, взимамъ участие и азъ. Запримѣръ, ако азъ ви дамъ задача да срѣщнете мечката, и какъ да се разминете, азъ ще ви покажа опита, нѣма да ви пратя васъ сами; ще ви кажа: елате 10 20 души, ще седнете далечъ отъ менъ да наблюдавате какъ азъ ще се срѣщна съ мечката, какъ ще се разговарямъ съ нея. По сѫщия начинъ ще постѫпите и вие. Единъ законъ е. Тази мечка, вие още не разбирате нейното естество. Има начини, чрѣзъ които вие може да влѣзете въ разговоръ, въ съприкосновение съ мечката, да се разговаряте приятелски съ нея. Азъ като я срѣщна на пѫтя, ще седна, и мечката ще седне до мене. Ще я питамъ: какъ ти е халътъ, какъ поминавашъ въ гората, дѣцата ти какъ сѫ, съ хората какъ поминавашъ? Тя ще се приближи при менъ, ще постави лапата си върху ми, ще ме поближе съ езика си, и послѣ ще каже — „добрѣ съмъ“. Азъ ще я потупамъ по главата малко. Туй сѫщество има съзнание, то е единъ духъ, който е слѣзълъ при такива неблагоприятни условия и сега усѣща че има едно сѫщество, което го разбира, и ще се разположи. — Мечката много обича и много мрази. Горещо сърце има мечката, но намрази ли нѣкого, тя е неукротима; обидишъ ли я веднъжъ, тя не забравя обидата. Та казвамъ, то е цѣло изкуство човѣкъ да влѣзе въ положението на извѣстно животно. Вие ще изучвате този законъ, да влѣзете въ положението единъ на другъ. Видишъ нѣкой ученикъ разтревоженъ, нѣщо го мѫчи, не го питай, какво имашъ. Влѣзъ въ положението му и вижъ, какъ е създадено туй положение. Той има товаръ, не му го взимай, ти може да му помогнешъ, като не се съмнявашъ въ него.

    Сега разбира се, азъ не искамъ въ единъ день да изпълните тия правила. Азъ ви давамъ 10 години да ги усвоите, пъкъ вие може да ги усвоите и за единъ день, за седмица, за мѣсецъ, за една година и за двѣ години. Въ живота нѣма нищо по приятно отъ да чувствувашъ окрѫжающата срѣда, че хората, между които живѣешъ нѣматъ съмнѣние въ тебе. Обичатъ те тъй искрено, всѣки единъ отъ тѣхъ е готовъ да стори всичко, което душата му позволява. Това е благородно, да се усѣщашъ между своитѣ. Нѣма по-хубаво състояние на земята отъ това! Да имашъ 2 — 3 души приятели, на които ти напълно може да разчиташъ. И сега, такова общество ние трѣбва да направимъ, и ще го направимъ туй общество, сега ще го направимъ, моделъ имаме вече, нали? Сега, разбира се, нѣкои отъ ученицитѣ работите, азъ влизамъ въ вашето положение. Нѣкои отъ васъ работите усърдно. Голѣма енергия иждивявате. Нѣкои сте се домогнали до по-правилни методи, начини на мислене, на дѣйствие, нѣкои отъ васъ имате доста хубави, красиви опитности, но има още много да се желае. Какъ? Дѣ е единъ светия, който е завършилъ своята еволюция, и единъ ангелъ, който е достигналъ вече до положение на своето развитие. Разбира се, нѣкои отъ васъ, ученицитѣ, нѣкои сте млади, нѣкои сте стари. Казвамъ по отношение на вашата опитность.

    Този класъ, който съмъ образувалъ, той почти е най добриятъ. Общия класъ е най-добриятъ. Защото той е естественъ класъ, ние сме се събрали, както една фамилия, както е въ природата, малки и голѣми, млади и стари, възрастни, да може всѣки да използува дадения случай. И дѣца да има между насъ. Като се говори за философски въпроси, тѣ не мислятъ за това, което говори Учителя, но като дойде да казвамъ дѣтински истории, всѣко дѣте казва: „Това разбирамъ“, и тѣ слушатъ, послѣ дойде пакъ нѣкой философски въпросъ или нѣкоя математическа задача, то казва. „Това не ме интересува“ — другитѣ взиматъ участие. Тъй че въ една бесѣда всѣки единъ човѣкъ може да използува това, за което неговото съзнание е приготвено. Има за всички.

    Та, малцината отъ васъ, гледайте да образувате една ядка. Една ядка, на какво?

    — Да използувате малкитѣ случаи,

    Да изпѣемъ една пѣсень!

    Богъ е Любовь.

*

17 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

5.II.1923 г.

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...