Jump to content

1922_04_13 Природни методи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Природни методи.

7. Школна лекция на общия окултенъ класъ

13.IV. — 1922, Четвъртъкъ, Ст. София.

Т. м.

Ше направя нѣколко бѣлѣжки.

Когато нѣкое младо растение поникне отъ земята, то е крѣхко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания отъ въздуха. Туй, което въздушнитѣ течения извършватъ за растенията, за да ги укрѣпятъ, сѫщото извършва и човѣшкиятъ умъ за разтежа на духовното тѣло на човѣка. И когато влизате, тукъ, въ школата, ще ви подложатъ на разни вѣтрове, отъ всички посоки. Туй да го имате прѣдъ видъ. Това е законъ! Но, да не ви е страхъ. Който влѣзе въ тази школа, и го е страхъ отъ нѣкакви дупки — да нѣма течение — той не разбира закона. На вѣтрове ще бѫдете изложени отъ всички посоки, отъ изтокъ и отъ западъ, отъ сѣверъ и отъ югъ, отъ всѣкѫдѣ. И на други вѣтрове още ще бѫдете изложени. Тия вѣтрове понѣкога ще бѫдатъ топли, понѣкога студени, понѣкога ще бѫдатъ придружени отгорѣ съ благотворенъ дъждъ, по нѣкой пѫть съ лапавица, по нѣкой пѫть съ градъ. Всички тия положения ще дойдатъ, туй трѣбва да го имате прѣдъ видъ.

Сега, туй, което става въ природата, ще стане и вѫтрѣ въ васъ. Не стане ли така, вие не сте на правъ пѫть. Ако нѣкой ви проповѣдва нѣкое учение безъ мѫчнотии, безъ вѣтрове, безъ лапавица, безъ градъ и безъ дъждъ, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бѣло Братство. Туй сѫ принципи, това сѫ положения, които трѣбва да държите въ ума си, и да ги опитате. Ако нѣкой отъ васъ се съмнѣва, имате врѣме, ще ги опитате, но, ще констатирате този фактъ, защото ние се приближаваме къмъ изучаване на една положителна наука, въ която законитѣ не мязатъ на законитѣ въ сегашната наука. Въ тази наука, въ която ви въвеждаме, нѣма абсолютно никакви изключения, тамъ всичко е точно опрѣдѣлено. Като казвамъ „точно опрѣдѣлено“, не разбирамъ, че е ограничено. Не! Двѣ противоположни мнѣния има въ окултната наука, въ окултната школа. Безграничното включва въ себе си граничното, и граничното включва въ себе си безграничното. И тогава казвамъ, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силнитѣ хора могатъ да се проявятъ, а слабитѣ — не могатъ. Само онази свѣтлина, която е силна, може да се прояви, а свѣтлина, на която вибрациитѣ сѫ слаби, не може да се прояви. Слѣдователно, отъ васъ искамъ да бѫдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? Отъ васъ се иска да бѫдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способенъ, да се труди, за да стане способенъ. Който не е даровитъ, не е талантливъ, да се труди, да стане способенъ, да прояви своя талантъ, а неспособниятъ да пробуди своята способность. Нѣма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.

И тъй, всички ще вложите въ умоветѣ си мисъльта, че трѣбва да бѫдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всѣки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорятъ законитѣ на Бѣлото Братство. Тѣ гледатъ какъ постѫпваме спрѣмо себе си, и отъ тамъ знаятъ какво ще бѫде положението ни къмъ другитѣ. Ако азъ изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо нѣма да излѣзе. Законътъ е вѣренъ. Слѣдователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралътъ — да се подигнемъ надъ сегашния моралъ въ свѣта. Да подигнемъ себе си! Тъй че, еди-какво си казалъ нѣкой ученъ, нѣкой пророкъ или светия, че свѣтътъ така е създаденъ — трѣбва да се издигнете надъ общия уровенъ, надъ това мнѣние. Да не изопачавате правитѣ думи на Христа! Азъ питамъ: Всички тѣзи съврѣменни хора били ли сѫ въ врѣмето на Христа, чули ли сѫ какво Той е говорилъ, какво е казалъ? Казватъ: „Не сме чули, но сѫ ни го прѣдали“. Туй, което е писалъ този апостолъ, ти сигуренъ ли си въ това? „Еди-кой си какво казалъ“. Не, не, ние имаме други доказателства за онова, което Христосъ е говорилъ, ние имаме една архива, въ която всичкитѣ думи на Христа сѫ написани съ златни букви. Знаете ли въ каква велика книга, на какви листа сѫ написани Христовитѣ думи? Тамъ сѫ написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четатъ отъ това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искатъ да ни убѣдятъ, че туй Евангелие е свещено, дадено ни отъ Духа Светаго. Не, не, отъ Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христосъ е проповѣдваль. Евангелието, което Христосъ е говорилъ, се е отпечатило на листата на тази Велика книга. Каквото Христосъ е говорилъ, всичкитѣ му бесѣди сѫ напечатени на тази книга, дума по дума, тъй, както се възпроизвежда всѣка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирамъ! И колко думи, колко притчи, колко нѣща сѫ напечатени върху листата на тази книга, за които свѣтътъ даже и не подозира!

И тъй, първото положение, което се поставя въ туй Евангелие е слѣдното: Бѫдете силни, защото Богъ живѣе вѫтрѣ въ васъ! Защо? Такъвъ е законътъ. Чудни сѫ хората! Ама ще каже нѣкой: „Апостолъ Павелъ е казалъ, че когато сме слаби, тогава сме силни, и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павелъ е билъ окултистъ, и знаете ли какво е искалъ да каже той съ това? То значи: когато мисля като човѣкъ, слабъ съмъ, а Богъ, който живѣе въ мене, ме прави силенъ. Когато нѣкой е силенъ, това значи, да съзнава, че Богъ живѣе въ него. Слабъ съмъ, като човѣкъ, но понеже Богъ живѣе въ мене, силенъ съмъ. Като казвамъ, че Богъ живѣе въ мене, тази дума пакъ е неразбрана. Богъ не може да живѣе въ мене или вѫтрѣ въ васъ. Вие още не сте проявени, какъ ще живѣе Господь въ васъ? Вие 10 пѫти на день се измѣняте, какъ ще жявѣе Господь въ васъ? Въ Писанието, нѣйдѣ, ап. Павелъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Кое е храмъ Божий? —  Душата ви. Вашата душа е нѣщо велико! И, слѣдоватено, ние сега градимъ тѣзи малки храмчета, въ които душата ще се смали. Туй вѣчното, безграничното, тъй ще се смали, че да влѣзе въ този малъкъ храмъ на Любовъта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, въ едно и сѫщо врѣме. За Бога, колкото е лесно да бѫде безграниченъ и безконеченъ, толкова е лесно да стане граниченъ и конеченъ, заради насъ. Когато ми кажатъ, че едно сѫщество е конечно, много нѣщо разбиримъ. Азъ разбирамъ, че величието, интелигентностьта и Любовъта на Бога сѫ толкова голѣми, че Той се смалява въ туй малко сѫщество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното въ Бога. Туй разбирамъ Богъ! Този Господь ви прѣпорѫчвамъ, Господь, който може да слѣзе до вашия уровенъ, отъ тамъ да ви подигне, и да ви направи като себе си. Въ какво? Да бѫдете като Него силни, да разберете живота на другитѣ сѫщества, и да подигнете и тѣхъ.

Това е учението, което Христосъ е училъ. Сега, това, което имаме, не е моралъ. Ние оставяме сегашния моралъ, и ви даваме нови принципи, които трѣбва да имате, и да ги разработвате. Когато разработвате принципитѣ вѫтрѣ въ душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни — силни и мощни да прѣтърпявате всичко.

Сега, ще обясня и думата „търпѣние“, отъ окултно гледище. Всѣки ученикъ отъ школата на Всемирното Бѣло Братство, трѣбва да бѫде търпѣливъ. Но какъ? Нѣкои, запримѣръ, се въздържатъ, и казватъ: „Азъ бѣхъ много търпѣливъ, въздържахъ гнѣва си“. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, Търпѣливиятъ човѣкъ е богатъ човѣкъ, който постоянно изплаща дълга си на всѣки, който идва при него. Той има сила въ себе си. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, това е мѫчение. Сега проповѣдницитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че мълчаливиятъ билъ търпѣливъ. Не е търпѣлввъ такъвъ човѣкъ. Когато другъ се радва и весели, той мисли за съвсѣмъ друго нѣщо. Търпѣливиятъ човѣкъ, като дойде нѣкой при него, той го пита: „Какво искашъ отъ мене?“ — Ти ми дължишъ. „Колко?“ — Плаща. Той постоянно пѣе своята пѣсень. А сега, като дойде нѣкой при нѣкого, казва му: „Ти си безчестенъ“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добрѣ ме наругаха, азъ съмъ много търпѣливъ човѣкъ“. Никакво търпѣние не е това, ти си човѣкъ на мѫчението. Но тукъ, въ тази школа никакво мѫчение нѣма. Прѣди да влѣзете въ тази школа, докато влѣзете, мѫчение има, но като влѣзете въ нея, трѣбва да бѫдете търпѣливи, весели, да обладаете цѣлъ свѣтъ. Тъй ще разберете търпѣнието, като ученици. Като дойде нѣкой при мене, ще го питамъ: Търпѣливъ ли си? То значи, че имашъ да ми давашъ. Нѣкой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имашъ дългъ, дължишъ. Колко? — Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? — 10—20%. Азъ нѣма да обѣля зѫбъ. Ще отворя кесията си — „заповѣдай!“ Доволенъ ли си? — Доволепъ съмъ. Ще се рѫкувамъ. Ще дойде при тебе нѣкой. „Азъ съмъ обиденъ“. — Ще отворишъ кесията си, ще платишъ, и ще се свърши въпроса. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиитѣ си, и ще плащате. Като дойде, ще платишъ. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ. И, ако туй учение се прилагаше, християнскиятъ свѣтъ щѣше до сега да се подигне, щѣше да се оправи. А сега, съ какво се занимавате? Съ въпроса: „Спасилъ ли ни е Господь или не“. Като ни е пратилъ Господь на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, Христосъ всичко е прѣдвидѣлъ. Христоеъ е проявление на тази Любовъ. Той изпраща Любовъта къмъ онѣзи, които е спасилъ отначало. Но понеже тѣ сѫ готови и сега да възприематъ Любовъта, тѣ сѫ били въ зачатие. Майката кога храни дѣтето си? Тѣзи хора не разсѫждаватъ върху тази философия. Ами когато онова дѣте е въ утробата на майка си, сучи ли отъ гѫрдитѣ й? Не, млѣкото ще остане за майката. Тя задържа млѣкото си за врѣмето, когато се роди дѣтето й. Слѣдователно, прѣзъ врѣмето на своето ембрионално състояние, докато се родимъ, Богъ ни е чакалъ, за да прояви Любовъта си. За нѣкои отъ насъ, които сме родени, има млѣко, а за нѣкои — твърда храна. Колкото по-нататъкъ вървите, повече ще опитвате благата. Слѣдователно, ние сме въ онзи периодъ, когато Божията Любовъ се проявява къмъ ученицитѣ. Значи, ние сме въ най-прѣкрасното състояние, когато Богъ съизволява да се прояви на ученицитѣ. Какво по-хубаво има отъ това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката, и иди на училище“. И цѣлиятъ козмосъ, съ всичкитѣ слънца и планети, е създаденъ, като едно прѣдметно училище, и всички васъ ще ви разхождатъ по всички планети, слънца и по мѣсечината, ще ходите навсѣкѫдѣ да учите. Разни посоки ще вземете въ екскурзиитѣ си, и пакъ ще се срѣщнете. Но ще питате: Слѣдъ колко милиони години ще се срѣщнемъ? Не, едно пѫтешествие отъ 10 милиони годинн можемъ да го съкратимъ на 1 часъ или на 1/2 часъ, а друго пѫтешествие отъ 1/2 часъ може да го разтеглимъ въ 100 милиони години. То е въпросъ на движение, на бързина. Зависи какъвъ влакъ ще вземемъ, съ каква скорость, съ каква бързина. Тамъ е въпросътъ, съ какъвъ влакъ ще пѫтувашъ. Ако се качите на единъ влакъ съ голѣма бързина, слънцата ще минатъ край васъ много бързо, не ще може да разгледате всички хубости, и ще си кажете: „Минахме изъ вселената, и нищо не видѣхме“. Ако пъкъ вземете единъ тренъ, който пѫтува съ малка бързина, на едно мѣсто ще се спрѣте, на друго мѣсто ще се спрѣте, ще видите всѣка планета. Между тѣзи планетни пространства има такива свѣтове, каквито съврѣменнитѣ хора и не подозиратъ, тѣ мислятъ, че туй, което виждатъ, само то е. Не, има други свѣтове, които не могатъ да се видятъ съ съврѣменнитѣ телескопи. Айнщайнъ казва, че нѣма врѣме и пространство. Азъ разбирамъ езика му: нѣма врѣме и пространство, но има състояния.

И тъй, първото положение за ученицитѣ е, да бѫдете силни. Ще турите въ ума си мисъльта, да имате сила. Тогава, за придобяване на тази сила, ние имаме вече методи. Има закони какъ да придобиемъ сила. Ще ви поставимъ на изпитъ и ще видимъ дали тази сила, която ще придобиете, е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употрѣбите за изнасилването си, тогава ще ви дадатъ обикновена сила, а ако я употрѣбите за вашето подигане, ще ви дадатъ Божествена сила. Когато говоря за Любовъта, подразбирамъ, че само Божествената Любовъ е единствениятъ, великиятъ законь въ свѣта, който може да гарантира тази сила. Ако бѫдете съ такава Любовъ, тази сила ще ви се гарантира, а ако бѫдете съ обикновената любовъ, ще ви дадатъ обикновена сила, а тази сила всички я имате.

Сега, тѣзи сѫ положенията, които трѣбва да вложите въ ума си. Това е учението, което Христосъ е училъ. То е най-простото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ на хората тогава.

Сега, разбрахте кой е силенъ човѣкъ. Но кой е слабъ човѣкъ? Силенъ и слабъ. Всѣки, който не употрѣби силата, която има, за своето подигане, става слабъ. Щомъ не употрѣбишъ тази Божествена сила за своето подигане, ти си слабъ, а слабиятъ, щомъ употрѣби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силенъ. То е сѫщиятъ законъ, както, като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. Въ математиката, тукъ, на земята, частьта, не може да бѫде равна на цѣлото. Въ окултната наука, въ окултната математика, обаче, има друго твърдение: всѣка часть е равна на своето цѣло, и всѣко цѣло е равио на своята часть. Тогава, какъ ще примирите тия противорѣчия? Слѣдователно, отношенията на тази математика не сѫ механически, но сѫ органически и психологически. Процесътъ е, значи, вѫтрѣшенъ. Сега, какъ се изразява това, математически? Ако речемъ да го доказваме, трѣбватъ ни редъ лекции, редъ формули отъ тази сложна математика, и слѣдъ като се направятъ всички процеси, въпросътъ пакъ остава неразрѣшенъ. Това е само едно твърдение, което при сегашнитѣ условия на живота не може да се обясни. А истината е слѣдующата: че слабиятъ човѣкъ, микроскопическиятъ човѣкъ въ свѣта, ако върви по великитѣ Божествени закони, единъ день може да бѫде силенъ. Туй е необходимо заради насъ, да бѫдемъ силни.

И тъй, силата е едно качество на Божествения Духъ. Значв — силата е движение. Всички тия движения човѣкъ трѣбва да ги влада.

Прочетоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на 5-тѣ чувства“- Избра се една комисия отъ трима души, мѫже, която да извади сѫщественото и най-важното отъ прочетенитѣ теми.

Мѫже, подразбирамъ интелигентностьта да работи, мѫдростьта да работи, защото за любовъта нѣма още мѣсто. Сега, щомъ се яви Любовъта въ свѣта, ние плачемъ, а трѣбва да мислимъ. Ще направите единъ хубавъ изводъ. Тъй щото, ученицитѣ, като се трудятъ, могатъ да кажатъ нѣкои хубави работи, нали?

Ще ви задамъ друга една тема, върху която да наппшете пакъ нѣщо, а именно: прѣдназначението на водата.

Вие си записвайте темитѣ, даже и онѣзи отъ васъ, които не пишатъ, защото тѣ сѫ свързани помежду си.

Т. м.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...