Jump to content

1922_11_05 Никаква лѫжа


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

НИКАКВА ЛЪЖА

 

    Досега окултнитѣ школи, въ миналитѣ епохи, както и сега, се считали, като едно вѫтрѣшно проявление. Окултната школа въ миналитѣ вѣкове периодически само е проявявала своята деятелность, и слѣдъ туй пакъ е прѣставала, т. е. школата се е оттеглювала въ своитѣ вѫтрѣшни кѫтове, понеже врѣмената не сѫ били назрѣли. Обаче сега, школата се заема да прокара всичкитѣ свои възгледи, всичкитѣ свои правила въ живота. Тя взима живо участие въ всичкитѣ отрасли на живота. И мнозина отъ васъ ще срѣщнете едно съпротивление вѫтрѣ въ самитѣ васъ, не отвънка, а отвѫтрѣ, ще се сблъснете съ вашитѣ стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на дѣйствуване и ще мине дълго врѣме, докато се освободите разумно отъ тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободитѣ, трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разбиране, едно вѫтрѣшно, конкретно разбиране. Запримѣръ, не казвайте — този е отъ Бѣлото Братство, този е ученикъ. Не. Човѣкъ, който не може да говори Истината той не може да бѫде ученикъ на Бѣлото Братство! Този законъ е вѫтрѣшенъ. Въ момента, въ който вие не може да кажете една истина, или не може да кажете една лъжа, както трѣбва, вие не сте ученикъ, защото истината може да се каже и при лъжата. Направилъ си една погрѣшка, ако речешъ да прикриешъ погрѣшката, ти ще направишъ другъ грѣхъ. Не, ти ще имашъ доблестьта, при тази лъжа да изкажешъ истината, тъй, конкретно, нито да я увеличишъ, нито да я намалишъ. Счупилъ си една чаша, нѣма да разправяшъ на онѣзи причини, които намаляватъ отговорностьта ти, ще кажешъ: „Тази чаша, азъ я счупихъ азъ взимамъ отговорностьта за нея“. Да не считате, че другъ е направилъ това. — Азъ счупихъ чашата — толкова, нѣма да се оправдавашъ. Защото ония сѫщества, прѣдъ които ние ще кажемъ, тѣ сѫ разумни. Нѣма по-разумно сѫщество отъ Бога! И когато ние прѣдъ Бога изкажемъ единъ нашъ грѣхъ, едно наше прѣстѫпление, ще оставимъ Той да го прѣцѣни. Нѣма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи. Казалъ си една лъжа, ще кажешъ истината: — „Съзнателно я направихъ“. Нѣма да се извинявашъ, да кажешъ, че азъ не разбирахъ. Не, лъжа е това! Ще кажешъ: „Азъ съзнателно, умишлено го направихъ туй“. Тъй ще се изповѣдашъ и ще бѫдешъ извиненъ.

    Сега, човѣкъ може да направи прѣстѫпление и доброто като изповѣдашъ тази истина ти ще се поставишъ на тази висота, че си смѣлъ и рѣшителенъ да кажешъ истината. А нѣкога ти може да носишъ въ себе си доброто, и искашъ да го укриешъ, да не знаятъ хората. То е друга лъжа. За всички нѣща, въ даденъ моментъ, ние трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни да кажемъ истината или въ положително или въ отрицателно отношение. Смѣли, ама не навсѣкѫдѣ. Смѣли, прѣдъ кого? Прѣдъ кого ще кажешъ истината? — Прѣдъ онзи, който обича истината. Прѣдъ онзи, който обича лъжата, ти ще мълчишъ. Той ще ти каже: „Азъ съмъ твой учитель, азъ ще ти кажа, какъ да лъжешъ, азъ съмъ учитель. Но, ти като не знаешъ да лъжешъ, ще мълчишъ“. Слѣдователно, нѣма какво да казваме на свѣта тѣхнитѣ лъжи, тѣ знаятъ много по-добрѣ това отъ насъ. Ние ще застанемъ смирено и ще кажемъ: „Ние считаме, че вие въ туй отношение седите много по-високо надъ насъ“. Единъ свѣтски човѣкъ тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва слѣдъ 20 години ще го хванете. Единъ религиозенъ човѣкъ, като, излъже, слѣдъ единъ день ще го хванатъ. Свѣтскиятъ човѣкъ слѣдъ 20 год., го улавятъ, а религиозниятъ — слѣдъ единъ день. Но ти, като религиозенъ, не може да измислишъ какъ да скриешъ нѣщо. Тъй седи факта. И ти си искалъ да укриешъ, но не можешъ. Лъжата, сама по себе си всѣкога влѣче лоши послѣдствия! Лъжата досега никому благо не е донесла.

    Може би, когато бѫда малко по-разположенъ, азъ ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно, заради една лъжа на първия човѣкъ, хората сега страдатъ. Заради лъжата страдатъ, нищо повече! Единственото прѣстѫпление бѣше заради лъжата. И двамата първи, хора, бѣха въ окултната школа. Раятъ, това бѣше една велика окултна школа, а не туй дѣтинско разправяне, което ни прѣдаватъ. Една окултна школа бѣше раятъ! Тия дървета, не сѫ дьрвета, това бѣха живи хора, култура отъ хора. Тия дървета, тия живи хора, не сѫ такива, каквито ги мислите. Раятъ, това бѣше една велика култура въ миналото. И когато този прародитель на тази култура направи първата погрѣшка, той нѣмаше смѣлостьта да изкаже истината и излъга. Тамъ, както е писано въ Библията, туй косвено се разбира. Адамъ казва: „Азъ мислихъ, че Ти ще ми дадешъ една другарка, жена умна, интелигентна, като да ми помага въ живота, а ето, тя още при първия изпитъ, още първия день ме увлѣче въ това прѣстѫпление. На Тебе възлагахъ надеждитѣ си, по-умна жена трѣбваше да създадешъ! Това бѣше единъ упрѣкъ. Тогава Господь замълча. Учительтъ си замълча. Той само написа, че Адамъ не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливецъ, първокласенъ страхливецъ! Той нѣмаше доблестьта да каже истината. Казва: „Ти знаешъ, азъ всѣкога изпълнявахъ Твоята воля, — но тази жена, ако я нѣмаше, бихъ ти слугувалъ, тя ме излъга“. Спира се Господь тамъ. Вика жената да види, дали тя ще каже истината, какъ ще издържи изпита си. Казва ѝ слушай, ти какъ направи прѣстѫпление въ школата? — „А, онази змия, онази интелигентность, която ти създаде, ако тя не бѣше, азъ бихъ устояла, азъ щѣхъ вѣрна да ти бѫда, но тя ме излъга, нали знаешъ? Увлѣкохъ се. Кой е виноватъ?“ И Господь каза: „Изкарайте ги навънъ, и той страхливецъ, и тя страхливка!“ И отъ 8,000 години ние се учимъ да бѫдемъ смѣли и рѣшителни, досега ние сме били вcé страхливци. Смѣлость се изисква сега! Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да излѣзе, когато Господь го вика, и да каже: „Да, съзнателно направихъ тази грѣшка, направихъ я“. Никакво извинение!

    Сега, туй е външната страна. Ние говоримъ за грѣха, говоримъ за лъжата. Лъжата не е въ казването. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ свързанъ съ извѣстни отрицателни сили въ природата. Щомъ излъжешъ ти се свързвашъ съ всички негативни сили въ природата, които ще изчерпватъ всичкитѣ сокове на живота ти, и ти ще останешъ сухо дърво. Опасностьта не е тамъ, че си казалъ една лъжа, но нейнитѣ послѣдствия сѫ много опасни, ти ще се свържешъ съ тия сили. Единственото важно нѣщо е — съзнанието трѣбва да бѫде будно! Веднага ще прѣкѫснешъ нишкитѣ, съ тази мисъль на лъжа, която си допусналъ, ще се свържешъ съ Истината, и веднага ще потекатъ тия Божествени сокове. Тъй се разрѣшава въпросътъ.

    Сега, мнозина отъ васъ мислятъ — да влѣземъ въ школата. Е, какъ ще влѣзете въ школата? Вие мислите, че като дойдете при менъ и ви кажа да влѣзете, че вие сте вѫтрѣ въ школата. Ами че въ тази школа се изисква благородство въ обноскитѣ, деликатность на мислитѣ, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на ученицитѣ... азъ седя, и двама ученици се каратъ прѣдь менъ, и то какъ хамалски се каратъ, като че тия двамата сѫ отъ голѣмитѣ учители, и азъ ги слушамъ съ всичкото смирение Единият чете моралъ на другия. И знаете ли, какъвъ моралъ, първокласенъ моралъ! Не, като ученици, никому нѣма да четете моралъ. Вънка може да си четете моралъ, но вѫтрѣ, ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Азъ тъй мисля“, „азъ инакъ мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противорѣчиви да сѫ, даже и най-противоположни да сѫ, ще кажете: „Братко, азъ изказахъ противоположенъ възглед, но ще ме извинишъ“. Деликатни трѣбва да бѫдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега, отношенията между ученици и ученички трѣбва да се урегулиратъ; у женитѣ има клюкарство, тѣ сѫ първокласни ученички на клюкарството. И всички ония отъ васъ, които клюкарствуватъ сѫ вънъ отъ школата. Туй да го знаете! И всички ония мѫже, които лъжатъ, сѫ вънка отъ школата. Азъ ви заявявамъ, нищо нѣма да ви спаси, не се лъжете. Ама ще кажете: „Азъ ще ида въ евангелската църква“. Свършена е вашата работа. Дѣто и да идете, нищо нѣма да ви огрѣе, нищо нѣма да ви измѣни. Знаете ли на какви дѣца ще мязате? Азъ съмъ привеждалъ този примѣръ, и пакъ ще го приведа. Въ едно гнѣздо имало 5 гарджета, тѣ изцапали гнѣздото си, и казали на майка си: „Мамо, изведи ни изъ това оцапано гнѣздо навънка, въ ново гнѣздо искаме“. А майката казала: „Ще вземете ли вашитѣ задници?“ — Да, „И новото гнѣздо ще оцапате“. Ами че какъ, ако тукъ, при тия благоприятни условия не може да се подигнете, то като идете въ православната църква, между евангелиститѣ, вие мислите ли че ще успѣете? — Лъжете се. Или, може да имате едно врѣменно настроение, като опияняване, не мислете, че това е животътъ. Азъ ви казвамъ, това сѫ състояния далечъ отъ тия на онази велика Истина. Азъ ви говоря самата истина. Туй врѣменно настроение, което човѣкъ може да има, това не е истината. Истината е нѣщо постоянно! Тя ще донесе радость, и радостьта е нѣщо постояно. Тя, радостьта щомъ дойде, ще внесе свѣтлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти, и ти ще имашъ една благосклонность къмъ твоитѣ близки. Туй е необходимо за школата. Азъ желая да ви прѣдамъ нѣкои работи, но не може, има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трѣбва да знаете, че въ школата всичко ще плащате, азъ ви казвамъ — всичко ще платите. До сега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мисли, че безъ пари ли, по благодать да получите всичко? Какъ тъй по благодатъ? Любовь за Любовь. Азъ за Любовь, и вие за Любовь. Азъ за благодать, и вие за благодать. Ако вие бъркате въ моята кесия, защо азъ да не бъркамъ въ вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате въ моята каса, а щомъ дойдемъ до вашата, затваряте я. Щомъ дойда при вашата, ключътъ да е на касата! Ако азъ имамъ довѣрие въ васъ, защо и вие да нѣмате довѣрие въ мене? Когато дойда въ вашата кѫща, трѣбва да намѣря ключа да седи на касата, да бръкна тамъ въ касата; а ако вие не оставите вашия ключъ на касата, ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросътъ. Довѣрие трѣбва да имате! Изпитвайте, азъ съмъ казвалъ отъ толкова години, освѣдомете се. Изпитвайте нѣщата, не бързайте. Азъ съмъ оставилъ на нѣкои срокъ повече отъ 25 год. да изпитватъ. Не сте ли изпитали до сега. Хубаво, другитѣ, които искатъ да изпитватъ и на тѣхъ ще дамъ 25 години, ако иматъ животъ, но тѣ ще бѫдатъ вече изпитвачи, не ученици.

    Сега, за да изучите вие нѣщата, всѣки день ще ги провѣрявате. Азъ забѣлѣзвамъ, и по музика, всички вие имате стари възгледи. Азъ съмъ посѣщавалъ съврѣменни музиканти, нѣкой взелъ накриво нѣкой такт, или нѣкой каже: „Еди-кое си парче еди какъ трѣбва да се свири“. Когато Бетховенъ е писалъ своитѣ сонати, тѣ знаеха ли, какво е мислилъ да изрази той и какъ ги е изпълнявалъ? Може да сѫ близо до истината, но той може да е изразявалъ съвсѣмъ друго нѣщо. Е, какъ трѣбва да се изсвири Бетховенъ? За да се изсвири Бетховенъ, онзи, който ще го свири, трѣбва да има разположението на Бетховена. Той трѣбва да прѣдизвика онѣзи условия, при които тази пѣсень е създадена, да се явятъ у него всички тия вибрации, при които Бетховенъ е свирилъ. А сега свирятъ Бетховена и се напѫватъ, напѫватъ и казватъ: „Отлично свири!“ Азъ виждамъ хубаво свири той, техника има, но смисълъ нѣма това свирене. И тогава, казвамъ: каква е разликата между окултната музика, и съврѣменната свѣтска музика? Ето каква е разликата. Азъ не умаловажавамъ тази музика, но разликата е въ резултатитѣ. Ако дойде нѣкой отъ най-знаменититѣ виртуози, който е изразъ на съврѣменната музика, той може да прикове вниманието на една публика отъ 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе. ... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и, слѣдъ като свърши, ще има рѫкоплѣскане, хвалби, писане по вѣстницитѣ, но слѣдъ една недѣля всичко се забрави. Ако дойде нѣкой виртуозъ на окултната музика, ето какъвъ ще бѫде резултатътъ. Ако той даде единъ концертъ, всички ония 10,000 души, кой какъ стане, ще каже: „Азъ чухъ една музика — чудо!“ Ще иде да уреди смѣткитѣ си. Скаралъ се съ жена си, ще иде да се примири. Всички тия 10,000 души ще уредятъ работитѣ си. Всичко туй ще стане въ една вечерь, като свири той. И всички ще заживѣятъ въ братство. Такъвъ ще бѫде резултата на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Азъ разбрахъ, тази моя глава вече ще просвѣтне, отъ сега нататъкъ азъ не живѣя такъвъ животъ!“ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелитѣ, съ която тѣ дойдоха, когато Христосъ се роди, изпѣха една отъ окултнитѣ пѣсни. Казватъ, че тѣ прѣдали пѣсеньта: „Слава вишнихъ Богу и на земята миръ....? Не е прѣдадена пѣсеньта, както трѣбва. То е нѣщо велико! Който веднъжъ е чулъ окултна пѣсень, тази пѣсень никога нѣма да излѣзе отъ сърцето му, отъ ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бѫде дълбоко врѣзана въ душата му.

    Сега, моето желание е всичко у васъ да бѫде естествено, а не изкуствено. Азъ се пазя, и не искамъ нищо да ви налагамъ; азъ толкова обичамъ свободата, че искамъ всичко да става естествено, доброволно, защото, ако река да ви насилвамъ, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употрѣбя въ своитѣ дѣйствия безъ да знаете вие, то ще има лоши послѣдствия. Туй сѫ опитали всички учители въ свѣта. Нѣма изключение! Единствениятъ методъ, който не произвежда никакви лоши послѣдствия, той е дѣйствието чрѣзъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Само тѣ сѫ чиститѣ методи, по които ние може да дѣйствуваме. Пишите ли, ще пишите по този методъ. Търгувате ли, ще търгувате по този методъ. Лѣкарь, музикантъ ли сте, всички ще работите по този методъ. Ще имате вѫтрѣшна борба, ще дойдатъ съмнѣния, но по този методъ ще работите. Не е въпросъ за вашитѣ съмнѣния, тѣ ще дойдатъ, но отъ всички тия съмнѣния вие може да се избавите.

    Сега въпросътъ е до нашитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ, до този идеаленъ свѣтъ. Трѣбва да възстановимъ тия връзки сега, и ще ги възстановимъ. Единъ братъ казва, че сегашнитѣ ученици мязатъ на неузрѣли ябълки, киселици. И донѣкѫдѣ е правъ. За да узрѣете, трѣбва да дойдете подъ тази свѣтлина. Вие стоите, слушате ме, и нѣкои отъ васъ казвате: „Дали това е вѣрно, или не? Ами, ако не е вѣрно? Ами, ако съмъ тръгналъ по единъ кривъ пѫть? „Е, хубаво, ами онѣзи въ църквата тръгнали ли сѫ въ правъ пѫть? Ами евангелиститѣ по правъ пѫть ли сѫ? Кои сѫ доказателствата да мислимъ, че вървимъ по правия пѫть? Правиятъ пѫть е естествениятъ пѫть. Кога едно дѣте се развива правилно? Когато има едно тѣло здраво, съразмѣрно развито, когато дробоветѣ, стомаха дѣйствуватъ добрѣ, когато, това дѣте има единъ бързъ умъ въ своитѣ схващания и може да работи отлично, да е внимателно въ обходата си съ всички. По това ние ще се познаемъ. Трѣбва да бѫдемъ трудолюбиви, работливи, да работимъ. Сега, тази е цѣльта на школата да ви приготви за работа, а вие трѣбва да дадете дѣйствието си. Вие оставате всичката работа на менъ и казвате: „Нашиятъ Учитель ще направи това“. Господь ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господь, а другата половина — вие“. Тази работа не е много голѣма, но работа, която вие трѣбва да свършите.

    И първото нѣщо, като дойдете въ школата, трѣбва да имате онова вѫтрѣшно смирение. Често до менъ идватъ вашитѣ изкушения, и си казвамъ: защо ще ида на тѣзи да имъ проповѣдвамъ окултна музика, да си хабя врѣмето, да се разправямъ съ тѣхъ, когато мога съ други нѣща да се занимавамъ? Нѣкой пѫть ми минаватъ тия мисли. Не е ли по-добрѣ да отложа това за едно далечно бѫдеще? Но, ако азъ употрѣбявамъ окултната музика, то е просто, като едно срѣдство. Азъ я употрѣбявамъ заради истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искамъ да всѣля въ вашия умъ. Само окултната музика може да ви дойде на помощь. Ако нѣкой може да ви направи ученици, само тя ще може, другъ способъ нѣма, защото Духътъ работи чрѣзъ музиката. И Давидъ когато свирѣше на Саула, онзи духъ се укротяваше. Музиката ни разполага. Сега, нѣкой пѫть мѫже и жени не сѫ съгласни помежду си. Нѣкой пѫть мѫжътъ не е съгласенъ да свири жена му. „Какво свиришъ“. — Казва той. Ако жената почне много да свири, мѫжътъ ѝ я даже подозира, и ако много пѣе, пакъ я подозира, казва: „Какво си запѣла, като че има нѣкой да те слуша отвънка? Туй е турски характеръ, Засмѣла се нѣкоя жена, очитѣ му се засмѣли, чудо станало въ свѣта! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане не ще кажете: „Е, не може ли безъ окултна музика?“ Може, разбира се, какъ, не! Както до сега сте минавали безъ окултна музика, така и сега може. Казватъ: „И безъ пѣтелъ съмва“. Да, ако изколите всички тия петли — съмва, но, ако тия пѣтли сѫ живи, и не пѣятъ, горко ви на васъ тогава! Непрѣменно пѣтелътъ ви трѣбва да пѣе, тогава ще ви върви напрѣдъ. Не пѣе ли вашиятъ пѣтелъ, горко ви! — Всичко е свършено.

    Та, ще дойдемъ до онази простота. Азъ настоявамъ пакъ между васъ трѣбва да се образуватъ братски, приятелски отношения. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, казвамъ и сега: отъ моя страна знайте, че азъ всѣкога съмъ на страната на слабитѣ, всѣкога съмъ на страната на онѣзи, които сѫ онеправдани. Туй въ менъ е правило! Туй да го знаете! Азъ мога да мълча, но онзи отъ васъ, който е кривъ, не мога да взема неговата страна, Може да ми е братъ, може да ми е най-добриятъ приятель, кривото въ менъ е криво. И когато азъ направя една погрѣшка, погрѣшката си е погрѣшка, нѣма какво да се оправдавамъ. Азъ не ходя да се оправдавамъ какъ е направена тя. Сега, когато взимамъ себе си за примѣръ, казвате: „Учительтъ може ли да направи погрѣшка? Тамъ защо се ровите? — Може. Какъ? Може, допустимо е. Защо не? Погрѣшки всѣкога ставатъ, и може да станатъ. Има нѣща непрѣдвидени. Тия погрѣшки може да сѫ микроскопични, но ставатъ обаче ние всѣкога използваме погрѣшкитѣ въ свѣта. Грѣшки сѫ правили не само учителитѣ, всички сѫ правили погрѣшки, и ще ги правятъ още за дълго врѣме, не мислете, че ще ви избѣгнатъ. Въ природата, въ която ние живѣемъ, при условията, които имаме сега, единственото сѫщество, което не грѣши, е само Богъ! Разбирате ли! Да ви кажа истината. Единственото сѫщество, което е благо, то е само Богъ. Той е безграниченъ, който диша Любовь въ себе си. А всѣко сѫщество, което е ограничено, има възможность при извѣстни стечения на обстоятелствата да направи престѫпление, което може да уврѣди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате прѣдъ видъ. Всичко се допуща. Нѣкои хора отиватъ даже до тамъ, че казватъ: „Господь, като Господь, и Той прави погрѣшки“. Е, тогава, вие ще изкарате тамъ единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „И разкая се Господь, че направи човѣка“. Какъ ще го изтълкувате. „И разкая се Господь, че направи човѣка“? Е, какво показва тyй? Сега, за единъ окултистъ този фактъ е ясенъ, но за васъ, ще хвърли една сѣнка, и вие ще кажете. „Разбрахме работата“. Тогава, вие ще си сѫдите право и ще си кажете: „Ако Учительтъ направи една погрѣшка, тя ще е такава, че съ микроскопъ да се търси. А вашата, съ метри може да я мѣрите. Затуй, Учительтъ трѣбва да се пази. Всичкитѣ тия погрѣшки ще ги махнемъ.

    Ще си турите за правило вѫтрѣ въ школата: въ себе си, въ съзнанието си, не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактитѣ тъй, както сѫ си. И ще видите какъ ще почувствувате въ себе си едно вѫтрѣшно обновление. Млади и стари, безъ оправдание! Послѣ, занимавайте се съ музиката, и тя ще ви продължи живота. Тя е едно срѣдство за лѣкуване. Много болести се лѣкуватъ чрѣзъ музиката. Заставете болния да пѣе, и той ще се излѣкува. Когато човѣкъ почне да се разболѣва, той не пѣе вече. Накарайте болния да пѣе, и ще видите какъ скоро ще оздравѣе. Само тъй ще видите благотворното дѣйствие на музиката, на пѣенето. Болниятъ нека пѣе! Азъ вѣрвамъ, че свободата, която имате вие, нѣма да злоупотрѣбитѣ съ нея.

    Азъ влизамъ напълно въ вашето положение, на всинца ви. Не мислете, че азъ не зная какво е положението ви. Взимамъ положението на всѣки едного, изключително, и зная при какви условия живѣе. У всинца ви има възможности да се подигнете. При тия неблагоприятни условия даже, имате възможности да се подигнете на 10 степени. И това можете да го направите разумно. Тъй както вървите прѣзъ тази година, ще правите малки опити. Не се съмнявайте въ тѣхъ, и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате единъ умъ така свѣтълъ, оптимистиченъ, съ който да схващате свѣтлата страна на нѣщата. Това е волята божия, туй е Божията Любовь. Не говорете на външния свѣтъ, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любовь“. Това ще казвате на себе си, а не прѣдъ външнитѣ хора. Нека живота ви вънъ бѫде обикновенъ. Азъ не съмъ за външното благоприличие и интелигентность, но въ своитѣ мисли трѣбва да имате дълбочина. Като ни срѣщне човѣкъ, да знае, че въ насъ има една идея, и тази идея е като единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Азъ искамъ въ тази истина да сте положително убѣдени, и да знаете, че вървите по единъ положителенъ пѫть. Азъ искамъ да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нѣщо: никаква лъжа! Сега, ще ви приведа единъ фактъ. Тукъ, прѣди събора тази година, ще ви изясня какво направиха нѣкои ученици отъ класа, то не е за упрѣкъ, взимамъ го само за изяснение. Една сестра отива при единъ търговецъ евреинъ, отваря кредитъ, взима платно, да си правятъ сестритѣ рокли. Той, човѣкътъ, дава. Кои сте вие? — Отъ Бѣлото Братство — за Господа живѣятъ. Правятъ дрехи, това-онова, безъ смѣтка. Взимали топове отъ плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3,000 лв. нѣщо. И тѣзи всички се радватъ. Стѣга ги евреина — паритѣ! Всички се изпокриватъ, остава само една сестра. Той казва: „Взели паритѣ, опапали ги“. Онези, които не сѫ платили, скриватъ се и мълчатъ. Отива евреинътъ при една сестра и казва: „Кажете на вашия учитель, че неговитѣ ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платятъ!“ Казвамъ: идете, вижте тази работа, до колко е докарана сумата. — Сега, има около 800 — 1200 лв. да се плащатъ. Отивамъ при едната сестра, виновната, казвамъ ѝ слушай, ти знаешъ ли, че си виновна, сестритѣ хвърлятъ всичката вина върху тебе? И слѣдъ туй седя и ѝ доказвамъ, че е виновна. Ето какви сѫ аргументитѣ. Допуснете, че азъ имамъ хубава градина, давамъ ви ключа, слѣдъ това идватъ вашитѣ сестри, нанизватъ се една слѣдъ друга. Вие влизате първа, и послѣ имъ казвате: „Азъ нѣмамъ врѣме да ви чакамъ, оставямъ ви ключа, като излѣзете, заключете!“ Тѣ, като излизатъ, забравятъ да затворятъ, оставятъ градината отворена, влизатъ всичкитѣ прасета, и разравятъ градината. Тази сестра казва: „Азъ имахъ всичкото добро желание, но излѣзохъ първа,“ Казвамъ ѝ: ти, като си взела ключа, ще отворишъ, и ти ще затвориш градината, ще дочакашъ да излѣзатъ всички. И послѣ, казвам ѝ: вие не искате да папате пари, пъкъ топове платове безъ пари ги взимате отъ евреина. Ама че каква логика има тукъ? Ами именно безъ пари не трѣбва да взимате. Ще си платишъ на евреина, и тогава ще вземешъ полица, че си платилъ всичко, Туй е окултенъ ученикъ! И като кажешъ, че утрѣ въ 4 ½ ч ще ти донеса парите, а не отидешъ, въ Бѣлото Братство иматъ особено мнѣние за тебе. Казахъ на тази сестра тъй; азъ не те осѫждамъ, но ти, като отиде при евреина да отваряшъ този кредитъ, пита ли Господа? Господи, да ида ли при този евреинъ да отворя кредитъ? Ти не Го попита. И ако Духътъ ти каже, отвори, ще отворишъ кредитъ. И онѣзи сестри, и тѣ не попитаха Господа. И най-послѣ всички се спотаяха, всички мълчатъ. Казвамъ: кажете ми колко дългове имате сега, та да уредимъ тази работа! Слѣдъ това всички сестри почнаха да идватъ една по една при нея, и да и казватъ: „Да мълчишъ, не казвай, че имамъ да давамъ, нѣмахъ пари“. Не ще кажешъ: „Азъ съмъ еди-коя си сестра, азъ имамъ да дължа, ще ме извините, но азъ ще платя“. Туй е благородство! А да се спотайвашъ, и да минавашъ за праведница, не може така. Ако нѣкой се нуждае, да му купимъ 10 рокли. Въпросътъ е да се спази принципа. Ще бѫдете искрени и честни въ всичкитѣ си постѫпки! И тази година въ събора, мнозина отъ тия благовидни братя…..изчезнаха и кърпи, и какви ли не нѣща се откраднаха тамъ. А това не може! Влѣзе ли кражбата, влѣзе ли лъжата, тази работа не върви. За въ бѫдеще ще бѫдете внимателни. Всички ще бѫдете искрени. Хванемъ ли нѣкой, който лъже, ще седи отвънка, не между насъ. Между насъ, въ школата, кражба, лъжа, одумничество нѣма. „Ама не мога да търпя!“ Ако не можешъ да търпишъ, ние ще ти купимъ единъ билетъ, и ще те пратимъ отвънъ, а въ школата ще търпишъ. Туй ни най-малко не го считайте, че е единъ упрѣкъ. Азъ застѫпвамъ единъ принципъ, и безъ този принципъ нищо не може да извършите, работитѣ ви ще се заплетатъ, ще боледувате, нѣкои ще умиратъ прѣждеврѣменно. А за да можете да бѫдете здрави, непрѣменно трѣбва да положите този принципъ, и ще видите тогава, какъ всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ напрѣдъ. А сега, азъ се чудя, нѣкои си позволяватъ много голѣми лъжи. Никога, никаква лъжа! Онзи, който лъже, той прѣдъ менъ е изгубилъ всичко. И ако той не се яви да се изповѣда, той не е човѣкъ. Не, да дойде днес прѣдъ мене да каже истината, за да може утрѣ пакъ да лъже. Не да се изповѣда прѣдъ себе си, да каже: „Азъ не направихъ добрѣ, азъ сгрѣшихъ, това не е благородно за единъ човѣкъ.“ Да се изправи достойно прѣдъ себе си, и въ себе си да се изповѣда. Това считамъ азъ ученикъ, а не отъ страхъ да дойде: „Учителю прости“, Не е заради менъ, заради самите васъ е, да имате достойнство, и да седите на една здрава нога. Туй е сега новиятъ моралъ за ученицитѣ.

    Сега, отгорѣ на това, азъ ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учительтъ го прѣкали малко“. Когато дойде да говоря за тия нѣща, създавате ми най-трудното положение — да мисля, какъ да ви говоря. Единъ отъ най деликатнитѣ въпроси е този, какъ да ви говоря. Вие сте съ разни темпераменти, съ разни разбирания, докачливи, и всѣка моя дума може да я разтълкувате тъй, че да произведе другъ ефектъ, дадете ѝ друго значение. Разбирате ли? И по нѣкой пѫть азъ какво правя? Върна се дома си, и си изсвиря една пѣсень, и така оправямъ работитѣ. Но, трѣбва да свиря! Като ви свиря, така оправямъ всичкитѣ ви работи. Свиря, нищо повече!

    Сега, тази окултна музика се различава отъ обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всѣка дума, всѣки слогъ трѣбва да се вземе много ясно. И нѣма да правите никакви усилия. Ще бѫдете много естествени въ пѣенето, както дѣцата. Туй е начинъ за подмладяване. Ще кажете: „Азъ, старъ човѣкъ!“ ... И старъ човѣкъ, на 50 — 60 год. да е, пакъ може да пѣе. За музиката нѣма стари хора.

    И азъ бихъ желалъ всички да бѫдете музиканти, да свирите и пѣете, и да кажатъ всички: „Тия хора сѫ отлични, пѣятъ и свирятъ отлично!“ И ще направимъ така, че никой да не може да се сравнява съ васъ по пѣене.

    Да изпѣемъ Вениръ Бениръ!

Вениръ Бениръ

Бихаръ Бенумъ

Илъ би-ютъ, илъ бе-зутъ

Омъ би-ютъ

Илъ безутъ, омъ би-ютъ

Зунъ мезунъ (2)

Биномъ тумето.

(пѣхме я нѣколко пѫти)

    Да изпѣемъ сега тази пѣсень:

„Блага дума на устата

Туй е ключътъ на сърцата“.

    (Сестра Дафинка изпѣ сама упражнението)

    Цѣлиятъ класъ изпѣ сѫщото упражнение много пъти. Сега, да дойдемъ до „милия погледъ“.

„Мили погледъ на очите

Туй езикъ е на душитѣ“.

    Сега, третият стих!

„Нѣжно чувство проявено

Всѣко зло е разтопено“.

    Четвърти стих:

„Силна воля увѣнчава

Всѣко дело и проява“.

    Послѣдниятъ стих:

„Любовьта съ тѣхъ съгражда

Тозъ животъ що тукъ се ражда“ ...

    Като си обезсърдченъ кажи: „Силна воля увѣнчава“ ... (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си изъ въздуха, като че воюва).

    Като го изпѣемъ, ще знаемъ, че Господь е съ насъ. Кой е като насъ, когато Господь е съ насъ? (Всички пѣемъ) „Силна воля ...“. „Любовьта съ тѣхъ съгражда ...“.

    Въ тия упражнения има смисъль, и затова слѣдъ като си ги изпѣешъ, умѫтъ ти ще свѣтне и ти ще се освободишъ от лошите мисли. Ако не пѣешъ, умътъ ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запѣешъ, той ще разбере, и ще си замине.

    Туй сѫ упражнения сега. Како дадете единъ концертъ, ще направимъ опитъ, ще туримъ тѣзи номера, не като пѣсни, а само, като упражнения, между другитѣ. „Изгрѣва слънцето“ упражнение. „Вениръ Бениръ“ упражнение, „сладко-медено“ и др. Само да наблюдавате ефекта, какво се произвежда у слушателитѣ, като минавате отъ едната музика въ другата. Ще ги изпѣете съ всичкитѣ модулации високо към тихо, и тъй, гласътъ постепенно да изчезне. Ще забѣлѣжите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по законъ. Въ Европа сега се правятъ първите опити? за окултна музика, но ще се мине още дълго врѣме, докато тия опити минатъ за чиста окултна музика. Това сѫ само елементи, това не сѫ още окултни пѣсни.

    Сега, азъ съмъ взелъ само часть отъ съдържанието на тази пѣсень: „Блага дума“. Другитѣ 4 реда на пѣсеньта сѫ оставени, тукъ имате само по 2 реда взети отъ всѣки единъ куплетъ, а отъ тѣхъ може да създадете цѣлата пѣсень, много лесно може да стане това. (Учительтъ свири „Блага дума ... “ всички пѣемъ. Ние не сме завършили още пѣсеньта. Не се смущавайте, като пѣете! Може да направите погрѣшка, нѣма нищо, ще се поправите. Вижъ колко лесно може да научимъ пѣсеньта. Азъ нарочно не свирихъ съ цигулка, за да може сестрата да пѣе сама, да изчезне страха (къмъ Дафинка). Тѣ сѫ братя, не бой се.

    Всички пѣемъ „Вениръ Бениръ“ първо по-силничко, а послѣ по-тихо. Това упражнение има малко източенъ темпъ. (Всички пѣемъ „Вениръ-Бениръ“). Пѣйте го много силно, колкото се може по-силно.

    Да свършимъ сега съ упражнението. Темите ще останатъ за идущия пѫть. Сега, който има свободно врѣме, да си прѣпише упражненията, а който нѣма, да ги запомни. Но ще знаете че нѣма да ги коригирате. Како излѣзете отъ училището може да имъ турите качулчета, но тукъ — нѣма, ще ги пѣете точно тъй, както сѫ дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видимъ какво може да стане съ това пѣене. „Вениръ-Бениръ“ е окултенъ източенъ мотивъ, възприетъ отъ западнитѣ народи. Тия мотиви сѫ необходими, ние ще минаваме постепенно отъ единия въ другия полюсъ. Това сѫ двѣ състояния, въ които може да се работи. И ще видите, какъ умътъ ви ще почне да работи. И послѣ музиканти и пѣвци ще се явятъ, ще се развие гласа ви. Сега гласоветѣ ви сѫ малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази пѣсень „Вениръ-Бениръ“ е много красива на единъ гласъ, послѣ ще я научите на два гласа и най-послѣ ще я пѣете въ хоръ. Въ гласа, въ трептенията на тия окултни упражнения има нѣщо особено. При изпѫлненията на упражнения или пѣсни въ окултната музика, знаете ли гласниятъ органъ колко клавиши има? Въ този органъ за пѣене има 35,000 клавиши. А сега, колко клавиши имате вие? На 35,000 клавиши, като вземешъ да свиришъ или пѣешъ, чудеса може да направишъ. Това е музика. Тъй щото, тази музика ще има успѣхъ. Ще влѣземъ да я изучаваме, и ще видите, че тя си има своя тефия. Но ако се вмъкнемъ въ тефиитѣ, резултати нѣма да има, постепенно ще вървимъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ налучкали нѣщо отъ окултната музика. По теофия тѣ употрѣбяватъ окултната музика, но по изпълнение сѫ далечъ отъ нея.

    Отъ васъ искамъ музиканти, да изпълнявате по всичкитѣ правила. Нѣма да обрѫщаме толкова внимание на техниката. Техниката за насъ ще дойде сама по себе си. Ние ще вложимъ вибрации прѣзъ съзнанието въ мозъка, и техниката ще дойде отпослѣ; всичко ще се изглади, изглади, и ще стане естествено.

Т. м.

6 школна лекция

на Общия окултенъ класъ (II година)

5.XI.1922 г. Неделя

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...