Jump to content

1922_05_02 Символически, окултни правила и мѣрки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Символически, окултни правила и мѣрки.

10. школна лекция на общия окултенъ класъ

2.V. 1922. вторникъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София.

Т. м.

Туй, което ще кажа, е само една дефиниция. Не пишете! Азъ ще пристѫпя направо къмъ прѣдмета. Туй е само една бѣлѣжка,

Ние напущаме обикновеното разбиране на живота! Разбирате ли? Като влѣзешъ въ една лодка, нѣма да се разхождашъ вѫтрѣ, а ще седнешъ, и като излѣзешъ навънъ, тогава има другъ начинъ. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще оставите вашитѣ начини за ходене по земята. Земниятъ моралъ е безморалие на небето, а земното право е безправие на небето. И като се събере всичката наша правда на земята, тя не може да направи даже една добродѣтель на единъ ангелъ. Ние трѣбва да бѫдемъ хора смирени, да знаемъ, че не сме добродѣтелни. Отъ сега нататъкъ ще бѫдемъ добродѣтелни. Добродѣтельта е нѣщо, което ще се създаде по закона на Любовъта. А по този законъ не сме живѣли още разумно. Нѣкой ще възрази: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Окултната наука не го отрича, но трѣбва да знаешъ, че си едно съ Бога, и да разсѫждавашъ, както Той разсѫждава, и да мислишъ тъй, както Той мисли. Колкото е небето далечъ отъ земята, толкова Богъ е далечъ отъ насъ. А колко е далечъ небето отъ земята?

И тъй, заглавието бѣше: Символически, окултни правила и мѣрки. Дисонанси и съгласие (съзвучие).

Ще употрѣбимъ една чужда дума. Значи, едно съзвучие може да го прѣвърнемъ на единъ дисонансъ. Ето какъ. Вие сте човѣкъ интелигентенъ, съ умъ, сърце и воля. Явява се прѣдъ васъ цигуларь, и започва да свири. Вамъ е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири“. И тогава, този цигуларь има вѣра въ васъ, вие сте публиката, и той разчита вече на вашата дума. Казва: „Азъ като свиря, той оцѣнява моята музика, моята музика е нѣщо!“ Не се минава часъ, идва другъ цигуларь, който свири по-хубаво отъ първия, и започва и той да свири. Вие почвате да давате похвали на втория, и тогава въ първия цигуларь се явява дисонансъ. Защо? Вие ще погледнете на него съ недовѣрие. Но нещастието не се спира тамъ. Трети цигуларь иде, който свири по-хубаво отъ първия и втория, ти похвалявашъ третия, и тогава двамата се начумерятъ. Но не се спира злото тамъ. Дойде четвърти, той свири още по-хубаво, тримата се начумерятъ, не ги оцѣняватъ. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети. Ще се спра на десетия. Всичкитѣ деветь сядатъ, като попарени кокошки, а този единиятъ казва: „Да знаете, азъ съмъ, който свиря.“ Добрѣ. Обратниятъ процесъ: заминава десетиятъ, остава деветиятъ на мѣстото му. Той казва: „Вие осемтѣхъ да знаете, че азъ ви надминавамъ.“ Заминава деветиятъ, остава осмиятъ: заминава осмиятъ, остава седмиятъ: заминава седмиятъ, остава шестиятъ и т. н., заминава вториятъ, остава първиятъ. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега“. Тъй, този законъ постоянно дѣйствува и въ васъ, тукъ въ събранията. Туй можемъ да го провѣряваме. Слѣдователно, какво трѣбва да прави първиятъ? Като дойде вториятъ, който свири по-хубаво, той трѣбва да проучи неговитѣ методи, нѣма да изгуби, а ще има единъ плюсъ. Като дойде третиятъ, първиятъ и вториятъ ще се учатъ отъ третия, нищо нѣма да изгубятъ, докато дойде десетиятъ, да усвоятъ тѣхнитѣ методи. Нѣма какво да се сърдимъ. Сега, тия правила, този законъ, може да приложите въ всички религиозни общества. Навсѣкѫдѣ законътъ работи. И казватъ нѣкои: „Въ нашата църква не проповѣдватъ ли“. То е сѫщиятъ законъ. То значи: „Ние не свиримъ ли като първия?“ Като първия свирите, но като втория — не. Като втория свирите, но като третия — не. Като четвъртия? Ами като петия? Като петия свирите, но като шестия — не, и т. н., докато дойдемъ до тукъ, което е съвършено—до десетия. Спрѣхме се тамъ, туй число го взимаме, като законъ на съвършенство. Върху този законъ вие ще работите. Нѣма да обяснявамъ повече!

Вториятъ символъ: вие сте младъ момъкъ, на 21 г. снаженъ, мускулестъ. Явява се първиятъ господарь, той е по-силенъ отъ васъ, казва: „Ти ще ми слугувашъ, ще орешъ на нивата.“ А ти кажешъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува на този господарь.“ Но дойде вториятъ господарь, по-силенъ отъ първия, казва: „Ще напуснешъ тази нива, на моята нива ще дойдешъ“. — Нѣма какво да се прави, ще идешъ при втория. Но тамъ не се спира, дойде третиятъ господарь. И почнатъ тия господари да се нанизватъ до 10, и ти казвашъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува“. Иде послѣ обратниятъ процесъ. Ще го повърнемъ. Този послѣдниятъ примѣръ се отнася до чисто физическия свѣтъ, а първиятъ — до астралния свѣтъ, понеже засѣга нашитѣ чувства. Той засѣга и умствения свѣтъ, но засега това ще го оставимъ.

Третиятъ символъ засѣга ангелския свѣтъ. Явява се човѣкъ краснорѣчивъ, който говори, приказва само по една дума, но думата му е толкова силна, че той може да възкръси единъ мъртавъ. Но само една дума може да каже. Десеть души сѫ мъртви. Дойде първиятъ цигуларь, каже думата, и първиятъ възкръсне, но другитѣ не се помръдватъ. Дойде вториятъ, и той изкаже думата — вториятъ мъртавъ възкръсне. Дойде третиятъ, изкаже своята дума — третиятъ възкръсне. И всичкитѣ 10 души, като изкажатъ своитѣ думи, 10 души мъртви възкръсяватъ. Питамъ: Кой кого прѣвъзхожда? Тукъ имате законъ само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси единъ умрѣлъ човѣкъ. Сега, ето кѫдѣ се прилага този законъ. Ние взимаме думата „умрѣлъ човѣкъ“ въ духовно отношение. Нѣкой човѣкъ е тъй тѫженъ, тъй скърбенъ, не му се живѣе, той е намислилъ да прѣстѫпи Божествения законъ, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживѣе. Вие сте извършили вашата длъжность. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкресите, то е вече щестлавие. Другитѣ 9 души оставете. Защото, ще учите: въ всѣка окултиа школа, работата за всѣкиго отъ насъ е точно опрѣдѣлепа. Въ чужда работа нѣма какво да се мѣсимъ. Ние ще гледаме своята работа. Ако си пръвъ, първиятъ ще възкръсишъ: ако си вторъ, вториятъ ще възкръспшъ: ако си третъ — третиятъ: ако си четвъртъ — четвъртиятъ и т. н. И като свършишъ работата си по този начинъ, ще обърнешъ сърцето си къмъ Бога, и съ Любовь ще изкажешъ своята благодарность къмъ Него, че си можалъ да кажешъ една дума на мѣсто. Като възкръсишъ този братъ, не ти трѣбва по-добра реклама отъ него, тя е достатъчна за тебъ. Той, ако живѣе 40 г., като обиколи цѣлия свѣтъ, ще ти бѫде една реклама, ще каже. „Едно врѣме бѣхъ мъртавъ, но дойде единъ човѣкъ, една дума ми каза, и азъ оживѣхъ.“ Другитѣ като дойдатъ, ще те питатъ, какъ стана. „Една дума ми каза, само една, особенъ човѣкъ е“. И хората ще почнатъ да мислятъ, че той е могълъ и други да възкръси. Той ще обиколи цѣлия свѣтъ, и ще разправя за тебе, а свѣтътъ ще мисли, че ти си великъ човѣкъ. Да, великъ човѣкъ! Казва псалмопѣвецътъ: „Словото Божие нѣма да се върне при Бога, докато не принесе своя плодъ.“ Всѣко слово трѣбва да принесе своя плодъ. Едно сѣме — единъ плодъ.

Слѣдователно, имате три примѣра сега, символически. Първиятъ — момъкътъ, който слугува на господаритѣ, и обратниятъ пѫть. Вториятъ — цигуларя, и третиятъ — 10-тѣ души. които казватъ само по една дума. И азъ желая, като ученици на тази школа, да казвате само по една дума. Ама като ви срѣщна, да ми кажете: „Азъ бѣхъ мъртавъ, знаешъ ли, и еди-кой си ми каза една дума, и азъ възкръснахъ.“ А сега, желанието на всички ученици въ окултната школа е, да изядатъ всичкия каймакъ тѣ, а за другитѣ да остане само айряна. Като идешъ, ще вземешъ само една лъжица каймакъ, та, като дойдатъ другитѣ, и тѣ да си взематъ. Всѣки има право да си хапне отъ този каймакъ. Всѣки, който изяде каймака на това Божествено питие, неговата дума не е мощна. Слѣдователно, едно дѣло е добрѣ направено само тогава, когато може да внесе животъ.

Тия тритѣ правила можете да ги употрѣбявате. Съ третия примѣръ вие ще хармонизирате двата първи. Вториятъ ражда всички съревнования. Ще ви дамъ една тема, за да ги развиете. И тъй, тритѣ теми: за младия момъкъ, за цигуларя, и за човѣка, който говори само по една дума. Три теми за три седмици. Отъ тѣхъ ще развиете въ школата по една тема, кратко, да ги уподобите на нѣщо, да видимъ какво уподобление ще дадете. Сега, може да не пишите нищо, но като помислите върху тия три прѣдмета, все-таки тѣ ще оставятъ въ ума ви, най-малко, една свѣтлинка. А моята цѣль не е толкова да напишите нѣщо на книга, колкото да остане нѣщо въ сърцето, въ ума и въ волята ви. Това е. А щомъ остане тамъ, то на книга може всѣкога да се реализира. Веднъжъ ще кажешъ, два пѫти, и най-послѣ все ще напишешъ нѣщо.

(Прочетоха се нѣкои отъ домашнитѣ работи — „по едно изречение“.)

Ако бихте приложили нѣкои отъ тия правила, щѣхте да имате отлични резултати.

Сега, ще ви дамъ едно упражпение, то ще бѫде слѣдното: всичкитѣ тия 160 правила отъ работитѣ ви, които прочетохме тази вечерь, ще си ги прѣпишете, и сутринь ще изтегляте едно правило, на обѣдъ — второ, и вечерь, прѣди да си легнете — трето. Ще дойдете единъ день тукъ, ще седнете, единъ ще диктува, другитѣ ще пишатъ. Всички ще пишете. И знаете ли кога? Въ недѣля ще дойдете, нѣма да отлагате. Въ 3 часа ще почнете, и ще пишете до 4, 5, 6, 7, може и до 8 часа. Ако се уморите, може да направимъ едно изключение — и слѣдната недѣля да дойдете. Само че всичко ще става по любовъ. Едно малко набръчкване на вѣждитѣ ще развали всичкия ефектъ.

Всѣки ще пише абсолютно самъ. Което вие сами приложите, то ще ви ползува. Ще видите какъ работи Духътъ.

Сега, ние ще ви дадемъ още едно подобно упражнение, въ което изреченията да бѫдатъ само отъ едно прѣдложение. То е единъ опитъ. Вие, като прѣкарате работитѣ си прѣзъ вашия умъ, всѣки единъ ще ги коригира, и задръжте само есенцията. Въ тази школа ще учите онова изречение на Соломона: има врѣме за всѣко нѣщо. И въ Божествената школа се показва врѣмето за всички нѣща, които трѣбва да извършите: трѣбва да знаемъ кога да ги вършимъ. Всѣко нѣщо си има своето врѣме.

Ще се пазите въ школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всѣки единъ отъ васъ може да излѣзе отъ течението врѣменно. Всѣка една мисъль, всѣко едно желание, въ даденъ случай, може да ви измѣсти изъ релситѣ. И когато сте прѣдъ лицето на Господа — прѣдъ лицето Му всѣкога не сме — трѣбва да внимавате умътъ ви да е съсрѣдоточенъ, сърцето ви и волята ви сѫщо — нищо друго да не виждате. Тѣзи нѣща сѫ важни заради васъ. По този начинъ ще придобиете една вѫтрѣшна опитность, която може да ви бѫде едно отъ най-силнитѣ доказателства. Азъ искамъ, като дойде Божиятъ Духъ, Той да произведе ония резултати, които ви сѫ необходими. Той знае кое ви е необходимо при сегашнитѣ условия, отъ какво се нуждаете. Всѣки се нуждае само отъ едно нѣщо, отъ едно. Тия нѣща не сѫ много. И когато Духътъ дойде, Той ще внесе туй едното въ васъ, и вие ще оживѣете,

Сега, да се разберемъ: въ недѣля, въ 3 часа сл. обѣдъ, по любовъ можете ли да направите тази работа? Да не мислите, че е по заповѣдь. Ако мислите, че е по заповѣдь, тогава не идвайте. Защото, ако не можете да работите по закона на Любовъта, тогава ще влѣземъ въ стария законъ.

Т. м.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...